Решение № 21 от 23.1.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 872/2025 г.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс. С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1159 по описа на съда за 2025 година е прието за установено по отношение на Държавата, представлявана Министъра на земеделието и храните, ЕИК /БУЛСТАТ/ 831909905, гр.София -п.к.1606, бул. „Христо Ботев“ № 55не от Министерството/, че Т. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••••• и С. Г. Ф., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••••••••••, представлявани от Е. Б. от АК П, със съдебен адрес: гр. ••••••••••• са собственици на поземлен имот с идентификатор № 10505.6.725, с адрес на поземления имот: с. •••••••••, с площ 1726 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя, категория на земята - 0, при съседи:10505.6.726, 10505.6.724, 10505.693,10505.502.647,10505.502.883. Осъдена е Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, ЕИК /БУЛСТАТ/ 831909905, гр.София -п.к.1606, бул. „Христо Ботев“ № 55, да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК на Т. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••••• и С. Г. Ф., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••••••••••, сумата в размер на 2050 лева, представляваща сторените в производството разноски. В срок решението е обжалвано от Министъра на Земеделието и храните ,като представител на Държавата, чрез К. К. ,Директор на Дирекция“АПФСДЧР“ при Областна дирекция .“Земеделие", гр.Пазарджик, и пълномощник на Министъра на земеделието и храните упълномощен при условията на чл. 32. т.З с правата по чл.34, ал.1. ал.З и ал.4 от Гражданския процесуален кодекс Считат че решението е незаконосъобразно и необосновано, очевидно неправилно и е постановено при съществени нарушения. Имотът представлявал земеделска земя и видно от приетите по делото доказателства е такъв , след влизането на регулационния план на населеното място. Неправилно съдът приел, че той не подлежи на възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Имота бил земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и , той е подлежал на реституция по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ. Такова производство не било проведено. Фактът, че имота не е включван в ТКЗС, не означавал че той не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Неправилно съдът приел,че мота не подлежал на възстановяване по този закон , тъй като не попадал в хипотезите на чл. 10 ал. I -14 и за него нямало данни да е включван в ТКЗС или друга подобна организация. Разпоредбата на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ урежда хипотеза за възстановяване на земеделски земи на собствениците или наследниците на земеделски земи , които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В съдебното решение също погрешно било прието ,че имота никога не е бил държавна или общинска собственост ,поради което не намират приложение разпоредбите на чл.10 б ал.5,чл. 24. ал.I и чл.19 от ЗСПЗЗ. Собственост за държавата била възникнала при хипотезата на предложение трето на чл.77 от Закона за собствеността - по друг начин определен в закона. В конкретния случай чрез осъществяване на фактическият състав на чл. 10 б ,ал.5,чл. 24. ал. I и чл. 19 от ЗСП33. Според чл.45.ал.1 от ЗСПЗЗ Земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие. Във фактическият състав на нормата на чл.10 б. ал.5 били включени няколко предпоставки. Имота бил земеделска земя и бил застроен. Правнорелевантите предпоставки за да възникне на право на собственост за държавата били имота да е земеделска земя и да е застроен. Имотът попадал в хипотезата на чл.53 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи .Съгласно нормата „ Земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред, е държавна или общинска собственост.“ Сградата в имота била построена преди приемането на ЗСПЗЗ през 1991 г. и както самите ищци твърдят липсват данни земята да е отчуждена предоставена или да е променено предназначението по установения ред и са налице всички предпоставки на правната норма за да се приеме, че имота е държавна собственост. Районен съд Пазарджик е приел, че са налице всички условия и ищците са придобили право на собственост върху имота по давност н наследство. Жалбоподателите считат,че са съществували във времето забрани за придобиване по давност на имота държавна собственост. Съдът приел, че владението на имота от наследодателите им е започнало през 40 -те години на минали век. С Приемането на чл.2 от Закона за собствеността, в редакцията от 1951 г държавната собственост е част от социалистическата собственост и според чл.86 от ЗС давност върху нея не е текла. С промяната на редакцията на ЗС от 1990 г. т.нар. социалистическа собственост се разделя на държавна и общинска, като придобивната давност не е текла и за двата вида собственост до 1996 г. След 1997 г. със разпоредбата на чл.24 ал.7 от ЗСППЗ (ДВ. бр. 88 от 1998 г). е въведена категорична забрана за придобиване по давност на земи от държавния поземлен фонд. Въпреки, че, наследодателите са упражнявали фактическа власт върху процесният имот не е налице необходимия срок на владение за придобиване на собствеността върху имота по давност. Молят решението да бъде отменено и иска отхвърлен. В срок е постъпил писмен отговор от Т. Г. и С. Ф.. Оспорват жалбата. По делото било установено от приетите писмени доказателства, заключението на експерта и показанията на разпитаните свидетели ,че с предходния кадастрален план на с.••••••••• заснет преди одобряване на дворищнорегулационния план през 1945 год. имот пл.№137 е заснет и записан в разписната книга на н-ци Г.И.Н.. За този имот е бил отреден парцел 711-137 в кв.70, който не е предмет на предявения иск. Част от имот пл.№137 останала извън регулационния план ,а друга част е отредена за улица. Уличнорегулационния план е приложен,тъй като предвидената с регулацията улица,която минава югозападно от процесния имот е прекарана на място. Процесния имот сега е заснет като ПИ с идентификатор 10505.6.725 по КККР на с.••••••••• одобрен със Заповед №РД-18-243/24.08.2017 год. на Изп.директор на АГКК. Експерта установил ,че целият имот №725 се владее на място,ограден ,застроен с жилищна сграда и сгради на допълващо застрояване,че е застроен и съседния имот от северозапад /бившия парцел VI1-137/ с жилищна сграда, констатирало е ,че няма данни процесния имот да е включван в блок на ТКЗС,или пък да е включван в двора на ТКЗС с.•••••••••. От показанията на разпитаните свидетели - Д.В.Г. брат на починалия съпруг на Т. Г. и Й.Д.Б., които имат лични възприятия за имота и местонахождението му, се установило ,че дворното мястото е оградено от някога ,откакто се помнят и двамата,че пътя си е съществувал, а двора е ползван само от собствениците ,и никога не е било ползвано от ТКЗС с.•••••••••,че имота е застроен преди много години. Св.Бодурова установила ,че нейния чичо- бащата на ищцата - е имал имот в с. •••••••••,че тя е родена „в същия двор“,че най-напред нейния чичо е направил къщата, а след това и баща й,че там са родени децата им и че са остарели в този двор. Установява още ,че имота винаги е бил ограден. Твърдението във въззивната жалба ,че процесния недвижим имот е бил държавна собственост към 1945 год.,когато е одобрен дворищнорегулационния план на с.••••••••• било неоснователно. Към този момент действащ бил Законъ за държавните имоти /обн.в ДВ бр.66/25.03.1941 г. отм.ДВ бр.300/22.12.1948 г./. Съгласно разпоредбата на чл.З от този закон “Държавни са недвижимите имоти,които не принадлежат никому“. Процесният имот към заснемане на кадастъра и одобряване на дворищнорегулационния план на с.••••••••• е принадлежал на н- ци на Г.И.Н. и е записан като собственост на н-ци на Г.И.Н., а се установило от показанията на свидетелите ,че това е дядото на бащата на ищците . Разписния списък е неотменна част при изработването на кадастралната карта и в него се вписват собствениците на заснеманите имоти ,които са известни , установени към този момент. Имотът изначално и до настоящия момент имал селищен характер . Уличната регулация е приложена и имотът граничи с улици от две страни. Както процесния имот,така и съседните имоти са застроени с жилищни сгради. Свидетелите установили,че процесния имот е владян и стопанисван от наследодателите на ищците и е бил собственост на н-ци на Г.Н.. Ответниците се позовават се на съдебна практика , според която такава категория земи могат да бъдат придобивани по давност и този който в съдебния процес оспорва тази възможност следва да установи правоизключващото си възражение , като примерно докаже,че имота е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин. Съдът ,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното: Предявен е установителен иск за собственост , с правно основание чл.124 ал.1 от Граждански процесуален кодекс. В исковата си молба против Министерство на земеделието и храните ищците Т. Г. и С. Ф. твърдят , че са наследници по закон на Г.Б.Н., починал на 27.05.1974 год. и на Ц.Г.Н. , починала на 08.11.1993 год. Със Заповед № 3286 и 3285 от 19.04.1945 год. била одобрена дворищна и улична регулация на с.