Решение № 2076 от 26.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9960/2025 г.

Ищците Н. С. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• ; С. С. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••; Н. Ц. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••; П. Ц. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• ; Н. Ц. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••; Д. Н. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••; С. Н. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••; Д. Т. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••; Д. М. С., ЕГН ••••••••••, адрес: •••; В. Д. С., ЕГН ••••••••••, адрес: ••• и Н. Д. С., ЕГН ••••••••••,с адрес: •••, всички чрез адв. И. В. - ВАК, със съдебен адрес: ••• са сезирали РС Варна с иск с правно основание чл.108 ЗС против ответника И. К. А., ЕГН •••••••••• адрес: ••• .

Ищците основават исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :

На 20.12.1982 г. М. С. К. закупила недвижим имот -апартамент , находящ се в •••.

На ••• г. М. К. починала, като оставила за наследници ищците. Имотът към настоящият момент, твърдят ищците, че се обитава от И. А., с който М. К. живяла на семейни начала.

Ищците изпратили на ответника покана за доброволно освобождаване на имота , тъй като същия не е негова собственост, но отв. А. отказал да го свободи доброволно.

Ищците подали жалба във ВРП, като била образувана пр. пр. № 10707/2025 г. по описа на РП - Варна. С Постановление от 23.07.2025 г. прокуратурата отказала да образува НП с основание, че се касаело за гражданско-правен спор.

Ищците , наследници на М. К. считат, че ответникът И. А. противозаконно и самоволно ги е лишил от право на собственост и ползване на апартамента, както и осъществил състава на престъпления визирани в текстовете на хипотезите на чл. 323, ал. 1 от ИК.

Ищците се позовават на разпоредбата на чл. 108 от ЗС съгласно която собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това, като препращат към съдебна практика на ВКС свързана с предмета на искова защита и тежестта на доказване .

На следващо място ищците се позовават на задължителното ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което за да се придобие по давност правото на собственост, държателят следва да преобърне с едностранни недвусмислени действия държането във владение, като тези действия бъдат доведени до знанието на досегашния собственик, а завладяването и промяната следва да се манифестира пред собственика, а не пред трети лица.

Фактическото съжителство със собственика на имота, по правилата на формалната житейска логика , сочат ищците, че обуславя извод за съвместно обитаване на определен имот като жилище, т. е. съвместно живеене. Самото естество на това съжителство обуславяло извод, че живеейки в имот, собственост на единия съжител, другият упражнява фактическата власт върху този имот не за себе си, а за другия съжител, с негово разрешение и съгласие, което квалифицирало тази фактическа власт като „държане“. В тази връзка подчертават ищците, че за да се трансформира тази фактическа власт във владение е необходимо или демонстриране на промяната в намерението, с което тази фактическа власт се упражнява, а последното можело да се изразява в действия, които сочат на отричане на правата на собственика върху съответната идеална част, на отнемане на владението на собственика без негово съгласие /т. нар. завладяване/, или в предаване на владението на претендиращия от собственика с фактически или правни действия .Данни за действия от естеството на визираните по-горе, считат ищците, че липсват по делото. Упражняване на фактическа власт от ответника върху имота заедно и без противопоставяне от фактическия й съжител, изразяващо се в разполагане с ключове за имота, стопанисването му, закупуването на вещи за него , твърдят ищците, че било обусловено от естеството на личните отношения на посочените лица, евентуално от възникнали между същите облигационни отношения ( в този смисъл ищците се позовават на Определение № 854/28.02.2024 г. по гр. д. № 2787/2023 г. по описа на ВКС). Изложените съображения обуславят извода на ищците за неосъществено доказване в рамките на настоящото производство на реализирано от ответника явно, необезпокоявано и непрекъснато владение по отношение на процесния апартамент с намерение за своене, което да е било манифестирано пред фактическия съжител - собственик до неговата смърт, съответно пред ищците - негови наследници по закон след смъртта му.

Ищците са навели твърдението, че М. К. придобила правото на собственост върху процесния апартамент на основание покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 ЗТСУ и не е била в брак.

След открИ.е на наследството на М.К. на ••• г. призовани към наследяване били именно всички ищци в качеството йм на наследници по закон на общия им праводател, като за тях основанието на което станали съсобственици на имота е наследствено правоприемство по Закона за наследството , а само за ищеца Д. С. основанието на което е станал съсобственик на имота е посочено че е по ЗН и СК .

По същество от исковата и уточнителни молби депозирани от ищците е видно, че същите твърдят да са собственици на процесния апартамент, че ответникът упражнява фактическа власт върху този самостоятелен обект на право на собственост , желаят да бъде установено със СПН , че именно ищците са собственици на имота и да бъде осъден ответника да им предаде владението върху имота, което владение последният осъществявал без правно основание .

Отправеното до съда искане от ищците, след прецизирането на петитума на иска (л.47) е : да бъде постановено съдебно решение по силата на което съдът

1 ).Да признае за установено в отношенията между ищците :

Н. С. К., ЕГН ••••••••••; С. С. К., ЕГН ••••••••••; Н. Ц. К., ЕГН ••••••••••; П. Ц. К., ЕГН ••••••••••; Н. Ц. К., ЕГН ••••••••••,; Д. Н. П., ЕГН ••••••••••; С. Н. К., ЕГН ••••••••••; Д. Т. Б., ЕГН ••••••••••; Д. М. С., ЕГН ••••••••••; В. Д. С., ЕГН ••••••••••, и Н. Д. С., ЕГН •••••••••• от една страна и ответника И. К. А., ЕГН ••••••••••, ЧЕ ИЩЦИТЕ са СОБСТВЕНИЦИ по наследство от М. С. К., починала на ••• г. на НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в •••, представляващ АПАРТАМЕНТ състоящ се от стая , кухня , баня -тоалет , дрешник и входно антре, с идентификатор ••• при съседи : на същия етаж ••• и •••, под обекта ••• , над обекта •••, ведно с избено помещение ••• и 0,4266% идеални части от общите части на сградата, при следните квоти : 12/60 ид.ч. за Н. С. К., ЕГН •••••••••• (като сестра на М. К.); 6/60 ид. ч. за С. С. К., ЕГН •••••••••• (като наследник на С. С. К. - брат на М. С. К., С. К. му е син); 3/60 ид. ч. за Н. Ц. К., ЕГН •••••••••• ( като наследник- дъщеря на Ц. С. К., последният син на брата на М. К. С. С. К.) 3/60 ид. ч. за П. Ц. К., ЕГН •••••••••• (като наследник - син на Ц. С. К.,последният син на брата на М. К. - С. С. К.) 12/60 ид. ч. за Н. Ц. К., ЕГН •••••••••• ( като наследник- дъщеря на Ц. С. К., брат на М. С. К. ) 6/60 ид. ч. за Д. Н. П., ЕГН •••••••••• (като наследникдъщеря на Н. С. С., брат на М. С. К.), 6/60 ид. ч. за С. Н. К. ЕГН •••••••••• ( като наследник- дъщеря на Н. С. С., брат на М. С. К.), 6/60 ид. ч. за Д. Т. Б. ЕГН •••••••••• (като наследник- дъщеря на Н. С. Ж. ,сестра на М. С. К.) 2/60 ид. ч. за Д. М. С. ЕГН •••••••••• (като наследник- съпруг на Г. Т. С., дъщеря на Н. С. Ж., а от своя страна Н. Ж. е сестра на М. С. К.), 2/60 ид. ч. за В. Д. С. ЕГН •••••••••• ( като наследник - син на Г. Т. С., която е дъщеря на Н. С. Ж., а от своя страна Н. Ж. е сестра на М. С. К.), 2/60 ид. ч. за Н. Д. С. ЕГН •••••••••• (като наследник - дъщеря на Г. Т. С., която е дъщеря на Н. С. Ж., а от своя страна Н. Ж. е сестра на М. С. К.),

както и ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника И. К. А., ЕГН •••••••••• ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху гореописания недвижим имот на ищците С. С. К., ЕГН ••••••••••; Н. Ц. К., ЕГН ••••••••••; П. Ц. К., ЕГН ••••••••••; Н. Ц. К., ЕГН ••••••••••; Д. Н. П., ЕГН ••••••••••; С. Н. К., ЕГН ••••••••••; Д. Т. Б., ЕГН ••••••••••; Д. М. С., ЕГН ••••••••••; В. Д. С., ЕГН ••••••••••, и Н. Д. С., ЕГН •••••••••• , на основание чл.108 ЗС.

Ищците молят за присъждане на направените по делото разноски.

В подкрепа на твърденията и искането си ищците са обективирали искания за събиране на доказателства .

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. К. А., ЕГН •••••••••• чрез адв.В. М. от АК Варна е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че е живял с М. К. на семейни начала, като подобно твърдение било само в подкрепа на факта, че ищците изобщо не познават М. К. и начина й на живот.

В края на 2011 г., ответникът, вследствие на претърпени финансови загуби твърди, че заживял в Манастир „•••“ - Варна, където преди това извършвал благотворителна дейност, представляваща снабдяване на манастира с провизии, храна и физическа помощ по поддръжка. Той познавал добре всички обитатели там,

включително М. К., която към 2011 г. била на 79 години. Игуменката на манастира - Й. С.а (Е.-монашеско име) била близка приятелка с К., която живеела сама и никога била имала съпруг или интимна връзка с мъж, поради нейни религиозни вярвания и убеждения, съответно деца. Игуменката оценявала високите морални качества на ответника, неговата отдаденост да помага на хората, на манастира, неговата честност, смиреността му, като предвид напредналата възраст на М. К. и затрудненията й да се грижи сама за себе си, в това число финансово, предложила И. А. да се нанесе при нея в процесния апартамент и да й помага, като се грижи за нея. Ответникът и М. К. се съгласили и след месец март 2012 г., той се настанил в имота. От този момент, И. А. започнал да се грижи за М.К. като неин син : придружавал я навсякъде, в това число на прегледи при доцент П. и при личния й лекар в МЦ „••• „, до пазар, магазини, аптеки, административни органи и др.

Към края на 2012 г., ответникът започнал сам да пазарува за двамата, да почиства жилището, да приготвя храна, да плаща сметки за потребена ел. енергия, вода и др. Двамата ,твърди ответника, че имали само чисти приятелски отношения, а М. К. била много благодарна за получаваните от А. грижи, както и от моралната подкрепа и топлина в отношението му към нея, заради което тя го възприемала като свой син , който й помага да изживее по-лесно старините си, поради което и му заявила в началото на м. 01.2013 г., че решила и му подарява процесния апартамент.Твърди се от ответника , че М. К. обявила намерението си и пред игуменката - Й. (Е. ), пред нейната дъщеря - Р. П., другите обитатели в манастира, пред съседите в блока и всички възприемали ответника като собственик на апартамента . Самият ответник сочи, че се възприемал за собственик още от началото на месец януари 2013 година, когато нямало съмнения , че изявленията на К. са сериозни и категорични.

Ответникът твърди, че М.К. му заявила, че може да се разпорежда, както пожелае с апартамента и че апартамента е вече негов, а тя щяла да остане да го ползва до смъртта си.

В началото на 2015 г. сочи ответника , че К. му заявила , че ще му даде пълномощно, с което, когато пожелаел, той можел документално да си прехвърли

апартамента сам на себе си, като в средата на месец февруари 2015 г. му дала пълномощното. Ответникът сочи, че не отишъл веднага при нотариус за прехвърляне на имота, тъй като възприемал имота вече за свой и не виждал пречки да си го прехвърли в по - късен момент, а и в този период имал все още неиздължени дългове към кредитори и се опасявал, че това пълномощното ще засегне апартамента. Ответникът сочи, че възприемал съдържанието и смисъла в пълномощното за достатъчно за осъществяването на сделка пред нотариус за разпореждане с имот и нямал съмнения за обратното, а било видно от снетите му обяснения по преписка № 10707/2025 г. на ВРП, че заявил пред разследващия за нотариално заверено от нотариус Р. К. пълномощно с упълномощител М. К., която го упълномощила да се разпорежда с имуществото й, с апартамента. Т.е. ответникът възприемал пълномощното, като такова за разпореждане с процесния имот в негова полза.

В отговора на искова молба ответникът твърди, че през м. ноември 2018 г. М. К. починала, след което ответникът позвънил на Н. К. - дъщеря на брата на М. К. - Ц. като й казал да уведоми и другите роднини за смъртта на М. К., за да се организира погребение и всички заедно да я изпратят в последния й път. Никой от роднините на починалата не се свързал с ответника, не помогнал за личната организацията по погребението, като на същото присъствала само Н. К., личната лекарка на починалата и нейни съседи и приятелки. Разходите били поети изцяло А..

От всички ищци, единствено Н. К. твърди ответника, че посещавала М. К. и ответника на гости в апартамента по празници, като Великден и Коледа. Тя знаела, че М. прехвърлила апартамента на ответника още към 2012-2013 г. и го възприемала, като собственик. Никой от останалите ищци не е поддържал какъвто и да е контакт и връзка с М. К.. Никой от ищците, никога не й бил помагал с каквото да било и не се интересували от нейните битови, финансови и здравословни проблеми.

Н. К. и всички останали ищци , твърди ответникът , че знаели безусловно още от 2013 г., че ответникът е собственик на имота и категорично го възприемали за такъв, именно поради което и до получаване на съобщения от Община Варна през 2025 г., че дължат данъци за процесния апартамент, те не били предприемали никакви действия срещу ответника, не оспорвали и не се противопоставяли на владението .

Едва след получаване през 2025 г. от ищците на писма от общината за задължения за данъци за процесния апартамент, ищците разбрали, че имотът не е прехвърлен документално и инициирали покана до ответника за доброволно напускане на имот от 06.06.2025 г. Видно било от поканата, че всички ищци знаели, че И. А. полагал грижи за М. К.: като в тази връзка ответникът цитира „...от името на моите доверители Ви поднасям благодарности за времето, през което сте полагали грижи за общия им наследодател....”. Т.е. от текста на поканата според ответника ищците признавали факта , че ответникът живял и живеел непрекъснато и несмущавано в процесния период за период по-голям от седем години.

Ответникът не отрича, че с отговора си на поканата на ищците се е противопоставил, като заявил, че се възприема като собственик на имота и отказва да го напусне .

Твърди се още от ответника, че след като отказал да напусне апартамента ищците сменили партидата за ток на апартамента и поискали от електроразпределителното дружество спиране на електричеството , поради което и към момента на подаване на отговора на искова молба ответникът живеел в процесния имот без ток .

Ответникът се позовава и на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 10707/2025 г. на ВРП, преписката образувана след отправената през м. юни 2025 г. покана, като цитира и снетото сведение от него. Именно във връзка с така образуваната проверка по преписка № 10707/2025 г. на ВРП, ответникът И. А. твърди, че установил, че не може да намери пълномощното, с оглед да го представи пред разследващите, поради което се снабдил с нотариална справка-удостоверение от 17.11.2025 г. от нотариус Т. С., вписана в НК под № •••, която е приела архива на нотариус Р. К..

Ответникът сочи,че е видно от справката - удостоверение, че на 16.02.2015 г. е било съставено под № ••• нотариално пълномощно с упълномощител М. К. и пълномощник И. А. с множество делегирани права. Пълномощното било за представителство, лично и с подписа си по всякакъв повод пред неизчерпателно изброени институции, в това число пред нотариуси, Агенция по вписвания, Служба по вписвания ; да „изготвя нотариални актове“ и др. изброени. От текста на пълномощното се установявал и факта, че упълномощителят имал пълно доверие на пълномощника и очевидно го приемал за много близък човек, възложил му изцяло грижата по всички финансови и имуществени въпроси. В подкрепа на горното бил фактът, че М. К. открито заявявала на всеки, че е прехвърлила процесния апартамент на ответника, което още веднъж разкривало действителната й воля, въз основа на което ответникът се възприемал безусловно за собственик на процесния имот, така, както са го възприемали и всички останали, вкл. и ищците . В случая, още към 2013 година, ответникът твърди, че е получил владението от собственика изрично с волеизявлението, че му се подарява имота и може да се разпорежда с него както намери за добре, поради което известяването на трети лица за волята на собственика да предаде другиму владението, върху своя имот, принципно не било необходимо. Така установеното владение не можело да се определи като скрито само по причина, че трети лица не били уведомени за предаването му, след като по отношение на собственика на имота фактическата власт била установена явно, без насилие и дори с негово изрично съгласие и желание. Доброволното предоставяне на владението върху имота сочи още ответника, че има съществено значение при установяване на субективния елемент на владението. В тези хипотези ответникът счита, че не следвало да доказва, че е манифестирал намерение за своене пред М. К.. Същото било възникнало явно и спокойно, тъй като К. знаела и целяла настъпване за същото и то не било установено насилствено или по скрит начин.

Твърди се от ответника, че в продължение на над 12 години е осъществявал постоянно и несъмнено владение върху процесния имот , със знанието на М. К. и на ищците, че е осъществявал фактическа власт за себе си, че са налице обективния и субективния елемент на владението.Във връзка с горното ответникът е направил ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла в негова полза кратка придобивна давност на основание чл. 79, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗС, считано от 01.01.2013 г. или евентуално десетгодишна на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, считано от 01.01.2013 г.

По същество ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен и да му бъдат присъдени сторените разноски и адвокатско възнаграждение.

В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответникът е направил искания за събиране на доказателства.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е предявил НАСРЕЩЕН ИСК .

С Определение№ 17775/19.12.2025 г. е приет за съвместно разглеждане по гражданско дело № 9960/2025 г. по описа на РС Варна , ХLII-ри състав, на основание чл.211,ал.1 и ал.2, изр.1-во ГПК НАСРЕЩНИЯ ИСК с рег. № 99798/28.11.2025 г., уточнен с молба с рег.№ 105540/18.12.2025г. предявен от ищеца И. К. А., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, чрез адв. В. М. от АК - Варна, личен номер: •••, със служебен адрес в •••, ел. поща: ••••• срещу ответниците: Н. С. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, С. С. К., ЕГН: •••••••••• , с адрес в •••, Н. Ц. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••; П. Ц. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, Н. Ц. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, Д. Н. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, С. Н. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••; Д. Т. Б., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, Д. М. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••; В. Д. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес в ••• и Н. Д. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес в •••, с ИСКАНЕТО да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което

да бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. К., С. С. К., Н. Ц. К., П. Ц. К., Н. Ц. К., Д. Н. П., С. Н. К., Д. Т. Б., Д. М. С., В. Д. С. и Н. Д. С., че И. К. А. Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ с идентификатор:

••• по КК и КР на гр. Варна, обл. Варна, общ. Варна, одобрени със Заповед № РД-18- 64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР със Заповед № КД- 14-03- 793/28.06.2010 г. на Началника на СГКК-Варна, на •••, с площ от 42,41 кв. м. в сграда с идентификатор: •••, ведно с избено помещение № ••• и 0,4266% ид. ч. от сградата, с административен адрес в •••, поради изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, евентуално десетгодишна на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, считано от 01.01.2013 г. , на основание чл. 124 , ал.1 ГПК .

В насрещния иск ищецът по насрещния иск е повторил твърденията и възраженията изложени в отговора на искова молба , като е аргументирал и правния си интерес от избраната форма на искова защита, позовавайки се и на съдебна практика.

Както в отговора на искова молба , така и в насрещния иск ответникът по иска предявен от ищците и ищец по насрещния иск твърди да е станал собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност от пет години и евентуално десет години, поради което и желае да бъде уважен насрещния му иск против ищците за да бъде признат за собственик на процесния апартамент на оригинерно основание. В подкрепа на изложеното и в насрещния иск ищецът по насрещния иск е направил същите доказателствени искания като в отговора на искова молба .

В срока по чл.131 ГПК ОТВЕТНИЦИТЕ по НАСРЕЩНИЯ ИСК са депозирали писмен отговор .

Ответниците по насрещния иск, представлявани от адв.Ив.В. намират насрещния иск за процесуално допустим, но неоснователен .

Твърди се от ищците, че И. А. живял с тяхната наследодателка , но последната никога не била имала намерение да му прехвърля имота или да се разпорежда с него .

Оспорва се иска, като се твърди, че М. К. дала място на И. А. където той да живее, а той от своя страна искал да придобие чуждия имот, твърдейки, че повече от 12 години осъществявал фактическа власт върху имота, което не било така .

Оспорва се М.К. да е имала нужда някой да се грижи за нея , като се твърди от наследниците й , че И. А. нямал дом, скитал се по манастирите и М.К. го приютила при себе си .

По същество в отговора на насрещния иск наследниците на М.К. чрез адв.В. се спират на част от съдебната практика за да обобщят , че И. А. не е владял имота , а е бил само държател на същия, че не е владял явно и необезпокояно този имот, нито е манифестирал пред собственика или пред трети лица намерението си за своене на имота на К. .

В отговора на насрещния иск ответниците по насрещния иск се спират на представената от А. извадка от пълномощно, като сочат, че К. не е давала права на А. да се разпорежда с имота , подчертавайки че към 2015 г. последният е бил на ••• години , можел да чете и да разбере, че К. не му е дала права да се разпорежда с имота . Ето защо твърденията на А. ищците намират за защитна теза, т.к. последният нямал права да се разпорежда с имота.

Твърди се още, че по делото няма доказателства А. да е променил намерението си от държател да стане владелец на имота , поради което и е отправено искане насрещния иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В проведеното по делото първо и единствено заседание от 24.04.2026 г. съдът на основание чл.227 ГПК е конституирал в качество на правоприемници на починалия в хода на производството Д. М. С., починал на ••• г. , лицата В. Д. С. и Н. Д. С. , като е заличил от списъка за призоваване починалия Д. М. С. .

В същото открито съдебно заседание съдът е дал ход на устните състезания.

В проведеното открито съдебно заседание от 24.04.2026 г. наследниците на М.К. в качеството им на ищци по предявения от тях ревандикационен иск и в качеството йм на ответници по предявения срещу тях положителен установителен вещен иск , представлявани от адв. Ив.В. молят съда да уважи иска им по чл.108 ЗС ведно с присъждане на разноските .

В откритото съдебно заседание адв.В.М. в качество на процесуален представител на ответника и ищец по насрещния иск моли за отхвърляне на предявения против ответника иск и уважаване на насрещния иск ведно с присъждане на разноски.

Двете страни по спора са представили списъци по чл. 80 ГПК като възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК е заявено от адв.В.М..

В срока предоставен на страните адвокат В. и адв.М. са представили по делото писмени защити с подробни правни и житейски доводи в подкрепа на застъпените становища ведно с позоваване на съдебна практика.

СЪДЪТ, след съобразяване на становищата на страните, на база събраните доказателства, разпоредбите на чл. 235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от фактическа и правна страна :

РС Варна е сезиран с ревандикационен иск с правна квалификация чл.108 ЗС предявен от ищците – наследници на покойната М. К. против ответника И. А..

Ответникът от своя страна е предявил насрещен иск против ищците с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с искането да бъде признат за собственик на процесния апартамент на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен в о.с.з. на 24.04.2026 г. съдът е дал правна квалификация на исковете и разпределил тежестта на доказване.

Съдът е указал на страните по делото, че тежестта на доказване се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК по следния начин:

В тежест на ищците по иска по чл.108 ЗС е възложено да установят твърдените факти, от които произтичат претендираните от тях права, а именно: 1.) че описаният в исковата молба недвижим имот - апартамент е тяхна собственост, придобит от ищците по силата на наследствено правоприемство от общата за ищците наследодателка М. К., както и че към датата на открИ.е на наследството К. е била единствен собственик на имота, придобила правото на собственост въз основа на твърдяната сделка и 2.) че фактическата власт върху имота се упражнява от ответника към датата на сезиране на съда. В тежест на ответника по иска по чл.108 ЗС е възложено да проведе насрещно доказване и да установи фактите, на които основава своите правоизключващи и правопогасяващи

възражения.Ответникът по иска по чл.108 ЗС е следвало да установи своите възражения, а именно: че процесния апартамент му е подарен от М. К. и че е станал собственик на имота на твърдяното от него оригинерно основание за сочения в отговора на искова молба и в насрещния иск период .

В тежест на Ив.А. в качеството му на ищец по насрещния иск по чл. 124 от ГПК, е възложено да установи фактите, от които произтичат претендираните от него права, а именно: 1.) че е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение начиная от 2013 г., че е владял явно , необезпокоявано имота ,с намерението за своене и че е манифестирал това си намерение спрямо и ищците и трети лица. 2.) че е осъществявал фактическа власт върху имота без прекъсване за периода от 2013 г. и 3). Че имота му е бил подарен от М.К. и че последната му е дала и пълномощно с което да се разпорежда с имота . В тежест на ответниците по насрещния иск и първоначални ответници е възложено да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си , че ответникът е бил обикновен държател на имота , че е бил приютен в този имот от М.К. .

С доклада по делото съдът е отделил безспорното от спорното , като на основание чл. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на сезиране на съда - И. А. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, че тази фактическа власт е упражнявана от него преди кончината на М.К. , както и че ищците са наследници по закон на М.К. , а Ив.А. е бил допуснат да живее в имота през 2013 г. от М.К..

При така маркираното по-горе е видно , че спорът между ищците и ответника се състои в това дали И. А. е придобил правото на собственост върху процесния апартамент , като отговор на този спорен въпрос съдът следва да даде на база анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства .

Факт е , че М. С. К. , ЕГН •••••••••• е починала на дата ••• г., като този факт не е спорен и е доказан на база приобщеното на лист 13 заверено копие от препис –извлечение от акт за смърт .Видно е от цитираното писмено доказателство, че наследството на М.К. е открито на ••• г. в гр.Варна.

Установено и доказано е , а и не се оспорва , че ищците по делото са наследници по закон на покойната М. К. . От приобщеното по делото на листи 14 – 16 заверено копие на удостоверение за наследници се установява активната материално – правна и процесуално правна легитимация на ищците – наследници по закон на М.К. .

Данните вписани в удостоверението за наследници на М. К. свидетелстват затова ,че М.К. е била неомъжена, има две сестри и двама братя . След откриване на наследството на М.К. нейни наследници по закон са :

сестрите :

1. Н. С. К. (ищца по иска по чл.108 ЗС и ответник по насрещния иск ) и 2. Н. С. Ж., починала преди сестра си М., на ••• г., заместена от дъщерите й Д. Т. Б. (ищца по иска по чл.108 ЗС и ответник по насрещния иск ) и Г. Т. С.. Г. Т. С. е починала на ••• г. и наследена от : Д. М. С. – съпруг (ищец по иска по чл.108 ЗС и ответник по насрещния иск, починал в хода на производството и заместен от неговите наследници по чл.227 ГПК ) и двете деца В. Д. С. и Н. Д. С. ( ищци по иска по чл.108 ЗС и ответници по насрещния иск);

братята :

1.С. С. К. – починал на ••• г., преди сестра си М. К., заместен от низходящите му деца С. С. К. (ищец по иска по чл.108 ЗС и ответник по насрещния иск ) и Ц. С. К..Ц. К. е починал на ••• г. и е наследен от двете му деца Н. Ц. К. и П. Ц. К. ( последните двама също ищци по иска по чл.108 ЗС и ответници по насрещния иск ).

2. Ц. С. К. , починал преди сестра си М. ,на 01.12.1981 г. и е заместен от неговата дъщеря Н. Ц. К. ( ищца по иска по чл.108 ЗС и ответник по насрещния иск ).

3. Н. С. С. , починал преди сестра си М. , на 17.11.2014 г. и заместен от двете му деца – Д. П. Н. и С. Н. К. (ищци по иска по чл.108 ЗС и ответници по насрещния иск ) .

В хода на производството по делото е настъпила смъртта на една от страните по делото : Д. М. С., починал на ••• г., видно от приобщеното по делото на лист 138-ми удостоверение за наследници . От приобщеното на л. 138 удостоверение за наследници е видно, че единствените наследници по закон на Д.С. са неговите низходящи две деца – сина В. Д. С. и дъщерята Н. Д. С.. С оглед и на данните вписани в удостоверението за наследници на Д. С., в о.с.з. на 24.04.2026 г. съдът е заличил от СЛП покойния Д.С. и е приложил нормата на чл.227 ГПК като производството по делото е продължило с участието на правоприемниците на починалия , страни по делото , а и именно В. Д. С. и Н. Д. С. .

При така изложеното по-горе, следвайки линията на наследствено

правоприемство, съобразно разпоредбите на чл.1 , чл.5 – 9 ЗН съдът извежда извода от правна страна, че ищците са единствените наследници по закон на покойната М. К. , като обемът от права към датата на сезиране на съда за ищците е бил следния: 12/60 ид.ч. за Н. С. К., ЕГН •••••••••• 6/60 ид. ч. за С. С. К., ЕГН •••••••••• ; 3/60 ид. ч. за Н. Ц. К., ЕГН •••••••••• ; 3/60 ид. ч. за П. Ц. К., ЕГН ••••••••••; 12/60 ид. ч. за Н. Ц. К., ЕГН •••••••••• ; 6/60 ид. ч. за Д. Н. П., ЕГН •••••••••• ; 6/60 ид. ч. за С. Н. К. ЕГН ••••••••••, 6/60 ид. ч. за Д. Т. Б. ЕГН ••••••••••; 2/60 ид. ч. за Д. М. С. ЕГН ••••••••••; 2/60 ид. ч. за В. Д. С. ЕГН •••••••••• ; 2/60 ид. ч. за Н. Д. С. ЕГН •••••••••• .

Считано от датата на откриване на наследството на Д. М. С. -••• г., съгласно чл.227 ГПК правоприемниците му В. С. и Н. С. встъпват по линията на наследствено правоприемство в неговата квота от наследството на М. К. от общо 2/60 ид.ч. ,като всеки от тях наследява по 1/60 ид.ч. , като по този начин квотите за ищците В. С. и Н. С. стават равни на сбора от 2/60 +1/60 ид.ч. или по 3/60 ид.ч. за В. и Н. С.и.

Въз основа на изложеното по-горе , към момента единствените наследници по закон на М. К. са доказали и активната си материално правна и процесуално правна легитимация по делото и обема от права върху наследството на М.К. .

Спор по делото няма , че М. К. не е имала съпруг, не е била встъпвала в брак и еднолично е придобила вещното право на собственост върху имота предмет на исковете .

Безспорно е доказано по делото ,че на 20.12.1972 година М. С. К. по силата на Договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ е закупила апартамент № ••• находящ се в ••• , състоящ се от : стая, кухня , баня – тоалет, дрешник и входно антре.(л.17 от делото).

Видно и от схема № 15 – 1233144-25.07.2025 г. издадена от АГКК Варна процесния апартамент № ••• съгласно КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД – 18 -64 /16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо самостоятелния обект : Заповед № КД – 14-03-793/28.06.2010 г. на Началник СГКК Варна,има следните характеристики : адрес на самостоятелния обект: ••• , ап.••• , самостоятелния обект се намира на ••• в сграда с идентификатор •••, с предназначение : Жилищна сграда – многофамилна, брой етажи 8 , сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •••, предназначение на самостоятелния обект : жилище , апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, площ на самостоятелния обект 42.41 кв.м, прилежащи части :избено помещение № ••• и 0,4266% идеални части от общите части на сградата, при съдебни самостоятелни обекти в сградата : : на същия етаж : •••, •••, под обекта ••• и над обекта •••.–(л.23 от делото ).

Установено и доказано е по делото , че процесния имот има данъчна оценка от общо 18 976.70 лева /л.22 / което определя и РС Варна като местно компетентен като първа инстанция да разгледа спора между страните по делото .

Спор по делото няма, че ищците са поканили ответника да освободи имота, но ответникът е отказал да напусне имота .

От приобщената като писмено доказателство по делото в заверено за вярност с оригинала копие на прокурорска преписка № 10707/2025 г. по описа на Районна прокуратура Варна / листи от 155 до 173 / е видно, че в Трето РУ – ОД МВР Варна Д. Н. П. е подала жалба (по която е образувана преписка № 439000-16722 /2025 по описа на Трето РУ –ОД МВР Варна) , с твърдения за евентуално извършено престъпление от общ характер. Проверката е приключила с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 23.07.2025 г. , като наблюдаващият преписка прокурор при РП Варна е извел извод, че :„Прокуратурата не е компетентна да се произнесе относно това кой е собственик на процесния имот , кой има право да ги ползва, както й кой има право на достъп и по какъв начин следва да бъде осъществяван този достъп .Обратното би довело до използване на наказателния процес като средство за разрешаване на гражданско правни спорове …. „.

Част от преписката на ВРС е копие от покана за доброволно напускане на имот, приобщена на л. 163 ,164 по делото .Видно е от съдържанието на поканата, че ищците в качество на наследници на М. К. , чрез адвокат Х. Х. – Й. от АК ••• са поканили отв.И. А. в срок от 10 дни от получаване на поканата да освободи имота, съсобствен на ищците - наследници на М.К. и за им предаде ключовете . В поканата е посочено също, че наследниците на М.К. чрез адв.Х. поднасят своите благодарности на И. А. за грижите, които е полагал за М. К. , като и го уверяват , че за периода от смъртта на г-жа К. до деня на напускане на имота , наследниците няма да претендират обезщетение за неправомерното ползване на имота . Видно от л. 164-ти поканата е получена срещу подпис от И. А. на 10.06.2025 г.

Установява се от приобщения на л. 165-ти в заверено копие отговор на покана ( изпратен по ел.път от И. А. до адв. Х. Х.-Й.), че ответникът е оспорил представителната власт на адв.Х. и заявил, че имота владее и свои, с оглед на продължителния период на осъществяване на владение върху имота, извършените подобрения в същия, знанието на наследниците за същите обстоятелства, както и непротивопоставянето на наследниците до момента, имотът бил на И. А. и в негово владение и не приема да изпълни поканата. В същия смисъл е и даденото на 07.07.2025 г. сведение от И. А. пред инспектор К. / л. 173 /.

По делото са приобщени на листи от 139 до 154 заверени за вярност с оригинала копия на платежни документи отразяващи плащания на данъци и такси за процесния имот от наследниците на М.К. считано от 2026 г.

Приобщена по делото е справка – удостоверение на л. 79 извършена от нот.Т.С. , на която справка се позовава ответника . Видно е цитираното писмено доказателство , че в регистъра на нотариус Р. К. , нот. с рег. № ••• на НК, под номер ••• от 16.02.2015 г. е вписано пълномощно от М. К. към И. А., като е възпроизведен пълния текст на пълномощното . Спор , че ответникът И. А. не разполага с пълномощното от 2015 г. – няма, като самият той твърди, че не може да го намери.

Пълния прочит на съдържанието на пълномощното води до извод, че същото е безсрочно и е дало права на Ив.А. да представлява М. К. пред всички държавни , административни , финансови и данъчни органи, ТД на НАП , митнически, съдебни , МВР , РДВР , ПОЛИЦИЯ , Кметства , Общински, областни и други органи и служби , НАП, НОИ, НСИ , НОТАРУС , АГКК, СГКК , ОСЗ, Социално подпомагане , социални грижи , АВ ,СВ,ЕСГРАО , РЗОК ,НЗОК, ВиК, електроразпределителните дружества , Енерго про , доставчици на интернет и телевизия, физически и юридически лица и кооперации и навсякъде където е необходимо като извършва всички необходими правни и фактически действия за защита на интересите на М.К. .

За цялостното изясняване на фактическата страна на спора и за разкриване на обективната истина по делото са допуснати гласни доказателства в полза на двете страни.

В о.с.з. на 24.04.2026 г. в качество на свидетел е разпитана водената от наследниците на М.К. свидетелка – Х. Х. Й. – дъщеря на ищцата Д. П. и адвокат по професия.

Вторият допуснат в полза на ищците свидетел не е разпитван, т.к. ищците са се отказали от разпита и съдът е заличил допуснатия в полза на ищците втори свидетел.

В о.с.з. на 24.04.2026 г. са разпитани водените от ответника и ищец по насрещния иск двама свидетели Д. И. – бивш домоуправител на входа в който се намира процесния апартамент и сега чистачка на входа, както и св.С. П.в – колега на Ив. А. и познат с последния от 30 години.

Събраните по делото гласни доказателства в полза на наследниците на М. К. и в полза на И. А. са противоречиви помежду си , поради което съдът следва да анализира същите в съвкупност с целия събран доказателствен материал за да прецени кои от тях би следвало да се кредитират .

На листи от 190 до 193 по делото са възпроизведени в пълнота изложените от свидетелите показания , поради което съдът се спира на основната информация изложена от всеки свидетел.

Първата разпитана свидетелка Х. Х. – Й. сочи пред съда, че е дъщеря на ищцата Д. П. и че работи като адвокат при АК •••. Свидетелката обяснява пред съда, че след като роднините й - наследници на М.К. през 2025 г. получили съобщения от Община Варна за плащане на данъци, тогава станало ясно, че апартамента на леля М. се обитавал от въпросния мъж - Ив. А., а телефонния му номер свидетелката получила от една от наследниците на леля М. - Н. К.. Н. К. сочи същата свидетелка, че била единствената която знаела, че в имота живеел И. А., но понеже го съжалила не казала на другите наследниците.Така след като свидетелката Х. – Й. получила номера на телефона на ответника, свидетелката се свързала миналата година , през пролетта се свързала ответника .Първият разговор между двамата бил много емоционален, т.к. Ив.А. бил афектиран и А. заявил на свидетелката, че ще си тръгне от апартамента доброволно ако всички наследници изявят това свое желание , т.к. той бил синът на леля М., грижил се за нея ,поради което смятал , че има някакви морални права над апартамента.Св. Х. – Й. предала това послание на наследниците , те я упълномощили да му пусне покана за доброволно напускане на апартамента .По този повод разказва свидетелката водена от ищците, че Ив.А. си получил поканата , свързал се със свидетелката и казал, че ще излезе от апартамента ако това е крайното желание на наследниците на М., но и попитал зали за него има някаква оферта, като пояснил – евентуално наем или закупуване . От своя страна свидетелката отново се свързала с наследниците на М. и въпреки , че били много те се обединили около цифрата 65000 евро. Тази цена била съобщена от св. Х. – Й. на ответника, той отговорил , че му е малко висока, но ще види какво може да направи, като това било в периода в който течал срока за освобождаване на имота . Св. Х. – Й. разказва още, че в края на срока ответникът й върнал обаждане , като казал, че няма да напусне имота , т.к. станал собственик поради давностно владение , а свидетелката му обяснила , че не може да стане собственик т.к. според нея бил недобросъвестен владелец и нямало как да е изтекла давността в негова полза.По същото време , пояснява свидетелката, че част от съсобствениците входирали жалба и сигнал в районното което било там териториалното .

В останалата част от показанията си св. Х. – Й. сочи, че е имало и други хора които да живеят при М. К. като знаела това от майка си и леля си , а последно видяла леля си М. в края на 2014 г.

Свидетелката е посочила и къде се намира процесния имот, обяснила е , че нейната леля ходила до апартамента да вземе нотариалния акт, но човекът който отворил процесния апартамент не бил И. К., а друг и той подал на леля й нотариалния акт в оригинал за апартамента и сега нотариалния акт бил в наследниците на М. К..

В показанията си св. Х. – Й. описва М. К. като жена която се грижела за болната й прабаба й Добра, която била на доста години и на легло , живеела също в процесния апартамент.За М. К. свидетелката сочи, че получавала пенсия , не знае какво е работила, но знае , че леля й М. посещавала църква редовно , като прави извод, че трябва да е била вярваща .

В края на показанията си св. Х. – Й. сочи, че се свързала и баба Д. която била бившата касиерка на входа в който живеела леля й М. и от нея научила, че ответника наистина се грижил за М. , че живял в апартамента , баба Д. казала още, че докато леля М. била жива тя си ходела на събранията на входа, плащала си таксите за вход , асансьор и други .

На поставени от адв.М. въпроси същата свидетелка е отговорила, че Н. К. е единствената която е познавала ответника , затова му позволила остане да живее в апартамента, но поради какви причини не съобщила на другите наследници, свидетелката не знаела . Свидетелката сочи още, че няма и представя защо Н. К. трябвало да съжалява ответника , не и било известно колко години той живял в този апартамент, не присъствала на погребението на леля си М. , знаела че ответникът претърпял някакви финансови сътресения преди да отиде да живее при леля й М.. В заключение свидетелката е посочила, че т.к. е и медиатор се опитала да разреши спора с ответника ,но това не се и случило .

Вторият разпитан по делото свидетел Д. И. разказва пред съда, че познава М. К. от 2004 г. , т.к. живее във същия вход – М. живеела на ••• етаж, а свидетелката на •••.Св.И. сочи, че е била касиер, домоуправител, а сега била чистачка на входа и познавала всички . И. А. твърди св.И., че живял в апартамента на М. К. , като до преди да отиде да живее там, М. била сама, абсолютно самичка, нямало никой около нея, никой не бил живял временно при нея.Според св.И. И. отишъл да живее при М. някъде между 2012- 2013 г. , постоянно живеел там, ходел на работа , пазарувал на баба М. . Според св.И. баба М. била много доволна от И. и го възприемала като най-близкия й човек , човекът който и пазари и я води по лекари . От роднините на М. разказва същата свидетелката, че е виждала само Н. или Н. – една жена от Варна , която свидетелката видяла един –два пъти да посещава М..

Св. И. е описала баба М. като набожен и болен човек, който не излиза от дома си , като е уточнила че баба М. представила И. на входа като съмишленик, двамата вярвали в Бога, запознали се на манастира в кв.••• , И. изпаднал по някаква причина в несъстоятелност изцяло – финансова и семейна , впоследствие баба М. закъсала със здравето и понеже баба М. била много близка с игуменката на манастира, игуменката всъщност запознала М. с И. .

Извън изложеното по-горе св.И. сочи, че е присъствала лично на погребението на баба М., което било организирано от И. , твърди , че не може да каже дали след смъртта на М. някой се е интересувал от апартамента , но двама мъже от Д. тази година ходили да питат и една жена и се обадила по телефона , подчертавайки че знае всичко и че МВР- то при нея ходело, имала досиетата на хората . На въпроса обаче защо И. живее в апартамента на баба М. свидетелката отговоря , че поради клюкарстване не са го питали от входа, но пък си мислели съседите , че щом след смъртта на М. живее И. там – апартамента е негов. Същата свидетелка сочи, че не знае някой да е гонил И. от апартамента.

Третият разпитан по делото свидетел С. П.в сочи пред съда, че се познава от 30 години с И. А. и са колеги , св.П.в имал фирма за преработка на риба и рибни продукти , како освен колегиални имал и приятелски отношения с И. . Св.П.в сочи , че познава М. К. и за първи се запознал с нея преди да замине за Щатите , т.к. ставал първият в България по един конкурс за библейско предприемачество и за нови технологии и трябвало да замине за Потрланд 2012 г. Преди конкурса, по предложение на И. през 2012 г. И. и св. П.в отишли до манастира, който е по пътя за •••,за да бъде свидетелят благословен от игуменката. Тогава за първи път свидетелят видял и се запознал с М.. Към него момент уточнява свидетеля, че И. работел във фирмата на свидетеля „••• „ и живеел в манастира, И. преди това изкарал три зимни месеца в манастира . За И. свидетеля споделя, че имал несполучливи бизнес операции и финансови отношения с банки, и по този повод св.П.в предложил на И. да отиде да спи в апартамента който бил офис на фирмата , намирал се на до ••• и бил близо до манастира . Един ден, разказва свидетеля , че И. му се обадил и му казал , че леля М. му предложила да отиде при нея , а свидетелят му казал, че по-хубаво от това нямало и И. се преместил при леля М. . Още като били в манастира , споделя св. П.в, че леля М. казала, че е остарява и нямало кой да се грижи за нея . Така, след като И. се преместил при леля М. свидетелят ходел до апартамента на 2-3 месеца по различни поводи и празници , разговарял с леля М. на религиозни теми, защото била вярващ човек.

В показанията си пред съда св.П.в твърди, че няколкократно леля М. казвала пред него, че най-накрая Бог я дарил със син,визирайки И. , даже се отнасяла към него като към син , наричайки го „В. „ или „сине „. Според същия свидетел наблюденията му са от 2012 г. и освен И. никой не помагал на М., а тя била болна .От И. свидетелят знаел, че М. имала племенница Н., която ходела в апартамента „ да хапне , да пийне „ , И. помагал на Н.- ходел да й обере гроздето , за прави разни ремонти . За други роднини на М. св.П.в сочи , че не бил чувал . Същият свидетел споделя, че пред него , още от самото начало когато М. казала , че Бог я надарил със син , тя заявила , че жилището й остава за И. , предложила когато той види, че си заминава да го дари на манастира или на някой друг, който има нужда.Според св.П.в М. няколко пъти казала на И. да отидат да му прехвърли апартамента, но той отговарял „ Той, Бог ,си знае работата , не е необходимо сега да обиждам жената , да прехвърлям имота „ и един ден М. казала на свидетеля :„ С., направих пълномощно за И. , вече може всичко да прави с това, то си е негово , и за си го вземе „ това били думите й . Пълномощно сочи свидетелят, че не го е виждал нито чел .

В показанията си св.П.в сочи, че знае кога е починала леля М., парите за погребението излезли от неговата фирма, но свидетелят не отишъл на погребението по съображения изложени подробно пред съда от споделяната от него вяра на •••. Св.П.в е споделил още, че след кончината на М. И. му се обадил и казал, че май ще трябва да ходи да живее при него , защото се появили някакви , които искали да вземат апартамента .Тогава и свидетелят попитал И. къде му е пълномощното и докато разговаряли двамата по тези въпроси на И. му спряли тока, водата , но все пак хората излезли коректни казали „ Докато не мине делото не може да спрем „ , но тези хора, другите , сменили партидата му и му спряли тока „ , близо 6 м. И. живял без ток . В края на показанията си св.П.в сочи, че И. не е прехвърлил имота на себе си , понеже бил особен , не искал да обиди М. и И. имал един израз „ Бог си знае работата „.

При така изложеното по-горе съдът прави следните правни изводи :

Предявения от ищците реванцикационен иск по чл.108 ЗС против ответника е процесуално допустим и в него се съчетават положителен установителен иск с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че вещото право на собственост принадлежи към патримониума на ищците, в сочения от тях обем и на възведеното придобивно право основание , и осъдителен иск – за предаване на владението върху имота от страна на владеещия несобственик .

Предявения от ответника насрещен положителен установителен вещен иск също е допустим , не е заявен в условията на евентуалност спрямо главния ревандикационен и по него съдът дължи произнасяне по същество , независимо от изхода по иска по чл.108 ЗС.

С предявения насрещен иск ищецът по насрещния иск цели да установи и докаже , че той е собственик на процесния имот на соченото от него придобивно основание – давностно владение , като е въведено главно придобивно основание – добросъвестно владение и евентуално – недобросъвестно владение.

Твърденията и становищата на страните са взаимоизключващи, но фактите подлежащи на доказване в установителната част на исковете следва да бъдат разгледани общо.Правната конструкция на исковата защита на страните по делото и настъпилата в хода на процеса смърт на една от страните, е довела до усложнения в процеса, които съдът следва да съобрази и отече при направата на правните си изводи .

Ищците са твърдели, че само те като наследници по закон на М. К. са единствените които са съобственици на процесния апартамент № •••-имот с ид.№ ••• по КККР на гр.Варна , придобили право на собственост по силата на наследствено правоприемство от общия йм праводател М. К. . Ищците са твърдели , че ответникът живее в имота и отказва да им предаде владението , въпреки и отправената до него покана.

Ответникът от своя страна твърди, че не ищците, а той е собственик на процесния имот, че живее в имота по волята на праводателката на ищците-М. К., сочи че е имал дадено му от М.К. пълномощно за разпореждане с имота , както се позовава на оригинерно правно основание за придобИ.е на имота – давностно владение .

Процесният апартамент не може да бъде едновременно съсобствен между ищците на основание наследствено правоприемство и ответника на основание давностно владение, поради което следва да бъде даден отговор на основния спорен от правна страна въпрос : придобил ли е ответника апартамента по давност.

Придобиването по давност понастоящем е уредено в чл. 79 – 86 от Закона за собствеността, както и в някои други закони.В чл. 79 ЗС е очертан фактическия състав на придобивния способ , като в него се включват владение и давностен срок.С ТР № 4/2012 г. на ОСГК е прието , че придобивната давност действа автоматично , т.е. не са налице необходими допълнителни елементи към вече посочения фактически състав. Съгласно Решение № 172/2016г. на ВКС Първо гражданско отделение, ГК , постановено по гр.д. № 1424/2016 г. по давност се придобива само онзи имот, който не се притежава на друго основание.

Владението е дефинирано в чл. 68, ал.1 ЗС и правната същност още от научния труд на проф.В.Таджер „Владение и държание„ е останала непроменена.ЗС постановява , че владението е фактическата власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.Държателят , според чл.68, ал.2 ЗС е лице, което упражнява фактическа власт върху вещ, която държи за другиго.Съгласно трайната съдебна практика само владелецът може да придобива по давност, но не и държателят . Владението на един недвижим имот трябва и да е явно и несъмнено / така Решение № 197 от 2017 г. по гр.д.№ 1024 /2017 г. на Първо г.о., ГК /.

С оглед на придобиването по давност Законът въвежда ясно разграничение дали владението е добросъвестно или обикновено / недобросъвестно /. В чл. 70, ал. 1 ЗС е дадено легално определение на добросъвестно владение . Ако владението е добросъвестно,придобИ.ето по давност се извършва в кратък срок - при обикновено владение недвижимия имот се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години , а ако то е добросъвестно , срокът е 5 години . Владението съгласно каузалната практика се състои от два елемента – обективен – наричан корпус и субективен, наричан анимус . Обективния елемент се изразява в действията които извършва владелецът – действия, които трябва да съответстват на онези , които обичайно извършва собственикът на вещта .Тези действия не трябва да бъдат търпими или съизволителни . Първите се извършват със съгласието на собственика, а вторите са предвидени в самия закон . Вторият елемент на владението е субективния и той се изразява в намерението вещта да се държи като своя .Този точно елемент бива определян като психическо състояние и неговото доказване е най-трудно . Именно затова в чл. 69 ЗС е установена оборимата презумпция , че владелецът държи вещта като своя , докато не докаже , че е държи за другиго.Тази презумпция е от съществено значение при доказването , както е в настоящия спор , т.к. само владелецът може да придобива по давност .

Съдът отчита още, че в ТР № 1/2012 г. на ОСТК на ВКС е прието, че когато владението е придобито по наследство тази презумпция не се прилага .

Съдът отчита и постановките в ПП № 6 / 1974 г. съгласно които владението, основано на нищожно правно основание е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма на валидност и приобретателят не е знаел за порока.

При така маркираните принципни постановки относно придобивната давност, по същество на спора съдът намира , че ответникът не е провел пълно и главно доказване на възраженията стоящи в основана на отговора на искова молба и на насрещния иск , че е придобил процесния имот на оригинерно основание.

При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.Следователно в тежест на И. А. ( като страна която се домогва да докаже, че е давностила имота) е било да установи, че по отношение на процесния имот не съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.

Константната практика на ВКС на Р България сочи, че съгласно разпоредбата на чл.69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Т.е. именно в полза на владелеца е установена една оборима презумпция и в тежест на лицето, което оспорва твърдението, че упражняващото фактическата власт лице държи имота като свой е да докаже, че го държи за другиго. От особенно значение е намерението, с което се упражнява фактическата власт върху вещта, т. е. от съществено значение за провеждане на това разграничение са вътрешните отношения между лицето, което упражнява фактическата власт и лицето, което се легитимира като собственик на вещта по силата на предвиден в закона придобивен способ / например договор или наследяване/. Владението е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобИ.е на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Нещо повече – съгласно Решение № 596 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., I г. о., ГК, за придобИ.ето по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникване на съсобствеността е наследяване, презумпцията по чл.69 от ЗС (в тези случаи) не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници, като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание.

В настоящото производство съдът намира, че на база показанията на двамата допуснати в полза на ответника свидетели не е доказано твърдението на И. К. А. да е придобил по давност апартамента останал след смъртта на М. К. . Настоящият съдебен състав приема, че не е доказан - нито със свидетелски показания, нито с писмени документи втория елемент от състава на придобивната давност , а именно вещта/процесния апартамент / да се държи като „своя“, което само по себе си обуславя манифестиране на такава власт, че за всички останали да е ясно притежанието на веща към нейния собственик. Нещо повече - тази демонстрация не е била изразявана пред ищците – наследници на М. К.. Напротив : писмените доказателства като преписката на ВРП, покана за доброволно освобождаване на имота , квитанции за платени данъци , ясно показват, че ищците макар и да не са поддържали връзка с М.К. все пак са проявявали някакви спорадични действия, с които да засвидетелстват е пред Ив.А. връзката си с М.К. и отношението йм към имота. Доказано е на база показанията на тримата разпитани свидетели, че в имота на М. К. макар и рядко и повод празници е ходила ищцата Н. К., доказано е също така , че приживе М. К. е допуснала И. А. да живее при нея .

Анализирайки в пълнота и поотделно гласните доказателства, съдът отчитайки вероятната пристрастност на свидетелите Х. – Й. и на св. С. П.в / първата е родственица на ищците,адвокат и медиатор, а вторият приятел на ответника /, намира по същество на спора, че от 2012 г. И. К. А. е бил единствено и само държател на имота, не е владял трайно и явно имота, не е отблъсвал владението на който е да е от ищците и не е манифестирал по никакъв начин промяна в намерението си .В подкрепа на този извод са и показанията на св. И., която твърди, че след смъртта на М.К. вероятно имота е останал на И. К., но доказателства други извън това изявление по делото няма и не може да бъде направен обоснован извод , че ответникът е придобил по давност имота било то в продължение на 5 или 10 години, считано от 1.1.2013 г.,в частност че трайно, необезпокоявано и явно е осъществявал фактическата власт върху имота с намерение за своене.

Следва да бъде отчетено още, че по делото се налични данни затова, че М.К. е изготвила пълномощно на 16.02.2015 г. към И. К. А., което обаче не е дало права на Ив.А. да извършва разпоредителни действия с процесния апартамент . Логично съдът намира , че ако приживе М. К. е искала „ да подари „ имота на И. А., то от 2015 г. до ••• г. е могла да стори това по избран от нея законов начин –нещо,което не се и твърди.

Предвид изложените съображения и разясненията в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира че предявения от И. К. А. положителен установителен иск заявен на главно и евентуално придобивно основание – давностно владение е останал недоказан и следва да бъде отхвърлен .

Извода на съда, че И. А. не е доказал годно правно основание на което да упражнява фактическа власт върху имота, факта, че Ив.А. не е оспорил качеството на ищците на наследници на М. К., обосновава и крайния извод на съда за основателност и доказаност на предявения от ищците реванцикационен иск против Ив. А..

По същество на спора съдът обобщава, че ревандикационния иск е средството за защита на невладещият собственик против владеещия несобственик.

Ищците са доказали активната си материално правна и процесуална легитимация по делото – качеството наследници по закон на М. К..

Доказано е по безспорен начин, че М.К. е била собственик на процесния апартамент, придобит от нея през 1982 г. по реда на чл.117 ЗТСУ .

Доказано е , че наследството на М.К. е открито във Варна на ••• г. и след откриване на наследството й призовани към наследяване са сестра й Н. К. заедно с наследниците по закон на втората й сестра Н. и тримата й братя С., Ц. и Н. – всички ищци по делото .

В хода на производството е настъпила смъртта на Д. С., който на осн. чл.227 ГПК е заместен от правоприемниците му В. С. и Н. С./ първоначално конституирани като ищци и ответници по насрещния иск/ .

Кръгът от наследниците на М.К. е установен на база удостоверение за наследници на М.К. и на Д. М. С., а обема от права за всеки от ищците в дроби е визиран и по-горе ,определен от съда по правилата на чл.1, чл.5-9 ЗН .

Установено е безспорно , че като наследници на М.К. ищците придобиват по силата на наследствено правоприемство правото на собственост върху процесния имот и в обема от права , вече посочен . Доказано е също , че ответникът упражнява фактическа власт върху имота без да има противопоставими права на ищците , поради което и искът по чл.108 ЗС следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на спора ищците имат право на разноски съгласно чл. 78,ал.1 ГПК.

В списъка по чл.80 ГПК представен от ищците и приложен на л. 175 ищците са посочили, че желаят да им се присъдят разноски : 97.03 евро –държавна такса, 20 евро за преписи за вписване и по 600 лв. за процесуално представителство за Д. П., Н. К., С. К., Д. Б., Н. С., С. К., Н. К., П. К. и Н. К. . В приложените идентични договори за правна защита и съдействие /л 176 – 185 / Д. П.,Н. К., С. К., Д. Б., Н. С., С. К., Н. К., П. К. и Н. К. и В. С. са вписали ,че са заплатили в брой в полза на адв.В. сума от по 600 евро.

Видно е от исковата молба, че ищците са претендирали разноски, т.е. искането с правно осн. чл. 78, ал.1 ГПК е заявено от всички ищци. Налице е разминаване между вписаното в списъка по чл. 80 ГПК и 10-те договора за правна защита, като в списъка сумите за процесуално представителство са вписани в лева, а в договорите за правна защита в евро .

Доказан е разхода на ищците за заплатена д.т. от общо 97.03 евро. /л.29 гръб/.Доказан е разхода на ищците за заплатена д.т. от общо 27.61 евро /л. 54/- или общия размер на разноски за заплатени д.т. от всички ищци възлиза на сумата от 124,64 евро .Този разход като доказан и по основание и размер следва да се присъди в полза на ищците .

В полза на ищците се дължат и разноски за процесуално представителство и защита на всички ищци , представлявани от един адвокат . Елементарното пресмятане направено от съда на база приложените 10 броя договори за правна защита / съставени не на утвърден образец / води до извод, че ищците претендират разноски за процесуално представителство от общо 6 000 евро.

Касателно разноските за процесуално представителство на ищците своевременно ответникът е релевирал възражение по чл. 78 , ал.5 ГПК. Видно е от представения от Ив.К.А. списък по чл. 80 ГПК, че самият той, за същото производство , търси разноски за процесуално представителство от общо 818,07 евро или сума в пъти по-ниска от тази, която ищците желаят да им се присъди.

Воден от принципа на справедливост, съдът предвид материалния интерес по делото/18 976.70 лв./ и нормите на чл. 7, ал.2 , т.3 от Наредба 1/2004 г. и чл. 78, ал.5 ГПК, намира, че възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК е основателно.Всички ищци са защитавани от един и същ процесуален представител както по предявения от тях иск против ответника, така и по предявения насрещен иск. Като наследници по закон на покойната М.К. ищците са доказвали едни и същи факти и са оспорвали насрещни възражения на ответника, поради което и съдът не присъжда възнаграждение от общо 6000 евро за ищците, а определя минималния размер дължим се за защита от един адвокат за всички ищци от общо 1077,75 евро , който хонорар съответства на материалния интерес по делото и е определен по правилата на Наредба 1/2004 а и не е по-нисък от претендирания от ответника адвокатски хонорар .

С оглед горното и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда общо в полза на ищците съдебно – деловодни разноски от 124,64 евро за заплатени държавни такси и общо 1077, 75 евро за процесуално представителство и защита от един адвокат пред настоящата инстанция .

Воден от гореизложеното, Варненският районен съд