Решение № 64 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 111/2026 г.

наказателно дело № 20265510200111 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление № BG2025/3000-625/НП от 17.12.2025 г. на зам. директора на ТД Митница П.. Жалбоподателят „Т. ••“ ЕООД, гр. П.б., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН. В с.з. жалбата се поддържа от адв. Р. К., който моли съда да отмени НП. Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез гл. юрисконсулт Н. счита, жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 22.10.2025 г. служители на Митница П. извършили проверка на малък обект за дестилиране по смисъла на ЗАДС с идентификационен № 55021.82.27, притежаващ удостоверение за регистрация № ••••••••, стопанисван от дружеството- жалбоподател. Било установено, че обектът разполагал с три броя съоръжения за дестилация на етилов алкохол от по 200, 300 и 500 л. На две от съоръженията с вместимост 300 и 500 л били установени две лица – Д. Н. Д. и Д. Г. М., дестилиращи ферментирал материал без преди това да им бъде предоставено попълване на справкадекларация по чл. 45, ал. 2 от ППЗАДС, с което бил нарушен чл. 88, б. „б“ вр. ал. 1 от ЗАДС и осъществен състава на чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС. Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № BG29102025/3000/А-359 от 29.10.2025 г., Протокол за извършена проверка № 25BG- 003000А024685 от 22.10.2025 г. и показанията на св. Г., които напълно кореспондират помежду си. Фактическата обстановка се оспорва в с.з., доколкото се оспорва, че процеса на дестилация не е бил започнал. Съдът не приема това възражение. В с.з. не се оспорва, че съоръженията с вместимост от 300 и от 500 литра са били заредени с материал за дестилиране, оспорва се, че е започнал самия процес на дестилиране. От научна гледна точка дестилацията на етилов алкохол (етанол) е физичен процес на разделяне на течни смеси, който се основава на разликата в температурите на кипене на компонентите в сместа. Това е метод, чрез който под въздействие на загряване нискоалкохолната течност като ферментирала плодова каша се изпарява при 78,37°С и чрез кондензация от охлаждане се превръща в концентриран алкохол (ракия, водка, спирт). От тази гледна точка за да се приеме, че е налице дестилация е необходимо да е започнал процеса на нагряване на материала. Зареждането на съоръжението е само подготовка за дестилация. От доказателствата по делото се установява, че все пак процес на дестилация е бил започнал. От обстоятелствената част на АУАН се установява, че съоръженията с вместимост от 300 и от 500 литра са били в работен режим и имало две лица, дестилиращи алкохол. От показанията на св. Г. не се установява със сигурност, че процесът на дестилация е започнал – установява „Мисля, че вече беше заложен материала, налят, за да започне производствения процес…Установили сме, че е било в процес на дестилация“. От Протокола за извършена проверка № 25BG-003000А024685 от 22.10.2025 г. обаче, категорично се установява, че съоръженията са били в процес на дестилация, тъй като в него е посочено освен, че съоръженията са били в работен режим и това, че вече е имало дестилирано количество 10 и 8 л съответно при 50° съдържание на алкохол. Следователно съдът приема, че производственият процес е бил започнал според изискването на ЗАДС и от тази гледна точка нарушението е било безспорно извършено. При правилно установената от АНО фактическа обстановка изводът му, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 88б, ал. 2 вр. ал. 1, е правилен. Според разпоредбата справката-декларация по чл. 45, ал. 2 от ППЗАДС следва да се предостави от собственика на малък обект за дестилация за попълване от физическите лица, които предоставят за производство ферментирал материал, се попълва преди началото на производствения процес. Правилно АНО е приел, че са били извършени две нарушения в идеална съвкупност, доколкото декларации по чл. 45, ал. 2 от ППЗАДС е следвало да се даде на две лица за попълване, като начисляването на акциз на литър става по отношение на всяко лице произвело дестилат. За извършеното нарушение АНО е наложил наказание за всяко едно нарушение имуществена санкция в размер на 1000 лв. по съответната санкционна норма на чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС, която предвижда наказание имуществена санкция от 500 до 2000 лв. Наказанията са били определени под средния размер от 1250 лв. За да обоснове санкция над предвидения минимум АНО е съобразил, че вече с влязло в законна сила на 08.01.2025 г. дружеството-жалбоподател е било наказано с имуществена санкция в размер на 400 лв. за същото нарушение. Споразумението е било представено по делото. Следователно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН за определяне на наказанието е била спазена. При извършената служебна проверка съдът не установи съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и при съставяне на АУАН. При издаване на НП АНО е приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН според, който НП издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Отговорността на дружествата и ЕТ е обективна затова въпросът за вината не е предмет на производството. По-горе съдът прие, че нарушението е безспорно извършено. При издаване на НП АНО е констатирал, че при извеждане на нарушенията в АУАН е било посочено като населено място с. М., общ. С. З. с посочване на др. номер на регистрацията на обекта, но иначе мястото на нарушенията били коректно посочени в обстоятелствената част на нарушението. Съдът приема тези доводи. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН изискват в акта да се посочат дата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. За яснота съдът отбелязва, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено не представляват законодателна тавтология. Под описание на нарушението се има предвид неговото юридическо формулиране по съставомерни елементи, предвидени в правната норма, а под обстоятелства, при които е било извършено нарушението следва да се има предвид начина му на извършване, като отделно в чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН има изискване за посочване на времето и мястото му на извършване. Съдът отбелязва също, че времето, мястото и начина на извършване на нарушението представляват негови индивидуализиращи признаци, които го разграничават от др. нарушения, затова поначало липсата на някои от тези признаци водят до опорочаване на акта и представляват съществено, неотстранимо нарушение на процесуалните правила. Мястото на нарушението има значение и за териториалната компетентност на органа да разгледа случая. При съставяне на АУАН обаче, структурно е била отделена обстоятелствената част, където са изложени достоверно обстоятелствата за време, място и начин на извършване на нарушението. Грешка в описателната част обаче, където е била допусната грешката в мястото, както и грешки в правоприлагането или липса на посочване на нарушената правна норма според съдебната практика, не представляват съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото предметът на доказване се определя от обстоятелствената част на обвинението (Р 1094-07-І, чл. 102, т. 1 от НПК), а не от предложеното описание на нарушението от актосъставителя или приетата от него правна норма на нарушение. На следващо място АУАН за разлика от НП не представлява правораздавателен акт, а неговата основна функция е да даде начало на административнонаказателното производство (чл. 36, ал. 1 от ЗАНН) въз установени и посочени в него факти на нарушението. Затова не всички нарушение в АУАН са съществени. Следователно съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди. Основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 27е от Наредбата за правна помощ и с оглед участието на юрисконсулт в едно заседание следва да се определи такова в минимален размер от 70 €. Водим от горните мотиви съдът