Решение № 65 от 19.1.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 301/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 39 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Образувано е по жалба вх.№ 26-Б-1314-2/04.09.2025 г. от „Мел актив“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. В. З., чрез преупълномещения адв.И. Г., „срещу писмо за прекратяване на административен договор № BG16RFOP002-2.073-21346-C01 по процедура № BG16RFOP002-2.073“Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствие от пандемията COVID-19“ от 16.05.2025 г. ". Производството продължава при спазване на дадените задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона, дадени в определение № 11291/11.11.2025 г. , постановено по адм.д.№ 10466/2025 г. по описа на ВАС,VII отд.. В същото определение съставът на ВАС е възприел за правилни изложените в определение № 901/29.09.2025 г. изводи за просрочие на жалбата, т.к. срокът за оспорване на писмо № 26-Б-1835/15.05.2025 г. на РУО на ОПИК е двумесечен и започва да тече от 15.05.2025 г. – датата на изпращането му чрез ИСУН /чл. 22, ал. 3, изр. 2 от ЗУСЕФСУ/ и изтича на 15.07.2025 г./вторник, присъствен ден/. А жалбата иницииралата производството е подадена на 04.09.2025 г., т. е. след изтичане на двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, т.е. същата е просрочена.. Производството продължава, доколкото в жалбата, се твърди и нищожност на оспореното писмо, при изложени следните съображения: „В акта отсъства посочване на юридическите факти, въз основа на които е направен правен извод, а самият акт е изцяло лишен от правно основание /въпреки привидно цитираните и вътрешнопротиворечиви разпоредби/. Административният орган е и смесил отделни правни институти. Пороците на акта са толкова многобройни и съществени, че водят до неговата нищожност на материалноправно основание.“ Предвид изложените мотиви, се иска от съда да обяви за нищожно писмо № 26-Б-1835/15.05.2025 г. на РУО на ОПИК, за прекратяване на административен договор № BG16RFOP002-2.073-21346-C01. Претендират се присъждане на сторените в хода на производството съдебни разноски. Ответникът - главен директор на ГД "ЕФК" и ръководител на Управляващия орган на ОПИК, чрез процесуалния представител Д.Качериева, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение. Представителят на ОП Монтана прави искане за конституиране в настоящия процес и изразява за неоснователност на жалбата.. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, както и дадените от ВАС задължителни указания, намира за установено следното от фактическа страна: На 30.09.2020 г. между "Мел актив" ЕООД и Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16 RFOP002-2. 073-21346-С01 по процедура BG16 RFOP002-2. 073 "Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19", по силата на който, дружеството е получило безвъзмездна финансова помощ в размер на 10 000 лева за оборотни средства. Срокът за изпълнение на договора е бил тримесечен и е изтекъл на 30.12.2020 г. На 15.04.2025 г., чрез системата ИСУН, РУО на ОПИК е изпратил до "Мел актив" ЕООД писмо с правно основание чл. 26, ал. 1 от АПК, с което го уведомява за започнато административно производство за прекратяване на АДПБФП BG16 RFOP002-2. 073-21346-С01. Като фактически основания за започнатото производство, в писмото е посочено, че във връзка с извършена от УО допълнителна последваща проверка са установени определен брой административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, между които и договор № BG16 RFOP002-2. 073-21346-С01 от 30.09.2020 г. с бенефициер "Мел актив" ЕООД, с код на основна икономическа дейност за 2019 г. по КИД-2008 на НСИ, 47. 11 "Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с храни, напитки и тютюневи изделия". В този смисъл е обосновано, че разходите по проекта са недопустими, тъй като не съответстват на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗУСУФСУ. При формиране на този извод е посочено, че "Мел актив" ЕООД е недопустим бенефициер по процедурата, доколкото в т. 2 "Бенефициент" от проектното предложение на дружеството, Код на организацията по КИД 2008 е посочен 47. 11 "Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с храни, напитки и тютюневи изделия". В този смисъл, кандидатът "Мел актив" ЕООД изрично е уточнил, че основния производствен процес на фирмата е свързан с производство, обработка и продажба (търговия) на тютюн и тютюневи изделия. Предвид което, УО е приел, че разходите в представения от "Мел актив" ЕООД финален технически и финансов отчет са недопустими за финансиране, доколкото дружеството не отговаря на изискването за бенефициер по процедурата, съгласно т. 11. 1 "Критерии за допустимост на кандидатите", подт. 4, във вр. с чл. 3, ал. 3, буква в) от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, съгласно който не се предоставя подкрепа на предприятия за производство, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия. Във връзка с така установените фактически обстоятелства при извършената от УО последваща проверка, административният орган е приел, че плащанията по административния договор с "Мел актив" ЕООД в общ размер на 10 000 лева са недопустими, което съставлява основание за прекратяване на административния договор по смисъла на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. Уточнено е, че в случая прекратяването е с цел отстраняване на тежки последици за обществения интерес – установяване на недължимо платена сума по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3/22.05.2018 г. След което УО на ОПИК е уведомил бенефициера "Мел актив" ЕООД за това, че инициира производство за прекратяване на АДПБФП, като на основание чл. 34, ал. 3 от АПК го е уведомил за възможността в 7-дневен срок да представи становище или възражение. Дружеството не се е възползвало от предоставената му възможност, поради което на 15.05.2025 г., чрез системата ИСУН 2020, РУО на ОПИК е изпратил до бенефициера последващо писмо с № 26-Б-1835/15.05.2025 г., с което на основание чл. 11. 3, буква "г" от Общите условия към финансираните по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 административни договори, го е уведомил, че прекратява АДПБФП № BG16 RFOP002-2.073-21346-С01, считано от датата на получаване на писмото. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доколкото срокът за обжалване регламентиран в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК е изтекъл, съдът не дължи произнасяне по основанията за незаконосъобразност по смисъла на чл. 168, ал. 1 от АПК. Предвид факта, че в жалбата се релевират и оплаквания за нищожност, то на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, същата се явява процесуално допустима по отношение проверката за нищожност на оспореното решение, поради което съдът ще изложи мотиви само в тази посока. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, предвид следното: В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността представлява форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени, т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: Както вече беше посочено, в АПК не се съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. Според нормата на §. 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ се признават за административни актове, като решенията във връзка с верифициране на разходите при междинните и окончателните плащания подлежат на оспорване по реда на АПК. Процесното писмо, изхожда/издадено от компетентен административен орган. В настоящия случай договарящ орган по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" е министерство на икономиката, в качеството на Управляващ орган на ОП "ИК", представлявано от ръководителя на УО. Оспореният акт е подписан от Главен директор на ГД "ЕФК" и ръководител на УО, съгласно заповед РД- 1441/29.01.2025 г. на министъра на иновациите и растежа. Следователно органът, приел оспореното решение е компетентен, като издател на административни актове от категорията на процесния. В този смисъл не е налице порок досежно неговата материалноправна компетентност. Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма /нищожност или унищожаемост/ се определя от степента на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма на решението, поради което не е налице порок във формата. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.В конкретния случай не се установява и такъв порок в оспореното решение. Съдът не възприема за основателни наведените в жалбата възражения, за липса на юридически факти, предвидени в хипотезата на правната норма за издаване на акта, предвид изрично посочените от административния орган чл.11.3 , б.“г“ от общите условия към финансираните по ОПИК 2014-2020, както и подробно изложените в уведомително писмо по чл.26, ал.1 АПК № 26-Б-1314/11.04.2025 г. доводи за несъответствие на условията на чл.57, ал.1, т.1 ЗУСУФСУ, предвид което административният орган съгласно чл.39, ал. 5 ЗУСЕФСУ „може едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.“ Предвид изложеното, съдът приема, че при издаването на процесното писмо не само не е налице съществено нарушение на административно производствените правила, както и на материалния закон, което да води до наличието на основания за прогласяване на неговата нищожност, а липсва каквото и да било нарушение в тази посока. Тук следва да се отбележи, че нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон само тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правовия ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при която е налице материалната незаконосъобразност водеща до толкова тежък порок. Несъответствието с целта на закона или т. нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор, компетентният орган е приел решение, с което се постига целта на закона, определена с нормата на чл. 39 от ЗУСЕФСУ, според която ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Настоящата съдебна инстанция не споделя и изложените в молба вх.№ 10/05.01.2025 г. доводи, че „ пороците в акта са толскава многобройни и съществени, че водят до неговата нищожност на материалноправно основание“. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли оспорването с искане за прогласяване на нищожност на писмо за прекратяване на административен договор № BG16RFOP002-2.073-21346-C01 по процедура № BG16RFOP002-2.073“Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствие от пандемията COVID-19“ от 16.05.2025 г. " - № 26-Б-1835/15.05.2025 г. на главния директор на главна дирекция "Европейски фондове и конкурентоспособност" /ГД ЕФК/ и Ръководител на УО на ОП "Иновации и конкурентоспособност" /ОПИК/ 2014-2020, като неоснователно и недоказано. Предвид изхода от правния спор и направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, съдът намира, че следва да се съобрази, че упълномощеният служител не се е явявал в о. с. з., а само е представил молба, доказателства и пр., с оглед на което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът