Решение № 2034 от 19.6.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 286/2026 г.

Производството е с правно основание чл.198, ал.4 от ЗИНЗС. Образувано е въз основа на жалба с вх.№ 2180/26г., доуточнена с молба с вх.№2848/07.05.26г., от М. М. А., с [ЕГН], изтърпяващ наказание „Доживотен затвор“ в Затвора [населено място], против Заповед № 101-18-81/1/27.03.2026г. на Началника на Затвора Белене, с която е продължено изпълнението на наказанието „доживотен затвор“ спрямо лишения от свобода М. М. А. в условията на специален режим. Посочва се в жалбата, че издадената заповед е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че в оспорвания акт не се съдържат данни за какъв период от време са изложените констатации от административния орган. Липсват данни и за оценката на риска в предходния период, в който административния орган е преценявал дали са налице основания за изменението на режима или не са съответно не може да бъде направено съпоставяне и да се направи извод дали е налице промяна. Сочи се, че в заповедта не са посочени каквито и да е конкретни факти и обстоятелства. Излага се становище, че във връзка с чл.198, ал.1 вр. ал.4 от ЗИНЗС преценката следва да се основава на конкретни проявления в поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието – действия или бездействия, извършени в периода след предходното произнасяне на началника на затвора. Твърди се, че при липсата на данни още по-малко на доказателства за каквато и да е форма на участие на А. в атестационния период в междуличностни конфликти (вербални и/или физически) с други лишени от свобода или със служители от пенитенциарната администрация или за проявна форма на агресивно поведение и/или отношение, очевидно констатацията за „риск от сериозни вреди към персонала и самия него“ се явява необоснова и недоказан. Твърди се още, че няма данни лишеният от свобода да нарушава правилата, както и да е дисциплинарно наказан, като в случай, че му е наложено дисциплинарно наказание липсва конкретика с коя заповед за какво нарушение е реализирана отговорността. По този начин не може да се направи преценка дали санкционираното нарушение може да бъде определено като грубо или съществено нарушаване на установения в затвора ред, или като такова, оказващо отрицателно върху останалите лишени от свобода и представляващо реална опасност за сигурността им, което обстоятелство е необходимо за да се направи правилна преценка. Посочва се, че издателят на акта не разполага с материална компетентност, като няма данни да са му предоставени правомощия по издаване на заповед по чл.189 ал.4 от ЗИНЗС. Иска се от съда да отмени Заповед № 101-18-81/1/27.03.2026г. на Началника на Затвора Белене, с която е продължено изпълнението на наказанието „доживотен затвор“ спрямо лишения от свобода М. М. А. в условията на специален режим. В срока по чл.163, ал.2 от АПК не е постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание оспорващият М. М. А., се явява лично и се представлява от адв. А. Д. – АК-Варна. Страната и процесуалният и представител молят съда да уважи жалбата, като излага подробни съображения за това. Ответникът – Началникът на Затвора Белене, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт С. Х., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващия. Претендира деловодни разноски в размер на 80 евро. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: М. М. А. изтърпява наказание „Доживотен затвор“ в Затвора [населено място], с начало на изпълнението 16.03.2017г. На 02.03.2023г. е настанен в затвора Белене (превод от затвора Варна), при условията на първоначално постановен специален режим от 09.11.2022г. Със Заповед № Л-3313/21.10.2025г. на началника на затвора Белене било продължено изпълнението на наказанието „Доживотен затвор“ спрямо лишения от свобода М. М. А. в условията на специален режим. С Решение № 744/09.03.26г. по адм.дело № 827/25г. на АС-Плевен е отменена Заповед № Л-3313/12.10.2025г. и преписката е върната за ново произнасяне по реда на чл.198, ал.4 от ЗИНЗС. Издадена е Заповед № 101-18-81/1/27.03.2026г. от главен инспектор Х. С., в качеството на изпълняващ длъжността Началник на Затвора Белене, с която било продължено изпълнението на наказанието „Доживотен затвор“ спрямо лишения от свобода М. М. А. в условията на специален режим. В мотивите адм.орган приел, че въз основа на изискани актуални становища от длъжностни лица при затвора Белене ( становище и ДЗ от ИСДВР, становища от НССДВР и ЗНРНОД и ДЗ от инспектор психолог) е установено, че не са налице основания за замяна на режима предвид отчетения в оценката за риска висок риск от рецидив, висок риск от сериозни вреди, с отчетени опасения на територията на МЛС, предвид проведените кризисни интервенции спрямо лишения от свобода А., отрицателното отношение към реда и дисциплината. От становищата на длъжностните лица установил, че текущата оценка на риска от рецидив е във високи граници. Проблемни са зоните криминално минало, емоционални проблеми, междуличностно поведение и начин на мислене. При сравнителен анализ в оценките е отчетена негативна промяна в оценката на риска от рецидив, като текущата оценка е с повишени стойности в сравнение с първоначалната. Рискът от сериозни вреди е висок, засяга живота и здравето на личността и е с насилствен характер. Отчетен е и висок риск от вреди към персонала и самия лишен от свобода, отчетени са опасения от суицид и самоувреждане, от уязвимост, във връзка с отклонение и бягство, във връзка с нарушение на задълженията и въпроси по контрола. А. не е с положително отношение към заложените в плана цели и задачи и не се включва в реализацията му в пълнота. Нарушава правилата в затвора и е дисциплинарно наказан. Въпреки провежданите кризисни интервенции чрез лечения в психо отделението в Ловеч не е постигнат необходимия резултат и не е изпълнявал поставената му терапия. Участвал е в специализирана програма, но участието му е формално и неуспешен, като отказвал да изпълнява всички поставени задачи. Прекъснал е участието си в СГР „Управление на гнева“. Предвид изложеното Началникът на З. Б. продължил изпълнението на наказанието на основание чл.198, ал.4 от ЗИНЗ в условията на специален режим. Заповедта е връчена на А. на 30.03.26г. С жалба рег.№ 10-93-40/1/01.04.26г. по описа на затвора Белене е инициарано настоящето производство. Видно от адм.преписка по делото, в периода 23.03.26г.-27.03.2026г. на основание Заповед № 101-02-100/1/17.03.26г. на Началника на затвора Белене главен инспектор Х. С. – заместник началник (Режимна и надзорно-охранителна дейност ) е изпълнявал функциите Началник на затвора Белене, поради ползване на платен отпуск от старши комисар П. К. – началник на затвора Белене на основание заповед № Л-14-231/1/11.03.2026г. по описа на ГДИН. В тази насока са писмо вх.№ 2899/26г., заповед № 101-02-100/1/17.03.26г., длъжностна характеристика от 12.03.2024г., справка рег.№ 101-20-4797/26г. Установява се от справка с изх.№ 101-20-5005/3/18.05.2026г., издадена от Затвора Белене, че предходното произнасяне по чл.198 ал.4 от ЗИНЗС от Началника на затвора [населено място] е било осъществено със заповед № Л-3362/21.10.2024г. Видно от становище с изх.№ ИЗ-10483/21.10.25г. на гл.инспектор ЗН „РНОД“, че М. М. А. е придобил формално право за смяна на режима на 21.10.2025г. Установява се от становище изх.№ ИЗ-10480/21.10.2025г. на началник сектор „СДВР“, докладна записка изх.№ ИЗ-9950/07.10.2025г. ; докладна записка изх.№ ИЗ-10034/09.10.2025г. на инспектор -психолог; становище с изх.№ ИЗ-10139/13.102.2025г. на инспектор „СДВР“ ЗПС; докладна записка изх.№ 101-20-3205/1/27.03.2026г. на инспектор „СДВР“, че лишения от свобода А. е с отрицателно отношение към установения ред и дисциплина в затвора Белене, което се дължи на демонстративно и ултимативно поведение, изразяващо се в гладни стачки, умишлено повреждане на държавно имущество, поставяне на условия, нарушения на реда. За времето на престоя си в затвора Белене, А. е наказван както следва: със заповед № Л-3312/27.10.23г. на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС„писмено предупреждение“ за това, че е отправял заплахи към надзирател; със заповед № Л-3391/03.11.2023г. на основание чл. 101, т.4 от ЗИНЗС „забрана за участие в колективни мероприятия за срок от 3 месеца“, за това че е увредил имущество на държавата; със заповед № Л- 3373803.11.2023г. на основание чл. 101, т.2 „извънредно поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни“ за това, че е увредил имуществото на държавата; със заповед № Л-3402/06.11.2023г. на основание чл. 101, т.5 „лишаване от хранителна пратка“ за това, че е увредил имущество на държавата; със заповед № Л-3550/16.11.2023г. на основание чл. 101, т.1 от ЗИНЗС с „писмено предупреждение“ за това, че е увредил имущество на държавата, изразяващо се в ритане на стената и счупване на плочки в спалното помещение; със заповед № Л-1015/31.03.2025г. на основание чл. 101, т.1 от ЗИНЗС с „писмено предупреждение“, затова че е притежавал неразрешена за държане и ползване вещ микро SD карта без документ за собственост. Лишеният от свобода бил награден веднъж със заповед № Л-2764/29.08.2025г. на основание чл. 98, ал.1 т.1 от ЗИНЗС с „Писмена похвала“ за участие в СПГР „Толерантност в затвора, толерантност в живота“. Работата с А. била реализирана от ИСДВР и провеждана основно чрез индивидуална форма, чрез разговори със социалния работник. На А. било предложено да се включи в СГР „Управление на гнева.моделът Бръосет“, като същият приел да се включи. На първите две занятия присъствал и взел участие, изпълнявал поставените задачи, но при третото занятие заявил, че не желае да участва в груповата работа, не пожелал да даде обяснение, както и отказал да го декларира писмено. По отношение на лишения от свобода на два пъти били провеждани кризисни интервенции, като бил настаняван в психо отделението на СБАЛЛС Ловеч, за провеждане на лечение. И двата пъти бил изписван по негово желание, като не изпълнявал изписаната му терапия. При изготвената оценка по отношение на А. са отчетени високи стойности на риска от рецидив. Психологът счел, че лабилният психичен профил, психиатричната диагноза и отсъствието на положителна корекционна динамика обуславят повишен риск от поведенческа дестабилизация, предвид което продължаването на специалния режим на А. е обосновано с оглед защита и здравето на лицето, системно наблюдение на психическото и поведенческо състояние и поддържане на структурирана и контролирана среда, която да ограничи рисковете и да подпомогне за стабилизиране на поведението му. Предвид изложеното началникът на сектор СДВР, инспектор СДВР на 4 и 9 група и инспектор психологът, дали становище, че не са налице достатъчно основания за промяна на режима в по-лек. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, при спазване изискванията на закона, срещу административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, в срока по чл.198, ал.2 от ЗИНЗС чрез началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в пределите на неговата законова компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне- чл.198, ал.4 от ЗИНЗС. В случая оспорената заповед е издадена от главен инспектор Х. С. – заместник началник (Режимна и надзорно-охранителна дейност) на основание заповед № Л-14-231/1/11.03.2026г. по описа на ГДИН. Неоснователно е възражението, че след като в длъжностната характеристика липсва изрично посочване на възможността да издава актове по чл. 198, ал.4 от ЗИНЗС, то издателят не е разполагал с компетентност. Правомощието по чл.198, ал.4 вр. ал.1 от ЗИНЗС е възложено по силата на законовата норма изрично на началника на затвора т.е. всяко лице, което заема тази длъжност ( вкл. в конкретния случая при заместване на титуляра поради отпуск) е оправомощено да се произнася по продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим. В този смисъл по делото са представени доказателства за лицето, което е упражнявало тази функция - заповед № 101-02-100/26г., длъжностна характеристика, справка рег.№ 101-20-4797/26г. Тези доказателства не са оспорени от жалбоподателя и са приети по делото, поради което съдът приема, че издателят на акта е разполагал с материална компетентност да издава акт по чл.198, ал.4 от ЗИНЗС. Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени фактическите и правни основания, послужили за издаването й. Същата е мотивирана, като е направена и препратка към становище и докладна записка от ИСДВР, становища от НССДВР и ЗНРНОД и докладна записка от инспектор психолог, приобщени по делото. Последните не са оспорени от ответника и са приети като годни писмени доказателства с характер на официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила за изложените в тях факти и обстоятелства. Издадената заповед е съобразена и с материалния закон. Съгласно чл.218 от ППЗИНЗС първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор по чл. 57, ал.1 т.1 вр. чл.58 т.1 от ЗИЗС може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5 години и при наличието на добро поведение. След изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения- чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно чл.198, ал.4 от ЗИНЗС началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. В конкретния случай лишеният от свобода е придобил право за смяна на режима на 21.10.2025г., когато е инициирано производство по чл.198, ал.4 от ЗИНЗС, приключило с издаването на заповед № 3313/21.10.2025г., отменена с решение №744/09.03.2026г. по адм.дело № 827/25г. по описа на АС-плевен. именно по повод връщането на преписката на административния орган с последния съдебен акт е постановена оспорената в настоящето производство заповед № 101-18-81/1/27.03.2026г. на началника на затвора Белене. Ето защо съдът приема, че са спазени изискванията на ЗИНЗИ и ППЗИНЗ за сроковете за поризнасяне от страна на началника на затвора относно смяна на постановения режим на лишения от свобода. Същевременно следва да се отбележи, че преценката на административиня орган е извършена при съблюдаване на правилата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС, като е по целесъобразност и сама по себе си не подлежи на съдебен контрол. Съдът има право да провери дали административният орган е разполагал компетентност, както и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт, в който смисъл е разпоредбата на чл. 169 АПК. Оперативната самостоятелност е начин на упражняване от административния орган на предоставената му от закона власт, при която има право в рамките, определени от закона и целта, поставена от закона, на известна свобода в определяне на предпоставките, условията, времето и начина на действие, да прецени, съобрази и избере начина и средствата за действие и осъществяване целта на закона – да реши дали, как и кога да упражни предоставените му правомощия. Граници на оперативната самостоятелност и изискване за законосъобразното й упражняване, са и принципите на административния процес, т. к. никоя оперативна самостоятелност не може да бъде поставена извън принципите на административния процес. Поради необходимостта от извършване на проверка за спазване на изискванията, при които се упражнява дискреционната компетентност, безспорно издаденият при оперативна самостоятелност акт следва да бъде мотивиран – както е прието в цитираното по-горе ТР № 4. Отделно, както приема ВАС в Решение № 4128/29.03.2010 г. по адм. д. № 1255/2010 г., само мотивите на акта могат да установят спазени ли са границите на свободно усмотрение и изпълнена ли е с акта целта на закона. В тази връзка следва да се има предвид, че задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава, така, че да дадат възможност на засегнатите от акта лица да се запознаят с основанията за издаване на акта, а на съда - да упражни ефективен контрол за законосъобразност. В конкретния случай тези изисквания са спазени, макар и мотивите на заповедта да са сравнително лаконични. Ответникът е посочил, че към момента на издаване на оспорения административен акт не са налице доказателства за корекция в поведението на лишения от свобода в социално приемлива законосъобразна посока, поради което няма позитивна промяна в оценката на риска от рецидив и в оценката на риска от сериозни вреди. Приел е, че през изтеклия времеви период не са настъпили съществени позитивни промени в основните дефицитни зони, касаещи факторите за криминалното поведение на лишения от свобода, поради което към момента не са налице достатъчно доказателства, необходими за изменението на режима от специален в строг. Направена е и препратка към документи, издадени от други органи, предвидени по закон да дадат становището си относно продължаване на срока на специалния режим за изтърпяване на наказанието. Ето защо съдът намира, че административният орган е действал в пределите на предоставената от закона оперативна самостоятелност, както и че са спазени изискванията за законосъобразност на акта, тъй като извършената преценка е надлежно мотивирана съобразно изискванията чл. 59 АПК, при което са съобразени становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения при съобразяване изискванията на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС. Приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, са в подкрепа на изложените мотиви в оспорената заповед. Те са непротиворечиви помежду си и от тяхната съвкупна преценка може да се направи извод, че целите, заложени в плана на присъдата не се изпълняват, липсват значими позитивни промени в личността на лишения от свобода, рискът от рецидив е останал без промяна, непроменено е и отношението на жалбоподателя към присъдата, която изтърпява, както и това към престъплението, за което е осъден. По делото не са ангажирани доказателства в обратната насока. Неоснователно е възражението на оспорващия и пълномощника му, че при издаването на заповедта не е следвало да бъдат отчитани наложените дисциплинарни наказания през 2023г., а единствено и само тези за процесния период на оценяване. Тези дисциплинарни наказания, макар и за изминал период на оценяване на риска, са част от оценката на лицето. Същевременно през периода от 21.10.2024г. до датата на издаване на оспорения акт лицето е наказано веднъж със заповед № Л-1015/31.03.2025г. на основание чл. 101, т.1 от ЗИНЗС с „писмено предупреждение“, затова че е притежавал неразрешена за държане и ползване вещ микро SD карта без документ за собственост, както и е награждаван веднъж със заповед № Л-2764/29.08.2025г. на основание чл. 98, ал.1 т.1 от ЗИНЗС с „Писмена похвала“ за участие в СПГР „Толерантност в затвора, толерантност в живота“. Наложеното наказание попада в двугодишния срок по чл.109, ал.2 от ЗИНЗС, поради което наложените 6 броя наказания през 2023г. правилно са били съобразени в процеса на оценката на лицето. Оспорващият е отказал участие в програма за групова работа. В тази насока е становището на началника на сектор СДВР, докладни записки на инспектор –психолог в затвора и др. Регистрирано е и нарушение от А., за което не му е било наложено наказание – повреждане на имущество в затвора, като е бил устно предупредeн ( становище изх.№ 101-20-2936/1/26г.). Осъществявал е нерегламентирани контакти с лишен от свобода, който не е участвал в престоя на открито, с което е нарушил чл.96, т.3 и т.4 от ЗНЗС, за което е издадена заповед за дисциплинарно наказание от 21.10.2025г. Макар периода на оценката да е 21.10.24г до 21.10.2025г., то предвид Решение № 744/09.03.26г. по адм.дело № 827/25г. на АС-Плевен, с което е отменена Заповед № Л-3313/12.10.2025г. и преписката е върната за ново произнасяне по реда на чл.198, ал.4 от ЗИНЗС, то правилно административния орган е съобразил и настъпилите нови обстоятелства след 21.10.2025г. до датата на издаване на оспорената Заповед № 101-18-81/1/27.03.2026г. Същевременно видно от материалите по делото през периода от 21.10.2024г. до 27.03.2026г. са регистрирани действия на А. (поставяне на ултиматум за гласна стачка и провеждане на такава чрез викане на думата „стачка“) , които не е реализирал, но с които е създал риск за пенитенциарното заведение. При изготвяне на оценката на риска са били регистрирани редица проблемни зони вкл. отношение към правонарушението (не споделя за деянието и не признава вина и вреди; мотивацията му за промяна е непълна), по отношение на обкръжението и междуличностни проблеми ( враждебно настроен към администрацията на затвора Белене), емоционални проблеми ( влиза в риск в сравнение с първоначалната оценка- тревожен, напрегнат, преглеждан от психиатър, два пъти настаняван в психоотделение, като и двата пъти лишения от свобода е бил изписван по негово желание и е отказвал терапия). Видно от становището на инспектор СДВР налице е негативна промяна в оценката на риска, а именно текущата оценка е с повишени стойности в сравнение с първоначалната оценка, като рискът от сериозни вреди като цяло и към обществото, неизвестен извършител, персонала на затвора и по отношение на самия лишен от свобода е висок. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че поради липса по делото на предходната оценка на лицето, не може да се установи по какъв начин е променена оценката на риска. Представените по делото документи от затвора Белене, съдържащи факти относно оценката на риска направена на лишения от свобода, не са оспорени от страната и пълномощника й, поради което съставляват годно доказателство за обстоятелствата в тях вкл. за наличието висок риск от вреди, както по отношение на самия жалбоподателя, така и по отношение на персонала и останалите лишени от свобода. Гореизложеното обуславя извод, че при издаване на Заповед № 101-18-81/1/27.03.2026г. на Началника на З. Б. е спазен и материалния закон. Не са налице доказателства за поправяне и превъзпитание на А., както и положително отношение към реда и дисциплината в мястото за изтърпяване на наказанието му, поради което правилно адм.орган е продължил срока на специалния режим. Ето защо съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и съдът на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да осъди жалбоподателя да заплати такова в размер на 80 евро. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, девети състав,