Решение № 271 от 26.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 417/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ. Ищецът “БАНКА ДСК”АД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от Д. Н. Н.-И. и С. Л. С., твърди, че на 08.12.2021 г. е сключил договор за ипотечен кредит, по който ответникът е кредитополучател, за сумата 53 000 лв. с цел рефинансиране на задължения към банки и кредитни институции. Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца от усвояването. Уговорени са погасителни вноски по главница и лихва с падеж 22-ро число от месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на договора е 4,09 % и се формира от променлив компонент – референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ и към датата на договора е 0,09%, а при отрицателна стойност се приема за 0, и фиксирана надбавка в преференциален размер 4,00 % при изпълнение на условията по програма „ДСК Уют плюс“, а при нарушение на тези условия се прилага стандартна надбавка в размер 4,60%. В уточняваща молба се твърди, че неколкократно лихвеният процент е бил променян заради промяна в т.нар.“Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, а считано от 22.07.2024 г. е извършена и промяна във връзка с неизпълнение на условията по програмата „ДСК Уют плюс“. Неразделна част от договора са общи условия на банката по съответния вид кредити, погасителен план и тарифа за лихви, такси и комисиони на банката. Твърди се, че договорът е изпълняван до м.юли 2024 г., включително, впоследствие е налице забава в плащанията над 90 дни, съответно не са погасени 7 броя погасителни вноски с падеж от 22.08.2024 г. до 22.02.2025 г. На основание т.20.3 от общите условия във връзка с чл.60, ал.2 ЗКИ банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, като до ответника е изпратена покана-уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчена с куриер на 27.02.2025 г. лично на лицето. В последствие ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, за следните вземания: 48 349,11 лв. – главница, ведно със законна лихва от датата на заявлението – 31.03.2025 г., до окончателното плащане; 1 372,86 лв. – договорна лихва за периода 22.08.2024 г. – 26.02.2025 г.; 8,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.08.2024 г. до 26.02.2025 г.; 504,38 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.02.2025 г. до 27.03.2025 г.; и 71,21 лв. – такса за застраховка. Против заповедта ответникът е подал възражение по чл.415 ГПК, поради което са формулираи установителни искове за горните вземания, като се претендират деловодни разноски за заповедното и исковото производство. Ответникът З. А. М., ЕГН ••••••••••, от с.П., обл.П., ул.“В. К.“ №*, оспорва исковете. Признава сключването на посочения от ищеца договор за кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност – 3-годишна по отношение лихвите и 5-годишна за главното вземане. Възразява, че клаузите на процесния договор, допускащи едностранна промяна на лихвения процент от страна на кредитора, са нищожни, тъй като са неравноправни. Развива съображения в тази насока, основани на нормите на ЗЗП и конкретно сочи клаузите на чл.7 от договора, чл.чл.9.1, 9.4, 20.1, 20.2, 20.1.2 ОУ. Възразява, че нищожни са и клаузите относно наказателните лихви, тъй като допускат анатоцизъм – противоречие с чл.10, ал.2 и ал.3 ЗЗД. Възразява и по действителността на краузата за автоматична предсрочна изискуемост, без предоставяне на достатъчен срок за доброволно изпълнение. Възразява, че липсва надлежно обявяване на предсрочна изискуемост от страна на кредитора. Оспорва уведомление за това да е надлежно връчено. Претендира разноски, в т.ч.адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. В допълнителната искова молба ищецът оспорва горните възражения. Твърди, че сумата 71,21 лв. съставлява неплатена застраховка по застрахователна полица, като в ОУ към договора е уговорено, че кредитополучателят трябва редовно да заплаща застрахователните вноски, касаещи ипотекирания недвижим имот, а ако не изпълни това си задължение – същият дава съгласие то да бъде изпълнено за негова сметка от кредитора. Тази такса не е прекомерна или непрозрачна, както възразява ответникът. Не е уговорена автоматична предсрочна изискуемост, а такава, настъпваща след уведомяване от страна на кредитора, което в случая е сторено надлежно, чрез лично връчване на покана до кредитополучателя. В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си. Уточнява, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, тъй като липсва еднозначно писмено волеизявление, съдържащо изрично предупреждение и подходящ разумен срок за доброволно изпълнение, както и отрича да е налице реално връчване на волеизявлението на длъжника. Тъй като не е доказана предсрочната изискуемост, искът за главница следва да бъде уважен само до размера на падежиралите вноски. По възражението за нищожност на клаузата за едностранна промяна на лихвения процент допълва, че не е ясно и обективно формулирана методиката, при която лихвата подлежи на промяна, за това всички начислявания над първоначалния договорен лихвен процент са недължими. Възразява, че претендираните такси не са доказани по вид и размер и не могат да се събират без конкретна договорна клауза и надлежни доказателства за реално извършена услуга. Възразява, че липсват доказателства банката да е заплатила застрахователна премия вместо длъжника и да е възникнало суброгационно вземане в нейна полза. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№6052 по описа за 2025 г. на РС Пловдив, ХVІІI гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите суми срещу ответника. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба. Установява се от приетия по делото договор (на л.9), че на 08.12.2021 г. между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за ипотечен кредит, с който ищецът се е задължил да предостави кредит в размер 53 000 лв. с цел рефинансиране на задължения на ответника, произтичащи от предходни договори за кредит, изброени в чл.1. Съответно кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, предвидени в договора. Уговорен е срок за връщане на кредита 240 месеца от неговото усвояване, което е предвидено да е еднократно. Уговорено е в чл.7 кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на договора е в размер 4,09 % и се състои от: 1.) референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“, който към датата на договора е в размер 0,09 %, и 2.) фиксирана надбавка, която при изпълнение на условия по програма „ДСК Уют плюс“ е преференциална и е в размер 4,00%, а при нарушаване на същите условия размерът на този фиксиран компонент е 4,60 %. В приложение към договора на л.20 са уговорени условията по програма „ДСК Уют плюс“ – да е сключен договор за специален пакет с ищцовата банка; кредитополучателят да превежда трудовото си възнаграждение/кредитен оборот по разплащателна сметка в същата банка, като кредитният оборот следва да е в минимален размер, равен на месечната погасителна вноска, увеличена със 150 лв. Уговорено е, че клиентът губи правото да ползва лихвената отстъпка от първата падежна дата, следваща датата на неизпълнение на условията. В чл.7.1 от договора е уговорено, че лихвеният процент се променя с промяна на референтния лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ при предпоставки, по реда и в сроковете, посочени в общите условия към договора. В общите условия (чл.9.1 и следващи) е предвидено, че референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ или комбинация от такива индекси и/или индикатори, а в определени случаи включва и изравнителна надбавка/дисконт. Съгласно чл.9.2.1 ОУ променливият лихвен процент, зависещ от референтен лихвен процент, се променя от кредитора два пъти в годината, на 15-ти януари и на 15-ти юли. Промяната се извършва съгласно стойността на използваните от кредитора лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, обявена два работни дни преди това. В чл.9.12 ОУ са предвидени компонентите на годишния процент на разходите (ГПР), като съгласно чл.9.13 ГПР включва и разход за имуществена застраховка на обезпечението в размер съгласно сключен застрахователен договор с избран от кредитополучателя застраховател. Предвидено е в чл.28.1 ОУ, че при кредити, обезпечени с ипотека, с подписване на договора кредитополучателят дава съгласие при неизпълнение на задължението му за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащане на застрахователна премия кредиторът да извърши тези действия от името и за сметка на кредитополучателя. Съгласно чл.20.3 ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата по кредита става предсрочно изискуем. Последицата настъпва след уведомление до кредитополучателя, изпратено до посочения от него адрес за кореспонденция. Установява се, че на 22.12.2021 г. е подписан погасителен план към горния договор, в който задължението за връщане на кредита е разсрочено на 240 вноски с краен падеж 22.12.2041 г. Уговорена е падежна дата 22-ро число на всеки месец и размер на месечната вноска, в това число вноска за главница и вноска за лихва. Всички вноски са в общ размер 328,64 лв., освен последната, която е 328,12 лв. В погасителния план е фиксиран ГПР в размер 4,43 %, както и общо дължимата сума в края на срока на договора – 79 210,58 лв. В договора е предвидено кредитът да се обезпечава с ипотека, каквато е учредена с приложения на л.24 нотариален акт върху имот, собственост на кредитополучателя. От приложената на л.22 застрахователна полица се установява, че е сключен договор за застраховка „пожар и други щети на имущество“ с „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, по който ответникът е застраховащ, а ищецът – ползващо се лице, с обект на застраховката – имотът, посочен в горния нотариален акт. С договора е уговорена застрахователна премия в размер 71,21 лв., платима еднократно, с падеж 25.12.2024 г. С писмо изх.№01-20-05356 от 21.02.2025 г. до кредитополучателя е отправено уведомление от банката, че е налице забава в плащанията по договора за кредит, както и, че на основание предвидените в договора условия кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем. За доказване получаването на уведомлението от ответника ищецът представя известие за доставяне в оригинал (л.89), според което писмо с изх.№01-20-05356/21.02.2025 г. е получено лично и срещу подпис от З. М. на 27.02.2025 г. Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което кредитът е усвоен – сумата 53 000 лв. е получена по разплащателна сметка BG23STSA••• с титуляр З. А. М. на 22.12.2021 г., след което са извършени нарежданията по рефинансиране на предходни задължения на ответника, описани в договора за кредит. Погасяване без просрочие е извършвано до 22.07.2022 г. Вноските по кредита след тази дата до 05.08.2024 г., са извършени с просрочие спрямо предвиденото по погасителен план. Общият размер на платените от кредитополучателя суми за погасяване на кредита е 10 119,09 лв. По извлечение от счетоводните книги на банката към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 31.03.2025 г., размерът на непогасената главница е 48 349,11 лв.; дължимата възнаградителна лихва към същия момент е 1 372,86 лв., а дължимото обезщетение за забава – 504,38 лв., съответно дължимата лихвена надбавка за забава за периода от 22.08.2024 г. до 26.02.2025 г. вкл. е в размер 8,15 лв.; по счетоводни записвания в банката е дължима и такса застраховка в размер 71,21 лв. Даден е отговор и за размера на дълга при изключване на промяната на лихвения процент, в който случай се дължат главница в размер 43 350,69 лв. и възнаградителни лихви в размер 989,49 лв. (според уточнения на вещото лице при приемане на заключението в съдебно заседание на 20.01.2026 г.) Приета е и техническа експертиза, която при изследване на оригиналните документи е дала заключение, че договорът, общите условия и погасителния план към него, са изготвени на шрифт Arial Narrow с големина 12 пункта. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания. Между ищеца и ответника е възникнало правоотношение по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на който ищецът е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, сумата 53 000 лв. с равностойност 27 098,47 евро при договорени условия и срок, която последният се е задължил да върне по установения между тях начин – чрез месечни погасителни вноски. Уговорена е лихва по кредита, имаща характер на възнаграждение, включена като част от всяка погасителна вноска. Уговорена е и наказателна лихва с характер на неустойка за забава, както и поемане от кредитополучателя на разходите за застраховане на ипотекирания имот при пожар или друго увреждане. Няма спор, а това се установява и от приетата по делото счетоводна експертиза, която съдът намира за обективно изготвена, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да преведе кредитната сума по сметката, посочена в договора и кредитът е усвоен. Съответно, възникнало е насрещното задължение на кредитополучателя да върне кредита при уговорените в договора срокове и условия. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че ответникът е в забава от 22.08.2022 г., от когато датира първата неплатена в срок вноска. Впоследствие вноските не са погасявани в срок и в цялост, като окончателно плащанията по процесния договор са спрели през август 2024 г. – видно от заключението на ССЕ, последното плащане е постъпило на 05.08.2024 г. Съгласно чл.20.3 от общите условия към договора за кредит, подписани от кредитополучателя и съставляващи неразделна част от същия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем и според договора, и според З.на – чл.60 ЗКИ, се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, сведено до знанието на длъжника. В този смисъл е и т.18 от ТР 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, според която в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В аспекта на посоченото, по делото се установява, че ответникът е изпаднал в забава най-късно през месец август 2024 г., а 90 дни след това, или през м.декември 2024 г. е настъпило предвиденото в договора условие, пораждащо право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем – непогасяване на вноска по кредита за главница и/или лихва или погасяването им със забава повече от 90 дни. Кредиторът е упражнил надлежно това свое право и в тази насока са приложеното по делото уведомително писмо до длъжника с изх. №01-20-05356 от 21.02.2025 г., което е връчено лично на ответника на 27.02.2025 г. Съответно, в конкретния случай са изпълнени установените в договора и З.ноустановените предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит и кредитът е предсрочно изискуем, считано от 27.02.2025 г. З.нът не изисква на длъжника да бъде даван подходящ срок за изпълнение или какъвто и да е било срок за изпълнение, такова изискване не е уговорено и в договора. Щом са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока и кредиторът не е дал допълнителен срок за изпълнение, моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател. Ответникът е потребител по смисъла на §13, т.1 от Допълнителните разпоредби на З.на за защита на потребителите – физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Процесният договор е обезпечен с договорна ипотека и за него приложими са нормите на З.на за кредитите за недвижими имоти на потребители. Съгласно чл.1, ал.2 ЗКНИП, по смисъла на този З.н кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот. В ЗКНИП са предвидени редица изисквания относно съдържанието на договора за кредит с оглед защита на потребителя – кредитополучател. Предвидено е в чл.24, ал.1, че договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съгласно т.8 следва да съдържа лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, а при договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент – наименованието на бенчмарка и на неговия администратор, включително информация за свързаните с бенчмарка последици за потребителя, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл.25, ал.1 ЗКНИП при договор за кредит с променлив лихвен процент кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика. Методиката съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Методиката се включва в договора за кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му – чл.25, ал.2 и ал.3 ЗКНИП. В аспекта на горецитираните норми и по повод оплакванията на ответника за това, че договорът допуска кредиторът да променя лихвения процент едностранно и при неясни условия, съдът констатира, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.24, ал.1, т.8 и чл.25, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗКНИП. В договора липсва информация за свързаните с упоменатия бенчмарк последици за потребителя, липсва яснота относно предпоставките за промяна на лихвения процент и най-вече – липсва методика, представляваща ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която да е посочен видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Тази методика следва да бъде включена в съдържанието на договора, а в конкретния случай не се намира, в т.ч. няма методика и в приложените общи условия към договора, в които клаузите относно лихвения процент и неговата едностранна промяна са общо и уклончиво формулирани (с изрази като „и/или“ и др.подобни), така че да могат да бъдат разбрани от потребителя. Съгласно чл.38 ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл.23, ал.1, чл.24, ал.1, т.5 – 9 и 11 и чл.25, ал.3, договорът за кредит е нищожен. А съгласно чл.39, когато договорът за кредит е обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според трайно установената съдебна практика по въпроса, за целта не е необходимо да е предявен нарочен иск за прогласяване нищожност на договора, нито съдът да се е произнесъл с нарочен диспозитив в тази насока. Посоченият текст е аналогичен на чл.23 ЗПК и не съставлява самостоятелен иск, който следва да бъде предявен в отделно производство. След като недействителността на договора за кредит се установи в производството, съдът следва да се произнесе с решението си за дължимостта на главницата по приетия за недействителен договор за кредит. Не е необходимо това да се извършва в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД или друг иск за неоснователно обогатяване. (В тази връзка – Решение №50174/26.10.2022 г. по гр.д. №3855/2021 г. на ВКС, IV- то г.о.) В аспекта на горното съдът намира, че при сключване на процесния договор за кредит не са спазени изискванията на чл.24, ал.1, т.8 и чл.25, ал.3 ЗКНИП, поради което същият договор е нищожен и на основание чл.39 ЗКНИП в полза на ищеца следва да бъде присъдена чистата стойност на предоставения кредит след приспадане на извършените от длъжника плащания. Така усвоената сума е равна на 53 000 лв. с равностойност 27 098,47 евро. Извършени са плащания в общ размер 10 119,09 лв. с равностойност 5 173,81 евро, които следва да бъдат отнесени само към главницата по кредита. Дължимата в полза на кредитора главница след обявяване на кредита за предсрочно изискуем е разликата между двете горепосочени суми, или сумата 42 880,91 лв., равна на 21 924,66 евро. Ищецът претендира главница в размер 48 349,11 лв., равняващи се на 24 720,51 евро, следователно този иск следва да бъде уважен до сумата 21 924,66 евро и да се отхвърли за разликата до 24 720,51 евро като неоснователен. Следва да се отхвърлят изцяло съединените искове за присъждане на възнаградителна лихва, лихва за забава и такса за застраховка, тъй като потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Възраженията на ответника за погасяване на вземанията по давност са неоснователни. Според Тълкувателно решение №3 от 21.11.2024 г. по тълк.дело №3/2023 г. на ВКС, ОСГТК, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. Счетоводната експертиза, приета по делото, е в насока на това, че редовно погасяване е извършвано до 22.07.2022 г., следователно падежът на първата просрочена вноска е 22.08.2022 г. По отношение вземането за главницата по договора за кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Уговореното между страните връщане на предоставена по договор за кредит сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части на основание чл.66 ЗЗД. Считано от 22.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 31.03.2025 г. са изтекли по-малко от пет години, поради което нито една неплатена вноска за главница не е погасена по давност. В обобщение, следва да бъде постановено решение, с което се признае за установено съществуването на вземане по договора за ипотечен кредит от 08.12.2021 г. за главница в размер 21 924,66 евро (42 880,91 лв.), ведно със законна лихва от датата на заявлението – 31.03.2025 г., до окончателното плащане, като този иск се отхвърли за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 24 720,51 евро (48 349,11 лв.). Следва да бъдат изцяло отхвърлени обективно съединените искове за установяване съществуването на вземания за: договорна лихва за периода от 22.08.2024 г. до 26.02.2025 г. в размер 1 372,86 лв. (701,93 €); обезщетение за забава за периода от 22.08.2024 г. до 26.02.2025 г. в размер 8,15 лв. (4,17 €); обезщетение за забава за периода от 27.02.2025 г. до 27.03.2025 г. в размер 504,38 лв. (257,89 €); и такса за застраховка в размер 71,21 лв. (36,41 €). При този изход на спора, всяка от страните има право на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е заплатил такси и разноски, както следва: държавна такса в заповедното и в исковото производство в общ размер 2 012,23 лв. (4% от общия материален интерес), равняващи се на 1 028,84 €; възнаграждения за вещи лица в общ размер 365,88 €, като претендира и юрисконсултско възнаграждение за двете производства. Последното следва да бъде определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.1, ал.1, чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ в общ размер 296,55 € (580 лв.) за защита в заповедното и в исковото производство. Общият размер на таксите и разноските на тази страна е 1 691,27 €, от него по съразмерност в тежест на ответника следва да бъде присъдена сумата 1 441,65 €. Ответникът е направил разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер 365,88 €. От този разход съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция следва да му бъде присъдена сумата 54 €. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. За присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА пред съда следва да бъдат представени доказателства, че е уговорена безплатна адвокатска защита на едно от основанията, посочени в ал.1 на чл.38 ЗА, като конкретното основание следва да фигурира в договора за адвокатска защита. В договора за правна защита и съдействие с адв.С. П., процесуален представител на ищеца, е уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, в която хипотеза следва да се присъди възнаграждение в полза на адвоката на основание чл.38, ал.2 ЗА. Последното следва да се определи на база материален интерес по делото (общо 25 720,91 €), съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, и е в размер 2 390 €, а за заповедното производство – съобразно чл.7, ал.7 във връзка с ал.2, т.4 от Наредбата и е в размер 1 361,17 €, общо 3 751,17 €. От тази сума съразмерно на отхвърлената част от претенцията на адвоката следва да бъдат присъдени 553,65 €. По изложените съображения, съдът