•••••••••,общ.•••••. Заснет бил имот № 137,като за част от него е отреден парцел VІІ-137 в кв.70 по плана на с.•••••••••, част от него е отреден за уличната регулация, а останалата част от имот пл.№137 е попадал извън регулацията на селото . Уличната регулация е приложена. Имот пл.№137 е заснет в границите си,такива каквито са били към момента на заснемането. Съседите на оставащата извън регулация част от имот пл.№137 са част от имот пл.№140, останала извън регулационния план на с.•••••••••, улица , общ мера и парцел VIII-137. С нот.акт №176,том П,н.д.№846/1990 год. на нотаруис при РС- Пазарджик, Ц.Н. била призната за собственик.по силата на наследство и давностно владение на 1 / 3 ид.част от дворно място от 1400 кв.м.представляващо цялото имот пл.№137- извън регулацията, квартал 70 по плана на с.•••••••••,ведно с 1 /3 ид-част от построената в имота жилищна сграда при съседи на имота : В.Ч.,И.К. и от две страни улица и същия имот . С нот.акт № 27,том Ш,н.д.№847/90 г. на нотариус при РС Пазарджик Ц.Н. прехвърлила на дъщеря си Т. Г. имота срещу задължение за гледане и издръжка. Със Заповед №РД-18-243/24.08.2017 год. на Изп.директор на АГКК били одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на с.•••••••••,общ. •••••. Към исковата молба е приложена Скица №15-1256515/ 06.12.2024 год. издадена от СГКК- Пазарджик на ПИ с идентификатор 10505.6.725 ,адрес на поземления имот с.•••••••••,площ 1726 кв.м.,трайно предназначение на територията - земеделска,начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя,категория на земята - 0, при съседи :10505.6.726, 10505.6.724, 10505.693,10505.502.647,10505.502.883. В скицата е вписано : Собственици по данни на КРНИ 1. Държавен поземлен фонд- Няма данни за идеални части, Няма документ за собственост издаден от ОСЗГ Пазарджик и Т. |Г. -собственик на 1 / 3 ид.част съгласно нот.акт №27,том III ,дело №847 от 13.04.1990 год. на Нотариус при РС Пазарджик. Имот пл.№ 137 бил собственост на Г.И.Н.- дядо на Г.Б.Н.. В частта от имот пл.№137, попадаща извън регулационния план на с.••••••••• при заснемането му през 1945 год., а по одобрените КККР на с.••••••••• ,представляващ ПИ с идентификатор 10505.6.725 , родителите на ищците Г.Н. и Ц.Н. построили жилищна сграда , около 1944- 45 год. От тогава семейството- родителите и двете им деца живели в това жилище и дворното място и го владели непрекъснато ,до настоящия момент. Това е било единствено жилище,задоволяващо жилищните им нужди . Установено било владение от 1945 година , продължило до смъртта на родителите и после продължено от наследниците им. Имотът никога не бил включван в блок на ТКЗС,не е бил част от стопанския двор на създаденото ТКЗС с.••••••••• и имал селищен характер . Уличната регулация била приложена и имотът граничи с улици от две страни. Както процесния имот,така и съседните имоти били застроени с жилищни сгради. Този имот не подлежал на възстановяване съгласно ЗСПЗЗ, тъй като за него не се прилага разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и не може да бъде включен във фонда но чл.19 ЗСПЗЗ. Молят да бъде прието за установено ,че Т. Г. и С. Ф.са собственици на ПИ с идентификатор 10505.6.725 .адрес на поземления имот с.•••••••••,площ 1726 кв.м..трайно предназначение на територията - земеделска,начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя,категория на земята - 0, при съседи :10505.6.726, 10505.6.724, 10505.693,10505.502.647,10505.502.883. Видно е от изложените обстоятелства , че иска е насочен по отношение на Държавата ,която с оглед характера на имота ,на основание чл.24 ал.12 от ЗСПЗЗ се представлява от Министъра на земеделието и храните/не от Министерството/. В определението си по чл.140 от ГПК съдът е приел,че надлежен ответник е Държавата и е провел производството с участие на упълномощено лице от представителя на Държавата министъра на земеделието и храните. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорват иска ,като твърдят , че държавата е собственик на описания в исковата молба имот. Ищците се легитимирали като собственици на 1/3 идеални части от 1400 кв.м, като останалата част от имота била собственост на Държавата. Правото на собственост за държавата е възникнало при хипотезата на предложение трето на чл.77 от Закона за собствеността - по друг начин определен в закона. В конкретния случай чрез осъществяване на фактическия състав на чл.10 б ,ал.5, 24, ал.1 и чл.19 от Закона за собствеността и ползването на земдеделските земи. Според чл.45,ал.1, от ЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие. Законодателят предвидил Общината да стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Определянето на имотите се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция 'Земеделие ’, в която участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства. Чрез издаване на административна заповед Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ по местонахождение на имотите одобрява протоколните решения на комисии чиято цел е да определи имотите които да бъдат предадени на общините. Предават се само и единствено незастроените имоти с липса на заявени реституционни претенции към тях, имотите върху които са проведени строителни мероприятия остават Държавния поземлен фонд - чл. 10 б ал.5 ЗСПЗЗ. Такъв бил случая и с имот с идентификатор 10505.6.725 по КККР на с.•••••••••, община ••••• , тъй като в същия е имало извършено строителство. Във фактическият състав на нормата на чл.10 б, ат.5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са включени няколко предпоставки. Според закона земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са държавна собственост, а в случаите по ал. 2, т. 1 - общинска собственост. Законодателят препраща към обстоятелствата по ал. 1 от нормата на чл. 10 б, а именно : Собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Имота бил земеделска земя и бил застроен. Законодателят не поставя условие, имотите да са били включвани в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства. Правнорелевантите предпоставки за да възникне на право на собственост за държавата са, имота да е земеделска земя и да е застроен. Налице била и хипотезата на чл.53 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи . Сградите, находящи се в имота били построени преди приемането на ЗСПЗЗ през 1991 г. и както самите ищци твърдят липсват данни земята да е отчуждена предоставена или да е променено предназначението по установения ред . Ищците се позовават на придобивна давност , като във времето съществували забрани за придобиване по давност на имота държавна собственост. Излагат доводи по повод законодателството по тези въпроси и пряват извод, че дори и да се приеме, че наследодателите са упражнявали фактическа власт в периода от 1945 г. до 2025 г. не биха могли да придобият имота по давност Твърдят още ,че имота е земеделски и е подлежал на рестутция по този закон. Възможността за включване на имоти в ДПФ е била предвидена в нормата на чл.26 ал.2 от ЗТСУ,която в редакцията и към влизане в сила на закона през 1973 година е предвиждала ,че недвижимите имоти, които се изключват от строителните граници на населеното място, се включват в държавния поземлен фонд, а когато собствениците са кооператори - във фонд на трудово-кооперативното земеделско стопанство, след като: 1) на собственика безвъзмездно е отстъпено право на строеж върху държавен парцел, съответно собствеността на парцел на трудово¬кооперативното земеделско стопанство, ако няма в населеното място, в местожителството си или другаде имоти за задоволяване на жилищните и здравните нужди на семейството и на роднините му по права линия до втора степен; 2) пзавоимащият е обезщетен за имота и подобренията в него (сгради,постройки, съоръжения и трайни насаждения). Обезщетението се определяло при условията и по реда, посочени в правилника за приложение на този закон; 3) на правоимащия е осигурено подходящо жилище, когато изключеният имот е служил за задоволяване на жилищни нужди. Заповедта за включване на имота в държавния поземлен фонд, съответно във фонда на трудово-кооперативно земеделско стопанство, се съобщавала на заинтересуваните по реда на Гражданския процесуален кодекси е подлежала на обжалване. Имотcj бил включен в обхвата на одобрената кадастрална карта, като характерът на земята е на частна държавна собственост. Съдът ,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното: Съдът е приел в определението си по чл.140 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване , че, че ищците са наследници по закон на Г.Б.Н., починал на 27.05.1974 г. и Ц.Г.Н., починала на 08.11.1993 г.Приел е още ,че не е спорно и че с нотариален акт №176, том II, н.д. № 846/1990 г. на нотариус при РС Пазарджик, Ц.Г.Н. била призната за собственик, по силата на наследство и давностно владение на 1/3 ид.част от дворно място от 1400 кв.м., представляващо цялото имот пл. №137 - извън регулацията, квартал 70 по плана на с. •••••••••, ведно с 1/3 ид.част от построената в имота жилищна сграда при съседи на имота: В.Ч., И.К. и от две страни улица, а с нотариален акт № 27,том III, н.д. № 847/90 г. на нотариус при РС Пазарджик, Ц.Г.Н. прехвърлила на дъщеря си Т. Г. Г. срещу задължение за гледане и издръжка горепосочените ид.ч. От приложените към исковата молба доказателства , действително се установява ,че Г.Н. б.ж. на с.••••••••• е починал през 1974 година и е оставил за свои наследници съпруга – Ц.Н. и дъщери - С. Ф. и Т. Г.. След смъртта на Ц.Н. през 1993 година , тя е наследена от двете си дъщери. С нотариален акт №176, том II, н.д. № 846/1990 г. на нотариус при РС Пазарджик е признато ,че Ц.Н. е придобила по давност и наследство 1/3 ид.част от дворно място от 1400 кв.м., представляващо цялото имот пл. №137 - извън регулацията, квартал 70 по плана на с. •••••••••, ведно с 1/3 ид.част от построената в имота жилищна сграда. Този нотариален акт не е оспорен от ответника. На същата дата с нотариален акт № 27 том ІІІ нот.д.№847/1990 година Ц.Н. е прехвърлила на Т. Г. този свой недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. По делото е прието заключение ,като от него се установява ,че през 1945 г са одобрени кадастрален и регулационен план на населеното място – с.•••••••••. В кадастралния план е заснет имот пл.№137,за който е отреден парцел VІІІ-137. Една част от имота попада в улица , а друга част от около 1130 м2 остава извън регулация. И до момента е в сила тази регулация. В разписната книга към плана от 1945 г имот пл.№137 е записан на н-ци на Г.И.Н.,като са вписани и собствениците на парцел VIII- 137. През 2017 г е одобрена нова кадастрална карта на населеното място, като е обезсилен кадастралният план от 1945 г.В тази карта е заснет поземлен имот с идентификатор 10505.6.725, с площ 1746 м2, земеделска територия, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя.В имот №725 е включена частта от около 1130 м2 от бившия имот пл.№137 по плана от 1945 година , а останалата част от имот №725 включва площ, която е извън бившия имот пл. №137. Владението на място е върху имота в границите ,заснети в кадастъра. Имота е ограден с мрежа на бетонови колове и е застроен със жилищна сграда и сгради на допълващото застрояване. Предвидената улица е реализирана и в близост се намират и други застроени имоти. В съдебно заседание ,отговаряйки на поставените въпроси експерта е изяснил още ,че откъм двете улици ,с които граничи имота е ограден с телена мрежа. Няма ограда между него и УПИ VІІІ-137. Експерта е изяснил още ,че имот с идентификатор 10505.6.725 от КККР на с. ••••••••• се владее в границите ,в които е заснет. При огледа експерта е установил ,че имота е застроен ,като сградата е стара , но няма конкретни данни за момента на строителството и. Събран са гласни доказателства , като е проведен разпит на двама свидетели , посочени от ищците. Св.Гешев е на 87 година.Ищцата Т. Г. е негова снаха .Самия свидетел също има имот в селото и сочи ,че често го посещава и съответно има наблюдение и за имота , предмет на спора. Този свидетел е идентифицирал имота , предмет на спора по представената му скица , като установява ,че този имот е ограден от 50 -те години на миналия век. В имота и в къщата живеело семейството на неговия брат. В имота попадащ в регулацията живеел единия брат ,а в имота – предмет на спора семейството на ищцата Г..В тези имоти се родили децата им.Преди имало стари къщи ,които били съборени и построени настоящите, именно през 50-те години. Този имот не попадал в блок на ТКЗС и никога по отношение на него не били възниквали спорове. Св.Й.Б. е на 79 години ,живее в селото и е първа братовчедка на страните. Семейството и е живеело в същия „двор“ ,като чичо и – бащата на ответниците пръв направил къща. Имотът бил ограден откъм улиците и тази ограда съществува от както помни свидетелката.След претендирания имот било полето. Свидетелката установява,че имотът бил владян винаги от нейния чичо. От ответника е представена справка , според която имота е описан като „Друг жилищен терен с площ 4.602 дка, вид на територията по предназначение - населени места, вид собственост - държавна частна.“ Според ОбСЗ собственик на имота е ДПФ и начина на придобиване е – по ЗСПЗЗ. Тази справка, предоставена от ответника и поведението му в процеса обуславят правния интерес на ищците от предявяване на установителния иск за собственост. Не се твърди ,няма и данни за съставен акт за държавна собственост , за предприети действия по отчуждаване на имота или обезщетяване на собственици. При така приетата фактическа обстановка ,съдът намира предявения иск за основателен. Конкретния имот никога не е имал характер на земеделска земя.Той е бил жилищен по естеството си , застроен с жилищна сграда, построена през 50-те години на миналия век. Безспорно установено по делото е ,че целия имот / и с частта ,включена в регулацията / е бил на дядото на ищците ,като впоследствие неговите синове са живели в имота,в който всеки си е построил жилищна сграда и живял със семейството си. В разписната книга към плана от 1945 година , който действа и към момента имота е записан на наследници на Г.И.Н.. От скицата на вещото лице е видно ,че за имота има инфраструктура – граничи с две улици и е жилищен. Наоколо има също застроени имоти. Установено е по делото ,че този имот не е бил земеделска земя, не е отнеман по никакъв начин и включван в блок на ТКЗС.Обстоятелството ,че от 1945 година е бил извън регулацията само, не позволява такъв извод. Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти,а именно земеделски земи.Този имот – застроен със стара жилищна сграда ,според доказателствата още преди образуване на ТКЗС не е имал характер на земеделска земя и това е достатъчно , за да се приеме,че по отношение на него не са приложими реституционните норми на ЗСПЗЗ. При това положение няма никакво основание държавата да придобие права върху този имот. Отделно от това не всички земеделски земи подлежат на възстановяване ЗСПЗЗ . В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 З. /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината и държавата не намира опора в закона. Имота винаги е владян от наследодателите на ищците и тях самите. Всъщност ответникът не е оспорил факта на владението и неговата продължителност , а се основава само на забрана за придобиване на имоти, които са държавна собственост. Своите права ответникът основава на нормата на чл.77 от ЗС ,съответно чл. 10 б ,ал.5,чл. 24. ал. I и чл. 19 от ЗСПЗЗ.Тези норми са приложими към имоти, които попадат по действието на ЗСПЗЗ – земеделски земи, които фактически или юридически са били отнети от техните собственици по някой от начините, посочени в чл. 10, ал.1-14 от закона, но собствеността върху които не може да бъде възстановена поради наличието на визирани в закона пречки за реституция, съответно които не са били заявени за възстановяване по административен или по исков ред в сроковете по чл. 11, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ. Съдът вече изложи доводите си ,че по отношение на тези имоти специалният закон – ЗСПЗЗ е неприложим , поради което и няма никакво основание държавата да придобие права върху имота. Следователно не е имало никакви пречки за придобиване на имота по давност. Не може да се приеме, че придобиването по давност на имота е изключено , поради забраната на чл.86 от ЗС,както и с оглед спирането на придобивната давност по силата на §1 от ЗИД ЗС до 31.12.2022 година, тъй като тази забрана е неотносима към конкретния имот, който не съставлява частна държавна собственост нито би могъл да се трансформира в такава. Неоснователно е позоваването на нормата на чл.45 от ЗСПЗЗ,/всъщност очевидно се има предвид същата норма на ППЗСПЗЗ/ който текст е относим към задълженията и действията на органите на поземлената собственост във връзка с установяване на права ,но няма отношение към възникване на права. Липсват каквито и да било доказателства по делото , че имота на каквото и да е основание е бил или е станал държавна собственост.Няма данни за проведени процедури по ЗТСУ/отм./ или ЗСГ.Ответникът също не се позовава на такъв придобивен способ за държавата. Следователно не съществуват никакви пречки имота да бъде придобит по давност , а от доказателствата по делото е установено упражняваното владение от праводателите на ищците и тях самите.Те през целия си живот са живели в този имот , в който са си построили къща.Още повече – още през 1990 година майката на ищците се е снабдила с нотариален акт за своята наследствена идеална част от имота – 1/3 идеална част и се е разпоредила с този имот. Видно от представените документи, че именно ищцата е вписана като собственик на 1/3 идеална част от имота. Не намира приложение и нормата на чл.53 от ППЗОЗЗ, тъй както вече беше мотивирано не се касае за земеделска земя , застроена преди 1991 година. По изложените съображения ,съдът намира ,че решението на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде потвърдено ,като се присъединява към мотивите му отчасти и не споделя извода ,че е установено по делото имота да е бил земеделска земя. С оглед изхода на спора на ищците се дължат сторените по делото разноски в размер на 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд