Решение № 390 от 8.10.2026 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 24/2026 г.

Районен съд – Червен бряг е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ и чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

За да възникване субективното материално право за заплащане на лизингово възнаграждение по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ, следва ищецът да установи проявлението на следните материалноправни предпоставки: 1. наличие на действително правоотношение по договор за финансов лизинг; 2. лизингодателят да е придобил вещта от продавача, като я е предал във фактическата власт на лизингополучателя и му е предоставил свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок.

В този смисъл между страните няма спор, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността с № AG0013072/20.02.2023 г. от 20.02.2023 г., по силата на който лизингодателят придобил преди сключване на договора собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил Лек автомобил BMW 523, peг. № •••, идентификационен № ••• и между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за финансов лизинг. С него ищецът е поел задължение да придобие собствеността по отношение на Лек автомобил BMW 523, peг. № •••, идентификационен № •••, който да предаде за възмездно ползване на лизингополучателя, срещу задължението му да заплаща лизинговите вноски с общ размер на лизинговата стойност от 8800,00 лв., ведно с начислена лихва върху главницата от 6535,86 лв. при годишен лихвен процент от 41,16 %.

Към договора е представен погасителен план, в който е установено, че задълженията за главница и лихва подлежат на заплащане на 36 погасителни вноски, с размер на първата вноска от 308,61 лв. и размер на останалите вноски от 429,35 лв., с падеж на задълженията – на 10.02.2026 г. Договорът е сключен при установени Общи условия.

Ответникът е престанал да заплаща задълженията по договора за лизинг. В резултат на това дружеството-ищец е предприело действия за разваляне на договора и за връщане на лизинговата вещ. След преустановяване на плащанията А. не е върнал МПС на ищеца Поради тази причина дружеството е направило разходи за разваляне и неизпълнение на договора. По делото е представена Покана - уведомление на лизингодателя за прекратяване на договора, връчено чрез ЧСИ Мирослав Колев. Тези разходи представляват вреди, които ищецът е претърпял в резултат на неизпълнението и развалянето на договора, като тази сума е обезщетение равностойно на тези вреди, дължимо от ответника на основание чл.88, ал.1, изр. последно от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ предвижда, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ предоставя възможност на лизингополучателя да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.

Предвид посочените правни норми, разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 ЗЗД, и препращащата норма на чл. 347, ал. 2 ТЗ основните задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора; 3/ да прехвърли на лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок. Обстоятелството, че по своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, не освобождава лизингодателя от посочените задължения. Задълженията на лизингополучателя са предвидени в разпоредбата на чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ: 1/ има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, а именно да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова – съгласно предназначението й, /чл. 232, ал. 1 ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и разходите, свързани с ползуването на вещта /чл. 232, ал. 2 ЗЗД/, да съобщава незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ /чл. 233, ал. 2 ЗЗД/.

Установява се, че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си и е придобил от трето лице Лек автомобил BMW 523, peг. № •••, идентификационен № •••, което е предоставил за ползване на ответника като лизингополучател срещу договореното

възнаграждение, платимо на месечни вноски в размер и с падеж, посочени в погасителен план, неразделна част от договора, при уговорено задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. За установяване на това обстоятелство е представен Приемо-предавателен протокол от 20.02.2023 г., подписан от лизингополучателя. Този частен свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила, доколкото не е оспорен в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението на лизингополучателя за получаване на лизинговия актив, изхожда от лицето, сочено като негов автор.

Съгласно чл. 13.5 от Общите условия към договора за лизинг, лизингодателят има право да прекрати договора в случай на забава в плащането на първоначалната вноска, лизингова вноска, ДДС, първоначални разходи, разходи подлежащи на възстановяване по реда на чл. 8.7 от ОУ или друго дължимо плащане от страна на лизингополучателя с повече от 5 дни.

Установява се, че поради неплащане на лизингови вноски, ищецът е упражнил правото си да прекрати едностранно договора, във връзка на ответника е връчена чрез ЧСИ Мирослав Колев Покана - уведомление за прекратяване на договор за лизинг, поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, като считано от датата на връчване на уведомлението, договорът е прекратен.

Съдът намира, че уведомлението за прекратяване следва да се счита надлежно връчено – чрез ЧСИ Мирослав Колев.

Договорът за финансов лизинг съчетава елементи на договор за поръчка и договор за наем, а по своите правни последици се доближава до покупко - продажба на вещ на изплащане със запазване на собствеността и в този смисъл, той може да се разглежда като форма на предоставяне на целево инвестиционно кредитиране. Тези специфики на договора не изключват основното задължение на лизингополучателя за лизингови вноски, което по аргумент от нормата на чл. 345, ал. 1 ТЗ, която препраща към договора за наем /чл. 232, ал. 2 ЗЗД/, характеризират задълженията по договора за финансов лизинг като повтарящи се трайно парични задължения, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерът на плащанията е изначално определен и произтича от единен правопораждащ факт. В този смисъл, задълженията на лизингополучателя за лизингови вноски се покриват с понятието "периодични плащания". В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 225 от 18.10.2017 г. по т. д. № 60274/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. По отношение на договора за лизинг, сключен с ответника, в качеството му на физическо лице /по делото не се твърди или доказва автомобилът да е бил предназначен за извършване на търговска или професионална дейност/, последния има качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП /. Поради горното приложение намират разпоредбите на ЗЗП.

Съдът не възприема доводите на ответника за недействителност на възнаградителната лихва, поради противоречието й с добрите нрави. При произнасяне по това възражение следва да се има предвид правната характеристика на договора за финансов лизинг при който, за разлика от оперативния лизинг, размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба. Съдът намира, че размерът на възнаграждението за лизингодателя е съобразено с периода на действие на договора и общата стойност на лизинговата вещ. По така изложените съображения следва да се присъди и претендираното задължение за възнаградителна лихва за периода от 10.11.2023 г. до 20.03.2024 г.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване, че е погасил задълженията си заплащане на главница и възнаградителна лихва, поради което исковата претенция за главница следва да бъде уважена за периода от 10.11.2023 г. до 20.03.2024 г.

По силата на чл. 15.1 от ОУ към договора - при забава на плащане на парично задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума, за целия период на забава.

По делото се установи, че ответникът е заплатил частично лизинговите вноски, след което е преустановил плащанията. Съгласно чл. 15.5 от ОУ, при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски, като неустойката се изчислява, въз основа на последните 3 лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора.

Вземането за компенсаторна неустойка се обуславя от следните предпоставки: 1. наличието на действителна уговорка между страните, по силата на която

лизингополучателят се е задължил да заплати неустойка в случай на прекратяване на договора; 2. длъжникът да не е изпълнил задължението си за заплащане на лизинговите вноски.

По така изложените съображения съдът намира, че тази претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.

В чл. 8.6 от Общите условия е предвидено, че лизингополучателят дължи заплащането на данъците върху лизинговия актив, а съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от Търговския закон разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя. В чл. 9.9 от Общите условия е предвидено, че ако лизингополучателят не е заплатил дължимите данъци, лизингодателят има право да ги заплати и удържи тези суми от първото постъпило плащане от лизингополучателя. Съдът намира, че следва да се приеме, че сумата от 137,76 лв. представлява стойността на начисления данък за 2024 г.

Съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, дължимите суми следва да бъдат превалутирани в евро.

По разноските: С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 661/2025 г. по описа на Районен съд – Червен бряг – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 200,03 лв. или 102,27 евро.

В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 51,14 евро, депозит за назначаване на особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК от 409,00 евро. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 230,00 евро. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 200.00 евро /391.17 лв./.

Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 660,14 евро.

При горните съображения, съдът