Решение № 1199 от 27.7.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 329/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Зи-Метрикс“ АД, ЕИК: 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], ет. 2, чрез пълномощника адвокат Б. Я. А., против Решение № 170/12.05.2026г., постановено по АНД № 132/2026г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на потвърденото с посоченото съдебно решение Наказателно постановление № ВТ-008348/21.01.2026г., издадено от Ц. Х. Х. – Началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, със седалище гр. Велико Търново към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. Претендира се присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото Началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, със седалище гр. Велико Търново към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представено е писмено становище от юрисконсулт Л. П. -процесуален представител на ответника, в което са изложени аргументи за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалваното Решение № 170/12.05.2026г., постановено по АНД № 132/2026г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 евро. Окръжна прокуратура гр. Ловеч, редовно уведомена, не изпраща представител. Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр. Ловеч е било Наказателно постановление № Р-008348/21.01.2026г., издадено от Ц. Х. Х. – Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград, Търговище, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, въз основа на АУАН № 008348/05.09.2025г., с което на касатора в настоящото производство е наложена имуществена санкция в размер на 2560.00 евро, на основание на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗПК. Административнонаказателната отговорност на „Зи-Метрикс“ АД, ЕИК: 200888528, е ангажирана за това, че дружеството в качеството си на кредитор, на 05.06.2026г. в гр. Ловеч е изискал и събрал сума за предсрочно погасяване на целия кредит в размер на 1777.50 лв. вместо 1747.66 лв., с което общата изплатена сума по кредите става 4740.16 лв. при дължима обща сума за 8 месеца 4 739.97 лв., от което следва че обезщетението, което кредиторът е начислил е в размер на 302.84 лева. Кредиторът не е намалил общите разходи по кредита, съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПК и е изискал обезщетение по-голямо от 0,5 на сто от предсрочно погасената сума, с което е нарушен чл. 32, ал. 4 във връзка чл. 32, ал. 1 от ЗПК. С Решение № 170/12.05.2026г., постановено по АНД № 132/2026г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, е потвърдено Наказателно постановление № Р-008348/21.01.2026г. като законосъобразно. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по реда на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях, съдът обосновано е приел, че касаторът е извършил нарушението, за което е санкциониран. При осъщественият контрол за законосъобразност районният съд е констатирал, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. В административната фаза на производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на страната. По същество съдът е приел за доказано със събраните по делото доказателства, че „Зи-Метрикс“ АД, ЕИК: 200888528, е нарушило разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, като в тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗПК, при предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година, а когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит. Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че платената сума за предсрочно погасяване на задължението по Договор № 7807077/11.11.2024 г. е в размер на 1777.50 лв., с което общо платената сума по кредита е в размер на 4 740.16 лв., като е платена цялата дължима сума по него в размер на 4 739.84 лева. Приел е също, че за предсрочно погасяване на кредита е следвало длъжникът по договора за кредит да заплати остатъка от главница от 1024.66 лв. и задължението за гарант от 450 лв., общо 1474.66 лева. Посочва, че за прецизност намира, че таксата за гарант е нищожна, каквато е и многобройната и безспорна съдебна практика, но недействителността на договора не е предмет на настоящия спор. Първоинстанционният съд е приел също, че съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗПК кредиторът е имал право на обезщетение в размер на 5.12 лв., тъй като оставащия период на кредита е по-малък от една година - размерът на предсрочно погасената главница по кредита от 1024,66 лв. по 0,5 %. След като жалбоподателят е събрал сумата от 1777.50 лв., за предсрочно прекратяване на кредита, е начислил обезщетение от 302.84 лв., което значително надвишава дължимото му се такова от 5.12 лв. и с това си поведение кредиторът е нарушил нормата на чл. 32, ал. 4 от ЗПК. Неоснователни са доводите на касатора, че не е налице извършено нарушение по чл. 32, ал. 4 от ЗПК. Първоинстанционният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели и от представените писмени доказателства, които подробно е обсъдил. Въз основа на приетата за доказана фактическа обстановка, описана в Наказателното постановление, Районен съд гр. Ловеч е извел извод за доказаност на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, като настоящият състав споделя изцяло мотивите на съда в обжалваното решение, поради което на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях и същите не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователно е и възражението, че за да е налице нарушение по чл. 32, ал. 4 от ЗПК, следва да бъде доказано, че кредиторът е начислил и изискал или събрал обезщетение за предсрочно погасяване в размер, надвишаващ допустимия по закон. В конкретният случай факта, че за предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит И. Й. е платил 1777.50 лв. се сочи в свидетелските му показания, в които същият е заявил, че е платил именно тази сума в офиса на „Зи-Метрикс“ АД на 06.05.2026г., което се потвърждава и подкрепя от служебен бон FPHD390014, който той е получил при внасяне на сумата в офис на дружеството и е приложил към своята жалба до КЗП /л. 286 от делото на РС-Ловеч/. В него е отразено, че в 11:48 часа на 06.05.2026г. е постъпила сумата от 1777.50 лева. Твърдението, че Й. е платил 1474.66 лева за предсрочно прекратяване на договор за потребителски кредит № 7807077/11.11.2024г. на 06.05.2025г. и на 07.05.2025г. е платил 302.84 лв. частично плащане на първата вноска по друг договор за кредит № 985540/06.05.2025г. не се доказва от представените по делото доказателства. Сумата в размер на 1777.50 лв. е постъпила в 11:48 часа, както е посочено в представеният служебен бон FPHD390014. Това се потвърждава и от становището на „Фаст Пей“ АД /л. 396 от делото на РС-Ловеч/. Видно от справка на записите по договор за кредит № 985540/06.05.2025г. /л. 369 от делото на РС-Ловеч/, същият е сключен в 11:58 часа, и към момента на постъпване на сумата от 1777.50 лв. задължението по-горе споменатия договор все още не е възникнало и не е било дължимо. По делото пред Районен съд гр. Ловеч с административната преписка са представени два броя системни бонове, които се основават на служебен бон FPHD390014. В първият предоставен системен бон /л. 23 от делото на РС-Ловеч/ е посочено - договор № 7205041506, сума 1474.66лв., дата 06.05.2025г, час 12:14, основание - предсрочно прекратяване на кредит 807077. Във вторият предоставен системен бон /л. 25 от делото на РС-Ловеч / е отразена вноска по кредит, договор № 7205041506, сума 302.84лв., дата 07.05.2025г, час 15:21, но не е отразен номера на кредита, както е посочено в първия системен бон, за да се приеме, че сумата е внесена по договор за кредит № 985540/06.05.2025г., както твърди жалбоподателя. На следващо място видно от договор № 985540/ 06.05.2025г. представен по делото пред РС-Ловеч /л. 47-гръб от делото на РС-Ловеч/, първата дължима вноска по него в размер на 420.05лв., е с дата на падеж - 06.06.2025 година. Горното води до извода, че от предоставените от жалбоподателя доказателства не се установява, че на дата 07.05.2025г., кредитополучателят е внесъл сума в размер на 302.84лв. за погасяване на вноска по кредит № 985540/06.05.2025 година. Като е събрал сумата от 1777.50 лв., за предсрочно прекратяване на кредита и е начислил обезщетение за предсрочно погасяване в размер на 302.84 лв., което надвишава значително дължимото му се такова по закон в размер на 5.12 лв., кредиторът е нарушил нормата на чл. 32, ал. 4 от ЗПК. Съдържащото се в наказателното постановление фактическо описание на административното нарушение е достатъчно, пълно и конкретно и позволява неговата индивидуализация, като правилно е определена цифровата квалификация на нарушението. Правилно и законосъобразно на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за потребителските кредити на касатора е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2560.00 евро за нарушение по чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗПК. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил аргументи за липсата на предпоставките да бъде приложен института на „маловажен случай“, като е посочил, че нарушението не се отличава от други подобни такива и точно такива нарушения законодателят е целял да санкционира. Приел е, че ЗПК има за цел опазване интересите на потребителите, недопускане на въвеждането им в заблуждение и извършване на злоупотреби и предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита, то в настоящият случай институтът на маловажния случай е неприложим. Настоящият касационен състав напълно споделя тези изводи, като отчита и обстоятелството, че с извършеното нарушение са засегнати правата на кредитополучателя и то в значителна степен. Касационният състав намира за законосъобразни и правилни изложените аргументи от съда в обжалваното съдебно решение, че наказващият орган правилно е определил както цифровата квалификация на нарушението, така и размера на наложената санкция, която е в минимален размер. По изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно. При този изход на спора и своевременно заявеното искане от процесуалният представител на КЗП за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. В тази връзка следва да се съобрази реализираното процесуално представителство пред Административен съд гр. Ловеч и това, че делото не се отличава със значителна фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лева. Предвид изложеното по-горе съдът счита, че следва да присъди на КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 70,00 евро (136,90 лева). С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, Ловешки административен съд, втори касационен състав