Решение № 1274 от 4.5.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 551/2025 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК. С определение № 2892/16.02.2026 г., постановено по адм.д. № 648/2026 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, е отменено постановеното по делото определение № 2665/03.10.2025 г. и делото е върнато на Административен съд – Русе за произнасяне по законосъобразността на оспорената част от заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта. В мотивите на съдебния акт на ВАС са дадени задължителни съгласно чл.235, ал.2 от АПК указания, според които заповедта на министъра на младежта и спорта е индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на чл.145 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба на сдружение „Спортен клуб по вдигане на тежести Тараненко“, със седалище в [населено място], против посочения индивидуален административен акт - заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта, в частта, с която проектът на жалбоподателя с вх.№ 09-00-4277/30.12.2024 г. не е одобрен и по отношение на същия е отказано финансово подпомагане. В жалбата и в представената молба с вх.№ 1796/20.04.2026 г. жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения отказ да бъде предоставено заявеното с проекта финансово подпомагане. Жалбоподателят поддържа, че по арг. от чл.2, ал.2, т.2 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност вр. чл.128, ал.3 от ЗФВС компетентността на министъра на младежта и спорта е ограничена до определяне в Програмата за развитие на спортните клубове за 2025 г. на срока, в който лицата могат да кандидатстват за финансиране, но не и до начина, по който те следва да го направят. Твърди, че предвидения в раздел VI, т.2 от Програмата начин за подаване на проектите, чието неспазване е станало причина за оспорения отказ, противоречи на разпоредби от нормативен акт от по-висок ранг и по-конкретно на чл.18а, ал.1 от АПК и чл.29, ал.6, изр.второ от АПК. Акцентира на обстоятелството, че е подал проекта си в установения в Програмата срок като пратката, с която той е изпратен чрез пощенския оператор „Спиди“ АД, е предадена на последния на 27.12.2024 г., поради което не е налице посоченото в заповедта, в оспорената ѝ част, основание за отказ. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта в оспорената ѝ част като изпрати преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът по жалбата - министърът на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител, в представените по делото писмени бележки вх.№ 1583/06.04.2026 г., счита жалбата неоснователна. Възразява срещу поддържаната от жалбоподателя теза, според която уреденият в раздел VI, т.2 от Програмата за развитие на спортните клубове за 2025 г. начин за подаване на проектите противоречи на чл.18а, ал.1 и чл.29, ал.6, изр.второ от АПК. Сочи, че подаването на проекта от страна на жалбоподателя чрез куриер и то в последния ден на срока – 27.12.2024 г., въпреки съществувалата възможност той да бъде подаден по електронен път на официалната електронна поща на министерството или чрез ССЕВ, е извършено от него с ясната представа, че пратката ще бъде доставена едва на 30.12.2024 г., т.е. извън срока по Програмата. По тези и по останалите изложени в писмените бележки съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното: Видно от представеното удостоверение с изх.№ 94-М-07/27.08.2025 г., издадено от „Български пощи“ ЕАД, кореспондентска пратка PS10408176G9X/30.07.2025 г., с подател Министерство на младежта и спорта, е връчена срещу подпис на сдружението-жалбоподател, чрез неговия законен представител, на 04.08.2025 г. (понеделник). С тази пратка на жалбоподателя е връчено писмо с изх.№ 09-00-4277-1/28.07.2025 г. на зам.-министъра на младежта и спорта, с която последният е уведомен за съдържанието на оспорената заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта, в частта ѝ касаеща сдружение „Спортен клуб по вдигане на тежести Тараненко“, макар и тази заповед да не е изрично посочена в писмото. Жалбата срещу нея е подадена директно в съда чрез пощенския оператор „Еконт Експрес“ АД на 18.08.2025 г. (понеделник), видно от приложената по делото товарителница (за това обстоятелство съдът извърши и служебна справка по номера на пратката - № 716746992 на интернет страницата на „Еконт Експрес“ АД). Нито в оспорената заповед, нито в съобщението за неговото издаване - в писмо с изх.№ 09-00-4277-1/28.07.2025 г. на зам.-министъра на младежта и спорта, се съдържат някакви указания относно обжалваемостта на този административен акт, поради което и на основание чл.140, ал.1 от АПК срокът за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК се удължава на два месеца. Следва да се приеме, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – от адресата на акта, който е засегнат неблагоприятно от него, при наличието на правен интерес и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна. С т.4 от оспорената част на заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта представения от жалбоподателя проект № 09-00-4277/30.12.2024 г., с рег.№ 137-024 в регистъра, не е одобрен и е отказано финансово подпомагане. Според чл.10, ал.1, т.3 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, министърът на младежта и спорта издава заповед, с която не одобрява предложения проект и отказва финансово подпомагане. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Заповедта е в изискуемата писмена форма и съдържа правните основания, на които е издадена. Относно фактическите основания за нейното издаване административният акт е лаконичен като изложените в него мотиви за неодобряването на проекта и отказа за финансово подпомагане на жалбоподателя се ограничават до следното: „Не отговаря на Раздел VI, т.2 от Програмата /проектът е подаден извън срока/“. Тези мотиви преповтарят мотивите, съдържащи се т.19 от таблицата по т.6.3 от протокол № 20/19.06.2025 г. на комисията, назначена със заповед № РД-09-283/22.04.2024 г., съответно изменяна с последващи заповеди, на министъра на младежта и спорта (в т.6.3 от протокола, вероятно поради техническа грешка, е посочено, че отхвърлените проекти се отнасят до Програмата за 2024 г.). В т.3 от Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК изрично се приема, че не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Такива са например случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт. В конкретния случай за оспорената заповед, в отнасящата се до жалбоподателя част, последният е бил уведомен с писмо с изх.№ 09-00-4277-1/28.07.2025 г. на зам.-министъра на младежта и спорта. В писмото е посочено следното: „Съгласно Раздел VI, т.2 на Програмата, проектът се представя по утвърден формуляр не по-късно от 17:30 часа на 27.12.2024 г. по един от следните три начина: на хартиен носител в деловодството на Министерството на младежта и спорта, по електронен път на официалната електронна поща или чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Проекти, подадени извън посочения срок, не подлежат на разглеждане. Във връзка с посоченото Ви уведомявам, че проектът на сдружение „Сдружение „Спортен клуб по вдигане на тежести Тараненко“, [населено място] не е одобрен за финансово подпомагане“. Поради това съдът намира, че в така изложените мотиви към акта се съдържа минимално необходимата информация, за да може жалбоподателят да разбере причините за отказа за одобряване на проекта и отпускане на финансово подпомагане,. Налага се извод, че изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК е спазено. Съдът намира обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обусловили и неправилното приложение на материалния закон. Административното производство е образувано по проект на жалбоподателя с вх.№ 09-00-4277/30.12.2024 г. (л. 40 – л.62 от преписката). Видно от представената товарителница на куриера „Спиди“ АД (на л.63 от преписката и екземпляр, издаден на жалбоподателя след връчване на пратката – на л.15 от делото), проектът е предаден на куриера на 27.12.2024 г., в 12:43 часа като е доставен на получателя – деловодството на Министерството на младежта и спорта на 30.12.2024 г., в 10:27 ч., където той е регистриран с посочения входящ номер. При предварителния контрол по неговата законосъобразност, извършен от експерт в Дирекция „Спорт за високи постижения“, е дадено становище (на л.64 от преписката), че проектът на жалбоподателя, с № 137-024 в регистъра на ММС, е подаден на 30.12.2024 г., т.е. извън срока и не подлежи на разглеждане съгласно Раздел VI, т.2 на Програмата. Проектът е разгледан от комисия, отговаряща на изискванията на чл.8 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г. и определена със заповед № РД-09-283/22.04.2024 г., изменена със заповед № РД-09-354/10.05.2024 г. и заповед № РД-09-422/28.05.2024 г., всички на министъра на младежта и спорта. С решение по т.19 от таблицата, съдържаща се в т.6.3 от протокол № 20/19.06.2025 г. комисията е предложила на министъра на младежта и спорта да не се одобрява и да не се подпомага финансово проекта на сдружението-жалбоподател, тъй като той не отговаря на Раздел VI, т.2 на Програмата поради това, че проектът бил подаден извън срока. Въз основа на този протокол с оспорената част на заповед № РД-09-512/09.07.2025 г. на министъра на младежта и спорта проектът на жалбоподателя не е одобрен и е отказано финансово подпомагане по същата причина. Съдът намира, че административният орган неправилно е приел, че проектът на жалбоподателя е подаден след изтичане на предвидения в програмата срок. При извършване на преценка за това дали проектът е подаден в срок и относно допустимите способи, по които може да стане неговото изпращане както административният орган, така и съдът са длъжни да съобразяват йерархията на нормативните актове, установена в чл.5, ал.1 от АПК, респ. в чл.15, ал.3 от ЗНА. Тези разпоредби гласят, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая чл.7 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г. действително предвижда, че проектите за финансово подпомагане по програмите по чл. 2, ал. 1 трябва да постъпят в деловодството на Министерството на младежта и спорта до края на последния ден от срока за кандидатстване, определен в съответната програма. По този начин разпоредбата обвързва спазването на срока с датата на постъпване на проекта в деловодството на министерството, а не с датата на неговото изпращане от съответния спортен клуб. Резултатът е, че по този начин спортните клубове се държат отговорни за евентуални забавяния или технически затруднения при връчването на иначе подадените от тях в срок проекти, които са извън тяхната сфера на контрол. Тази норма се намира в очевидно противоречие с текста на чл.29, ал.6, изр.второ от АПК, който гласи, че исканията, подадени по пощата, по електронна поща или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат подадени в срок. Изброените в това изречение способи за изпращане на искането са равнопоставени, поради което, противно на поддържаното от ответника по жалбата възражение, от обстоятелството, че жалбоподателят е избрал да изпрати искането си по пощата (чрез куриер), а не по електронна поща, не могат да бъдат правени неблагоприятни за последния изводи и да се приема, че проектът му е подаден след установения срок. Освен това, както обосновано поддържа и жалбоподателят, предвиденият в Раздел VI, т.2 от Програмата начин за изпращане на проектите противоречи на чл.18а, ал.1 от АПК. Според Раздел VI, т.2 от Програмата проектът се представя по един от следните три изброени начина: на хартиен носител в деловодството на Министерството на младежта и спорта, по електронен път на официалната електронна поща или чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Изброяването е изчерпателно като не предвижда възможност подаването на проектите да става и чрез лицензиран пощенски оператор, каквато е изрично регламентирана в чл.18а, ал.1 от АПК. Жалбоподателят се е възползвал именно от тази уредена в кодекса възможност като е изпратил проекта си в указания в Програмата срок (не по-късно от 17:30 часа на 27.12.2024 г.) чрез пощенския оператор „Спиди“ АД, на когото пратката, съдържаща проекта, била предадена на 27.12.2024 г., в 12:43 ч. Следва да се отбележи, че според § 2, ал.2 от ПЗР на ППЗФВС, условията и редът за финансовото подпомагане по ал. 1 се определят с наредбите по чл. 128, ал. 3 от ЗФВС и програми, утвърдени от министъра на младежта и спорта, т.е. самият законодател счита, че наред с Наредба № 3 от 2.04.2019 г., която безспорно е подзаконов нормативен акт, източник на правила за поведение, на правни норми, са и утвърдените от министъра програми, каквато е и разглежданата Програмата за развитие на спортните клубове за 2025 г., която също отговаря на дефиницията за нормативен административен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК. Тази програма, в съответствие с чл.75, ал.2 от АПК и на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 от 02.04.2019 г., е издадена по приложението на и в съответствие с подзаконовия нормативен акт от по-висока степен и конкретно на същата наредба. Поради това самата Програма, като подзаконов нормативен акт, както беше посочено по-горе, следва да съответства и да не противоречи на АПК. Следователно, доколкото чл.7 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г. противоречи на чл.29, ал.6, изр.второ от АПК, а Раздел VI, т.2 от Програмата противоречи на чл.18а, ал.1 от АПК, следва, на основание чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от ЗНА, да се прилагат посочените разпоредби от АПК. Действително пощенският оператор „Спиди“ АД, чрез който жалбоподателят е изпратил своя проект, извършва куриерски услуги, включени в обхвата на неуниверсалната пощенска услуга по силата на удостоверение № 0062/03.11.2009 г. на КРС 1, а не универсални пощенски услуги или такива, включени в техния обхват, за което се изисква индивидуална лицензия – арг. от чл.39, т.1 и т.2 от ЗПУ. Изпращането на проекта чрез пощенски оператор, който, макар да не е лицензиран за последните две услуги, е изпълнил задълженията си и е доставил пратката на получателя ѝ, не представлява нарушение на чл.18а, ал.1 от АПК, изискваща връчването да е извършено от „лицензиран пощенски оператор“, което да дава право на административния орган да счете проекта за просрочен. Такива аргументи ответникът по жалбата не е изтъквал пред съда. На следващо място, макар чл.144 от АПК да препраща към ГПК само за неуредените в дял III от АПК „Производства пред съд“ въпроси, то по силата на аналогията на закона – чл.46, ал.2, изр. първо от ЗНА, към връчването в административното производство е приложима разпоредбата на чл.54 от АПК. Тя гласи, че ако при връчването има нередовности, същото се смята за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата. Следователно дори и да се приеме, че нарушение на чл.18а, ал.1 от АПК съставлява обстоятелството, че „Спиди“ АД не е „лицензиран“ пощенски оператор, а е пощенски оператор, извършващ неуниверсална пощенска (куриерска) услуга, за която не се изисква лиценз, щом той е връчил пратката, съдържаща изпратения от жалбоподателя проект, в деловодството на Министерството на младежта и спорта това нарушение се счита санирано. В случая много по-важно за решаването на спора е констатираното противоречие на чл.7 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г. на чл.29, ал.6, изр.второ от АПК. Прилагайки последната разпоредба съдът намира, че щом проектът на жалбоподателя е подаден в предвидения в раздел VI, т.2 от Програмата срок – до 27.12.2024 г. и конкретно на 27.12.2024 г. в 12:43 ч., той се смята подаден в срок дори и да е постъпил в деловодството на Министерството на младежта и спорта на 30.12.2024 г., т.е. след крайния срок по Програмата. Поради това както ответникът по жалбата, така и помощният орган – комисията по чл.8, ал.1 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г. неправилно са преценили, че проектът е подаден след изтичането на предвидения за това срок. Заповедта, в оспорената ѝ част, противоречи и на материалния закон. В мотивите към нея, включително в протокола на комисията и в писмо с изх.№ 09-00-4277-1/28.07.2025 г. на зам.-министъра на младежта и спорта, липсват каквито и да било съображения по оценката на проекта на жалбоподателя по същество. Единственото съображение, поради което той не е одобрен и по него е отказано финансово подпомагане, е подаването му след срока, което по вече изложените съображения не съответства на действителното правно положение. Всъщност според чл.9, ал.1 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г. правомощието да бъде оставен без разглеждане проект, който е подаден след срока, принадлежи на комисията по чл.8, ал.1 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г., а не на министъра на младежта и спорта. Подаването на искането след определения за това срок е класическо основание за недопустимост, на което кореспондира правомощието за оставяне на проекта без разглеждане съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 3 от 2.04.2019 г., а не правомощието по чл.10, ал.1, т.3 от същата наредба, изразяващо се в произнасяне по същество чрез неодобряване на предложения проект и отказ за финансово подпомагане. Поради това съдът намира, че оспореният акт е издаден при пълна липса на материалните предпоставки за това. Жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Заповедта, в оспорената ѝ част, следва да бъде отменена и доколкото въпросът не може да бъде решен от съда по същество, на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на министъра на младежта и спорта със задължителни указания за разглеждане и произнасяне по същество по проекта на жалбоподателя, т.е. за преценка дали проектът съответства на материалноправните изисквания за предоставяне на заявеното финансово подпомагане. Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на направените от него деловодни разноски за заплатена държавна такса, поради което такива в негова полза не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът