Решение № 284 от 12.6.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 458/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от сдружение „МУЗИКАУТОР“, ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Будапеща“ № 17, ет. 4, чрез юрисконсулт Т., против Община Пазарджик, ЕИК 000351736, с адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, за заплащане на обезщетение от 19 500 лева за пропуснати ползи от нарушаване на правата на автори, членове на сдружението, върху изрично посочени обекти на авторско право, подробно описани в исковата молба, чрез публично изпълнение на 21.05.2025 г. на същите на концерт по случай празника на град Пазарджик „ХХХІХ“, на основание чл. 95 вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, както и за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП. Моли се за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

Ищецът „МУЗИКАУТОР“ е регистрирано по ЗЮЛНЦ сдружение като организация за колективно управление на авторски права, притежава качеството особен ищец по смисъла на чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП и може да предявява искове по повод на права, които са му поверени за управление. Ответникът Община Пазарджик е организатор на концерти, съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАПСП, доколкото на 21.05.2025 г. е организирал концерт по случай празника на града „ХХХІХ“ с участието на изпълнителите Н. Ц., М. Ф. и В. Н., провел се на площад „Константин Величков“ в центъра на града. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП да получи предварително писмено съгласие от организация за колективно управление на права – каквато е ищецът или от съответните носители на права за публичното изпълнение на произведенията от съответните артисти. Излага се, че дори да се приеме, че ответната община не е организатор на концерти, то същата носи солидарна отговорност съгласно чл. 58, ал. 3 от ЗАПСП, доколкото е предоставила терена за провеждане на концерта – публичното пространство на площад „Константин Величков“. Двете основания за отговорността са посочени алтернативно. Твърди се, че ответникът е нарушил правата на авторите по чл. 18, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от ЗАПСП, тъй като организирал публичното събитие без отстъпени права съгласно изискванията на ЗАПСП. Конкретно относно изпълнението на В. Н. се сочи, че същият не е дал предварително валидно писмено съгласие да изпълни песните в качеството му на автор, т. е. той не е отстъпвал на себе си авторските си права за процесния концерт (вж. уточнителна молба вх. № 7018 от 26.06.2025 г.). В тази връзка се изразява готовност за представяне на документ от изпълнителя В. Н., че не е отстъпвал на себе си авторските си права за процесния концерт. Твърди се, че закриляни от авторското право обекти съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 2 от ЗАПСП са музиката (композицията), текстът (литературно произведение), свързан с музиката и аранжиментът на песента. На основание чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, доколкото се твърди, че няма данни за размера на иска, се претендира минималното обезщетение в размер на 500 лева за нарушаване на авторските права по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 2 от ЗАПСП върху всяко едно произведение (музика, текст, аранжимент), като съдът определя конкретния размер, на основание чл. 95, ал. 3 и 4 от ЗАПСП. Претендира се обезщетение в общ размер от 19 500 лв. за следните конкретни обекти, както следва:

І. В. Н. - „Веднъж“

1. 500 /петстотин/ лева - Композитор: С. И. Г. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

2. 500 /петстотин/ лева - Автор на текст: В. М. Н. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

3. 500 /петстотин/ лева - Автор на аранжимент: М. Й. И. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

ІІ. В. Н. - „Телефонна любов“

4. 500 /петстотин/ лева - Автор на текст: В. М. В. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

5. 500 /петстотин/ лева - Автор на аранжимент: К. С. Ц. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

ІІІ. В. Н. - „Като слънце в огледало“

6. 500 /петстотин/ лева - Композитор и автор на текст: Я. Л. К. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

7. 500 /петстотин/ лева - Автор на аранжимент: Е. Е. Б. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

ІV. В. Н. - „Старата любов“

8. 500 /петстотин/ лева - Композитор: С. М. Д. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

9. 500 /петстотин/ лева - Автор на текст: Б. И. К. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

10. 500 /петстотин/ лева - Автор на аранжимент: М. Й. И. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

V. В. Н. - „Бързаш няма време“

11. 500 /петстотин/ лева - Композитор: И. И. П. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

12. 500 /петстотин/ лева - Автор на текст: Ж. С. К. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

13. 500 /петстотин/ лева - Автор на аранжимент: С. А. А. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

VI. В. Н. - „След края на света“

14. 500 /петстотин/ лева - Композитор: С. М. Д. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

15. 500 /петстотин/ лева - Автор на текст: Б. И. К. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

VІІ. В. Н. – „Всичко ми е наред“

16.500 /петстотин/ лева - Композитор: С. М. Д. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

VІІІ. В. Н. – „Сигурно“

17.500 /петстотин/ лева - Автор на текст: М. В. К. - не членува в колективно дружество

18.500 /петстотин/ лева - Автор на аранжимент: Р. Б. Б. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

ІХ. В. Н. – „Адаптация (Спри, не си отивай)“

19. 500 /петстотин/ лева - Композитор: М. Г. Щ. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

20. 500 /петстотин/ лева - Автор на текст: И. П. П. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

Х. В. Н. – „Сбогом моя любов“

21. 500 /петстотин/ лева - Композитор; С. М. Д. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

22. 500 /петстотин/ лева - Автор на текст: К. И. С. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

ХІ. В. Н. – „Там на завоя“

23. 500 /петстотин/ лева - Композитори: С. М. Д. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР и В. М. Н. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

24. 500 /петстотин/ лева - Автори на текст: В. М. Н. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР и Б.-Т. П. Т. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

25. 500 /петстотин/ лева - Автор на аранжимент: С. В. Б. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

ХІІ. В. Н. - „Синева“

26. 500 /петстотин/ лева - Композитор: А. Й. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

27. 500 /петстотин/ лева - Автор на текст: П. М. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

28. 500 /петстотин/ лева - Автор на аранжимента: А. Й. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

ХІІІ. В. Н. - „На случайна гара“

29. 500 /петстотин/ лева - Композитор: С. М. Д. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

30. 500 /петстотин/лева - Автори на текст: И. С. Т. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР и А. Д. П. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

31. 500 /петстотин/ лева - Автор на аранжимент: С. В. Б. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

ХІV. В. Н. - „Болката отляво"

32. 500 /петстотин/ лева - Композитор: С. М. Д. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

33. 500 /петстотин/ лева - Автор на текст: ММП - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

34. 500 /петстотин/ лева - Автор на аранжимент: НХК - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

ХV. В. Н. - „Междучасие“

35. 500 /петстотин/ лева - Композитор: В. М. Н. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

36. 500 /петстотин/ лева - Автор на текст: Ж. С. К. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

37. 500 /петстотин/ лева - Автор на аранжимент: Б.

П П - не членува в колективно дружество

XVI. В. Н. – „Стари мой приятелю “

38. 500 /петстотин/ лева - Композитор: М. Г. Щ. - член на българското дружество МУЗИКАУТОР

39. 500 /петстотин/ лева - Автор на текст: ИБВ - член на българското дружество МУЗИКАУТОР.

На основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП се иска осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на решението по спора в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната община, чрез кмета П. К. е подала отговор на исковата молба. На първо място се излага, че общината не е организатор на концерта по смисъла на ЗАПСП. Твърди се, че за изпълнението на живо общината е сключила възмездни договори с всички участвали артисти: за участието на Н. Ц. е сключен Договор № 132 от 26.03.2025 г. с „Баш Мюзик“ ООД; за участието на М. Ф. е сключен Договор № 143 от 02.04.2025 г. с „Манифест Мюзик“ ООД, а за участие на В. Н., беквокалисти, тонрежисьор и инструменталисти е сключен Договор № 195 от 23.04.2025 г. с „Иф-ман“ ЕООД. Излага се, че с оглед последния договор и клаузите в него, общината е предоставила само мястото на провеждане на концерта, без да поема други задължения във връзка с организацията му с участието на изпълнителя Н, поради което организатор по смисъла на ЗАПСП е именно „Иф-ман“ ЕООД. Следователно за това дружество е възникнало задължението по чл. 18, ал. 1 и 2, т. 3 и ал. 3 вр. чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП да осигури нужните предварителни съгласия на автора на произведенията при публичното им изпълнение на живо. Относно изпълнението на песни от последния, като техен автор на текст, сочат се „Там на завоя“ и „Междучасие“, се аргументира, че авторът има правото да изпълни произведенията на основание чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП без да иска съгласие от самия себе си /цитира се съдебна практика/. На следващо място се поддържа, че съгласно чл. 2 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, ратифицирана с Указ от 29.06.1974 г., всяка музикална композиция, независимо дали съдържа текст, представлява един самостоятелен обект на защита, поради което при нарушаване на авторското право не се дължат отделни обезщетения за музиката и за текста на музикалното произведение по правилата на чл. 95а от ЗАПСП, поради което, при условие на евентуалност, ако съдът намери искът за основателен, да уважи същият до размер на 7 000 лева (14 произведения х 500 лв.), с изключение на изпълнените от В. Н., чийто автор на текст е самият той. Моли се за отхвърляне на исковете, евентуално – за уважаване до посочения размер.

