Решение № 333 от 10.2.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 382/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалбата на И. Д. И. [ЕГН], от гр. Балчик, в.з. „Овчаровски плаж юг“ ул. „Осемнадесета“ № 8, подадена чрез и подписана електронно от адв. М. Г. – ДАК срещу Решение № 19/19.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане [номер]/26.02.2025г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Добрич, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Добрич и на потвърденото с него разпореждане на ръководител ПО при ТП на НОИ - Добрич по съображения за постановяване на същите при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при противоречие с материалния закон. По същество се изразява несъгласие с изводите на ръководител ПО при ТП на НОИ – Добрич и на решаващия орган за липса на предпоставки за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване тъй като И. нямал пет години осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, а имал 2г, 8м и 13 дни. Посочва се, че с подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност жалбоподателят не е искал от пенсионния орган да отпусне пенсия поради общо заболяване, а пенсия за военна инвалидност. Към заявлението И. е представил експертно решение от ТЕЛК № 1891/01.10.1990г, с което решение е определена дата на инвалидизиране 25.10.1989г. Въз основа на така издаденото решение И. вече е получавал пенсия поради военна инвалидност. В срока за обжалване пред Директора на ТП на НОИ е било представено експертно решение на ТЕЛК, в което също било посочено, че се касае за заболяване, придобито по време на военна служба. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага, че правото на един вид пенсия за инвалидност не изключва правото и на друг вид пенсия за инвалидност, в случая за военна инвалидност. В този смисъл осигуреното лице има право да избере какъв вид пенсия желае да му бъде отпусната от всички видове, които са регламентирани в Раздел І – Пенсии за осигурителен стаж и възраст, а пенсионният орган, действащ в условията на обвързана компетентност е длъжен да преценява правото на лицето на заявената пенсия без да има право да преценява, налице ли са предпоставките за отпускане на друг вид пенсия. Намира за неправилен извода на директора на ТП на НОИ – Добрич, че след като не отговаря на предпоставките за отпускане на пенсия поради общо заболяване, няма право на пенсия по чл. 85, ал. 1 КСО. Позовава се на Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт, връщане преписката за ново разглеждане за отпускане на пенсия по чл. 69б КСО. В съдебно заседание, чрез адв. Г. жалбата се поддържа. Претендира присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат, съобразно представен списък. Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Добрич, чрез юрисконсулти Ц. и М. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ като недопустима, евентуално неоснователна. В писмено становище по съществото на спора се сочи наличие на Експертно решение на ТЕЛК с № 91229/30.06.2025 г. по повод на което от страна на ръководител ПО при ТП на НОИ - Добрич е издал разпореждане [номер]/24.072025 г. Сочи се още в становището, че с решение на ТЕЛК с № 91229/30.06.2025 г. на жалбоподателя са признати ТНР поради ОЗ от 20% и ТНР поради военна инвалидност от 54 % с дата на инвалидизиране 25.10.1989 г. Предвид така изразеното становище на ответната страна и позоваването на издаденото в хода на делото разпореждане [номер]/24.072025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Добрич, съдът е приел, че същото е от значение за допустимостта на жалбата и евентуално за нейната основателност. Поради това с определение № 2344/13.11.2025 г, е отменил протоколно определение от 16.10.2025 г, с което е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, насрочил е производството в открито съдебно заседание и е изискал преписката по издаване на разпореждане [номер]/24.072025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Добрич. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление образец УП-1 с вх. № 2112-24-856/15.10.2024 г. И. Д. И. е поискал отпускане на лична пенсия, като в съответната графа от същото е посочил „по болест за инвалидност“ (л. 23). Приложил е документи за осигурителен стаж и такива за осигурителен доход, както и военна книжка. Представил е и ЕР на ТЕЛК № 94730/01.11.2024 г. на МБАЛ - гр. Добрич, с което на жалбоподателя е определена 50,00% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с дата на инвалидизиране - 30.09.2024 г. със срок до 01.10.2026 г. (две години). Декларира, че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава, не получава друга пенсия, включително и от друга държава и няма деца. Съгласно представените пред административния орган доказателства и въз основа на служебно събрани такива административния орган е постановил обжалваното разпореждане [номер]/26.02.2025 г. по подаденото заявление от 15.10.2024 г. на жалбоподателя. Административният орган е приел, че с ЕР № 94730/01.11.2024 г. на МБАЛ - гр. Добрич заявителят има определена 50,00% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране - 30.09.2024 г. Със същото е зачетен осигурителен стаж към датата на инвалидизиране - 30.09.2024 г. - 55г. 01м. 27 дни, осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 02год. 08 мес. 13 дни като на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност общо заболяване, тъй като няма 5 години осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 30.09.2024 г, а има 02год. 08 мес. 13 дни. С подадената до Директора на ТП на НОИ - Добрич, жалба срещу разпореждане [номер]/26.02.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Добрич, от страна на жалбоподателя са приложени Експертно решение на ТЕЛК №1891/01.10.1990г.; Експертно решение на ТЕЛК № 1884/20.09.1991 г.; Експертно решение на ТЕЛК № 2154/19.10.1992г. и Експертно решение на ТЕЛК №1728/10.10.1994г. (л. 41 – 44) в същите на жалбоподателя е била признато наличие на военна инвалидност поради наличие на белодробно заболяване възникнало през задължителната му военна служба. С оспореното Решение № 19/19.06.2025 г. (л. 45) директорът на ТП на НОИ-Добрич, след като е приел жалбата на И. за неоснователна я е отхвърлил. Решението е връчено по пощата на жалбоподателя на дата 23.06.2025 г. - видно от приложената на л. 46 от делото обратна разписка. Срещу решението е подадена жалба на 07.07.2025 г. в деловодството на администрацията към ТП НОИ Добрич. Към административната преписка са приложени са приложени също: Предложение за пенсиониране с вх. № 3714/08.10.1990 г. за отпускане на пенсия; Експертно решение на ТЕЛК № 1891/01.10.1990г.; Справка за отпускане на пенсия № 82; Разпореждане на РУСО № 03238/29.10.1990 г. за отпускане на пенсия; Експертно решение на ТЕЛК № 1884/20.09.1991 г.; Разпореждане на РУСО № 6908037967/07.10.1991 г. за отпускане на пенсия; Експертно решение № 2154/19.10.1992 г. на ТЕЛК; Разпореждане на РУСО № 6908037967/31.07.1992 г.; Разпореждане на РУСО № 6908037967/26.10.1992 г.; Разпореждане на РУСО № 6908037967/24.08.1994 г.; Разпореждане на РУСО № 6908037967/04.04.1994 г.; Експертно решение на ТЕЛК № 1728/10.10.1994 г.; Разпореждане на РУСО № 000221/31.10.1994 г.; Разпореждане на РУСО № 6908037967/02.05.1996 г. и Разпореждане на РУСО № 6908037967/15.05.1994 г. (л. 21). От същите се установява, че по Предложение за пенсиониране с вх. № 3714/08.10.1990 г. във връзка с установената в гореизброените решения на ТЕЛК решения военна инвалидност, на жалбоподателя е била отпусната и изплащана пенсия за военна инвалидност като инвалид – трета група първоначално с разпореждане на РУСО № 03238/29.10.1990 г., след като е представил издадено експертно решение от ТЕЛК № 1891 /01.10.1990 г., с което е определена дата на инвалидизиране - 25.10.1989 г., и е със срок до 30.09.1991 г. След това. жалбоподателят отново се е явявал на ТЕЛК, като са издадени ЕР с № 1884/20.09.1991г., с което е определен срок на инвалидността до 19.09.1992г.; ЕР с №2154/19.10.1992г., с което е определен срок на инвалидността до 18.10.1994г. и Експертно решение на ТЕЛК № 1728/10.10.1994 г, с което е била определена военна инвалидност на лицето за срок на инвалидността до 09.10.1995г. По инициатива на съда във връзка със възраженията на ответната страна за недопустимост на производството по делото и с оглед изясняване на спора от фактическа страна е служебно изискана и приложена административната преписка по издаване на разпореждане [номер]/26.02.2025г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Добрич (л. 80 – 90). Видно от съдържанието на същата, със Заявление за отпускане на пенсия Обр. УП-1 с вх. № 2111-24-1/03.07.2025г. И. е поискал от органите по ПО отпускане на лична пенсия, като в съответната графа от формуляра е посочил за „военно инвалидна“. Към заявлението е приложил Военна книжка № 177407 /16.02.1989 г.; Трудова книжка № 8/14.04.2023 г.; Грудова книжка № 136 / 28.01.2008 г. и ЕР № 91229/30.06.2025 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Света Анна-Варна“ АД. От последното е видно, че на жалбоподателя И. е призната военна инвалидност от 50,00%, считано от дата 25.10.1989 г. (л. 84). С Решение 3285/04.07.2025г. на МК при ТП на НОИ Добрич са потвърдени установените с решението на ТЕЛК дата и срок на инвалидизиране (л. 85). С разпореждане [номер]/26.02.2025г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Добрич е постановено възстановяване на основание чл. 97 КСО на личната пенсия за военна инвалидност за 54,00 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степенна увреждане от 30.06.2025 г. със срок на инвалидността до 01.06.2026 г. по заявление, подадено на 03.07.2025 г. С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – гр. Добрич, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 АПК, прави следните правни изводи: Оспореното решение е съобщено на 05.03.24 г. (л. 51), а жалбата е подадена до административния орган на 07.07.2025 г. в деловодството на решаващия орган, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО, от надлежна страна – адресат на акта, пред компетентен съд. Противно на възраженията на ответната страна същата се явява допустима, като подадена от лице за което е налице правен интерес. Съгласно чл. 73, ал. 1 предл. първо КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Заявлението на жалбоподателя образец УП-1 с вх. № 2112-24-856, във връзка с което са издадени оспорените разпореждане и потвърждаващото го решение е подадено на 15.10.2024 г. и със същото е претендирано отпускане на пенсия считано от тази дата. От друга страна с новоиздаденото разпореждане [номер]/26.02.2025г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Добрич е отпусната пенсия за военноинвалидност считано от 01.07.2026 г. Следователно за жалбоподателя е налице правен интерес да оспорва процесното решение, тъй като претендира право да получава пенсия за периода 15.10.2024 г. - 01.07.2026 г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ КСО, в рамките на предоставените му правомощия. Същото е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 8 АПК. По делото липсва спор относно продължителността и категоризирането на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя, а именно - осигурителен стаж от трета категория - 02г. 08м. 28д. Липсва спор и относно обстоятелството, че към дадата на заявлението жалбоподателя е с навършени 55г. 01м. 27 дни. Спорът между страните се свежда до това, дали към момента на заявлението на жалбоподателя са били налице предпоставките за отпускане на лична пенсия, респ. за определяне на датата, от която следва да бъде отпусната или възстановена пенсията за инвалидност по чл. 85 КСО. Жалбоподателят твърди, че пенсията следва да бъде отпусната от датата на заявлението 26.02.2024 г, която е след датата на инвалидизирането - 25.10.1989 г., тъй като е подал заявлението за отпускането ѝ по причина - военно инвалидност, като същото било посочено в жалбата до решаващия орган. Ответникът не оспорва правото му на пенсия по чл. 85, ал. 1, т. 1 КСО, но твърди, че към момента на подаване на заявлението от 26.02.2024 г. и постановяване на оспореното разпореждане [номер]/26.02.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Добрич срокът на инвалидността установена с предходните ЕР на ТЕЛК е изтекла и не са били налице предпоставките на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО за отпускане на този вид пенсия. Съгласно чл. 73, ал. 1, пр. 1-во КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 94, ал. 3 КСО, , извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. Отпускането на пенсия за военна инвалидност по чл. 85 КСО също изисква удостоверяване на инвалидизирането, както и удостоверяване на причините за това във връзка с лимитативно изброените в цитираната норма условия за придобиване на това право - заболяването да е настъпило по време на наборната служба или служба в запаса или резерва. В конкретния случай във връзка с предложение за пенсиониране с вх. № 3714/08.10.1990 г. по повод установена множество решения на ТЕЛК решения военна инвалидност, на жалбоподателя е била отпусната и изплащана пенсия за военна инвалидност като инвалид – трета група. Първоначално това е станало с разпореждане на РУСО № 03238/29.10.1990 г., след като е представил издадено експертно решение от ТЕЛК № 1891 /01.10.1990 г., с което е определена дата на инвалидизиране - 25.10.1989 г., и е със срок до 30.09.1991 г. След това. жалбоподателят отново се е явявал на ТЕЛК, като са издадени ЕР с № 1884/20.09.1991г., с което е определен срок на инвалидността до 19.09.1992г.; ЕР с №2154/19.10.1992г., с което е определен срок на инвалидността до 18.10.1994г. и Експертно решение на ТЕЛК № 1728/10.10.1994 г, с което е била определена военна инвалидност на лицето за срок на инвалидността до 09.10.1995г. когато освидетелстването е изтекло. Няма спор по делото, а и от данните по пенсионната преписка е видно, че след тази дата, до датата на подаване на заявлението на жалбоподателя с вх. № 2112-24-856/15.10.2024 г. не е имало последващо освидетелстване относно трудоспособността на жалбоподателя, с констатации за наличие на военна инвалидност. С посоченото заявление жалбоподателят позовавайки се на ЕР № 94730/01.11.2024 г. на МБАЛ - гр. Добрич е заявил отпускане на лична пенсия за инвалидност с уточнение „по болест“. В ЕР № 94730/01.11.2024 г. на МБАЛ - гр. Добрич на жалбоподателя е определена 50,00% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с дата на инвалидизиране - 30.09.2024 г. със срок до 01.10.2026 г. (две години). С оспореното пред решаващия орган разпореждане [номер]/26.02.2025 г. е зачетен осигурителен стаж към датата на инвалидизиране - 30.09.2024 г. - 55г. 01м. 27 дни, осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 02год. 08 мес. 13 дни като на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност общо заболяване, тъй като няма 5 години осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 30.09.2024 г, а има 02год. 08 мес. 13 дни. Спорът пред настоящата инстанция е правен и е свързан с приложението на чл. 74, ал. 1 КСО. В разпоредбата е посочено, че осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, какъвто е настоящия случай. Към момента на инвалидизирането си установено с приложеното ЕР № 94730/01.11.2024 г. на МБАЛ - гр. Добрич към заявлението жалбоподателят не е имал изискуемия стаж по чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО от пет години, поради което правилно е бил постановен отказ за отпускането на пенсия. Не са налице твърдения и данни, които да водят до извод за приложение нормата на чл. 74, ал. 3 КСО. Административният орган е бил сезиран със заявление по образец в което е посочено че заявителят жела е отпускане на лична пенсия „за инвалидност поради болест“. В заявлението липсва изрично изявление за отпускане на лична пенсия поради военна инвалидност. Т. изявление е направено едва с жалбата до Директора на ТП на НОИ – Добрич, но и към този момент не са били налице данни за установена с ЕР на ТЕЛК военна инвалидност, с актуални към датата на заявлението ТНР и срок. Експертните решения на които се позовава процесуалния представител на жалбоподателя са с изтекъл срок на освидетелстване и правилно не са взети предвид от административния орган. Същият не е бил длъжен да изследва всяка една законова хипотеза, а съгласно заявеното да изясни относимите за казуса факти и обстоятелства и ги отнесе към съответната правна норма, което е и сторил. От друга страна в представеното със заявлението ЕР № 94730/01.11.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ - гр. Добрич недвусмислено се сочи, че на жалбоподателя е определена 50,00% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с дата на инвалидизиране - 30.09.2024 г. със срок до 01.10.2026 г. (две години), а не поради военна инвалидност. По преписката липсват твърдения и данни към 15.10.2024 г. И. да е имал изискуемия съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО осигурителен стаж. Не се установи и въпреки неговите твърдения, които останаха недоказани в процеса, че към същата дата разполагал с актуално освидетелстване за военна инвалидност. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО е императивна и посочените в нея условия трябва да са налице кумулативно, за да се достигне до посочения в нормата и целен със подаденото заявление правен резултат - отпускане на лична пенсия за инвалидност. Ирелевантно в случая е обстоятелството относно по-късно издаденото ЕР № 91229/30.06.2025 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Света Анна-Варна“ АД. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което направените с това решение установявания за наличие на военна инвалидност с ТНР от 54% с начална дата на инвалидизация 25.10.1989 г. са без значение за законосъобразността на оспореното решение. С отказа за отпускане на пенсия за инвалидност, административният орган не отнема правото на жалбоподателя да получи исканата, или различен вид пенсия към друг момент, в който той ще е в състояние да докаже твърдените от него факти. Когато изискуемите по закон условия са налице и се потвърдят от приложени документи, жалбоподателят ще получи удовлетворяване на правото си. Това на практика е станало с издаване на разпореждане [номер]/25.07.2025г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Добрич, с което е постановено възстановяване на основание чл. 97 КСО на личната пенсия за военна инвалидност за 54,00 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степенна увреждане от 30.06.2025 г. със срок на инвалидността до 01.06.2026 г. по заявление, подадено на 03.07.2025 г. Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 КСО, чл. 172, ал. 2 АПК, съдът