Решение № 789 от 21.7.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 866/2026 г.

Производството е с правно основание с правно основание чл.432 във вр. с чл.429 от КЗ. Ищецът Т. М. К. твърди, че на 17.01.2026г. в гр.Стара Загора на паркинг, находящ се на ••••••••••••••••• е осъществено ПТП, при което водачът на л.а. марка „•••••••••••••••••“, модел „•••••••••••••••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, нарушил правилата за движение по пътищата, като не е взел необходимите мерки автомобилът му да не се приведе в движение сам, в резултат на което той самопотеглил и блъснал първо паркиран друг лек автомобил - марка „••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, след което продължил движението си и със задната си част блъснал в предна лява част паркираният автомобил марка „•••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, собственост на ищцата. Настъпилото ПТП било посетено на място от полицейските органи, като бил съставен АУАН за извършено нарушение от виновния водач по чл.96 от ЗДвП. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП №••••••••••••••••• Към момента на инцидента, водачът на ПТП имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на Автомобилистите“ по застрахователна полица № •••••••••••••••••, издадена от ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. В първия работен ден след инцидента, на 19.01.2026г., ищцата уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП. В Заявлението за образуване на щета, ищцата предявила претенции не само за имуществени, но и за неимуществени вреди, които са настъпили в резултат от виновното поведение на водача и са в пряка причинна връзка от настъпилото ПТП. От страна на застрахователя бил извършен обстоен оглед на автомобила й, както и съставени 2 бр. Описи Техническа експертиза по щета с описание на щетите по автомобила. Във връзка със заведената щета ищцата получила застрахователно обезщетение за причинените й в резултат на описаното ПТП имуществени вреди в размер на 823,21 евро. По повод претенцията й за обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в резултат на осъщественото ПТП, ответникът поискал от ищцата да представи Констативен протокол с пострадали лица, от който да е видно, че същата е пострадала. Независимо от отговора на ищцата, че тя всъщност не е била участник в ПТП, но в резултат на последното е претърпяла болки и страдания в психоемоционален аспект, ответникът с писмо от 12.02.2026г. отказал плащане на обезщетение за неимуществени вреди. В резултат на настъпилия инцидент, ищцата Т. К. на 52 години, е претърпяла психотравма под формата на остра стресова реакция, която впоследствие е преминала в депресивна реакция. Разбрала за случилия се инцидент с автомобила й на същата дата 17.01.2026г. около 16:30 часа, когато й се обадил полицейски служител и й съобщил, че собствения й лек автомобил е сериозно ударен на паркинга, където бил паркиран на място с административен адрес гр.Стара Загора, •••••••••••••••••. След тази новина ищцата се почувствала много зле, прилошало й и се разтреперила. Почувствала силно напрежение в сърдечната област и останала известно време в дома си, след което събрала сили и отишла до паркинга, който бил в близост до дома й. При вида на смачкания автомобил, ищцата още повече се разтревожила, тъй като същият бил сериозно увреден в предната си част. Още по пътя се разплакала и след като се прибрала вкъщи не можела да успокои плача си, не можела да разсъждава трезво в този момент, не успявала да контролира учестеното дишане и чувството за напрегнатост. Вечерите не можела да спи, тъй като мислите й се вкопчвали непрекъснато в блъснатия автомобил, на който разчитала да се придвижва, предвид влошеното си здравословно състояние. Ищцата не се чувствала пълноценна по време на работа, трудно се съсредоточвала и не можела да си намери място от тревога. Силният стрес, настъпил вследствие на ПТП, при което бил увреден автомобила на ищцата, довел не само до напрежение и тревожност, но и същите прераснали в емоционална лабилност и чувствителност. Ищцата свързвала емоционално тази кола с починалия си съпруг, след смъртта на който и с изплатения негов допълнителен пенсионен фонд, закупила процесния лек автомобил. Независимо, че не била шофьор, тя разчитала на неин приятел да управлява колата, за да може да се придвижва и осигурява своевременно лечение, предвид влошеното си здраве. Факта на станалото ПТП в резултат на което собствения на ищцата автомобил бил значително увреден, е отключил значим стрес. Два дни след инцидента, на 19.01.2026г., поради сърцебиене и учестен пулс, ищцата посетила психиатър, който й предписал лекарства за овладяване на преживяния стрес. Породените от инцидента безпокойство, повишена тревожност и вътрешна напрегнатост у ищцата, създали страхови изживявания за дълъг период от време, свързани с невъзможност за поправяне на автомобила. Последният бил от жизнено важно значение за придвижването и поддържане на здравето й, тъй като ищцата не можела да ходи пеша на големи разстояния, причина за което била извършената през 2024г. операция - тотална смяна на дясното коляно и последвалите през месец април 2024г. оперативни гръбначни интервенции с голям обем на сложност. През април 2024г. и юни 2025г. били извършени други две операции на дискова херния при ищцата, след които същата изпитва сериозни болки при натоварване на лумбалната област, поради което е принудена да се придвижва в повечето случай с автомобил. Безпокойството и тревожността се засилвали с всеки изминат ден след ПТП, тъй като ищцата трябвало да ангажира други хора, за да осигури придвижването си до определени места, вкл. до работното си място. Депресивното настроение и тревожността били подсилени и от невъзможност за ищцата за справяне със ситуацията и за плануване на назначените й процедури и прегледи във връзка с поставената й диагноза „Злокачествено новообразувание на млечната жлеза“. Увреждането на автомобила и несигурността за времето на ремонтирането му още повече засилили чувството й на напрежение и безпомощност, породено от факта, че следва да търси помощта на други хора, съгласни да я превозват, както и да разходва средства за транспорт. Поради невъзможността сама да овладее психическия стрес, на 22.01.2026г. ищцата посетила психолог, който установил много висока тревожност и страхови изживявания, психична лабилност, плачливост, безсилие и обезвереност. Констатирани са страхове у ищцата за бъдещето, здравето и работата й. В случая били налице значително повишена ситуативна и умерено повишена личностова тревожност, емоционална лабилност, повишена емотивност и чувствителност, които били в следствие на преживяната в резултата на осъщественото ПТП остра стресова реакция. Тази реакция нарушавала нормалното ежедневно функциониране на ищцата, която не можела пълноценно да изпълнява обичайните си домашни и трудови задължения. Наложило се същата да се ползва от непланиран, но нужен за момента отпуск, с цел възстановяване на причинената й психичната травма от осъщественото на 17.01.2026г. ПТП. За преодоляване на стреса била препоръчана работа с психолог, с какъвто ищцата работи и към момента. Причинените и описани травми в психоемоционален аспект са в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка със случилото се ПТП, при което бил увреден автомобила на ищцата. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.432 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД да осъди ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да й заплати сума в размер на 3000 евро /три хиляди евро/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 17.01.2026г. в гр.Стара Загора, ••••••••••••••••• по вина на водача на л.а. марка „•••••••••••••••••“, модел „•••••••••••••••••“ с рег.№ ••••••••••••••••• по сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност по полица № •••••••••••••••••, валидна до 27.01.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2026г. - датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателно изплащане на задълженията. Претендира направените по делото разноски. Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД София представя по делото писмен отговор, в който взема становище, че оспорва предявения иск изцяло. Счита, че исковете са неоснователни, необосновани, не подкрепени с доказателства, прекомерно завишени по размер. Съгласно чл. 432 ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 477, ал. 1 КЗ и във връзка с чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. Оспорва твърдението, че ищцата е търпяла психически страдания и емоционален стрес в резултат на ПТП от 17.01.2026г., в което същата не е участвала и дори не е била пряк очевидец на настъпването му. Била е уведомена по телефона за настъпилото ПТП, чийто механизъм е съвсем ежедневен. В резултат на събитието са нанесени материални щети по автомобила, които са били репарирани от ответника. Счита, че преживяното събитие, макар да представлява стресогенно събитие, същото не може да се квалифицира като ситуацията, която да се възприеме като застрашаваща безопасността, живота и телесната цялост на ищцата и да доведе до описаните в исковата молба негативни емоционални преживявания. Вредата, последвала от процесното събитие не носи характеристиките на морална болка или страдание, а представлява временно затруднение на бита и неудобство за ищцата, свързано с ремонта на автомобила. В настоящия случай вредата има имуществен израз, за което ищцата е била надлежно възмездена с изплатеното застрахователно обезщетение. Счита, че претендираните от ищцата емоционални болки не попадат в кръга на покритите по застраховка „Гражданска отговорност“ рискове и не следва да се обезщетяват от ответника. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” не покрива всякакви вреди, настъпили по всякакви причини по повод настъпило ПТП, а покрива само онези вреди, които са пряко причинени от противоправното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност. Оспорва твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие, за ищцата са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер неимуществени вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди от ищцата и процесното ПТП, както и че в резултат на пътно - транспортното произшествие, за ищцата са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди. По делото не са представени доказателства за психичното здраве на Т. К. преди настъпване на ПТП. Напротив, видно от приложеното към исковата молба психологично становище, изготвено изцяло по данни от ищцата, същата страда от множество и различни соматични заболявания. За последните няколко години е преживяла тежки операции и няколко негативни събития, свързани със загубата на съпруга й, а след това на майка й и баща й. В тази връзка, следва да се отбележи, че с оглед всички съпътстващи заболявания и преживени трагични събития, претърпеният инцидент не е единствената причина за страданията и неудобствата, за нарушенията на съня и смущенията от емоционално и физиологическо естество при ищцата. За необосновани счита и твърденията на Т. К., че същата търпи неимуществени вреди, вследствие на увреждане на автомобила й. Макар процесното събитие да е причинило стрес и временни затруднения на ищцата, същите не могат да се квалифицират като преживени морални болки и страдания. Във връзка с нанесените щети по автомобила ответникът надлежно е възмездил ищцата и е изплатил застрахователно обезщетение, с което същата е имала възможност да отремонтира МПС-то. Оспорва исковете за неимуществени вреди и по размер. Счита, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес и неудобства, е изключително завишен по размер. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде източник на обогатяване на увреденото лице. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви по аргумент за неоснователност на главния иск. С оглед гореизложеното счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло. Претендира направените разноски. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: По делото не е спорно, че на 17.01.2026г. в гр.Стара Загора на паркинг, находящ се на ••••••••••••••••• е възникнало ПТП, при което водачът на л.а. марка „•••••••••••••••••“, модел „•••••••••••••••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, не обезопасил автомобила, който самопотеглил и блъснал първо паркиран лек автомобил - марка „••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, след което продължил движението си и със задната си част блъснал в предна лява част паркираният автомобил марка „•••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, собственост на Т. М. К.. За възникналото ПТП е съставен Протокол за ПТП №••••••••••••••••• по описа на ОД МВР Стара Загора. По делото не се спори, че към датата на ПТП – 17.01.2026г. лек автомобил л.а. марка „•••••••••••••••••“, модел „•••••••••••••••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД София, полица № •••••••••••••••••, валидна до 27.01.2026г. По делото са представени: Амбулаторен лист от 19.01.2026г. за извършен преглед от д-р К. с вписана диагноза: други реакции на тежък стрес и Рецепта. Психологично становище на клиничен психолог В.З. от 22.01.2026г., съгласно което при проведена консултация с Т. М. К. е установено, че към момента тя е с много висока тревожност и страхови изживявания относно здравето и справянето с проблемната ситуация; подтисната, напрегната, съкрушена; психически лабилна; чувства се безсилна и обезверена; страхува се за бъдещето си, здравето си, за работата си. Налице е значително повишена ситуативна и умерено повишена личностова тревожност, значително повишена емоционална лабилност, повишена емотивност и чувствителност, изводими от актуалната житейска ситуация. Нарушеният сън, тревожността и всички споделени и установени симптоми са типични за изживявана в момента Остра стресова реакция, която нарушава нормалното ежедневно функциониране и би могло да премине в друго по-тежко стресово разстройство. Експертно решение от 12.05.2025г.; Епикриза от отделение по травматология от м.01-02.2024г.; Епикриза на Клиника по неврохирургия от м.04.2024г. и от м.06.2024г. За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с претърпените вреди са събрани гласни доказателства и е допусната и назначена съдебно-психологична експертиза. От показанията на разпитания свидетел С.С. се установява, че за инцидента с автомобила на ищцата узнал от телефонно обаждане на ищцата Т. К., при което тя изключително разстроена му съобщила, че колата е ударена. На следващия ден той посетил ищцата и видял, че колата доста е пострадала – калник, капак, фар, брони, решетка. Свидетелят сочи, че ремонта отнел около месец. С. свидетелства, че автомобила бил закупен от ищцата след смъртта на съпруга й с цел К. да посещава и подпомага болната си майка. Впоследствие, тъй като при ищцата се появили здравословни проблеми автомобила бил използван от нея за посещения на лекари и лечение в различни населени места, както и за транспортиране на ищцата от и до работното й място. Свидетелят заявява, че Т. К. не притежава свидетелство за управление на МПС, поради което той шофирал автомобила. Свидетелства, че и към настоящия момент ищцата изпитва притеснения, тревожност и стрес, породени от инцидента с автомобила й. Св.Н.Т. (колежка на ищцата) заявява, че за инцидента с автомобила на К. узнала от нея. Ищцата й се обадила непосредствено след ПТП. Когато й се обадила била много разтревожена, емоционално срината, плачела, разкайвала се как може да се случи такъв нелеп инцидент. В следващите дни била много разтревожена, не можела да си върши работата както трябва. Употребявала антидепресанти и лекарства за сърце. Споделила, че много трудно преживява това ПТП, тъй като автомобила й е жизнено необходим за предвижване както до работа, така и във връзка със здравето – за изследвания, лечение и т.н. Свидетелката сочи, че цялостното състояние на ищцата се променило, най-вече в близкия месец и половина. Не можела да спи, продължавала да говори за ПТП, преживявало го. Т. заявява, че колата имала и сантиментална стойност за К., защото е закупена с пари, наследени от починалия й съпруг. Автомобила бил закупен с цел да улесни живота й и във връзка със запазване на здравето й. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като показанията им отразяват преки впечатления, логични и последователни са и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. От заключението на съдебно-психологична експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че въз основа на материалите по делото и проведеното изследване се установяват данни за настъпило временно психично безпокойство непосредствено след инцидента от 17.01.2026г. От психологична гледна точка се констатира ситуативно обусловено напрежение и висок интензитет на тревожност. Приложените по делото документи (Амбулаторен лист от 19.01.2026г. на д-р К.) документират клинично състояние на тревожност, емоционална лабилност и астено-вегетативни оплаквания, за което е назначено медикаментозно лечение с антидепресант. От психологична гледна точка, настоящото изследване обективира и потвърждава описаната тогава картина, отчитайки преходен емоционален срив, който по време настъпва непосредствено след инцидента и е в причинно-следствена връзка с него. Вещото лице сочи, че обективното тестване отчита тревожността в границите на средните до ниски стойности като базисна личностна черта. На актуално ниво обаче се установява състояние на ситуативно физическо и нервно изтощение, изразено в нарушен сън, преумора и уязвимост. След инцидента се отчита негативна промяна, свързана с повисока емоционална ранимост и усещане за безсилие в ежедневна среда. Наличното емоционално страдание е напълно обективирано чрез поведенческите и тестовите маркери на психологическото изследване, които доказват негативна промяна в качеството на живот и ежедневното функциониране на ищцата след инцидента. С оглед на натрупания стрес, от психологична гледна точка се отчита като необходимо провеждането на регулярна психотерапия за възстановяване на емоционалния баланс. Към момента на експертизата Т. К. не посещава регулярна терапия, въпреки наличните медицински препоръки. Вещото