Решение № 3608 от 27.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 576/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Образувано е по жалба на Р. Г. Я. от гр. Стара Загора, [улица], ет.4, ап.9, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/1098 от 17.03.2026г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0014 от 16.04.2026г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че постановеният отказ за отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП), се основава на неправилно тълкуване и прилагане на изискването по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. Счита, че фактът на притежаван от нея втори жилищен недвижим имот, различен от обитаваното собствено жилище, сам по себе си не може да бъде основание за постановения отказ за социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП, доколкото от една страна второто жилище не може да бъде обитавано от Р. Я. и сина й, а от друга то не е и не може да бъде източник на доходи. Поддържа, че изискването по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП следва да се тълкува и преценява в контекста на условието по чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП, а именно дали жилищният имот може да генерира доходи. Твърди, че неправилното тълкуване и прилагане на материалния закон при произнасянето по заявеното искане за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП, е довело до постановяването на обжалвания акт и в несъответствие с чл.2, ал.3 от ЗСП, съответно с целта на закона - да бъдат подпомагани граждани, които поради здравни, възрастови, социални или други независещи от тях причини, не могат сами чрез труда си или от доходите си от притежавано от тях имущество да задоволят основните си жизнени потребности. По подробно изложени в жалбата съображения, вкл. за нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. В представеното от жалбоподателката писмено становище се излагат допълнителни съображения за материалната и процесуалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при правилно приложение на материалния закон на Р. Я. е отказано отпускане на социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП. Излага съображения, че по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, собствеността върху втори жилищен имот е правоизключващо получаването на месечна помощ за допълване на доходите обстоятелство, което именно е обусловило отреченото право на жалбоподателката на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Жалбоподателката Р. Г. Я. е подала Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/098 от 27.02.2026г., с искане за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. В заявлението са посочени факти и обстоятелства, относими към социалния и икономически статус на Я. и нейното семейство. Посочена е и притежавана собственост върху различен от обитавания от нея и сина й жилищен имот, а именно: жилищен имот, прехвърлен на заявителката от майка й срещу задължението за издръжка и гледане, обитаван от майката на Р. Я., както и ½ идеална част от помещение от 31 кв.м, което не представлявало самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ. В декларацията се заявява, че доходи от втория жилищен имот Р. Я. не получава. Въз основа на подаденото заявление и на посочените в него обстоятелства, служебно събраните доказателства от Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора и след извършена социална анкета, на 16.03.2026г. е изготвен Социален доклад по чл.27 от ППЗСП. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на доклада, заявителката е неомъжена жена на 60г., отглежда сама детето си, което е ученик в 12 клас на Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“, гр. Стара Загора, безработна, регистрирана в ТД „Бюро по труда“. Общият доход на семейството от предходния месец е в размер на 25.57 евро – месечна помощ по ЗСПД. В доклада е посочено, че Р. Я. живее в собствено жилище, като притежава в собственост и друг жилищен имот, находящ се в гр. Стара Загора, [улица], ет. 3, ап.1, прехвърлен от майката на заявителката срещу задължение за издръжка и гледане. В заключение е направено предложение на Р. Я. да не бъде отпускана заявената за получаване месечна помощ по чл.9 от ППЗСП, тъй като обитаваното от лицето собствено жилище не е единствено. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №ЗСП/Д-СТ/1098 от 17.03.2026г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Стара Загора, на основание чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗСП във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.9, ал.1 от ППЗСП, на Р. Я. е отказано отпускането на месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че Р. Я. не отговаря на изискването по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП – притежаваното от лицето/семейството жилище не е единствено. Р. Я. е обжалвала заповедта по административен ред. С Решение № 24-РД06-0014 от 16.04.2026г., на основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл.9 от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от Р. Я. жалба против Заповед №ЗСП/Д-СТ/1098 от 17.03.2026г. на Директора на ДСП – Стара Загора. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка и въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, решаващият административен орган е приел, че заявителката Р. Я. няма право на социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП, тъй като не отговаря на изискването по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, с оглед установеното притежаване в собственост на два жилищни имота в гр. Стара Загора. Според органа, за наличието на правоизключващо получаването на месечна помощ за допълване на доходите обстоятелство по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, е без значение дали второто жилище е реално обитавано от Р. Я. или дали от него реално се добиват или могат да се придобият доходи. Въз основа на изложените фактически и правни съображения е формиран краен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП по подаденото от Р. Я. З.-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/098 от 27.02.2026г. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на Заповед №ЗСП/Д-СТ/1098 от 17.03.2026г., както и представени от жалбоподателката документи. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорената Заповед №ЗСП/Д-СТ/1098 от 17.03.2026г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово регламентирани правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП и чл. 28, ал.1 във вр. с чл.9 от ППЗСП. Обжалваният административен акт е издаден в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и възприетите от решаващия орган като релевантни обстоятелства за обосноваване от фактическа страна на постановения отказ за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП, при посочване на нормативно регламентираното условие за социално подпомагане по чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП, на което Р. Я. не отговоря и обуславящите фактически констатации за приетото неизпълнение на това изискване – установено притежаване в собственост от Р. Я. и на друг жилищен имот, освен обитаваното собствено жилище. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 13, ал.3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените правни последици. При така извършената преценка съдът приема, че оспорената Заповед №ЗСП/Д-СТ/1098 от 17.03.2026г. на Директора на ДСП – Стара Загора, е постановена при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика (чл.12, ал.4 от ЗСП). В случая жалбоподателката Р. Я. е подала Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/098 от 27.02.2026г., с искане за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Съгласно чл.9, ал.1 от ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход, като с разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ППЗСП нормативно са регламентирани и други условия, на които трябва да отговарят лицата (семействата) за отпускане на социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП. От посочената нормативна регламентация следва извода, че за отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Доходът на лицето/семейството за предходния месец да е по-нисък от определен диференциран доход и 2. Лицето (членовете на семейството) да отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. От доказателствата по делото безспорно се установява, а и спор между страните по този факт не се формира, че единственият доход на Р. Я. за предхождащия подаването на Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/098 от 27.02.2026г. месец, формиран от получена помощ по ЗСПД, е в размер на 25.57 евро, който очевидно е по-нисък от диференцирания доход, определен по отношение на заявителката като такъв в размер на 257.82 евро. Следователно без съмнение по отношение на заявителката е изпълнена първата материалноправна предпоставка за отпускане на заявената месечна помощ по чл.9 от ППЗСП. Както беше посочено, второто нормативно регламентирано изискване за социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП, е лицето да отговаря на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. По аргумент от чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, едно от тези условия е обитаваното от лицето/семейството собствено жилище да е единствено. Именно на неизпълнението на това условие/изискване, се основава и оспореният в настоящото съдебно производство отказ за отпускане на Р. Я. на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. От фактическа страна не е спорно по делото, а и се установява от представения от жалбоподателката нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и грижи, че освен собственото обитавано жилище на адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.4, ап.9, Р. Я. от 1989г. притежава и друг жилищен недвижим имот – апартамент с площ от 54.21 кв. м., находящ се в гр. Стара Загора, [улица], ет.3, ап.1, собствеността върху който апартамент е прехвърлена от майка й – П. И. Ц., срещу задължение за издръжка и гледане. Според поддържаната от жалбоподателката теза, притежаването на това второ жилище, освен обитаваното, може да бъде пречка за социално подпомагане, само когато е източник на доходи. Съответно счита, че в случая притежаваният в собственост жилищен имот срещу задължение за издръжка и гледане, в който имот прехвърлителят продължава да живее, не може да бъде реален източник на доход и поради това не следва да се отчита при извършваната преценка на условията за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Тези доводи на жалбоподателката съдът намира за неоснователни, по следните съображения: На първо място, от съдържанието на разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП е несъмнено, че като правоизключващо получаването на социална помощ обстоятелство, е регламентиран фактът на притежаване в собственост от заявителя на друго жилище, освен обитаваното - т.