Решение № 35 от 3.8.2023 г. на Районен съд - Мадан по дело № 16/2023 г.

Районен съд - Мадан03.08.2023reporting judge Володя Янков Янков

Ruling

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № ••••••••• от •••••••••год, издадено от Министъра на културата, с което на Община М. ЕИК •••••••, представлявана от Ф. А.М. – Кмет на Община М. за извършено нарушение на чл.83, ал.1, т.1, букви „а“ и „в“ от Закона за културното наследство, на основание чл. 200, ал.1, предложение второ от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева. за извършена нарушение на чл.161, ал.1 от Закона за културното наследство, на основание чл.221а, ал.1 от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. за извършена нарушение на чл.161, ал.2 от Закона за културното наследство, на основание чл.221а, ал.З от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. ОСЪЖДА Министерство но културата да заплати на Община М. ЕИК •••••••, представлявана от Ф. А. М. – Кмет на Община М. сумата в размер на 3 050 лева изплатен адвокатски хонорар. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред С. Административен съд. Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________

Grounds

Производството е по чл.59 и сл. От ЗАНН.

От Община М. ЕИК •••••••, представлявана от Ф. А. М. – Кмет на Община М., чрез пълномощника си адвокат С. К. от АК С. с адрес гр. М., ул. “••••••“ № •• е постъпила жалба, против Наказателно постановление № •••• от •••••• год, издадено от Министъра на културата, с което на община М. за извършена нарушение на чл.83, ал.1, т.1, букви „а“ и „в“ от Закона за културното наследство, на основание чл. 200, ал.1, предложение второ от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева. за извършена нарушение на чл.161, ал.1 от Закона за културното наследство, на основание чл.221а, ал.1 от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. за извършена нарушение на чл.161, ал.2 от Закона за културното наследство, на основание чл.221а, ал.З от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

В жалбата се сочи, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно наказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничавали правото на защита на санкционираното лице. Претендира разноски.

За жалбоподателя адв. К. поддържа жалбата.

За ответника по жалба гл. юрк. А. оспорва жалбата.

Съдът след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

В АУАН и в Наказателното постановление, а такива са съставени на жалбоподателя АНО е приел, че Община М., като възложител е извършила в пещера „•••••••“ на дейности, в защитена територия, изразяващи се в реализирането на инвестиционен проект за конструктивно укрепване и извършване на текущ ремонт в границите на Пещера..••••••••“, единична недвижима културна ценности, с категория „национално значение“, по смисъла на чл.146, ал.3 от ЗКН.

Констатирано, че възложените от Община М. дейности са извършени във връзка с реализирането на Проект за трансгранично сътрудничество ••••••••••••• г„ ••••••••••: „•••••••••••, без да са спазени изискванията на чл.83, ал.1, т.1, буква „а“ и буква „в“, от ЗКН, като инвестиционните проекти, програми, задания и визи за проектиране, искания и документация за извършване не са съгласувани по предвидения от ЗКН ред.

По договор № ••••••••/••••••••••• г. за реализиране на проект „••••••••••••“, с акроним „•••••••, Община М. е възложила следните дейности в пещера „•••••••••“:

Разчистване на скален материал, срутил се от тавана на основната галерия на пещерата;

Укрепване на застрашени от срутване участъци от галерията на пещерата;

3.Обезопасяване от срутване на участъци от тавана на основната галерия на пещерата;

  1. Подмяната на старата електрическа инсталация и художествено осветление на галериите на пещера „••••••••“, изпълнени по проект от 2007-08 г„ съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН);

Реновиране на туристическата пътека в пещерата, изпълнена също по гореспоменатия проект от 2007-08 г„ съгласуван с НИНКН;

По договор № •••••••••/••••••• г. за реализация на проект „•••••••••••••, касаеш обновяване на туристически маршрут, който включва пещера „••••••••••, Община М. е възложила извършване на следните дейности:

1.Разчистване на земни маси пред входа на пещера „•••••••••“ и обслужващия пещерата агрегат за захранването й с електричество;

2.Възстановяване на заслона при входа на пещерата и помещението за агрегата.

С извършените намеси, изразяващи се в реализирането на инвестиционен проект за конструктивно укрепване и извършване на текущ ремонт в границите на Пещера „•••••••••••. единична недвижима културна ценности, с категория „национално значение“. Община М. като възложител на извършените дейности е осъществила състава на административни нарушения на: чл 200. ал.1, предложение второ на ЗКН;

Нарушенията са извършени в Пещера „••••••• намираща се в землището на кв. •••••••••, гр. М., общ. М., публична общинска собственост, съгласно Акт № •••от 1•••••••••г„ вписан с вх. per. № •••••••••/••••••••• г, , Акт №••• том •• в Службата по вписвания към МРС, където са осъществени намесите.

АНО е приел, че нарушенията са извършени в период от •••••••год. до •••••••••год. включително, в изпълнение на Договор № ••••••••/•••••••••• г. и Догово𠹕•••••••/••••••••••••.

Нарушенията са установени на ••••••••••г., в Пещера „••••••••••, намираща се в землището на кв. Ш., гр. М., общ. М. АНО е приел също така, че е извършено нарушение на чл.221а, ал.1 от ЗКН, тъй като се осъществява инвестиционни проекти в територии по чл. 161, ал. 1, изречение първо без извършване на предварително археологическо проучване.

Приел е също така, че е нарушен и чл.221а, ал.3 от ЗКН, тъй като са извършвани строителни дейности без наблюдение от археолози по чл.361, ал.2 Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по- голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 год. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Министъра на културата, видно от приложените по делото заповеди. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.36 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателя, като възложител е извършила в пещера „•••••“ на дейности, в защитена територия, изразяващи се в реализирането на инвестиционен проект за конструктивно укрепване и извършване на текущ ремонт в границите на Пещера..••••••••••“, единична недвижима културна ценности, с категория „национално значение“, по смисъла на чл.146, ал.3 от ЗКН и че възложените от Община М. дейности са извършени във връзка с реализирането на Проект за трансгранично сътрудничество •••••••••г„ •••••••••: „••••••••••“, без да са спазени изискванията на чл.83, ал.1, т.1, буква „а“ и буква „в“, от ЗКН, като инвестиционните проекти, програми, задания и визи за проектиране, искания и документация за извършване не са съгласувани по предвидения от ЗКН ред.

По договор № •••••••••/•••••••••г. за реализиране на проект „С••••••••••“, с акроним „••••••••, Община М. е възложила следните дейности в пещера „•••••••“:

Разчистване на скален материал, срутил се от тавана на основната галерия на пещерата;

Укрепване на застрашени от срутване участъци от галерията на пещерата;

3.Обезопасяване от срутване на участъци от тавана на основната галерия на пещерата;

  1. Подмяната на старата електрическа инсталация и художествено осветление на галериите на пещера „••••••••••“, изпълнени по проект от 2007-08 г„ съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН);

Реновиране на туристическата пътека в пещерата, изпълнена също по гореспоменатия проект от 2007-08 г„ съгласуван с НИНКН;

По догово𠹕•••••••/••••••••• г. за реализация на проект „•••••••••“, с акроним „•••••••••••“, касаеш обновяване на туристически маршрут, който включва пещера „••••••••“, Община М. е възложила извършване на следните дейности:

1.Разчистване на земни маси пред входа на пещера „•••••••••“ и обслужващия пещерата агрегат за захранването й с електричество;

Разгледана по същество е основателна. В АУАН, така и в НП е налице описание на нарушение по чл.83, ал.1, т.1, буква "а" и „б“ от ЗКН, съгласно която разпоредба инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и 2. Съдът споделя направеното от жалбоподателя възражение, че в конкретния случай е допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно описанието на процесното нарушение, направено в АУАН и НП отговорността на Община Мадан е ангажирана за това, че е извършила вмененото нарушение в периода от 04.07.2019 год. до 13.05.2022 год. включително. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че жалбоподателят в качеството си на собственик и на възложител по смисъла на ЗУТ е започнал ремонт на недвижима културна ценност от национално. Както бе посочено АНО е определил периода на извършване на нарушението, като е съобразил, че начало на периода е 04.07.2019 год., а на довършване 13.05.2022 год. датата, на която е установено нарушението.

Действително по делото се съдържат твърдения за извършвани строителни работи, които са започнали на 04.07.2019 год., съгласно АУАН и издаденото Наказателно постановление. Липсват обаче безспорни и категорични доказателства, че след тази дата ремонта не е спрял и че това е продължило до 13.05.2022 год. Не е ясно как е определено, че към датата на съставяне на АУАН жалбоподателят е в нарушение. По делото нито се ангажираха гласни доказателства чрез разпита на свидетели, които евентуално да посочат, че след 04.07.2019 год. до 13.05.2022 год. жалбоподателя е продължавал да бъде в нарушение, нито се представиха писмени доказателства, които да обосноват такъв извод, като например последващ констативен протокол. В хода на административнонаказателното производство АНО също не е събрал такива доказателства, а е приел, че доколкото Община М. е предприела действия по обжалване на издадената ЗПАМ, то същата не се съобразила с издаденото предписание по тази заповед и продължава да е в нарушение. Налице е и вътрешно противоречие между представените доказателства и приетите в НП констатации. В този смисъл наказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо в нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е събрал доказателства, които да потвърждават извършеното нарушение за процесния период - 04.07.2019 год. до 13.05.2022 год., който сам е определил с АУАН и НП. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените нарушения на процесуалните права, тъй като това е довело до накърняване на правата на жалбоподателя – същият следва да научи срещу какви факти и въз основа на какви доказателства следва да се защитава.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление в тази част следва да се отмени, тъй като в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила по отношение на останалите нарушение по чл..221а, ал.1 от ЗКН и по чл.221а, ал.3 от ЗКН, тъй като при тях АНО е приел, че са извършени в периода от 04.07.2019 год. до 13.05.2022 год. включително, с което на първо място нито в АУАН, нито в НП, дори и в изготвените констативни протоколи не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението. Във всички посочени документи се говори за извършени строителни работи, които са започнали на 04.07.2019 год., съгласно АУАН и издаденото Наказателно постановление, а като крайна дата се сочи 13.05.2022 год. В този смисъл съдът счита, че в АУАН и в НП, което изцяло повтаря отразените в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци, респективно същото да бъде подведено под посочената в НП квалификационна норма.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Поради това както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между фактическата обстановка отразена в АУАН и тази описана в НП досежно датата на извършване на нарушението. Такава непълнота и неяснота ограничава процесуалните права на привлеченото като нарушител лице и не осигурява възможност да организира адекватно своята защита, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото Районен съд в производството по обжалване на НП по реда на чл.59–63 от ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение.

На следващо място не бе доказана безспорно твърдяната в АУАН и НП фактическа обстановка. И в двата акта се твърди, че извършени в периода от 04.07.2019 год. до 13.05.2022 год. включително са извършени строителни работи, в пещера „••••••••, които са осъществени от страна на Община М., без проведено предварително археологическо проучване в обхвата на извършени строителни работи, в пещера „•••••••, както и без присъствието на наблюдаващ археолог по време на извършването на стоителните работи.

Предвид изложеното, съдът е на мнение, че в обжалваното НП липсват факти и обстоятелства, доказващи нарушение на конкретни разпоредби от ЗКН от страна на дружеството-жалбоподател. Режимът на опазване по чл.161 от ЗКН се определя при "осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица" в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти".

На следващо място, съдът намира, че неправилно АНО е приложил и материалния закон, като е определил на Община Мадан-жалбоподател за нарушението по чл. 161, ал.1 ЗКН наказание "имуществена санкция" в размер на 10 000 лева – на осн. чл. 221а, ал. 3 ЗКН. Разпоредбата на чл.221а, ал.3 ЗКН от своя страна гласи: "Който извършва строителни дейности без наблюдение от археолози по чл.161, ал.2, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв. " Предвид изложеното относно допуснатите процесуални нарушения, които са съществени по смисъла на закона, тъй като е нарушено правото на защита на нарушителя, неправилно приложение на закона и недоказаност на вменените на жалбоподателя с НП нарушения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая право на разноски има само жалбоподателят, който съгласно Договор за правна защита и съдействие претендира разноски в размер на 3 050 лева за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът:

Cited provisions

21