Съдът е конституирал като трето лице - помагач на страната на ответника „Иф-ман“ ЕООД, ЕИК 200862330, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 150, бл. 70, вх. Г, ап. 65, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.

По допустимостта на производството:

Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца за претърпени вреди от нарушаване на авторско право от страна на ответника и обуславя допустимостта на исковете. Материалната легитимация се определя от доказването на исковете и обуславя тяхната основателност. По нея съдът се произнася с решението си.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 7 от ГПК вр. чл. 96 от ЗАПСП.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че спорът между страните не касае изпълнение от страна на артистите М. Ф. и Н. Ц., а само от В. Н., както и че описаните в исковата молба автори на музика, текст и аранжимент са тези, които са описани в нея – о.с.з. от 03.04.2026 г.

По делото са приети договори за участие на М. Ф., Н. Ц. и В. Н. на 21.05.2025 г. в гр. Пазарджик. Съдът обсъжда единствено релевантния за случая договор от 23.04.2025 г. между Община Пазарджик, като възложител, и „Иф-ман“ ЕООД, като изпълнител, по силата на който по възлагане от възложителя изпълнителят поема задължението да осигури участието на В. Н., заедно с беквокалистки, тонрежисьор и инструменталисти на посочената дата на пл. „Константин Величков“ с продължителност 1 час и 45 мин. Съгласно договора възложителят осигурява средствата, необходими за заплащане на хонорара за участието на артиста, както и осигуряване достъп до озвучителна апаратура, гримьорна и т. н. Изпълнителят се задължава да съдейства на възложителя на всички етапи от организацията на участието – чл. 3, ал. 4 от договора. Изплатената по договора сума е в размер на •••• лева с ДДС (••• лв. за участието на Н и ••• лв. транспортни разходи).

По делото е приета Декларация от 05.02.2026 г., изходяща от артистизпълнителя В. Н., с която същият заявява, че на 21.05.2025 г. в гр. Пазарджик на пл. „Константин Величков“ е изпълнил посочените в исковата молба песни, но не е давал предварително писмено съгласие, нито е отстъпвал авторските си права, вкл. правото на публично изпълнение на посочените произведения на организатора на събитието или на което и да е трето лице, различно от ищеца „МУЗИКАУТОР“. Заявява също така, че участието му като изпълнител в посочения концерт не представлява, не може да се тълкува и не следва да се приема като авторско разрешение, доколкото съгласно чл. 58 от ЗАПСП такова разрешение е валидно единствено, ако е дадено предварително и в писмена форма. В този смисъл излага, че не е налице правно основание да се приеме, че за посочения концерт е било предоставено валидно разрешение за използване на произведенията му като автор, нито че дължимото авторско възнаграждение е било надлежно уредено.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят ЧВП, работещ като посредник сътрудник при ищеца, излага, че работата му се състои в посещения на търговски обекти, концертни събития с цел установяване дали музиката, която звучи е лицензирана и има ли преотстъпени права от „МУЗИКАУТОР“. Присъствал е на концерта на 21.05.2025 г. в гр. Пазарджик, където участвали двама артист-изпълнители М. Ф. и В. Н. с неговия бенд. По време на събитието направил аудио и видеозапис с телефона си, след което в София е предоставил записа на отдел „Концерти“ в „МУЗИКАУТОР“ и те направили идентификация на музикалните произведения, изпълнени от В. Н.. Поддържа, че В. Н. е изпълнил най-известните си произведения, които „Ние всички знаем от 40 години – „Телефонна любов“, „Като слънце в огледало“, „Бързам, нямам време“, „Бегин“, „О, Джули“, „Адаптация“, „Сбогом, моя любов“, „Там на завоя“, всички, които са описани в исковата молба“. Твърди, че е присъствал и на други концерти на Н, като това е именно репертоарът, който изпълнява навсякъде из цяла България.

Св. Р. И. В, мениджър концертно лицензиране от 2023 г. в „МУЗИКАУТОР“, дава показания, че са изпращани покани до община Пазарджик във връзка със задълженията към авторското право и събитията на живо. В конкретния случай излага, че Ч П й предоставя направените на процесния концерт аудио и видеозаписи за разпознаване на песните, след което тя ги предоставя на друг отдел, който издирва авторите на тези изпълнения. За самото разпознаване използва интернет, като от звукозаписа чува текста, който В. Н. пее, записва този текст в интернет, след което се уверява, че тази песен се изпълнява от В. Н.. Твърди, че познава творчеството на В. Н..

По делото е приет договор от 27.05.2004 г. между В. М. Н., като автор, и „МУЗИКАУТОР“, по силата на който авторът прехвърля на Музикаутор правото да защитава и управлява неговите авторски права при посочените в договора условия. Представена е и молба от същата дата от В. Н. за членство в „МУЗИКАУТОР“.

По делото са приети рекламни материали, афиширащи на официалната страница на община Пазарджик на празника на града и празничния концерт от 20:00 часа на 21.05.2025 г. с трима участници - изпълнители, един от които В. Н. (л. 38 от делото).

Правни изводи:

Предявени са искове по чл. 95 вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 и чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП.

Съдът приема, че ответникът Община Пазарджик е организатор на процесния концерт по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАПСП, тъй като е осигурил мястото на провеждането, техническите и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концерта, независимо за чия сметка става това, при съобразяване и на чл. 3, ал. 4 от сключения с подпомагащата страна „Иф-ман“ ЕООД договор, предвиждащ, че изпълнителят съдейства на възложителя на всички етапи от организацията на участието. Изводът, че Община Пазарджик е организатор на процесния концерт се подкрепя и по арг. от чл. 58, ал. 5 от ЗАПСП, според който организатор по смисъла на ал. 2 e и всяко друго лице, което се афишира като такова в рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури и други.

Независимо от горното, съгласно разпоредбата на чл. 74 от ЗАПСП артист-изпълнителят е лицето, което представя, пее, свири, танцува, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба, като изброяването не е изчерпателно.

Съгласно чл. 72, т. 1 от ЗАПСП изпълнението на артист-изпълнителя е обект на право, сродно на авторското. За да получи закрила изпълнението, то трябва да представлява творческа изява, собствена интерпретация на артистаизпълнител на определено произведение, чрез използване на средствата на изпълнителското изкуство, като закрилата на изпълненията като обекти на сродни права не е обусловена от наличието на закрила върху изпълняваните произведения, въпреки че в общия случай се изпълняват именно закриляни творби.

В. Н., като артист-изпълнител не е ползвател на авторското произведение по смисъла на ЗАПСП, каквито са например организаторите на концерти и телевизионни предавания, музикални продуценти и пр. ползватели на авторски права. Същият упражнява права върху изпятото музикално произведение, но не като ползвател на чужди авторски права, а го прави на собствено основание, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП.

Това е така, защото след създаването на едно музикално произведение, то вече представлява самостоятелен единен продукт, който не може да бъде разделян по своето естество. Създаденото музикално произведение като компилация от текст, мелодия и изпълнение, представлява единно, синхронно, материално единство на произведението, което по своята същност представлява единен продукт, който макар и да е делим /с право на защита се ползват както текста, така и музиката/ представлява самостоятелна съвкупност от музикално-изразни средства. В случая съгласието на авторите на текстовете на процесните песни /тези, на които автор не е самият В. Н./, композиторите на мелодиите и авторите на аранжиментите е дадено още при създаването им като музикално произведение, което в случая е обективирано посредством извършването на звукозапис. След като веднъж вече авторът на текста, респ. композиторът на мелодията или аранжорът са дали съгласието си създаденото от тях литературно произведение, мелодия и аранжимент да бъдат включени и да станат част от песента, представляваща самостоятелна съвкупност от музикално-изразни средства, те са предоставили с това и правото на артиста-изпълнител В. Н. да ги използва посредством изпълнението на песента. Това съвместно ползване на текст и мелодия по необходимост се налага с оглед спецификата на песента като смесено музикално произведение, без което съвместно ползване песента ще престане да бъде самостоятелно музикално-изразно средство, а това ще рефлектира по необходимост и върху възможността на артиста да упражнява изключителното си, сходно на авторските права, право на изпълнение посредством способите за това, както те са очертани в чл. 76, ал. 1 от ЗАПСП и включват излъчването на неговото изпълнение, предаването и препредаването му, предлагането на електронен достъп до него, звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение, както и публичното изпълнение, излъчването, предаването и препредаването на тези записи (в този смисъл Решение № 278 от 26.04.2024 г. на САС по в. т. д. № 217/2024 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1692 от 13.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1502/2024 г., II т. о.).

Не се спори между страните по делото, че В. Н. е артистът, който е изпълнил на живо описаните в исковата молба песни. От събраните доказателства се установява, че същите са едни от най-известните му музикални произведения, които „Ние всички знаем от 40 години ..“ (така св. Ч П) и че същите са репертоарът, който той изпълнява навсякъде из цяла България при участията си, както и че обществото ги свързва именно с изпълнителя В. Н., а не с друго лице.

От друга страна, публичното изпълнение на част от музикалните произведения е осъществено от артист-изпълнителя Н, който се явява едновременно и автор на текста. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, като съгласно ал. 2, т. 3 на същата разпоредба за използване по смисъла на ал. 1 се счита публичното представяне или изпълнение на произведението. В настоящият случай е налице лично упражняване на имущественото право на автора да представи сам пред публика създаденото от него произведение. Това право може да бъде упражнено по всяко време лично по усмотрение на автора, като същото не зависи от наличието или липсата на членство на автора в организация за колективно управление на права. Сам по себе си фактът на членство в организация за колективно управление на авторски права не лишава лицето от правото му да управлява и да се разпорежда с авторското си право, в хипотезата, в която същият изпълнява лично публично собственото си произведение.

Това право на автора е закрепено изрично в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗАПСП, съобразно която съгласието може да се даде индивидуално от автора, чрез регистрирана организация за колективно управление на права или чрез регистрирано независимо дружество за управление на права, освен ако в закона е предвидено друго, но е видно, че разпоредбата не поставя като изискване в случай на членство на автора в организация за колективно управление на права съгласието да бъде даване само и изрично от последната. Предоставеното от автора в полза н а ищцовата организация за колективно управление на права по силата на чл. 94, ал. 2, т. 1 о т ЗАПСП право на отстъпване в полза на трети лица на правото да бъде използвано произведението, включително и чрез неговото публично изпълнение по никакъв начин не изключва или погасява правото на самия автор по чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП да изпълни същото публично. Доводите за обратното, освен в противоречие със закона, влизат в разрез и с естеството на авторското право, неговото съдържание и начин на упражняване, както и с целите и дейността на „МУЗИКАУТОР“, като организация за колективно управление на права.

Съдът не може да цени представената от В. Н. декларация, която по същество представлява свидетелски показания в писмен вид, което е недопустимо, но дори и да можеше да я съобразява като доказателство по делото, същата не може да се тълкува в насока на установена и причинена на автора вреда от процесния концерт, тъй като начинът на осъществяване на публичното изпълнение лично от автора, в качеството му на артистизпълнител изключва възможността за осъществяване на т. нар "пиратство" - изпълнението без знанието и предварителното му съгласие, поради което същото не би могло да причини вреди за автора.

Наред с горното не се установи по делото, че а вторът на текста на песента „Сигурно“ М К, която не членува в „МУЗИКАУТОР“, както и авторът на аранжимента в песента „Междучасие“ Б. П., който също не членува в „МУЗИКАУТОР“, да са упълномощили по реда на чл. 94а, ал. 1 от ЗАПСП ищеца за защита на авторските си права. Въпросът е по съществото на спора, с оглед твърдението на ищеца в исковата молба, определящо процесуалнага му легитимация, че има правото да търси обезщетение за нарушението на съответните авторски права.

Неоснователността на иска по чл. 95 вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП влече след себе си неоснователност и на акцесорния иск по чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП. Като обобщение, исковете се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

По разноските:

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 евро, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от горното, съдът