Решение № 177 от 17.8.2026 г. на Районен съд - Самоков по дело № 406/2022 г.

Ищецът „К Й.“ ООД,ЕИК:•••••••••,със седалище и адрес на управление –гр.Х.,ул.“Л.“ № 12,представлявано от В. М. И.,чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“-гр.С. ,представлявано от Д. М. М. ,е предявил срещу ответника В. А. К. ,ЕГН:••••••••••, с.Д. ,община С., иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК,вр.чл.535 ТЗ, за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата в размер на 2 436.00 лева ,представляваща вземане по издаден запис на заповед от 10.10.2018 год.,ведно със законната лихва ,считано от 02.08.2021 год. /датата на подаване на заявлението чрез куриер/ до окончателното й изплащане. В исковата молба се сочи ,че на 10.10.2018 година ответницата В. А. К. е подписала в полза на ищеца „К Й.“ ООД Запис на заповед, с която се е задължила да му заплати сумата в размер на 2 436.00 лева . Твърди се ,че Записът на заповед ,издаден от В. А. К. отговаря на формалните изисквания на закона ,като е издаден в съответната форма ,в него няма зачерквания ,добавки или поправки. Съдържанието му отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г. по т.д.№ 1/2004 год. на ОСГК на ВКС за необходимите реквизити.Подписът на издателя е положен собственоръчно. Записът на заповед е с падеж „на предявяване“ ,като същият е предявен за плащане на В. А. К. на 10.10.2018 год.Това обстоятелство е удостоверено с подписа на последната,с което е настъпил на същата дата уговорения в него падеж на „предявяване“ за плащането му/чл.487,ал.1,изр.1 вр.чл537 от ТЗ./Поддържа се ,че Записът на заповед е редовен от външна страна документ ,удостоверяващ паричното вземане, инкорпорирано в него.Същият представлява годно основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ,предвид разпоредбата на чл.418, ал.2, вр.чл.417, т.9 ГПК. Сочи се,че на 02.08.2021 год. „К Й.“ ООД е депозирало пред РС-С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника В. А. К. .В заявлението ищцовото дружество претендира заплащане на сумата 2 436 лева ,представляваща вземане по запис на заповед от 10.10.2018 год.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /02.08.2021 год./до окончателното изплащане на вземането. По подаденото заявление в РС-С. е образувано ч.гр.дело № 821/2021 год. по описа на РС-С., 5 състав.Съдът е издал Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 2 436.00 лева ,представляваща вземане по издаден запис на заповед от 10.10.2018 год. ,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на заявлението в съда /02.08.2021 год./до окончателното изплащане на вземането,и разноските в заповедното производство В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по реда на чл.414 от ГПК. В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл. 415 от ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на настоящия иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК срещу възразилия длъжник В. А. К., срещу която е издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 821/2021 год. по описа на PC-С. Твърди се, че вземането на „К Й.“ ООД е във връзка с неизпълнение на поето задължение за плащане по Запис на заповед от 10.10.2018 година, издадена от В. А. К.. Претендира разноски по делото. В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК адв.М. М. – пълномощник на ответницата В. А. К. е представил отговор ,в който е изразил становище за допустимост ,но за неоснователност на предявения иск и е изложил подробни съображения.Твърди ,че между ищеца „К Й.“ ООД и ответника В. К. е съществувало валидно договорно провоотношение ,както и наличието на връзка между това договорно отношение и издадения Запис на заповед,който има гаранционно–обезпечителна функция спрямо него.Поддържа, че в полза на ищеца не съществува претендираното вземане.Въвежда се възражение за нищожност на сключения на 10.10.2018 година между ответницата и ищцовото дружество Договор за паричен заем, по силата на който първата е получила сумата от 1200 лева, при месечен лихвен процент 3.330% , и ГПР в размер на 48.155 % и като обезпечение на задълженията й по договора е подписала запис на заповед в размер на 2 436.00 лева и погасителен план към договора, индивидуализиращ начина на погасяване на задължението - размер и брой на погасителните вноски. В подкрепа на така направеното възражение за нищожност се излагат конкретни аргументи и съображения, сочещи неспазване на нормите на чл.11,ал.1,т.7,т.8,т.9,т.10 и т.11 и чл.22 от ЗПК и наличие на неравноправни клаузи. На основание чл.23 ЗПК не дължи връщане на лихви и разноски при констатирани нищожни клаузи в договора за заем.Позовава се на нищожност на клаузата за неустойка. Клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла н а чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително несъответствие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.Предвиденото задължение в тежест на ответника за представяне на гаранция не е единственото обезпечение по договора. В него е предвидено издаването на запис на заповед.Претендира разноски. В съдебно заседание ищцовото дружество „К Й.“ ООД не се представлява. Ответникът в съдебно заседание В. А. К. не се явява и не се представлява.Пълномощникът –адв.М. М. е депозирал писмено становище, в което излага своите съображения, обосноваващи въведените с отговора на искова молба възражения.Оспорва иска. С.ският районен съд ,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното: На 10.10.2018 година между „К Й.” ООД и В. А. К. е сключен Договор за паричен заем № 169250/10.10.2018 година, въз основа на искане за заем № 71267/10.10.2018 година.Съгласно сключеният Договор за паричен заем на В. А. К. е отпуснат потребителски заем в размер на 1 200 лева, за срок от 12 месеца. Потребителският заем се олихвява с месечен лихвен процент в размер на 3,330 % или годишен лихвен процент в размер на 39,96 % при Годишен процент на разходите в размер на 48,155 %.Размерът на дължимата договорна лихва, за целия срок на договора е 275.28 лева. Обща сума за плащане по договора – 1 475.30 лева. Съгласно Договора, сумата по заема е следвало да бъде погасена на 12 месечни погасителни вноски, платими в периода от 10.11.2018 година до 10.10.2019 година в размер на 122.94 лева всяка, съгласно погасителния план, приложен към договора. Съгласно чл. 6 от Договора, страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи/и на условията на чл.10,ал.2,т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1.Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал. 2, т.3 от Общите условия,2.Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10,ал. 2,т. 2 от Общите условия, 3. Банкова гаранция, съгласно чл.10, ал. 2, т. 4 от общите условия и 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В Договор за паричен заем № 169250/10.10.2018 година е отбелязано, че заемателят е избрал точка 4 - „Ценна книга издадена в полза на Заемодателя”,която съгласно чл.10, ал. 1 от Общите условия е за заемната сума с включените лихви и евентуално дължими неустойки, съобразно договора за заем.По приложеното частно гражданско дело е представена Запис на заповед, издадена на 10.10.2018 година от В. А. К., с която безусловно и неотменяемо се е задължила да плати на „К Й.“ ООД сумата от 2 436.00 лева.Съгласно чл.9,ал.1 от Общите условия по договор за заем от 20.12.2017 год. ,в сила към датата на сключване на договора за паричен заем- заемателят има право да обезпечи заемодателя с подписването на запис на заповед в полза на заемодателя за заеманата сума ,с включените лихви и евентуално дължими неустойки, такси и разноски при отпускането на потребителския заем.Съгласно чл.9,ал.2 от Общите условия „Страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговарят в самия договор учредяването на някое от следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица ,които отговарят кумулативно на следните условия :да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната ;в случай на двама поръчители ,размерът на осигурителният доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната ;не са поръчители по други договори за заем ,сключени от заемодателя ;не са заематели по сключени и непогасени договори за наем ,сключени със заемодателя;нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ ,както по активни ,така и по погасени задължения ,съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.2.Залог върху движима вещ,чия то пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители /надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем,включително договорената главница и лихва;4 Първа по ред ипотека ;5.Предоставяне на безусловна банкова гаранция ,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка ,за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем ,включваща договорената главница и лихва.Съгласно чл.9,ал.2 от Общите условия заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема , и да откаже сключване на договор за заем ,докато не бъде предоставено исканото обезпечение ,или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на исканото обезпечение. В чл. 8 от Договора за паричен заем е посочено, че с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 960.70 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план към договора за заем. При изчисляване на годишния процент на разходите са взети предвид следните базови показатели: главница - 1 200 лева, срок - 12 месеца, договорна лихва при лихвен процент - 39,96 % - 275.28 лева, неустойка, начислена ежемесечно - лева 80.06 лева, или общ размер 1 475.30 лева. В Договор за паричен заем № 169250/10.10.2018 година не са посочени други дължими такси - за усвояване, за управление или други. Издадена е заповед № 803/30.09.2021 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.09.2021 година по ч.гр.дело № 821 по описа на РС-С. за 2021 година за главница в размер на 2 436.00 лева, произтичаща от вземане по Запис на заповед, издаден на 10.10.2018 година в гр.С., предявен на 11.10.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2021 година/датата на подаване на заявлението чрез куриер/ до окончателното й изплащане, сумата 364.72 лева, представляваща разноски по делото, от които 48.72 лева - държавна такса и 316.00 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадените Заповед № 803/30.09.2021 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.09.2021 година по ч.гр.дело № 821 по описа на РС- С. за 2021 год., по молба от „К Й.“ ООД, е било образувано изпълнително дело № 20219270402626 по описа на ЧСИ С. Л. с район на действие съдебния район на Софийския окръжен съд , срещу длъжника В. А. К. .След образуване на изпълнителното производство и връчване на покана до длъжника от ЧСИ, същата е депозирала възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. С Определение № 88 от 23.03.2022 година РС-С. е обявил за спряло изпълнението по изпълнително дело № № 20219270402626 по описа на ЧСИ С. Л. ,с район на действие съдебния район на Софийския окръжен съд.Указал е на кредитора и ищец „К Й.“ ООД,че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за вземането си срещу В. А. К. ,тъй като в срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение ,издадена по ч.гр.д.№ 821/2021 год. на РС-С., като представи доказателства за това. Съобщението ,с приложеното към него определение № 88 от 23.03.2022 година РС-С. е връчено ищеца на 01.04.2022 год. Исковата молба е подадена 29.04.2022 година по електронната поща на РС-С. , а е заведена в съда на 03.05.2021 година В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, за ищеца възниква правен интерес от предявяването на настоящия иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК срещу възразилия длъжник В. А. К. ,срещу която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 821/2021 год. по описа на PC-С..Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника, срещу която същия е подал възражение.В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящия иск. Исковата молба е заведена пред РС - С. на 03.05.2021 година. При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е допустим иск с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК,вр.чл.535 ТЗ,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.Предявен е в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 от ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 от ГПК са връчени на заявителя - ищец на 01.04.2022 година, а исковата молба е подадена на 29.04.2022 година по електронната поща на РС-С.. В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415,ал.4 от ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.419,т.9 от ГПК. Записът на заповед съставлява абстрактна, формална, едностранна сделка, за която законът допуска да поражда права. За да породи записът на заповед правно действие, следва да се установи, че е съобразен с реквизитите, установени в нормата на чл.535 ТЗ .В представената по делото ценна книга се съдържа наименованието „запис на заповед”, както в заглавието на акта, така и в контекста на същата. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 2 436.00 лева. Падежът на записа на заповед е уговорен, съобразно нормата на чл.537ТЗ,вр.чл.486,т.4 от ТЗ – на определен ден на 11.10.2018 год.В записа на заповед като място на издаване е определен гр.С. , а като място на плащане е определен гр.Х.,ул.“Л.“ № 12. Като ремитент (поемател) е посочен „К Й.“ ООД, с посочен ЕИК. Менителничният ефект е издаден на 10.10.2018 г. и е положен подпис на издателя В. А. К.. Тъй като представеният запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити, същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК, т.17, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател по повод или във връзка ,с което е издаден записът на заповед.В случая ищецът не е въвел каузалното правоотношение с издателя на менителничния ефект. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154,ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. С писмения отговор на исковата молба ответницата е релевирала довод, че вземанията на кредитора произтичат от каузално правоотношение по договор за паричен заем, сключен на 10.10.2018 г. Ето защо въпросът относно основанието на поетото задължение за плащане и съществуването на вземане по каузалното правоотношение, във връзка с което е издадена процесната ценна книга, е включен в предмета на делото. Ответницата е въвела възражения по отношение валидността на каузалното правоотношение, за обезпечението на което служи издадения запис на заповед, доколкото в случай, че същите не са възникнали надлежно, респ. са погасени. В тежест на ответницата е да докаже наведените в отговора на исковата молба възражения за нищожност на сключения на 10.10.2018 година между нея и ищцовото дружество Договор за паричен заем. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за паричен заем е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Основателно е възражението в отговора на исковата молба за недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума.Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за паричен заем е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 48,155 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по- голям размер.Поради това е надвишен максималния праг на ГПР,установен в чл.19,ал.4 от ЗПК.По изложените съображения процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.С оглед недействителността на основното правоотношение, каузалното правоотношение за обезпечаването на което е издаден записа на заповед, следва да се приеме, че недължима се явява сумата, претендирана с ценната книга, доколкото възражението на длъжника, че е поел задължение по каузална сделка, представлява лично възражение, целящо да обори съществуването на вземането по менителничният ефект поради недействителност на основното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издадена ценната книга. В отговора на исковата молба ответницата се позовава на нищожност на клаузата за неустойка. Вземането на заемодателя за неустойка, произтичащо от договора за заем от 10.10.2018 г., е обезпечено с издадения от заемополучателя запис на заповед. С писмения отговор на исковата молба ответникът своевременно е оспорил валидността на уговорената неустойка. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите е разяснено също така, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по аргумент от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл.26,ал.1 ЗЗД /.Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.В случая уговорената неустойка не обезпечава изпълнението на насрещната престация на заемополучателя да върне заетата сума в срок, а представлява предварително уговорено обезщетение за евентуалните вреди, които кредиторът би понесъл в случай, че не получи допълнително обезпечение, наред с издадената ценна книга. Това налага извода, че в разглеждания случай неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Ето защо и на основание чл.26,ал.1,вр.а.4 от ЗЗД същата е нищожна и като такава не е произвела правно действие. Нищожността на каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането по менителничната сделка при установена връзка между двете правоотношения (в този смисъл - Решение № 85 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г., I т. о., ТК, ВКС). В конкретния случай, и съобразно изложеното по-горе се установи наличието на връзка между каузалната сделка - договора за кредит и издадения менителничен ефект - запис на заповед (договорът за паричен заем е представен от самия кредитор, ведно със записа на заповед към заявлението по чл. 417 от ГПК), като с оглед гореизложеното следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем се явява недействителен, респ. тази недействителност има погасителен ефект по отношение записа на заповед, който е издаден за обезпечаването му. Предвид всичко изложено, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява за ответника - длъжник да са възникнали задължения по договора за заем, за обезпечаването на който е издадена процесната запис на заповед, то неоснователен се явява предявеният иск и като такъв следа да се отхвърли.За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 422,ал.3 от ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането -изпълнението се прекратява.При издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на част от вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 от ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 от ГПК. Ето защо в настоящия случай, въпреки, че предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, то издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по частно гражданско дело № 821 по описа на РС-С. за 2021 година не следва да се обезсилва. По разноските С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника В. А. К. следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство /заповедно и исково/.На основание чл.38,ал.2 от ЗА ищцовото дружество „К Й.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на адв.Д. М. М. – пълномощник на ответницата В. А. К. в заповедното производство по ч.гр.дело № 821/2021 год. на РС-С. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. На основание чл.38,ал.2 от ЗА ищцовото дружество „К Й.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на адв.М. В. М. –пълномощник на ответницата В. А. К. в производство по гр.дело № 406/2022 год. на РС-С. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. Мотивиран от изложеното, съдът