Решение № 3388 от 22.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 43696/2025 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба на ищеца ДРУЖЕСТВО срещу ответинка ДРУЖЕСТВО, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 893,27 лева, представляваща регресно вземане по платено застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ по полица № 0307Х0004585 лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“ с рег. № •••••••••• при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 31.01.2021 г. в на път I-4 в посока към ГРАД след СЕЛО по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на автомобил марка „Мерцедес“, модел „C 220“, с рег. № •••••••••, включително и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава за плащане на горепосочената сума от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2025 г., до окончателно изплащане на вземането както и 341,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от 15.08.2022 г. до 14.08.2025 г. Ищецът твърди, че със застрахователна полица № 0307Х0004585 с период на валидност от 14.10.2020 г. до 13.10.2021 г. е била сключена имуществена застраховка „Каско“, по която ищецът е поел задължение да отстрани щетите по автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“ с рег. № ••••••••••, причинени от ПТП в срока на действие на застраховката. Твърди се, че на 31.01.2021 г. в на път I-4 в посока към ГРАД след СЕЛО водачът на автомобил марка „Мерцедес“, модел „C 220“ с рег. № ••••••••• причинил виновно ПТП, като предприел изнасяне вляво за изпреварване, без да пропусне изпреварващия го в този момент застрахован при ищеца автомобил, при което застрахованият автомобил с рег. № •••••••••• получил увреждания по десни врати, десен преден калник и праг. Гражданската отговорност на водача на автомобил марка „Мерцедес“, модел „C 220“ с рег. № ••••••••• била застрахована към датата на ПТП при ответника. За получените при описаното ПТП увреждания собственикът на автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“ с рег. № •••••••••• завел претенция пред ищеца, по която последният заплатил на определен от страните по застрахователната полица сервиз на 01.03.2021 г. сумата от 893,27 лева. Вследствие на това ищецът твърди, че за него е възникнало право на регрес срещу ответника, като същият му изпратил покана за плащане, получена на 15.03.2021 г., като 30 дена по-късно ответникът изпаднал в забава, поради което е предявен настоящият иск. Претендират се разноски. В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – ДРУЖЕСТВО, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Поддържа се, че не било доказано, че водачът, чиято отговорност ответникът застрахова, има вина за настъпване на ПТП, тъй като това било установено само с протокол на полицията, а не с присъда и страните можели да оспорват този извод. Прави се евентуално възражение за съпричиняване на вредите от водача на застрахования от ищеца автомобил, тъй като последният бил изпреварвал неправилно. Оспорва се и че стойността за ремонт на вредите е в посочения от ищеца размер, като не била спазена методиката в наредба на КФН. Иска се отхвърляне на иска изцяло или поне отчасти. Претендират се разноски. В съдебното заседание ищецът поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: С определение от 26.10.2025 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание (на лист 93 – 95 от делото) съдът е отделил за безспорен факта, че ответникът e застраховал към 31.01.2025 г. гражданската отговорност на водача на автомобил „Мерцедес C 220“ с рег. № •••••••••. Съгласно представената на лист 9 по делото полица за застраховка „Каско и злополука“ ищецът е осигурил застрахователно покритие по клауза „П-Пълно каско“ от общите си условия за периода 14.10.2020 г. – 13.10.2021 г. за товарен автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № ••••••••••. Съгласно чл. 13 във връзка с чл. 8.3 от общите условия на ищеца (на лист 13 – 14 от делото) клауза „Пълно каско“ покрива пълна загуба или частична щета на застрахования автомобил, причинени от авария, произлязла от сблъсък на автомобили помежду им. Съгласно представен на лист 8 от делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 31.01.2021 г., на същата дата около 12:30 ч. на Републикански път 1-4, след разклона за СЕЛО, в посока ГРАД, докато застрахования при ищеца водачът на т.а. „Ауди Q7“, с рег. № •••••••••• извършвал маневра за изпреварване на движещия се пред него л.а. „Мерцедес С220“, с рег. № •••••••••, гражданската отговорност на чийто водач покривал ответникът, водачът на този автомобил също предприел маневра за изпреварване, в резултат на което настъпил удар между двата автомобила в страничната част на всеки от тях. Като вреди по автомобил „Ауди Q7“ са посочени дясна врата, праг, заден калник – протрити. Съгласно писмо, представено на лист 53 от делото, на 03.02.2021 г. във връзка с претенция по застраховка „Каско“ № 14021030100077 ищецът е възложил на автосервиз ФИРМА извършването на ремонт на автомобил „Ауди Q7“, с рег. № ••••••••••. Съгласно представения на лист 54 от делото Приемо-предавателен протокол на 08.02.2021 г. автомобил „Ауди Q7“, с рег. № ••••••••••, а на 12.02.2021 г. е приет от собственика след извършен без забележки ремонт. Съгласно представено на лист 58 от делото платежно нареждане, на 01.03.2021 г. ищецът е заплатил на ФИРМА сумата от 893,27 лева като плащане по щета № 14021030100077. В съдебното заседание на 15.12.2025 г. (протокол на гърба на лист 152 от делото) e разпитан свидетелят на ищеца Н. М., който дава показания, че през месец януари 2021 г. е бил участник в ПТП при връщане от ГРАД в посока ГРАД, след СЕЛО и до СЕЛО. Управлявал автомобила си със скорост между 80 и 90 км/ч., като на дълъг прав участък предприел маневра за изпреварване на колона от автомобили, като при изпреварването на втория автомобил от колоната настъпил удар между двата автомобила, като автомобилът на свидетеля бил ударен в предната дясна врата. Той нямал възможност да отбие веднага, тъй като пътят бил двулентов. Свидетелят посочва, че този участък от пътя представлява доста дълга права с прекъсната линия, а скоростта е ограничена до 90 км/ч. Свидетелят доста добре познава пътя, тъй като живее във ГРАД. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и непротиворечиви, потвърдени и от другите събрани по делото доказателства. В съдебното заседание на 15.12.2025 г. (протокол на гърба на лист 153 от делото) е разпитан свидетелят на ответника В. В., който дава показания, че е участвал в ПТП във ОБЛАСТ, с посока на движение към ГРАД Свидетелят управлявал л.а. „Мерцедес С 220“ и решил да изпревари по-бавно движещия се пред него автомобил, като погледнал в огледалото за задно виждане, и зад него нямало никой. След това обаче водачът на автомобил зад него – „Ауди“, тръгнал да изпреварва неговия автомобил, и в резултат на това го ударил в предния ляв калник, а щетите върху автомобила били на шофьорската врата и лявото странично огледало. Пътят бил двулентов, с малко по-широки ленти, но в една лента нямало място за два автомобила. После ги спрели полицаи, като свидетелят се свързал със свои познати, които карали по-напред, и последните забелязали полиция, и казали да спре „Ауди“-то. Водачът на последния автомобил признал вината си. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта относно извършената маневра за изпреварване и че бил ударен от друг автомобил, който го ударил отзад, защото вече изпреварвал, както и че свидетелят не го е видял, но не кредитира показанията, че автомобилът е излязъл рязко, защото отразяват интерпретация на свидетеля според това, което той е възприел при движението си и противоречат на протокола, според който и двамата водачи вече са изпреварвали. Съгласно заключението на автотехническата експертиза по делото, прието в откритото съдебно заседание на 15.12.2025 г. (протокол на лист 154), а в писмен вид – на лист 128 – 142, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, на 31.01.2021 г., около 12:30 ч., лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № •••••••••, се движи по Републикански път 1-4, с посока от ГРАД към гр. София, и в района след отклонението за СЕЛО, водачът предприема маневра за изпреварване, при която реализира ПТП с изпреварващия го в същия момент от лявата страна товарен автомобил „Ауди Q7“, рег. № ••••••••••. Вещото лице уточнява, че на Републикански път 1-4 се установяват две отклонения към СЕЛО – на км 162 и км 158, като и след двете отклонения се наблюдава прав участък от пътя, на който може да бъде осъществено изпреварване. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описите на ДРУЖЕСТВО и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по товарен автомобил „Ауди Q7“, рег. № ••••••••••, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 31.01.2021 г. произшествие на Републикански път Ι-4. Стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Ауди Q7“, рег. № ••••••••••, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1131,83 лeва. Стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Ауди Q7“, рег. № ••••••••••, изчислена на база пазарни цени, съгласно приложената по делото Фактура №0020020078/16.02.2021 г. (лист 56 – 57 от делото), издадена от ФИРМА в качеството му на официален за марката „Ауди“ сервиз, към датата на ПТП е 893,27 лeва. Вещото лице посочва, че по делото няма приложена скица с организацията на движението в района на процесното ПТП към датата на неговото настъпване. Също така, поради недостатъчно данни след кое точно отклонение за СЕЛО е настъпило процесното ПТП, не може да се определи на кой километър от Републикански път I-4 е настъпило произшествието. Инициалният удар е настъпил в лентата за насрещно движение спрямо посоката на двата автомобила, като не може да се определи къде точно по дължината на Републикански път I-4 е настъпи процесното ПТП. От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег.№ •••••••••, който е предприел маневра за изпреварване, без да се увери, че лентата за движение в ляво е свободна. В посочените по-горе участъци не се наблюдават поставени пътни знаци ограничаващи скоростта на движение. Максимално допустимата скорост на движение в двата участъка е 90 км/ч. По делото няма данни в кой точно момент водачът на товарен автомобил „Ауди Q7“ с рег. № •••••••••• е предприел маневра за изпреварване. Също така липсват данни за скоростта на движение на двата автомобила и поради тези причини не може да се определи какво е било разстоянието между тях, в момента в който двамата водачи са имали възможност да се възприемат един друг и са започнали съответните маневри. По делото няма никакви данни, на база на които да се определи скоростта на движение на превозните средства, в момента и преди настъпването на удара, както и за наличието на препятствия или други автомобили, ограничаващи видимостта на двамата водачи. От техническа гледна точка, водачът на товарен автомобил „Ауди Q7“, рег. № ••••••••••, не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като в момента на удара се е намирал в по-предна позиция от лек автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. № •••••••••, който е навлязъл внезапно в неговата лента за движение. Стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Ауди Q7“, рег. № ••••••••••, изчислена на база Методиката към Наредба №24, към датата на ПТП е 622,96 лева. Стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Ауди Q7“, рег. № ••••••••••, изчислена на база средни пазарни цени на труда от сервизи, различни от официалния за марката „Ауди“ сервиз, към датата на ПТП е 1101,47 лeва. Всички увреждания по товарен автомобил „Ауди Q7“, рег. № ••••••••••, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 31.01.2021 г. произшествие на Републикански път I-4. При разпита си в съдебното заседание и след изслушване на разпита на свидетелите вещото лице дава заключение, че техническата причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Мерцедес“, като е невъзможно водачът на товарен автомобил „Ауди Q7“ да е предприел тройно изпреварване, тъй като пътната лента дава възможност за разположение само на едно превозно средство. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: Предявен е иск за заплащане на регресна претенция по заплатено обезщетение по имуществена застраховка, както и лихва за забава, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване на вредите от водача на застрахования при ищеца автомобил с правна квалификация по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Този иск се уважава, ако съдът установи, че увреденото имущество е било застраховано при ищеца и същият е заплатил обезщетение за поправянето му; ако увреждането (вредите върху застрахованото имущество) е настъпило в рамките на застрахователното покритие по имуществената застраховка в причинна връзка с неправомерно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Въпреки това обезщетението ще се намали, ако се установи, че ответникът с противоправно поведение е допринесъл за увеличаване на размера на вредите. От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че на 31.01.2021 г. при разклон за СЕЛО е настъпило ПТП между л.а. „Мерцедес C 220“ с рег. № •••••••••, за гражданската отговорност на който не се спори, че е била застрахована при ответника, и товарен автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № ••••••••••, застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца, за частична щета от съприкосновение с друго МПС. Следва да се приеме, че ПТП е по вина на водача на л.а. „Мерцедес“, който е предприел манева за изпреварване, без преди това да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство, с което е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, в резултат на което на товарен автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № •••••••••• са причинени щети, за отрстаняването на които ищецът е заплати на доверен сервиз сумата от 893,27 лева. Възражението за съпричиняване съдът намира за неоснователно, доколкото не се установи водачът на автомобила „Ауди“ да е нарушил правилата за движение – изпреварването и в двата участъка е разрешено според установеното от вещото лице, което съответства и на свидетелските показания. По отношение на стойността на вредите, съдът намира, че вреди за 893,27 лева – стойност на поправка са доказани. Ответникът се позовава за изчисляването на стойността на вредите на Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, която се прилага и към настоящия момент по силата на чл. 499, ал. 2 КЗ и § 29 КЗ. Съгласно чл. 4 от Приложение № 1 към цитираната наредба обаче методиките за изчисляване на вреди, описани там, се прилагат като минимална граница и само в случай, че няма документално установени вреди, като в този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – вж. Решение № 165/24.09.2013 г. по търговско дело № 469/2012 г., II ТО, цитирано и до днес напр. в Определение № 4208/25.09.2024 г. по гражданско дело № 3540/2023 г., IV ГО. Следователно, в случая следва да се приеме, че и двете посочени от вещото лице стойности на пазарни цени за ремонт са по-високи от размера на претенцията, поради което следва ответникът да възстанови реално платената от ищеца сума от 893,27 лева (по-ниска от пазарната цена), за която искът да се уважи. Искът за лихви се уважава от момента на произнасяне от ответника по застрахователната претенция с отказ да заплати застрахователно обезщетение по аргумент от чл. 496, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. Тъй като по делото от страна на ответника не е наведени твърдения за това, че е изисквал допълнителни документи по регресната претенция, по аргумент от чл. 413, ал. 3 КЗ с изтичане на 30-дневен срок от получавене на поканата за плащане на 15.03.2021 г., ответникът е изпаднал в забава, или считано от 14.04.2021 г. За исковия период 15.08.2022 г. – 14.08.2025 г законната лихва върху 893,27 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с електронния калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, е 341,64 лева, поради което искът следва да се уважи до този размер и да се отхвърли до пълния предявен размер от 341,91 лева. Съгласно чл. 14 от Регламент (EО) № 974/98 за въвеждане на еврото, когато към датата на въвеждане на тази валута съществуват правни инструменти, които определят задължения в излезли от обращение национални валути, те се смятат за суми в евро съгласно приетия от Съвета на Европейския съюз курс. В настоящия случай като „правен инструмент“ следва да се смята исковата молба, но съдът съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК взема предвид само настъпилите към датата на приключване на устните състезания по делото факти. Затова и решението следва да отразява правното положение към тази дата, която по настоящото дело е преди 31.12.2025 г., и поради това решението се постановява в левове. Това се прави и с цел да се защити интересът на страните при неправилно превалутиране от съда, тъй като след устните състезания страните няма как да възразят срещу правилността на извършената от съда конверсия в евро, освен с въззивна жалба, а няма основание това доста времеемко и изискващо разходи средства да им бъде налагано по този въпрос. Превръщането на претенциите в евро следва да бъде взето предвид при евентуално въззивно обжалване на решението, или, ако няма такова – в изпълнителния процес. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК (отхвърлената част от претенцията е под 0,01 % от разноските на ответника и няма да се отрази на размера на разноските). Ищецът е доказал разноски в размер на 100 лева държавна такса (на лист 73), 450 лева депозит за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза (на лист 114), и 508,22 лева заплатено адвокатско възнаграждение (по фактура на лист 148 и платежно нареждане на лист 149), или общо 1128,22 лева, които следва да му се присъдят. Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,