Решение № 59 от 27.2.2026 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 101/2025 г.

А. Д. Д. от гр. И. е предявил против срещу „Юробанк България“ АД искове за прогласяване за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 366 от ЗЗД клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 20, чл. 22, чл. 23, чл. 3, ал. 5 и чл. 13 от Договор за потребителски кредит № */25.04.2008г., както и клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1, чл. 3, чл. 4, чл. 6, ал. 4 и ал. 5, чл. 13, чл. 22, чл. 23 от Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № */04.06.2012г. Ищецът твърди, че в качеството си на потребител е сключил процесните два договора за кредит с ответната банка. Поддържа, че по отношение на първия договор са неравноправни клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 20, чл. 22, чл. 23, касаещи прехвърлянето на валутния риск на длъжника, както и клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 13, касаещи възможността за едностранно увеличение на лихвата от страна на банката. Твърди, че страните са уговорили кредитът да бъде предоставен и усвоен в лева/евро по блокирана банкова сметка в швейцарски франкове, както и кредитът да бъде погасяван на вноски в швейцарски франкове. Поддържа, че по отношение на прехвърлянето на валутния риск при покачване на курса на франка спрямо лева върху длъжника банката не е действала добросъвестно и е налице значително несъответствие между правата и задълженията на страните по договора. Твърди, че са неравноправни клаузите на договора, регламентиращи възможност банката едностранно да променя лихвения процент по кредита, тъй като не са посочени обективни причини за промяна на БЛП от страна на банката. Поддържа се, че съответните клаузи за едностранна промяна на лихвения процент лихвения процент не са индивидуални уговорени и кредитополучателят не е получил предварително конкретна информация. По отношение на втория договор се твърди, че размерът на кредитът е определен въз основа на неравноправните клаузи на първия договор, поради което вторият договор представлява спогодба върху непозволен договор, която е нищожна на основание чл. 366 ЗЗД. Поддържа, че размерът на поетото задължение следва да се определи при съобразяване на действителния размер на задължението по първоначалния договор за кредит. По отношение на клаузите, предоставящи възможност на банката едностранно да изменя лихвения процент по кредита и да променя Тарифата си се поддържат изложените по отношение на първия договор твърдения. Твърди се, че двата договора не са нищожни в тяхната цялост и могат да се изпълняват без нищожните им клаузи. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който предявените искове се оспорват. Поддържа се, че договорът е сключен и кредитът е усвоен в швейцарски франкове, като вноските са били именно в тази валута, ищецът сам е избрал валутата и е приел риска от промени в обявения от банката обменен курс. Твърди се, че клаузите на договора са индивидуално договорени и не подлежат на преценка за неравноправност, тъй като ищецът е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора. По отношение на валутния риск се поддържа, че кредитополучателите са се съгласили да усвоят и изплащат кредита в швейцарски франкове, заявили са, че разбират финансовите последици от поемане на това задължение и са предупредени за възможността валутният курс да се промени и последиците от това. Твърди се, че в договора са налице обективни критерии за промяна на лихвата, както и че методологията за определяне на БЛП е достъпна във всеки офис на банката, както и на интернет страницата на банката. По отношение на втория договор (за рефинансиране) се твърди, че същият е сключен с цел предсрочно погасяване на паричните задължения по предходния договор, в избрана от кредитополучателя валута и договорните клаузи са формулирани по ясен и недвусмислен начин, предоставящ на ищеца предварително конкретна информация. Поддържа, че курсът, по който се извършва преизчисляването на размера на кредита в лева, за да се погаси задължението в швейцарски франкове е индивидуално договорен между страните, както и че преструктурирането на задълженията е допустимо и не се касае за нищожни клаузи и наличие на анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от следното: Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства, се установява, че на 25.04.2008 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и А. Д. е бил сключен Договор за потребителски кредит № */25.04.2008г. Кредитополучателят е поел задължение да изплати отпуснатия кредит на 240 месечни анюитетни вноски. Оспорените от ищеца клаузи от договора за банков кредит от 25.04.2008 г. са следните: чл. 1, ал. 1 от договора, съгласно която банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността на 150 300 лева по курс купува за швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита; чл. 2, ал. 3 от договора, съгласно която усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването и с подписването на договора кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на посочените действия; чл.3, ал. 5 от договора, съгласно която действащият базисен лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити и датата, от който той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони; чл. 6, ал. 2 от договора, съгласно която погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за швейцарски франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора за кредит дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката; чл. 13, съгласно който банката запазва правото си по време на действие на договора за променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране. Измененията в тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им то компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора; чл. 20 от договора, съгласно който банката има право да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си чрез продажба на ипотекирания недвижим имот и/или удовлетворяване на вземането си от цялото имущество на кредитополучателя по установения от закона ред. Банката има право по своя преценка да предприеме действия по принудително събиране на вземанията си както във валутата на кредита, така и в друга валута; чл. 22 от договора, съгласно който по смисъла на договора за превалутиране се счита промяната на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляването на лихвата по същия чл. 23, ал. 1 от договора, съгласно която кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев, както и превалутиране може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно е приел да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Към договора за кредит е приложен погасителен план, съгласно който началната дата на усвояване на кредита е 13.05.2008 г., а размерът на кредита е 127 266 швейцарски франка. Впоследствие страните са сключили Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № */04.06.2012г., по силата на който, банката е отпуснала на А. Д. сумата от 205 300 лева за рефинансиране на Договор за потребителски кредит № */25.04.2008г., чийто текущ размер е 123 292,74 швейцарски франка и включва редовна лихва, просрочена лихва и просрочени такси и редовна главница. Оспорените от ищеца клаузи от договора от 04.06.2012 г. за рефинансиране на договора за банков кредит следните: чл. 1, ал. 1 от договора, съгласно който, банката е отпуснала сумата от 205 300 лева за рефинансиране на Договор за потребителски кредит № */25.04.2008г., в размер на 123 292,74 швейцарски франка и включва редовна лихва, просрочена лихва и просрочени такси и редовна главница. чл. 2, ал. 1 от договора, съгласно която разрешеният кредит или част от него в размер, равняващ се на задължението по * 200 816 лева се усвоява от блокирана сметка на кредитополучателя, като средствата се превалутират безкасово от лева в швейцарски франкове по официално обявения курс на Централната банка за швейцарския франк към лева в деня на превалутиране; чл. 3 от договора, съгласно който страните са уговорили, че кредитополучателят през първата годишна от срока за издължаване на кредита дължи лихва в размер базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в лева, намален с 3,50 пункта, като към момента на сключване на договора базисният лихвен процент е в размер на 10,5 %, а за всяка следваща година – базисният лихвен процент, намален с 3,00 пункта. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, съгласно ал. 1 и 2, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Базовият лихвен процент за жилищни кредити се определя от Управителния орган на банката или от комитет към Управителния орган , като отразява пазарните (бенчмчаркови) лихвени материали (Софибор, Юрибор, Либор); рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс, оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти; както и временните пазарни сътресения в лихвените нивав размер на до 0,50 % (на годишна база). БЛП подлежи на ежемесечно преразглеждане, като при промяна на един или повече от изброените в предходното изречение показатели е налице основания за актуализация на БЛП. Промяната в БЛП и датата на одобрението на промяната от компетентния орган на банката се публикуват на интернет страницата на банката и обявление за промяната се поставя на видно място в офисите на банката с указание за датата на влизане в сила на новия размер на БЛП. чл. 4 от договора, съгласно който кредитополучателят заплаща на банката комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в законоустановената последователност на плащането спрямо месечната погасителна вноска, в размер на 0,025 % върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата и месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж в размер, определен съгласно действащата към момента на настъпването на забавата Тарифа на банката; чл. 6, ал. 4 и 5 от договора, съгласно който в случай че по време на действие на договора банката промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, съгласно условията на чл. 3, ал. 6 от договора, първоначално определеният размер на погасителните вноски се променя, считано от датата на влизане в сила на новия базов лихвен процент в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на договора за рефинансиране, дава своето неотменимо и безусловно съгласие. В посочената хипотеза, банката изготвя нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на приложимата годишна лихва по кредита, като кредитополучателят се задължава да получи новия погасителен план и да продължи погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен план; чл. 13 от договора, съгласно който банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които прилага при операциите си, като за промените уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й; чл. 22 от договора, съгласно който в предвидените в същия случаи на промяна на размера на погасителните вноски, определени в последния актуален погасителен план, банката изготвя служебно нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на главницата по кредита, за което, с подписване на договора за кредит, кредитополучателят дава своето изрично, неотменимо и безусловно съгласие, възлага на и оправомощава банката. В този случай банката предоставя новия погасителен план на разположение на кредитополучателя, а кредитополучателят се задължава да получи и да подпише новия погасителен план и да продължи погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен план. Кредитополучателят декларира, че е уведомен и се съгласява изрично, неотменимо и безусловно, че неполучаването или неподписването от негова страна на екземпляр от новия погасителен план, не го освобождава от задълженията му за плащане на погасителни вноски по кредита, в сроковете и в размера, определени в новия погасителен план, при съответно прилагане на разпоредбите на договора; чл. 23 от договора, съгласно който кредитополучателят декларира, че е запознат и е съгласен с всички счетоводни операции, извършени от Банката при, по повод или във връзка с договореностите по кредита, включително свързани с автоматичната промяна на лихвения процент, съгласно условията на чл. 3 и/или чл. 6, с въведената поредност при погасяването на кредита и застрахователните премии по чл. 11 от договора, и други, както и че дава своето изрично, неотменимо и безусловно съгласие и упълномощава, оправомощава и възлага на банката служебното им извършване. Към договора за кредит за рефинансиране от 04.06.2012 г страните са сключили допълнителни споразумения от 23.05.2014 г., 30.06.2015 г., 10.08.2016 и 20.09.2017 г., с което се предоговарят задълженията на кредитополучателя, като в чл. 2, ал. 2 на всички споразумения страните постигат съгласие дължимите лихви да бъдат преоформени чрез натрупването им към редовната главница. От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза по отношение на Договор за потребителски кредит №*/25.04.2008г., се установява, че органът на банката, отговорен за определянето на БЛП е комитетът по управление на активите и пасивите (КУАП), като механизмът за определянето на БЛП е отразен в методологията на банката и включва трансферната цена на ресурса и буферна надбавка. Според вещото лице към момента на отпускане на кредита първоначалният базисен лихвен процент е 4,50 на сто. Банката в срока на действие на договора четирикратно е променяла базисния лихвен процент: за периода от 01.01.2008 г. до 07.07.2008 г. БЛП е бил 4,50 %, от 07.07.2008 г. до 10.10.2008 г. е бил 5,00 %, за периода от 10.10.2008 г. до 10.09.2012 г. е бил 7,20 %, а от 10.09.2012 г. – 6,95 %. В заключението е отразено, че промените на БЛП са извършвани при промените на пазарните нива на някои от компонентите – промените в лихвените нива на 3-месечния Либор на швейцарския франк, промените на стойността на 5-годишните CDS, промените в сумите, отделяни за минимални задължителни резерви в БНБ, промените в сумите, отделяни за Фонда за гарантиране на влоговете. Според експерта трансферната цена ресурса, рисковата премия и директните нелихвени разходи по привлечения паричен ресурс зависи от субективното решение на банката По отношение договора за кредит за рефинансиране № */04.06.2012г. вещото лице е посочило, че счетоводните операции са осъществени в български лева, като кредитополучателят е получил сумата от 200816,00 лева. Курсът, по който е осъществено превалутирането е този на БНБ и е индивидуално договорен. По кредита са погасени 153 вноски от предварително договорените 194 вноски, с които е изплатена сума в размер на 314,042,21 лева, от които внесена главница в размер на 222 222,59 лева, 85 452,05 лева лихва и 6 367,58 лева такси. Според вещото лице с договора за рефинансиране е отпусната сумата от 205 300,00 лева за погасяване на сумата от 123 292,74 швейцарски франка и превалутирането е при курс 1,66514. В заключението е посочено, че ако курсът е 1,81 дължимата сума по първоначалния договор за кредит би била 136 269,91 лева При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предявени са искове за прогласяване на нищожността на отделни клаузи на два договора за банков кредит. Договорът за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции. По делото е установено, че ищецът е физическо лице, на когото е предоставен банков кредит, който впоследствие е рефинансиран с нов договор за банков кредит. Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от страна на ищеца, поради което съдът приема, че той има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката - ответник съответно се явява търговец по см. на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно в отношенията между страните са приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия и договорът за кредит попада в приложното поле разпоредбите на чл. 143 - 146 ЗЗП. Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В т. 9 е посочено, е налице неравноправна клауза когато се налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, а в т. 10 - при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание. Освен това в т. 12 на чл. 143 ЗПП е предвидено, че неравноправна клауза представлява и случаите, при които при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл.146, ал.1 ЗЗП/. Съгласно чл. 146, ал. 2 ЗЗП клаузи, които не са уговорени индивидуално, са тези, които са изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл.143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл.144, ал.3 ЗЗП нормите на чл.143, т.7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Следователно, за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл.143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл.144 ЗЗП. Настоящият състав приема, че договорените в чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 22, чл. 23, чл. 3, ал. 5 и чл. 13 от Договор за потребителски кредит № */25.04.2008г. клаузи не са индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени предварително от банката - ответник и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Следва да се има предвид, че тежестта за установяване, че договорната клауза е индивидуално уговорена, съгласно чл.146, ал.4 ЗЗП, е върху банката, която не е ангажирала доказателства за осъществяването на този благоприятен за нея факт. Както бе посочено по-горе неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП е клауза в договора, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. В конкретния случай, разпоредбите на чл. 3, ал. 5 от договора за кредит предвиждат възможност само за банката-кредитор едностранно да променя базовия лихвен процент, който се явява определящ за размера на възнаградителната лихва по договора, а оттам и на определената при сключване на договора месечна вноска. Договорът предоставя възможност само на банката да определя и дължимите такси и комисионни, свързани с обслужване на договора, като в чл. 3, ал. 5 изрично е посочено, че лихвеният процент не подлежи на договаряне, т.е. съгласието на кредитополучателят за промяната е изключено към момента на сключване на договора. Следователно, клаузите в договора, предоставящи право на банката едностранно да променя размера на възнаградителната лихва и други дължими плащания за такси и комисионни се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 10 ЗЗП неравноправна, респ. нищожна, е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Макар и според вещото лице методиката да определянето на базисния лихвен процент да е основана на обективни фактори, промяната на този лихвен процент е поставена в зависимост от волята на управителния орган на банката, което означава, че е налице непредвидено в договора условие по смисъла на разпоредбата на чл. 143, т. 10 ЗЗП. В този смисъл съдът приема, че на това основание са неравноправни и останалите клаузи в договора, регламентиращи правото на банката едностранно да изменя условията по кредите - чл. 6, ал. 3 касаеща автоматичното изменение на погасителните вноски. Такова едностранно едностранното изменение на тарифата Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по чл. 13 от договора Законодателят в разпоредбата на чл. 144 ЗЗП е ограничил приложението на разпоредбата на чл. 143, т. 10, в случаите, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна/страни по договора в 7- дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора. В процесния договор, обаче, не е предвидена такава възможност за прекратяване на договора за кредит, в случай на едностранна промяна на лихвения процент, като единствената възможност, която му е предоставена е да изпълни предсрочно задължението си. В този смисъл изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП е неприложимо по отношение на оспорените разпоредби и те са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от закона. Следва да се посочи, че не е налице и изключението, предвидено в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, според който разпоредбите на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Това е така, тъй като в конкретния случай, промяната на лихвения процент не е поставена извън контрола на търговеца, тъй като решението е взето от орган на банката. По отношение на уговореното в чл. 22 и чл. 23 в договора следва да се посочи, че съгласно чл. 1, ал. 1 ответникът е предоставил кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 150 300 лева. Установява се, че усвоената от кредитополучателя сума е в швейцарски франкове. Разликата във вноските, получена от устойчивото покачване на швейцарския франк спрямо лева в периода след сключване на договора, представлява печалба за банката, различна от уговорената възнаградителна лихва. Тази разлика не е част от основния предмет на договора за кредит, нито представлява цена на финансова услуга. С включване на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят е поел изцяло риска от промяна във валутните курсове на съответната валута, както и е поставен в зависимост от определения от търговеца курс "купува" и курс "продава". Механизмът, по който този курс е определен от банката за исковия период обаче не е установен по делото. Поради това и кредитополучателят е поставен в неравноправно положение по отношение на банката и следователно попада в хипотезата на чл. 143 ЗЗП и с оглед разпоредбите на чл. 146 ЗЗП, поради което и чл. 22 и чл. 23 от договора са неравноправни, респ. нищожни. Тези изводи са в съответствие със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС: Решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, Определение от 22.02.2018 г. по дело С- 119/17, EU: C: 2018: 103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13, EU: C: 2014: 282, Решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU: C: 2015: 262, Решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309, според която неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора, и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. По изложените съображения съдът приема, че разпоредбите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 22, чл. 23, чл. 3, ал. 5 и чл. 13 от Договор за потребителски кредит № */25.04.2008г. са неравноправни и в този смисъл нищожни на основание чл. 146 във връзка с чл. 143, т. 3, 10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите. По отношение на клаузата на чл. 20 от Договор за потребителски кредит № */25.04.2008г., съдът приема, че не съдържа уговорка с неравноправен характер, поради което и искът за обявяване на нищожността й е неоснователен. По отношение на клаузите от Договора за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № */04.06.2012г. съдът съобрази, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146,ал.1 ЗЗП, спогодбата, основа на тази клауза, е нищожна на основание чл.366 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. Това означава, че всяко допълнително споразумение, имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл.366 ЗЗД. Казано другояче свързаният договор, сключен с оглед привидни отстъпки и саниране на недействителното първоначално правоотношение, също е недействителен. Горното обстоятелство води съда до извода, че клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1, чл. 3, чл. 4, чл. 6, ал. 4 и ал. 5, чл. 13, чл. 22, чл. 23 от Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № */04.06.2012г. също са нищожни, доколкото преуреждат отношенията на договор за кредит, съдържащ неравноправни клаузи по отношение прехвърлянето на валутния риск на кредитополучателя и възможността за едностранна промяна на лихвения процент. В този смисъл съдът приема, че искът за прогласяването на нищожността на посочените клаузи от договора за рефинансиране, е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Относно разноските: При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищеца. Той е направил разноски за заплащането на държавна такса в размер на 80,00 лева, която сума следва да бъде възложена на ответника. Претендира се и възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. В случая обаче по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, а единствено адвокатско пълномощно (л. 46а), т.е. няма основания за определяне на адвокатско възнаграждение в съответствие с чл.36, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Воден от горното, съдът