Решение № 659 от 5.5.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 125/2026 г.

Производството по делото е образувано по повод на предявени от “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление на дейността ••••••, представлявано заедно от •••••-Главен изпълнителен директор и Б••••••-Изпълнителен директор в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника „Агенция Пътна инфраструктура”, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати на ищеца следните суми: сумата от 594.81 евро /с левова равностойност 1163.35 лева/, от които 522.60 евро, представляващи платено застрахователно обезщетение по щета № •••••• по описа на “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, и 64.55 евро за пътна помощ, на основание застрахователна полица № •••••/ 08.09.2020г. по имуществена автомобилна застраховка „Каско+” на МПС, за причинени увреждания на застрахован автомобил марка ••••, при ПТП реализирано на 29.03.2021г. на републикански път 1-3, в посока ••••, и 7.67 евро /с левова равностойност 15.00 лева/, представляващи обичайните разноски, направени за неговото определяне, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане; сумата от 238.02 евро /с левова равностойност 465.53 лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 594.81 евро /с левова равностойност 1163.35 лева/ за периода от 01.02.2023г. до 21.01.2026г. Излага се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 08.09.2020 г., сключили имуществена автомобилна застраховка “Каско+” със застраховащ/ застрахован ••••••••• въз основа на която застраховали за всички рискове по раздел „Каско”, клауза „Пълно Каско”, лек автомобил марка ••••, със срок на действие на застраховката за периода от 00.00 часа на 02.10.2020г. до 23.59 часа на 01.10.2021г., за което издадоли на застрахования комбинирана застрахователна полица №•••••/08.09.2020г. Твърди се, че на 29.03.2021г., в 12.30 часа, на републикански път 1-3, в посока ••••, А. В. Г. при управление на застрахования лек автомобил е реализирала ПТП с материални щети по автомобила, вследствие на преминаване през необезопасена и необозначена неравност (дупка) на пътното платно, стопанисвано от ответника, при което били причинени материални щети на управлявания от нея автомобил - увредени предна дясна гума и предна дясна лята джанта. Сочи се, че за настъпилото застрахователно събитие, на основание уведомление от 29.03.2021г. от А. В. Г., образували застрахователна преписка № ••••••. Излага се, че за репатриране на автомобила заплатили на СБА сумата от 126.24 лева с банков превод на 16.01.2021г. Твърди се, че стойността на вредите на застрахования автомобил възлязла на сумата от общо 1022.11 лева, която заплатили с преводно нареждане на 10.12.2021г. на сервиза, ремонтирал автомобила - „АВТОСТИЛ“ ЕООД. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.1 от ЗДВП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така. че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗП ответникът осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Твърди се, че в процесния случай ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимата маркировка препятствието (дупката) на републиканския път, както и не е положил дължимата грижа за привеждане на пътното платно в нормално и безопасно състояние за придвижване на ППС, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования автомобил. Сочи се, че според легалната дефиниция, дадена в § 6, т.37 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Твърди се, че според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно в най-кратък срок. Излага се, че според § 1. т. 19 от ППЗДвП. «Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Сочи се, че в случая, установената необезопасена и необозначена дупка на пътното платно е представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Твърди се, че съгласно чл.52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. Излага се, че при така установената правна уредба, се налагало изводът, че за поддържането и ремонта на републиканския път е отговорен собственикът му, а именно ответникът, който е проявил бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, натоварени да отстраняват повреди. Сочи се, че ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимата маркировка препятствието на пътя, както и не е положил дължимата грижа за привеждане на пътното платно в нормално и безопасно състояние за придвижване на ППС, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди се, че според даденото в т.3 от ППВС №4/30.10.1975г. разрешение, когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Сочи се, че в настоящия случай, ответникът, съгласно чл.30 ЗП, осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, като е налице обективна възможност за обезопасяването на пътя. Излага се, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на посочените задължения и при наличие на обективна възможност за обезопасяването, ответникът отговарял спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. Твърди се, че съгласно чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Сочи се, че в случая се касае се за уреден от закона случай на гаранционно- обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която имала обективен характер, защото не произтичала от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Твърди се, че в процесния случай обичайните разноски за определяне на размера на платеното от ищеца застрахователно обезщетение възлизат на 7.67 евро, а вредата на застрахования автомобил била вследствие преминаването му през необезопасена и необозначена неравност /дупка/ на пътното платно, стопанисвано от Агенция „Пътна инфраструктура”. Излага се, че с писмо-регресна покана изх.№ •••••/03.02.2022г., получено от ответната агенция на 14.02.2022г., чрез Областно пътно управление-Плевен, ищецът уведомил ответника, че на основание КЗ встъпват в правата на увредения и го поканили да им възстанови доброволно платеното от ищеца застрахователно обезщетение от 1022.11 лева, сумата от 126.24 лева за репатриране на автомобила и 15.00 лева, представляващи обичайните разноски, направени за неговото определяне, или общо сумата от 1163.35 лева, като същата не била заплатена и към настоящия момент. Сочи се, че вследствие изпадането си в забава, ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на 238.02 евро /с левова равностойност 465.53 лева/ върху дължимата сума от 594.81 евро /с левова равностойност 1163.35 лева/, за периода от 01.02.2023г до 21.01.2026г. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им присъди сторените по делото разноски. В проведеното по делото о.с.з. проц. представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Излага, че наведените твърдения в ИМ се подкрепят от събраните по делото доказателства. Сочи, че ищецът е изплатил застрахователното обезщетение в размер на 522,60 евро, както и сумата от 64,55 евро за репатриране на автомобила. Претендира присъждане на разноски. В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че искът е допустим, но неоснователен. Излага, че по делото липсват доказателства за причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и увреждането по автомобила, както и доказателства за състоянието на автомобила и в частност предна дясна гума и джанта преди инцидента. Сочи се, че не бил представен документ за технически преглед на автомобила и свидетелство за управление на МПС на водача А. Г.. Твърди, че липсва информация за скоростта на движение, съобразена ли е била тя със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост в съответствие с разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. В случай, че съдът реши да го уважи моли да присъди сумата до 522,60 евро. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: От представената по делото застрахователна полица № •••••/08.09.2020 г се установява, че лек автомобил марка лек автомобил марка ••••, собственост на •••• е застрахован с основно покритие „пълно каско“ и застраховка „помощ на пътя“ и „доверен сервиз“, както и, че срокът на действие на застраховката е за периода от 02.10.2020 г. до 00.10.2021 г. Установява се от приложената по делото сметка от 08.09.2020 г., че застраховащият е заплатил определената застрахователна премия. Видно е от приложените по делото Общи условия към договора за застраховка е, че в същите са регламентирани застрахователните обезщетения, които застрахователят следва да заплати при настъпили застрахователни събития. Приобщено като доказателство по делото е и Уведомление за щета № ••••••/29.03.2021 г. за заплащане на застрахователно обезщетение на лек автомобил марка лек автомобил марка ••••, собственост на ••••, за настъпване на застрахователно събитие на 29.03.2021 г., с водач А. Г., станало на главен път ••••, при което „ при шофиране, при опит да се избегне дупка водача на увреденото МПС влиза в друга дупка и уврежда предна дясна джанта и гума. Посочено е, че дупката била 17 см. Изпратена била пътна помощ, поради което и не е имало позвъняване на тел.112“. Установява се от приложеното по делото Приложение №1 към Уведомление за щета, че водачът А. Г. е уведомила ищеца за настъпилото ПТП. От представената по делото два Опис на претенция №5••••••/29.03.2021 г. се установява, че посочения от ищеца опис на претенциите по процесното МПС са: •••••“ и „гума предна дясна ••••••. Установява се от приложената фактура №••••• г., издадена от УС на СБА в полза на ищеца по делото, както и описа към нея, че ищецът е заплатил на изпълнителя услуги за пътна помощ, вкл. и за увредения лек автомобил в размер на 3916,68 лева, от които 126,24 лева за увредения автомобил. Видно е от приложената по делото фактура № ••••••••••/01.06.2021 г., че изпълнителят Автостил ЕООД е издал на ищеца, като получател фактура в размер на 1022,11 лева за ремонт по щета на лек автомобил марка ••••. От приложения по делото Приемо – предавателен протокол се установява, че на 02.04.2021 г. Автостил ЕООД е предал на Г. ••••• ремонтиран процесния автомобил, който е посочил, че няма забележки, относно извършения ремонт. Приобщена като доказателство по делото е и Калкулация по претенция №••••••/29.03.2021 г., от която се установява, че ремонтът на застрахования автомобил е изчислен на 1022,11 лева. От приложения по делото ликвидационен акт по щета №20701414410 по преписка №••••••/29.03.2021 г. е в размер на 1022,11 лева., които следва да бъдат получени от Автостил ЕООД. Установява се от приложената по делото фактура, че ищецът е изплатил на Автостил ЕООД сумата от 1022,11 лева на 10.12.2021 г. Приобщена като доказателство по делото е и регресна покана по щета № ••••••/03.02.2022 г., с която ищецът по делото е отправил покана до ответника да му заплати сумата от 1163,35 лева, представляващи застрахователно обезщетение по настъпило на 29.03.2021 г. ПТП, при което е увредено лек автомобил марка марка ••••. Представени като доказателства по делото са и Удостоверение за техническа изправност на застрахованото МПС и свидетелство за управление на водача на автомобила- А. В. Г.. По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля А. В. Г. излага, че преди няколко години попаднала в дупка с управляваното от нея МПС –•••••. Обяснява, че пътувала по линията •••• и в района на •••••, около самолетите, скочила в дупка и пръснала гума и джанта. Сочи, че дупката се намирала на платното от дясно, като не била обозначена по никакъв начин. Разказва, че отбила отстрани и се обадила на съпруга й, който дошъл и звъннали на репатрак, който качил автомобила. Твърди, че не могла да заобиколи дупката, тъй като срещу нея имало камион и тя я е видяла в последния момент, натиснала спирачка и скочила в нея. Излага, че на пътя били поредица от дупки, които били големи и широки, като тя попаднала в първата. Сочи, че се движела със скорост в рамките на ограничението, като не е имало знаци за ограничение на скоростта. Твърди, че автомобилът бил ремонтиран от застрахователя. В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните. В заключението си вещото лице установява, че: предвид локацията и щетите, не се установява техническо противоречие между заявения механизъм на произшествието в уведомлението за щета и настъпилите материални увреждания; че е налице техническа съвместимост между описаното преминаване през дупката на пътното платно и констатираните повреди по предната дясна част на ходовата система; че стойността на ремонта на автомобила е в размер на 522,60 евро; обичайните разноски по ликвидационната дейност в зависимост от изпълнителя на дейността – щатен служител, външен оценител/ фирма варират в известни граници. В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че механизмът, който е описан в уведомлението за щета с нанесени материални щети по автомобила, съвпада от техническа гледна точка, като при преминаване през вертикална пътна неравност се получават сили, които действат върху гумата, съответно джантата и респективно амортисьори, които са част от окачването. Обяснява, че всички щети, които са описани от застрахователя са в предна дясна част, което напълно отговаря на посоченото в уведомлението. Счита, че е налице причинно- следствена връзка между нанесените щети и механизма. Твърди, че определения размер на обезщетението е в нормални пазарни граници, дори клони към ниските. Счита, че ликвизационните разходи са в нормални граници. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на исковата претенция е сума, представляваща изплатено от застрахователя по имуществена застраховка застрахователно обезщетение в полза на увредения. За да е основателна претенцията, намираща основанието си в чл. 410, КЗ, следва по делото да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане между застрахователя претендиращ регреса и лицето претърпяло щетите; настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; то да е причинено от трето лице, което отговаря по правилата на деликтната отговорност, т.е виновно и противоправно поведение, вследствие на което и в причинна връзка, с което да са настъпили вреди на водача на МПС; изплатено на застрахования застрахователно обезщетение, в размер отговарящ на действително претърпените вреди. Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото доказателства както, че ищецът е застраховател по имуществено застраховане на увредения лек автомобил марка ••••, така и, че застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на застрахователния договор. Не е спорно и, че е изплатено застрахователно обезщетение на лицето, управлявало МПС. По делото не е спорно, че задължението да поддържа изправността на процесния пътен участък, е възложено по силата чл. 30, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция "Пътна инфраструктура", поради което съдът приема, че чрез своето бездействие и неизпълнение на законови задължения, се явява отговорна за настъпилата щета. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за движението по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според изричната норма на чл. 167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. От свидетелските показания по делото се установява безпротиворечиво, че ПТП неравността по пътя не е била обозначена. При това положение и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на обезщетението застрахователят е встъпил в правата на застрахования против причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение и може да претендира плащането на същата. Спорно между страните по делото е и причинно следствена връзка между събитието и вредите. Съдът намира, че настъпилите вреди, като резултат от реализираното вредоносно събитие и констатирани от застрахователя повреди се доказват от намиращите се в пълно съответствие помежду си свидетелски показания, както и заключението на съдебната автотехническа експертиза. В настоящия случай, протокол за ПТП от компетентните за това органи не е изготвен. Разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б. а ЗДвП регламентира какви са задълженията на участника при настъпило ПТП, при което има причинени само имуществени вреди, а именно: да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В чл. 125 от същия закон изчерпателно посочени хипотезите, при които органите на МВР задължително посещават настъпило пътно- транспортно произшествие, сред които настоящия случай не попада. Доколкото в случая от събраните доказателства, а и с оглед характера на увреждането се касае за настъпили единствено имуществени вреди, без участие на друг водач, то посещението на произшествието от органите на полицията и изготвяне на протокол от тях не е задължително. Липсата на протокол за ПТП не може да освободи от отговорност причинителят на вредата. Същата подлежи на доказване на общо основание. От събраните по делото доказателства се установи, че произшествието е настъпило между село ••••••• през светлата част на денонощието, когато шофьорът на автомобила е попаднал в необезопасена, необозначена дупка. Установява се, че шофьорът е отбил и впоследствие с пътна помощ колата е откарана до сервиз. В този смисъл са събраните в хода на производство гласни доказателства, които съдът кредитира в цялост. С оглед изложеното, съдът намира за доказан твърдяния от ищеца механизъм на ПТП, т.е че вследствие на попадане в дупка на пътното платно, път между село ••••••• на застрахования автомобил са причинени твърдяните от ищцовото дружество щети. В съответствие с изложеното е и заключението на изслушаната експертиза, според което, както беше посочено, уврежданията, свързани с увредени предна дясна гума и джанта са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и е възможно да бъдат получени по начина, описан в протокола. По тези аргументи съдът приема за установено наличието на неравност по пътното платно с посочените белези и настъпилите увреждания по лекия автомобил, свързани със спуканата гума и деформираната джанта. Поради изложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен в пълен размер, включително и за сторения разход за пътна помощ и ликвидационни разноски, доколкото същите са сторени, във връзка с попадне на лекия автомобил в необезопасена дупка. Неизпълнение на задължението в указания в регресната покана срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи и претендираната лихва върху главницата в размер на 238.02 евро /с левова равностойност 465.53 лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 594.81 евро /с левова равностойност 1163.35 лева/ за периода от 01.02.2023г. до 21.01.2026г. С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 443,65 евро на основание чл.78, ал.1 ГПК. Водим от горното, съдът