Решение № 12724 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 107/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, вр. чл. 78, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламент (ЕС) 2016/679, Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД). Производството е образувано по подадена жалба от С.-А. Б. И., [ЕГН], срещу мълчалив отказ или мълчаливо бездействие на КЗЛД (Комисия за защита на личните данни) да се произнесе по жалба № ППН-01-655/19.05.2025 г. Съобразно Определение № 4469/22.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3719/2026 г. по описа на Върховен административен съд на Република България е отменено Определение № 2245/23.02.2026 г., с което производството по адм. дело № 107/2026 г. по описа на Административен съд – Варна е прекратено и е прието, че искането на жалбоподателя е съдът да обяви за незаконно мълчаливото бездействие на КЗЛД и същата да бъде задължена да образува производство по жалбата на С.-А. Б. И. и да я разгледа, като бъде задължена КЗЛД да упражни правомощията си по чл.58 от Регламент / ЕС/ 2016/679 в определен от съда срок. Делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят твърди, че въпреки надлежното сезиране и изтичането на всички законоустановени срокове, КЗЛД не е образувала производство, не е предприела никакви разследващи действия, не е осъществила задължителното трансгранично сътрудничество и не е упражнила правомощията си по чл.57 и чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679, с което го е лишила от ефективна правна защита. Твърди, че на 16.05.2025 г. е подал до КЗЛД жалба, съдържаща подробни фактически твърдения за трансгранично нарушение на ОРЗД, като на 17.06.2025 г. е изпратил напомняне, поради липса на действия. Сочи, че на 18.06.2025 г. е получил потвърждение за входиране, без последващо произнасяне. Твърди, че на 05.11.2025 г. е подал изрично искане за незабавна временна мярка по чл.58 ОРЗД. Изложени са съображения, че в рамките на сезирането до КЗЛД жалбоподателят е уведомил Комисията и за публично достъпна публикация на Българската федерация по тенис от 28.08.2025 г., представляваща производно разпространение на лични данни, произтичащо от първичното разпространение от ITIA. Навежда доводи, че публикацията е конкретно индивидуализирана, продължава да бъде публично достъпна и причинява текущи вреди, като КЗЛД не е предприела никакви надзорни или процесуални действия и не е предоставила отговор. Иска се от съда да задължи КЗЛД да упражни правомощията си по чл. 58 ОРЗД В съдебно заседание, жалбата се поддържа на изложените в нея основания. Излага, че с извършените разпити, извличане на банкови тайни, навлизане в личния му мобилен телефон, искания за пароли за социалните мрежи и банкови извлечения, са му били нарушени правата. Пояснява, че е професионален тенисист и треньор, републикански шампион на Република България за 2025 г., поради което тенисът за него е източник на доходи. Поради бездействието на КЗЛД не може да ходи на тенис кортове и да упражнява професията си. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител Д. Г. – държавен експерт, в депозирани писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Посочва, че в КЗЛД са постъпили жалби рег. №ППН-01-655/2025 г. и рег. № ППН-02-743/2025 г., подадени от С.-А. Б. И., по които към настоящия момент производството е висящо и не попада в хипотезата на мълчалив отказ по чл.58, ал.1 АПК. Пояснява, че жалбите на И., подадени по административен ред не са подписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Сочи, че до И. са изпратени указания по редовността, тъй като жалбите не отговарят на изискванията на чл.28, ал.1, т.6 от Правилника за дейността на КЗЛД и чл.29, ал.2 от АПК. Твърди, че с писмо от 06.01.2026 г. КЗЛД е указала на И. да отстрани нередовностите на подадените от него жалби. Указано му е, че за осъществените спрямо него действия на ITIA не е конкретизиран началния момент във времето, към който е установил извършването на твърдяното неправомерно обработване на личните му данни. С писмо от 19.02.2026 г. И. е предоставил изисканите от него преводи и е конкретизирал началния момент във времето, от който е узнал за твърдяното неправомерно бездействие. С писмо от 09.02.2026 г. КЗЛД е изискала от Българската федерация по тенис становище по случая, като към момента не е постъпило такова. Направен е извод, че КЗЛД е изпълнила задължението си по чл.38, ал.2 ЗЗЛД. Изложени са съображения, че към момента, производството по подадените жалби е на етап изясняването им от фактическа и правна страна, предстои те да бъдат разгледани в открито съдебно заседание на КЗЛД, в което да се извърши преценка по допустимостта им, като в случай, че бъдат приети за допустими, КЗЛД следва да ги насочи за разглеждане. Пояснява, че с изменението на чл.38 от ЗЗДЛ няма определен срок за произнасяне на КЗЛД с решение, като такъв не е регламентиран и в ППЗЗЛД, поради което не е формиран мълчалив отказ. Счита, че жалбата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното административно производство да се прекрати. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар, като бъде редуциран до определения по Наредба № 1/2004 г. минимален размер. По възражението за недопустшимост на производството, направено от ответника, съдът приема следното: Жалбата се приема за процесуално допустима, тъй като съгласно наложилата се практика на касационната инстанция, (вж. определение № 12943/29.11.2024 г. по адм. дело № 11061/2024 г. и определение № 1327/13.02.2025 г. по адм. дело № 11379/2024 г., двете на ВАС, V о.), при сезиране на компетентния съд на държава-членка с жалба по реда на чл. 78, т. 2 ОРЗД, същият е задължен на основание чл. 78, т. 3 ОРЗД да образува съдебно производство от вида „производство срещу надзорен орган“ и да разгледа жалбата по същество в хипотеза на твърдения за неинформиране субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно чл. 77, или за резултата от нея. Срокът за произнасяне на КЗЛД по подадена жалба е инструктивен, тъй като с изтичането му не се преклудира възможността на Комисията да се произнесе, а и същата дължи произнасяне по жалбата, с която е сезирана. Извън гореизложеното, както се каза по-горе, в Определение № 4469/22.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3719/2026 г., Върховен административен съд на Република България се е произнесъл по допустимостта му, като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. След като разгледа доводите, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че с жалба рег. №ППН-01-655/16.05.2025 г. С.-А. Б. И. е поискал от КЗЛД да се произнесе съобразно ОРЗД, във връзка с принудително изземване през 2023 г. и 2024 г. на личния му мобилен телефон без съдебна заповед, полицейско присъствие или писмено съгласие от негова страна, извличане и използване на данни от телефона – включително лични съобщения, снимки, IP адреси, SIM карти, местоположение и съдържание от социални мрежи, използване на тези данни в разследване срещу него, без да е информиран, липса на прозрачност относно начина на събиране, съхранение и споделяне на данните с трети страни, включително бетинг оператори, отказ от ITIA да му предостави информация за източника, обхвата и правното основание за обработката на личните му данни, въпреки изрични писмени запитвания. Сочи, че иззетата информация е използвана неправомерно от страна на чуждестранна организация – International Integrity Agency /ITIA/. С писмо от 17.07.2025 г. от електронната поща на жалбоподателя до КЗЛД /л.79/80 от административната преписка/, с което представя допълнително Annex Z – Международни жалби и доказателства. С идентично съдържание е писмото от 28.07.2025 г. от жалбоподателя до КЗЛД /68-гръб -70 от административната преписка/, с което прилага допълнително уведомление относно действия на ITIA. С писмо от 19.08.2025 г. от електронната поща на жалбоподателя до КЗЛД /л.44 от административната преписка/, жалбоподателят посочва, че на 18.08.2025 г. ITIA е разпространила документи, относно неговата самоличност. Посочва, че в същите са използвани, обработени и публично разпространени негови лични данни, име, местожителство, състезателен статус и др., без негово съгласие. Посочва, че е било извършено отнемане на личния му мобилен телефон и извличане на съдържащите се в него лични данни. Уточнява, че тези документи се разпространяват до Българската федерация по тенис и други трети лица, което създава опасност за неговата репутация, личен и професионален живот. С писмо от 02.10.2025 г. от електронната поща на жалбоподателя до КЗЛД /л.39 от административната преписка/ е приложен Анекс-международен запис на български и английски език. В писмото е изложено обстоятелството, че И. не е получил отговор за развитието на производството пред Комисията. С писмо от 05.11.2025 г. от електронната поща на жалбоподателя до КЗЛД /л.29-32 от административната преписка/, жалбоподателят посочва, че многократно е уведомявал и предоставил допълнителни доказателства – 17.06.2025 г., 10.07.2025 г., 16.07.2025 г., 28.07.2025 г., 19.08.2025 г., 02.10.2025 г., но въпреки това не е получил нито едно мотивирано писмено уведомление за хода или резултата от производството, както и че няма информация за предприети действия спрямо ITIA, както и че не е поставена нито една временна мярка по чл.58, §2, б. /f/ GDPR/ за спиране на обработването и разпространението на неговите лични данни. С писмо от 06.11.2025 г. от електронна поща на жалбоподателя до КЗЛД /л.27-гръб от административната преписка/ е посочено, че към настоящия момент по жалба от 19.05.2025 г. не е постъпило едно писмено уведомление или отговор от страна на КЗЛД, въпреки многократната официална кореспонденция и представените доказателства. С писмо изх.№ ППН-01-655/2025 г.#23/09.02.2025 г. Комисия за защита на личните данни е уведомил Председателя на УС на Българската федерация по тенис, за постъпили жалби от 19.05.2025 г. и от 28.07.2025 г. подадени от С.-А. Б. И.. Указано е, че на основание чл.36, ал.1 и ал.2 от АПК, в 7-дневен срок, Българската федерация по тенис може да представи писмено становище, ведно с относимите към случая доказателства. Посочено е, че твърденията на И. са за неправомерно обработване на личните данни от Българската федерация по тенис, от което следва, че за сдружението в качеството му на АЛД, е възникнало задължение за оказване на съдействие на КЗЛД. С писмо изх.№ ППН-01-655/2025 г.#12/06.01.2026 г. /л. 22 от административната преписка/ Комисия за защита на личните данни е уведомила жалбоподателя, че във връзка с подадената жалба от 19.05.2025 г. и допълнение към нея от 28.07.2026 г., същите не са подписани, поради което в 3-дневен срок е предоставена възможност на И. да потвърди със собственоръчен или електронен подпис неподписаните писмени искания. Пояснено е, че ако указанията не бъдат изпълнени, административното производство ще бъде прекратено. С писмото е указано на И., че според чл.14, ал.1 от АПК производствата се водят на български език, а според чл.14, ал.2 от АПК представените документи на чужд език трябва да бъдат придружени с точен превод на български език. Посочено е, че след събиране на необходимите доказателства, жалбата ще се разгледа по допустимостта в закрито заседание на Комисията. С писмо изх. № ППН-01-655/2025 г.#22/09.02.2026 г. /л.4 от административната преписка/ Комисия за защита на личните данни е уведомила И., че не е изпълнил указанията дадени му с писмо рег. № ППН-01-655/2025 г.#25/06.01.2026 г. Допълнително е изложено, че според твърденията на И., действията от ITIA са осъществени спрямо него през 2023 и 2024 г., без да конкретизира началния момент във времето, към който е установил извършването на твърдяното неправомерно обработване на личните му данни от администратора. Предоставен е 7-дневен срок на И. да предостави пред КЗЛД точен превод на български език на документите и материалите, приложени към жалбата от 19.05.2025 г. С оглед предоставена последна възможност на ответника, в писмо с.д.18420/01.09.2026г. /л.150 от делото/, ответникът пояснява, че и към този момент производството пред него е на етап - изясняване на жалбите от фактическа и правна страна. Предстои тепърва да бъдат разгледани. Не е постановен акт, с който административното производство да е приключило. Гореизложената фактическа установеност обуславя следните правни изводи: Както се посочи по-горе, защитата срещу неоснователни бездействия на надзорния орган - в случая КЗЛД, е уредена в разпоредбата на чл. 78 ОРЗД, озаглавен "Право на ефективна защита срещу надзорен орган", в т. 2 на който се предвижда, че без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато надзорният орган, който е компетентен съгласно членове 55 и 56 не е разгледал жалбата или не е информирал субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно член 77, или за резултата от нея. Задължението на съда да осигури ефективна съдебна защита по смисъла на чл. 78, т. 2 ОРЗД, предпоставя производството да се разгледа в контекста на липсата на специална уредба в българското законодателство. Целта на искането е сходно с това по чл. 256 АПК, а именно да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на правоимащото лице срещу ответника - надзорен орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на органа, вменено му от ОРЗД, чрез което на лицето се предоставя определена позитивна правна последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди надзорния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства. В правомощията на надзорния орган по образувано пред него административно производство, съгласно чл. 57, т. 1, б. "е" ОРЗД, се включват задълженията му да разгледа жалбите, подадени от съответните субекти, да разследва техния предмет, доколкото това е целесъобразно и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. Информирането за напредъка следва да бъде извършено, съгласно цитираното правило на чл. 78, т. 2 ОРЗД, в срок от три месеца. Представените от ответната страна доказателства не сочат на изпълнение на горното задължение. Видно от материалите по делото, жалбата на И. до КЗЛД е подадена от електронната му поща на 16.05.2025 г., а е входирана на 19.05.2025 г., тримесечният срок по чл. 78, т. 2 ОРЗД и чл. 38, ал 2 ЗЗЛД е изтекъл на 19.08.2028 г., а указание за изправяне нередовността на жалбата на И. е изпратено едва на 06.01.2026 г. Второ писмо изх. №ППН-01-655/2025 г.#22/09.02.2026 г. е било изпратено от КЗЛД до И. във връзка с движението на подадените от него жалби. Горното налага извод, че в случая безспорно е налице бездействие на КЗЛД, в качеството й на надзорен орган, да изпълни задължението си по чл. 78, т. 2 ОРЗД, да информира субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата. В конкретния казус това задължение предполага извършване на фактическо действие, произтичащо и от разпоредбата на чл. 38, ал 2 ЗЗЛД. Това фактическо действие рефлектира в правната сфера на жалбоподателя и възможността му да защити правата си срещу ITIA и Българската федерация по тенис. Обстоятелството, че този срок е инструктивен (като срок по движение на преписка и произнасяне, за разлика от преклузивния срок, след изтичането на който органът изобщо няма правна възможност да се произнесе), не променя извода, че неспазването му е във вреда на лицето. Следва да се отбележи, че второто писмо от 09.02.2026 г. на КЗЛД е изпратено до И. във връзка с Разпореждане №628/16.01.2026 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 107/2026 г., с което Комисията е задължена да уточни какви действия са били предприети спрямо И.. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че поведението на административния орган - да изпълни задължението по чл.38, ал.2 от ЗЗЛД, в петмесечен срок след изтичането на предвидения тримесечен срок от подаване на жалбата, действително противоречи на основен принцип на административния процес, а именно бързина и процесуална икономия, регламентиран в разпоредбата на чл. 11 АПК, за последователност и предвидимост в чл. 13 от АПК и за комплексно административно обслужване в чл. 13а от АПК. Подобно неизпълнение на задълженията по ЗЗЛД на КЗЗЛД би довело до възможност административното производство да остане неприключило за неопределен период от време, което противоречи на цитираните разпоредби. Органът трябва да упражнява правомощията си по разумен начин и добросъвестно - чл. 6, ал. 1 АПК, а с дейността си не следва да създава предпоставки за административен произвол, включително да поставя адресатите на актовете си в неоправдано дълго очакване да се произнесе. На И. са били дадени указания във връзка с подадената жалба близо пет месеца след датата на която КЗЛД е следвало да се произнесе по смисъла на чл.38, ал.2 от ЗЗЛД, което безспорно представлява забавено изпълнение на задълженията в разумен срок. С въведените от чл. 38, ал.2 от ЗЗЛД изисквания не означава, че процедурата по изясняване на фактите и обстоятелствата, продължава неограничено във времето. Принципът на чл. 11 от АПК е важен инструмент за дисциплинирането на дейността на административните органи и бързина на административното производство. Дори и жалбите на С.-А. И. да са постъпили по електронен път, без да са подписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, това не оправдава Комисията да изпълни задълженията си по чл.38, ал.2 от ЗЗЛД близо 5 месеца след указания в цитираната разпоредба срок. Указанията за отстраняване на нередовностите по жалбата е могло да бъдат дадени, непосредствено след подаване на жалбата на 19.05.2025 г., а не тепърва на 06.01.2026 г., с което грубо са нарушени изброените основни принципи на АПК. Разпоредбата на чл.30 от АПК ясно разписва редът и сроковете за отстраняване на недостатъци в искането, които срокове в случая са многократно завишени от КЗЛД! Както КЗЛД в писмо изх. № ППН-01-655/2025 г. #23/09.02.2026 г. посочва от жалбоподателя са постъпили „множество, разширяващи предмета им допълнения“, като липсват данни за всяка една жалба/уточнение да са били изпълнени задълженията по чл.38, ал.2 ЗЗЛД, както и да е проведена процедура по чл.35 и чл.36 от АПК. По изложените съображения може да се направи обоснован извод за незаконосъобразност на бездействието на КЗЛД относно движението и произнасянето по преписката, а Комисията следва да бъде осъдена да изпълни задълженията си по чл. 57, т. 1, б. "е" ОРЗД, като разгледа в предвидените срокове жалбите/исканията на С.-А. Б. И.. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, за внесената държавна такса в размер на 5.11 евро, съгласно представеното платежно нареждане (л. 44). Доказателства за извършването на други разноски не са ангажирани. Така мотивиран, на основание чл.78, т.2 от ОРЗД, съдът