Решение № 9 от 8.2.2024 г. на Районен съд - Троян по дело № 368/2023 г.

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН С наказателно постановление № 427 от 10.11.2023 г., издадено от инж. П.Г.П. – Изпълняващ длъжността Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Ловеч, на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Априлци, обл. Ловеч, ул.“Соколска“ № 9, представлявано от управителя Борислав Каменов Борисов, на основание чл. 266, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за горите, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 111, ал. 2, вр. чл. 114, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 108, ал. 3, във вр. чл. 186, ал. 1, т. 2, б. “в“, пр.2 от от Закона за горите във вр. чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от представляващия „ГРЕНОРИТА“ ЕООД, като с жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят „ГРЕНОРИТА“ ЕООД в съдебно заседание се представлява от своя пълномощник адв. М. И. от АК - Ловеч, който поддържа жалбата и по същество на делото и в представена писмена защита развива аргументи в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление с подробно изложение на твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Въззиваемият ИД Директор на РДГ гр. Ловеч в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ц.Й., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. ИД Директор е представил подробно писмено становище, в което са изложени доводи и правни аргументи във връзка с издаденото НП. Ангажирани са доказателства. За РП - Ловеч, ТО - Троян, редовно призовани, не се явява представител в с.з. Не е взето становище по жалбата от прокуратурата. От приложените към делото и приети писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели М. А. С. и И. И. С., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 08.08.2023 г. свидетелите М. А. С. и И. И. С. - горски инспектори в РДГ - Ловеч, извършили проверка в землището на гр. Априлци, обл. Ловеч, отдел 209, подотдел „д“, имот с кад. № 52218.806.2, собственост на физически лица, представляващ горска територия. Проверката била във връзка със сеч по позволително за сеч № 0708199/19.01.2023 г., издадено на дружеството - жалбоподател „ГРЕНОРИТА“ ЕООД. На място служителите на РДГ - Ловеч установили извършена сеч на 26 бр. дървета от бук, които не са били маркирани с КГМ и за тях не е било издадено позволително за сеч. Видимо по оцветяването на пънете горските инспектори приели, че сечта на немаркираните 26 бр. дървета от бук е била осъществена по времето на сечта на редовно отсечените дървета. За констатиранатото нарушение бил уведомен управителят на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД, който също отишъл на мястото на проверката. Свид. С. изготвил констативен протокол № Б00А 2020г. № 000758 (с продължение № 000579) от 08.08.2023 г., в който отразил констатациите от проверката. Проверяващите горски инспектори на база констатираното приели, че на неустановена дата в периода от 19.01.2023 г. до 08.08.2023 г., в землището на гр. Априлци, обл. Ловеч, отдел 209, подотдел „д“, имот с кад. № 52218.806.2, „ГРЕНОРИТА“ ЕООД, като търговец, регистриран в публичния регистър по чл. 241, ал. 1 от ЗГ с удостоверение 9866/19.01.2022 г. за добив на дървесина, с който собственикът на имот с кад. № 52218.806.2 е сключил договор за възлагане на добива на дървесина по реда на чл.114, ал.2 от ЗГ, е извършил добив (сеч и извоз) на дървесина в имота, вследствие на което са отсечени 26 броя дървета от бук, едра строителна дървесина, без да са маркирани с контролна горска марка в основата на пънете им. Неправомерно отсечената дървесина била изчислена общо на 23 пл. куб. м. На 16.08.2023 г. свид. М. С. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 000924, заведен в регистъра на РДГ гр. Ловеч под № 427/2024 г., на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Априлци, обл. Ловеч, ул.“Соколска“ № 9, представлявано от управителя Борислав Каменов Борисов, за нарушение по чл. 226, ал. 2 във вр. ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 104, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 111, ал. 2, вр. чл. 114, ал. 2, във вр. чл. 186, ал. 1, т. 2, б. “в“ от от Закона за горите във вр. чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. АУАН е съставен в присъствие на представляващия „ГРЕНОРИТА“ ЕООД Борислав Каменов Борисов, който подписал същия и удостоверил с подписа си, че е получил екземпляр от него на датата, на която е съставен, а именно - 16.08.2023 година. Управителят на дружеството отразил, че няма възражения по акта. В седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е направено писмено възражение срещу АУАН. На 10.11.2023 г. П.Г.П. – Изпълняващ длъжността Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч е издал атакуваното наказателно постановление. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. По приложението на процесуалния закон: Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, Заповед № РД-49-199 от 16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните и Заповед № 4/05.01.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка с разпоредбите на ЗГ, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Атакуваното наказателно постановление е издадено в рамките на шестмесечния срок. При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като и АУАН, и НП съдържат изискуемите по закон реквизити. Адв. И. – пълномощник на жалбоподателя, е направил възражение, ча в АУАН и в НП не са посочени времето и мястото на твърдяното нарушение, както и обстоятелствата, при които то е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Съдът счита това възражение за неоснователно. И в АУАН, и в НП е посочено като време на извършване на нарушението - неустановена дата в периода от 19.01.2023 г. ( датата на издаване на позволителното за сеч) до 08.08.2023 г. ( датата на констатиране на нарушението). Мястото е посочено конкретно - землището на гр. Априлци, обл. Ловеч, отдел 209, подотдел „д“, имот с кад. № 52218.806.2. Посочено е, че административнонаказателната отговорност на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД е ангажирана в качеството на търговец, който е регистриран в публичния регистър по чл.241, ал.1 от ЗГ с удостоверение 9866/19.01.2022 г. за добив на дървесина. Посочено е, че именно с посочения търговец собственикът на имот с кад. № 52218.806.2 е сключил договор за възлагане на добива на дървесина по реда на чл.114, ал.2 от ЗГ. Нарушението се изразило в добив (сеч и извоз) на дървесина в имота, вследствие на което са отсечени и 26 броя дървета от бук, немаркирани с КГМ. Адв. И. е нпаравил възражение в своите писмени бележки, че АУАН е съставен в присъствие само на един свидетел. Съгласно разпоредата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствие на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно ал.3 на посочената разпоредба, при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая свидетел при съставяне на АУАН е И. И. С., който е присъствал при установяване на нарушението. В този случай не е налице процесуално нарушение при наличие на един свидетел при съставяне на АУАН, като двама свидетели са необходими в хипотезата на ал. 3 на чл. 40 ЗАНН. Адв.И. е посочил и възражение, че в АУАН неправилно е посочена разпоредбата на чл.226, ал.2 във вр. ал.1 от ЗГ, която няма отношение към твърдяното нарушение. В случая е налице допусната техническа грешка при изписване на санкционната разпоредба на чл.266, ал.2 във вр. ал.1 от ЗГ, като настоящият състав намира, че това не е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като това не е нарушило правото на защита на дружеството- жалбоподател да узнае нарушението, за което е санкционирано дружеството. След извършената проверка за законосъобразност съдът счита, че в хода на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да обосновават отмяна на наказателното постановление. По приложението на материалния административен закон: „ГРЕНОРИТА“ ЕООД е санкционирано за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 111, ал. 2, вр. чл. 114, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 108, ал. 3, във вр. чл. 186, ал. 1, т. 2, б. “в“, пр.2 от от Закона за горите във вр. чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, а санкцията е наложена на основание чл. 266, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗГ. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите, забранява се сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3 ( Наредба № 8 за сечите в горите). Съгласно чл.111, ал.2 от ЗГ, добивът на дървесина от горските територии се извършва от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства или от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241, ал. 1. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 21 от ДР на ЗГ "добив на дървесина" е сеч и извоз на дървесина до временен склад - дейността по фактическото изрязване и транспортиране на дървесината от съответния имот. Съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗГ, физически, юридически лица или общини могат въз основа на договор да предоставят добива на дървесина в собствените си гори на държавните предприятия по чл. 163 или на лица, регистрирани в публичните регистри по чл. 235 и 241. Условията и редът за добива на дървесина се определят в договора. Чл.186, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗГ урежда, че физически и юридически лица - собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейностите в съответната територия чрез възлагане на физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл. 235 и 241. Съгласно чл. 54, ал.1, т.3 от Наредба № 8 за сечите в горите, за издаване на позволително за сеч в горски територии - собственост на физически лица и/или на юридически лица, е необходимо да бъдат спазени изискванията по чл. 52, ал. 1, както и да се представят следните документи: договор, по силата на който собственик е възложил добива в имота - в случаите на чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, или декларация, че са налице обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за горите; Не се оспорва от жалбоподателя обстоятелството, че той е вписан в публичния регистър по чл.241, ал.1 от ЗГ с удостоверение № 9866/19.01.2022 г. за добив на дървесина, както и обстоятелството, че има сключен договор за добив на дървесина със собственика на имота, представляващ горска територия. Жалбоподателят, чрез адв. М. И., оспорва, че не носи отговорност за сечта на немаркираните с КГМ 26 броя дървета. Съдът счита посочения довод за неоснователен. От позволителното за сеч № 0807199/19.01.2023 г. и протокол за освидетелстване на сечището № 0809616/13.08.2023 г. се установява количеството добита дървесина от имот с кад. № 52218.806.2 и че добивът на дървесина в имота е извършен от „ГРЕНОРИТА“ ЕООД. От свидетелските показания на свидетелите С. и С. за оцветяването на пънете на отсечените без поставена КГМ 26 броя дървета от бук, съпоставени с правомерно отсечените, и по разположението им по цялото сечище, както и липса на друго сечище наоколо, може да се направи извод, че тези неправомерно отсечени дървета са отсечени и извозени заедно със законно добитите дървета. Отговорността на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД е обективна и безвиновна. Тя съществува независимо от отговорността на извършителя на сечта, респ. и на извоза на дървесината. Съгласно чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл. 47, ал.1, т.1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. С оглед на изложеното съдът приема, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението по чл. 104, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 111, ал. 2, вр. чл. 114, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 108, ал. 3, във вр. чл. 186, ал. 1, т. 2, б. “в“, пр.2 от от Закона за горите във вр. чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Съгласно чл. 266, ал.1 от ЗГ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Съгласно ал.2 , когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. На санкционираното дружество е наложена глоба в размер на 2000.00 лв., вместо предвидената в чл.266, ал.2 от ЗГ имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 3/03.07.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ВАС, текста на чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Предвидените в чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно - чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания, а вина могат да формират само физически лица - чл. 24 и 26 от Закона за административните нарушения и наказания. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава втора "Административни нарушения и наказания". Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци. По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателната отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност. Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция. Предвид което съдът счита, че е налице неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяна на обжалваното НП. По разноските: С оглед изхода на делото и направеното искане от адвокат И.- пълномощник на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД, за присъждане в полза на дружеството на направените разноски за адвокатско възнаграждение, ще следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя да се присъди сумата 500.00 лева.