Решение № 290 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 695/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба н а Ю. Л. С. ЕГН •••••••••• Адрес- •••••••••••••, против Наказателно постановление №26-1920-000030 от 18.03.2026 г., издадено от П. В. А., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен с заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с който на основание чл.178е от ЗДвП, за вменен за осъществен състав на административно нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 51.13 евро/ 100.00 лева/, за това, че на 22.01.2026 г. в 17:26 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.ИСКЪР като Водач на лек автомобил, АУДИ А 6 АВАНТ •••••••••••••, при следните обстоятелства: В ГРАД ПЕРНИК, УЛ. ИСКЪР, ДО СПОРТНА ЗАЛА КРАКРА, ПАРКИРА ЛИЧНИЯ СИ ЛЕК АВТОМОБИЛ АУДИ А6, с рег. № НОМЕР •••••••••••••, В НАСЕЛЕНО МЯСТО ВЪРХУ ТРОТОАРИТЕ ИЗВЪН РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА ИЛИ ОТ СОБСТВЕНИКА НА ПЪТЯ. АУАН Е СЪСТАВЕН ВЪВ ВРЪЗКА С ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК №324/13.02.2026Г. И ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 186, АЛ.2 от ЗДвП, е извършил: В НАСЕЛЕНО МЯСТО ПАРКИРА МПС ВЪРХУ ТРОТОАРИТЕ ИЗВЪН РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА ИЛИ ОТ СОБСТВЕНИКА НА ПЪТЯ, с което виновно е нарушил чл.94 ал. 3 от ЗДвП. Следва да се посочи, че делото е било образувано пред ПРС, след като е било образувано първоначално административно дело № 20267160700055 / 2026 г., като това дело е било образувано по жалба на Ю. Л. С., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••• против фиш за налагане на глоба за неправилно паркиране серия GT, № 18109162 от 22.1.2026 година, издаден от служител при 1-РУ - Перник при ОД на МВР-Перник на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, като съдът е постановил Определение № 759 / 05.06.2026 г., постановено по делото, с което е било постановено, че – „ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Ю. Л. С., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••• против фиш за налагане на глоба за неправилно паркиране серия GT, № 18109162 от 22.01.2026 година, издаден от служител при 1-РУ - Перник при ОД на МВР-Перник. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 55/2026 година по описа на Административен съд - Перник. ИЗПРАЩА делото като преписка по компетентност на ОД на МВР- Перник за процедиране по жалба вх. № УРИЗ13000-1339 от 27.01.2026 година, подадена от Ю. Л. С., с ЕГН •••••••••• срещу фиш за налагане на глоба за неправилно паркиране серия GT, № 18109162 от 22.01.2026 година, издаден от служител при 1-РУ - Перник при ОД на МВР-Перник.“. След изпращане на АНО, е издал в изпълнение на дадените указания № GA4325268, от 25.02.2026 г., издаден от св.М. М. Б., на длъжност СТАРШИ ПОЛИЦАЙ, при РУ 01 ПЕРНИК, ОДМВР ПЕРНИК, на база който е било издадено и атакуваното понастоящем Наказателно постановление №26-1920- 000030 от 18.03.2026 г., издадено от П. В. А., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен с заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като взех предвид, с който на основание чл.178е от ЗДвП, на Ю. Л. С. ЕГН •••••••••• Адрес-•••••••••••••, против, за вменен за осъществен състав на административно нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 51.13 евро/ 100.00 лева/, за това, че на 22.01.2026 г. в 17:26 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.ИСКЪР като Водач на лек автомобил, АУДИ А 6 АВАНТ •••••••••••••, при следните обстоятелства: В ГРАД ПЕРНИК, УЛ. ИСКЪР, ДО СПОРТНА ЗАЛА КРАКРА, ПАРКИРА ЛИЧНИЯ СИ ЛЕК АВТОМОБИЛ АУДИ А6, с рег. № НОМЕР •••••••••••••, В НАСЕЛЕНО МЯСТО ВЪРХУ ТРОТОАРИТЕ ИЗВЪН РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА ИЛИ ОТ СОБСТВЕНИКА НА ПЪТЯ. АУАН Е СЪСТАВЕН ВЪВ ВРЪЗКА С ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК №324/13.02.2026Г. И ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 186, АЛ.2 от ЗДвП, е извършил: В НАСЕЛЕНО МЯСТО ПАРКИРА МПС ВЪРХУ ТРОТОАРИТЕ ИЗВЪН РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА ИЛИ ОТ СОБСТВЕНИКА НА ПЪТЯ, с което виновно е нарушил чл.94 ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят, е депозирал жалба срещу атакуваното НП, като е депозирал и допълнителна жалба, в която излага подробни аргументи защо счита, че атакуваното НП следва да бъде отменено. Сочи, че не е извършил нарушение на 22.01.26г.в 17,26 часа, като ангажира писмени доказателства че е първа група инвалид, за което прилага копие на Решение на ТЕЛК,с исхемична болест на сърцето, дискови хернии L2,L3,L4,L5, за което и прилага копие на ЯРМ от МБАЛ Пирогов, прилага и копие на фискален бон за покупка на лекарства, като твърди, че процесният ден е обикалял със своя автомобил, около аптека Марешки, като имал силни болки в кръста и спрял, за малко, за да слезе да си закупи лекарства, но нямало къде спра, нито имало налично паркомясто за инвалид. Затова с п р я л автомобила си Ауди, с рег№ ••••••••••••• на тротоара отстрани на зала Кракра до контейнер за боклук. Спирането му сочи, че било съобразено и имало достатъчно място да минават пешеходци, макар че трафикът на хора от страни на залата бил малък, като твърди, че автомобилът му бил спрян, не - паркиран и не затруднявал движението на други автомобили, не пречел, и не се намирал на улицата. Твърди, че не може да му се вменява виновност, като алтернативно сочи, че е можело и само да бъде предупреден, а не са му се оставя от полицейските служители, който е видял от аптеката, уведомление за фиш. В съдебно заседание се явява лично и излага по същество своите аргументи за отмяна на атакуваното НП. Сочи, че не оспорва, че е собственик на автомобила и че е спрял, но не и паркирал на инкриминираното място, като му бил издаден фиш и едва след като възразил, и Административен съд - Перник, задължил АНО да издаде атакувания АУАН и впоследствие издадения на база същия НП, като допълва своите оспорвания от жалбата и твърди и че случаят е маловажен такъв, тъй като отивал да си купи лекарства и спрял само за малко, нямало къде да спре на друго място, както и че в самото наказателно постановление, липсвали достатъчно доводи за неговото издаване, липсвали и доводи съобразени с нарушителя и неговата защитна позиция, липсвала и посочена и ясна преценки относно тежестта на нарушението. Самото представено доказателство било една снимка, и тя не доказвала за какъв период е спрял този автомобил и дали въобще е спрян или паркиран, просто е една снимка. По никакъв начин тази снимка, не можело да характеризира, че този автомобил е в нарушение, защото ако е имало такова актосъставителят е можело да направи още една обиколка и тогава по безспорен начин да се увери, че този автомобил наистина е паркиран, спрял и се намира в престой. Липсвали такива съображения относно изискванията на чл. 52, 53 от ЗАНН. Излага че, в своето наказателно постановление наказващият орган дори не е посочил мотиви за издаването. Първо било вписано във фиша чл. 94 без дори да е посочен закон. Оспорва и компетентността на издателя на НП-то. Алтернативно твърди, наличието на приложение на чл. 28 от ЗАНН. Въззиваемата страна– Сектор „ПП“ при ОДМВР- Перник, уведомена по надлежния ред не е изпратила свой процесуален представител за съдебното заседание. Пернишкият районен съд,като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК намира за установено следното : По допустимостта: Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в предвидения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. От фактическа страна: Видно от изложената дотук хронология по издаването на акта и НП- то, то се установява, че както с издадения първоначално фиш / бел. където действително както се възразява в жалбата е бил посочено само чл.94 за нарушен, без да е отбелязано от кой закон, и в коя хипотеза, което впоследствие, след произнасянето на АДМ СЪД-Перник, е било отстранено като в акта и НП е посочено, че се вменява нарушение по чл.94, ал.3 ЗДВП/, то за следните вменени фактически обстоятелства, е било издадено първо акта, впоследствие и при дословно възпроизвеждане на фактическата обстановка атакуваното НП, а именно за това, че на 22.01.2026 г. в 17:26 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.ИСКЪР като Водач на лек автомобил, АУДИ А 6 АВАНТ •••••••••••••, при следните обстоятелства: В ГРАД ПЕРНИК, УЛ. ИСКЪР, ДО СПОРТНА ЗАЛА КРАКРА, ПАРКИРА ЛИЧНИЯ СИ ЛЕК АВТОМОБИЛ АУДИ А6, с рег. № НОМЕР •••••••••••••, В НАСЕЛЕНО МЯСТО ВЪРХУ ТРОТОАРИТЕ ИЗВЪН РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА ИЛИ ОТ СОБСТВЕНИКА НА ПЪТЯ. АУАН Е СЪСТАВЕН ВЪВ ВРЪЗКА С ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК №324/13.02.2026Г. И ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 186, АЛ.2 от ЗДвП, е извършил: В НАСЕЛЕНО МЯСТО ПАРКИРА МПС ВЪРХУ ТРОТОАРИТЕ ИЗВЪН РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА ИЛИ ОТ СОБСТВЕНИКА НА ПЪТЯ, с което виновно е нарушил чл.94 ал. 3 от ЗДвП. По доказателствата: Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена, позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка писмени документи, а именно: изпратените от Адм съд в Перник, в цялост дело, както и тези ангажирани от АНО-Дигитален образ връчено НП № 26-1920-000030;НП№ 26-1920-000030; АУАН. серия GT № 4325268; Жалба № 313000-4339/07.01.2026 г.; Съобщение Административен съд - Перник № 313000-2413/2026 г.; Определение № 324/13.02.2026 г. на Административен съд - Перник; Разпореждане № 245/06.02.2026 г. на Административен съд - Перник; Жалба № 313000-1339/27.01.2026 г.; Фиш серия GT № 18109162; КАКТО и от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както следва: писмените доказателства, находящи се в преписката, ведно с докладваните в днешното съдебно заседание такива: ПИСМО с рег. №15476/29.04.2026г. от Община Перник, в което уведомяват, относно организацията на движението, престоя и паркирането по улица „Искър“в гр. Перник, че на същата улица, в участъка до спортна зала „Кракра“ не са обособени паркоместа. Същата информация е относима и към дата 22.01.2026г. Ведно с писмото е приложена и схема на процесния участък.; ПИСМО с рег. №17407/15.05.2026г. от жалбоподателят Ю. Л. С., което е допълнение към жалбата му и излага доводите си , ведно с приложени копие от Решение на ТЕЛК комисия №0590 от 044/14.03.2011г. и изследване от ЯМР Пирогов; ПИСМО с рег. №19698/03.06.2026г. от ОДМВР ПЕРНИК, изисканите от съда документи за окомплектоване на преписката, както и съдът е приел в цялост АД №20267160700246/2026г. по описа на Административен Съд-Перник. Бил е разпитан в качеството на свидетел и актосъставителят- св. Б., който сочи, че е издал и акта и фиша, преди това и описва, че са установили при движение с полицейския автомобил, че процесното МПС на жалбоподателя е било паркирано на тротоара, като са направили снимки с РСОД, който са му били предявени в с.з., и че са оставили уведомление на предното стъкло на автомобила, за процесиня фиш, срещу, който е възразил впоследствие жалбоподателят е и бил издаден акта и впоследствие атакуваното НП / СВ. Заявява пред съда::...не мога да помня всички, но този си го спомням, защото господина го обжалва. На 22.01.2026г. ние като патрулно постова дейност са ми вменени задълженията. Всички, които установихме, че са паркирали там на посочената улица бяха санкционирани за неправилно паркиране. Там на ул. Искър до спортна зала Кракра няма обособени паркоместа и има знак забранено спирането и паркиране, отделно на тротоара не може да се паркира по закон...Автомобилът беше паркиран на тротоара, както съм го заснел. Нямаше водач, затова е съставен първоначално фиш в отсъствието на водача. Постъпило е възражение, затова има издаден акт. На място направихме снимки със служебен таблет РСОД, които са по делото.СЪДЪТ предявява на АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ Б. снимки от стр. 24 гръб- до 26 гръб от АД №20267160700246/2026г. по описа на Административен Съд-Перник за запознаване. АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ Б.: Тези снимки са от жалбоподателя и не са направени от нас, приложени са по преписката.