Решение № 8311 от 5.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 19559/2023 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „••••••••••“ ЕООД срещу „••••••••••••••••••••“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 2 и чл. 38, т. 3 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 20751,41 лева, представляваща стойността на извършени куриерски услуги по сключен между страните договор № ••••••••••••••• г. за периода от ••••••••••••• г. до ••••••••• г., за които са издадени фактури с № № ••••••••••/21.11.2022 г.; •••••••••••••••••• г.; ••••••••••••••••••• г.; •••••••••••••••••••• г.; ••••••••••••••••• г.; ••••••••••••••••••• г.; •••••••••••••••••• г. и •••••••••••••••• г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор № ••••••••••••••••• г., по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да извършва пощенски и куриерски услуги. Съгласно изискванията на възложителя за извършените услуги всеки месец били изготвяни два различни отчета – за пратки на „••••••••••••••••••••“ АД и за такива на „•••••••••••••••“ АД, като били издавани и по две фактури. За периода от ••••••••••••• г. до ••••••••• г. от страна на ищеца били извършени услуги на обща стойност 20751,41 лева, за които били издадени отчети, изпратени на възложителя за одобрение. Тъй като в договорения 5-дневен срок нямало депозиран никакъв отговор от ответника – нито одобрение на отчета, нито възражения по него, били издадени процесните осем броя фактури. Въпреки получаването на фактурите от ответното дружество и настъпването на падежа по всяка от тях, дължимите суми не били заплатени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение. Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „••••••••••••••••••••“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. М. В.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск поради липса на пълно и точно изпълнение на възложените услуги от страна на ищеца. В тази връзка твърди, че изпълнителят не спазил уговорените срокове за доставка на пратките, като в много от случаите били налице значителни забавяния (повече от 30 дни), а в други пратките изобщо не били доставени. Установени били случаи, при които изпълнителят отчел пратките като доставени, а при извършена проверка от страна на възложителя било констатирано разминаване между отчетената от изпълнителя дата и тази от обратната разписка; друга част от пратките били доставени със закъснение над установените в договора два работни дни; налице били и пратки без посочени дати на доставка. Отчетите за извършените услуги също били представени след изтичане на договорения срок от 10-о число на следващия месец. Доколкото ответникът дължал заплащане само на реално извършени от изпълнителя и приети от възложителя услуги, каквито липсвали по процесните фактури, то за ответното дружество ни било възниквало задължение за плащане по тях. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът „••••••••••“ ЕООД, редовно призован, се представлява от управителя Д.В.. Представителят поддържа подадената искова молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите по процесните фактури. Претендира направените по делото разноски за заплатена държавна такса, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на направените искания. В съдебно заседание ответникът „••••••••••••••••••••“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. С.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявения иск. В хода на устните състезания моли съда да остави без уважение претенциите на ищеца. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага допълнителни мотиви в подкрепа на направените възражения. Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното. Не се спори по делото, че през процесния период между ответника в качеството му на възложител и ищцовото дружество в качеството му на изпълнител съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор № ••••••••••••••• г. с предмет „приемане на данни, обработка, групиране, печат, опаковане на документи в пликове и доставката им като пощенски пратки до клиенти на „••••••••••••••••“ АД, пощенски и куриерски услуги“. Посочените дейности се извършвали от изпълнителя с негови сили, средства и ресурс за срока на договора по възлагане от страна на възложителя и срещу уговореното възнаграждение (т. 1 от договора). При универсалната пощенска услуга пренасянето и доставката на пратките се извършвало лично на получателя или негов представител (т. 1.3 от договора). Куриерските услуги се извършвали на територията на страната и чужбина, като пратките се доставяли до посочения адрес на получателя – лично или на правоимащо лице. В случай че получателят не е намерен на адреса, изпълнителят оставял известие за пратка с цел установяване на контакт с получателя и уточняване на получаването на пратката. Изпълнителят трябвало да изчака 48 часа и при липса на контакт с получателя връщал пратката на възложителя (т. 1.4 от договора). В т. 4 от същия била разписана процедурата по приемане изпълнението на услугите по договора – възложителят приемал реално изпълнените и отчетени услуги по всяка конкретна заявка след представяне от страна на изпълнителя на отчетна информация за извършената дейност и протоколи за приемане, изготвени съгласно изискванията на т. 4.2 от договора. В цитираната клауза било предвидено, че ежемесечно, до 10-то число на всеки месец от действието на договора изпълнителят предоставял на възложителя отчетна информация за дейността, извършена през предходния месец, и протоколи за месечно приемане на изпълнението съгласно конкретно възложените и извършени услуги и използваните материали. Недоставените пратки по вина на изпълнителя не се заплащали и последният дължал неустойка съгласно т. 10.5. Възложителят потвърждавал получаването на отчетната информация и протоколи за приемане и имал право на възражения по тях в срок до 5 календарни дни от потвърждението на получаването им. Възложителят връщал одобрение или възражения по отчетната информация и протоколи за месечно приемане на изпълнението писмено чрез електронна поща. Даденото одобрение било основание за издаване на фактура (т. 4.2.1 от договора). Изпълнителят издавал фактура след одобрение на отчета, като я представял на възложителя заедно с документите по т. 4.2.1, подписани на хартиен носител (т. 4.2.2 от договора). Съгласно т. 5.1 и т. 5.4 от същия възложителят щял да заплаща възложените, реално извършени и приети дейности по предмета на договора, за които дължал възнаграждение, по цените от Приложение № 8 към договора, по банков път в срок до 60 календарни дни от представянето на фактура, придружена с подписан без възражения обобщен месечен отчет на изпълнението. Страните уговорили следните срокове за извършване на възложените услуги от страна на ищеца: пренасяне и доставяне на пратки от обхвата на универсалната пощенска услуга – до 3 календарни дни за доставка до пощенска кутия и до 3 работни дни за доставка с известие за доставяне, считано от получаване на пратката от възложителя; връщане на известието за доставка – до 8 календарни дни, считано от получаване на пратката от изпълнителя (т. 7.3 от договора); пренасяне и доставяне на куриерски пратки за гр. •••••••••• – до края на следващия работен ден, а за всички останали населени места – до 48 часа от приемане на пратката (т. 7.4 от договора); връщане на недоставените пратки от обхвата на универсалната пощенска услуга – до 8 календарни дни от деня на получаването им от възложителя с информация за причината за недоставяне, с изключение на недоставени по причина „непотърсен/изчерпани опити за доставка“, които се връщали в срок до 30 календарни дни (т. 7.5 от договора); връщане на недоставени куриерски пратки – в срок до 8 календарни дни от деня на получаването им от възложителя с информация за причината за недоставяне (т. 7.6 от договора). Съгласно т. 8.2.1 от същия възложителят имал право да извършва контрол по изпълнението на предмета на договора. В случай че се установи неизпълнение или забава при изпълнение на задължения по този договор от страна на изпълнителя, възложителят имал право да претендира за съответната неустойка по т. 10.1 или 10.3 и/или за прекратяване на договора по т. 9.1. В Приложение № 15 „Б. Изисквания към Универсална пощенска услуга (УПУ) съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУ“ и Приложение № 16 „В. Изисквания за изпълнение на куриерски услуги съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗПУ“ бил даден примерен образец на ежемесечния аналитичен опис в електронен вид за пратките с посочено минимално съдържание на предоставяната от изпълнителя информация. Изпълнителят бил длъжен да осигури баркод етикети за автоматично проследяване на пратките от обхвата на универсалната пощенска услуга в реално време, а при поискване от възложителя – информация за причината за недоставяне и за движението на пратките от обхвата на куриерските услуги. Договор № ••••••••••••••• г., ведно с приложенията към него, по своето естество представлява частен диспозитивен документ, подписан от страните по него. Същият не е оспорен в хода на производството, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК и задължава съда да приеме авторството на изявлението. Доколкото не са релевирани пороци при образуването и изявата на волята на страните, доказано е по делото, че същите са направили изявление за поемане на задълженията по договора при договорените условия и срокове. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. По делото са представени 8 броя фактури, издадени от ищцовото дружество, за стойността на извършените от него пощенски и куриерски услуги по възлагане от ответника през периода от ••••••••••••• г. до ••••••••• г., както следва: фактура № ••••••••••/ 21.11.2022 г. за м. август 2022 г. на стойност 1397,30 лева; фактура № •••••••••••••••••• г. за м. август 2022 г. на стойност 3824,54 лева; фактура № ••••••••••••••/21.11.2022 г. за м. септември 2022 г. на стойност 3379,92 лева; фактура № •••••••••••••••••••• г. за м. септември 2022 г. на стойност 1574,35 лева; фактура № ••••••••••••••••• г. за м. октомври 2022 г. на стойност 2547,80 лева; фактура № ••••••••••••••••••• г. за м. октомври 2022 г. на стойност 3263,66 лева; фактура № •••••••••••••••••• г. за м. ноември 2022 г. на стойност 3547,58 лева; и фактура № •••••••••••••••• г. за м. ноември 2022 г. на стойност 1216,26 лева. Видно от проведена между представители на страните имейл кореспонденция, на 21.09.2022 г. ответникът изпратил на ищеца списък със забавени куриерски и пощенски пратки от началото на действието на процесния договор с молба за предоставяне на обратна информация относно статуса на доставката на всяка от тях. На 23.09.2022 г. ищецът изпратил отчетите за м. август 2022 г. за одобрение. На 07.10.2022 г. обаче от страна на ответника бил представен нов списък със забавени доставки на куриерски пратки, предадени от Отдел „Процесуална защита“ на ответното дружество, с посочване на възможните сериозни последици за възложителя от забавата и искане за обратна информация по всеки запис. На 11.10.2022 г. подобен имейл за значителна забава при доставката на пратки бил изпратен от ответника и за такива, предадени от Дирекция „••••••••••••••••••••“, придружен от същото искане към ищеца. На 19.10.2022 г. от управителя на ищцовото дружество отново бил изпратен имейл за одобряване на отчетите за м. август 2022 г. В отговор от същата дата представител на ответното дружество заявил, че в потвърждение на проведените телефонни разговори, за одобряване на месечния отчет било необходимо да се представи справка за датата на доставка на всяка пратка и начин тази информация да бъде проверена от възложителя. Това искане било направено във връзка с уговорените в договора конкретни срокове за доставка на отделните видове пратки и обратна връзка от служители на възложителя за постоянни закъснения при доставките от страна на ищеца. Искането на възложителя за представяне на информация от страна на изпълнителя относно конкретната дата на доставка на заявените пратки през периода от ••••••••••••• г. – 31.08.2022 г. като условие за потвърждаване на отчета било повторено в писмо изх. № •••••••••••••••• г. На 25.10.2022 г. по електронен път от страна на ищеца били изпратени отчетите за м. август съгласно изискванията на възложителя с нова молба за тяхното одобрение предвид изтеклия дълъг период от време. Отчетът за м. септември 2022 г. бил изпратен по имейл на 01.11.2022 г. и повторно на 11.11.2022 г., този за м. октомври 2022 г. – на 02.12.2022 г. и отново на 04.12.2022 г., а за м. ноември 2022 г. – на 23.12.2022 г. С имейл от 01.11.2022 г. ответникът поискал допълнителна информация относно доставката на конкретно изброени пратки от отчета за м. септември 2022 г., върнати като недоставени с изчерпани опити за доставка. В отговор от 08.11.2022 г. управителят на ищцовото дружество обяснила, че в справката можело да бъде отбелязана датата само на едно посещение. При наличие на друг формат на справката поискала същата да й бъде изпратена. С предизвестие изх. № ••••••••••-•••••••(3)/••••••••• г., процесният договор бил прекратен на основание т. 8.2.1, вр. т. 9.1 и т. 9.1.1 с 30-дневно писмено предизвестие, считано от датата на получаването му, поради констатирана четири или повече пъти забава с 2 или повече работни дни на доставка на пратки. От уведомително писмо вх. № ••••••••••-•••••••/••••••••• г. се установява следната позиция на ищеца – доколкото изпратените отчети за м. август, м. септември и м. октомври 2022 г. не били одобрени в договорения 5-дневен срок, нито имало направени възражения от страна на ответника, изпълнителят считал същите за одобрени. В тази връзка поискал приложените към уведомителното писмо фактури да му бъдат заплатени в срока по т. 5.4 от договора. Видно от писмо изх. № ••••••••••-•••••••(6)/19.01.2023 г., ответникът изрично заявил, че не приема процесните фактури, тъй като за дейностите, за стойността на които били издадени същите, били определени конкретни срокове за доставка и забавянето при изпълнението им водело до налагане на съответните неустойки за изпълнителя. В представената от ищеца информация от различните източници – обратните разписки, онлайн системата за проследяване на пратки и получените отчети, имало разминаване, което препятствало ответника да изчисли дължимите неустойки за забава и да извърши плащане след тяхното приспадане. В тази връзка фактурите били върнати на ищеца, като в писмото ответникът поискал при предоставяне на информация за срока, който е изминал от изпращане до получаване на всяка пратка, необходима за изчисляване на дължимата неустойка, от страна на изпълнителя да бъдат издадени нови фактури за същите услуги. По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ответника е разпитан свидетелят С.В.И., който е негов служител, занимаващ се с обществените поръчки. От показанията му се установява, че още от самото начало на изпълнението на процесния договор започнали проблемите, свързани с неговото изпълнение. Имало множество сигнали за недоставени, закъснели или загубени пратки. Освен това имало разминаване в данните от различните източници на информация – обратните разписки, системата на ищеца и изпратените отчети. През първите два месеца колеги на свидетеля от други отдели опитали в телефонни разговори с представители на ищеца да коригират информацията в представяните отчети, но без резултат. Били проведени няколко срещи относно изпълнението на процесния договор, разменени били имейли. След третия месец проблемът достигнал до отдела, в който работел С.И.. Свидетелят сравнявал наличната информация в трите източника пратка по пратка и констатирал сериозни разминавания. Свидетелят е категоричен, че отчетите за извършените от страна на ищеца през процесния период услуги, никога не са били приемани от възложителя именно поради изложените по-горе несъответствия и пропуски в работата на изпълнителя. Съдът кредитира показанията на С.И. като обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че и към настоящия момент същият е служител на ответното дружество, не е основание само по себе си за дискредитиране на неговите показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на С.И. напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че свидетелят е бил служител на ответното дружество през исковия период му е дало възможност да придобие преки впечатления както от изпълнението на процесния договор от страна на ищцовото дружество, така и от начина, по който се развили отношенията и кореспонденцията между страните в тази връзка, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да възприеме фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си. По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 2 и чл. 38, т. 3 ЗПУ: Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Договорът е консенсуален и неформален и писмената форма не е условие за неговата действителност. Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, също е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора – услуга и възнаграждение, без да е необходимо съгласието да е обективирано в писмена форма (вж. Решение № 76 от 26.05.2013 г. по т. д. № 918/2012 г., І Т.О., ВКС, Решение № 49 от 27.03.2012 г. по т. д. № 16/2011 г., ІІ Т.О., ВКС). Не се спори по делото, че през процесния период между ответника в качеството му на възложител и ищеца в качеството му на изпълнител съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор № ••••••••••••••• г. с предмет „приемане на данни, обработка, групиране, печат, опаковане на документи в пликове и доставката им като пощенски пратки до клиенти на „••••••••••••••••“ АД, пощенски и куриерски услуги“. Посочените дейности се извършвали от изпълнителя с негови сили, средства и ресурс за срока на договора по възлагане от страна на възложителя и срещу уговореното възнаграждение. Не е спорно и обстоятелството, че куриерските и пощенските услуги, чиято цена се претендира в настоящото производство, били извършени от ищцовото дружество по възлагане от страна на ответника. Спорните въпроси са дали изпълнението на договорените услуги е било пълно, точно и в срок и дали същото е било прието от възложителя без възражения и забележки. Настоящият съдебен състав намира, че и на двата въпроса следва да се отговори отрицателно. Ответникът проведе успешно насрещно доказване за наличие на множество пропуски при изпълнението на процесния договор, за което е сигнализирал своевременно изпълнителя – недоставени, закъснели или загубени пратки. По отношение на процесните услуги, чиято стойност се претендира в настоящото производство, спазването на уговорените срокове за доставка на различните видове пратки било от съществено значение за работата на ответника – обстоятелство, което е видно от предвидените в процесния договор последствия при тяхното неспазване (възложителят имал право да претендира съответната неустойка по т. 10.1 или 10.3 и/или да прекрати договора по т. 9.1) и което било многократно напомняно на ищеца в кореспонденцията между страните. Възражения относно неточното във времево отношение изпълнение на процесните услуги са правени от ответника последователно още преди представяне на първия отчет за м. август 2022 г. до прекратяването на сключения между страните договор. При наличие на изрично волеизявление от страна на възложителя по неприемане на извършената от ищеца работа неоснователно се явява твърдението на последния за презюмираното й одобрение след изтичане на предвидения в договора 5-дневен срок. Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че в същината си приемането обхваща както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно, релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Затова не е налице процесуална пречка приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД да бъде доказано с всички допустими от ГПК доказателствени средства, вкл. чрез осъществени от възложителя правни и фактически действия, каквито несъмнено представляват осчетоводяването на издадената от изпълнителя фактура, ползването на данъчен кредит по същата и т. н. Отразяването на фактурата в счетоводствата на страните по сделката, на съответната сума при възложителя като задължение по кредита на сметка 401 „Доставчици“ представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване (вж. Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., ІІ Т.О., ВКС, Решение № 9 от 05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г., ІІ Т.О., ВКС, Решение № 36 от 25.05.2011 г. по т. д. № 263/2010 г., І Т. О., ВКС, Решение № 138 от 17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г., ІІ Т.О., ВКС). От събраните по делото доказателства беше установено по безспорен начин, че процесните фактури не само не са били осчетоводени от ответника, но същите са били върнати на издателя си с нарочно писмо поради неодобрение на представените от изпълнителя отчети. По отношение на последните в исковата молба се възразява, че в приетия от страните образец на аналитичния опис нямало изискване за посочване на дата на получаване на пратката. В тази връзка следва да бъде подчертано, че в Приложение № 15 „Б. Изисквания към Универсална пощенска услуга (УПУ) съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУ“ и Приложение № 16 „В. Изисквания за изпълнение на куриерски услуги съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗПУ“ е посочено само минималното съдържание на предоставяната от изпълнителя информация – аналитичният опис съдържа „най-малко следната информация“. Правото на ответника да иска от ищеца да му представи коректни данни за датата на доставка на всяка възложена пратка е предпоставка за ефективното упражняване на правото му на контрол по т. 8.2.1 от договора и прилагане на последиците при неизпълнение или забава при изпълнението на задължения по договора от страна на изпълнителя. Следователно, реалната дата на доставка на всяка възложена пратка е част от отчетната информация, която при поискване от възложителя изпълнителят е бил длъжен да предостави и получаването на която е подлежало на приемане от ответника по реда на т. 4.2.1 от договора. Именно поради непредоставяне на коректна отчетна информация за датата на доставка нито един от процесните месечни отчети не е бил приет от възложителя. Нещо повече, настоящият съдебен състав намира, че цитираният в исковата молба 5-дневен срок по т. 4.2.1 от договора въобще не е започвал да тече. Цитираната клауза е напълно ясна – възложителят потвърждавал получаването на отчетната информация и протоколи за приемане и имал право на възражения по тях в срок до 5 календарни дни от потвърждението на получаването им, т.е. не от изпращането им от изпълнителя, а от потвърждаване на получаването им от възложителя. В настоящия случай ответникът не само не е потвърдил получаване на пълната отчетна информация, но и многократно е възразявал пред ищеца, че само след изпращане на коректни данни за датата на доставка ще приеме месечните отчети. По делото не бяха представени категорични доказателства, че през срока на действие на договора или след това изпълнителят е отстранил грешките в подадената към възложителя информация. Липсата на потвърждаване от страна на ответника, че е получил пълна и коректна отчетна информация за извършените през процесния период услуги от страна на ищеца, означава, че срокът за подаване на възражения или за одобрение на изпълнението по т. 4.2.1 от договора изобщо не е започвал да тече. В тази връзка не може да бъде прието възражението, направено в исковата молба, че липсата на отговор от страна на възложителя в 5-дневен срок от изпращане на месечния отчет презюмирала неговото приемане и преклудирала възможността за последващи възражения. А съгласно изричната уговорка на т. 4.2.1, изр. последно от договора само даденото одобрение на отчетната информация било основание за издаване на фактура – обстоятелство, което не беше установено по делото. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът не успя да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил точно и в срок поетите с процесния договор задължения, че е предоставил на ответника пълна и коректна отчетна информация, че получаването й от страна на възложителя било потвърдено и в срок до 5 календарни дни от потвърждението същият не е възразил по нея, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посочените обстоятелства. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. След като ищецът не доказа осъществяването на всички кумулативни елементи от фактическия състав, пораждащ правото му на възнаграждение за извършените по процесния договор услуги, то за „••••••••••••••••••••“ ЕАД не е възниквало задължение за неговото заплащане. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са основателни. С оглед изложеното предявеният иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 2 и чл. 38, т. 3 ЗПУ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. По отношение на разноските: Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 200 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът „••••••••••“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника „••••••••••••••••••••“ ЕАД сумата в размер на 200 лева или 102,26 евро, представляваща дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът: