Решение № 190 от 21.5.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 586/2024 г.

Постъпила е искова молба от Р. И. Р. с ЕГН ••••••••••, действащ със съгласието на своя законен представител М. Й. Г. с ЕГН ••••••••••, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, за заплащане застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва: 50 000 лв./равностойността на 25 564.59 евро /увеличен по реда на чл. 214 ГПК/ - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 14.04.2024г., причинено при управление от К. Л. Д. на застрахован при ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № •••, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.06.2024г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата. В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът по подробни доводи и съображения оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че не оспорва наличието на застрахователния договор и валидността му към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП описан в исковата молба, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. По делото не са представени никакви доказателства, установяващи извършено противоправно деяние от страна на застрахован в Дружеството водач, изразяващо се в нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата, от което да са настъпили претендиралите вреди, поради което оспорваме твърденията на ищеца относно тези обстоятелства. Единственият приложен към исковата молба документ относно причините за ПТП - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № •••, съставен на 18.04.2024 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР - Перник, по никакъв начин не допринася за изясняване механизма на твърдяното увреждане. Същият е изготвен от лице, което не е присъствало при реализиране на инцидента, не е пряк очевидец и не е възприело лично нито участниците в ПТП, нито конкретното им поведение при реализирането му. С оглед на това, счита, че в настоящия случай не е изключена възможността процесното ПТП да е следствие от нарушение на правилата за движение на друг участник /вкл. и ищеца/, случайно събитие или други обстоятелства и причини, изключващи отговорността на водача на л.а. „Фолксваген Пасат". Доколкото ищецът не представя годни доказателства за установяване на извършено от К. Л. Д. противоправно и виновно деяние, вследствие на което да е настъпил твърденият вредоносен резултат, намира предявения главен иск за неоснователен. При условията на евентуалност, твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което прави възражение в тази насока. Ищецът е допринесъл за реализиране на процесното събитие и на вредите от него като в разрез с правилата на ЗДвП: не е разполагал с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и устройство за излъчване на червена светлина отзад на управляваното ППС, както и че същите не са били включени; не е ползвал в тъмните часове на денонощието светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото си, позволяващи да бъде лесно забелязан; не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение /в противен случай сблъсъкът не би настъпил с лявата част на МПС/; не е ползвал каска, въпреки възрастта си /в противен случай не би могъл да получи открита рана на главата/; управлявал е със скорост над допустимата за индивидуално електрическо ПС; управлявал е ПС по площите, предназначени само за пешеходци /по пешеходна пътека/. На следващо място, оспорва твърдението на ищеца, че всички описани в исковата молба травми са причинени в резултат на процесното ПТП. Посочва, че срединно разположената интерхемисферна Фисура не е увреждане и не е „опасно състояние, което тепърва може да даде своите негативни последици върху здравето...“ /както се твърди в исковата молба/. Тази констатация, направена в приложеното КТ изследване на главен мозък, обозначава правилното /нормално/ разположение и разделяне на мозъка на две полукълба /хемисфери/. В тази връзка уточняваме, че противно на внушенията в исковата молба, в медицинските документи, изготвени непосредствено след събитието, е надлежно и ясно констатирана липсата на претърпяна мозъчна контузия. Видно от Епикриза И.З. № ••• от УМБАЛСМ „•••“ ЕАД, където пострадалият е бил настанен и прегледан на 15.04.2024 г. - в деня след събитието, още при приемането на ищеца е дадена следната анамнеза /от самия пострадал и неговите близки/: детето има ясен спомен, не е губило съзнание и не е повръщало. След прегледите е констатиран следния неврологичен статус: в съзнание, МРД - липсва, без двигателен дефицит; сетивност - без нарушения.. При направеното КТ изследване на глава категорично е установено, че пациентът е без наличие на фрактури на черепните кости и травматични промени на мозъчния паренхим. Нещо повече, в цитираната епикриза е посочено и налично КТ изследване, извършено в СО - ••• с резултат - б.о. /без особености/. Назначеното терапевтично лечение, също не е предназначено за лечение на мозъчна травма, което напълно контрастира с твърдението на ищеца за „провеждането на консервативно лечение по повод интерхемисферната фисура“. Анализът на тези показатели, констатирани още в най - ранния етап след инцидента, опровергава твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП е получил мозъчна травма, поради което оспорваме същото. Липсата на мозъчна травма се подкрепя и от поставената в цитираната по-горе епикриза диагноза на пострадалата - contusio capitis. VLC регио темпоралис син. - повърхностна рана на главата в лявата слепоочна област. Оспорва също така, твърдяната от ищеца фрактура на главичката на проксималната фаланга на първи пръст на дясното стъпало. Такава фрактура не е установена и не е диагностицирана нито пои прегледа в СО -•••, нито при настаняването на ищеца в УМБАЛСМ „•••“ ЕАД. Единственият документ, в който се съдържат данни само за съмнение, подозрение /“обсервацио“ - Обс./ за фрактура на тавичката на проксималната фаланга на първи пръст на дясното стъпало,-е резултат от образно изследване без посочена дата на провеждане и без подпис. Липсват данни кой и кога е назначил извършването на това образно изследване. Предвид изложеното, този документ не може да се свърже с процесното ПТП. Отделно от гореизложеното, отбелязването „обсервацио“ /съмнение/ изисква провеждането на допълнителни медицински прегледи и изследвания за потвърждаването, респ. отхвърлянето на това съмнение за увреждане. За извършването на такива, обаче, по делото липсват данни. Липсват данни и за предписано, респ. предприето някакво лечение. Предвид гореизложеното, по делото може да се направи извод, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял само повърхностни рани и охлузвания. С оглед на това, намира претенцията за неимуществени вреди за изключително завишена по размер и неотговаряща на реално претърпените от пострадалия душевни болки и страдания. Претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. - частичен иск от 50 000 лв. /за разкъсно-контузна рана на главата и повърхностни охлузвания и хематоми по тялото не е съобразено по размер с принципа в чл. 52 ЗЗД и обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и тежест вреди, съгласно която присъжданите обезщетения са в пъти по - ниски от претендираното. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за законна лихва от претендираната дата. В допълнение, относно претенцията за законна лихва, посочва, че действително, ищецът е депозирал в дружеството ни доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от описаното в исковата молба събитие. От приложеното към исковата молба писмо, обаче, надлежно сме уведомили по реда на чл. 496 КЗ представителя на ищеца, че следва да представи документ, установяващ начина на настъпване на процесното ПТП и противоправността на извършеното деяние от застрахования в дружеството ни водач. Това наше искане намираме за напълно основателно, с оглед липсата на достатъчно информация за начина на реализиране на процесното ПТП. Предвид изложеното, счита, че не е налице забава от страна на ответника. Евентуално, оспорва датата, от която се претендира лихва за забава. Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Безспорно е установено от събраните по делото доказателства /писмени, гласни и заключение на СМЕ и САТЕ/, че на 14.04.2024г. около 21.40ч. в ••• на ул. „•••“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № •••, управляван от К. Л. Д. и на ищеца Р. И. Р. - •••г. като водач на тротинетка, при което последният е пострадал - вследствие станалото ПТП на ищеца са причинени: Фрактура на главичката на проксималната фаланга на първи пръст на дясното стъпало; Разкъсноконтузна рана темпорално вляво; Охлузване по предната коремна стена; Охлузване на предна повърхност на дясно бедро; Разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица и оток на околните. Първа помощ, оказана в Спешно отделение на МБАЛ •••, където са направени рентгенови снимки на дясно стъпало и КТ/скенер/ на глава. Установено счупване на главичката на проксималната фаланга на палеца на дясна ходило. На 15.04.2024г., ищеца постъпва в Клиника детска неврохирургия на УМБАЛСМ •••, където след направата на рентгенови снимки на корем, гръден кош, шийни прешлени, лумбални прешлени и ехография на корем и консултации с хирург, ортопед- травматолог и нервохирург, е поставена следната диагноза: разкъсноконтузна рана в лява слепоочна област. След необходимата подготовка е проведено оперативно лечение, изразяващо се в послоен шев на раната и поставяне на подкожен дрен. Непосредствено след ПТП е проведено оперативно лечение, изразяващо се в послоен шев на раната на главата и поставяне на подкожен дрен. Поставена мека имобилизация на дясно ходило. Получените увреждания, са причинили на ищеца болки и страдания, за период от около 20- 25 дни, като първите 7 дни, болките са били с по голям интензитет. При така описаните увреждания при ищеца и липсата на данни за настъпили усложнения, през периода на лечение, при ищеца няма функционален дефицит в засегнатите зони. Наличие на дъговиден белег в лява слепоочна област с дължина Зсм. и белег с размери 3/2см предната повърхност на дясна подбедрица в долната и част. От приетите по настоящото дело взаимно непротиворечащите си и допълващи се заключения на първоначалната и повторна САТЕ се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 14.04.2024 г. около 21:40 часа в ••• на кръстовището, образувано от ул. „•••” и „•••" в района на бл. № ••• е настъпил удар между лек автомобил марка: „VOLKSWAGEN", модел: „PASSAT", per. № •••, РАМА: ••• със собственик и управляван от К. Л. Д., ЕЕН ••••••••••, и движещото се в обратна посока превозно средство ИЕПС (тротинетка) марка „KUKIRIN", модел: „G4" с водач Р. И. Р.. Лек автомобил Фолксваген се е движил по ул. ••• в г••• с намерение да завие наляво в зоната на кръстовището с ул. •••. Той е намалил скоростта на движение до около 22 km/h, за да извърши маневрата. В същото време в обратна посока се е движила тротинетка, управлявана от водача Р. Р.. Скоростта на движение на тротинетката е била около 35 km/h. Разстоянието на пълно аварийно спиране от момента на възприемане на опасността при определената скорост е около 21 m. Водачът на автомобила е предприел завой наляво, като е предприел пресичане на коридора на движение на тротинетката. В момента на отклоняване на автомобила той е възприел приближаващата тротинетка и е предприел спиране. Автомобилът Фолксваген е навлязъл в коридора на тротинетката, като е последвал удар между челната част на тротинетката и челната лява част на автомобила. При този удар тялото на водача на тротинетката е извършило полет, падане и плъзгане по направление на предварителното си движение. Изминатото разстояние след удара е около 11,9 m. След удара автомобилът е спрял на 0,5 m. В момента на удара скоростта на автомобила е била около 10 km/h. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме приближаващата тротинетка в обсега на светлините в началото на маневрата и спре, за да я пропусне. Водачът на тротинетката се е движил направо и при предприето аварийно спиране спрямо началото на маневрата на автомобила той не е имал техническата възможност да предотврати удара. При предприето аварийно спиране скоростта в момента на удара би била около 17 km/h. Тротинетката не е била със включено осветление, както и че водачът и не е използвал светлоотразителни елементи или облекло. Установено е, че движението е осъществявано в тъмната част на денонощието, при което от техническа и нормативна гледна точка е необходимо използването на светлина за нощно движение, както и носенето на светлоотразителна жилетка или други светлоотразителни елементи, които да осигурят по-добра видимост за останалите участници в движението. Причините за настъпване на ПТП са предимно субективни и се изразяват в неправилна оценка на пътната обстановка и неправилно предприемане на маневра завой наляво от страна на водача на автомобила, който е навлязъл в коридора на движение на насрещно движещата се електрическа тротинетка, въпреки че е имал техническа възможност да бъде особено внимателен при маневрата и я възприеме и да предотврати удара чрез спиране и пропускане. Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените настоящият състав счита за неотносими. При така установените факти, от правна страна съдът намира, следното: При събраните в настоящото производство доказателства следва, че в случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищица. Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинноследствена връзка с механизма на ПТП, причинено от К. Л. Д. (водачът на застрахования при ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № •••), поради което за причинилия вредите възниква задължението да ги поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили травматичните увреждания на ищеца, а уврежданията от своя страна са довели до изживени от него болки и страдания (неимущесвтени вреди) вследствие на телесно увреждане. След като за управлявания от К. Л. Д. лек автомобил е налице валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на възникване на процесното ПТП, и застраховател по този договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за причинените й вреди, вследствие ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). Претендираните от ищеца обезщетения за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, попадат в застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). С оглед на това, преките искове срещу застрахователя са доказани по основание. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед на конкретните ангажирани по делото доказателства – по справедливост. Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които са в пряка причинна връзка с процесния деликт и които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените травматични увреди и начина на настъпване на увреждането, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). В конкретния случай, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, този състав на ПОС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания и техния медикобиологичен характер, установен и описан от съдебно - медицинската експертиза. ПОС отчете и продължителността на лечебния и възстановителен период, установена от СМЕ - за период от около 20- 25 дни, като първите 7 дни, болките са били с по голям интензитет, както и изводите, че по отношение на ищеца са извършвани оперативно лечение във връзка с причинената увреда, изразяващо се в послоен шев на раната и поставяне на подкожен дрен, като при ищеца няма трайни увреждания, които да са вследствие на настъпилото ПТП и към днешна дата ищецът е напълно възстановен и не са установени патологични отклонения. Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на инцидента- ••• години, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-икономическите условия в страната към 2024 г. и стандарта на живот в държавата към този момент, както и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен вид вреди в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело. Отчитайки всички тези фактори съставът на ПОС намира, че сумата 12 500 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди в съответствие с чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. Възраженията и доводите на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за допринасяне на вредоносния резултат от ищеца са основателни. Въз основа на взаимно непротиворечащите си и допълващи се заключения на съдебномедицинска експертиза и първоначална и повторната автотехническа експертиза и останалите доказателства, се установява, че в случая ищецът със своето поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същият, като водач на ИЕПС е управлявал същото с превишена скорост - 35 km/h, която е значително над допустимата такава максимална скорост до 25 km/h - нарушение на разпоредбата на чл. 80а, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Допуснато е нарушение и на разпоредбата на чл. 80а, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като безспорно е установено, че в тъмната част на денонощието ищецът е бил без включени светлини и без светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото си, с което той е бил поставен в ситуация да не бъде своевременно забелязан от св. К. Л. Д. при предприетата от последния маневра. Също така е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 80а, ал. 1, т. 3 ЗДвП, като безспорно е установено, че ищецът не е ползвал защитна каска въпреки възрастта си. Горното обосновава извода на състава на ПОС да приеме, че е налице 60 % допринасяне на вредоносния резултат от ищеца, при което обезщетението за неимуществени вреди следва на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД да се намали до размер на 5000 лева. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице. В случая ищецът е сезирал ответника-застраховател с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 12.06.2024г., по което застрахователят е отказал да плати обезщетение, поради което лихвата за забава върху уважения размер на обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от 12.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о., ТК/. Предвид изложеното, акцесорните претенции следва да бъдат уважени, считано от 12.06.2024 г., така както е поискано от ищеца. По изложените съображения съдът приема, че ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер на 5000лв./равностойността на 2556,46 евро, ведно със законната лихва от 12.06.2024 г. до окончателното им изплащане. Исковете следва да се отхвърлят за разликата до пълните им претендирани размери. По разноските Ищецът претендира и доказва разноски общо 300 лв. за вещи лица (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като същият е освободен от внасянето на такса на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения договори за правна защита е посочено, че е оказана безплатно адв. помощ – чл. 38 ЗА), които му се дължат съразмерно с уважената част от исковете, или 30лв./равностойността на 15,34 евро. При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвоката на ищеца се дължи адв. възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 4650 лв., което се дължи съразмерно с уважената част от исковете, или 465,60лв./равностойността на 238,06 евро. Ответникът претендира и доказва разноски 600 лв.+700 лв.+442,10 евро/равностойността на 864,67 лева за вещи лица и 500 лв. – ю.к. възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), или общо 2664,67 лева, които се дължат съразмерно с отхвърлената част от исковете, т.е 2398,20 лв./равностойността на 1226,18 евро. Ответникът на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да заплати дължимите държавни такси в размер на 200 лв./равностойността на 102,26 евро (4% върху уважения размер на исковете). По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд