Решение № 6255 от 13.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 863/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по жалба на Н. М. И., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], против акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 94-01-5157/26.02.2026 г. на главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ („МПДТР“) към Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-6938-2/14.04.2026 г. на кмета на Община Бургас, в частта с която е отказано възстановяване на платен данък върху превозните средства в общ размер на 251,97 евро, за периода 2022 г.– 2025 г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения АПВ поради неправилно приложение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ. Сочи се, че през целия процесен период жалбоподателят е притежавал валидни експертни решения на ТЕЛК с трайно намалена работоспособност над 50 %, което представлява основание за освобождаване от данък върху превозните средства съгласно посочената разпоредба. Поддържа, че административния орган неправилно е приел, че правото на освобождаване възниква от момента на подаването на декларацията. Иска отмяна на АПВ в оспорената част. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът – кмет на община Бургас, представя административната преписка, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Административен съд - Бургас, след като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното: На 22.12.2020 г. Н. М. И. е подал данъчна декларация с вх. № 5202187827 по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ за притежавания от него лек автомобил [Марка], модел „Мондео“, с рег. № [рег. номер], рама № WF0GXXGBBG7Y35584 (л. 54 – 56). Към декларацията е приложено експертно решение № 0906-68 от 10.04.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, с което на Н. М. И. е определена 75.6 % трайно намалена работоспособност за срок от три години - до 01.04.2021 г. (л.57 – 59), свидетелство за регистрация на МПС част І (л. 60), договор за покупко-продажба на МПС от 19.12.2020 г. (л. 61) и фактура от 19.12.2020 г. за заплатената продажна цена на МПС (л.62). На 23.01.2026 г. Н. М. И. е подал данъчна декларация с вх. № 94-01-2408 по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ (л. 43 – 48), с оглед настъпване на обстоятелство, водещо до данъчно облекчение по чл.59, ал.4 ЗМДТ или освобождаване от данък. Към декларацията са приложени: експертно решение № 0695 от 23.03.2022 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, с което на Н. И. е определена 72 % трайно намалена работоспособност за срок от три години - до 01.03.2025 г. (л. 49 – 50) и експертно решение № 91019 от 18.03.2025 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, с което на Н. И. е определена 89 % трайно намалена работоспособност за срок от три години - до 01.03.2028 г. (л. 51 – 53). На 16.02.2026 г. Н. И. е подал до директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Бургас искане с рег.№ 94-01-5157 за възстановяване на платен данък върху превозно средство за минал период от 5 години назад, с което иска на основание чл. 58, ал. 1 , т. 4 от ЗМДТ и във връзка с подадена данъчна декларация по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ от 23.01.2026 г. да бъде постановен изричен административен акт за освобождаването му от данък върху превозните средства за притежавания от него лек автомобил и да бъде извършено възстановяване по банков път на недължимо платения данък върху превозното средство за периода в рамките на законовия [възраст] давностен срок (л. 37). Към искането са приложени отново двете експертни решения на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас (л. 38 – 42). На 26.02.2026 г. главен експерт в Дирекция „МПДТР“ към Община Бургас е издал ат за прихващане или възстановяване № 94-01-5157-1/26.02.2026 г., с който на жалбоподателя се възстановява сума в размер на 60.01 евро. В констатациите на акта е прието, че за 2021 г. жалбоподателят е надвнесъл данък върху превозните средства в размер на 117.37 лева (60.01 евро), тъй като съгласно § 20, ал. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) и предвид, че със ЗИДЗЗ извънредната епидемична обстановка е отменена, считано от 01.04.2022 г., действието на представеното от Н. И. експертно решение № 906-68 от 10.04.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас е със срок до 01.07.2022 г. По отношение на претендираните суми за периода 2022 г. – 2025 г. е приел, че не е налице законово основание за прихващане или възстановяване, тъй като жалбоподателят не е предявил правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчна декларация по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ в законоустановения срок (л. 32 – 35). АПВ е връчен на И. на 01.03.2026 г. (л. 31). В законоустановения срок, Н. И. е подал жалба до кмета на Община Бургас против издадения АПВ, в частта, с която е отказано възстановяване на платения данък върху превозните средства за периода 2022 г. – 2025 г. Изложени са доводи, че правото на освобождаване от данък възниква от самото наличие на законовите предпоставки, а не от момента на подаване на декларацията. Сочи се, че декларацията има уведомителен характер и не може да ограничи правото, предоставено от закона. Иска отмяна на акта за прихващане и възстановяване, в обжалваната част и възстановяване на недължимо платения данък върху превозните средства за периода 2022 г. – 2025 г. (л. 29 – 30). С решение рег. № 94-01-6938-2/14.04.2026 г. на кмета на община Бургас обжалваният АПВ, с който не е извършено прихващане или възстановяване на суми дължими от Н. М. И. за процесния период е потвърден като правилен и законосъобразен (л. 22 – 23). Решението е връчено на жалбоподателя на 15.04.2026 г. (л. 21). Жалбата сезирала съда е подадена на 15.04.2026 г. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред, съобразно изискванията на чл. 156, ал. 2 ДОПК, поради което съдът счита жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: Съгласно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е акт за прихващане или възстановяване № 94-01-5157-1/26.02.2026 г. на главен експерт в дирекция „МПДТР“ към Община Бургас, потвърден с решение с рег. № 94-01-6938-2 от 14.04.2026 г., в частта с която е отказано възстановяването на платен данък върху превозните средства за периода 2022 г. – 2025 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Следователно възстановяването на недължимо внесени местни данъци се осъществява по реда на чл. 129 и сл. от ДОПК, доколкото процесните задължения са публични по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В нормата на чл. 128 от ДОПК е посочено, че прихващане или възстановяване се осъществява от органи по приходите, а в чл. 129, ал. 7 от ДОПК, че актовете за прихващане или възстановяване, съответно отказите, подлежат на обжалване по реда на ревизионните актове. Според чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ права и задължения на орган по приходите имат служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С оглед на изложеното, в настоящия случай оспореният АПВ е издаден от компетентен орган, доколкото със заповед № 1681/01.07.2014 г. кметът на Община Бургас е определил служителите от отдел „Контрол и принудително събиране“ в дирекция „МПДТР“ да имат права и задължения на орган по приходите, а съгласно приложената служебна бележка от 20.08.2025 г. С. А. М. е назначен на длъжност „главен експерт“ в отдел „Контрол и принудително събиране“ към дирекция „МПДТР“ при Община Бургас. Оспорването по административен ред също се е провело пред компетентния орган – кмета на общината, имащ функциите на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, като не се констатира при издаването му да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред, които да водят от неговата отмяна. Производството е започнало по инициатива на жалбоподателя чрез подаване на искане за възстановяване на недължимо платени суми за данък МПС. На основание чл. 129, ал. 2, т. 1 от ДОПК е извършена проверка, въз основа на резултатите от която е издаден и оспореният АПВ. По отношение на материалната законосъобразност, съдът намира следното: Според чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. А според чл. 53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ, собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация. Разпоредбата, която регламентира освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства е чл. 58, ал. 1, т.4 ЗМДТ. Същата предвижда, че се освобождава от данък превозни средства лек автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117, 64 kW. Няма спор между страните, че адресатът на процесния АПВ – Н. И., е задължено лице за данъка по чл. 52, т. 1 ЗМДТ за притежавания от него обект на облагането - лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № [рег. номер]. Превозното средство е декларирано с данъчна декларация вх. № 5202187827/22.12.2020 г. по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ, въз основа на която е открита съответната данъчна партида. С посочената декларация ДЗЛ се е позовало на правото си да ползва данъчно облекчение по чл.58, ал.1, т.4 ЗМДТ, за което е представил необходимите документи, вкл. и ЕР № 906-68 от 10.04.2018 г. на ТЕЛК Бургас. В ЕР бил посочен срок на определения % ТНР до 01.04.2021 г. От 2020 г. до 2025 г. ДЗЛ не е подавало декларация, към която да представя доказателства за продължаване на срока на ТЕЛК. Така е определено задължение за данък МПС за периода 01.08.2022 г. до 31.12.2025 г. в размер на 251,97 евро, платени изцяло от И.. На 23.01.2026 г. жалбоподателя подал нова данъчна декларация по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ предявявайки отново правото си на освобождаване от данък, като със същата е представил експертно решение № 0695 от 23.03.2022 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, с което му е определена 72 % трайно намалена работоспособност за срок от три години -до 01.03.2025 г. (л. 49 – 50) и експертно решение № 91019 от 18.03.2025 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, с което му е определена 89 % трайно намалена работоспособност за срок от три години - до 01.03.2028 г. Спорния по делото въпрос се свежда до това дължи ли се възстановяване на платения данък и от кой момент следва да бъде признато правото на данъчно облекчение по чл.58, ал.1, т.4 ЗМДТ. В конкретния случай, видно от представените доказателства по делото, в Община Бургас е била подадена от жалбоподателя първоначална декларация на 22.12.2020 г., в която изрично е посочено, че за лек автомобил [Марка], модел „Мондео“, с рег. № [рег. номер] ще бъде ползвано освобождаването от данък по чл. 58, ал.1, т.4 от ЗМДТ, съгласно приложено решение № 0906-68 от 10.04.2018 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, с което на същия е определена 75.6 % ТНР за срок от три години - до 01.04.2021 г. Действително други декларации за процесния период за който се иска възстановяване на данък МПС не са били подадени от жалбоподателя. Жалбоподателят е заявил освобождаването от данък върху превозното средство за процесния период, с декларация подадена на 23.01.2026 г., което поражда спора от кой момент следва да бъде признато това право. По делото няма спор, че жалбоподателя е носител на правото да ползва данъчно облекчение за целия процесен период, видно от представените ЕР на ТЕЛК. Същия е заявил тези обстоятелства още с първоначалната си декларация. След изтичането на срока на ТЕЛК, жалбоподателя не е представил доказателства за неговото удължаване. Това обаче бездействие не променя факта, че същия е лице с ТНР над 50%, считано от 10.04.2018 г. (ЕР № 0906) и притежава правото да ползва данъчно облекчение за минал период - 2022г. – 2025 г. Действително в разпоредбите на чл. 58, ал.1, т.4 от ЗМДТ и чл. 54, ал.3 от ЗМДТ изрично е посочено, че за да бъде ползвано данъчно облекчение от лицата, същите следва да декларират изрично, в определен срок желанието си да го ползват. Задължение на собственика на превозното средство е да представи необходимите документи, доказващи материалноправните предпоставки на данъчната норма, въз основа на която претендира намаление на данъчната тежест. Т. е. за да се ползва данъчното облекчение, не е достатъчно да са налице нормативно-установените предпоставки за възникване право на преференция, а необходимо това право да се упражни по уредения в закона начин. Жалбоподателя е упражнил правото си през 2026 г., и същия следва да се ползва от тази привилегия, тъй като предпоставката визирана в чл.58, ал.1, т.4 ЗМДТ за освобождаване от данък МПС – лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто е била налице още при първоначалното деклариране. Към настоящия момент е подадена визираната в чл. 54, ал. 6 ЗМДТ данъчна декларация, респ. ползването на данъчното облекчение от собственика на автомобила е предявено по надлежния ред и на ДЗЛ се дължи възстановяване на данък за периода 2022 г. - 2025 г. Освобождаването от данък по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ може да се ползва за изтекъл данъчен период, ако през този период са били налице двете кумулативни условия – лекият автомобил да е собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117, 64 kW. С оглед на изложеното, жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена. По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че възстановяването на недължимо събрани суми е предоставено в изключителната компетентност на орган по приходите, поради което в производствата по оспорване на АПВ съдът не е инстанция по същество на спора и не е компетентен да постанови възстановяване на претендираната сума, АПВ № 94-01-5157/26.02.2026 г. на главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-6938-2/14.04.2026 г. на кмета на Община Бургас следва да се отменят и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК делото да се изпрати като преписка на издателя на АПВ, който да издаде съответният акт за прихващане и възстановяване при съобразяване с указанията по прилагане на материалния закон дадени с настоящото решение. Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, Административен съд - Бургас,