Решение № 522 от 9.7.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 570/2026 г.

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е постъпила въззивна жалба с вх. № 8617 от 25.02.2026г., подадена от ЕС на собствениците на сграда А в комплекс Панорама Бей, находящ се в гр. Созопол, м. Буджака, ул. Виа Понтика 191, представлявана от управителя Д. Л., подадена чрез адвокат Бойко Даков –БАК, против решение № 201 от 28.01.2026г. постановено по гр.д. № 5173/2025г. по описа на РС-Бургас, с което по предявения от ищеца „БУЛВЕСТ“ ЕООД, ЕИК: 147030065 иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са отменени като незаконосъобразни взетите на общо събрание на Етажна собственост на собствениците на сграда А в комплекс „Панорама Бей“, гр. Созопол, м. „Буджака“, ул. „Виа Понтика“, № 181, с идентификатор 67800.8.52.1 по КККР на гр. Созопол, проведено на 09.06.2025 г., решение по т.5 от дневния ред „При провеждане на съвместно общо събрание на 26.06.2025 г. по смисъла на чл.18 от ЗУЕС етажната собственост на сграда А с кадастрален идентификатор 67800.8.52.1 да бъде представлявана от Д. Л.“ и решение по т.6 от дневния ред „За бъдещите адвокатски и съдебни разходи всеки апартамент да внесе на сметката на сдружение „За Панорама Бей“ до края на месец юни по 100 евро.“ Със същото решение ответната ЕС е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 347.68 евро, представляваща разноски по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. След анализ на доказателствата по делото се твърди, че са спазени законовите изисквания за свикване и провеждане на процесното ОС на ЕС, поради което се възразява против направения от първата инстанция извод в обратния смисъл, в т.ч., се счита, че неправилно е прието, че е трябвало в протокола на събранието да бъде отразено, че етажния собственик Бернщайн е участвала онлайн. Излагат се и доводи за неправилност на изводите на съда относно участието на У. Д. А., като се сочи, че липсата на положен за този етажен собственик подпис в присъствения списък съставлява формална грешка, която не е основание за незаконосъобразност на взетите решения. Възразява се и против приетото от съда относно липсата на дата на пълномощното, дадено от У. Д. А., като счита, че с оглед съдържанието му, липсата на дата не прави същото невалидно. Сочи, че от представените доказателства се установява, че е бил налице изискуемия кворум за провеждане на събранието и за взимане на решенията. На следващо място за неправилен се счита и извода на съда, че в протокола и в поканата за провеждане не е посочено кои собственици ще вземат участие в предстоящото съвместно ОС по чл. 18 от ЗУЕС, както и какви общи въпроси ще разискват. Навеждат и доводи, че неправилно съдът е отменил решението по т. 6 от дневния ред по гореизложените съображения, като въззивника счита, че е бил налице изискуемия кворум. Предвид това по съображенията, подробно развити във въззивната си жалба моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на ново, с което исковете по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции. В съдебно заседание въззивната страна поддържа въззивната си жалба. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззивамият-ищец „БУЛВЕСТ“ ЕООД, чрез адв. Теодор Шейков- БАК е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложил подробно съображения за неоснователността й. Счита, че въззивникът неглижира допуснатите тежки нарушения при отчитане и водене на общото събрание, наричайки ги „формални грешки“.Заявява, че макар въззивникът да признава, че И. Б. е участвала онлайн, в протокола е записано, че тя участва чрез пълномощник, което съществено несъответствие правилно е констатирано от районния съд. Що се касае до липсата на подписи в присъствения списък относно У. Д. А. счита, че този пропуск не е формална грешка, а липса на надлежно удостоверяване на участието. На следващо място се споделя извода на първата инстанция, че от представените документи не може да се направи категоричен извод за наличието на изискуемия кворум, както и извода относно незаконосъобразността на решението,взето по т. 5 от дневния ред – твърди се липса на мандат и информиран избор, както и допуснато противоречие с предходно валидно решение на ЕС от 08.05.2024 г., за което са изложени подробни съображения. По отношение на решението по т. 6 - възразява се, че е недопустимо дописване на решенията в протокола и, че е налице допуснато нарушение на чл. 51, ал. 8 от ЗУЕС, като сочи, че тези направени в исковата молба възражения правилно са счетени за основателни в обжалваното решение. На последно място относно оспорената достоверност на протокола на ОС на ЕС се сочи, че ответникът не е представил никакви доказателства, че допълнително вписаните елементи действително са гласувани от етажните собственици. По подробно изложените и доразвити в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивната инстанция. В съдебно заседание въззиваемата страна поддържа писмения си отговор. Представя списък за разноски, като моли такива да се присъдят в размер на 300 евро за въззивната инстанция. Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционното производство пред Районен съд – Несебър е образувано по предявен от ищеца, легитимиращ се за етажен собственик „БУЛВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 147030065, против Етажна собственост на собствениците на сграда А в комплекс „Панорама Бей“, гр. Созопол, м. „Буджака“, ул. „Виа Понтика“, № 181, находяща се в сграда с идентификатор 67800.8.52.1 по КККР на гр. Созопол иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т.5 и по т.6 от общо събрание на ЕС, проведено на 09.06.2025 г. Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обекти в процесната ЕС, представляващ апартамент с идентификатор 67800.8.52.1.1 – означен като апартамент АА 1-1. Сочи, че на 09.06.2025г. в ЕС се е провело ОС, на което да взети решения по 5 точки, на което е било обявено, че ще бъде проведено и в онлайн формат. Ищецът счита, че взетите на това събрание решения с в нарушение на процедурните правила в ЗУЕС за свикване и провеждане на ОС на ЕС и противоречат на императивни материално-правни разпоредби на закона. Заявява, че е извършено оспорване на протокола на основание чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Възразява, че не е ясно и удостоверено чрез писмени документи дали всички собственици в сграда, които не ползват обектите си и/или отсъстват от сградата са уведомени за събранието и проекторешенията, като в тази връзка се твърди, че липсва покана или такава не е била поставена на видно място на входа на сградата, не е ясно на какво основание в ЗУЕС е свикано събранието и, че от протокола му не е видно къде е проведено, в т.ч. и с оглед данните, че е проведено онлайн /което с твърди, че не е предвидено в правилника за вътрешния ред / се възразява, че не е ясно как да уведомени участниците в него. В тази връзка се твърди нарушение на императивните норми на чл. 16, ал. 1 вр. с ал. 10 от ЗУЕС, с мотив, че в закона е предвидена възможност за провеждане на събрание на ЕС при смесен режим, в който задължително е необходимо присъствие в обекта, а не изцяло онлайн. На следващо място се сочи, че не е предвиден бюджет и вноски, не е ясно как са определени процентите на ид.ч. Излагат се съображения за липса на отразяване на начина на гласуване, с което се счита, че се заобикалят императивни норми на ЗУЕС, което би довело до скрити разходи към външни лица на ЕС, гласувани не по установения ред за това. Посочва се, че изплащане на адвокатски хонорари към трето лице, което няма отношение към етажната собственост е незаконосъобразно, при липса на конкретика за кое производството се касае, както и, че в протокола е записано, че се касае за сдружение „Панорама бей“, което също няма връзка с ЕС. Излага, че това решение за вноски от по 100 евро към посоченото сдружение не е било постановено на гласуване и липсва записан резултат за неговото гласуване. Отделно от това се възразява, че в случая разноските следва да се разпределят съразмерно, а това не е сторено. По подробно изложените в исковата молба и съобразно допълнителното уточнение съображения се иска отмяна на решенията по т. 5 и т. 6 от процесното ОС на ЕС. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната ЕС не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Такъв е подаден след срока по чл. 131 от ГПК и в него ответната ЕС е оспорила изцяло предявения иск. В него е посочено, че искането за свикване на събранието изхожда от управителя на сграда А на ЕС - Д. Л., притежаваща считано от 27.11.2023г. самостоятелен обект в същата сграда и 32.827 % ид.ч. от общите части на сградата. Приложена е покана от 30.05.2025г. за свикване на събранието, в която се сочи, че съдържа дата на провеждане, място на провеждане и дневен ред, поради което счита за неоснователни възраженията в жалбата в този смисъл, като заявява, че е спазено изискването на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС. Заявява, че Л. е изпратила по мейл на всички собственици покана за провеждане на процесното събрание, като прилага доказателства за това, като сочи, че в самата покана е вписано, че тези, които желаят, могат да се включат онлайн, като сочи, че такива искания, с изключение на И. Б. не са били направени. Представя Правилника за вътрешния ред на ЕС, приет на 08.05.2024г. за сграда А, в който в т. 8, ал. 3 е посочено, че ОС на ЕС може да се проведе и в смесен режим- онлайн и присъствено. Сочи, че в случая онлайн е присъствала само И. Б., протежаваща 17.128% ид.ч. от общите части на сградата, за която се сочи, че е предоставили пълномощно на Л. да я представлява на процесното събрание. Приложено е и пълномощно, с което се сочи, че У. Д. А. също е упълномощил Л. да го представлява на същото събрание. Представя поименен присъствен списък, от който заявява, че е видно кои лица са присъствали на събранието, като сочи, че в него са отбелязани съответните ид.ч. и гласовете в проценти, установяващи необходимия кворум по чл. 15 от ЗУЕС. За съставения протокол е изготвено съобщение, че е готов и е на разположение на желаещите да се запознаят в него, което се твърди, че е поставено на входните врати на апартаменти АА 1-1, АА 1-2, АА 2-1, АА 2-2, за което е бил съставен нарочен протокол от 14.06.2025г. и за него са били изпратени съобщение чрез мейл от Л. от 14.06.2025г. до останалите собственици. За неоснователни се считени възраженията на ищеца, че не е ясно как и къде се е провело събранието и дали е имало достъп до него, като в тази връзка се сочи, че както е обявено в поканата събранието е било поведено в апартамент АA 2-2, който е бил достъпен за всички, а свидетели на провеждането на събранието на посочената дата, час и място са протоколчикът Т. К. и председателя Л.. По подробно изложените съображения се иска отхвърляне на иска. Писменият отговор не е приет от първата инстанция поради просрочието му, но съдът е приел ангажираните с него доказателства и становище за неоснователността на иска съобразно чл. 133 от ГПК. Предявеният иск съобразно дадената от районния съд квалификация е с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С обжалваното съдебно решение, районният съд, като е приел, че искът е допустим, тъй като е подаден в преклузивния законов срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС от легитимирано лице- етажен собственик, е разгледал претенцията по същество. Счел е за неоснователни възраженията на ищеца във връзка с доводите му, че в поканата за свикване на събранието не е посочено на какво основание е свикано, с аргумент на съда, че подобно обстоятелство не е изискуемо съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. На следващо място съдът е констатирал, че ищецът „БУЛВЕСТ“ ЕООД се счита за редовно уведомен за насроченото общо събрание чрез залепване на покана на входната врата на жилището, което притежава – чл. 13, ал.4, вр. ал.1 от ЗУЕС, при липса доказателства представител на ищеца да е бил възпрепятстван да участва лично в събранието чрез недопускане до мястото на провеждане на събранието, посоченото в поканата - апартамент АА 2-2. Съдът е приел също, че липсва нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС относно възможността за смесен режим на работа – присъствено и онлайн чрез видеоконференция, което е предвидено в Правилника на ЕС, приет на 08.05.2024 г. Съдът е счел обаче за основателни възраженията на ищеца за липсва на кворум, довели до нарушение на императивната норма на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС. На първо място съдът след като е констатирал, че в протокола в протокола на проведеното общо събрание на ЕС не е отразено, че то е проведено в различна от присъствена форма, а именно и чрез видеоконференция, като вписаната като участник И. Б. е посочено, че е представлявана от пълномощник, а същевременно в присъствения списък е вписано, че тя участва онлайн, съобразявайки, че ответникът е посочеил в подадения, макар и след срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, че Бернщайн е участвала чрез видеоконференция, без да е отразено това обстоятелство в протокола, вкл. начинът по който гласува тя, следва да бъде отразен в протокола, което също не е сторено. Отделно от това съдът е приел, че ако се се приеме, че Бернщайн участва в събранието чрез пълномощник, то срещу името на този собственик в присъственият списък е следвало да бъде положен подпис на пълномощника, но подпис в списъка липсва. На следващо място, що се касае до Уве Д’Аньоне, съдът след като е установил, че в протокола на ОС на ЕС същият е отразено, че участва в събранието чрез пълномощник, в присъственият списък срещу името му е вписана думата е думата „прокси“, която дори и да се приеме, че то означава „пълномощник“ (от английската дума „proxy“), то срещу името на този собственик в присъствен списък липсва положен подпис на пълномощника му. Наред с това съдът констатирайки, че няма дата на съставянето на пълномощното дадено от Уве Д’Аньоне, е счел, че не може по категоричен начин да се установи, че такова съществува към 09.06.2025 г. При тези нередовности съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС за наличие на кворум от минимум 51 % за провеждане на процесното ОС на ЕС, като е счел, че дори и да се приеме, че Бернщайн е участвала онлайн, то сборът от нейните идеални части и тези на управителя Л . с правят точно 50 %, но доколкото няма категорични доказателства, че етажният собственик Уве Д’Аньон е взел участие на събранието поради липса на подпис в присъствения лист срещу неговото име се налага извод, че събранието е проведено под изискуемия съгласно нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС кворум в посочения за начало час от 18.00 часа на 09.06.2025 г. Що се касае до атакуваните решения по т. 5 и т. 6 от дневния ред, съдът е счел, че те са незаконосъобразни и на друго основания: За решението по т. 5 съдът е констатирал, че нито в поканата за общо събрание, нито в протокола от проведеното общо събрание на ЕС не се посочва кои етажни собствености ще вземат участие в съвместното общо събрание по чл.18 от ЗУЕС и какви „общи“ въпроси ще се решават на това събрание, доколкото според разпоредбата на чл.18 от ЗУЕС при необходимост от решаване на въпрос, който е свързан с общи части на две или повече етажни собствености, може да се проведе съвместно общо събрание. Липсата на яснота по тези обстоятелства според първата инстанция е довело до лишаване на етажните собственици от възможността да вземат информирано решение дали въобще следва да се излъчва представител на това съвместно общо събрание и какви въпроси, които евентуално ще засегнат техните права, ще бъдат решавани на това събрание. По тези съображения съдът е счел, че решението по т.5 от дневния ред се явява незаконосъобразно и на това основание. По решението по т.6 от дневния ред, съдът е констатирал дописване на подлежащото на взимане решение, така както е посочено в дневния ред и съдържанието на гласуваното и взето решение. Констатирано е, че в поканата за общото събрание и в приетия на събранието дневен ред е записано, че се касае за „определяне размера на паричните вноски за адвокатски и съдебни разходи“, без посочване по чия сметка и в чия полза следва да бъдат внасяни тези вноски, а от протокола от проведеното общо събрание предложението на председателя Л. е да се събират по 100 евро от апартамент за предстоящите адвокатски и съдебни разходи на гласуване е подложено допълнено предложение – „да бъдат събирани по 100 евро от апартамент за предстоящите адвокатски и съдебни разходи“. Въпреки това в протокола е отразено, че е взето решение със следните „добавки“ – За бъдещите адвокатски и съдебни разходи всеки апартамент следва да внесе по 100 евро „на сметката на сдружение „За Панорама Бей“ до края на месец юни“. Съдът е счел, че е недопустимо решение да бъде „допълвано“ със съществени елементи (а не с езикови корекции), за които етажните собственици не са гласували. Извън горното, съдът е отчел, че така взето решението е в противоречие с нормата на чл.51, ал.8 от ЗУЕС, която изисква средствата за управление на общите части на етажната собственост (сред които следва да се причислят и евентуални съдебни разходи и адвокатско възнаграждение) да се набират в индивидуална разплащателна сметка със специално предназначение на името на етажната собственост, като разпореждането със средствата се извършва от управителя въз основа на решение за тяхното използване, прието от общото събрание. Така взето според първоинстанционния съд се възлага задължение за внасяне на средства по банкова сметка, без нейн титуляр да е ЕС, а трето лице, в който случай управителят на ЕС да се разпорежда с тях. По тези съображения съдът е счел, че решението по т.6 от дневния ред е незаконосъобразно и на това основание. При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. На първо място относно преценката за спазване на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 вр. с чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, настоящата съдебна инстанция, с оглед служебните си правомощия за проверка на допустимостта на обжалваното съдебно решение споделя изложените от районния съд мотиви, че с оглед представените доказателства искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 вр. с чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. По поставеното както в първоинстанционното, така и в настоящото производство възражение относно представителната власт на пълномощника на ищеца по делото, въззивната инстанция споделя приетото от районният съд, че в случая дадените от ищеца на пълномощника Урс Моос права не изключват възможността на упълномощаване на друго лица за осъществяване на необходимите за изпълнение на дадените пълномощия права, за което изрично на пълномощника Моорс е дадена възможност в т. 5 от пълномощното. Затова именно в изпълнение на правата му по т. 5 в предоставеното му от ищеца „БУЛВЕСТ“ ЕООД пълномощно, пълномощника Урс Моос е упълномощил писмено адв. Ш. като процесуален представител на ищеца по настоящото дело, поради необходимост от осигуряване за делото на лице, което има качеството по чл. 32 от ГПК. Що се касае до възраженията относно това дали ищецът има качеството на собственик в процесната ЕС, следва да се има предвид, че такива възражения са наведени за първи път едва във въззивното производство. Независимо от това този въпрос е изследван служебно от първоинстанционният съд при преценка на допустимостта на производството с оглед проверка на активната легитимация на ищеца по иска по чл. 40 от ЗУЕС. Представените по делото доказателства установяват, че ищецът е собственик на терена, върху които са построени сградите в него, като същите е видно, че са въведени в експлоатация, при липса на данни за друго, се налага извода, че обектите в тях, извън тези за които има доказателства, че принадлежат на трети лица се считат за собственост на ищеца по силата на приращението /чл. 92 от ЗС/. Затова и доколкото няма данни апартамент АА 1-1, представляващ имот с идентификатор 67800.8.52.1.1 да принадлежи на друго лице, то той се явява собственост на ищеца. Затова и същият в случая е активно легитимиран да предяви иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на част от решенията, взето на проведеното ОС на ЕС, в която се намира собствения му самостоятелен обект на правото на собственост. Затова намира, че правилно районният съд е преценил производството за допустимо и разгледал спора по същество. С оглед доводите на страните и данните по делото и след като съобрази закона, въззивният съд напълно възприема установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като същата се базира на релевантните по спора факти, като споделя и изложените в първоинстанционното решение изводи за незаконосъобразност на атакуваните решения на процесното ОС на ЕС, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, като в рамките на наведените във въззивната жалба оплаквания и при съобразяване на императивните законови норми, я намира за неоснователна по следните съображения: Представена е цялата преписка по свикване и провеждане на процесното ОС на процесната ЕС, на което са взети атакуваните решения, като предмет на иска са тези по т.5 и т. 6. По т.5 от дневния ред е взето решение „При провеждане на съвместно общо събрание на 26.06.2025 г. по смисъла на чл.18 от ЗУЕС етажната собственост на сграда А с кадастрален идентификатор 67800.8.52.1 да бъде представлявана от Д. Л.“, а по т.6 от дневния ред е взето „За бъдещите адвокатски и съдебни разходи всеки апартамент да внесе на сметката на сдружение „За Панорама Бей“ до края на месец юни по 100 евро.“ Спорът пред настоящата инстанция на първо място е съсредоточен относно наличието на кворум при провеждане на процесното ОС на ЕС, доколкото това е основният мотив на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на атакуваните решения, като жалбата преповтаря в голяма част доводите и възраженията на въззивника-ответник в депозирания в първата инстанция след срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба. По делото не е спорно, че в изпълнение на възможността по чл. 16, ал. 1 вр. а ал. 10 от ЗУЕС за провеждане на общо събрание в смесен режим на работа – присъствено и онлайн чрез видеоконференция изрично в Правилника за вътрешния ред в етажната собственост от 08.05.2024 г. е предвидено, че общото събрание може да се проведе и в смесен режим на работа – присъствено и онлайн чрез видеоконференция, гарантираща установяването на самоличността на участващите лица. В този случай в чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС е изисква участието и гласуването на тези членове да се отбележи в протокола, както и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номерът на самостоятелния обект, начинът, по който са гласували лицата - „за“, „против“ или „въздържал се“, и същността на изявленията им. Видно от представената покана за провеждане на общото събрание на 09.06.2025г. в нея изрично е посочено, че тези, които желаят могат да участват в събранието паралелно онлайн. Това означава, че процесното събрание е свикано при предварително обявяване за смесен режим на провеждане по чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС. Както бе посочено по-горе самото посочване,че събранието може да се проведе по този режим не е достатъчно за законосъобразното му провеждане, доколкото законът изисква стрикно спазване на процедурата по установяване на самоличността на участващите чрез видеоконференция лица. Ответната ЕС признава, че само един етажен собственост- И. Б., притежаваща 17.128% ид.ч. от общите части на сградата е участвала в събранието чрез видеоконференция, но въпреки доказателствената тежест, която носи за установяване на спазване на изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС относно проверка на самоличността на това лице и отразяване на начина, по който е гласувало, подобни данни не се съдържат в протокола на събранието, нито са представени каквито и да е други доказателства в тази връзка. Въззивната ЕС възразява, че непосочването в протокола на събранието, че собственика И. Б. участва онлайн не съставлява нарушение на процедурата, тъй като дори и да не е участвала по този начин, същата все пак е дала пълномощно на управителя Л.с за нейното представителство на същото събрание. Това възражение настоящата инстанция намира за неоснователно, доколкото дори да се приеме, че Бернщайн се е представлявала от пълномощник, то в присъствения списък липсва нейн или на пълномощника й подпис, като срещу името й е записано „онлайн“. В чл. 16 , ал. 1 от ЗУЕС законът прави разграничение между двата режима на участие – присъствено лично /чрез пълномощник/ или чрез видеоконферентна връзка, като в последният случай дори и да бе отразено в протокола, че тя участва онлайн само по себе си това обстоятелство не е достатъчно за да удостовери самоличността на участвалото в тази форма в събранието лице, като наред с това и не е изпълнено изискването на закона да бъде отразен начинът на гласуване на това лице – такива вписвания липсват в протокола. Обстоятелството, че Бернщайн е дала пълномощно на управителя- също етажен собственик за представителство в събранието също не санира допуснатия порок на нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС, доколкото в случая самият ответник ЕС признава изрично, че Бернщайн не само е избрала, но и реално е участвала чрез видеоконференция, който факт обаче е отразен единствено в присъствения списък – срещу името й е записано „онлайн“, за разлика от протокола, където подобно обстоятелство не е вписано, а е посочено невярно, че тя е представлявана от пълномощник. Настоящата инстанция намира, че доколкото правилно районният съд, констатирайки несъответствието между вписаното в протокола и в присъствения списък относно участието на собственика Бернщайн в процесното събрание е приел, че по делото не е доказано това лице легитимно да е участвало в събранието. Този извод следва от обстоятелството, че независимо по какъв начин етажният собственик е избрал да участва, този начин следва да бъде вписан в протокола, защото когато участието е чрез видеоконференция, тогава самоличността на това лице следва да бъде проверена от председателстващия и неговият начин на гласуване да бъде отразен в протокола, което не е сторено, а ако е лично или чрез пълномощник в присъствения списък лицето или пълномощника му следва да положат подписа си, че са присъствали, което също не е сторено. Що се касае до участието на У. Д. А., притежаващ 32.872 % ид.ч. от общите части на сградата в протокола на събранието това лице е посочено, че участва чрез пълномощника си Д. Л., съгласно представеното по делото пълномощно в този смисъл. В присъствения списък срещу името му липсва подпис, като е записано „proxy“, което районният съд правилно е оценил като „пълномощник“ от английския превод на думата. Липсата на подпис –лично или на пълномощник означава, че не е надлежно удостоверено това лице да е участвало в събранието, какъвто решаващ извод е направила и първата инстанция. Доколкото нормата на чл. 15,ал. 1 от ЗУЕС изисква минимален кворум от 51% за редовно провеждане на събранието, а в случая не се твърди и няма доказателства то да е отлагано в хипотезите на спадащ кворум по ал. 2 или ал. 3 от чл. 15 от ЗУЕС следва, че са налице доказателства за участие в него само на управителя- етажен собственик Д. Л., притежаващ 32.872 % ид.ч. от общите части на сградата, който е под 51% и е недостатъчен за редовно провеждане на събранието. Това съставлява нарушение на императивната норма на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС е обстоятелство, довело до опорочаване на процедурата по провеждане на общото събрание съгласно формалните законови изисквания, поради което съставлява самостоятелно основание за незаконосъбразност на атакуваното решение на ОС на ЕС, което води до отмяната му, без да е необходимо произнасяне по останалите доводи на ищеца. Независимо от това, настоящата инстанция споделя и изводите на районният съд за незаконосъобразност на атакуваните решения по т. 5 и т. 6 от процесното ОС на ЕС от 09.06.2026г. и на още допълнително основание: По отношение на решението по т. 5- взимането на решение за излъчване на представител за участие в съвместно ОС по чл. 18 от ЗУЕС, без да се посочи конкретния въпрос, за който се отнася упълномощаването съставлява непълнота, водеща до невъзможност да се прецени необходимостта от провеждане на подобно събрание, доколкото съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗУЕС то може да се отнася само досежно общи части на две или повече етажни собствености. Липсата на посочване на конкретния въпрос и дали същият касае такива общи части на отделни ЕС, както правилно е счел и районният съд е довело до възможност етажните собственици да вземат информирано решение дали въобще следва да се излъчва представител на това съвместно общо събрание, тъй като не е ясно по какви въпроси то ще се провежда, с оглед преценка дали се ще засегнат техните права, решавани на това съвместно събрание. Това обстоятелство съставлява допълнителен довод за незаконосъобразност на решението по т. 5 от дневния ред, поради несъобразяване с изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗУЕС. Що се касае по решението по т. 6 от дневния ред- при него е налице противоречие, изразяващо се в обстоятелството, че в дневният ред е включено и е гласувано предложение за събиране на 100 евро от всеки апартамент за предстоящи бъдещи адвокатски и съдебни разходи /без да се посочи за какво се отнасят и в какъв общ размер са, вкл. и на кого и защо се дължат/, а като взето решение е вписано, че за бъдещите адвокатски и съдебни разходи всеки апартамент следва да внесе по сметката на сдружение „За Панорама бей“ до края на месец юни по 100 евро. Съгласно чл.51, ал.8 от ЗУЕС средствата за управление на общите части на етажната собственост могат да се набират в индивидуална разплащателна сметка със специално предназначение на името на етажната собственост. Разпореждането със средствата се извършва от управителя въз основа на решение за тяхното използване, прието от общото събрание. Тук, както правилно и първата инстанция е приела съдебните разходи и адвокатско възнаграждение, ако касаят управлението и поддръжката на ЕС също се отнасят към средствата по чл. 51, ал. 8 от ЗУЕС, което означава, че те подлежат на внасяне по банкова сметка на ЕС. В настоящия случай на първо място в дневния ред и при гласуването да не е било указано за какво се отнасят и в какъв общ размер са, вкл. и на кого и защо се дължат. Отделно и независимо от това в текста на вписаното като прието решение по т. 6, което фактически не е гласувано във вида, в който е отразено, че е прието, реално в него е извършена добавка, без да е гласувана и приета с мнозинство, че посочените суми /без каквото и да е уточнение за основанието и причината за плащането им/ следва да се внесат по сметка на трето лице, различно от ЕС. Налице е противоречие с чл. 51, ал. 8 от ЗУЕС, водещо до допълнително основание за незаконосъобразност на решението по т. 6, което също налага неговата отмяна. По гореизложените съображения, настоящата инстанция счита, че поради допуснатото нарушение на импертивните изисквания на чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 58, ал. 1 от ЗУЕС при провеждането и гласуването на процесното ОС на ЕС от 09.06.2026г., атакуваните с предявения иск решения по т. 5 и т. 6 се явява незакосъобразни и следва да бъдат отменени на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, както правилно е приел районния съд. Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в т.ч. и в частта за разноските. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемият – ищец следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско за един адвокат в размер на 300 евро съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд