Решение № 31 от 20.2.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 340/2025 г.

наказателно дело от общ характер № 20253500600340 по описа за 2025

година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 32/18.11.2025 г., постановена по НОХД № 223/2025 г. по описа на Районен съд – Попово, подсъдимият С. Р. С. от с. Светлен, общ. Попово, е признат за виновен в това, че на 11.10.2025 г. около 04.15 часа, в с. Светлен, общ. Попово – по път II-51, км. 56+273, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, с рег. № Т4073АМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,50 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с №0050, като на основание чл. 343б, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода срок от една година и шест месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, и наказание глоба в размер на 1500 лева.

С Присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия С. Р. С. по НОХД № 248/2022 г. по описа на Районен съд – Попово в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при общ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подс. С. е бил задържан по ЗМВР.

На основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подс. С. е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 11.10.2025 г.

На основание чл. 343б, ал. 5 от НК подсъдимия С. Р. С. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 6472.00 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, с рег. № Т4073АМ.

Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата от 188.45 лв. – разноски по досъдебното производство.

Против присъдата са постъпили въззивна жалба от подсъдимия С. Р. С., чрез защитник адв. А. С., и въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура – Търговище, ТО - Попово.

Жалбата на подсъдимия е бланкетна, като в нея се навеждат оплаквания, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива. С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата, като признае за невиновен и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение. В условията на алтернативност се иска значително намаление на размера на наложеното наказание лишаване от свобода с приложението на чл. 55 от НК или връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Преди открито заседание по делото от защитника е постъпило допълнително изложение към жалбата. В него се посочва, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не е установена по надлежния ред, доколкото полицейските служители са изискали от подсъдимия да подписва документи (между които и талон за медицинско изследване), без да са установили преди това, че същият е грамотен и може ли да прочете представените книжа. В тази връзка се изтъква, че подсъдимият е неграмотен по смисъла на българското законодателство, като не може да чете и пиша на български език, тъй като е живял и провел образованието си в Италия. С оглед неграмотността на подсъдимия, полицейските служители е следвало веднага да му назначат адвокат, който да чете и попълва документите вместо него, и по този начин са ограничили правото му на защита. След като не е дадена възможност на подсъдимия да се запознае на разбираем за него език с правото му да бъде изследван повторно, и то не само чрез кръвна проба, но и чрез доказателствен анализатор, резултата от техническото средство „Алкотест Дрегер“ не следва да се приема за окончателен. Според защитата и първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, отново свързани с незнанието на български език, като не е уважил изричното искане на подсъдимия да му бъде назначен преводач на италиански език, та дори и само за превод на книжата, които му се връчват, за да може да се запознае с тяхното съдържание. На следващо място се инвокират оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, като съдът не е отчел младежката възраст на подсъдимия, съдействието на разследващите органи и липсата на имуществени щети, като големия общ размер на наказанието лишаване от свобода, което същият следва да изтърпи, няма да изпълни целите на наказанието, а ще доведе до по – голяма криминализация на лицето. Като процесуално нарушение на първия съд се извежда и липса на мотиви към присъдата, тъй като така изложените мотиви не давали отговор на определени факти и правни положения, а по други изобщо липсвало произнасяне. С допълнителното изложение е направено и доказателствено искане за назначаване на съдебно филологическа експертиза, която да даде заключение грамотен ли е подсъдимия С. по смиъла на българското законодателство и до каква степен владее писмено и четимо български език. В заключение се иска от въззивния съд да отмени присъдата на Районен съд – Попово, като постанови нова оправдателна, алтернативно да измени присъдата като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода или върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В протеста на Районна прокуратура – Търговище, ТО – Попово, се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, тъй като с присъдата първоинстанционния съд не е приложил законосъобразно разпоредбата на чл. 343г, ал. 2 от НК, предвиждаща лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Предвид на това се прави искане въззивния съд да измени първоинстанционната присъда, като наложи на подсъдимия лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца, като приспадне времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред, считано от 15.10.2025 г..

В съдебно заседание въззивникът С. Р. С. се явява лично и с редовно упълномощен защитник адв. А. С.. Защитникът подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени в допълнителното изложение към нея. Изтъква, че първоинстанционният съд не е отчел множество допуснати съществени процесуални нарушение на досъдебното производство. Предвид на това отново прави искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен, алтернативно за намаляване размера на наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Протеста счита за неоснователен и моли съда да не го уважава.

Подсъдимият С. поддържа становището на защитника си. В последната си дума въззивникът изказва съжаление и отново моли да бъде оправдан.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор счита жалбата за неоснователна. Оспорва възраженията за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, като счита, че при извършената проверка е спазен реда за устанановяване на алкохол в кръвта, уреден в наредбата, а незнанието на закона не може да служи за оправдаване на противоправно поведение. Според прокурора са налице достатъчно данни, събрани на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд относно обстоятелството, че подсъдмия достатъчно добре владее български език, за да е наясно в какво се е изразявала извършената проверка за употреба на алкохол. Наложеното наказание счита за адекватно на обществената опасност на деянието и на дееца, който е извършил престъплението, предмет на настоящото производство, в изпитателния срок на предходно осъждане. Поддържа протеста, като изтъква, че наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС не е съобразено с разпоредбата на чл. 343г, ал. 2 от НК. Предвид на това предлага да бъде изменена присъдата, като бъде завишено това наказание до две години и шест месеца, какъвто е минималния му срок при определения размер на наказанието лишаване от свобода.

Окръжен съд – Търговище, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Обжалваната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по внесен по реда на чл. 356 и следващите от НПК (бързо производство) обвинителен акт против подсъдимия С. Р. С. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 358, ал. 3 от НПК съдия докладчика разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и го призове за съдебно заседание. Видно от призовката за подсъдим (л. 8 от делото) като получател на същата е подписана И., като не става ясно коя е И. и в какво качество е приела призовката за подс. С.. Макар насроченото за 24.10.2025 г. открито съдебно заседание да е било отложено по молба на подсъдимия да организира защитата си, в материалите по делото няма данни въобще на подсъдимият да е бил връчван по надлежния ред обвинителен акт.

Преди следващото съдебно заседание подс. С. е депозирал пред съда молба, в която е изложил недоброто владеене говоримо на български език и че не може да чете и пише на български, към която молба е приложил и доказателства за това – Разрешение за пребиваване на чужденци от Министерството на вътрешните работи на Италия, Удостоверение за редовност на пребиваване на граждани на ЕС, Справка за оценяване на обучението по католическа религия от Министерство на образованието и Удостоверение от обединено учебно заведение в общ. Дрезано, провинция Милано, всичките с превод на български език. При проведеното открито съдебно заседание на 07.11.2025 г. упълномощения защитник на подсъдимия е направил изрично искане за назначаване на подсъдимия на преводач от български на италиански език. Позовавайки се на преките си впечатления от подсъдимия, обстоятелството, че същият е български гражданин и е израснал в семайство на български граждани, както и че има регистрирани нарушение по ЗДвП в България, без да се е произнесъл с изричeн диспозитив по реда на чл. 395б, ал. 3 от НПК и без да е указал на страните, че това произнасяне подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК, съдът е отказал назначаването на преводач. При това първоинстанционният съд изцяло е игнорирал представените писмени доказателства от подсъдимия, а те сочат следното:

• от представеното Разрешение за пребиваване на чужденци от Министерството на вътрешните работи на Италия се установява, че бащата на подсъдимия Р.И. е влязъл в Италия на 10.06.2002 г. заедно с двете си деца, едното от които е подс. С. С.;

• от Удостоверение за редовност на пребиваване на граждани на ЕС се установява, че и към 20.09.2007 г. семейството на подсъдимият е пребивавало в Италия;

• от Справка за оценяване на обучението по католическа религия от Министерство на образованието и Удостоверение от обединено учебно заведение в общ. Дрезано, провинция Милано е видно, че през учебната 2009/2010 г. подсъдимият е посещавал занимания в първи клас на Основно училище „Дон Милани“ в общ. Дрезано.

Няма спор, че подсъдимият С. С. е български гражданин, роден на 05.11.1998 г., както и че родителите му са български граждани. В същото време е безспорно, че е напуснал България най – късно към 10.06.2002 г. според представеното Разрешение за пребиваване на чужденци, т. е. когато е бил на по – малко от четири години. Повече от двадесет години подсъдимият е живял в Италия, като според представените документи поне е започнал образованието си там. Свидетелството му за управление на МПС също е издадено в Италия, а според справката за нарушител първото регистрирано нарушение на правилата за движение по пътищата в България е от 15.12.2022 г. Представения Трудов договор с Община Попово като „личен асистент“ е от 28.02.2025 г. От изготвената характеристична справка по ДП (л. 33 от ДП) тези обстоятелства се потвърждават, като там изрично е посочено, че за продължителен период подсъдимият се завръща в България лятото на 2025 г., като не са установени данни същият да е провеждал някакво обучение или образование в България. В талона за медицинско изследване (л. 8 от ДП) изписаното от подсъдимия с неговия почерк е изключително нечетливо до неразбираемо, а в Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 61 от ДП) изрично е записано, че е попълнена от адв. Ф. и е прочетена на обвиняемия.

Като български гражданин, периодично посещаващ българия и общуваш с други български граждани, явно подс. С. разбира в основен смисъл български език, но по отношение на най – опростена лексика. Константна е практиката на ВКС обаче, че владеенето на български език в степен, достатъчна за пълноценно участие в процеса се установява чрез словесен контакт и останалите данни по делото, а не се извежда само от факта, че обвиненото лице е български гражданин (Решение № 199/04.12.2018 г. първо н.о. на ВКС). Преценката на изложените по – горе данни води настоящия съд до заключението, че подсъдимият С. не владее българския език в степен, достатъчна да не затруднява словесния му контакт с държавните органи и позволяваща пълноценно участие в процеса, както и изобщо не владее писмено български език, поради което назначаването на преводач е било задължително. Всички тези данни са били известни на първоинстанционния съд, и отказвайки назначаването на преводач, съдът е нарушил правата на подсъдимия по чл. 55 , ал. 4 от НПК и от там и основните му права по чл. 55, ал. 1 от НПК.

Касае се за съществено нарушение на процесуални правила, неотстранимо в хода на въззивното производство (би лишило страната от двуинстанционно разглеждане, което законът категорично не допуска), но отстранимо при ново разглеждане на делото.

С оглед на отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане безпредметно се явява обсъждането основателността на протеста и доводите на защитата за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Последните следва да бъдат съобразени от решаващия съд при новото разглеждане на делото в съответствие с разпоредбата на чл. 359, ал. 2 от НПК, а предвид на това, че отдавна са изтекли сроковете за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и четвърта (бързо производство), при провеждане на разпоредително заседание.

Водим от горното съдът и на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК въззивния съд