Решение № 1953 от 10.8.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 84/2026 г.

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба вх.№ 622 от 20.03.2026 г. от М. П. Т. от [населено място], против Заповед № ЧР-02-07-01 от 09.01.2026г. на Областен управител на Област Разград за прекратяване, считано от 09.03.2026г. на служебното правоотношение с жалбоподателя на заеманата от него длъжност „главен секретар“ на Областна администрация – Разград поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. В жалбата и по същество чрез процесуалния представител се поддържат съображения, че е налице съществен формален порок относно посочената дата на издаване на оспорената заповед – 09.01.2026г., която е два месеца преди настъпването на фактите, послужили като основание за издаването й. Твърдят се и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, тъй като не са съобразени изискванията на специалния Закон за Сметната палата относно процедурата по отстраняване на несъвместимостта в едномесечния срок за това по чл. 76, ал. 3 от закона, а е предприето незабавно прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя в деня на възстановяването му на длъжността. От съда се иска да отмени заповедта като недействителен административен акт, ведно с всички законови последици от това. Заявена е претенция за присъждане на деловодни разноски, съгласно представен Списък. Ответната страна – Областен управител на Област Разград чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна по всички, посочени в нея оплаквания. В писмен отговор по жалбата и по същество пред съда твърди, че посоченият формален порок в датата на издаване на оспорената заповед е явна грешка, която не засяга правата на жалбоподателя и не е довела до неистинност на фактите от значение за упражненото право на прекратяване на служебното правоотношение. Счита, че в случая е неприложим Законът за Сметната палата, който е със специфичен предмет, разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от този закон не действа като специална материалноправна норма спрямо чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, като двете разпоредби уреждат коренно различни аспекти на несъвместимостта и се отнасят до различни субекти и процедури. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира за направените по делото разноски, за които представя Списък. Административен съд – Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно Заповед № КВ-253 от 06.03.2026г., издадена от Министър-председателя на РБългария на основание чл. 19а, ал. 2 и чл. 29, ал. 4 от Закона за администрацията, жалбоподателят М. П. Т. е бил освободен от заеманата тогава длъжност Заместник областен управител на област Разград, считано от 09.03.2026г.. В деня на освобождаването му, със Заявление вх.№ 03-00-30.1 от 09.03.2026г. той е поискал да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност “Главен секретар“ на Областна администрация – Разград, на основание § 7 от ПЗР на ЗДСл. Към Заявлението си приложил и подписана от него Декларация вх. № 03-00-30.2 от 09.03.2026г. по чл. 8, ал. 3 от ЗДСл за обстоятелства по чл. 7, ал. 2 от същия закон, в която декларирал несъвместимост за заемане на длъжността по чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл поради заемане на ръководна или контролна длъжност в политическа партия. В графа „Забележка“ към Декларацията отбелязал, че на основание чл. 76, ал. 3 от Закона за Сметната палата ще предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта. В тази връзка подал и Заявление до Изпълнителна комисия на ПП ГЕРБ, вх.№ ДК 1515 от 09.03.2026г., в което е заявил желание да бъде освободен от заеманата позиция като Областен координатор на партията в гр. Разград. Като последица от горното със Заповед № ЧР-02-04-01 от 09.03.2026г. на Областния управител на Област Разград М. П. Т. бил възстановен на длъжността “Главен секретар“ на Областна администрация – Разград и още преди да му е връчена тази Заповед била издадена следваща – оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЧР-02-07-01 от 09.01.2026г. на Областен управител на Област Разград. С последната е прекратено, считано от 09.03.2026г. служебното правоотношение с жалбоподателя на длъжността „Главен секретар“ на Областна администрация – Разград, на основание чл. 103, ал. 1, т. 4, изр. 1 от ЗДСл във връзка с наличие на несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, съгласно подадената Декларация за обстоятелства по чл. 7, ал. 2 от същия закон. Двете обсъдени горе Заповеди на Областния управител на Област Разград били връчени на жалбоподателя на 10.03.2026г., удостоверено с отбелязване и подпис на получателя върху самите тях. Върху Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение той написал възражение относно изписаната дата на издаване – 09.01.2026г. В мотивите към тази заповед административният орган е описал хронологията на обсъдените горе факти, свързани с промените в заеманата от жалбоподателя длъжност. Посочено е, че за да заема държавна служба държавният служител трябва да отговаря на условията за назначаване по чл. 7 от ЗДСл, а М. П. Т. е посочил налична към датата на възстановяването му на държавна служба несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 5 от закона, а именно, че заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. Достоверността на декларираната несъвместимост била проверена от органа по назначаването, като проверката включвала преглед на публично достъпна информация, налична в социалните мрежи и новинарски сайтове, част от която е приложена като доказателство към заповедта и потвърждавала, че М. Т. заема длъжността областен координатор на ПП ГЕРБ - Разград. В Заповедта са описани три броя приложения: 1. Официална справка, становище и доказателствено описание относно публична достъпна информация в официалния сайт на ПП ГЕРБ; 2. Екранен образ от официалния сайт на ПП ГЕРБ и 3. Справка за публични източници и медийни публикации относно обозначаването на М. Т. като областен координатор на ПП ГЕРБ – Разград. Въз основа на горното е направен извод, че към 09.03.2026г. – датата на възстановяването му на държавна служба държавният служител М. П. Т. не отговаря на условията за назначаване по чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във връзка с което и на основание чл. 103, ал. 1, т. 4, изр. 1 от закона, поради посочената несъвместимост органът по назначаването прекратил служебното правоотношение, считано от 09.03.2026г. Отбелязано е, че на служителя не се дължат обезщетения. Указано е заповедта да се връчи на служителя и заинтересованите лица – за изпълнение и прилагане в служебното му досие, като няма указания относно срока и реда за обжалване на тази заповед. Жалбата срещу Заповедта, сезирала настоящото производство е подадена направо пред Административен съд – Разград с вх.№ 622 от 20.03.2026г. В хода на съдебното производство ответната страна оспорва представеното по делото Заявление на жалбоподателя до Изпълнителна комисия на ПП ГЕРБ, вх.№ ДК 1515 от 09.03.2026г. поради неяснота дали изобщо е изпратен този документ, къде и от кого е входиран и дали изобщо е достигнал до адресата предвид липсата на печат от политическата партия. Доказателствената сила на този частен документ, подписан от лицето, което го издава, се преценява при условията на чл. 180 от ГПК, а не по реда на чл. 193 от ГПК и въпреки откритото от съда производство за това. В конкретния случай действията на жалбоподателя, които удостоверява оспорения частен документ (заявлението), се потвърждават от допълнително събраните в хода на делото доказателства, а именно представеното от ПП ГЕРБ Писмо изх.№ 09-00-50011 от 07.07.2026г. (вх.№ 2158 от 08.07.2026г. на Административен съд – Разград), ведно с копие на оспореното заявление, постъпило и официално входирано в Централната администрация на партията с рег.№ 94-А-Я-Г-012 от 10.03.2026г. (л. 48 от делото), както и представена от жалбоподателя извадка-извлечение от Дневник ЕДСД на ПП ГЕРБ – Разград (л. 50-51 от делото), в който е официално входирано оспореното заявление на жалбоподателя с отбелязания върху него вх.№ ДК 1515 от 09.03.2026г. По този начин категорично се доказва пред съда, че жалбоподателят действително е направил постъпки за отстраняване на декларираната от него несъвместимост, като е заявил желанието си пред съответния централен партиен орган за освобождаването му като областен координатор на ПП ГЕРБ в гр. Разград. Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното: Жалбата е допустима. Подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗДСл, от лице с правен интерес от оспорването, като адресат на акта, неблагоприятно засегнат от него. Обжалването е извършено и в определения от закона срок, като в случая е приложим срокът по чл. 140, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл предвид липсата на указания в оспорената Заповед пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 168 от АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган, в надлежна писмена форма и при спазване на изискванията за съдържание, посочени в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Издадена е от Областния управител на Област Разград в рамките на законовите му правомощия като орган по назначаването, съгласно чл. 7, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 27 от Устройствения правилник на областните администрации. В това си качество той има право да назначава държавните служители в подпомагащата дейността му областна администрация, да изменя и да прекратява служебните правоотношения с тях. Спазена е необходимата за действителност на акта писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 108 от ЗДСл. Посочено е правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, придобития ранг от служителя и дължимите за изплащане обезщетения, в случая – недължими такива. Възразеният от жалбоподателя формален порок относно датата на издаване на акта – 09.01.2026г. не се оспорва от насрещната страна, но не е толкова съществен, че да се приравни на липса на форма, обосноваваща недействителност на акта, респ. не представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Изискването за посочване на дата на издаване на акта като задължителен реквизит от неговото съдържание се извежда от общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, доколкото специалният ЗДСл не регламентира това. В случая общото съдържание, с оглед на всички описани в Заповедта факти, дава основание да се приеме, че неточно изписаната дата на издаване 09.01.2026г. не води до вътрешна противоречивост на изложените мотиви и до неяснота относно волята на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя, считано от 09.03.2026г., която е и действителната дата на издаване на акта. Самият жалбоподател сочи в жалбата си, че оспорената заповед е издадена след издаването на Заповедта от 09.03.2026г., с която е възстановен на длъжността „Главен секретар“ на Областна администрация Разград, поради което и логичната хронология на събитията, свързани с прекратяване на същото служебно правоотношение на посочената длъжност и съответно описана в оспорения акт, ясно изразява волята на административния орган за прекратяване на това правоотношение, считано от 09.03.2026г. В този смисъл допуснатата неточност в датата на издаване на акта се явява само очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена във всеки един момент, тъй като законът не регламентира ограничителни срокове за това (арг. чл. 62, ал. 2 от АПК), а и както беше посочено по-горе, общото съдържание на заповедта позволява да се определи съответният момент на издаване на писмения акт. Поставянето на дата е технически момент от значение за хронологичното подреждане на актовете в съответната администрация, като в случая по-важната е не датата на издаване на заповедта, а датата, от която се счита, че е прекратено служебното правоотношение, тъй като от този момент настъпват нейните правни последици и към този момент следва да се преценява дали действително е налице твърдяното от административния орган основание за несъвместимост с изпълняваната служба. В това отношение процесната заповед недвусмислено сочи, че служебното правоотношение с жалбоподателя се прекратява, считано от 09.03.2026г. Тази заповед обаче е издадена при допуснати процесуални нарушения, в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. Обективно на жалбоподателя не е дадена никаква възможност да участва в развилото се административно производство по прекратяването на служебното правоотношение с него. Нарушени са изискванията на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК. Не е бил уведомен за началото на това производство, което, както твърди жалбоподателят, се е развило „светкавично“ още преди той да узнае, че е възстановен на длъжността „Главен секретар“ в областната администрация. Фактически освобождаването от предишната заемана длъжност като Заместник областен управител на Област Разград, възстановяването на длъжността „Главен секретар“ в Областната администрация – Разград и прекратяването на служебното правоотношение на тази длъжност са извършени на една и съща дата – 09.03.2026г., а жалбоподателят е узнал за тези обстоятелства едва на следващия ден – 10.03.2026г., когато са му връчени двете заповеди, издадени от органа по назначаването. В това производство жалбоподателят е бил напълно лишен от право на защита, като са изцяло пренебрегнати правата му по чл. 34 от АПК. На държавния служител не е дадена възможност да предяви искания, вкл. за събиране на необходимите и относимите доказателства и изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за случая съгласно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, да изрази становище по събраните доказателства и да даде пояснения по извършената проверка за несъвместимост, да упражни правото си на възражения. Законът изрично е регламентирал случаите, при които административният орган може и да не осигури такава възможност на страните в производството (арг. чл. 34, ал. 4 от АПК), но това е когато решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. В този случай административният орган изрично отразява в мотивите на издадения акт причините за ограничаване правото на участие на страните в съответното производство, а в оспорената заповед не са изложени такива мотиви. Според съда, в хода на развилото се производство не са изяснени и всички факти от значение за случая, какъвто релевантен факт е датата на възникване на декларираната от жалбоподателя несъвместимост. Служебното правоотношение с него е прекратено поради несъвместимост за изпълнение на съответната държавна служба по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл. Тази правна норма регламентира изчерпателно ограниченията за назначаване или изпълнение на определена държавна служба като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. Едно от тези ограничения е и заемането на ръководна или контролна длъжност в политическа партия - чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, послужило като основание за освобождаване от длъжност на жалбоподателя и което цели осигуряване на политическия неутралитет и съответната независимост при изпълнение на държавната служба (чл. 116, ал. 1 КРБ, чл. 4, ал. 2 от ЗДСл). По делото няма спор, че към 09.03.2026г. М. П. Т. е заемал такава ръководна длъжност в ПП ГЕРБ. Доколкото в ЗДСл липсва легална дефиниция на понятията "ръководна или контролна длъжност в политическа партия", то преценката за това следва да бъде изведена от особеностите на конкретната длъжност и Устава на съответната политическа партия. Съгласно чл. 27, ал. 1 от публично оповестеният Устав на ПП ГЕРБ Областният координатор представлява партията на областно ниво, ръководи дейността на Областното събрание, организира и ръководи изпълнението на решенията на областното събрание и националните партийни органи – функции, които покриват критериите за ръководна партийна длъжност. Органът по назначаването е възприел за общоизвестен този факт предвид, че е проверил достоверността му единствено и само въз основа на публично достъпна информация, налична в социалните мрежи и новинарски сайтове. По смисъла на чл. 37, ал. 2 от АПК тази информация е допустимо доказателство, но събраната такава не дава яснота относно точния момент, когато е възникнала несъвместимостта по отношение на жалбоподателя. Предвид обстоятелството, че в случая той е бил възстановен на длъжност, която е заемал и преди това, т.е. не става въпрос за първоначално назначаване като „Главен секретар“ на областната администрация, то моментът на възникване на несъвместимостта е от важно значение с оглед законосъобразното упражняване на субективното материално право на едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването. Наличието на такава несъвместимост е отрицателна предпоставка за съществуване на служебното правоотношение и възникването й в хода на осъществяване на служебното правоотношение винаги има правопрекратяващо значение. При всички случаи наличието й съставлява основание за това, но ЗДСл регламентира няколко отделни фактически състава, при които моментът на възникване на несъвместимостта е решаващият разграничителен критерий и определящ с оглед преценката дали административният орган законосъобразно е упражнил правото си да освободи от длъжност съответния служител. Така приложената в конкретния случай разпоредба на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл регламентира общо основание за прекратяване на служебното правоотношение - поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2, но ЗДСл регламентира и два специални фактически състава за едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие – по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, когато държавният служител не е спазил задължението си за уведомяване по чл. 27 от закона – в 7-дневен срок от настъпването на несъвместимостта и по чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл - когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Във всички случаи за разграничаването на отделните хипотези и съответното прилагане на относимото към случая правопрекратяващо основание е било важно органът да събере необходимите доказателства за установяване точния момент на възникване на несъвместимостта по отношение на жалбоподателя. В процесния случай не е изследвано кога първоначално е възниквало служебното правоотношение с жалбоподателя на длъжността „Главен секретар“, подавал ли е преди това Декларации по чл. 8, ал. 3 от ЗДСл за обстоятелства по чл. 7, ал. 2 от закона, кога е бил определен за Областен координатор на ПП ГЕРБ – Разград, за да се установи откога съществува констатираната несъвместимост и да се направи преценка дали законосъобразно е изпълнил задължението си по чл. 27 от ЗДСл в законоустановения срок. На следващо място, предвид че в подадената от жалбоподателя декларация той изрично е посочил предприемане от него на действия по отстраняване на несъвместимостта по реда на чл. 76, ал. 3 от Закона за Сметната палата, то органът по назначаването е бил длъжен да съобрази и провери този факт или при преценка за неприложимост да изложи мотивите си в издадената от него Заповед, а не едва в хода на съдебното производство по повод оспорването на заповедта. В тази връзка и както беше обсъдено в обстоятелствената част на решението, пред съда категорично се доказа, че действително жалбоподателят е направил реални постъпки, за да бъде освободен от заеманата ръководна партийна длъжност. Доколкото жалбоподателят е бил лишен от възможност за защита в хода на административното производство, той застъпва пред съда и основната си защитна теза, че Областният управител е накърнил правата му, като не е изчакал регламентирания в цитираната норма едномесечен срок за отстраняване на несъвместимостта, а незабавно е предприел прекратяване на служебното правоотношение. Респ. и очерталият се пред съда основен спор между страните е следва ли се на жалбоподателя такъв гратисен период за отстраняване на несъвместимостта с оглед на последиците от запазване на служебното правоотношение с него. Приложимият в случая ЗДСл не предвижда такъв период (срок) за отстраняване на несъвместимост, а регламентира единствено задължението по чл. 27 за информиране на органа по назначаването при последващо възникване на пречките по чл. 7, ал. 2 за заемане на службата. В относимия към процесния случай период Законът за Сметната палата е бил приложимия антикорупционен закон, действал вместо отменения Закон за противодействие на корупцията (Отм., ДВ бр. 16 от 10.02.2026 г.). В разпоредбата на отменения вече чл. 76, ал. 3 от обсъждания закон (отм., ДВ бр. 51 от 2026г., в сила от 05.06.2026г.), е регламентирано задължение за лице, заемащо публична длъжност, което е декларирало наличие на несъвместимост, в едномесечен срок от подаване на декларацията да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта и да представи доказателства за това пред органа по избора или назначаването. В случай, че лицето не предприеме такива действия в срока по ал. 3, органът по избора или назначаването предприема действия за прекратяване на правоотношението (ал. 4). Самият Закон за Сметната палата не съдържа дефиниция за „несъвместимост“. Такава се съдържа в отменения Закон за противодействие на корупцията (§ 1, т. 4 от ДР), както и в сега действащия Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (обн. ДВ бр. 51 от 2026г., в сила от 05.06.2026г.), в § 1, т. 3 от ДР, като дефинират "несъвместимостта" като заемане на друга длъжност или извършването на дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението на лицето като заемащо публична длъжност. Целта на института на несъвместимостта по цитираните закони е превантивна – да се предотврати възможността за възникване на колизия между евентуален частен интерес и държавния интерес, да се предотвратят още преди започване изпълнението на длъжността всякакви възможни влияния, които биха накърнили обществения интерес, доколкото несъвместимостта засяга именно безпристрастното изпълнение на публичната длъжност в обществен интерес. Обсъжданите закони не посочват самостоятелни основания за несъвместимост на изчерпателно изброените в тях публични длъжности, като предвид разнородността на правомощията, произтичащи от различните длъжности, за всяка от последните са налице и различни предпоставки за възникване на несъвместимост. Предвид изричното препращане към специалните закони, то обстоятелствата, представляващи „несъвместимост“ по смисъла на ЗДСл (чл. 7, ал. 2) са приложими и за целите на антикорупционното законодателство, но единствено и само с оглед регулираните от него обществени отношения, свързани с ефективно противодействие на корупцията и ефективен контрол за наличие на частни интереси, които могат да повлияят на безпристрастното изпълнение на служебните задължения, както и създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. По отношение обаче на спорните въпроси, свързани с възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения с държавните служители, чиито длъжности представляват и публични такива по смисъла на антикорупционните закони, то следва стриктно прилагане единствено и само на нормите на специалния ЗДСл. В тази връзка и в рамките на конкретно възникналия административносъдебен спор, съдът счита, че процедурата по отменения вече чл. 76, ал. 3 от Закона за Сметната палата не следва да се прилага при възникнала несъвместимост, създаваща основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител (в частност с жалбоподателя), чиято длъжност е и публична такава. Противното означава тази категория държавни служители да се поставят в по-привилегировано положение спрямо останалите държавни служители, чиито длъжности не са публични и за които приложимият ЗДСл не регламентира такава възможност и съответна процедура (гратисен период) за отстраняване на несъвместимостта, респ. и запазване на служебното правоотношение на това основание. Изложените съображения не променят извода на съда, че органът по назначаването незаконосъобразно е упражнил правото си на едностранно прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя. Преди издаването на оспорената заповед не са били събрани всички необходими доказателства, които имат непосредствено отношение към повдигнатия правен спор и способстват за точното установяване на фактите от значение за случая. Липсата на яснота относно релевантните факти препятства и преценката за съответно прилагане на материалния закон с оглед на предвидените правопрекратяващи служебното правоотношение основания. Оспорената заповед е постановена и в противоречие с целта на закона, предвид прокламирания в чл. 8 от АПК принцип на равнопоставеност на страните в административното производство, като им се гарантират равни процесуални възможности за участие в производството и защита на своите права и законни интереси. Нарушен е принципа на съразмерност (чл. 6 от АПК), като административният орган не е упражнил своите правомощия добросъвестно и справедливо, не е осъществил и необходимото процесуално съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производство, както изисква принципът на служебното начало (чл. 9). Нарушени са принципите на чл. 12 от АПК за осигуряване на откритост, достъпност и пълнота на информацията, която е следвало да достигне до жалбоподателя, както и по чл. 13 от АПК за последователност и предвидимост в действията на административните органи по прилагане на закона и постигане на целите му. Процесната заповед, като незаконосъобразна следва да бъде отменена, а с оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят и направените от него деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размера от 550.00 евро - заплатено в брой възнаграждение за адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2026г. Разноските следва да бъдат поети от Областна администрация – Разград на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 57, ал. 2 от Закона за администрацията. Мотивиран така, съдът