лице дава заключение, че към момента на инцидента психиката на Т. К. се е намирала в състояние на компенсиран баланс на фона на латентно напрежение, породено от последователни житейски загуби в семейството и сериозни здравословни диагнози. Инцидентът е подействал като отключващ фактор, довел до временно намаляване на ефективността на обичайните механизми за психологично справяне и последващ срив в усещането за контрол и независимост, предвид високата практическа и сантиментална стойност на автомобила. Бъдещото развитие на състоянието и пълното възстановяване са обвързани с медицинския статус на лицето и волята му за включване в терапевтичен процес. Прогнозата за емоционално възстановяване се оценява като благоприятна. Процесът обаче изисква преработка не само на стреса от конкретното ПТП, но и на натрупаните минали травми, с цел интегрирането им в актуалния житейски контекст и възстановяване на автономното ежедневно функциониране на субекта. При регулярна ежеседмична психотерапия, интегрирането на натрупания травматичен обем би отнело между 6 и 12 месеца в зависимост от парадигмата на избрания терапевт. С оглед на така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно установено по делото, че на 17.01.2026г. в гр.Стара Загора на паркинг, находящ се на ••••••••••••••••• е възникнало ПТП, при което водачът на л.а. марка „•••••••••••••••••“, модел „•••••••••••••••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, не обезопасил автомобила, който самопотеглил и блъснал първо паркиран лек автомобил - марка „••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, след което продължил движението си и със задната си част блъснал в предна лява част паркираният автомобил марка „•••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, собственост на ищцата Т. М. К.. Анализа на събраните по делото доказателства налага извода, че причина за възникването на ПТП е поведението на водача на л.а. марка „•••••••••••••••••“, модел „•••••••••••••••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, което е в нарушение на ЗДвП, т.е. презумцията на чл.45 ал.2 ЗЗД не е оборена. По делото не се спори, че в резултат на ПТП ищцата, като собственик на лек автомобил марка „•••••“ с рег.№ •••••••••••••••••, е претърпяла имуществени вреди, които са обезщетени и извън предмета на настоящото делото, но същата твърди, че в резултат на ПТП е претърпяла и неимуществени вреди – остра стресова реакция, впоследствие преминала в депресивна реакция; инцидента отключил значим стрес, сърцебиене, безпокойство, повишена тревожност, напрегнатост, страхови изживявания. Тези състояния на ищцата се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства и заключението на експертизата. Спорен по делото е въпроса подлежат ли на обезщетяване от застрахователя по застраховка „ГО“ сочените от ищцата неимуществени вреди. §1 т.5 от ДР на КЗ дефинира вредата като неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние. Чл.478 ал.1 КЗ определя, че пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от превозно средство. Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство (чл.478 ал.2 КЗ). Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че обезвредата, която по принцип се дължи от самия застрахован виновен водач, може да бъде търсена и директно от застрахователя /чл.432 ал.1 от КЗ. Съгласно чл.493 ал.1 от КЗ, Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт (чл.493 ал.1 т.1 КЗ). Анализа на разпоредбата на чл.478 КЗ налага извода, че ищцата няма качеството на пострадало лице, но същата попада в кръга на увредените лица, тъй като макар и да не е пряк участник в ПТП, собственият й автомобил (паркиран) е бил увреден, поради което в резултат на ПТП е претърпяла имуществени вреди. По отношение неимуществените вреди законодателя предвижда обезщетяване на тези неимуществени вреди, които са следствие от телесно увреждане или смърт, като тези вреди могат да се изразяват в засягане, накърняване, унищожаване на телесната цялост, здравето, психическото състояние. Действително от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че увреждането на автомобила на ищцата се е отразило изключително сериозно на нейното психическо състояние, но доколкото същата не е пряк участник в ПТП, причинените й неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие, не попадат в обхвата на отговорността по задължителна застраховка „ГО“ и не подлежат на обезщетяване по правилата на чл.493 КЗ. Предвид изложеното предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро. Водим от горните мотиви, съдът