е законът не обвързва правото на социално подпомагане с това дали лицето реално обитава повече от един жилищен имот и дали второто жилище е или може да бъде източник на доходи, а обуславя възникването на правото единствено с липсата на притежание в собственост на друго жилище, освен обитаваното собствено жилище. В този смисъл дори да се приеме за вярно и съотв. за доказано твърдението на Р. Я., че вторият жилищен имот - апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, [улица], ет.3, не се обитава от нея, а от майка й (прехвърлител на този имот срещу задължение за издръжка и гледане) и съотв. че този имот не е източник на доходи, то тези обстоятелства са неотносими за преценката на правоприлагащия орган дали заявилото социално подпомагане лице отговаря на условието по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. Притежаваното право на собственост върху друго жилище, освен обитаваното, е нормативно регламентирано правоизключващо обстоятелство, действало както преди, така и след 01.06.2023г. т.е условието обитаваното собствено жилище да е единствено на заявителя, за да достъпи системата за социално подпомагане, не е отменено със законодателните изменения, обн. ДВ бр. 44/2023г., когато е отпаднало само изискването за конкретен размер на обитаваното жилище, съответен на броя на членовете на семейството. В този смисъл ако и след 01.06.2023г. размерът на обитаваното собствено жилище да няма правно значение за правото на социално подпомагане по чл. 9 от ППЗСП, остава изискването това жилище да е единственото на лицата или семействата. Поради това в случая не се констатира законът да е тълкуван в различен смисъл спрямо жалбоподателката – условието по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП е приложено в точния му смисъл и спрямо установените факти – обитаваното от заявителката собствено жилище не е единствено. Не намира каквото и да е било нормативно основание соченото от жалбоподателката тълкуване на смисъла, вложен в условието по чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП, обвързващо това условие с изискване кандидатът да обитава само един от собствените му жилищни имоти, а притежаването на други недвижими жилищни имоти да се преценява единствено в контекста на условието по чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП – като източник на доходи над определен размер. Подобно тълкуване не само не намира опора в закона, но и не съответства на формулировката на условието по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. Противно на твърдяното от жалбоподателката, с отмяната, считано от 01.06.2023г., на условието по чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП, по никакъв начин не се променя нито изискването по чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП, нито отмяната на посочената разпоредба обуславя притежаването в собственост на втори жилищен имот да се преценява единствено с оглед условието по чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП. Отменената разпоредба на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП е регламентирала условие, свързано с притежаването на движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на случаите по т. 1 т.е с изключение на жилищните имоти, по отношение на които е съществувало и продължава да съществува специалното правило на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП обитаваното собствено жилище да е единствено. Съответно доколкото изискванията по чл.10, ал.1, т.1 и по чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП са регламентирани като отделни и самостоятелни условия за отпускането на социална помощ по чл.9 от ППЗСП, липсва основание изпълнението на условието по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП да се преценява от гл.т на условието по чл. 10, ал.1, т.3 от ППЗСП. Да се приеме противното в сочения от жалбоподателката смисъл (че притежаването на друг жилищен имот, освен обитаваното собствено жилище, би представлявало правоизключващо обстоятелство по отношение на социалното подпомагане, само когато този жилищен имот представлява източник на доходи, надхвърлящи линията на бедност за съответната година), би обезсмислило съществуването като отделно условие за възникване на правото на социална помощ изпълнението на изискването по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. Доколкото и след измененията на чл.10 от ППЗСП (ДВ бр.44/ 2023г.), въведеното с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП като условие за подпомагане императивно изискване обитаваното от лицата/семействата собствено жилище да е единствено, не е отменено, неизпълнението на това изискване се явява нормативно определена отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставянето на исканата помощ, т. е препятства се възникването на субективното право на помощта за допълване на доходи. Ето защо притежаването от Р. Я., към датата на заявеното искане за отпускане на помощта, на втори жилищен имот освен обитаваното собствено жилище, се явява обстоятелство, изключващо правото й да получи социална помощ по чл.9 от ППЗСП, тъй като тя не отговаря на регламентираното като условие за отпускането на социално подпомагане изискване по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. Несъстоятелно е възражението на жалбоподателката, че органите на ДСП – Стара Загора не са установили и доказали, че притежаваният от нея втори недвижим имот представлява жилище. Без съмнение, вкл. от приложения към жалбата нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и грижи, се установява, че придобитият през 1989г. от Р. Я. недвижим имот, находящ се в гр. Стара Загора, [улица], ет.3, представлява апартамент с площ от 54.21кв.м, като с оглед съдържащото се в нотариалния акт описание на прехвърления в собственост на Р. Я. недвижим имотq безспорно е, че същият представлява жилище по см. на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Ако и да е налице твърдяното от жалбоподателката вписване в СВ – Стара Загора на искова молба за разваляне на договора за прехвърлянето на Р. Я. на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, то до приключването на образуваното по тази искова молба съдебно производство с влязло в сила решение за развалянето на договора, Р. Я. е собственик на придобития недвижим жилищен имот. По изложените по-горе съображения досежно съдържанието на регламентираното като правоизключващо обстоятелство условие по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, липсата на коректни установявания кое точно лице (лица) ползва/обитава собствения на Р. Я. втори жилищен имот, е абсолютно ирелевантно, съответно без значение е дали този имот е или може да бъде източник на доходи. Неотносима е и сочената от жалбоподателката съдебна практика във връзка с приложението на отменената разпоредба на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП, доколкото, както вече беше посочено, условието по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП е регламентирано като отделно и самостоятелно изискване за възникване на правото на социално подпомагане, преценката за спазването на което изискване и преди, и след 01.06.2023г., се е извършвало независимо от преценката по отношение на условието по чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП (отм.), съотв. на условието по чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП по сега действащата редакция на разпоредбата. А и изведено от практиката на ВАС, чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП не следва да се тълкува във вр. с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, тъй като предпоставките в цитираните разпоредби са различни, като законодателят в т. 1 на чл. 10, ал. 1 от ППЗСП е регламентирал като правоизключващо социалното подпомагане обстоятелство формалното наличие на друго жилище, освен това, което семейството обитава, независимо от условието по т. 4 от чл. 10, ал. 1 от ППЗСП. Предвид така установените по делото факти съдът намира, че административният орган обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл.т на закона е приел, че по отношение на Р. Я. не е налице едно от изискуемите се условия за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП, от гл.т на изискването по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП обитаваното от лицето собствено жилище да е единствено. В този смисъл оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/1098 от 17.03.2026г. на Директора на ДСП – Стара Загора се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. С оглед законосъобразно отреченото право на социално подпомагане, отказът за отпускане на социална помощ по чл.9 от ППЗСП не може да бъде разглеждан като непропорционално ограничение на основни социални права, нито като несъответен на целта на закона. Съгласно чл. 34 от Хартата на основните права на ЕС, Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. В случая ЗСП и ППЗСП установяват правила, чрез които достъпването на социално подпомагане за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите е само когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Условие за получаване на социално подпомагане е изчерпването на всички възможности за самоиздръжка, преди да се достъпи системата за социално подпомагане, предназначена за гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, като невъзможността за задоволяване на основни жизнени потребности трябва да е обективна, за да възникне право на социално подпомагане, независимо от вида на социалната помощ. При направената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на Заповед №ЗСП/Д-СТ/1098 от 17.03.2026г. на Директора на ДСП – Стара Загора. Въз основа на подаденото заявление и декларираните от заявителката обстоятелства, служебно са събраните доказателства от органите на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора и е изготвен Социален доклад по чл.27 от ППЗСП. Не се установяват твърдените от жалбоподателката нарушения на чл.35 и чл.36 от АПК, като преди постановяването на акта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката за наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки за отпускането на заявената от Р. Я. социална помощ по чл.9 от ППЗСП. С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд