Решение № 30 от 9.3.2026 г. на Районен съд - Костинброд по дело № 178/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /. Г. И. К., ЕГН •••••••••• от с. М.К. е подал жалба до РС - гр. Костинброд срещу наказателно постановление № Ф - 60 / 08.08.2025 г. издадено от Директора на Областна дирекция безопасност на храните – София област, в която се сочат съобраЖ.я на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло. На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован явява се лично и заедно с упълномощеният си защитник - П. – САК, който моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си. Претендира и направените по делото разноски. Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция се представлява от гл. юрк. М., който оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП. Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : При извършена проверка на 28.06.2025 г. в обект „Скара“, намиращ се на централния площад на гр. Г., област София е установено, че лицето Г. И. К., в качеството си на работник в обекта, в момента на проверката борави с технологично оборудване и с хранителни продукти – месни заготовки, като представя при поискване нередовно заверена лична здравна книжка с нанесени паразитологични прегледи. Последният паразитологичен преглед е извършен на 18.06.2024 г. а заверката от ОПЛ е на 21.06.2024 г., с което е нарушил чл. 12 ал. 1 от ЗХ. За нарушението бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 000001273 / 28.06.2025 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. Административно – наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 134 ал. 2 от ЗХ на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1 000.00 / хиляда / лева. Като доказателство към делото е представено е препис от лична здравна книжка на жалбоподателя и искане за микробиологично изследване от 03.02.2025 г. Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите Ж. С. Н. – актосъставител и Д. С. Г., както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка С. В. К., която е присъствала на проверката на 28.06.2025 г. и която заявява, че при проверката обектът още не е бил започнал работа, също така сочи, че жалбоподателят по принцип се занимава със сглобяването на палатките и с подредбата на масите. Да свидетелката посочи, че когато някой от скараджиите отсъстват те ги заместват, но не бяха представени доказателства този ден да е имало някой отсъстващ. Също така от обясненията на жалбоподателя се установява, че той не е бил зад бара, не се е занимавал с хранителните продукти, както и че не е бил в работно облекло. Същият сочи, че е предоставил здравните книжки на проверяващите и не отрича, че същите са били изтекли с три дни. Жалбоподателят сочи, че неговата майка е собственик на фирмата, а той се занимава с построяването и организацията на работата. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление наличието на съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, обуславящи се в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно: За да бъдат АУАН и НП законосъобразни следва описанието на нарушението да може да се подведе под конкретна правна норма, която се счита за нарушена и в същото време да е налице кореспонденция за нея по приложимата санкционна норма. Чл. 12 ал.1 от ЗХ съдържа в себе си три точки, поради което тази квалификация се явява непълна и не ясна. Липсата на конкретно посочена правна квалификация, която не кореспондира с текстовото описание на нарушението, води до самостоятелно нарушение на чл. 42 т. 4 и т. 5 от ЗАНН за АУАН и чл. 57 ал.1 т 5 и т. 6 от ЗАНН за НП. Разпоредбата на чл. 12 ал.1 ЗХ действително сочи, че : „Лице, работещо в обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по реда на наредбата по чл. 34, ал. 3 от Закона за здравето “. В този смисъл съдът отбелязва, че в АУАН е отбелязано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 12 от ЗХ, а в НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, във вр. с чл. 2 ал.3 от наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, във вр. с чл. 12, Глава първа, Раздел III от ЗХ. Съдът счита, че е недопустимо с НП да се поставят нарушения, които не са били посочени в АУАН, в конкретния случай има несъответствие между АУАН и обжалваното НП. С оглед горепосоченото, съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не е длъжен сам да определя законовите разпоредби, които виновно да е нарушил. Това е задълЖ.е на административно наказващия орган, който в случая не е сторил това и е нарушил по този начин императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. На следващо място, съдът счита, че при провеждането на административно-наказателното производство са допуснати и други съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице съществено процесуално нарушение, както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и при наказателното постановление, а именно нарушена е разпоредбата на чл. 42 т. 4 и т. 5 от ЗАНН за АУАН и чл. 57 ал.1 т 5 и т. 6 от ЗАНН. Според съда съществено при производството от административно - наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 42 т. 4 и т. 5 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и законните разпоредби, които са нарушени. Дори да се приеме, че е било извършено нарушение на чл. 12 от ЗХ, съдът намира, че липсва конкретизация на изпълнителното деяние по този текст и конкретно на предмета на неизпълненото желание – предварителен или периодичен медицински преглед. А в НП вече са посочени, че са нарушени други разпоредби – конкретизирано е чл. 11 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, във вр. с чл. 2 ал.3 от наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, във вр. с чл. 12, Глава първа, Раздел III от ЗХ. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че административно - наказателното производство е протекло при наличие на съществени процесуални нарушения по - конкретно, доколкото както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление не притежават изискуемите съобразно императивните разпоредби на чл. 42 от ЗАНН, респ. чл. 57 от ЗАНН реквизити. Липсата на законов реквизит, съответно неточно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено е грубо процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издадения акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и до тяхната отмяна. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Предвид на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено само на посочените по - горе основания. С оглед на гореизложеното е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на страните по съществото на спора, тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи по отношение на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът