Решение № 930 от 12.6.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 43/2026 г.

Производство е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата на „СУНИ ТРАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя К. С., чрез адв. Н. А. и Д. А. от АК-*, срещу Ревизионен акт № Р-16001625002764-091-001 от 24.11.2025г., потвърден с Решение № 6/15.01.2026 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

В жалбата на „Суни транс“ ЕООД се твърди, че оспореният административен акт в частта, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 20 479,02 лева главница и 12 932,30 лева лихви /към датата на издаване на акта/ е незаконосъобразен.

Според жалбоподателя, актът е издаден при неправилно приложение на ЗКПО, конкретно разпоредбите на чл. 34, ал.1, въз основа на която се прави увеличение на финансовият резултат на дружеството за 2019 г. Посочва, че допълнително начисленият корпоративен данък за 2019 г. е в резултат на непризнати за данъчни цели разходи за обезценка по несъбрани вземания от клиенти на дружеството жалбоподател, за които твърди, че е изтекъл пет годишния давностен срок. За да отпише вземанията, дружеството сочи, че е приложило нормата на чл. 37, ал.1, т.1 от ЗКПО, а не чл. 34, ал.1 от закона, както неправилно било прието с оспорения акт. Твърди, че по всяка от процесните фактури издадени в периода 01.2009 г. - 12.2013г. са налице изискванията на чл. 37, ал.1, т.1 ЗКПО. Минали са повече от пет години от настъпване изискуемостта на вземането по всяка фактура, налице е непогасяване на вземането чрез някой от способите по ЗЗД, което е основание за признаване разход от обезценка на вземането в годината на неговото отписване. Сочи, че плащане по процесните фактури не е получено и съответно сумите по тях са изискуеми след датата на издаване на фактурите, както било възприето и от ревизиращите като срок за плащане стр. 10 от РД.

Твърди се в жалбата, че в случая не се касае за такъв род несъбираеми вземания, които се отписват преди изтичането на пет годишни срок, за да съществува задължение за задълженото лице да доказва несъбираемостта им. Освен това от дружеството били представени обяснения, в които е посочено, че на основание чл.38, ал.1 от ДОПК и чл.12, ал.1 от ЗСч няма задължение за съхранение на документация за периоди преди 2014г. Уточнява, че вземанията са от разнородни клиенти от България и чужбина, не е свързано лице по смисъла на ДОПК, следователно няма индикации, че дружествата са третирани по различен начин от ревизираното лице, та да не търси вземанията си.

Според жалбата ревизиращите тълкуват неправилно закона, защото при отписване на вземания поради изтекъл пет годишен срок въвеждат задължение провереното лице да докаже, че е предприело действия за събирането им, за да бъде признат разходът по обезценка по тях. Доказването на извършването на такива действия не е изведено от законова разпоредба, а е въведено като изискване от ревизиращите. След като давностният срок за съхранението е изтекъл, непредставянето на даден документ не може да се вменява в тежест на дружеството.

На следващо място счита като неправилни изводите на РД /на стр.11/, че изискванията на чл. 34 ЗКПО касаят само „несъбираемо“ вземане, а не несъбрано с доводи, че липсва дефиниция на „несъбираемо“ вземане, а в случая необосновано от органа се прави разширено тълкуване на законовата норма. За ревизиращите са били налице обективни данни и достъпни посредством проверки от публични регистри и по всяко дружество е могло да се установят факти за несъбираемост на вземанията.

Жалбоподателят моли да се отмени изцяло РА, потвърден с решение № 6 от 15.01.2026 година. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. В представени по делото писмени бележки от упълномощените адв. А. и адв. А. поддържат жалбата с подробни доводи.

Ответникът - Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител в открито заседание. В писмена защита упълномощеният юрисконсулт П. Я. оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли като неоснователна и постанови решение,с което да потвърди оспорения ревизионен акт по съображения за основателно непризнаване за данъчните цели на разходи, отчетени в нарушение на счетоводно и данъчно законодателство. Данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е поставено в зависимост от документалното им доказване, каквото не е установено в хода на ревизията. Констатациите на РД не са оборени от заключението на вещото лице по делото, тъй като изводите на експертизата се позовават на данните, събрани при ревизията. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Смолян, втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след анализ на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002125002764-020-001/10.06.2025 г. (стр.554), издадена от С. М. И. – началник на сектор при ТД на НАП, с която е възложено на М. К. И. – гл. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Р. И. Й. – гл.инспектор по приходите, да бъде извършена ревизия на „СУНИ ТРАНС“ ЕООД, [населено място], представлявано от К. С. С., с обхват на задължения по периоди: Корпоративен данък за периода 01.01.2019 - 31.12.2019 г. Определен е срок за приключване на ревизията от три месеца от връчване на заповедта. Заповедта е връчена по електронен път на 12.06.2025 г., видно от удостоверение за извършено връчване (стр. 556). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р- 16002125002764-020-002/11.09.2025 г. изд.от Началник на сектор, връчена на 27.10.2025 г. (стр.103-105), срокът на ревизията е продължен до 13.10.2025 г.

На основание чл. 117 от ДОПК е издаден и подписан с електронни подписи Ревизионен доклад от № Р-16002125002764-092-001/21.10.2025 г. от екип от ревизори М. К. И. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Р. И. Й. - Главен инспектор по приходите. Ревизионният доклад е издаден в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, връчен е на ревизираното лице на 27.10.2025 г. (л.68)

На 24.11.2025 г. е издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16002125002764-091-001. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице електронно на 24.11.2025 г. (л.54).

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред горестоящия административен орган с жалба вх.№ Ж-21-22/04.12.2025г. В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК директорът на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 6/15.01.2026 г., с което е потвърдил ревизионен акт № Р-16002125002764-091-001/24.11.2025 г., издаден на „СУНИ ТРАНС“ ЕООД, с който допълнително е установен корпоративен данък за 2019 г. в размер на 20 479,02 лв. и лихви 12 932,30 лв. Решението на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП е връчено на ревизираното лице електронно на 16.01.2026 г.

Жалбата е подадена чрез административния орган на 27.01.2026 г., окомплектована със заверено копие на преписката по издаване на оспорения ревизионен акт, ведно с приложен оптичен магнитен носител на цитираните по-горе актове, удостоверяващи валидни електронни подписи от страна на съответните органи по приходите.

Към административната преписка са приложени оправомощителните заповеди, ведно с приложени към тях списъци на лицата със заместващи функции – със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., изменена със Заповед № РД-09- 789/13.05.2022 г., Заповед № РД-09-518 от 22.03.2024 г., Заповед № РД-09-3377/22.11.2024г. и Заповед № 21-2271/23.05.2024г., всички издадени от директора на ТД на НАП Пловдив. (л. 11 и сл. от делото)

Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че ревизионният акт е надлежно подписан с квалифицирани електронни подписи от компетентни длъжностни лица, по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената форма, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ДОПК и задължението на съда да реши делото по същество, като установи размера на данъчните задължения, без възможност за връщане на преписката за отстраняване на процесуални нарушения.

Ревизираното дружество е юридическо лице, еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище: [населено място], [улица], с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството К. С. С..Установено е при ревизията, че основната дейност на дружеството е товарен автомобилен транспорт - международен, вътрешен, в рамките на ЕС и спедиция, складова и логистична дейност. Справката от информационната система на НАП за актуално състояние на трудови договори показала, че са регистрирани 241 бр.уведомления по чл. 62 от КТ, а към момента на ревизията има действащи 25 трудови договора. Дружеството притежава пътни превозни средства /общо 14 на брой описани в РД/, съответстващи на декларираните от лицето по реда на ЗМДТ.

Ревизията се предхожда от проверка за установяване на факти и обстоятелства на ревизираното юридическо лице, приключила с PA № Р-16002122002343-091- 001/24.04.2023г., с който са определени задължения общо в размер на 85 817,38 лв., платени към издаване на РД.

В хода на ревизията, извършеният анализ на счетоводството и представената от „СУНИ ТРАНС" ЕООД счетоводна отчетност, не дават информация за декларираните от дружеството разходи за провизии в размер на 211 хил. лева по фактури, издадени в периода м.01.2009 г. – м. 12.2013 г. или недоказани отписани вземания по реда на чл.34 от ЗКПО. В резултат е установен допълнително корпоративен данък за 2019 г. в размер 20 479,02 лв. на основата на декларираните обстоятелства и информация от годишните данъчни декларации от ревизираното дружество „СУНИ ТРАНС“ ЕООД, и констатираното от приходните органи в ревизирания период.

В подадената от дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019г. задълженото лице е декларирало приходи общо в размер на 3 385 084,84 лв., в т. ч. нетни приходи от продажби - 3 170 551,32 лв. и разходи общо - 3 326 132,45 лв. Декларираният счетоводен финансов резултат - счетоводна печалба - 58 952,39 лв.

При извършената проверка на "Суни транс" ЕООД, приключила с издаването на Протокол обр. Кд-73 № П-6002125081290

-073-001/09.06.2025г., (приложен на л. 94 и следв. от делото) присъединен към ревизионно производство с Протокол обр. Кд-73 №Р-16002125002764-ППД-001/11.09.2025г., е установено, че в отчета за приходите и разходите /ОПР/ за 2019 г. дружеството декларира разходи за провизии в размер на 211 хил. лв., за които в представени писмени обяснения е посочено, че през 2019г. има начислена обезценка на вземания от клиенти, останали несъбираеми с над 5 годишна давност. Приходът по тези фактури е осчетоводен през съответния период, когато е бил изискуем. През 2019г. дружеството отписва тези вземания и ги осчетоводява като разход.

В хода на ревизията са изискани писмени обяснения във връзка с начислената обезценка на вземания от клиенти. В предоставени такива от управителя на дружеството се сочи, че на основание чл. 38, ал. 1 от ДОПК и съгласно изискванията на чл. 12, ал. 1 от Закона за счетоводството, не съхраняват документация преди 2014г. Сочи също, че в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ДОПК не е поставено изискване да се полагат разумни усилия за събиране на вземането. Дружеството декларира, че са положили такива усилия, но не са счели за необходимо да съхранят документация, свързана с това. За потвърждаване на наличието на тези вземания и началния период да възникване на изискуемостта, на ревизиращите се представят като доказателства счетоводните и данъчните регистри, с които разполагат. Декларира се също, че „Причината тези вземания да се отпишат през 2019г., а не по-рано е в това, че са положени всички възможни усилия да бъдат събрани. След направен анализ, се е стигнало до извода, че тези пари няма да могат да се съберат и са отписани“ (вж.декларация на л. 89).

Според ревизията, представената по електронен път Справка от ревизираното лице на провизираните през 2019 вземания по фактури, са на обща стойност 204 790,17 лв. (приложени са от л.165 до л.207 вкл. по делото). Предмет на извършената услуга по фактурите е „извършен транспорт“ от доставчик - издател „СУНИ ТРАНС“ ЕООД и получатели са следните контрагенти, посочени в РД:

АОЗТ САТИ по издадени фактури: № 0000000095/24.02.2010 г. на стойност 2543.00 лв.; № 0000000097 от 24.02.2010 г. за 3325.00 лв.; № 0000000126 от 13.04.2010г. на стойност 2562.00лв.;

ANNATRANSLLC по издадени фактури: № 0000000233 от 27.12.2010г. на стойност 6161.00лв.;

Аджа транс ООД по издадени фактури: № 0000001418 от 04.09.2012г. на стойност 1955.83лв.;

ЕТ В. В. по издадени фактури: № 0000000216 от 18.11.2010г. на стойност 1956.00 лв.;

VAN DEN BOSCH TRANSPORTEN B.V по издадени фактури: № 0000003057 от 05.12.2013г. на стойност 217.00лв.; № 0000003091 от 11.12.2013г. на стойност 1262.18лв.; №0000003119 от 30.12.2013 г. за 4157.00 лв.; №0000003120 от 30.12.2013 г., за 3260.00 лв.;

Gozbe Nakliyat LTD по издадени фактури: № 0000000093 от 24.02.2010г. на стойност 685.00лв.; № 0000000184 от 30.08.2010г. на ст-т 10757.00 лв.; № 0000000198от 04.10.2010г. на ст-т 10366.00 лв.;

GMG ARBE CVA по издадени фактури: №0000001320 от 06.08.2012г. на стойност 9388.00лв.; № 0000001390от 28.08.2012г. ст-т 5281.00лв.; № 0000001639 от 30.10.2012г. на стойност 880.00лв.; № 0000001643 от 02.11.2012г. ст-т 12126.00 лв. № 0000001798 от 28.12.2012г. на стойност 782.00лв.;

Int. Spedition Willi Betz GmbH № 0000000007 от 09.11.2009г.на ст-т 2934.00лв.

IBC International Forwarding по издадени фактури: № 0000000043 от 18.12.2009г. на стойност 11442.00 лв. №0000000073 от 02.02.2010г. на стойност 2836.00 лв. ; № 0000000074 от 02.02.2010 г. на ст-т 7237.00лв.;

Мерит Интернешънъл ЛТД по издадени фактури: № 0000000471от 18.10.2011г. на стойност 2167.50лв.;

OOO Спайка по издадени фактури № 0000000191 от 17.09.2010г. за 2738.50лв.; № 0000000195 от 27.09.2010г. ст-т 7432.00лв.; № 0000000229 от 21.12.2010г., ст-т 10953.00лв.; № 0000000339 от 26.05.2011г. ст-т 10170.00 лв.; № 0000000344 от 31.05.2011г., ст-т 1173.00 лв.;

Oregon shippers LLC по издадени фактури: № 0000000199 от 05.10.2010г. на стойност 685.00лв.; № 0000000200 от 05.10.2010г. ст-т 6650.00лв.;

ООО ДЖОЭЛ по фактура: № 0000000528 от 11.11.2011г. на стойност 10561.00лв.;

Objektif Lojistik Tasimacilik по издадени фактури: № 0000001882 от 24.01.2013г. на стойност 4229.00лв.;

ООО CT ТРАНС по издадени фактури: № 0000003045 от 02.12.2013г. на стойност 11735.00лв.; № 0000003049 от 02.12.2013г. ст-т 11735.00 лв.;

SIA NILTE по издадени фактури: № 0000001078 от 08.06.2012г. на стойност 3032.00лв.; № 0000001148 от 04.07.2012г. ст-т 1564.00лв.;

Тива ком ООД по фактура: № 0000001546 от 02.10.2012г. на стойност 3911.66лв.;

Transimpex LLC по фактура: № 0000000154 от 25.06.2010г. на стойност 925.50лв.;

Трансглобал ООД по фактура № 0000001174 от 06.07.2012г. ст-т 5000.00лв.

Тримекс ЕООД по издадени фактури: № 0000000265 от 16.03.2011г. на стойност 2934.00 лв.; № 0000000266 от 16.03.2011г. ст-т 587.00лв.;

Truva uluslar arasi nalliyat по фактура: № 0000000404 от 15.08.2011г. на стойност 2934.00лв.;

Транс корект трейд ООД по фактура: № 0000001876 от 24.01.2013г. на стойност 1560.00лв.

От извършената от ревизията съпоставка на описаните фактури със сумите/салдата по тях, са установени неплатени към 2019 г. фактури, които са:

От АОЗТ САТИ по фактури: № 0000000095/24.02.2010 г. на стойност 2543.00 лв.; № 0000000097 от 24.02.2010 г. за 3325.00 лв.; № 0000000126 от 13.04.2010г. на стойност 2562.00лв.;

От Аджа транс ООД по фактура № 0000001418 от 04.09.2012г. на стойност 1955.83лв.

От ЕТ В. В. по ф-ра № 0000000216/18.11.2010г. за 1956.00 лв.

От VAN DEN BOSCH TRANSPORTEN B.V. по фактури №0000003119 от 30.12.2013 г. за 4157.00 лв. и №0000003120 от 30.12.2013 г., за 3260.00 лв.;

От Gozbe Nakliyat LTD по фактури: № 0000000093 от 24.02.2010 г. на стойност 685.00 лв.; № 0000000184 от 30.08.2010г. на ст-т 10757.00 лв.; № 0000000198 от 04.10.2010г. на ст-т 10366.00 лв.

GMG ARBE CVA по фактури: №0000001320/06.08.2012г. на стойност 9388.00лв.; № 0000001390/28.08.2012г. ст-т 5281.00лв.; № 0000001639/30.10.2012г. на стойност 880.00лв.; № 0000001643/ 02.11.2012г. на ст-т 12126.00 лв. № 0000001798/ 28.12.2012г. на стойност 782.00лв.

IBC International Forwarding по фактури: № 0000000043 от 18.12.2009г. на стойност 11442.00 лв.; №0000000073 от 02.02.2010г. на ст-т 2836.00 лв. ; № 0000000074 от 02.02.2010г. ст-т 7237.00лв.

Мерит Интернешънъл ЛТД по ф-ра № 0000000471/18.10.2011г. за 2167.50лв.

OOO Спайка по фактури № 0000000195/27.09.2010г. за 7432.00лв.; № 0000000229 от 21.12.2010г. ст-т 10953.00лв.; № 0000000339 от 26.05.2011г. ст-т 10170.00лв.; № 0000000344 от 31.05.2011г., ст-т 1173.00лв.;

Oregon shippers LLC по фактури: № 0000000199 от 05.10.2010г. за 685.00лв. и № 0000000200 от 05.10.2010г. за 6650.00лв.;

ООО ДЖОЭЛ по фактура: № 0000000528/11.11.2011г. на стойност 10561.00лв.;

ООО CT ТРАНС по фактури: № 0000003045 от 02.12.2013г. на стойност 11735.00лв. и № 0000003049 от 02.12.2013г. на ст-т 11735.00лв.;

SIA NILTE по фактура № 0000001148 от 04.07.2012г. стойност 1564.00лв.;

Тива ком ООД по фактура: № 0000001546/02.10.2012г. на стойност 3911.66лв.;

Тримекс ЕООД по издадени фактури: № 0000000265 от 16.03.2011г. на стойност 2934.00 лв. и № 0000000266 от 16.03.2011г. на стойност 587.00лв.;

Truva uluslar arasi nalliyat - фактура: № 0000000404/15.08.2011г. за 2934.00лв.

Транс корект трейд ООД - фактура: № 0000001876/24.01.2013г. за 1560.00лв.

Според ревизионни доклад общата стойност на неплатените в пълен размер фактури е 178 290,99 лева, но в хода на ревизията от „Суни транс“ЕООД не са представили доказателства за предприети действия за събиране на вземанията от доставчиците-контрагенти. В писмените обяснения ревизираното лице декларира (вж. л.89), че причината за отписване на сумата едва през 2019 г. е поради положени усилия за събирането им, но не са счели за необходимо да съхранят документите. След направен анализ управителят е стигнал до извод, че парите няма да могат да се съберат, затова са отписани. Доказателства за тези обстоятелства ревизираното лице не е представило. Позовава се на информацията в счетоводните регистри за потвърждаване наличието на вземанията и началния период на изискуемостта.

При горните факти според ревизията се касае за „несъбрани“, а не за „несъбираеми вземания“. Или с други думи, приемат, че за ревизираното дружество не са били налице основанията за отписване на вземанията през проверявания период. Доводите на ревизионния екип са, че „СУНИ ТРАНС“ ЕООД не е положило необходимите усилия да събере своите вземания, като условие за законосъобразно провизиране на вземанията и едва в случай на невъзможност, дружеството разполага с правото да ги отпише, като намали финансовия си резултат.

Затова от ревизията не се признават за данъчни цели осчетоводените през 2019г. по сметка 609 - Други разходи несъбрани вземания от клиенти в размер на 204 790,17 лв. на основание чл. 34, ал. 1 от ЗКПО. С посочената сума е извършена промяна в декларираните данни през данъчния период, в посока увеличение на финансовия резултат на дружеството, по следните показатели: Увеличения на финансовия резултат: от декларирани 150 088,66 лв. на установени 354 8 78,83 лв.; По показател данъчни временни разлики, в т. ч.: по чл. 34, ал.1 ЗКПО декларирани 0,00 лв. се променят на 204 790,17 лв.; Данъчен финансов резултат /данъчна печалба декларирана 58 952,39 лв. се променя на 263 742,56 лв. Накрая, полагащият се корпоративен данък се определя на 26 374,26 лв. при деклариран 5 895,24 лв. и с приспадане на авансовите вноски с РД се определя разлика за внасяне в размер на 25 924,26 лв., при декларирани 5 445,24 лв.

Така в РД се обобщава, че „Суни транс" ЕООД дължи разликата в размер на 20 479,02 лв. между установения в хода на ревизионно производство корпоративен данък и внесения по ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

За невнесения в срок дължим корпоративен данък, включително за авансовите вноски, на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за доначисления от ревизията данък в размер на 20 479,02 лева, е начислена лихва в размер на 12 702,00 лв. определена за периода от 01.07.2020г. до 21.10.2025г., съгласно приложена към РД справка /лихвен лист.

По делото е назначена СИЕ, възложена на вещото лице С. Н.. Експертът обяснява, че е извършила проверка на счетоводните документи в счетоводството на “Суни транс“ ЕООД и на счетоводните документи и регистри, приложени към делото.

На първо място вещото лице сочи основната дейност на ревизираното дружество през ревизирания период: транспортни услуги, вътрешен и международен транспорт, спедиция и логистична дейност с код по КИД – 4941 „Товарен автомобилен транспорт”.

Вещото лице е установило, че през 2019 г. „Суни транс“ ЕООД провизира и отписва несъбрани вземания от клиенти по издадени 43 броя фактури през периода 2009 г. - 2013 г. на стойност общо 204790,17 лева, поради изтекла давност. Със същата сума данъчният орган е увеличил финансовия резултат на дружеството за 2019 г., формиран по фактурите, посочени от вещото лице, съответстващи на установените от ревизията фактури и контрагенти, с обща стойност 204790,17 лв. В табличен вид към заключението същите са описани:

Фактура, дата

Стойност

Клиент

0000000095/24.02.2010 г.

2543.00

АОЗТ Сати

0000000097/24.02.2010 г.

3325,00

АОЗТ Сати

0000000126/13.04.2010 г.

2562.00

АОЗТ Сати

0000000233/27.12.2010 г.

6161,00

Annatrans LLC

0000001418/04.09.2012 г.

1955.83

Аджа транс ООД

0000000216/18.11.2010 г.

1956.00

В. В. ЕТ

0000003057/05.12.2013 г.

217,00

VAN DEN BOSCH TRANSPORTEN B.V.

0000003091/11.12.2013 г.

1262,18

VAN DEN BOSCH TRANSPORTEN B.V.

00000031 19/30.12.2013 г.

4157,00

VAN DEN BOSCH TRANSPORTEN B.V.

0000003120/30.12.2013 г.

3260.00

VAN DEN BOSCH TRANSPORTEN B.V.

0000000093/24.02.2010 г.

685.00

Gozbe Nakliyat LTD

0000000184/30.08.2010 г.

10757.00

Gozbc Nakliyat LTD

0000000198/04.10.2010 г.

10366.00

Gozbe Naklivat LTD

0000001320/06.08.2012 г.

9388.00

GMG ARBECVA

0000001390/28.08.2012 г.

5281.00

GMG ARBECVA

0000001639/30.10.2012 г.

880.00

GMG ARBE CVA

0000001643/02.11.2012 г.

12126.00

GMG ARBECVA

0000001798/28.12.2012 г.

782,00

GMG ARBECVA

0000000007/09.11.2009 г.

2934,00

Int Spedition Willi Betz GmbH

0000000043/08.12.2009 г.

11442,00

1BC International Forwarding

0000000073/02.02.2010 г.

2836,00

IBC International Forwarding

0000000074/02.02.2010 г.

7237,00

IBC International Forwarding

0000000471/18.10.2011 г.

2167,50

Мерит Интернешънъл ЛТД

0000000191/17.09.2010 г.

2738,50

Spavka LLC

0000000195/27.09.2010 г.

7432,00

Spavka LLC

0000000229/21.12.2010 г.

10953.00

Spavka LLC

0000000339/26.05.2011 г.

10170,00

Spayka LLC

0000000344/31.05.2011 г.

1173.00

Spavka LLC

0000000199/05.10.2010 г.

685,00

Oregon shippers LLC

0000000200/05.10.2010 г.

6650,00

Oregon shippers LLC

0000000528/11.11.2011 г.

10561,00

Joel LLC

0000001882/24.01.2013 г.

4229,00

Objektif Lodjistik Tasimacilik Tic LTD

0000003045/02.12.2013 г.

1 1735,00

OOO CT ТРАНС

0000003049/02.12.2013 г.

11735.00

OOO CT ТРАНС

0000001078/08.06.2012 г.

3032,00

SI A NILTE

0000001148/04.07.2012 г.

1564,00

SI A NILTE

0000001546/02.10.2012 г.

3911,66

Тива kom ООД

0000000154/25.06.2010 г.

925,50

Transimpex LLC

0000001174/06.07.2012 г.

5000,00

Трансглобал ООД

0000000265/16.03.2011 г.

2934,00

Тримекс логистик труп ЕООД

0000000266/16.03.2011 г.

587.00

Тримекс логистик груп ЕООД

0000000404/15.08.2011 г.

2934,00

Truva uluslar arasi nalliat

0000001876/24.01.2013 г.

1560,00

Транс корект грейд ООД

Обща сума

204790,17

Вещото лице е установило каква давност е изтекла за всяка от процесните фактури. За всички вземания е изтекла 5-годишната давност, а някои от тях са с 9-10 годишна давност. Според експерта в счетоводството на жалбоподателя е спазен принципа на текущото начисляване, като стопанските операции са отразени в счетоводството на жалбоподателя към момента на тяхното възникване. Създадени са разчети с чуждестранните и българските клиенти с отделна аналитична партида по фактури за всеки клиент по сметка 411 „Клиенти". Всяко плащане се отразява по партидата на клиента, като се намалява вземането по конкретната фактура.

Според експертизата извършената проверка на приложените към делото документи и счетоводството на „Суни транс“ ЕООД показва, че остатъкът по сметка 411 “Клиенти“ в края на 2019 г. по отделни партиди съвпада с неплатените суми по фактурите, с които е извършена регулацията на финансовия резултат на дружеството с ревизионния акт.

Вещото лице е констатирало, че всички фактури, които са описани на стр.7-9 от РД съответстват на фактурите,които са отписани от баланса. Обща сума на провизията според вещото лице е 204790,17 лв. и съответства на установената при ревизията.

Заключението сочи, че в края на 2019 г. в счетоводството на „Суни транс“ ЕООД е направен преглед на аналитичните партиди на сметка 411 “Клиенти“, изготвена е справка към 31.12.2019 г., в която са описани фактурите, за които ръководството на дружеството счита, че сумите не могат да бъдат събрани и които подлежат на провизиране. Експертът пояснява, че на база на този документ са отписани фактурите в таблицата по точка първа, като е взета счетоводната операция дебит сметка 609 “Други разходи“, кредит сметка 411 “Клиенти“. Или според експертизата, вземането на жалбоподателя в размер на 204790,17 лева е закрито и осчетоводено като текущ разход на дружеството, който директно намалява финансовия резултат за 2019 година. Вещото лице посочва, че този разход е отразен във всички счетоводни регистри и изготвения годишен финансов отчет, и данъчната декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019г. В раздел В “Текущи /краткотрайни/ активи в актива на баланса за 2019 г. т. II. „Вземания“ са посочени по-малко активи с 204 хил.лева, като в пасива в Раздел А „Собствен капитал“ т. VI.“Текуща печалба /загуба/“ със същата сума е намален финансовия резултат за годината.

От извършената проверка в счетоводството на дружеството вещото лице е установило, че с клиентите по процесните фактури няма сключени договори, в които да е записана по-късна дата за погасяване на вземането, т.е. датата на издаването на фактурата е и дата на изискуемост на съответното вземане. Посочва, че справката, предоставена на ревизията от „Суни транс“ ЕООД е документът, въз основа на който са провизирани вземанията. Фактурите са описани по номер и наименование на съответния контрагент, номер и дата на фактурата и сума. Според експерта от справката е видно, че за всички описани фактури са изтекли повече от 5 години от тяхното издаване, в т.ч за фактурите, издадени през 2009 г. - повече от 10 години, през 2010 г. - повече от 9 години, през 2011 г. - над 8 години , през 2012 г. - над 7 години и за 2013 г. над 6 години.

На вещото лице не са представени документи, които да удостоверяват, че дружеството-жалбоподател е предприело действия за събиране на неплатените суми по процесните фактури. Няма представени двустранни протоколи, предупредителни писма, писма от задължените лица с отказ за плащане, нито данни за заведени съдебни дела за събиране на вземанията.

По отношение на приложим счетоводен стандарт, вещото лице пояснява, че Счетоводен стандарт 32 “Финансови инструменти“ определя принципите за класифициране, признаване, оценяване и отчитане на информация за финансовите инструменти във финансовите отчети на предприятието. Финансовият инструмент представлява договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив в друго предприятие. Финансовият актив е всеки актив, който поражда договорно право за получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие. Експертът сочи, че приемем фактурата като обвързващо споразумение с ясни икономически последици за двете страни, правилата на СС 32 “Финансови инструменти“ са приложими при класифицирането на процесиите вземания. В точки 10-та и 11-та на стандарта се определят правилата за обезценка и отписване на финансовите активи. В края на всеки отчетен период предприятието определя наличието на обективни обстоятелства за обезценяване на даден финансов актив или група от активи. Предприятието отписва изцяло финансовия актив, когато договорените права, свързани с тях, бъдат погасени. Погасяване /изцяло или частично/ на договорени права е налице при: Реализиране на правата /плащане/; Отказ от правата; Изтичане на срока за реализиране на правата. При изтичане на срока за реализиране на правата, балансовата стойност на отписания финансов актив се отразява като текущ финансов разход.

Пак според вещото лице, вземанията във връзка с осчетоводяването на процесиите фактури, са свързани с признаването на приходи през съответната година на реализирането на услугите. Затова приложим счетоводен стандарт е и СС № 18. “Приходи“. В т.5.3 на стандарта е посочено, че когато възникне неяснота по събирането на сума, която вече е включена в прихода, несъбираемата сума се признава за разход.

Заключението не е оспорено от страните и съдът го възприема като компетентно и обективно изготвено.

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 във връзка с ал.4 от ДОПК, от надлежна страна, след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури.

Ревизионния акт е обжалван изцяло, с него се определя задължение за корпоративен данък за 2019 г. в размер 20479,02 лв., ведно с дължимите лихви съгласно приложения лихвен лист.

Непризнаването на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) се урежда в Глава осма на Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/.

Според чл. 34, ал.1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие, че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.

Разпоредбите на чл. 37 от ЗКПО предвиждат, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо /в сила от 01.01.2014 г./;

2. възмездно прехвърляне на вземането;

3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;

4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;

5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон /в сила от 01.01.2014 г./;

6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.

Във връзка с горното следва да се посочи, че непризнаването за данъчни цели на приходи и разходи се извършва на основание общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните изисквания на ЗКПО, в т.ч. документална обоснованост, липсата на която е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.

Съгласно чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция (така ал.1). Също и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (ал.2).

Няма спор между страните по делото относно установените при ревизията факти и обстоятелства. Ревизираното дружество предоставя транспортни услуги в страната и чужбина с притежаваните от него МПС към контрагентите - АОЗТ САТИ; Annatrans LLC; Аджа транс ООД;В. В. ЕТ;VAN DEN BOSCH; RANSPORTEN B.V.; Gozbe Nakliyat LT; GMG ARBE CVA; Int Spedition Willi Betz mbH; IBC International Forwarding; Мерит Интернешънъл ЛТД; Spayka LLC; Oregon shippers LLC; Joel LLC; Objektif Lodjistik Tasimacilik Tic LTD; OOO CT ТРАНС; SIA NILTE; Тива плюс ООД; Transimpex LLC; Трансглобал ООД; Тримекс логистик груп ЕООД; Truva uluslar arasi nalliat и Транс корект трейд ООД, което се удостоверява с представените 43 бр. фактури, издадени в периода от 09.11.2009г. до 30.12.2013 г., които са общо за сумата 204 790,17 лв.

Във връзка с неплащания по процесните фактури и преценка на управителя за несъбираемост на вземанията, ревизираното дружество отписва вземанията по фактурите в размер на 204 790,17 лв. като се позовава на изтеклия давностен срок, предвиден в чл. 37, ал.1, т.1 от ЗКПО. На база изготвена справка към 31.12.2019 г. /представена на ревизията/, дружеството приема, че сумите не могат да бъдат събрани и подлежат на провизиране. Вземането в размер на 204790,17 лева, както сочи и вещото лице, е закрито и осчетоводено като текущ разход. Намаленият с този размер финансов резултат на дружеството за 2019 година е отразен в изготвения годишен финансов отчет и данъчната декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019г., но не е признат за данъчни цели като такъв.

С оспорения по делото РА и на основание чл.34, ал.1 от ЗКПО е увеличен данъчния финансов резултат на дружеството /данъчна печалба/ с отчетения като разход за 2019 г. несъбрани вземания от клиенти, в размер на 204 790,17 лв. поради това, че не са документално обосновани. За тази сума не са представени документи и доказателства за осчетоводяване на приходите от сделките през съответните отчетни периоди (09.11.2009 г. до 30.12.2013 г.) или кореспонденция между контрагентите във връзка с неплатените суми.

Жалбоподателят твърди, че липсва ясен законов регламент, определящ дадено вземане като несъбираемо. При прочита обаче на уредените в чл. 37 от ЗКПО хипотези, предоставената от закона възможност за признаване за данъчните цели е поставена в зависимост от възникване на посочените във всяка хипотеза условия. Следователно, по смисъла на корпоративния закон ще бъде признат за данъчни цели счетоводен разход при отписване на вземане като несъбираемо при настъпване на конкретни обстоятелства, които следва да са доказани със съответните документи.

Задължението за съхраняване на счетоводната информация произтича от разпоредбите на чл. 12 на Закона за счетоводството, конкретно според ал.1, т.2 счетоводните регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в срок 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят; според т.3. всички останали носители на счетоводна информация – три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. В случая предходна ревизия на дружеството е извършена /вж.т.8 от РД/ за периода 01.01.2020 г. – 31.03.2022 г. за определяне на задълженията по КСО,ЗЗО и ЗДДФЛ. Но вземанията, които са отписани през 2019г. и то на значителната стойност 204 790,17лв., не са били предмет на данъчна ревизия и е следвало информацията относно тях да се съхранява до самата данъчна ревизия.В същия смисъл е и становището на вещото лице, изразено в съдебно заседание.

По делото не са ангажирани доказателства, нито е установено от вещото лице при проверка в счетоводството на дружеството, да се съхраняват на хартиен или електронен носител писма, файлове или др. кореспонденции, удостоверяващи усилията на дружеството за събиране на сумите по фактурите, обект на провизираните вземания.

Погасителната давност, на която се позовава жалбоподателят по спорните вземания, е уредена в чл. 110 от ЗЗД ; 5 – годишен срок за всички вземания, респ. чл. 111, б. "в" от ЗЗД – 3-годишен срок за лихви.

Изискването на специалния корпоративен закон, съдържащо се в чл. 34, ал. 1 ЗКПО е, да се отписват приходи и разходи, които са несъбираеми. Това означава, че е без значение изтичането на погасителната давност, ако в случая доставчикът на услугите не е установил, че е направил всичко възможно да събере вземанията си по издадените от него фактури за извършен транспорт и въпреки това те са останали несъбираеми, а не несъбрани. В интерес на дружеството е да събере и удостовери приходите от дейността си и/или да докаже предприемане на действия по събиране на вземане, когато контрагентът е останал счетоводно задължен към него в края на съответния отчетен период, какъвто е настоящия случай.

Съдът приема, че необходимо условие за отписване на вземането е ревизираният (доставчикът) да е положил усилия да събере дължими суми по фактурите за извършен транспорт, след като чл. 34, ал. 1 ЗКПО регламентира отписване на вземания, които са несъбираеми. Това означава, че задължително отписването се предхожда от действия по събиране на вземанията, възникнали вследствие на издадените в 2009 – 2013 г. фактури, като по делото не се установи, че такива действия по обезпечаване в продължение на години за събиране на вземанията въобще не са предприемани от жалбоподателя. В този смисъл следва да се приеме, че не е доказано от жалбоподателя, че вземанията по процесните фактури са несъбираеми. Логично е да се прави разлика между „несъбрани“ вземания и „несъбираеми“, като разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗКПО има предвид „несъбираеми“ вземания.

В горепосочения смисъл е практиката на Върховния административен съд според Решение № 13885 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2024 г., I о., Решение № 4420 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2023 г., VIII о., решения по адм. дела № 6108/2024 г., № 9637/2022 г., № 5804/2021 г. и др.

На етап обжалване на ревизионния акт с жалба вх.№Ж-21-22 от 4.12.2025г. дружеството-жалбоподател прави възражение, че били налице обективни данни за несъбираемостта на вземанията, доколкото при „елементарни проверки“ от публичните регистри могли да се установят редица факти, които свидетелстват, че сумите няма да бъдат платени. Дават се примери за някои от длъжниците, без да се прилагат съответните документи за прекратяване, обявяване в несъстоятелност и др. Прави впечатление, че „обективните данни“ не касаят всички длъжници по процесните фактури, а освен това релевантните обстоятелства за всеки един от длъжниците би следвало да бъдат удостоверени от дружеството-жалбоподател към момента, когато е прието от дружеството, че вземанията са несъбираеми – 31.12.2019г., когато е извършило отписване на вземанията. Подобно удостоверяване

няма от страна на дружеството-жалоподател.

Предвид изложеното, в съответствие със закона правилно е увеличен финансовия резултат на дружеството за проверявания период със сумата 204 790,17 лв. При определяне на данъчната ставка по реда на чл. 20 ЗКПО, с оспорения РА правилно е начислен допълнителен корпоративен данък за 2019 г. в размер на 20479,02 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, чл. 9 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ за допълнително установения корпоративен данък са дължими и съответните лихви. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото е основателна претенцията на ответника за разноски за юрисконсулт, които се определят по реда на чл. 161 ДОПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25 ал.2 от НЗПП, в размер на 670лв., равностойни на 342,56 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-Смолян, втори състав,