Решение от 13.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 744/2021 г.

гр.София, ……………..г. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 28.11.2025 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 744 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно осн. чл.57, ал.3 ЗБН. В исковата молба, уточнена с молба от 23.07.2021 г. и уточненията направени о.с.з. на 16.07.2021 г., ищецът - Синдикът на "К.т.б." АД(Н), при твърдение, че отв. О.Р. в качеството си на администратор по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за банковата несъстоятелност, и § 1, ал. 1, т. 1 и т.2 от Закона за кредитните институции, като член на Управителния съвет на „К.т.б.“ АД и ИД, е участвал във вземане и подписал Решение от 25.07.2012 г. на УС на КТБ АД на осн. чл. 44, ал.3 и ал.4 от ЗКИ за формиране на голяма експозиция, надхвърляща 10 на сто от собствения капитал на Банката, в резултат от сключване на кредитна сделка с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, ЕИК 201235416, да се сключи договор за банков кредит с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, ЕИК 201235416 за сумата в размер на 12 000 000 евро., претендира вреди в размер на 4 600 000 евро, явяваща се стойността на невърната част от заема. С това си действие ответникът О.Р. е нарушил следните свои задължения, произтичащи от закона, Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност (Банката) и подписаните от тях договори: Относно задълженията на ответника, произтичащи от ЗКИ, Правилника за кредитна дейност и Общите условия на Банката: Съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за кредитна дейност, приложим към решенията за сключване на Договори за банков кредит, „при сключване на кредитни сделки, Банката спазва принципа на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска“. Според ал. 2 от посочената разпоредба, „достатъчно е обезпечението, чиято стойност покрива оценения от Банката кредитен риск“. Съгласно чл. 12 от Общите условия, „Банката взема решение за сключване на сделката, когато целта и източниците за погасяване на кредита са законово допустими, правото на клиента да бъде страна по кредитна сделка не е ограничено или отнето с нормативен акт, при надлежно представени документи. Съществени изисквания са също и наличието на положителна оценка на кредитоспособността му и достатъчността на обезпечението “. Според чл. 9 от Общите условия за осъществяване на кредитни сделки, „при предоставяне на кредити, Банката приема обезпечения по законово определените ред и форма, като изисква: Обезпечението да е ликвидно и неговата стойност да покрива не само размера на главницата, но и определения от Банката осигурителен марж, в зависимост от вида и характера на обезпечението. Банката да бъде първи по ред обезпечен кредитор. По изключение се допуска Банката да бъде втори и следващ по ред обезпечен кредитор, когато стойността на предоставеното обезпечение многократно надвишава размера на кредита. “ В чл. 52, aл. 1 от Правилника за кредитна дейност е посочено, че след сключване на договора за кредит, обезпеченията по него се осчетоводяват, като едва след това — съгласно ал. 2 от посочената разпоредба, се предоставя разрешеният кредит. Видно от цитираните норми, за отпускане на парични средства към кредитополучател, е необходимо кумулативното наличие на следните условия: 1. уговорените в него обезпечения да са достатъчни и ликвидни, така че да покриват както главницата, така и осигурителния марж на Банката; 2. уговорените обезпечения да са учредени и да са първи по ред. В банковата практика, сключването на договора за банков кредит обикновено става едновременно с учредяване на обезпечението. В процесния случай нито едно от посочените изисквания не е било изпълнено, но въпреки това ответникът е дал разрешение за сключване Договора за банков кредит. Предвиденото в Решението, подписано от ответника, обезпечение не е било валидно учредено от страна на кредитополучателя, нито към момента на вземане на решението, нито към фактическото отпускане на кредита, нито впоследствие. Посоченото обезпечение не е отговаряло и на изискването за достатъчност, тъй като дори и учредено, то не би покрили отпуснатите средства в необходимата степен (включително съгласно чл. 9 от Общите условия за осъществяване на кредитни сделки). Обезпечението, предвидено съгласно подписаното от ответника решение, е особен залог върху дълготрайни материални активи на пазарна стойност минимум 125% от размера на кредита. Залогът на дълготрайни активи (ДА) не отговаря на изискванията на Правилника за кредитна дейност на банката, доколкото не е изпълнявало изискването за достатъчност и ликвидност. Съгласно чл. 3 от Раздел I и чл. 3 от Раздел II на Методиката за оценка на обезпеченията, допустимо е обезпечаване на кредита, чрез учредяване на особен залог върху индивидуално определени движими вещи, които са оценени от лицензиран оценител. Сходна е разпоредбата на чл. 39 от Правилника за кредитна дейност, според която преди сключване на договор за банков кредит, е следвало да бъде направена експертна оценка от независим оценител, както и да бъде предоставен документ за собственост върху вещите, предмет на обезпечението. Съгласно Решението на УС, както и от сключения впоследствие Договор за банков кредит, въобще не са посочени вещите, върху които е следвало да бъде учреден особен залог, което прави невъзможно изготвяне на оценка на същите с оглед спазване на изискванията за ликвидност и достатъчност, описани по-горе. Бланкетното уговаряне в Договора за банков кредит, че кредитополучателят ще учреди залог върху закупени с кредитните средства активи не само не отговаря на посочените изисквания, но е грубо нарушение на изискването за достатъчност. С оглед изложеното, ответникът е нарушил чл. 16, чл. 40 и чл. 52 от Правилника за кредитна дейност; чл. 9 и 12 от Общите условия за осъществяване на кредитни сделки; чл. 3 от Раздел I, и чл. 3 от Раздел II на Методиката за оценка на обезпеченията, като е разрешил сключването на Договор за банков кредит без да са уговорили достатъчни обезпечения и без тези обезпечения да са били валидно учредени. Преди даване на разрешение за сключване на Договор за банков кредит, е било необходимо извършването на проучване, както на финансовото състояние на лицето, поискало отпускане на кредит, така и на съществените договора клаузи, при които се дава одобрение. Съгласно чл. 36-41 от Правилника за кредитна дейност, преди сключване на договор за банков кредит е следвало да бъдат направени редица анализи, чиито краен резултат да бъде изразен в положително становище от съответния специалист. Според чл. 35 от Правилника, положително становище е трябвало да бъде предоставено и от юрисконсулт на Банката. Едва след получаване на всички становища, ответникът е следвало да одобри процесния Договор за банков кредит. Следователно чрез одобряване сключването на договор за банков кредит без посочените становища да са били налице, ответникът е нарушил Правилника за кредитна дейност на Банката. Сочи, че липсата на каквато и да била преценка и анализ на финансовото състояние на кредитополучателя е видна от представените по делото доказателства и от вписванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, според които към датата на одобрението, подписано от О.Р., кредитополучателят вече е бил свръхзадължен. Съгласно Правилника за кредитна дейност на Банката, след сключване на Договора за банков кредит и отпускане на кредитните средства, ответнкиът е следвало да извършва мониторинг и контрол на кредита. По силата на чл. 60, ал. 2 от Правилника, началникът на Управление „Кредитиране“ на всяко тримесечие е следвало да обобщава цялостните анализи на кредитоспособността на всеки кредитополучател. Съгласно чл. 62 от Правилника за кредитна дейност на Банката, началникът на Управление „Кредитиране“ е длъжен да уведомява изпълнителните директори при констатиране на негативни тенденции, показващи повишаване на кредитния риск. Според чл. 68 от Правилника, при нарушения на договора за кредит, началникът на Управление „Кредитиране“ разработва стратегия за събиране на вземания и я предлага на изпълнителните директори на банката. След предоставяне на горепосочената информация, съгласно чл. 68 от Правилника, УС на Банката, взема решение за преструктуриране на експозиции. Уговорените в процесния Договор за банков кредит обезпечения не са били учредени, но въпреки това ответникът не е осъществил задълженията си, като е позволил разходване на отпуснатите кредитни средства, не е поискал изпълнение на задълженията на кредитополучателя и не е предприел действия за преструктуриране на кредитната експозиция. Ответникът не е изпълнил и задълженията си, произтичащи от Раздел I, чл. 4 от Методиката за оценка на обезпеченията, според който е следвало при периодичното анализиране на предоставените обезпечения, при нарушаване на изискванията за достатъчност, да изиска от кредитополучателя тяхното допълване. Доколкото валидни обезпечения въобще не са били учредени, то ответникът е трябвало да изиска реално гарантиране на отпуснатия кредит от страна на кредитополучателя, но не е сторил това. Ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от Правилника и конкретно чл. 35-41, чл. 60, чл. 63, чл. 67 и чл. 68 от него, като въпреки кредитния риск, произтичащ от липсата на обезпечения по кредит в размер на 12 000 000 евро, не е дал указания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и принудително събиране на вземането на Банката. Към процесния период ответникът О.Н.Р. е бил изпълнителен директор на КТБ АД /н./, въз основа на сключен с банката Договор за управление от 21.07.2003 г. В качеството си на изпълнителен директор, ответникът Р. е участвал във вземането на Решение от 25.07.2012 г. на УС на КТБ АД за сключване на Договор за банков кредит с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, ЕИК 201235416, с който банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 12 000 000 евро. Нарушенията на Договора за управление във връзка с даденото одобрение за сключване на Договора за банков кредит се изразяват в няколко насоки: Неспазване на процедурата по отпускане на кредит, регламентирана в Правилника за кредитната дейност на КТБ АД, подробно изложена в исковата молба, по отношение на процесния договор за кредит. Това е довело до формиране неправилна преценка на финансовото положение, респ. кредитоспособността на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД; неправилна преценка на възможността на кредитополучателя да погасява отпуснатия кредит. Липса на адекватни договорни клаузи, гарантиращи интересите на Банката по отношение на договорните обезпечения и предпоставките за усвояване на кредита. Горното е довело до отпускане на необезпечен кредит и невъзможност за Банката да събере вземанията си. Ответникът Р. не е изпълнил вменените му, съгласно закона и сключения Договор за управление задължения, респективно е извършил нарушения на законовите и договорните си задължения, като е: Участвал във вземането на Решение от 27.05.2012 г. на УС на КТБ АД за сключване на Договор за банков кредит с ,,Глобал Агро Трейд“ ЕООД. ЕИК 201235416. въпреки липсата на изискуемите съгласно Правилника за кредитната дейност документи и становища и без извършено надлежно и задълбочено имуществено проучване на кредитоискателя. още повече, че дори видно от малкото налични документи по кредитното досие, кредитополучателят не е отговарял на изискванията за отпускане на кредит в посочените размери. Съгласно представените по делото доказателства и от вписванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, към датата на одобрението, подписано от О.Р., кредитополучателят вече е бил свръхзадължен. Участвал във вземането на Решение от 27.05.2012_г. на УС на КТБ АД за сключване на Договор за банков кредит с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, ЕИК 201235416 с неизгодни за Банката клаузи, като не са договорени надлежни обезпечения, защитаващи интересите на банката. Участвал във вземането на Решение от 27.05.2012 г. на УС на КТБ АД за сключване на Договор за банков кредит с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, ЕИК 201235416, като не е предвидено условие усвояването на сумата по кредита да се извърши след учредяване на надлежно обезпечение. Горното е дало основание отпуснатият кредит да бъде усвоен без учредяване на надлежно обезпечение, гарантиращо правата на Банката. С посочените действия, ответникът Р. е нарушил договорните си задължения, произтичащи от сключения Договор за управление от 21.07.2003 г., приложен към исковата молба, съгласно който изпълнителният директор, като член на Управителния съвет, управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго легитимирано лице /прокурист, търговски пълномощник и др./ Банката, като: Полага грижата на добър банкер и прилага в управлението на Банката всички свои професионални знания, умения и досегашен опит, като използва всички възможности за усъвършенстване дейността на Банката с оглед повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж /т. 4.1 от договора за управление/; Ответникът не е положил грижата на добър банкер и не е защитил интересите на Банката, като е взел решение за сключването на Договор за банков кредит при липса на достатъчно информация за финансовото му положение и при неизгодни договорни клаузи, довели до необезпеченост на кредита и до усвояване на средствата по кредита без учредяване на обезпечения. Упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на Банката /т. 4.10.2 от договора за управление/, Ответникът не е упражнил цялостен оперативен и ефективен контрол по отношение на провеждане на процедурата по отпускане на кредита, като не е извършил контрол по отношение на всички етапи на процедурата, извършването им и съответствието им със заложеното в Правилника. Решава дали да сключи и сключва от името на Банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава от Надзорния съвет или Управителния съвет или съдържанието на техните клаузи се определя от тях /т. 4.10.3 от договора/', Поради неполагане на дължимата грижа на добрия банкер, като не е защитил интересите на Банката ответникът е взел неправилно и неинформирано решение за сключване на Договор за банков кредит при липса на достатъчно информация за финансовото му положение и при неизгодни договорни клаузи, довели до необезпеченост на кредита и до усвояване на средствата по кредита без учредяване на обезпечения. Управлява имуществото на Банката, като съгласно закона, решенията на Общото събрание на акционерите, тези на Надзорния съвет или на Управителния съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на Банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство, /т. 4.10.4 от договора./ Ответникът не е положил дължимата грижа при управление имуществото на Банката, като е разрешил обвързването на Банката в договорни отношения, водещи до намаляване на имуществото й /чрез отпускане на кредит/, без да бъдат уговорени ефективни гаранции за защита на интересите на Банката. Ответникът Р. е нарушил и законовите си задължения и по-конкретно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ТЗ „ Членовете на съветите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. “. Ответникът не е положил грижата на добър банкер и не е защитил интересите на Банката, като е одобрил сключването на Договор за банков кредит при липса на достатъчно информация за финансовото му положение и при неизгодни договорни клаузи, довели до необезпеченост на кредита и до усвояване на средствата по кредита без учредяване на обезпечения от свръхзадължено лице. Ответникът оспорва иска. Счита предявените искове са недопустими поради факта, че ответниците, в качеството им на изпълнителни директори и членове на УС на КТБ-АД, в периода в който е сключен процесния договор за банков кредит, а и през целия период, в който те са били членове на съвета и администратори, са били освобождавани от отговорност с решения на ОС на акционерите. С отговора на исковата молба е предявил инцидентен установителен иск за установяване на нищожност на Решение № 77825.06.2014 г. на УС на БТБ, с което С.Л.и Е.К.са назначени за квестори на КТБ АД, тъй като е липсвала декларация от тези лица, с която да е било удостоверено, че са работили най молка 5 г. на ръководна длъжност в банка или в сравнимо с банка дружество или институция. По същество на спора излага, че с иска по чл.57, ал.3 от ЗБН е предвидено да се реализира гаранционно - обезпечителната отговорност на органните представители на банката, предвидена в чл.240 от Търговския закон (приложим субсидиарно, съгласно чл. 7 от Закона за кредитните институции). Последиците от неизпълнението на договорните задължения по процесиите договори за кредит настъпват само между страните по договорното правоотношение Отговорността на изпълнителните членове на управителния съвет за действия, увреждащи интересите на банката, води само до вътрешноправни последици в отношенията между банката и член на съвета. В тази връзка, за успешното реализиране на отговорността на органните представители на търговските дружества по чл.240 от Търговския закон е необходимо освен да е осъществен фактическия състав на отговорността (противоправно поведение, имуществени вреди, причинна връзка и вина), трябва и да не е взето решение по чл.221, ал.1, т.10 от ТЗ за освобождаването им от отговорност. Решението на ОС на акционерите за освобождаване от отговорност на членовете на съветите има негативно действие по отношение на възможността дружеството да предяви по съдебен ред иск за обезщетяване за претърпени вреди. Намира, че разпоредбата на чл.240 от Търговския закон е приложима и в конкретния случай, защото както вече отбелязах, съгласно чл.7, ал.1 от Закона за кредитните институции, търговската банка се учредява като акционерно дружество и Търговският закон се прилага субсидиарно, доколкото в специалния закон няма изрични разпоредби. Разпоредбата на чл.57, ал.З от ЗБН няма характера на специална норма, която да конкурира и дерогира приложението на нормата на чл. 240, ал.3 от ТЗ, защото във всеки случай когато органните представители не са освободени от отговорност от ОС на акционерите, тяхната отговорност за вреди може да се търси от синдика с иск по чл. 57, ал.З от ЗБН. По аргумент от противното, тогава когато органните представители на банката са освободени от отговорност от ОС на акционерите, тяхната имуществена отговорност не може да бъде ангажирана. По силата на чл.57, ал.З от ЗБН, в производството по несъстоятелност, синдикът придобива качеството на процесуален субституент на банката, тогава когато същата не е освободила от отговорност на членовете на съветите с решение по чл. 221, ал.1, т.10 от ТЗ и са налице условия за търсене на тяхната отговорност на имуществени вреди. Оправомощаването на синдика с изричната разпоредба на чл. 57, ал.3 от ЗБН е нужно, защото исковете, които той може да завежда в производството по несъстоятелност са numerous clauses и са съобразени с характера и целите на производството по несъстоятелност. Евентуално счита исковете за неоснователни. Искът е основан на твърдението, че в патримониума на банката са настъпили имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорни задължения на ответника. Правоотношението между банката и ответника, в качеството му на администратор е възникнало на 21.07.2003 г. в резултат на неговия избор за член на управителния съвет и изпълнителен директор от Надзорния съвет. На същата дата ответникът е подписал и договора за управление, в който са разписани неговите права и задължения, които той има във връзка с възложените му управленски функции. Впоследствие с Решение на УС на КТБ-АД от 02.11.2012 г., функциите на членовете на УС са разпределени с оглед на задачите по текущото управление на банката. Съгласно това решение, ответникът О.Н.Р., като ресорен директор е отговарял за общата координация и контрол върху дейността на следните звена и дирекции: Дирекция „Бек офис“, Дирекция „Сигурност“, управление „Информация и банкови регулатори“, управление „Клонова мрежа и корпоративни клиенти“, Дирекция „ Проектно и инвестиционно финансиране“. За да бъде противоправно деянието, то следва да се изразява в нарушение на задължение, възникнало по силата на сключения договор за управление между ответника и банката С третия предявен иск ищецът не въвежда твърдение за извършено от ответника нарушение на конкретна разпоредба от сключения от него договор за управление при отпускането на кредита на „Глобал Агро Трейд“ЕООД с договор от 25.07.2012 г. Договорът за банков кредит не е подписан от ответника, той е подписал само решението на УС на КТБ-АД за предоставянето на кредита, при изпълнение на условията за обезпечаването му - особен залог върху активи на пазарна стойност 125% от размера на кредита. Решението на УС е взето при наличие на всички изискуеми становища дадени от съответните дирекции по съответния предвиден в Правилника за кредитната дейност ред. От друга страна, усвояването на кредита, съгласно чл. 26 от договора, кореспондиращ на чл. 51 от Правилника за кредитната дейност става след като се сключат обезпечителните договори, тоест след като задължението на кредитополучателя по чл.23, т.“а“ във връзка с чл.31 от договора за кредит бъде изпълнено. Към датата на сключването на процесния договор за кредит, а и в периода до отстраняването му от УС с Решение на УС на БНБ № 74/ 22.06.2014 г., ответникът О.Р. не е имал преки задължения за извършване на конкретни действия при сключването, усвояването и издължаването на договорите за банков кредит с търговски дружества - кредитополучатели. Правният и финансов анализ, целевото усвояване на кредита, оценката и приемането на обезпеченията по кредитите, отпускани от КТБ-АД, видно от представените от ищеца правилници за кредитиране, а и от описаното по-горе решение не са нито преки задължения на ответника Р., нито задължения на работещите в контролирани от него звена и дирекции. Моли искът да се отхвърли. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представените по делото документи и вписванията в ТР, с решение № 73/20.06.2014 г., изменено и допълнено с решение № 74/22.06.2014 г., на Управителния съвет на БНБ КТБ АД е поставена за срок от три месеца под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност. С горецитираните решения се спира изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на Управителния и Надзорния съвети, лишени са от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 % от акциите с право на глас, и са назначени квестори. Двете решения са обявени в Търговския регистър по партидата на банката на 23.06.2014 г. С решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, обявено в ТР на 18.09.2014 г., е продължен до 20.11.2014 г. срокът, през който банката е поставена под специален надзор, като е продължено действието на всички произтичащи от това мерки и на квесторите на банката е указано да внесат до 20.10.2014 г. цялостна оценка на активите на КТБ АД, извършена от оторизирани одиторски компании. В решението е прието, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, както и че банката не разполага с достатъчно активи. С протокол № 27/6.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, че с решение № 138 и на осн. чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на банката , като е подадено искане за откриване на производство по несъстоятелност. Решението е обявено в Търговския регистър по партидата на банката на 7.11.2014 г. С решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав, обявено в ТР на 22.04.2015 г., е обявена неплатежоспособността на банката с начална дата 6.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността й, прекратени са правомощията на органите й, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Решението на СГС е било отменено в частта за началната дата на неплатежоспособност и същата е определена на 20.06.2014 г. с влязло в сила решение от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. на САС, ТО, 3 състав, обявено в ТР на 8.07.2015 г. С решения № 41/23.04.2015 г., № 196/13.11.2015 г., № 48/2.03.2016 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗБН, са назначени постоянни синдици и са извършени промени в персоналия състав. Между страните не се спори относно наличие на взето решене от 27.05.2012 г. на УС на КТБ АД за сключване на Договор за банков кредит с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, ЕИК 201235416, по силата на който да бъде отпуснат кредит в размер на 12 000 000 евро., за което ищецът в качеството си на член на УС е гласувал и е подписал. Не се спори, че към този момент е бил налице валиден избор на ответника за изпълнителен директор, като за уреждане на правата и задълженията е бил сключен приложения по делото Договор за управление от 21.07.2003 г. и анекси към него. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните: Общият размер на усвоената сума по Договор за банков кредит от 25.07.2012 г възлиза на 12 000 000 евро с левова равностойност 23 469 60,00 лв. Кредитът е усвоен еднократно на 25.07.2012 г по разплащателна сметка при „КГБ“АД BG93KORP 9220 1430 9444 01 в евро с титуляр „Глобал Агро Трейд” ЕООД като кредитополучател. Общият размер на възстановената сума по Договор за банков кредит от 25.07.2012 г и възлиза на 7 400 000 евро, с левова равностойност 14 473 142 лв. Размерът на непогасената главница по процесния Договор за банков кредит от 25.07.2012 г. между „КТБ” АД и „Глобал Агро Трейд” ЕООД като кредитополучател, отнесена във връзка е откритото производство по несъстоятелност по с/ка 444 „Съдебни вземания” възлиза на 4 600 000,00 евро, с левова равностойност 8 996 818 лв. Кредитната експозиция на „Глобал Агро Трейд” ЕООД към 25.07.2012 г. - датата на процесния Договор за банков кредит от 25.07.2012 г. между „КТБ” АД и „Глобал Агро Трейд” ЕООД, възлиза на 13,98 % от собствения капитал на „К.Т.Б.” АД, Към 25.07.2012 г, когато е бил подписан Договор за банков кредит от 25.07.2012 г. между „Глобал Агро Трейд“ ЕООД и „К.Т.Б.” АД за предоставяне на 12 000 000 евро кредит, преди усвояването на кредита на същата дата, наличността по разплащателна сметка BG 93 KORP 9220 1430 9444 01 в евро, по която е усвоен кредита с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД е била в размер на 131 379,24 евро. Към 17.06.2014 г наличността по тази сметка е била в размер на 91,79 евро. Към 25.07.2012 г, когато е бил подписан Договор за банков кредит от 25.07.2012 г. между „Глобал Агро Трейд“ ЕООД и „К.Т.Б.” АД за предоставяне на 12 000 000 евро кредит, наличността по разплащателна сметка BG 14 KORP 9220 1030 9444 01 в лева с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД е била в размер на 28 802,45 лв. Към 16.06.2014 г наличността по тази сметка е била в размер на 190,02 лв. Общият размер на постъпилите суми по разплащателна сметка BG 93 KORP 9220 1430 9444 01 в евро с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД за периода от 25.07.2012 г - датата на подписване на Договора за банков кредит от 25.07.2012 г до 20.06.2014 г възлизат на 122 032 975,55 евро Общият размер на излезлите суми от разплащателна сметка BG 93 KORP 9220 1430 9444 в евро с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД за периода от 25.07.2012 г - датата на подписване на Договора за банков кредит от 25.07.2012 г до 20.06.2014 г. възлизат на 122 164 263,00 евро. Общият размер на постъпилите суми по разплащателна сметка BG 14 KORP 9220 1030 9444 01 в лева с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД за периода от 25.07.2012 г - датата на подписване на Договора възлиза на 119 964 700,80 лв. Общият размер на излезлите суми от разплащателна сметка BG 14 KORP 9220 1030 9444 01 в лева с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД за периода от 25.07.2012 г - датата на подписване на Договора за банков кредит от 25.07.2012 г възлизат на 119 964 700,80 лв При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: По предявения от ответника инцидентен установителен иск: Предмет на иска е административен акт. Иск за установяване на нищожност на административен акт, или за отмяната му е недопустим в хода на исково граждански производство. Доколкото административният акт има значение за разрешаване на гражданскоправен спор, съдът може да извършва косвен съдебен контрол, съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК но в този случай не се произнася със сила на пресъдено нещо по въпроса за нищожността на административния акт. Нищожността на административния акт се установява със сила на пресъдено нещо в административно производство - чл. 37, ал. 2 от ГПК (отм.) и по реда на Административно процесуалния кодекс, който в чл. 172 и чл. 183 посочва и субективните предели на силата на пресъдено нещо в зависимост от вида на административния акт. С нормата на чл. 302 от ГПК се предвиди задължителност на решението на административния съд за гражданския съд относно това дали административния акт е валиден и действителен, което означава че следва да се зачетат и последиците от това в гражданския процес. /т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 23.04.2010 г. на ОСГК на ВКС/. При разрешаването на гражданско правен спор косвеният съдебен контрол се извършва само в мотивите на съдебното решение. Съдът не се произнася с отделен диспозитив, констатациите от него не се ползват със сила на пресъдено нещо(ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 493 ОТ 11.10.2012 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 413/2011 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС). Горното налага прекратяване на производството в тази част. Административния акт не е нищожен, тъй като е издаден от компететнен орган, в въз основа на законова делегация, а неговата законосъобразност е извън предмета на делото. По главния иск: Съобразано нормата на чл. 57, ал.3 от ЗБН в двугодишен срок от встъпването си в длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица. Категорията лица попадащи в предметния обхват на нормата са тези по §1, ал.2 от ЗБН, постановяващ, че „Администратор“ е: член на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банка; длъжностно лице с ръководни функции в банката; всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката. Въведеното от ищеца нарушаващо действие се явява участие в гласуването и подписването на решение по реда на чл. 44, ал. 4 от ЗКИ - Решение от 27.05.2012 г. на УС на КТБ АД за сключване на Договор за банков кредит с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, ЕИК 201235416, по силата на който да бъде отпуснат кредит в размер на 12 000 000 евро. Предвид качеството в което ответникът е участвал в гласуването на органа на банката, следва да се приеме, че той е от категорията по §1, ал.2 от ЗБН. Искът е предявен в нормативно определения срок, поради което искът е допустим, но неоснователен по следните съображения: Гражданската отговорност на физичестите лица, договорна или извъндоговорна, възниква въз основава на виновно неправомерно поведение(действие или бездействие), довело до вреда за гражданско правен субект. Съобразно нормата на чл. 44 от ЗКИ(в редакцията към момента на вземане на решението от 27.05.2012 г.), банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения им капитал. Експозицията към едно лице или икономически свързани лица се смята за голяма, когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката или банковата група. Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15 на сто, решението се взема с единодушие. Правилото нормира допълнителен елемент към фактическия състав, пораждащ договорните отношения с банковите контрагенти при формиране на голяма експозиция – решение на колективния управителен орган. Смисълът на изискването е, че когато кредитирането е значително спрямо разполагаемия капитал, при достигане на нормативно определеното съотношение между тях, преценката за икономическата целесъобразност от тези действия следва да се вземе от най-висшия управителен орган на банката. В случая обаче поведението на ищеца, изразяващо се в упражняване на неговото право да гласува в колективния орган на търговеца и да подпише взетото решение с предмет по чл.44, ал.4 от ЗКИ, не би се намирало в причинно следствена връзка с претърпяната от банката вреда, дори и такава да бъде установена. Взетото решение от орган на банката, дори да съвпада като съдържание с начина на гласуването на лицето, има характер на многостранна сделка, която поражда правни последици за търговеца, до нейната отмяна. Тя е следствие на формирана воля на колективен орган, различна от на тази на всеки от съставляващите го членове. Следователно ищецът не може да носи отговорност за действията за решения на органа на търговеца, сочещо на неоснователност на иска. В съответствие с нормата на чл. 57, ал.6 от ЗБН дължимата държавна такса следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността. Воден от гореизложеното съдът