Решение № 38 от 17.2.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 316/2025 г.

наказателно дело № 20251890200316 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН. Образувано е по жалба на „Е.Е.“ АД, ЕИК ••, представлявано поотделно от управителите А.Н.С. и Л.Н.С., срещу Наказателно постановление № 6/30.06.2025 г., издадено от кмета на Община Б., с което на дружеството на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 44, ал. 1, т. 19 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Б., приета с Решение № 83 от Протокол № 9/2014-15/25.09.2014 г., изменена с Решение № 91 от Протокол № 10/2018-19/30.08.2018 г., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 450,00 лева, за извършеното нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 19 от Наредбата. В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно – издадено е в нарушение на процесуалните правила, а също и в нарушение на материалния закон. На първо място се сочи, че в хода на производството не е бил установен нарушителят на деянието, като в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е извършена индивидуализация на нарушителя, а механично е бил посочен „Е.Е.“ АД. В тази връзка се поддържа, че извършилият проверката инспектор не е установил, нито е видял кое е лицето или лицата, които са оставили въпросните опаковки и амбалаж, въпреки че всеки клиент на офис на пощенския оператор може да е оставил свой отпадък, след приемане на пратката си. На следващо място се сочи, че офисът, пред който се твърди, че е открит описаният в АУАН амбалаж, се стопанисва и управлява от отделно юридическо лице, а не от „Е.Е.“ АД, а именно от дружеството „С.Е.“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Н. В.“ № 45, която информация следва да е служебно известна на общинската администрация, тъй като се съдържа в заявлението, което е подавано за работното време на търговския обект, пред който е посочено, че са констатирани отпадъци, както е била видна и на стикера, залепен на вратата на този търговски обект, посочващ работното му време. В тази връзка се поддържа, че вместо да събере необходимите данни за установяване на извършителя на твърдяното деяние, административнонаказващият орган в мотивите към наказателното постановление е посочил, че „юридическите лица отговарят за действията на лицата, които са ангажирали да изпълняват определена дейност по договорка между страните или срещу възнаграждение като изпълнители“, без да сочи на основание коя правна норма извежда посоченото твърдение На следващо място се оспорва и заключението, че „дружеството носи отговорност за поведението на своите служители“, въпреки че не е направена проверка дали лицата, които работят в посочения офис, са служители на „Е.Е.“ АД. Поддържа се, че неизясняването на авторството е съществено нарушение на изискванията на чл. 57 ЗАНН, като липсата на конкретно и ясно описание на обстоятелствата по осъщественото административното нарушение съществено нарушават правото на защита на сочения за нарушител. На следващо място се поддържа, че АУАН незаконосъобразно е бил съставен в отсъствието на посочения за нарушител, като последният изобщо не е бил поканен да се яви за съставянето му, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН е императивна. Поддържа се, че ако се приеме становището на административнонаказващия орган, че нормата на чл.40, ал.1 ЗАНН не е императивна и неспазването й не води до порочност на издадения административен акт, то това ще доведе до установяване на трайна практика актовете да се съставят без присъствие на сочените за нарушители, което грубо нарушава техните права още в началото на административнонаказателното производство. Поддържа се още, че в НП липсва конкретно и ясно описание на обстоятелствата по осъщественото административно нарушение, както и в какво точно се обвинява дружеството, доколкото както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, описанието на нарушението се свеждало до отбелязване, че на съответните дата и място е установено, че са оставени амбалаж, палета и опаковки от разтоварване на стоки, с което се затруднява преминаването на граждани по тротоара и спирането на автомобили на паркоместа, определени за тази цел. По същество, от това описание не можело да се разбере изобщо, чрез какво конкретно поведение на санкционирания субект се счита за осъществено от него твърдяното нарушение – дали чрез активно действие, състоящо се в изрично възложено от орган на дружеството задание до конкретно лице за разтоварване на отпадък на съответното място или чрез бездействие, изразяващо се в неосъществен контрол върху служител на дружеството, или върху лица, клиенти на съответния офис. Не ставало ясно и кое е мястото, където се твърди, че е извършено нарушението – върху тротоар, върху паркоместа, като не ставало ясно още дали земята, където са „констатирани“ отпадъци, е частна собственост или общинска такава. Сочи се, че в АУАН, респ. в наказателното постановление, липсвал приложен доказателствен материал за „констатираното“ нарушение, като цитираните едва в наказателното постановление два сигнала от 05.05.2025 г. и от 13.06.2025 г. с приложен към тях снимков материал, не били представени на „Е.Е.“ АД, за да вземем отношение по съдържанието им. На следващо място, в обжалваното постановление била посочена дата за извършване на нарушението – 30.06.2025 г., но липсвал приложен снимков материал от тази дата, нито са събрани свидетелски показания в деня на констатиране на нарушението, тъй като липсвали свидетели при извършване на самото нарушение. Правната норма, която се твърди, че е нарушена, била тази на чл. 44, ал. 1, т. 19 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Б., съгласно която на територията на Община Б. се забранява заемането на тротоарите и уличните платна с амбалаж и/или стоки, извън необходимото технологично време за извозване на товароразтоварни работи. Въпреки това проверяващият инспектор не е описал в АУАН какво е „необходимото технологично време“ за извършване на товаро-разтоварни дейности, нито как е установил, че същото не с спазено, като това е довело до липса на подробно изложение в описанието на нарушението в АУАН, респ. в НП, респ. до нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН. Поддържа се, че при издаване на оспорваното наказателно постановление административният орган не е изпълнил и изискванията на материалния закон за съдържание на наказателното постановление, доколкото не са посочени доказателствата за извършеното нарушение, като не е изяснена и реалната фактическа обстановка, поради което се явява нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Релевира се и възражение, че при издаването на наказателното постановление АНО не е обсъдил възможността за освобождаването на дружеството от отговорност на основание чл. 28 ЗАНН, предпоставките за които според жалбоподателя били налице. С оглед на горното законният представител на дружеството моли НП да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения и постановено в нарушение на материалния закон, евентуално поради приложение на чл. 28 ЗАНН. В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. Сарандева, която поддържа подадената жалба, като представя и подробни писмени бележки. Претендира и разноски в производството, като прави възражение за прекомерност срещу претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание пред въззивния съд, административнонаказващият орган – кмет на община Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Дончева, която оспорва жалбата, като представя и подробни писмени бележки. В същите изтъква, че отговорността на дружеството е била ангажирана на основание предвиденото в чл. 12 от представения по делото Договор по чл. 22 ЗПУ за изпълнение на универсални пощенски услуги, съгласно който партньорът действал от името и за сметка на Еконт. Претендират се и разноски в производството. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 08.08.2025 г., а жалбата, макар и да няма данни как е подадена е с вх. № П-И-335-(3)/22.07.2025 г., т.е. в рамките на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима. Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: Съгласно вписванията в ТРРЮЛНЦ „Е.Е.“ АД, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. „С..“ № 16, е с регистриран предмет на дейност „Пощенски, куриерски и логистични услуги, складова и транспортна дейност, както и всяка друга, позволена от закона дейност“. Видно от публично достъпния Регистър на операторите, предоставящи универсална пощенска услуга или част от нея по Закона за пощенските услуги, „Е.Е.“ АД, ЕИК •• има издадена лицензия за приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки, пощенски парични преводи и допълнителни услуги „препоръка“ и „обявена стойност“ за срок от 20 години от 14.12.2006 г. до 14.12.2026 г. На 01.05.2018 г. „Е.Е.“ АД, в качеството му на пощенски оператор, сключило със „С.Е.“ ЕООД, в качеството му на партньор, Договор по чл. 22 ЗПУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги. По силата на този договор и на основание т. 1 Еконт възлага, а партньорът се съгласява да извършва дейности по изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги (УПУ и НПУ), а също и допълнителни услуги съгласно предоставените на Еконт лицензии, като предоставя на партньора и правото да предлага на потенциални и настоящи потребители УПУ, НПУ и допълнителни услуги, в управляваните от него точки за достъп, подробно описани в Приложение № 1. Съгласно т. 12 при неизпълнение на задълженията по настоящия договор, в отношенията си с потребителите на услуги и трети лица, включително и при предлагането и сключването на договори за пощенски и допълнителни услуги, партньорът действа от името и за сметка на Еконт, за което се счита упълномощен със сключването на договора, като упълномощаването на партньора е единствено за извършване на действия по изпълнение на изрични възложените с настоящия договор или чрез „Стандартите“ задължения. Съгласно т. 19.1 от Договора при изпълнение на задълженията си по договора, партньорът трябва да спазва всички императивни норми на действащото законодателство, както и всякакви забрани и ограничения, въведени от съответните държавни органи, касаещи използването или извършването на пощенските и допълнителните услуги. На 18.10.2021 г. страните сключили и Анекс към Договора, съгласно който на основание раздел XVI, т. 151 изменят адреса на управляваната от партньора точка за достъп „Б.“ с настоящ адрес гр. Б., ул. „•••“ № 9А, която ще се помещава на адрес гр. Б., бул. •••. На 03.05.2025 г. и на 13.06.2025 г. по електронната поща на община Б. постъпили сигнали от И.К., съдържащи оплаквания към служителите на куриерска фирма Еконт на адрес гр. Б., бул. „Е.“ № 34А, които оставяли бокс палети, обикновени плати, опаковки и други отпадъци на общите части пред самия офис, които оставали и след работно време. Сигналите били съпроводени и от снимков материал, от които не се установява къде са направени снимките и кои са лицата, оставили палетата на улицата. На 23.05.2025 г., около 13.10 часа, св. Б. Т. на длъжност инспектор в Общински инспекторат към община Б., посетила адреса на офиса и установила, че на тротоара пред офиса на „Е.Е.“ АД, на адрес гр. Б., бул. „Е.“ № 34А, са оставени амбалаж, палета и опаковки от разтоварване на стоки. В отговор на подадения на 03.05.2025 г. сигнал до сигналиста било изпратено писмо рег. индекс СГ-14(1)/06.06.2025 г. от кмета на община Б., в който било посочено, че на 23.05.2025 г. е била извършена проверка, в хода на която са се е констатирало, че на мястото са оставени дървени палета и желязна количка, пълна с найлони, за което община Б. ще предприеме мерки и ще състави акт на нарушителя. В изпълнение на това на същата дата – 06.06.2025 г., и без представител на дружеството „Е.Е.“ АД да е бил надлежно поканен, св. Б. Д. Т., в присъствието на свидетелите при съставяне на акта – св. А. Д. Б. – зам. кмет на община Б. и св. С. К. К. – старши юрисконсулт към община Б., съставила на жалбоподателя АУАН № 09/06.06.2025 г. за това, че на 23.05.2025 г., около 13.10 часа, при извършване на проверка от Б. Д. Т. – на длъжност инспектор в Общински инспекторат към община Б., се установи, че на тротоара пред офиса на „Е.Е.“ АД, на адрес гр. Б., бул. „Е.“ № 34А, са оставени амбалаж, палета и опаковки от разтоварване на стоки, с което затруднява преминаването на граждани по тротоара и спирането на автомобили на паркоместата, определени за това, „с което нарушил чл. 44, ал. 1, т. 19 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Б., съгласно която на територията на община Б. се забранява и се наказва с глоба за физическо лице, а юридическо лице или едноличен търговец с имуществена санкция в размер както следва – наказва се с глоба от 400 до 500 лв. юридическо лице: Заемането на тротоарите или уличните платна с амбалаж и или стоки, извън необходимото технологично време за извършване на товаро-разтоварни работи“. Актът бил подписан от актосъставителя и двамата свидетели при съставянето му. Актът бил връчен с известие за доставяне, връчено на неустановена дата през месец юни 2025 г. на неустановено лице, предвид нечетливостта на отразеното в известието за доставяне. По преписката постъпило и възражение по чл. 44а, ал. 1 ЗАНН срещу съставения АУАН, в което законният представител на дружеството се е противопоставил на така съставния АУАН, доколкото не е бил установен действителният нарушител, а именно дружеството, стопанисващо и управляващо офиса в гр. Б. – „С.Е.“ ЕООД. Позовал се е на неспазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, както и на нарушения, допуснати при съставянето на АУАН, касаещи неговото съдържание и по-конкретно начина, по който е описано нарушението. Към възражението била представена и извадка от договора, сключен между „Е.Е.“ АД и „С.Е.“ ЕООД. Въз основа на така издадения АУАН, след като приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и при идентично описание на извършеното нарушение Г.Н.Д. – кмет на община Б., издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 6/30.06.2025 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 44, ал. 1, т. 19 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Б., приета с Решение № 83 от Протокол № 9/2014-15/25.09.2014 г., било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 450,00 лв. за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 19 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Б., приета с Решение № 83 от Протокол № 9/2014-15/25.09.2014 г., изменена с Решение № 91 от Протокол № 10/2018- 19/30.08.2018 г. В НП били приети за неоснователни възраженията, направени срещу АУАН и е прието, че именно „Е.Е.“ АД следва да понесе административнонаказателната отговорност, тъй като носи отговорност за поведението на своите служители. Като отегчаващо вината обстоятелство е посочено, че извършеното нарушение загрозява градската среда, затруднява придвижването на пешеходците и създава опасност от възникване на инциденти, като влошава и хигиената на общественото място, поради което е налице превес на отегчаващите обстоятелства. Прието е, че не може да бъде приложен чл. 28 ЗАНН, тъй като е замърсено обществено място, гражданите са били възпрепятствани да се придвижват необезпокоявано и е загрозен обликът на пространството. Наказателното постановление било връчено на сътрудник ва дружеството на 08.07.2025 г. Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: Договор по чл. 22 ЗПУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.05.2018 г. и Анекс към него от 18.10.2021 г., два броя сигнали, ведно със снимков материал към тях, писмо рег. индекс СГ-14(1)/06.06.2025 г., писмо рег. индекс П-И-335/10.06.2025 г., ведно с известие за доставяне, възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, ведно с извлечение от Договор и Анекс, АУАН № 09 от 06.06.2025 г., писмо рег. индекс П-И-335 (2)/04.07.2025 г., ведно с известие за доставяне, Решение № 83 от Протокол № 9/2014-15/25.09.2014 г. за приемане на Наредба за управление на отпадъците на територията на община Б., Решение № 91 от Протокол № 10/2018-19/30.08.2018 г. за изменение на Наредба за управление на отпадъците на територията на община Б., длъжностна характеристика за длъжността инспектор, подписана от св. Б. Т., декларация-съгласие, подписана от св. Б. Т., Трудов договор № ТД 2/12.01.2024 г., допълнително споразумение към № ТД 161/29.04.2024 г., допълнително споразумение № ТД 167/19.05.2025 г., уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, молба и автобиография, както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. Д. Т., А. Д. Б. и С. К. К.. Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът даде вяра на показанията и на тримата свидетели, макар че един от тях е заместник кмет на община Б., а друг - старши юрисконсулт, който дори и фактически е подготвил и атакуваното НП. Тези свидетели обаче не са взели участие при проверката на 23.05.2025 г., а се явяват само свидетели при съставяне на АУАН. Действително сл. Б., твърди, че също е бил свидетел на случай, когато колите са били запречили пътя, като твърди, че е бил и при нарушението, но не излага каквото и да било конкретни спомени във връзка с него, поради което и доколкото този свидетел изрично в акта е посочен като такъв при неговото съставяне, не може да се приеме, че действително е присъствал при установяване на нарушението от 23.05.2025 г. Същевременно обаче този свидетел е запознат с обстоятелството, че обектът се стопанисва от дружеството „С.Е.“ ЕООД, а не от жалбоподателя. По отношение на показанията на св. Т., съдът намира, че същата е възприела намиращите се там палета, кашони, найлони и железни колички, но не е възприела служители от офиса да са ги стоварили там, като не е и прекарала достатъчно време, за да установи, дали не се касае до извършване на товаро-разтоварна дейност. В показанията си свидетелката заявява, че на служител от обекта е било дадено предписание, което обаче не е не налично по делото, но това обстоятелство е ирелевантно, доколкото свидетелката не твърди предписанието да достигнало до знанието на служител на дружеството жалбоподател, а конкретният обект не е бил стопанисван от него. Заявява, че след като са дали предписание, което не е било изпълнено, директно са съставили АУАН без да правят опити за уведомяване на дружеството жалбоподател, че започва производство по ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактическа обстановка. С оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, съдът намира следното от правна страна: Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от 84 ЗАНН, вр. с ч. 14, ал. 2 НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление. Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, както и посочената като нарушена правна норма прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са ги издали. В разпоредбата на 37, ал. 1 ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контролът по приложението на съответните нормативни актове. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 37, ал.1, б. „б“ ЗАНН, като е представен трудов договор на актосъставителя и длъжностна характеристика, от която е видно, че с т. 5.3 са му възложени правомощия по издаване на АУАН. В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. В настоящия случай, НП е издадено от кмета на община Б. – Г.Н.Д., който именно е компетентен съгласно цитираната разпоредба – чл. 47, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. Грубо обаче са били нарушени разпоредбите касаещи законосъобразното започване на административнонаказателното производство, както и тези относно съдържанието на АУАН и НП. На първо място и в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството-нарушител, без да са правени опити дружеството въобще да бъде уведомено, с което са ограничили правото му да релевира възраженията си още преди съставяне на АУАН. Макар и по делото да не се установява надлежно връчване на АУАН, доколкото в известието за доставяне са нечетливи както датата, така и лицето, което го е получило. Нещо повече, АУАН е изпратен с известие за доставяне в нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, като отново в нарушение на тази разпоредба е останал неподписан. В нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 ЗАНН по делото дори няма данни за връчване на препис от АУАН на нарушителя, доколкото липсва разписка, като няма данни и за уведомяване на нарушителя за правото му по чл. 44 ЗАНН. Независимо от това, по делото е постъпило възражение, в което санкционираното дружество е изложило основателни доводи за незаконосъобразност на АУАН, които обаче не са били възприети. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В настоящия случай в АУАН не се съдържат фактически твърдения за извършено нарушение, доколкото е отразено, че на тротоара пред офиса на „Е.Е.“ АД, на адрес гр. Б., бул. „Е.“ № 34А, са оставени амбалаж, палета и опаковки от разтоварване на стоки, с което затруднява преминаването на граждани по тротоара и спирането на автомобили на паркоместата. В АУАН обаче не се твърди това да е било сторено от служители на дружество, за които последното отговаря в изпълнение на нареждане на представител на дружеството или поради неупражнен по отношение на служителите контрол. Поради това е налице съществено нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, посредством което е било ограничено в значителна степен правото на санкционираното юридически лице да разбере защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а оттам и да организира защитата си. Нещо повече, макар и в АУАН да е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. т. 19 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Б. (словесното описание на която е изключително неясно), съгласно която на територията на общината се забранява заемането на тротоарите или уличните платна с амбалаж и или стоки, извън необходимото технологично време за извършване на товаро-разтоварни работи, то в АУАН липсват каквито и да било фактически твърдения, за неспазено технологично време за извършване на товаро-разтоварни работи, като с това е било допуснато и съществено противоречие и неясното относно съставомерните елементи на твърдяната като нарушена правна норма. Тези нарушения са били пренесени и в атакуваното НП, поради което същото се явява издадено в нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, което пък е и самостоятелно основание за цялостна отмяна на санкционния акт. Дори и да се приеме обаче, че всички тези нарушения не са от категорията на съществените, доколкото не нарушават правото на защита на санкционираното лице, то са налице и допълнителни основания за отмяна на атакуваното НП, което се явява и материално незаконосъобразно. На първо място, по делото категорично е установено, че обектът на адрес гр. Б., бул. „Е.“ № 34А се стопанисва и управлява от партньор на жалбоподателя – „С.Е.“ ЕООД, което обстоятелство е можело да бъде установено от контролните органи още в хода на извършване на проверката и най-късно при постъпване на възражението от санкционираното дружество. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а съгласно ал. 2 за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В случая в Наредба за управление на отпадъците на територията на община Б. е предвидена отговорността на юридическите лица за неизпълнение на задълженията им по наредбата, но не е предвидена отговорност на трети лица за същото това неизпълнение на задълженията по Наредбата, поради което не може да се приеме, че в случая отговорността за действията на служителите на „С.Е.“ ЕООД носи жалбоподателя. На се касае за отношения възложител-изпълнител, при които възложителят отговаря за действията на изпълнителя, в случай че това е предвидено в нормативната уредба, а за партньорски отношения, при които двете дружества запазват своята самостоятелност, но партньорът се съгласява да изпълнява определена дейност от името и за сметка на пощенския оператор, като отговорността на последния за действията на партньора се свежда до предвиденото в чл. 12 от Договора, касаещо обаче именно извършваните от партньора пощенски услуги и дейностите, във връзка с тях. Действително в чл. 22 ЗПУ е предвидено, че пощенските оператори могат да сключват договори с други лица за изпълнение на отделни дейности от пощенската услуга, като пощенският оператор и в тези случаи носи отговорност за изпълнение на задълженията по този закон и общите му условия на договора с потребителите. Тоест, съгласно разпоредбите на закона отговорността на жалбоподателя пощенски оператор за действията на партньора се свежда до неизпълнение на задълженията по ЗПУ и на общите условия на договора с потребителите. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 9 ЗПУ пощенските оператори са длъжни да спазват изискванията за опазване на околната среда, живота и здравето на хората. Съобразявайки така предвиденото задължение и разпоредбата на чл. 22 ЗПУ следва и изводът, че пощенският оператор отговаря и за нарушението на това задължение от страна партньора, в който случай обаче отговорността му следва да бъде ангажирана именно за това нарушение при това от компетентните по ЗПУ органи. Съгласно чл. 94, ал. 1 и ал. 2 ЗПУ контролът по спазването на този закон и по прилагането на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията съобразно правомощията й, която при необходимост взаимодейства с Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и с други компетентни органи. Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗПУ председателят на Комисията за регулиране на съобщенията оправомощава със заповед служители от администрацията й за осъществяване на контрола по този закон. Това са и компетентните служители, които могат да извършат проверка за спазването на изискванията на закона от страна пощенският оператор, респ. на партньора му, като възбудят и административнонаказателно преследване на виновното лице, вкл. на пощенския оператор за нарушения, извършени от партньора му, когато са налице основанията за това по чл. 20, вр. чл. ЗПУ. Доколкото общинските органи не са компетентни да санкционират пощенския оператор по реда на ЗПУ, същите са разполагали единствено с правомощието да санкционират виновното юридическо лице – „С.Е.“ ЕООД. Като не е сторил това, а е издал атакуваното НП срещу „Е.Е.“ АД, АНО е допуснал нарушение на материалния закон, доколкото дружеството жалбоподател в случая не е отговорно за действията на служителите на партньора си. Съдът намира за нужно да отбележи, че в случай че в действителност се осъществява неправомерно поведение, изразяващо се оставяне на боклуци и палета на тротоара пред процесния офис от страна на служители на дружеството, то такова поведение не следва да се толерира, но и не следва да се санкционира в нарушение на установените правила. В случай че служителите от община Б. са искали да бъде санкциониран именно пощенския оператор и не се касае до „недоглеждане“, както заяви в разпита си заместник кмета, то същите са разполагали с правомощието да сезират КРС с искане да бъде извършена проверка, но не и да осъществяват административен произвол, съставяйки АУАН в отсъствие на нарушителя, без да са налице основанията за това, при това за нарушение, за което той въобще не носи отговорност. Само за пълнота и предвид правомощието на съда по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, следва да се отбележи, че в случая е недопустимо съдът да преквалифицира нарушението като такова по чл. 22, вр. чл. 20, ал. 1, т. 9 ЗПУ, доколкото е налице съществено изменение на обстоятелствата (ангажира се отговорността на жалбоподателя за поведение не трето лице, които факти не са му били предявени с АУАН), а също и поради причината на административнонаказващият орган – кметът на община Б., не разполага с правомощията да ангажира отговорността му за нарушение цитираната разпоредба. С оглед на всичко изложено и поради множеството допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено. По разноските: Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. По делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя са представени доказателства за направата на разноски в общ размер на 400,00 лв., с еврова равностойност 204,52 EUR – заплатено адвокатско възнаграждение, която именно сума следва да се възложи в тежест на въззиваемата страна. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Районен съд – Сливница