Решение № 296 от 7.7.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 685/2026 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „НЛМ“ ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 31/01.12.2025г. на Директор на РИОСВ – Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева (3579,04 евро), за нарушение по чл. 35, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 ЗУО. С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон – ЗУО във вр. с Регламент (ЕО) № 1013/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци, както и поради съществени процесуални нарушения на процесуалния закон. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че превозът е осъществен съобразно изискванията на законодателството на Европейския съюз - Регламент (ЕО) № 1013/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци, приложим и на територията на Република България, който е с приоритет пред българското законодателство и в настоящия случай за двата трансгранични превоза са издадени всички необходими документи за нотифициране на компетентните органи в Румъния и България и превозвача „SC Onix Intertrucks“ SRL (ангажирал от „НЛМ“ ЕООД, предоставените му две транспортни средства с водачи) го има издаден в Румъния и ако има нарушение, то ще се изразява в неспазване разпоредбите на Глава пета, раздел ІV от ЗУО (чл. 95-111 ЗУО, а не на чл. 35, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 ЗУО, доколкото е налице трансграничен превоз на отпадъци в рамките на ЕС, а не единствено превоз на отпадъци на територията на България и целта на Регламент (ЕО) № 1013/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци, намираща отражение и в чл. 99, ал. 1, т. 5 ЗУО е транспортирането на отпадъци да се осъществява от лица, които са регистрирани за тази цел, като законът не определя, че това разрешение или регистрационен документ следва да бъде издаден от българските органи и по реда предвиден в ЗУО. Развиват се съображения, че предвид систематичното място на нормите на чл. 35, ал. 3 ЗУО и чл. 99, ал. 1, т. 5 ЗУО, втората предвижда изключение от общото правило на чл. 35, ал. 3, включително с посочената в обжалваното НП хипотеза на приложение във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 2 ЗУО за трансгранично транспортиране на отпадъци. Релевират се доводи, че НП не е издадено от местнокомпетентен орган и такъв следва да бъде директора на РИОСВ – Плевен, тъй като местоназначението на двата превоза е на територията на град Плевен и това представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е ограничило правото на защита на наказаното лице. На последно място се релевират доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. Депозирана е писмена защита, в която се поддържат изложените в жалбата фактически и правни доводи. Претендира разноски. Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата и релевира доводи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, като при издаването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В подкрепа на това излага доводи, че нарушението е описано пълно и ясно, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на не него НП и безспорно се доказва от събраните в хода на производството доказателства. Релевират се доводи, за неоснователност на възраженията на дружеството жалбоподател, за липса на местна компетентност на РИОСВ – Русе. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 5 ЗУО, касае само превоз на опасни отпадъци, а превоз на такива отпадъци не е осъществен в настоящия случай, както и за неоснователност на искането за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 10.07.2025г. в РИОСВ – Русе е постъпило писмо от Националния координационен център (НКЦ) към Министерството на околната среда и водите, във връзка с трансграничен превоз от Румъния до България на отпадък с код и наименование: 15 01 02 – пластмасови опаковки. При извършена проверка от страна на служители на РИОСВ – Русе, на представените с писмото документи е било установено, че дружеството жалбоподател „НЛМ“ ЕООД, което е със седалище и адрес на управление в град Разград, ул. „Кресна“ № 22 е извършило превоз на отпадък с код и наименование 15 01 02 – пластмасови опаковки с превозно средство с рег. № СВ 47 39 СЕ/РР 14 98 ЕА на 30.06.2025г., в количество 15,16 тона и с превозно средство с рег. № РР 53 87 ВМ/РР 19 28 ЕА от 03.07.2025г в количество 15,60 тона, съгласно Анекс 7 и международна товарителница – ЧМР. Като изпращач е бил вписан „PROFESSIONAL RECYCLE“ SLR – Търгу Муреш, Румъния, като превозвач бил вписано дружеството жалбоподател „НЛМ“ ЕООД, а като получател „Глобъл Рециклинг“ ООД град Плевен. При извършената проверка във входящия регистър на РИОСВ - Русе, както и в публичния регистър на лицата, притежаващи разрешителни и регистрационни документи на ИАОС е било установено, че дружеството не притежава, издаден от директора на РИОСВ – Русе документ за дейности по транспортиране на отпадъци, съгласно чл. 35, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците, като нарушението е извършено в периода 30.06.2025г. – 03.07.2025г. и същото е установено на 31.07.2025г. като е обективирано в констативен протокол № ВЯ-33/31.07.2025г. и се изразява в извършване на дейност по транспортиране на отпадъци от „НЛМ“ ЕООД, без да притежава регистрационен документ, съгласно чл. 35, ал. 3 ЗУО. Така приетите за осъществили са субсумирани като нарушение по чл. 35, ал. 3 ЗУО и срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 0002986 от 01.09.2025г., който поставил началото на настоящото административнонаказателно производство, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН. АУАН бил подписан от представляващия дружеството жалбоподател, с отразяване, че има възражения. Такива били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в които дружеството жалбоподетел е посочило, че е получило две заявки за товарене на стока от Румъния до България от страна на румънска фирма, която е възложила два транспорта на дати 30.06.2025г. един камион и на 01.07.2025г. втори, които да натоварят пластмаса, която не е опасен отпадък и не изисква разрешително за превоз на отпадъци и в заявките няма описание за изискване на разрешително. Посочва се, че в заявките не пише, че стоката, която трябва да се превози е отпадък, като в ЧМР е отбелязано с букви РЕТ, че товарът е пластмасови бутилки за напитки за рециклиране и производство на нови. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 31/01.12.2025г. на Директора на РИОСВ – Русе, с фактическо описание на нарушението и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева (3579,04 евро), за нарушение по чл. 35, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 ЗУО. Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита, в процесуалното качество на свидетели, на актосъставителя В. Д. Явашева и свидетеля Е. Л. П., както и писмените доказателства и доказателствени средства събрани в хода на производството по делото, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело. Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА: Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП, по начин напълно позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и в АУАН, и НП са намерили отражение всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, въз основа на които наказващия орган е приел, че същите осъществяват обективните признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството нарушител. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. В настоящия случай, в хода на протеклото административнонаказателно производство, не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното дружество, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователни и без опора в закона са доводите на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, досежно липсата на материална компетентност на наказващия орган. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН, критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателни постановления е мястото, където е извършено или довършено нарушението. Видно от обжалваното наказателно постановление нарушението се изразява в това, че дружеството жалбоподател - “НЛМ” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Разград, община Разград, област Разград, ул. „Кресна“ № 22, вх. В, ет. 2, ап. 30, като превозвач е извършил дейност по транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗУО, без да притежава необходимия регистрационен документ за осъществяване на такава дейност, съгласно разпоредбите на чл. 35, ал. 3 ЗУО. Съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 5, т. 2 ЗУО Заявлението, заедно със съпътстващата го документация, се подават на хартиен и технически носител или по електронен път до директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището на заявителя, в случай че се заявяват дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, а в случая седалището на дружеството жалбоподател е именно град Разград. Самото нарушение е извършено чрез бездействие, като дължимото действие - подаване на заявление за регистрация по чл. 35, ал. 3 ЗУО, е следвало да бъде извършено пред директора на РИОСВ – Русе, поради и което именно директора на РИОСВ – Русе, а не на РИОСВ – Плевен е материално компетентен да издаде обжалваното наказателно постановление. В случая не се касае за разрешение за третиране на отпадъци, в която хипотеза действително местнокомпетентен е именно директора на РИОСВ, където се извършва дейността. В този смисъл, а именно как се определя мястото на нарушение при бездействие са Определение № 47 от 14.04.2021 г. на ВКС, постановено по ч. н. д. № 307/2021 г., I н. о., НК и Определение № 118 от 29.10.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 955/2019 г., III н. о., НК. По изложените мотиви, неоснователни са твърденията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, за допуснати в хода на административнонаказателното производство на процесуални нарушения, имащи за своя последица, отмяна на оспореното наказателно постановление. Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че дружеството жалбоподател не е осъществило състава на нарушението по чл. 35, ал. 3 ЗУО, под която норма са субсумирани установените от страна на наказващия орган факти от обективната действителност, а е осъществило състава на нарушението по чл. 99, ал. 1, т. 5 ЗУО, тъй като се касае за трансграничен превоз на отпадъци, без дружеството жалбоподател, в качеството му на превозвач да притежава регистрационен документ, за транспортиране на отпадъци. В случая същественото е, че дружеството жалбоподател не притежава такъв документ, издаден както от българските власти, така и от компетентните органи на държавата изпращач, която в случая е Румъния. Обстоятелството, че дружеството не притежава регистрационен документ, освен от българските власти, така и от властите на друга държава членка на ЕС безспорно се установява от показанията на свидетелката Е. П., която е ръководител транспорт в дружеството и която в своите показания, изрично посочва „Дружеството няма регистрация нито в България, нито в европейска държава за транспортиране на отпадък“. Без опора в доказателствата по делото са твърденията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, не е превозвач, а само е отдало под наем свои камиони и шофьори на друго дружество, което е превозвач. Обстоятелството, че дружеството жалбоподател има качеството превозвач, се установява, както от показанията свидетелката П., така и от приложените по делото писмени доказателства – опаковъчен лист (лист 22 от делото), опаковъчен лист (лист 31 от делото), където дружеството е посочено като втори превозвач, както и приложените договор – поръчка за транспорт № 8292 (лист 96 от делото) и договор – поръчка за транспорт № 8293 (лист 101 от делото), в които дружеството жалбоподател е посочено именно като превозвач. Неоснователни са твърденията на процесуалния представител, че превозът е осъществен при спазване, изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци. Видно от Приложение ІІ от същия, касаещо Информация и документация, свързани с нотификацията, в т. 15 изрично е посочено, че се изисква „Доказателство за регистрация на превозвача/те за транспортиране на отпадъци“, а в настоящия случай такава регистрация дружеството жалбоподател, в качеството му на превозвач не притежава, както в страната, така и в чужбина. Не е спорно, а и от всички представени по делото доказателства безспорно се установява и доказва, че дружеството жалбоподател е извършило трансграничен превоз на отпадък с код 15 01 02 – пластмасови опаковки, което представлява дейност, по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗУО, без да притежава регистрационен документ, за транспортиране на отпадъци, какъвто се изисква, съгласно чл. 99, ал. 1, т. 5 ЗУО, доколкото се касае за трансграничен превоз. Без опора в закона са твърдения на процесуалния представител на наказващия орган, че нормата на чл. 99, ал. 1, т. 5 ЗУО, касае само опасни отпадъци. Видно от текста на ал. 1 на чл. 99 ЗУО същата се отнася за всеки превоз на отпадъци за Република България. Налице са предпоставките за приложението на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, като въззивната инстанция преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените факти, под друга нарушена законова разпоредба, доколкото в случая следва да се приложи „закон за еднакво наказуемо нарушение“, при което е не е налице съществено изменение на релевантните за административноказаталентото обвинение факти, с които факти нарушителят е бил запознат и е могъл да упражни пълноценно правото си на защитата по тях. За нарушението по чл. 99, ал. 1, т. 5 ЗУО, приложимата санкционна разпоредба е именно тази по чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО, която предвижда имуществена санкция в размер от 3000 до 10000 лева на едноличен търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват, като приложената санкционна разпоредба от страна на наказващия орган е именно тази. Не се каса за явно маловажен случай, по смисъла на § 1, т. 5 ЗАНН, тъй като деянието не разкрива явно незначителна степен на обществена опасност. Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нарушението е формално на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква настъпването на вредни последици. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, още повече, че в случая не се касае за изолиран случай на извършен превоз, в нарушение на разпоредбите, уреждащи превоза на отпадъци. По отношение конкретния размер на имуществената санкция, съдът намира, че същата е правилно инидивидуализирана в размер, около средата на предвиденото, тъй като не се касае за инцидентен или изолиран случай, а се касае за осъществени няколко превоза, без дружеството да има регистрационен документ. С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 143 АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро. По гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН‚ съдът