Решение № 13386 от 6.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 13424/2025 г.
Софийски районен съд06.07.2026reporting judge АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Ruling
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД, че М. С. Д. ,ЕГН: ••••••••••, гр. София, ж.к. ••• със съдебен адрес : гр. София, ул. „••, вход от ул. „••• , чрез адв. С. С. С., дължи на Т” ЕАД, ЕИК:•••, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ••• следните суми: 2 007,77 лв (две хиляди и седем лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ••• с абонатен № 427684, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.; 392,11 лв (триста деветдесет и два лева и единадесет стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 16.10.2021г. до 17.09.2024г. ; 15,03 лв (петнадесет лева и три стотинки), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.08.2022г. до 30.04.2023г., и 3,92 лв (три лева и деветдесет и две стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.10.2021г. до 17.09.2024г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.09.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 56702/2024г. по описа на СРС,68 състав. ОСЪЖДА М. С. Д. ,ЕГН: ••••••••••, гр. София, ж.к. ••• със съдебен адрес : гр. София, ул. „••, вход от ул. „••• , чрез адв. С. С. С., ДА ЗАПЛАТИ на „Т ЕАД, ЕИК:•••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ••• следните суми: 782,54 лева ( седемстотин осемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна такса, депозити за съдебно-техническа и за съдебно-счетовода експертиза (чл.78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 48,38 лева (четиридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 56702/2024г. по описа на СРС,68 състав– платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50 лв ( петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 56702/2024г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК). Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Grounds
№ 20251110113424 по описа за 2025 година При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД. С исковата молба ищецът Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи следните суми : 2 007,77 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл.22, вх.Б, ет.1, ап.3, с абонатен № 427684, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.; 392,11 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 16.10.2021г. до 17.09.2024г.; 15,03 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.08.2022г. до 30.04.2023г., и 3,92 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.10.2021г. до 17.09.2024г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.09.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 56702/2024г. по описа на СРС,68 състав. В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове. В заседанието на 05.06.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 29.05.2026г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Ответната страна М. С. Д. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника й в депозирания в срока по чл.131,ал.1 ГПК на 10.06.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че ответницата не притежава качеството потребител на топлинна енергия , защото не е сключила индивидуален договор с ищеца за доставка на топлинна енергия , както и не е доказано да е собственик или ползвател на имота , поради което не дължи стойността на доставената топлоенергия. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за част от претендираните вземания за главница и за лихви. Оспорва се и допустимостта на иска за цуната на услугата дялово разпределение , като се твърди , че това вземане не е на ищеца. В хода на съдебното производство адвокатът на ответницата поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 05.06.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответницата. Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното : Относно допустимостта на исковете : Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ. За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 56702/2024г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен. Относно възражението за изтекла погасителна давност : Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО. Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури № 1021306363/31.07.2022г. и № 1025700452/ 31.07.2023г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба. Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № 1021306363/31.07.2022г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през част от процесния период – от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. е 14.09.2022г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № 1025700452/ 31.07.2023г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през останалата част от процесиня период – от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. е 14.09.2023г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура № 1021306363/31.07.2022г. е започнала да тече от 15.09.2022г. , и е изтекла на 15.09.2025г. , а за втората фактура № 1025700452/ 31.07.2023г. е започнала да тече от 15.09.2023г. , и ще изтече на 15.09.2026г. Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 25.09.2024г., т.е. преди изтичането на давностните срокове. Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно. Относно основателността на исковете : Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН. През процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и ответницата като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в обитавания от ответницата и децата й имот ( което се установява от представените с исковата молба Заповед № ЖН-04-148/14.11.2012г. на кмета на район „Люлин” в СО за настаняване на ответницата и трите й деца в процения общински жилищен имот и Заявление –декларация , вх. № 011-3078/26.11.2012г. от ответницата до ищеца за откриване на партида за процесния имот на нейно име- б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от Т”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответницата нито твърди, нито представя доказателства за предложени от собственика на апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да аплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие. Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата като собственик на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. – отм./. Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията н а индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира процесния имот, е извършвана от ищцовото дружество въз основа на договор от 22.10.2012г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на Общото събрание от 24.10.2011г. (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните собственици е било постановено при спазването на законово необхидимите кворум и мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответникът е участвал при взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му. Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т”ЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца. Отделно от това следва да се посочи , че в конкретния случай дяловото разпределение в сградата , в която се намира процесния имот , е извършвано от ищеца , а не от трето дружество. Възражението на ответната страна е неоснователно. По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период собствениците на процесния имот да са предявявали рекламации пред Т”ЕАД относно размерите на начисляваните суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им. Ответната страна оспорва размера на начислените суми едва по настоящото дело. Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на 05.06.2026г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в съотвествие с действалата нормативна уредба. Според приетото в заседанието на 05.06.2026г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за процесния период. Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец май 2021г. до месец април 2023г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 2 007,77 лв, а сборът от дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 15,03 лв. Тъй като не са представени доказателства тези суми да са платени от ответницата (което е в нейна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват вземания за цената на доставената топлоенергия и за сумите за дялово разпределение за посочените периоди и размери. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло. Като не е изпълнила главните задължения на съответния падеж, ответницата е изпаднала в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за нея са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви върху неизплатените главници, които са в размер на 392,11 лв върху стойността на топлоенергията за периода от 16.10.2021г. до 17.09.2024г. и 3,92 лв върху цената на дяловото разпределение за периода от 16.10.2021г. до 17.09.2024г. , изчислени по реда на чл.162 ГПК въз основа на изчисленията в заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца , тъй като не са представени доказателства да са платени от ответника.Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1, ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Относно разноските по делото : На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково производство – платената държавна такса (82,54 лв), депозити за съдебно-техническа
и за съдебно-счетовода експертиза (350 лв). Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като исковете са уважени изцяло. С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят. На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса (48,38 лв) и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (50 лв). На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени разноски по заповедното дело, тъй като претенциите срещу него са уважени изцяло. Относно валутата , в която са присъдени вземанията с настоящото решение:
Според изричната разпоредба на чл.11, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България/обн.ДВ, бр.70/2024г. / -ЗВЕРБ в съответствие с Регламент (ЕО) № 974/98 и другото пряко приложимо право на Европейския съюз въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева.
Съгласно изричната разпоредба на чл.11, ал.2 ЗВЕРБ в съответствие с чл.6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти , се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 ЗВЕРБ и съответно закръгляване по чл.13 ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване , предвидени в ЗВЕРБ.
Според чл.12,ал.1 ЗВЕРБ в съответствие с чл.4 от Регламент (ЕО) № 974/98 превалутирането от левове в евро се извършва като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс , изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая
Дефиницията на понятието „правен инструмент” е посочена в чл.1 , абзац втори от Регламент (ЕО) № 974/98. В тази разпоредба изрично са посочени съдебните решения като правен инструмент.
От правните норми на чл.11, ал.1, и ал.2 ЗВЕРБ следва , че въвеждането на еврото не засяга постановените до 01.01.2026г. съдебни актове – решения и други, тъй като те са „съществуващи правни инструменти” към датата на влизане в сила на новата валута, като посочените в тези съдебни актове стойности в лева се считат за стойности в евро при превалутиране съгласно чл.12 ЗВЕРБ.
Решенията и другите съдебни актове,които са постановени след 01.01.2026г., но по искови производства или по други съдебни производства, образувани преди 01.01.2026г. , т.е. по т.нар. заварени съдебни дела , също са „съществуващи правни инструменти” по смисъла на чл.11,ал.1 и ал.2 ЗВЕРБ и за тях следва да се прилага същия правен режим като този за решенията и съдебните актове , постановени преди 01.01.2026г. Това е така, тъй като решенията , както и всички окончателни съдебни актове (с които се приключва съдебно дело) са част от съдебното производство и за тях се прилагат същите правни норми , които са приложими и за останалите процесуални действия /правни инструменти/, включени в същия съдебен процес.
