Решение № 218 от 15.6.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 594/2024 г.

Предявени са искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Изложено е в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищцата О. Б., на 59 години. Посочено е, че на 02.04.2024 г. около 17:10 ч., в гр. •••, на ул. „••• , кръстовището на пл. •••, е настъпило ПТП, при което водачът •••., при управление на лек автомобил марка и модел „•••, нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал пресичащата по пешеходна пътека пешеходка О. Б.. В резултат на настъпилия инцидент са причинени телесни повреди на Б.. Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 601/2024 г. по описа на РУ •••, пр.пр. № 3419/2024 г. на РП •••, което към настоящия момент не е приключено с окончателен акт. Сочи, че в конкретната ситуация за водача С. М. са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. Твърди, че с оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на М. и настъпилите общественоопасни последици - причинени телесни увреждания на О. Б.. Посочено е, че за увреждащия л.а. марка и модел „•••, управляван от С. М. има сключена застраховка “•••” с ответника „•••, з.п. № BG/30/124000501020 със срок на валидност една година, считано от 11.02.2024 г. до 11.02.2025 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие 02.04.2024 г. Изложено е, че по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно разпоредбите от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди по задължителната застраховка “•••” на автомобилистите. В конкретния случай, пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение и е представила всички документи, с които е разполагала пред „•••, които са получени от застрахователя на 18.07.2024г., видно от приложената обратна разписка. По случая е заведена щета № 0801- 005594/2024-01;02, по която застрахователят не е заплатил обезщетение. Сочи, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на З••• за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата. Заявява, че в резултат на процесното ПТП О. Б. е получила следните увреждания: счупване на фибула и тибия, закрито; ставен излив в дясно коляно; фрактури на ребра; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес и др. След инцидента пострадалата е транспортирана от екип на спешна помощ до МБАЛ •••, гр. ••• с оплаквания от болки в гръдния кош и ляво коляно, движение на същото със затруднение; обективно състояние - оточност на ляво коляно, ограничени движения. Назначени са извършване на изследвания, консултации със специалисти, рентгени. От рентгенография на колянна става е установена f-ra immpacta condili lat.tibiae sin. По спешност, под локална анестезия, е извършена пункция на лявото коляно, при която са евакуирали 40 мл. хемартроза. Извършена е и индиректна тракция, репозиция и имобилизация на същото коляно с колянна ортеза. Извършена е репозиция имобилизация на фрактурата на фибулата в ляво коляно, имобилизирана с мека ортеза на Браунова шина. На 05.04.2024г. пострадалата е изписана с препоръка за контролен преглед. Поставена диагноза: счупване на фибула, счупване на горния край на тибията. На 10.04.2024 г. О. е приета отново за лечение в УМБАЛ „•••, клиника по ортопедия и травматология. Назначени са извършване на прегледи и изследвания. Установени са локална болка в латералната на лява проксимална тибия и ограничения на движенията на коляното; голям хематом на криста илиака в дясно; оточни меки тъкани; локална болка при натиск на десния хемиторакс. От рентгенографията на колянна става е установено разместена интрартикуларна фрактура на латерална проксимална тибия; от рентгенография на гръден кош - фрактура на 5-то; 6-то, 7-мо ребро в дясно. След обсъждане на резултатите от извършените прегледи и изследвания е взето решение да се направи оперативна интервенция. На 12.04.2024 г., оперативен протокол № 376, е направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, фиксация с плака и винтове. На 16.04.2024 г. пострадалата е изписана с препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни; да се сВ.т конците на 14-тия ден от операцията; да продължи •••лактика с НМХ; да посещава контролни прегледи. Поставена диагноза: счупване на горния край на тибията, закрито. На 16.04.2024 г. О. е постъпила в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛ •••, с обективно състояние: болезнени и ограничени активни и пасивни движения в ЛКС, невъзможна самостоятелна походка, затруднени ДЕЖ. Назначено е провеждане на рехабилитационни мероприятия. На 26.04.2024 г. пострадалата е изписана с подобрение по отношение на болковия синдром и двигателната активност. Дадени са указания за подходящ хигиенно - диетичен режим, назначена медикаментозна терапия за дома. Дадени препоръки за продължаване на рехабилитацията в извънболнични или домашни условия. На 20.05.2024 г. е извършила контролно рентгенологично изследване на колянна става. На 27.05.2024 г. и 16.07.2024 г. О. отново постъпва в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛ ••• за извършване на рехабилитационни мероприятия. На 19.09.2024 г. пострадалата е приета в „•••, филиал ••• за провеждане на лечение, включващо рехабилитационни процедури, с оплаквания от болки в кръста с ирадиация към гърба и десен край. След извършените процедури, пострадалата е изписана на 26.09.2024 г. с редуциран болков синдром, увеличен двигателен обем и тонизирана мускулатура. Дадени препоръки за АДР, ДЕЖ и при необходимост от последваща рехабилитация в извънболнични, болнични или домашни условия. На 20.05.2024г. О. е извършила консултативен преглед при специалист по повод влошеното здравословно състояние и получената травма в областта на долния крайник, придвижва се с инвалиден стол. Назначена е терапия. На 08.08.2024 г. О. отново е посетила специалист по повод фрактурата, обективно състояние - придвижва се с една патерица, задоволителен обем на активни движения. На 22.08.2024 г. пострадалата посещава отново специалист, лекар, по повод оплакванията от затруднените движения. На 30.08.2024 г. О. е извършила консултация с лекар, при прегледа е установена оточна подбедрица в проксималната част. Назначено е лечение. На 26.09.2024 г. О. е посетила специалист поради оплаквания от куцаща самостоятелна походка, болки и оток в оперирания крайник, ставен излив в дясно коляно при натоварване. Лекувана е с вътреставна апликация. На 07.10.2024 г. О. е извършила преглед при специалист, с оплаквания от болки в левия крайник, ограничени движения. Назначени са прием на медикаменти, назначено е лечение. На 15.10.2024 г. отново е извършила преглед при специалист лекар. Назначено е извършване на лечение. За проведеното лечение О. е извършила разходи в общ размер на 2913,03 лева. Претендира и имуществени вреди, във връзка с извършените разходи за лечението й. Сочи, че във връзка с получените от страна на ищцата при настъпване на процесното ПТП травми, същата е временно неработоспособна, а именно съгласно болнични листи: Е20240349397 - 34 дни до 05.05.2024 г.; Е20241555627- 30 дни до 04.06.2024 г.; Е20241555781 - 30 дни до 04.07.2024 г.; Е20241556030 - 30 дни до 03.08.2024 г.; Е•••••••••• - 30 дни до 02.09.2024г.; Е20241556506 - 26 дни до 28.09.2024 г.; Е2024155675 - 30 дни до 28.10.2024 г. На 04.10.2024 г. е издадено експертно решение № 00726 от 096/04.10.2024 г. за временна неработоспособност на пострадалата. Твърди, че в резултат на уврежданията, ищцата търпи силни болки и много страдания. В следствие на инцидента, същата е получила фрактура на долния ляв крайник и фрактура на ребра. Дълго време е била хоспитализирана. Извършена е оперативна интервенция, след която е трябвало да извършва множество рехабилитационни процедури и да приема голямо количество медикаменти. Към момента лечението не е приключило, продължава да извършва рехабилитации, все още има силни болки в областта на оперирания крайник, има болки в областта на ребрата. След инцидента се е наложило да се придвижва в инвалидна количка около 1-2 месеца, след което е започнала да се придвижва с патерици, като до към 5-тия месец не е можела да се движи самостоятелно. Към момента пострадалата е временно неработоспособна, все още не е се върнала на работа, не може да се справя със служебните си ангажименти. След инцидента О. е имала нужда от помощ от близките си за самообслужване на елементарните си нужди - хранене, тоалетна, къпане. Лечебният процес е бил изключително продължителен, като все още не е приключил. Поради фрактурата на ляв крайник, О. е натоварвала десния си крайник, което е довело до получаването на ставен излив на дясно коляно, като се е наложило да се прилага лечение и на десния долен крайник. Посочено е, че преди процесното ПТП ищцата е била в добро здравословно състояние, активна и дейна жена. Работила е в •••, била е добър и отговорен служител. След внезапния инцидент и получените въз основа на него увреждания за дълго време не може да изпълнява трудовите си задължения. След случилото се животът й се променя коренно и вече не протича по обичайния начин, в първите месеци след инцидента е била трудно подвижна, към момента все още изпитва трудности в придвижването, изпитва неудобства, в началото е била принудена да стои предимно вкъщи. Освен причинените физически болки и страдания, ищцата е получила силен стрес и страх по време на инцидента, които ще я преследват през целия й живот. Сочи, че след инцидента е станала много стресирана, тревожна и притеснителна. Страхува се да пресича улиците самостоятелно. Изживява случилото се отново и отново, има нарушения в съня и сънува кошмари. Раздразнителна е, има повишена бдителност и затруднена концентрация. Посочено е, че в резултат на получените травми и проведеното лечение пострадалата дълго време не е можела да се самообслужва и да извършва елементарни дейности от ежедневието, за което е разчитала единствено на помощта на своите близки, което се е отразило и на психическото й състояние. Въпреки, че от датата на процесното ПТП е минала повече от половин година, ищцата продължава да изпитва болки в контузионните области. Тежките травми и продължителното лечение оказват изключително негативно влияние върху здравословното и психологическо й състояние. Заявено е, че с оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпяното ПТП и причинените от него вреди. Твърди, че вредите на ищцата са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия автомобил •••, а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „•••. Излагат се доводи, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “•••”, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени и имуществени вреди. Заявено е, че претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Моли, да се осъди ответника „•••, да заплати обезщетение на О. В. Б. в размер на 26 000 лева, частичен иск от 150 000 лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП, както и имуществени вреди в размер на 2 913, 03 лв. Претендира законна лихва върху сумите, считано от 09.04.2024 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане. Моли, за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС, като моли да се счита настоящата молба за списък на разноски. В съдебно заседание от 30.04.2026 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск за неимуществени вреди, като увеличава същия от 13 293,59 евро на 37 000 евро частичен иск от 76 693,78 евро, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата О. В. Б. изразяващи се в търпени болки и страдания следствие на ПТП от 02.04.2024г., при което са причинени телесни повреди, ведно със законната лихва върху сумата така, както е претендирана, до окончателното издължаване. В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва така предявените искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ като неоснователни и недоказани и моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърлят изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и за юрисконсултско възнаграждение. Моли, също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главните искове. В случай, че се намерят исковете за основателни, моли да се намали размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата и от трета страна, с оглед приноса на ищцата за настъпване на вредоносните последици от ПТП. Взема следното становище по редовността на исковата молба: Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127 ал.4 ГПК за посочване на банкова сметка или друг начин на изпълнение. Предвид изложеното, моли да се остави същата без движение до отстраняване на посочените нередовности. Становище по допустимостта на иска: Намира исковете за вреди, претърпени от ищцата за допустими, макар и неоснователни и счита, че няма пречка да бъдат допуснати до разглеждане от съда. Посочва следните безспорни обстоятелства; Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка ••• по силата на Застрахователна полица № BG/30/124000501020/11.02.2024г. - 11.02.2025г., сключена със З•••. Сочи следните спорни обстоятелства: Счита, че така заведената искова претенция е изцяло неоснователна, тъй като спрямо застрахования в „••• не е налице нито един от признаците изграждащи фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, вина, вредоносен резултат и причинна връзка, оттам не са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на застрахования в ответното дружество автомобил. Твърди, че не водачът С. М. е нарушил императивните разпоредби на Правилника за движение по пътищата, съответно не е причинил процесното ПТП така, както е описано в подадена искова молба. Отбелязва, че за събитието не е предоставен краен акт от наказателно производство, който да изяснява въпроса за вината по отношение на процесното ПТП. Твърди, че въз основа на това, липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Твърди, че ищцата е изскочила внезапно на пътното платно, поради което твърди, че за водача на л.а. „•••“ е било невъзможно да реагира, същата се е намирала в опасната му зона и процесното ПТП е било непредотвратимо за него, като същото се явява случайно деяние. Заявява, че оспорва процесното ПТП да е настъпило по вина на водача на л.а. „•••“. Счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Излага аргументи, че съгласно съдебната практика понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. Сочи, че такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, времето за възстановяване и др. Намира, че в тази връзка исканият размер на обезщетението от ищцата е прекалено завишен. Посочва, че съгласно Постановление № 4/ 25.05.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди“. Заявява, че от значение са и редица други обстоятелства, като начина на живот на пострадалите преди ПТП, техните доходи и др., които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди. Според ответника, трябва да се вземе предвид, че дори с оглед на инфлационните процеси в страната, присъжданите обезщетения за неимуществени вреди имат за цел да компенсират и обезщетят претърпените болки и дискомфорт от страна на пострадалите, а не да ги обогатяват имуществено. Отбелязва, че България е една от страните с присъждани най-високи размери на обезщетения за неимуществени вреди, въпреки всички останали икономически фактори. Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид и характер, както оспорва и твърденията за тяхната продължителност. Оспорва твърдението, че пострадалата не се е възстановила към настоящия момент. Посочва, че от процесното ПТП са изминали 9 месеца, поради което счита, че към настоящия момент ищцата е изцяло възстановена от получените травми. Оспорва твърдението, че в резултат на травмата от ПТП ищцата е получила ставен излив на дясно коляно, същото не е в причинно-следствена връзка. Твърди, че при ищцата са налице предшестващи и съпътстващи увреждания и дегенеративни изменения, които са довели до част от болките й и по-бавното възстановяване, в случай, че такова се установи. Оспорва твърдението, че процесното ПТП е дало отражение на психиката на ищцата. Посочва, че по делото няма каквито и да било обективни данни ищцата да е посещавала специалист за психическата си травма, както и да са й били предписвани и да е приемала лекарства. Ищцата не е насочена от лекар за такова, същото не е извършено от лице, което може да поставя медицински диагнози, не е установена травма, не е предписано и лечение за такава. На следващо място, в случай, че се установи, че ищцата е преживяла психологическа травма, то твърди, че същата е обичайна за такъв род събития и не надхвърля нормалната психологическа реакция. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата О. Б., изразяващо се в пресичане на необозначено място, била е с тъмни дрехи, не се е съобразила с отстоянието и скоростта на преминаващите автомобили, не се е огледала, изскочила е внезапно на пътното платно. На следващо място, твърди, че ищцата не е провела правилно лечение, като не е спазила необходимото лечение и лекарски предписания. Счита, че при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на пострадалата в изложените по – горе аспекти. Оспорва иска за претендираните имуществени вреди. Намира същите за недоказани и че не са във връзка с процесното ПТП. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началният момент, от който същите се претендират по аргумент за неоснователност на главните искове. Сочи, че съгласно нормата на чл.380, ал.1 от КЗ, заедно със застрахователната претенция лицето е задължено да предостави пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Посочва, че в чл.380, ал.3 КЗ е предвидено, че непредставянето на данни за банкова сметка от страна на увреденото лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ след изтичането на срока, в който е следвало да се извърши плащането на застрахователното обезщетение. С оглед систематичното място на чл. 380 КЗ в Глава тридесет и шеста „Обща част" от Дял първи „Общи изисквания към всички договори“ на КЗ и препращането на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ към реда по чл. 380 КЗ, спрямо увреденото лице, предявило претенция по задължителна застраховка ••• на автомобилистите, приложение намира, както правилото на ал.1 на чл.380 КЗ, установяващо задължение на увредения за представяне на данни за банковата му сметка, ведно с претенцията му, така и нормата на ал.3 на чл.380 КЗ, уреждаща последици от неизпълнение на това задължение – забава на кредитора по отношение на плащането и произтичащата от това недължимост на мораторната лихва, въпреки забавата на длъжника, която при този вид застраховка настъпва с изтичането на срока по чл.497, ал.1 от КЗ. Заявява, че следователно застрахователното дружество не дължи лихва до представянето на банкова сметка. Сочи, че тъй като и до момента ищцата не предоставя данни за банкова сметка, за начален момент на законната лихва следва да се приеме датата, от която бъдат представени данни за такава. Заявява, че застрахователят не е уведомяван от водача на л.а. „•••“ за настъпване на процесното ПТП, като за пръв път е научил от извънсъдебната претенция на ищцата. По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата взема становище и прави искания по възраженията и доказателствените искания на ответника, направени с отговора на исковата молба. По възражението на ответника за нередовност на исковете излага следното: Посочва, че въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка по осъдителен иск за парично вземане, следва да се обърне внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. Сочи, че в чл. 129, ал. 1 от ГПК са уредени последиците от нередовност на исковата молба и изобщо не са предвидени такива при неизпълнение на ал.4 на чл. 127 ГПК. Отбелязва, че законодателят не е въвел задължение на съда да следи за това и съответно не е предвидена санкция за неизпълнение. Сочи, че изменението на чл.127 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е съпътствано от изменение на разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, в която като основание за провеждане на производство по отстраняване на нередовности на исковата молба е посочено само несъответствието на молбата с изискванията за редовност, визирани в чл.127, ал.1 ГПК. Според ищцата, при отсъствие на такова изрично препращане, непосочването на банкова сметка или друг начин на плащане, не може да се квалифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея съдебно решение. В тази насока сочи вече постановената съдебна практика, напр. Определение № 650/19.11.2018 г. по д.№ 1256/18 г. на ВКС. ТК. II ТО: Определение № 152/26.07.2021 г. по т.д. № 547/2021 г. на АС - гр. •••. 1 търг, състав. Не счита за задължително и необходимо да бъде представена банкова сметка по делото и поради причината, че ответникът не предлага никакво плащане. В случай, че направи подобно предложение и готовност за плащане, евентуално постигане на споразумение, ще изяви готовност за посочване на банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите. Предвид изложеното счита, че ИМ не е нередовна и не страда от пороци, поради което моли да се продължат съдопроизводствените действия по делото. По отношение възраженията на ответника относно основателността на исковете: С оглед обстоятелството, че ответното дружество признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „•••“ за увреждащия л.а., моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да се обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Намира, че е неоснователно оспорването на механизма, вината и противоправността на извършеното деяние от водача на л.а. С. М.. Заявява, че представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В същия смисъл посочва решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т.О. Сочи, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила. Отбелязва, че механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане, а предвид и факта, че вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, считам, че не е в тежест на ищцата да доказва обстоятелства от механизма. Сочи, че за доказване на виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия л.а., с исковата молба са представени доказателства и е поискано и издаването на СУ за снабдяване с материали от воденото досъдебно производство, по което моли съдът да се произнесе. Отделно от това посочва, че в гражданското право, за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД не се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция е въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Заявява, че дори наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори установената презумпция за вина. Сочи, че присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази връзка намира, че следва да се има предвид Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д.№ 211/2009 г., II ТО на ВКС. Счита, че възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, са неоснователни и недоказани. Намира, че неоснователно ответникът оспорва размера на предявения иск. Заявено е, че същият е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищцата при процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2024 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. За неоснователно намира оспорването на ответника на причинно - следствената връзка между ПТП и настъпилите при ищцата увреждания. Твърди, че всички описани в исковата молба травми и страдания, стрес и техния интензитет и проявление при нея са настъпили следствие процесния пътен инцидент. Посочва, че с исковата молба са представени медицински документи, установяващи причинените й травми вследствие ПТП, както и са направени доказателствени искания - разпит на свидетели, назначаване по делото на СМЕ и СПЕ, с поставени към тях въпроси. Във връзка с оспорванията на ответника в тази връзка и за установяване на твърденията, респ. установяване на здравословното състояние на ищцата, приложено представя и моли да се приемат следните документи: амб. лист от 30.04.2024 г.; амб. лист М 243331099853/28.11.2024 г.; амб. лист № 243338099986/28.11.2024 г. Счита, че ответното дружество неоснователно оспорва настъпилите за ищцата имуществени вреди. Твърди, че в резултат на процесното ПТП и получените от ищцата увреждания, същата е претърпяла имуществени вреди, който размер се установява от приложените към исковата молба фактури и в който размер следва да й бъдат възстановени. Сочи, че за доказването им, с исковата молба е направено доказателствено искане - назначаване на СМЕ, с поставен към нея въпрос. По отношение оспорването дължимостта на претендираните лихви за забава, за сведение на ответника, посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка се посочва, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Сочи, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Отбелязва се, че тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 09.04.2024 г. Според ищцата, най - късният момент, от който възниква задължението за лихви е 18.07.2024г., за която дата са представени доказателства /обратна разписка/, че от ищцата е постъпило уведомление до застрахователя, който не оспорва този факт, до окончателното изплащане. Оспорва твърдението на ответника за забава, поради неоказване на необходимото съдействие от страната на пострадалата, изразяващо се в непредставяне на банкова сметка. Намира, че в конкретния случай застрахователят не е определил размер на застрахователно обезщетение, което да не е могло да бъде изплатено единствено поради непредставянето на банкова сметка или документи от ДП от пострадалия, като в настоящото производство се оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди, по основание и по размер, чийто размер застрахователят счита за недължим и прекадено завишен. Прави възражение за недължимост на претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор на допълнителна искова молба, с който моли да се има предвид следното: Поддържа всички направени с първоначалния отговор на искова молба твърдения и възражения, в това число и за нередовност на същата поради непредставяне на банкова сметка на ищцата. Счита, че процесната искова молба остава нередовна, тъй като все още не е спазена разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК, съгласно която по иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане, каквито в настоящия случай не се сочат и не са представени по делото. Заявява, че за ищцовата страна няма да има никакви последици от непредставянето на банкова сметка или друг начин на плащане, но последиците, ще настъпят по отношение на крайния акт на съдебния състав. Излага доводи, че съгласно въведеният с промените, обнародвани в ДВ бр. 86 от 2017 г., нова т. 7 в чл. 236 ал.1 от ГПК задължителен реквизит на решението е банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане. Чл. 127, ал. 4 от ГПК предвижда задължение за ищците по осъдителни искове за парично вземане да посочват банкова сметка или друг начин за плащане. Отбелязва, че въпреки, че неизпълнението на това задължение не е скрепено със санкцията на чл. 129, ал. 2 от ГПК, то съобразно разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и при констатиране на наличието на такава указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Посочва, че доколкото в процесния случай постановяването на решение по делото без посочване на реквизита по чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК би било неправилно, поради угрозата от неговата нищожност, следва на осн. чл. 253 от ГПК съдът да даде разумен срок на ищцовата страна да приведе исковата молба в унисон с изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК, с оглед обезпечаване на формата на решението, с наличие на всички реквизити съгласно чл. 236, ал. 1 от ГПК. Ето защо твърди, че исковата молба е нередовна, поради което моли съда да я остави без движение за отстраняване на посоченият недостатък. Поддържа направеното възражение по отношение на началния момент, от който следва да се дължи лихва. Сочи, че в процесния случай застрахователят е уведомен за настъпилото събитие за пръв път от увредено лице, като са били изискани документи, сред които и данни за банкова сметка. Заявява, че Кодексът за застраховане дава възможност на застрахователя при произнасяне по застрахователна претенция да откаже или да определи и заплати обезщетение. Сочи, че втората възможност обаче включва две действия, които са кумулативни. Отбелязва, че застрахователят не може просто да определи едно обезщетение и да не го изплати (в случая поради невъзможност заради липса на данни за банкова сметка). Изрично, както и с отговора на искова молба, подчертава, че застрахователят не е уведомяван от друго лице преди уведомяването му от пострадалата от процесното ПТП. Поддържа всички други направени с първоначалния отговор на искова молба възражения и оспорвания, в това число и по отношение на предшестващите и/или съпътстващи травми при ищцата. Намира, че същото се доказва и от допълнително представените медицински документи, в които е посочено, че ищцата е претърпяла операция преди 8 години по повод фрактура в лкс. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното: По делото не е спорно, че на 02.04.2024 г. около 17:10 ч., в гр. •••, на ул. „•••, кръстовището на пл. •••, е настъпило ПТП, при което водачът •••., при управление на лек автомобил марка и модел „••• е блъснал пресичащата по пешеходна пътека пешеходка О. Б.. Не е спорно, че за л.а. марка и модел „•••, управляван от •••. има сключена застраховка “•••” със З•••, з.п. № BG/30/124000501020 със срок на валидност една година, считано от 11.02.2024 г. до 11.02.2025 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие 02.04.2024 г. В изпълнение на изискването по чл. 380 от КЗ, ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие от ищцата на 18.07.2025г., която е предявила претенции за заплащане на застрахователно обезщетение. Видно от приложеното НОХД № 217/2025 г. по описа на Районен съд – •••, съдът е одобрил споразумението между РП - ••• и водачът •••. по силата, на което същият е признат за виновен, че на 02.04.2024г., около 17:04 часа на кръстовището между ул. “••• ••• и бул. •••“, продължаващо с пл. „•••“ в гр. ••• при управление на МПС с лек автомобил марка ••• е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства"; чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,………" чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средно е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на О. В. Б., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на левия долен крайник и трайно затруднение на движенията на снагата /счупване на лявата голямопищялна кост в областта на тибиалното плато и счупване на 5,6 и 7 ребра в дясна гръдна половина/, и деянието е извършено на пешеходна пътека. От заключението на съдебно – психологичната експертиза се установява следното: В резултат на пътен инцидент на 02.04.2024г., при който е била блъсната от автомобил на пешеходна пътека, О. В. Б. е развила състояние на стрес и поточно, неговата негативна фаза, наречена дистрес. Разпознава се т.нар. травматичен стрес с основни симптоми: проблеми със съня, загуба на апетит, преживявания на паника и страх, липса на изход, безпомощност, липса на желание да комуникира с близките, апатия, впоследствие раздразнителност и плачливост, занемарен външен вид. Към момента на изследването се установява, че травмата все още не е напълно преработена и че са налице елементи на постравматично стресово разстройство: натрапчиво визуално припомняне на удара от колата; раздразнителност, изблици на гняв, трудности при заспиването, поява на страхове при всяко усещане на болка, преувеличени реакции на тревога; напрежение при преминаване на мястото на инцидента. От заключението на автотехническата експертиза се установява следното: Механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 02.04.2024 г. около 17:00 часа, в светлата част на денонощието, в гр. ••• по ул. „••• ••• в посока от север към юг се движи лек автомобил „••• •••“ с рег. № •••, управляван от С. М., който след изчакване на знак „Стоп“ предприема маневра завой наляво, за да се включи в движението по бул. „•••“ в посока от запад към изток. В същото време, когато автомобила е бил в покой, пешеходката О. Б. предприема пресичане на бул. „•••“ в посока от юг към север по определеното за пресичане място - пешеходна пътека, намираща се в източната част на кръстовището. След навлизането на пешеходката на платното за движение, лекият автомобил потегля от покой, за да извърши предприетата маневра за включване в движението по булеварда, в резултат на което настъпва удар между лекият автомобил и пешеходката. Непосредствено преди удара л.а. „••• •••“ с рег. № ••• развива скорост от 21 км/ч. Самият удар настъпва в северната лента на южното платно за движение на бул. „•••" върху пешеходната пътека, намираща се източно от кръстовището. Ударът настъпва между предна дясна част на лекия автомобил и лява странична част на тялото на пешеходката. Към момента на удара лекият автомобил е разположен с предната си част в посока югоизток. След настъпване на удара тялото на пешеходката пропада върху асфалтовата настилка извън зоната на пешеходната пътека. След удара водачът премества лекия автомобил от първоначалното място на настъпване на ПТП. Бул. „•••“ се състои от две платна за движение, разделени с надлъжна хоризонтална маркировка тип М - 2 - двойна непрекъсната линия. Всяко едно от платната за движение е разделено на две ленти в посока с надлъжна хоризонтална маркировка тип М - 3 - единична прекъсната линия. Северното платно за движение е с широчина 6,5 м., а южното е с широчина 5,8 м. По ул. „••• ••• е с широчина 6,0 м„ върху която не се наблюдава надлъжна хоризонтална пътна маркировка. Между четирите страни на кръстовището се наблюдава напречна хоризонтална пътна маркировка тип М - 8.1 - пешеходна пътека тип „Зебра“. Вертикални пътни знаци: Пътен знак Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство - намиращ се на пресечната точка на ул. „••• ••• със северното платно за движение на бул. „•••“; Пътен знак Б3 - Път с предимство - намиращ се в южната част на южното платно за движение на бул. „•••“, преди кръстовището с ул. „••• •••; Комбинация от пътни знаци Б3 - път с предимство и В21 - забранено е завиването надясно - намиращи се в северния край на северното платно за движение на бул. „•••“, преди кръстовището с ул. „••• •••; Пътен знак Д24 - автобусна спирка - намиращ се в южната част на бул. „•••“, след кръстовището с ул. „••• •••; Пътен знак Д4 - еднопосочно движение след знака - намиращ се в западната част на ул. „••• ••• в посока юг, непосредствено след кръстовището с бул. „•••“. Мястото на удара се намира на около 4,60 м. северно и 1,20 м. източно от ориентира /О/. Преди настъпване на процесното ПТП пешеходката О. Б. се е намирала в южния край на южното платно за движение на бул. „•••“ върху пешеходната пътека. В момента на удара пешеходката О. Б. се е намирала върху пешеходната пътека, в източната част на кръстовището. В следствие на енергията на удара тялото на пешеходката полита в посока югоизток, като след настъпването на ПТП то се намира извън очертанията на пешеходната пътека. Опасната зона за спиране на л.а. „••• •••“ с рег. № ••• при скорост на движение от 21 км/ч. е 9м. Момента на навлизане на пешеходката на платното за движение представлява момента на възникване на опасността. Пешеходката се е намирала на отстояние 12,00 -12,50 м. от л.а. „••• •••“ с рег. № •••, като между тях няма зрителни препятствия, ограничаващи видимостта. Пресичащата пешеходка при анализа на горните изчисления не попада в опасната зона за спиране на л.а. „••• •••“ с рег. № •••. Опасната зона за спиране на л.а. „••• •••“ с рег. № ••• при скорост от 21 км/ч е 9 м., която съпоставена е по - малка от изминатия път /отстоянието/ на масовия център на автомобила от момента на потеглянето му от място до момента на удара - 10,75 м. В този случай пешеходката не попада в опасната зона за спиране на л.а. „••• •••“ с рег. № •••, като същият при своевременно възприемане на опасността би спрял пред мястото на удара. В материалите по делото няма информация за зрителни препятствия, ограничаващи видимостта между пешеходката и лекия автомобил и видимостта един спрямо друг е неограничена. Отстоянието на пешеходката от лекия автомобил е 12,00 - 12,50 м., което обуславя възможността за възприемане на лекия автомобил от пешеходката. Скоростта на движение на л.а. „••• •••“ с рег. № ••• е 5,82 м/с = 21 км/ч. Скоростта на пешеходката е 4,2 -5,0 км/ч, при спокоен ход. Времето за реакция на водача е това време, включващо момента на възприемане на пешеходката като опасност за настъпване на ПТП, времето за което водачът на л.а. решава да предприеме аварийно спиране и времето когато същият задейства спирачната система. Времето за реакция на пресичащия пешеходец, в случая от приложения видеозапис не може да се определи, поради факта че пешеходката към момента на началото на пресичане на пешеходната пътека, на пътното платно л.а. е бил спрял на линията на изчакването и към този момент действията на водача на л.а. не са предпоставка за възникване на опасност. Водачът на л.а. „••• •••“ с рег. № ••• е имал техническата възможност да следи пътната обстановка и навлизащата на платното за движение пешеходка, като по този начин е могъл да предотврати настъпването на ПТП като пропусне движещата се по пешеходната пътека пешеходка или да спре преди мястото на удара. Пешеходката се е движела съгласно изискванията за безопасно движение по пътищата. В момента на навлизането й на пътното платно лекият автомобил е изчаквал на линията за изчакване преди кръстовището и тя не го е възприемала като опасност за настъпване на ПТП и е предприела пресичането на пътното платно. Вследствие на това пешеходката е нямала възможност да избегне настъпването на ПТП. От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р М. К. С., което съдът кредитира се установява следното: Пострадалата О. Б. при процесното ПТП е получила следните травматични увреждания: -счупване на латералната половина на тибиалното плато в областта на ляво коляно/закрито/. -счупване на лявата проксимална фибула/закрито/. -счупване на 5-6-7 ребро в дясна гръдна половина, без разместване. -контузия с голям подкожен и мекотъканен хематом в областта на дясната криста илиака /тазова половина/. Счупването на латералната половина на тибиалното плато в областта на ляво коляно е сериозна травма свързана с невъзможност за свободно функциониране на левия долен крайник и лекувано оперативно с открита репозиция и метална фиксация с плака е с период на възстановяване около 9- 10 месеца. Тази травма покрива медико биологичния характер на средна телесна увреда. Счупването на проксималната фибула, закрито, без сериозно разместване и лекувано консервативно с имобилизация чрез ортопедична ортеза за около 2 месеца е травма затрудняваща стъпването и свиването на левия крак и е с период на възстановяване около 45-60 дни. Тази травма покрива медико- биологичния характер на средна телесна увреда. Счупването на 5-6-7 ребро в дясната гръдна половина, без разместване затруднява движението на снагата за период около 3 месеца. Тази травма е с период на възстановяване при консервативно лечение около 3 месеца. Тя покрива медико-биологичния характер на тристепенна средна телесна увреда. Контузията в областта на дясната криста илиака/тазова половина/ предизвиква средностепенна болка, куцаща походка и дискомфорт. Тази травма е с период на възстановяване при консервативно лечение около 3-4 седмици. В конкретния случай може да се заключи, че се касае за: -3 средни телесни увреди/като счупванията на ребрата са обединени в 1 средна телесна увреда/, или за: -3 степенна средна телесна увреда/като счупванията на ребрата са обединени в 1 средна телесна увреда/. От представените доказателства, вещото лице прави извод, че ищцата след оперативното лечение в УМБАЛ - ••• е провела няколко курса на рехабилитация и физиолечение в болнични условия. Това е продължило през периода на временна нетрудоспособност, който е продължил 7 месеца, за което са представени документи. При осъществения преглед на ищцата О. Б. на 06.12.2025 г., вещото лице е установило следното: По предно латералното лице на ЛКС е видим оперативен белег, който е с дължина 12см, вече е мек и блед и започва да доближава цвета на околната кожа. Измерени са с ъглометър възможните движения на коленните и глезенните стави: -ЛКС - флексия-140гр/норма/;екстензия - пълна -ДКС - флексия-140гр/норма/;екстензия - пълна -ЛГлС - дорзална флексия - 15гр/норма/; плантарна флексия-30 гр/норма/ -ДГлС - дорзална флексия - 15гр/норма/;плантарна флексия-30 гр/норма/ -обиколката на лявото бедро на 4см над колянното капаче е 37см, толкова е обиколката и на дясното бедро на същата височина. Движенията на съседните на счупването стави и мускулната маса са възстановени напълно, остатъчни явления и дефекти-липсват. Към съдебната документация са представени финансови документифактури и фискални бонове, които са свързани с провежданото лечение/остеосинтезни средства, аналгетици, НСПВС хондропротектори, медицински консумативи/. Травмата в дясната гръдна половина и счупването на 5-6-7 ребра в дясно, без дислокация е настъпила при процесното ПТП от 02.04.2024г. От допълнителното заключение на съдебномедицинската експертиза, изготвено от д-р С. се установява следното: При хоспитализацията на ищцата в КОТ при УМБАЛ-••• са извършени рентгенови изследвания на колянна става и на гръден кош с бял дроб.Установена е малко разместена интраартикуларна фрактура на латералната част на проксималната тибия/латералния тибиален кондил/.По отношение на графията на гръдния кош с бял дроб са установени фрактури на 5-то, 6-то и 7-мо дясно ребро без особени размествания, без пневмонични инфилтрати, без пневмоторакс или данни за ефузия. Вещото лице е установило това след много задълбочено разглеждане /изследване на всички ребра в дясната гръдна половина по цялата им дължина. Успоредно с това направил и консултация със старши рентгенолог от клиниката по образна диагностика, който веднага уточнил номера на лизираните ребра - 5, 6, и 7. Тези дискове съдържат информация от направени графии в СПО на УМБАЛ- ••• на 02.04.2024г. Във връзка с претърпените неимуществени вреди са събрани гласни доказателства. Свидетелят •••, който е съпруг на ищцата посочва, че О. му звъннала по телефона след инцидента и казала, че е блъсната от кола. Пристигнал за десет минути на мястото на инцидента. Като отишъл на място я заварил, на тротоара до едно магазинче, до нея имало хора, линейката, тъкмо пристигнала. О. била бледа, много стресирана, казала му, че много я боли крака. Медицинският екип направил някакви манипулации, взели я в линейката и я откарали в болницата в •••. Там я приели, направили й пълни изследвания, рентгенова снимка, след това извикали хирург - ортопед и я настанили за лечение в болницата. Свидетелят останал като придружител в болницата. Сутринта дошъл доктор и й сложил ортеза на пострадалия крак. В болницата в ••• била три дена. Преди изписването били направени допълнително рентгенови снимки. Още след изписването на втория ден, пострадалият крак на О. започнал да се надува, събирал течност и кръв. Свидетелят отишъл при друг доктор, който поискал да види рентгеновите снимки и след това казал, че има счупване и вероятно разместване и е необходима операция. Лекарят казал, че в болницата в •••, не правят такива операции и дал направление да отидат в болницата в •••. Пристигнали в болницата в •••, там направили рентгенови снимки на коляното и на гръдния кош и тогава се установило, че О. има счупени ребра и започнали да я подготвят за операция. Свидетелят бил постоянно с О. в болницата. В ••• била седем дни и след като я изписали от хирургично отделение, била преместена направо в отделението за рехабилитация. След операцията, О. имала много силни болки в продължение на два - три дни,. Постоянно и слагали обезболяващи инжекции и хапчета. След първата рехабилитация започнали да се поуспокояват болките, правели й електромагнитни процедури. После ходела още веднъж, в това отделение след един месец. Съпругата му ходела и в ••• на рехабилитация. След изписването, О. ползвала вкъщи отначало инвалидна количка, три - четири месеца. След количката, два месеца с патерици, първо с две патерици, после с една патерица. Около 5 - 6 месеца била с помощни средства. Наложило се да направят различни приспособления вкъщи, за да се придвижва с количката. След изписването от болницата, О. не можела да се справя сама. Не можела сама да се премести от леглото на инвалидната количка, трябвало й помощ, за тоалетна, за кухнята. О. била продължително време в болнични и чак месец ноември се върнала на работа. Според свидетеля, преди инцидента съпругата му нямала здравословни проблеми. Катастрофата много се отразила на психиката й, била стресирана и депресирана, заради патериците и количката и нямала желание да се среща с други хора. След ПТП, О. ходела на психиатър след първата рехабилитация в ••• и й изписали антидепресанти. Приемала тези лекарства три - четири месеца и се чувствала по - спокойна. Според свидетеля, инцидента много се отразил на начина й на живот. Преди инцидента следяла здравето си, правела гимнастика, била активна. След инцидента и било забранено да застава на колене. Трудно й било да почиства и да се движи. Вече можела да кляка, но и било трудно защото това натоварва коленните стави. Свидетелят посочва, че се наложило да си взема болнични да гледа О., две седмици. През другото време не вземал болнични, а се разбирал с работодателя си, за да ходи да й помага. Водил О. на стерилни превръзки. В отделението по хирургия бил постоянен придружител. В ••• само я закарал и ходил на свиждания. Свидетелят •••, който е син на ищцата, разбрал за ПТП на следващия ден, когато майка му се обадила по телефона от болницата. Разбрали се да се видят след като я изпишат от болницата в •••. Свидетеля, който учил в •••, посетил майка си, когато вече била изписана от болницата. Тя била потисната, по - мълчалива от обикновено, почти не ядяла, оплаквала се от болки в коляното, ребрата, кръста, главоболието от стреса. След това, майка му отишла в болницата в •••, където й направили операция и била там около седмица – две. След операцията, майка му се чувствала зле, лежала по цял ден, болели я ребрата. Не можела да се придвижва самостоятелно, двамата с баща си, я сВ.ли на инвалидна количка от горния на долния етаж и само в къщи я придвижвали. С баща си се сменяли през седмица - две да я гледат. Свидетелят готвил, чистил. Първите три - четири месеца, майка му била само с количка. На последния месец започнала да ползва две патерици, след това само една и през цялото това време трябвало двамата с баща му да се грижат за домакинството. Преди инцидента, майка му нямала никакви здравословни проблеми. След катастрофата изпитвала болки в лявото коляно, десните ребра, кръста, главоболие от стреса. След това започнала да ходи с патериците, тогава започнали болки във врата и раменете. Поради това, че натоварва здравия крак, трябвало да премахват течност от него. Седем- осем месеца, майка му си била вкъщи, докато се върне на работа. Все още имала болки в кръста, в гърба, в коленете, не можела спокойно да пресича пътното платно, защото се страхувала. Вече не можела да ходи на фитнес. След изписването от болницата, майка му ходела на психиатър и й изписали антидепресанти, които пиела три- четири месеца. И сега при по-стресови ситуации пиела антидепресанти. Във връзка с установяване на механизма са събрани гласни доказателства. Свидетелят •••. посочва, че е ходил до заложната къща в ••• и после до казиното, с негов приятел. Взел приятеля си с едно дете и тръгнали да се прибират. На излизане на стопа спрял, огледал се, нямало никой. Решил да тръгне на изток към центъра и изведнъж пред него била жената, докато ударил спирачки тя се ударила. Помогнал да я вдигнат. Като бил на стопа, тръгнал на ляво. Мислил, че нямало пешеходец. Мисли, че ударът настъпил в края на пешеходната пътека, на изток. Имало паркиран автобус и още една кола - след пешеходната пътека. На това кръстовище имало четири пешеходни пътеки. На тротоара имало хора. Свидетелят Г. М. посочва, че били в ••• в казиното със С., като имало малко дете/племенник на сестра му/ с тях и тръгнали да се прибират. Свидетелят бил отпред на дясна седалка, детето отзад и когато тръгнали и минавал един автобус. Според свидетелят, ПТП станало извън пешеходната пътеката, пострадалата била далеч от тротоара, била стъпила на шосето извън пътеката. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "•••", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В случая, по делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка ••• за л.а. марка и модел „•••, управляван от •••. има сключена застраховка “•••” със З•••, з.п. № BG/30/124000501020 със срок на валидност една година, считано от 11.02.2024 г. до 11.02.2025 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие 02.04.2024 г. Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. В изпълнение на изискването по чл. 380 от КЗ, ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие от ищцата на 18.07.2025г., която е предявила претенции за заплащане на застрахователно обезщетение. Поради това съдът намира, че предявените искове за неимуществени и имуществени вреди са допустими. На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. По делото безспорно установено, че травмите на О. В. Б. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – •••., което е установено със споразумение от 26.02.2025 г. НОХД № 217/2025 г. по описа на Районен съд – •••, Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил „••• осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав п о чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "•••" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана. Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Видно заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на латералната половина на тибиалното плато в областта на ляво коляно/закрито/, счупване на лявата проксимална фибула/закрито/, счупване на 5-6-7 ребро в дясна гръдна половина, без разместване и контузия с голям подкожен и мекотъканен хематом в областта на дясната криста илиака /тазова половина/. Счупването на латералната половина на тибиалното плато в областта на ляво коляно е сериозна травма свързана с невъзможност за свободно функциониране на левия долен крайник и лекувано оперативно с открита репозиция и метална фиксация с плака е с период на възстановяване около 9- 10 месеца. Тази травма покрива медико биологичния характер на средна телесна увреда. Счупването на проксималната фибула, закрито, без сериозно разместване и лекувано консервативно с имобилизация чрез ортопедична ортеза за около 2 месеца е травма затрудняваща стъпването и свиването на левия крак и е с период на възстановяване около 45-60 дни. Тази травма покрива медико- биологичния характер на средна телесна увреда. Счупването на 5-6-7 ребро в дясната гръдна половина, без разместване затруднява движението на снагата за период около 3 месеца. Тази травма е с период на възстановяване при консервативно лечение около 3 месеца. Тя покрива медико-биологичния характер на тристепенна средна телесна увреда. Контузията в областта на дясната криста илиака/тазова половина/ предизвиква средностепенна болка, куцаща походка и дискомфорт. Гази травма е с период на възстановяване при консервативно лечение около 3-4 седмици. При осъществения преглед на ищцата О. Б. на 06.12.2025 г., вещото лице установява, че по предно латералното лице на ЛКС е видим оперативен белег, който е с дължина 12см, вече е мек и блед и започва да доближава цвета на околната кожа.Измерени са с ъглометър възможните движения на коленните и глезенните стави: ЛКС - флексия-140гр/норма/; екстензия – пълна; ДКС - флексия-140гр/норма/;екстензия – пълна;ЛГлС - дорзална флексия - 15гр /норма/; плантарна флексия-30 гр/норма/; ДГлС - дорзална флексия - 15гр /норма/; плантарна флексия-30 гр/норма/. Обиколката на лявото бедро на 4см над колянното капаче е 37см, толкова е обиколката и на дясното бедро на същата височина. Движенията на съседните на счупването стави и мускулната маса са възстановени напълно, липсват остатъчни явления и дефекти. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че лечебният и възстановителен период на ищцата е бил продължителен, изпитвала е силни болки, не е можела да се обслужва сама, не е можела да полага грижи за домакинството си, отсъствала е продължително време от работа. Неминуемо вследствие на ПТП, ищцата е преживяла и силен емоционален стрес, който не е преодолян, като е налице посттравматично стресово разстройство, което се установява и от заключението на съдебно – психологическата експертиза. С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените травми при процесното ПТП, ищцата е претърпяла значителни болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов, трудов и социален характер. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства, възрастта на ищцата – 59 години, към момента на ПТП, както и факта, че към момента е налице пълно физическо възстановяване, но не и психическо такова, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 30 000 евро. По иска за имуществени вреди. От представените по делото фактури и касови бонове се установява, ч е ищцата е извършила разходи в размер 2 913, 03 лв. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че извършените разходи са свързани с провежданото лечение /остеосинтезни средства, аналгетици, НСПВС хондропротектори, медицински консумативи/. Поради това съдът намира, че искът е основателен в предявения размер от 2 913, 03 лв. /1 489,41 евро/. По възражението за съпричиняване. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата О. Б., изразяващо се в пресичане на необозначено място, била е с тъмни дрехи, не се е съобразила с отстоянието и скоростта на преминаващите автомобили, не се е огледала, изскочила е внезапно на пътното платно. На следващо място, ответното дружество твърди, че ищцата не е провела правилно лечение, като не е спазила лекарски предписания. Според т. 6, б. ,,а“ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. От събраните по делото доказателства се установява, че пресичането не е било осъществено нито внезапно, нито е било непредвидимо, а е било по маркирана с пътна маркировка и обозначена с пътен знак пешеходна пътека. Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за движение на автомобили, поради което водачът е бил длъжен да намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП ). Пешеходецът не е бил длъжен да изчака преминаване на автомобила, а напротив – основавайки се на предоставеното от закона предимство при преминаване по пешеходна пътека, той е имал правното основание да изисква и очаква да му бъде предоставено предимство при пресичането. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, което е сторено от страна на О. В. Б.. Видно от заключението на автотехническата експертиза, водачът на л.а. „••• •••“ с рег. № ••• е имал техническата възможност да следи пътната обстановка и навлизащата на платното за движение пешеходка, като по този начин е могъл да предотврати настъпването на ПТП като пропусне движещата се по пешеходната пътека пешеходка или да спре преди мястото на удара. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. За пълнота на изложеното, съдът следва да посочи, че съобразно нормата н а чл. 300 от ГПК споразумението, което има последиците на присъда, обхваща противоправността на деянието и виновността на дееца. В настоящия случай, водачът на лек автомобил „••• е признат за виновен, че е нарушил правилата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. По този начин се отрича каквото и да е поведение на съпричиняване от страна на пострадалата с оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП и с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Поради това съдът намира това възражение за съпричиняване за неоснователно. По отношение на възражението, че ищцата не е провела правилно лечение, като не е спазила лекарски предписания. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не установи, че пострадалата не е провела правилно лечение и не е спазвала лекарските предписания, поради което съдът намира, че и това възражение за съпричиняване е неоснователно. По иска за законна лихва. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "•••", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от 09.04.2024г., като по делото са представени доказателства, че е предявила претенция пред ответното дружество на 18.07.2024 г./л.47/. Съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 18.07.2024 г. е датата, на която застрахователя е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до окончателното плащане, като за периода от 09.04.2024 г. до 17.07.2024 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид гореизложеното съдът намира, че З••• следва да заплати на О. В. Б. обезщетение в размер на 30 000 евро, частичен иск от 76 693,78 евро, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при ПТП настъпило на 02.04.2024 г., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 913, 03 лв. /1 489,41 евро/, ведно със законната лихва върху сумите от 18.07.2024 г. – датата на предявяване на претенцията пред ответното дружество до окончателното плащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди над сумата от 30 000 евро до претендирания размер от 37 000 евро и искът за законна лихва за периода от 09.04.2024 г. до 17.07.2024 г. като неоснователни. По отговорността за разноски: В хода на производството е представен договор за правна защита и съдействие сключен с ищцата, в които е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв с адв. П. К.. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания. Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното от адв. П. К. адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии. В конкретния случай предметът на делото са преки искове на пострадало лице към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди при ПТП. В производството са изслушани пет експертизи и показанията на четирима свидетели. Адвокатът се явил и в откритите съдебни заседания, поставял е въпроси на свидетелите и вещите лица и е представил подробни писмени бележки. Поради това съдът намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото, следва да определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищцата в размер на 8 006, 76 лв. с ДДС /4 093,79 евро/. С оглед изхода на делото З••• следва да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 6 550, 58 лв. /3 349, 26 евро/ съразмерно с уважената част от исковете. Ответното дружество е направило следните разноски: възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 1 100 лв. /562,42 евро/, възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза от д-р С. в размер на 1 040 лв./531,74 евро/, изготвяне на допълнително заключение на съдебномедицинската експертиза от д – р С. в размер на 586,75 лв. /300 евро/. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /102, 26 евро/. Или така общият размер на разноските е 2 926, 76 лв./ 1 496,42 евро/. С оглед изхода на делото О. В. Б. следва да заплати на ••• направените по делото разноски в размер на 532,28 лв. /272, 15 евро/ съразмерно с отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза от д – р Г. в размер на 550 лв. /281, 21 евро/ и възнаграждение за изготвяне на съдебно – психологична експертиза в размер на 650 лв. /332, 34 евро/ или общият размер е 1 200 лв./613, 55 евро/. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. С оглед изхода на делото ответникът ••• следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в общ размер на 1 259,58 евро, както следва: държавна такса в размер на 1 200 евро, представляваща 4% върху уважения иск за неимуществени вреди на О. В. Б. в размер 30 000 евро и държавна такса в размер на 59, 58 евро , върху уважения иск за имуществени вреди в размер на 1 489,41 евро, както и сумата от 501, 96 евро за разноски, платени от бюджета на съда съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно чл. 3-5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. и Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, към настоящия момент официална парична единица е евро, равностойно на 1,95583 български лева. Поради това, горепосочените сума следва да се превалутират по правилата на чл. 12-13 от ЗВЕРБ, тъй като решението е постановено след 01.01.2026г. Водим от горните мотиви, съдът