Решение № 10096 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1349/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО. Образувано е по жалба от Д. А. А., [ЕГН], от гр. Варна. [улица], ет.4, ап.70, срещу Решение № 2153-03-53/16.04.2026 г. на Директора на ТП Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1054-03-3/16.03.2026 г. от Д. А. А., срещу разпореждане [номер]/09.02.2026г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП - Варна на НОИ. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, такива на материалния закон и неговата цел, с оглед на което се отправя искане за отмяна на оспореното решение. Претендира, че са налице предпоставки за прилагане на § 22ц от ПЗР на КСО. Конкретно сочи, че не е установена фактическата обстановка, съобразно действителното правно положение. Твърди, че първоначално му е била отпусната лична пенсия за инвалидност по чл. 74 КСО, при което е бил изчислен индивидуален коефициент 2.0910 по новата методика и индивидуален коефициент 3.4572 по чл.70, ал.9 КСО. Посочва, че тези данни са били налични в профила на жалбоподателя в НОИ към 01.11.2025 г., които впоследствие са били премахнати. Уточнява, че на 01.10.2025 г. е подал заявление за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че е било премахнато намалението за участие в универсален пенсионен фонд, изчислен е нов индивидуален коефициент – 2.3015, като не е приложен §22ц от ПЗР на КСО. Пояснява, че не е имало сравнение между двете методики, като не е бил обсъден по-благоприятният коефициент 3.4572. Сочи се непоследователност в действията на НОИ, нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Излагат се доводи за липса на мотиви в оспорения акт и принципа за истинност. Отправя се искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. По съществото на спора акцентира на факта, че следва да се приложи §22ц от ПЗР на КСО. Ответникът, в депозиран писмен отговор с.д. 11666/02.06.2026 г. и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Е. Л., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Уточнява, че по реда на чл.70, ал.9, изр. 1 и 2 от КСО, съгласно нормативната уредба, приложима след 31.12.2018 г., е изчислен индивидуален коефициент от осигурителния доход на Д. А., след 31.12.1999 г. за периода от 01.01.2000 г. до 22.02.2021 г. в размер на 318 950.88 лв. Индивидуалният коефициент по ал.8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителния доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Посочено е, че отработените часове на лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. По посочените правила е получен индивидуален коефициент 2.3015. Сочи, че разпоредбата на §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, не е приложима в случая, тъй като заявлението за отпускане на пенсия е подадено след 01.01.2022 г. – на 01.10.2022 г. По изложените съображения моли оспореното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е решение №2153-03-53 от 16.04.2026г. на директора на ТП-Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1054-03-3/16.03.2026г. от Д. А. А. срещу разпореждане [номер] от 09.02.2026г. на ръководителя на „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл.69, ал.1 от КСО, считано от 01.10.2025 г., като е определена в реален размер при осигурителен стаж от първа категория труд и по чл. 104, ал.4 КСО – 26 г., 04 мес., 24 дни, осигурителен стаж от трета категория труд 03 г., 01 мес. 08 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 КСО – 4 год. 01 мес. 08 дни, осигурителен стаж без превръщане 29 г. 06 мес., осигурителен стаж представляващ разликата между общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд и осигурителния стаж без превръщане 17 год. 07 мес. , като размерът й е 2 582.67 лв. По делото не е налице спор и се установява, че със заявление вх. № 2112-03-1177 / 14.10.2022 г. жалбоподателят е подал заявление до ТП на НОИ Варна за отпускане на социална пенсия за инвалидност с приложени всички изискуеми документи. Съгласно Експертно решение № 91479/187/03.10.2022 г. на УМБАЛ „Света Марина-Варна“ ЕАД, на А. е определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.10.2025 г., с водеща диагноза – емболия и тромбоза на артерии на долните крайници. По заявлението на жалбоподателя се е произнесъл ръководителят на „ПО“ на ТП на НОИ – Варна с Разпореждане №20/прот. №03429/10.11.2022 г., с което на Д. А. е отпуснал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 50 на сто трайно намалена работоспособност от 29.06.2022 г. със срок на инвалидността до 01.10.2022 г. по чл.74, ал.1 КСО, в минимален размер съгласно чл.75, ал.4 КСО – 314.50 лв., а от 01.07.2022 г. съгласно чл.10, т.2 ЗБДОО/2022 е определен минимален размер 396.95 лв. С Разпореждане №1/прот. № 01469/08.12.2022 г. Ръководител „ПО“ е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като от 01.07.2022 г. е определен размер на пенсията на основание §7ж от ПЗР на КСО към 30.06.2022 г. – 1237.30 лв., сума по ПМС № 479/30.12.2021 г. – 60 лв., като размерът на пенсията става 1297.30 лв. С Разпореждане №03240364472/30.06.2024 г. на Ръководител „ПО“ е определен от 01.07.2024 г. размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като новият размер на месечната пенсия е 1612.81 лв. С Разпореждане №03252518284/01.07.2025 г. на Ръководител „ПО“ е определен от 01.07.2025 г. размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като новият размер на месечната пенсия е 1751.51 лв. Съгласно Експертно решение № 91718/136/18.07.2025 г. на „МБАЛ Св. Иван Рилски-Разград“ АД, на А. е определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.07.2028 г., с водеща диагноза – емболия и тромбоза на артерии на долните крайници. На 01.10.2025 г. Д. А. А. е подал Заявление вх. № 2113-03-2666 до Директора на ТП на НОИ Варна, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По заявлението на жалбоподателят се е произнесъл ръководителят на „ПО“ на ТП на НОИ – Варна с разпореждане [номер]/прот. №01054/09.02.2026 г., с което на Д. А. е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.10.2025 г. пожизнено по чл.69, ал.1 КСО, и навършена възраст 54 г. и 4 м. Посочено е, че осигурителният стаж от І категория труд и по чл.104, ал.4 КСО е 26 г. 04 м. 24 д. Осигурителният стаж от ІІІ категория труд е 3 г. 01 м. 08 д. На основание чл.104 КСО общо осигурителния стаж превърнат към ІІІ категория труд е 47 г. 01 м. 08 д. Осигурителният стаж без превръщане е 29 г. 06 м. Осигурителният стаж представляващ разлика между общия осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд и осигурителния стаж без превръщане е 17 г. 07 м. За периода 01.01.2000-22.02.2021 г. общ осигурителен е 318 950.88 лв. Индивидуалният коефициент, съгласно чл.70, ал.9, изр. 1 и 2 КСО – 2.3015. Посочено е, че индивидуалният коефициент е изчислен без намаление на осигурителния доход, съгласно чл.70, ал.11, изр. 1 КСО, тъй като А. е с променено осигуряване от универсален пенсионен фонд /УПФ/ по реда на чл.46 КСО, считано от 01.02.2023 г., съгласно заявление подадено на 10.01.2023 г. Средномесечния осигурителен доход за страната за 10.2024-09.2025 г. е 1798.95 лв. Доход за изчисляване размера на пенсията /1798.95 лв. х 2.3015/ е 4 140.28 лв. Проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл.70, ал.1 КСО е 60.93 %, определени както следва: за 29 г. 6 м. х 1.35% = 39.83 %, 17 г. 7 м. х 1.2 % = 21.10 %. Съгласно чл. 70, ал.1 КСО – 60.93 % от 4140.28 е 2 522.67 лв. Ръководителят на „ПО“ е определил размера на пенсията на основание §7ж от ПЗР на КСО като към размера е прибавена сумата по §7ж, ал.18 ПЗР на КСО/2022 г. е в размер на 60 лв. Определен е размер на пенсията 2 582.67 лв. Към 01.01.2026 г. съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, размерът в лева се превалутира в евро съгласно чл.12, във вр. с чл.45 от ЗВЕРБ, и става 1 289.82 евро, сума по §7ж, ал.18 от ПЗР на КСО – 30.68 евро. Размерът на пенсията е 1 320.50 евро. Посочено е, че на основание чл.129, ал.15 КСО, прехвърлените средства от индивидуалната партида на лицето в УПФ се превеждат към съответния пенсионен фонд на държавното обществено осигуряване, от който се изплаща пенсията, поради което прехвърлените средства от УПФ, взети предвид при изчисляването на размера на пенсията, не подлежат на изплащане на пенсионера, съответно на неговите наследници. Прието е, че от 01.10.2025 г. на основание чл.95, ал.1, т.4 КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване /1751.51/ Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО / 100 % от 2 582.67 / - 2 582.67 лв., от 01.01.2026 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО /100 % от 1320.50 / - 1320.50 евро. Месечния размер на пенсията е 1320.50 евро. разпореждане [номер]/прот. №01054/09.02.2026 г. е оспорено от Д. А. по административен ред пред Директора на ТП-Варна на НОИ, който с Решение №2153-03-53 от 16.04.2026г. е отхвърлил жалбата. В решението ответникът се е позовал на чл.70, ал.4 от КСО, според която разпоредба за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период, по-малък от три години, индивидуалният коефициент се изчислява от този доход. При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. Директорът на ТП Варна на НОИ се е позовал на чл.70, ал.8 и ал.9 от КСО, като е изложил, че индивидуалният коефициент по ал.8 се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителния доход на лицето за съответния месец и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. По посочените правила е получен индивидуален коефициент 2.3015. Прието е, че разпоредбата на §22ц от ПЗР на КСО, не е приложима в случая, защото заявлението за отпускане на пенсия е подадено след 01.01.2022 г. – на 01.10.2025 г. Направен е извод, че размерът на пенсията е правилно изчислен, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. При така установеното от фактическа страна, Административен съд - Варна формира следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение № 2153-03-53/16.04.2026 г. е издадено от орган, разполагащ с материална компетентност, по силата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО да издава актове от вида на процесния. Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемия минимум от реквизити, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му със съответната разпоредителна част. Посочено е, че разпоредбата на §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО не е приложима в случая, защото заявлението за отпускане на пенсия е подадено след 01.01.2022 г. – на 01.10.2025 г. Директора на ТП Варна на НОИ се е позовал на чл.70, ал.4, ал.8 и ал. 9 КСО, като е приел, че полученият индивидуален коефициент е 2.3015. Поради изложеното атакуваното решение представлява мотивиран административен акт и не са налице основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяната му, респ. за обявяването му за нищожен. В случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото решението е издадено след изясняване от административния орган на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на това производство е постановено и оспореното решение. Спорът по делото е правен и се свежда до отговор на въпроса, може ли в конкретния случай да бъде приложена разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (нов, ДВ, бр. 35 от 2019 г., изм. ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.). Съгласно разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО до 1 януари 2022 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1. Според, ал. 2 на същата разпоредба в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице. С цитираната разпоредба на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО е създадена правна възможност за изчисляване на индивидуален коефициент ако са изпълнени две кумулативно изискуеми условия: заявлението за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност да е подадено до 01.01.2022 г. и началната дата на пенсията да е след 31.12.2018 г. Безспорно по делото е, че пенсията е отпусната от 09.02.2026 г., с което е изпълнено второто условие, но жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия с подадено заявление за пенсиониране на дата 01.10.2025 г., т. е. след 01.01.2022 г. Разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО е създадена в полза на лицата с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата след 31 декември 2018 г., като им е дадена възможност да изберат определяне на индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 47, ал. 10, т. 1 и, ал. 11 от КСО, ако това е по-благоприятно за тях. Разпоредбата изисква правото да бъде упражнено едновременно с подаване на заявлението за отпускане на пенсия със задължително прилагане на документите до 01.01.2022 г. Видно от писмените доказателства заявлението на жалбоподателя е подадено на 01.10.2025 г. т. е. след датата обявена от законодателя, поради което не би могъл да се ползва от правото, регламентирано в параграф 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО да избере индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и, ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. Условието на параграф 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО е искането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО да е направено до определения за това срок - 01.01.2022 г. не е налице. Не са налице предпоставки за прилагане на по-благоприятния индивидуален коефициент. В случая не се прави преизчисление на вече отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а се отпуска нов вид пенсия - за ОСВ. В тази връзка с процесното разпореждане, на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна пенсията за инвалидност поради общо заболяване в размер на 1751, 51 лв. Създавайки § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, законодателят цели в рамките на определен времеви период, посочените лица да се възползват от даденото им право на избор. Именно поради това, че занапред се установява друг начин за изчисляване размера на пенсията, правото на избор има лимитативен характер. Съответно, целта на законодателя не е да установи като принципно положение занапред възможността да се прилагат и двата начина за изчисляване на индивидуалния коефициент с избор на по-благоприятния резултат, а да предостави на лицата една правна възможност, която да се реализира в точно определен срок. Индивидуалният коефициент на жалбоподателя е изчислен автоматично, с данни, по които се изчисляват пенсиите на всички пенсионери. Посочен е в решението и начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 8 - 9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19 от КСО, вкл. без намаляване на осигурителния доход на А., тъй като е с променено осигуряване от универсален пенсионен фонд по реда на чл.46 от КСО, считано от 01.02.2023 г. По разписаните в КСО правила /чл. 70, ал. 3 при умножаването на ИК по средномесечния осигурителен доход за страната за периода м.10.2024 г. до м.09.2025 г., който в случая е 1 798,95 лв., е определен доходът, от който се изчислява пенсията: 1 798, 95 лв. х 2, 3015 = 4 140,28 лв. По силата на чл. 70, ал. 1 от КСО размерът на пенсията се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи по процента осигурителен стаж, който не е спорен и който е 60, 93 %: 4 140,28 лв. х 60, 93 % = 2 522,67 лв. Към посочения размер е добавена сумата по §7ж, ал.18 от ПЗР на КСО от 60 лв., за да се определи размер на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя – 2 582,67 лв. В тази връзка, съдът намира, че правните изводи, изложени в оспореното решение от административният орган съответстват на материалния закон и неговата цел. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че Директорът на ТП Варна на НОИ първоначално е изчислил индивидуален коефициент 3.4572. Видно от приложената от жалбоподателя на л.4-гръб – 5 Справка от профила на А. в НОИ, съществувала към 01.11.2025 г., в същата е посочено, че индивидуалния коефициент, изчислен по чл.70, ал.9, изр.3 КСО /стара методика/ е 3.4572. Много ясно в справката е посочен индивидуалния коефициент, като е отразено ясно, че това е коефициента по старата методика, а не че това е коефициента, по който следва да се изчисли размера на пенсия на А.. В таблицата са посочени данни касаещи личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО, а не касаят личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това неоснователни са възраженията, че в справката е цитиран индивидуалния коефициент, изчислен по чл.70, ал.9, изр.3 КСО/стара методика/ - 3.4572. Следва да се отбележи, че съгласно чл.118 КСО, предмет на оспорване е решението на Директора на ТП Варна, а не Справка от профила на Д. А., съответно ирелевантно е какво е посочено в нея. Неоснователно е твърдението, че с Решение № 2153-03-53/16.04.2026 г. на Директора на ТП Варна на НОИ, на стр.4, посочва, че А. е бил длъжен да представи документ за брутно трудово възнаграждение. Директора на ТП Варна на НОИ е цитирал текста на разпоредбата на §22ц, а не е вменил задължение на А. да представи посочените документи, съответно не са нарушени чл.5, ал.4 и ал.7 КСО и чл.36 АПК. В тази връзка неоснователно се твърди, че са били изключени данните за периода 1994-2000 г., като трудовият стаж на А. е бил зачетен. С оглед изложеното съдът приема, че разпореждане [номер]/09.02.2026г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП - Варна на НОИ и потвърждаващото го Решение № 2153-03-53 от 16.04.2026 г. на Директора на ТП Варна са законосъобразни актове – издадени са от компетентен орган и в предвидената от закона форма; при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Предвид горното, съдът приема, че жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и своевременно направеното искане на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 102.26 евроцента. Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Варна