Гореизложеното означава , че след като актът, с който е сезиран съда (искова молба) и въз основа на който е образувано съответното исково съдебно производство преди 01.01.2026г. , има съдържание в левове, то и съдебния акт, приключващ това съдебно производтво (решение , определение, заповед) следва да е в същата валута, доколкото нито в ГПК , нито в ЗВЕРБ не е установено задължение и право за съда да превалутира служебно или по искане на страните по висящи съдебни дела към 01.01.2026г. вземанията от левове в евро.
Поради посочените причини съдът няма законови правомощия нито в хода на съдебното производство , нито в съдебното решение да променя валутата на вземанията , която е посочена от ищеца в исковата молба и по реда на чл.129,ал.2 ГПК в процедурата по отстраняване нередовностите на исковата молба.
Казано опростено : Със съдебното решение вземанията следва да бъдат присъдени в тази валута , в която са предявени с исковата молба. Вземанията за разноски също следва да бъдат присъдени в тази валута , в която са претендирани с исковата молба.Изключение от този принцип може да бъде установено само изрично по законодателен път, но такова изключение не е регламентирано нито в ГПК , нито в ЗВЕРБ.
В конкретния случай в исковата молба , по която е образувано гр.д. № 13424/ 2025г. на СРС, 68 състав , е предявена преди 01.01.2026г. и вземанията в нея са посочени в левове. Това изисква и в съдебното решение тези вземания, включително и вземанията за разноски , да бъдат индивидуализирани чрез посочването на цената им в левове.
Нито в ГПК , нито в ЗВЕРБ/2024г./ , нито в Регламент (ЕО) № 974/98 относно въвеждане на еврото няма установено изрично изискване за съдилищата по т.нар. заварени (висящи) съдебни производства към датата на приемането на еврото
(01.01.2026г.) служебно да превалутират вземанията от нацианалната валута в евро.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
Cited provisions
51- чл. 11, ал. 1
- чл. 12 ГПК
- чл. 129, ал. 2 ГПК
- чл. 131, ал. 1 ГПК
- чл. 154, ал. 1 ГПК
- чл. 162 ГПК
- чл. 210, ал. 1 ГПК
- чл. 235, ал. 2 ГПК
- чл. 259, ал. 1 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 410 ГПК
- чл. 414, ал. 2 ГПК
- чл. 415, ал. 1 ГПК
- чл. 422, ал. 1 ГПК
- чл. 422 ГПК
- чл. 7, ал. 2 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 8, ал. 2 ГПК
- чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ
- чл. 12 ЗВЕРБ
- чл. 12, ал. 1 ЗВЕРБ
- чл. 13 ЗВЕРБ
- чл. 133, ал. 2 ЗЕ
- чл. 139, ал. 1 ЗЕ
- чл. 140, ал. 3 ЗЕ
- чл. 140 ЗЕ
- чл. 143 ЗЕ
- чл. 145, ал. 1 ЗЕ
- чл. 150, ал. 3 ЗЕ
- чл. 150 ЗЕ
- чл. 153, ал. 1 ЗЕ
- чл. 114, ал. 1 ЗЗД
- чл. 120 ЗЗД
- чл. 55 ЗЗД
- чл. 59 ЗЗД
- чл. 84, ал. 1 ЗЗД
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 1
- чл. 111
- чл. 145, ал. 2
- чл. 150, ал. 2
- чл. 22, ал. 2
- чл. 32, ал. 1
- чл. 32, ал. 2
- чл. 33, ал. 2
- чл. 4
- чл. 416
- чл. 6
- чл. 79, ал. 1
- чл. 86, ал. 1