СЪДЪТ предявява на АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ Б. снимки от стр. 28 до 29 от АД №20267160700246/2026г. по описа на Административен Съд-Перник за запознаване.АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ Б.:Тези снимки аз съм ги направил, това е санкционираният автомобил...“, като по делото е бил разпитан и св. По акта- св. П., който е само свидетел по акта, и респ. показанията му не са информативни досежно спорните по делото факти. Тук следва да се посочи, че аргументите са основно правни по делото, като и самият жалбоподател не спори, че е бил на мястото, посочено в акта и НП, а преди това и във фиша, но твърди, че не е имало място, където на паркира, че не е паркирал, а е спрял за малко, за да си закупи лекарства от аптеката, в близост. При тези обстоятелства съдът намира, че фактическата обстановка е еднозначно установена. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното : Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, от правна страна намира следното за всяко едно от вменените нарушения: Първо, следва да се посочи, че производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако даизвършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновнопредпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези изисквания са изпълнение по процедурен ред..Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран видно от приложената Заповед/. Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на Наказателното постановление НЕ са спазени установените към съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2. датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене. "/ и съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански н о м е р ; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите, които се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/, като в случая с атакуваното НП е вменено нарушение на чл.94, ал.3 ЗДВП, като съгласно диспозицията на тази разпоредба, то чл. 94, ал.3 ЗДВП- За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая не се спори, че автомобилът е бил на тротоара, като видно от приетата по делото справка от общ. ПЕРНИК, то към инкриминираната дата в този участък не са били обособени паркоместа, но видно от схемата, представена към писмото, както и от заявеното и от самия актосъставител, то този участък и с обособен пътен знак, забранено спирането и паркирането / или това би бил пътен знак В27, СЪГЛАСНО НАРЕДБА № РД-02-21-1 ОТ 23 НОЕМВРИ 2023 Г. ЗА СИГНАЛИЗАЦИЯ НА ПЪТИЩАТА С ПЪТНИ ЗНАЦИ-НАРЕДБАТА/, като самият свидетел съставил фиша, впоследствие и акта сочи в сз.- „има знак забранено спирането и паркиране, отделно на тротоара не може да се паркира по закон...“, тоест самият свидетел разколебава обвинителната теза, тъй-като визира две различни хипотези на нарушение, общото такова по чл.94, ал.3 изр второ, последното отново е неуточнено в акта и НП, на ЗДВП или напр. чл.6, т.1 ЗДВП, съгласно която разпоредба Чл. 6. Участниците в движението:1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; като обвинението е неясно до степен да се определи коя от законовите разпоредби е вменена за нарушена /бел. Отделно от това, ако действително има някакъв знак, на посоченото място, в това число и за забрана спиране и паркиране, следва да се разсъждава и на плоскостта на евентуално нарушение по чл.6, т.1, от същия закон, като принципно е налице и правна уредбата за знак В27, какъвто би бил релевантния в случая. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ППЗДвП пътният знак В27 означава – "Забранени са престоят и паркирането", а съгласно чл. 80, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение./, тъй като в акта и НП Е ПОСОЧЕНО – В НАСЕЛЕНО МЯСТО ПАРКИРА МПС ВЪРХУ ТРОТОАРИТЕ ИЗВЪН РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА ИЛИ ОТ СОБСТВЕНИКА НА ПЪТЯ, с което виновно е нарушил чл.94 ал. 3 от ЗДвП, тоест втората част и на вписаната диспозиция в акта и НП, АНО в чиято тежест е да докаже обвинението с всички съставомерни признаци, то това не е сторено, като съдът служебно е изискал информация за участъка от общ. Перник, видно от която паркоместа, не са обособени, но има поставени пътни знаци / видно от схемата към писмото/, като не става явно в обхвата на знака ли е бил автомобила, като представените снимки, са с недобро качество, и макар и да е ясно, че е бил на процесния участък локализиран автомобила, то не става ясно къде точно, и при какви обстоятелства, още повече, че водачът оспорва да е паркирал, а да е спрял поради необходимост да бъде посетена аптеката, каквато видно от преглед на участъка / в интернет/ действително се намира, в посочения участък в близост, което сочи на достоверност на възраженията на жалбоподателя, че е спрял за малко, за да си закупи лекарства, като видно от представеното и прието телково решение по делото, то също се установява и неговата диагноза вписана в същото, като при положение, че е имал възражения по издадения ЕФ, АНО при издаване на акта и НП, е следвало да обследва е тези въпроси, тъй като законът визира и хипотези, при който може да се спре на посоченото място /напр. дали не е имало участък относим към чл. 99а ЗДВП/, като макар и такива възражения да не са наведени от водача, то следва да се докаже вмененото нарушение, като се проверят и правоизключващите отговорността възражения, като се докаже и всеки елемент от състава на нарушението, като в случая диспозицията и доказано до етап паркирал на тротоара, но самият жалбоподател твърди, че това е било временно, при крайна необходимост, както и че не е пречело на пешеходците да преминават, а съгласно законовия текст на вмененото нарушение то –„... За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци...тоест тези елементи на правопораждащия фактически състав на вмененото нарушение нито са отбелязани в акта и НП, нито са визирани в същия, при положение, че е следвало всеки един от тях да се докаже от АНО, което е демонстрирало процесуална пасивност в тази насока. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни за това административни органи. Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление, която хипотеза, видно от дотук изложеното не е била спазена. Не на последно място, съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН, а наказателното постановление - посочените в чл. 57 ЗАНН. В конкретния случай, след запознаване със съдържанието на обжалваното наказателно постановление ., съдът намира за основателни възраженията в жалбата за неправилно приложение на процесуалния закон при издаване на обжалваното наказателно постановление. По-конкретно, при издаването му съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗАНН. На първо място, следва да се посочи, че словесното описание на констатираното нарушение в обжалваното наказателно постановление не съответства на цифровото описание на приетото за установено нарушение на чл. 94, ал.3 ЗДВП, като словестното описание не припокрива всички елементи на вмененото нарушение. Административно-наказващият орган не е посочил ясно и безпротиворичиво при цифровото описание на извършеното според него нарушение в какво точно се изразяват същото, съотнесено към диспозицията на вменената разпоредба, като последната е частично цитирана в акта и в НП, а не видно от изложеното дотук в нейната пълнота. Следва да се посочи и че правото на защита на наказаното лице е възпрепятствано и във връзка със защита си по този начин, като е ограничено правото му на защита. Обсъжданите нарушенията са неотстраними, съществени са и имат за последица отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно на процесуално основание. Следва да се посочи, че законът не визира спиране, а респ престой и паркиране, поради което и съдът не следва да се спира на това възражение, като само посочи, че съгласно чл 98. ЗДВП-