Решение № 157 от 12.4.2024 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1464/2023 г.

РЕШЕНИЕ

№ 157

гр. Ловеч, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20234310101464 по описа за 2023 година Иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Цена на иска: 5 000лв.-обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. Ц. М., с пост.адрес: •••, чрез мл.адв. А. Т. от ЛАК, със съд.адрес: •••, против ОБЩИНА – ЛОВЕЧ.

Ищецът излага в исковата молба, че на ••• г. бил поканен на фирмено парти във вилната зона на гр. Ловеч, местност „Синан тепе“. Предвид употребата на алкохол, решил да отиде с електрическата тротинетка на сина си. Твърди, че когато влязъл във вилната зона, от храстите се появили 3 броя видимо бездомни кучета. Започнали да лаят, но не им обърнал внимание, за да не ги агресира. Описва две от кучетата като големи черни на цвят и без маркировка и едно кафяво на цвят, ниско с прилепнали уши, и то също без маркировка. Твърди, че кучетата продължили да тичат след него и кафявото куче го захапало за дясната подбедрица на крака. Паднал от тротинетката, като през това време минал колега с личния си автомобил, който също бил поканен на партито. Спрял автомобила си до него и го попитал какво се е случило. Ищецът му обяснил за случката, като му показал и кучето, което било още в близост до него. Изтъква, че същото било отново агресивно и направило опит да ухапе и колегата му, но с помощта на камъни успели да го прогонят. С помощта на своя колега ищецът се изправил на крака, поставили тротинетката в автомобила му и отишли на партито.

Излага, че стигнали на партито, като изпитвал силни болки и накуцвайки влязъл в дома, в който бил поканен. Разказал за случая на колегите си, като една от колежките му на име М. Н., казала, че след ухапване трябва да му се постави ваксина срещу тетанус, за да не се получи инфекция. Ищецът попитал има ли човек от присъстващите, която да му я постави, и колежката Н. изявила желание. Твърди, че позвъняли на друг колега, който още не бил дошъл на партито, да мине през аптеката и да вземе една доза ваксина срещу тетанус. Донесъл я и Н. я поставила, след което партито продължило.

Наведени са твърдения, че на другия ден в дома на ищеца дошла сестрата на жената, с която живее на семейни начала, и той разказал за случая от предния ден. Тогава същата му казала, че трябва да има и ваксина срещу бяс. Ищецът отишъл в спешна помощ за поставяне на ваксината, но там му отказали, тъй като нямали налични и го посъветвали да отиде при личния си лекар. Тъй като било неделя и личният му лекар не бил на работа, ищецът се прибрал вкъщи и посетил личния лекар в понеделник Обяснил за случая и същият го изпратил в инфекциозно отделение в болницата. Приел го доктор Б. С., която му обяснила, че ваксините срещу бяс са в 3 дози. Първата му поставила в същия ден(18.09), втората на 21.09 и третата – на 25.09. Твърди се, че при прегледа д-р С. установила, че ищецът не може да полага тежка физическа работа и му дала болничен лист за отпуск за 8 дни.

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответната Община – Ловеч да заплати на ищеца М. Ц. М. сумата от 5000лв, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в страх, уплахи, силен стрес от ухапването му на ••• г. от куче - кафяво на цвят, ниско, с прилепнали уши, без маркировка, собственост на Община – Ловеч, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от ••• г. до окончателното й изплащане.

Претендирани са и направените по делото съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е постъпил писмен отговор от Община – Ловеч, чрез адв. И. Х.. Намира предявения иск за допустим, но неоснователен и моли съдът да го отхвърли, като присъди и сторените по делото разноски. Заявява, че оспорва изцяло исковете по основание и размер. Оспорва настъпването на неимуществените вреди и стойността на претендирания размер на обезщетение. Счита, че неимуществените вреди не са в пряка причинна връзка с увреждането. Оспорва факта на настъпване на механизма на инцидента, причинените вреди и причинната връзка, като твърди, че описаните вреди не са получени по описания начин и причина и не се намират в пряко причинно – следствена връзка с инцидента, както твърди ищеца. Оспорва твърдението на ищеца да е имало на посочената дата и място такова куче. Дори да е имало такова куче, същото не е собственост и не се намира под надзора на Община – Ловеч. Твърди, че безстопанствени кучета с това описание и в тази местност не са установени. Твърди, че е извършено преброяване на бездомните кучета на територията на Община – Ловеч, от 15-22 ноември 2022 г, което е отразено в протокол, утвърден на ••• г. от Кмета на Община – Ловеч и от него е видно, че в м.“Синан тепе“ не са установени никакви безстопанствени кучета. На следващо място, счита, че Община – Ловеч не следва да носи отговорност за вреди по смисъла на чл.50 от ЗЗД, като излага подробни съображения. Счита, че чрез своите служители, Община – Ловеч изпълнява вменените си задължения по Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което липсва противоправно деяние, от което да са настъпили вреди за ищеца. Счита, че дори и да се приеме, че кучето е било безстопанствено, служителите на общината не са бездействали противоправно. И на по-силно основание, счита, че би било неправилно да се приеме, че само по себе си обстоятелството, че безстопанствените кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек, означава бездействие на общината и неизвършване на предписани от закона действия за овладяване популацията на безстопанствените кучета. При евентуалност и в случай, че съдът приеме иска за основателен, моли дължимото обезщетение да се определи, съобразявайки критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като бъдат отчетени всички правно значими факти, установени по делото. Счита, претендираното обезщетение за силно завишено и несъобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, вземайки предвид степента на увреждане/телесната травма, възрастта на ищеца, липсата на данни за усложнения и краткия период на възстановяване.

В хода на процеса ищeцът взема лично участие, като се представляват и от упълномощен представител – адв. Т.. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълния претендиран размер. Претендира разноски по делото.

Ответникът - Община – Ловеч се представлява от адв. Х.. По същество оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Подробни съображения са изложени в представена писмена защита.

Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, ищецът е представил амбулаторен лист от посещение на ищеца при д-р Б. П. С., извършено на ••• г., 12: 00 часа. Посочена е основна диагноза – „Ухапване или удар от куче“, като са установени множествени открити рани на подбедрицата. При снемане на анамнезата ищецът е посочил, че на ••• г. е ухапан от улично куче на дясна подбедрица под прасеца. При прегледа лекарят е констатирал следното обективно състояние: Добро общо състояние. Афебрилен. В областта на дясна подбедрица няколко прободни наранявания, които са завехнали.

Приложен е болничен лист № •••, от който е видно, че в периода от ••• г. до ••• г. ищецът е ползвал отпуск по болест, с диагноза: Множествени открити рани на подбедрицата.

Съгласно представеното медицинско удостоверение за пред съда № ••• г., издадено от д-р М. К. – ординатор при ОСМ на МБАЛ – Ловеч, ищецът е прегледан на ••• г., като е дадено заключение, че при прегледа на М. М. са установени разкъсно - контузни рани и кръвонасядания по долния крайник. Описаните увреждания са резултат от тъпа травма и според вида и разположението си отговарят да са причинени по начин и време, както е съобщил – ухапване от куче. При прегледа не са установени увреждания, които да не могат да бъдат обяснени с посочения механизъм. Съгласно заключението, описаните увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По искане на ищеца са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: К. П. П. и М. М. Н.. От показанията на св. П. се установява, че с ищеца М. М. са колеги и работят заедно от дълги години. Потвърждава, че на посочената в ИМ дата са били поканени на банкет от началник склад в една от вилите в м.“Синан тепе“. Тръгнал с личния си автомобил, като по пътя забелязал М., който бил паднал на земята и няколко кучета лаели по него. Кучетата били три на брой, които продължили да лаят и след като той се появил. Свидетелят спрял колата и ищецът му споделил, че са го ухапали. Натоварили тротинетката, с която се придвижвал ищецът, и тръгнали към вилата. Там звъняли по телефона, за да бъде поставена ваксина против тетанус. Свидетелят твърди, че видял следи от ухапване по десния крак на ищеца. Излага, че ищецът е бил ухапан от едно от кучетата, кафяво на цвят, като посочва, че другите кучета били големи и нямали маркировка. Наоколо имало вили, но лично той не видял да има други хора.

Св.Н. също е колега на ищеца. Тя също потвърждава, че са били поканени на събиране с колеги в една вила. Вече била пристигнала, когато дошли ищецът и св. П.. При пристигането си ищецът бил уплашен и разказал, че на улицата, докато се движил към вилата с тротинетката, го е захапало куче. На прасеца на десния му крак имало видима следа от ухапване и всички присъстващи го посъветвали да си постави ваксина против тетанус. Свидетелката му предложил тя да му я сложи, той като била слагала инжекции и знаела как. След като донесли инжекцията, тя я поставила на ищеца. Св.Н. споделя, че когато се връщали вечерта, също видели кучета, без да знае дали това са същите кучета.

По искане на ответника по делото е разпитан св.В. Т. П. – управител на Общински център за обработка на безстопанствени кучета към Община – Ловеч. Заявява, че неговата дейност е насочена към организиране залавянето и обработката на безстопанствените кучета и след тяхната обработка връщането им по места от там, където са заловени, ако евентуално няма проявили желание граждани за осиновяването им. Посочва, че ежегодно до Агенцията по безопасност на храните се изготвя отчет по програмата, която е приета от общинския съвет и е съобразена с национална такава. Стратегията на тази програма е, че се извършва всеобхватна кастрация на безстопанствените животни с цел неувеличаване на тяхната популация и достигане на т.нар „носещ капацитет на тази среда“, т.е. броят на безстопанствените кучета да не нарушава комфорта на градската среда и на гражданите. Пояснява, че под безстопанствено животно се разбира всяко едно куче, което е без надзор и няма собственик. Твърди, че при него постъпват всички сигнали от граждани за безстопанствени кучета, които проявяват агресия. Подчертава, че агресивността на кучетата се определя единствено и само от лицензирани ветеринарни лекари. Споделя, че откакто е на тази длъжност не са установявали агресивно куче. Твърди, че за местност“Синан тепе“ не са получавани сигнали, като отбелязва, че телефонният номер е брандиран на специализирания автомобил на общината, който ежедневно е на територията на града и всеки гражданин може да го открие и да сигнализира. Наред с това, сигнали получава и от дежурния при общината от номер 112 и от полицията. Свидетелят посочва, че преброяването на безстопанствените кучета се извършва съгласно националната програма въз основа на Заповед на Министъра на земеделието и храните, който определя периода на преброяване. След тази заповед кметът на общината издава заповед за извършване на преброяването, която се извършва от юридически лица и доброволци. Посочва, че има сравнителен анализ за намаляване на броя на безстопанствените кучета на територията на общината, което може да се установи от ежегодния отчет и преброяването, което е извършено в края на 2022 г. За 2023 г. няма преброяване, тъй като такова е въведено през 2 години. В настоящата 2024 г. има заповед на Министъра на земеделието и храните, като в община – Ловеч предстои през есента.

От представеното удостоверение с Изх.№ ••• г. се установява, че на ••• г. в отдел „Контрол и сигурност“ при община Ловеч и при дежурен ОСС няма постъпили сигнали от ищеца М. Ц. М. за ухапване от куче в местност „Синан тепе“ – гр. Ловеч. Съгласно предоставената информация от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Ловеч Дирекция „Национална система 112, РЦ – Монтана такИ. сигнали не са постъпвали и регистрирани от М. Ц. М. както на спешен телефон 112, така и в Гражданска защита – Ловеч По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че във връзка със задълженията си, регламентирани в Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и в Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Р България и Наредбата за прилагане на националната програма за овладяване за овладяване на популацията на безстопанствените кучета ответната Община – Ловеч е предприела редица действия за намаляване и ограничаване на популацията на безстопанствените животни.

С Решение № ••• г. на Общински съвет – Ловеч е приета програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община – Ловеч, ведно с План за действие към програмата за периода 2022 г. – 2026 г., чиято основна и стратегическа цел е постепенно ограничаване броя на безстопанствените кучета, чрез масова кастрация до достигането на т.нар. „носещ капацитет на средата“, гарантиращ от една страна безопасността и здравето на хората, а от друга - комфорта на градската среда.

Установява се, че от Общински съвет Ловеч са приети две наредби, уреждащи въпросите от местно значение на територията на Община – Ловеч, свързани с кучетата, които са публични и са публикувани на сайта на общината, а именно: Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община – Ловеч, приета с Решение № ••• г. на ОС – Ловеч и Наредба за реда на придобИ.не, притежаване и отглеждане на кучета на територията на Община – Ловеч, приета с Решение № ••• г. на ОС – Ловеч.

Наред с горното, към Община – Ловеч е създаден Общински център за изолация и профилактика на безстопанствени кучета към Община – Ловеч, чиято дейност подробно бе разяснена от св.П. – управител на центъра.

С писмо изх.№ ••• г. на Община – Ловеч до директора на ОДБХ – Ловеч е представен отчет за изпълнение на общинската програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община – Ловеч за 2022 г., в която са посочени извършените дейности по залавяне и обработване на безстопанствените кучета. Съгласно предоставените данни в отчета, за 2022 г. са заловени 481 брой кучета, които са кастрирани и обезпаразитени вътрешно и външно, ваксинирани са против бяс и с поставена трайна маркировка – ушна марка и инжектируем транспордер с пореден идентификационен номер.

Приложен е Протокол за преброяване на бездомните кучета на територията на Община – Ловеч, съгласно който такова е извършено в периода от 15 – 22 ноември 2022 г. съгласно Заповед № ••• г. Според данните в изготвения протокол, утвърден на ••• г. от Кмета на Община – Ловеч, в местност „Синан тепе“ не са установени безстопанствени кучета.

Представено е и писмо с изх.№ ••• г. на Община – Ловеч относно справка за броя подадени декларации по чл.117 от ЗМДТ за собственост на куче, от която е видно, че към момента има заведени 1167 броя обработени декларации, като от тях 10 броя кучета са регистрирани по адрес на местообитаване в гр. Ловеч, местност „Синан тепе“, собственост на лицето Олег Спасов Бетов.

При така изложените факти съдът е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация по 49 от ЗЗД - за реализиране на обективната/безвиновна/ отговорност на Община - Ловеч за претърпени от ищеца М. Ц. М. неимуществени вреди в резултат на увреждане, настъпило на••• г. вследствие ухапване от бездомно куче – кафяво на цвят, ниско и с прилепнали уши, намиращо се под надзора на общината.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и вменяваща задължение да се поправят виновно причинените вреди, като отговорността по чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има обезпечително – гаранционна функция.

С доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните относно релевантните за спора факти, като с оглед естеството на предявения иск е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест в процеса и следва да установи кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на обективна безвиновна отговорност на ответната община, а именно: 1./ деяние – действие или бездействие, което да е осъществено при или по повод изпълнение на възложената от общината работа; 2./ противоправност на деянието; 3./ претърпените от ищеца вреди; 4./ причинна връзка между противоправното деяние и вредите; 5./ размера на предявената претенция, включително характера, степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени вреди и всички останали относими факти, обуславящи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Съдът намира, че в конкретния казус са осъществени всички елементи от състава на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община – Ловеч.

В настоящия случай Община Ловеч – ответник по предявения иск не оспорва обстоятелството, че е носител на правното задължение да полага грижи във връзка с ограничава популацията на безстопанствените кучета, като в отговор на заявената претенция релевира възражения, че изпълнява в рамките на закона задълженията с и за овладяване на популацията и предотвратяване на агресивно повеение на бездомните кучета към хора или животни.

Отговорността на общината произтича от възложените й със Закона за защита на животните задължения. / Глава пета, безстопанствени животни/. Законодателят е изрично е посочил, че безстопанствените животни са родени като такИ., загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. На Кметовете на общините е възложена организацията за улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. Това са фактически действия, възложени на общината със закон. Наред с това, законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти /чл. 41, ал.1 вр. с чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ/. В разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки. При доказано бездействие от страна на лицата, на които кметът е възложил тези функции и при последвали от това вреди следва да се ангажира отговорността на съответната община по чл. 49 от ЗЗД, като юридическо лице, което е възложило свои установени със закон задължения на друго лице.

След съвкупен анализ на доказателствата по делото – свидетелски показания и наличната медицинска документация, се установява, че на ••• г. ищецът е получил увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по дясната подбедрица. Съдът кредитира изцяло показанията на св. К. П. и М. Н.. Св. П. не е възприел самото ухапване, но се е озовал на мястото непосредствено след това, като лично е видял, че ищецът е паднал на земята и по него лаели три кучета, едното от които кафяво и без маркировка. Св.Н. също има непосредствени впечатления относно състоянието на ищеца след инцидента, когато се появил във вилата уплашен и с видими наранявания от ухапване по десния крак. По делото не се събраха доказателства кучетата да са имали стопанин, като с оглед на дефиницията за безстопанствени кучета намира, че следва да се приеме, че се касае за телесни увреждания, причинени именно от скитащи, безстопанствени кучета.

Съдът приема, че макар и да са ангажирани доказателства, че ответната община е предприела мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са били приложени адекватно, в частност за местността „Синан тепе“, където е причинено увреждането. Основание за такъв извод дава безспорно установеният по делото факт, че в тази част от територията на общината са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Следователно по делото е доказано виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение Община Ловеч чрез своите служби и изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване на хора на територията на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета.

Неоснователно е и възражението на ответника, че между нараняванията на ищеца и бездействието на Общината липсва доказана причинна връзка. Наличието на причинна връзка между деянието и настъпилите вреди се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От представеното медицинско удостоверение се установява, че според вида и разположението си уврежданията на ищеца отговарят да са причинени по начин и време, както същият съобщава – ухапване от кучи, в каквато насока са и дадените от свидетелите показания. В случая е доказана причинна връзка между нараняванията, причинени на ищеца и бездействието на лицата, на които Община Ловеч е възложила функции във връзка с безстопанствените кучета, като в резултат на това бездействие на територията на Община – Ловеч, местността „Синан тепе“ е допуснато да има безстопанствени кучета, които са агресивни и по отношение на тях не са взети мерки за изолирането им.

Съдът не споделя и доводите на ответната община за освобождаване от отговорност, поради това, че са предприети действия по изпълнение на Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Смисълът на задължението на общините съгласно ЗВМД и ЗЗЖ е постигането на резултат, при който скитащите /безстопанствени/ кучата бИ.т уловени и изолирани. Обратното – при наличието на скитащи кучета, проявяващи агресивност, следва да се приеме, че е налице неефективно изпълнение на това задължение.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението се определя от съда при съблюдаване принципа на справедливост, като следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение. В хода на делото се установи, че ищецът е претърпял болки и страдания в резултат от причинените разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на дясната подбедрица, резултат от ухапването от куче. Оздравителният период при посочените травматични увреждания в случая е бил около 10 дни, като в този период ищецът е ползвал отпуск по болест в размер на една седмица. В представения амбулаторен лист изрично е отбелязано, че към датата на прегледа (••• г.) прободните наранявания в областта на дясната подбедрица са започнали да завяхват. Настъпилият инцидент е дал отражение и на психическото състояние на ищеца. Същият е изживял физическа болка, изпитал е уплах и страх. В случая не са необходими специални знания, за да се приеме, че инцидент от такова естество предизвиква стрес, уплах, страх и негативни изживявания, които следва да бъдат възмездени по справедливост. Съдът намира, че справедлив еквИ.лент по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпените от ищеца болки, страдания и дискомфорт, отчитайки и техния интензитет, е заплащане на обезщетение в размер на 1000.00 лв, като при определянето му съдът съобразява и факта, че е настъпило пълно възстановяване в сравнително кратък период и не са налице трайни последици от увредата. За разликата над 1000.00лв. до пълния претендиран размер от 5000.00лв., искът следва да бъде отхвърлен.

Ищецът е претендирал и заплащането на лихва, като това вземане е с акцесорен характер и предпоставя наличието на главен дълг. Тъй като на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава от датата, на която е осъществено непозволеното увреждане, то законната лихва ще следва да се присъди, начиная от датата на увреждането – ••• г. С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 450.00лв Мотивиран от горните съображения съдът