Решение № 35 от 4.2.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 28/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на „Н.“ СД против отказ № 20260106112709 -2/08.01.2026 г. на А. – Т. за вписване на промени по партидата на „Н.“ СД – заличаване на неограничено отговорен съдружник, който е починал – К.Х.С. и вписване като неограничено отговорни съдружници на неговите наследници. Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен, като излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да постанови решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване. На основание чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, А. е подала писмен отговор, в който излага твърдения, че жалбата е неоснователна, а постановеният отказ е законосъобразен. Претендира разноски. Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания, намира за установено следното: Със заявление № 20260106112709/06.01.2026 г. е постъпило искане за вписване на промени по партидата на „Н.“ СД – заличаване на неограничено отговорен съдружник, който е починал – К.Х.С. и вписване като неограничено отговорни съдружници на неговите наследници. По това заявление е постановен обжалваният отказ с мотивите, че в дружествения договор няма клаузи регламентиращи продължаването на дейността на дружеството при смърт на съдружник, следователно е налице хипотезата на чл. 93, т. 4 от ТЗ. Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 4 от ТЗ е предвидено, че събирателното дружество се прекратява със смъртта или поставянето под пълно запрещение на съдружник или прекратяването на съдружник - юридическо лице, освен ако не е уговорено друго. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ТЗ регламентира възможността за продължаване на дейността на дружеството при прекратяване на членството на някой съдружник, включително в хипотезата на настъпила смърт. Съгласно тази разпоредба с учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. При тълкуване на посочените правни норми се налага изводът, че смъртта на физическото лице - неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество, е уредено в закона като основание за прекратяване на търговското дружество. Това правило е диспозитивно, като то може да бъде дерогирано само с изрична уговорка, която е постигната между съдружниците в договора за учредяване на дружеството, с която се допуска възможността за продължаване на дейността му и след смъртта на неограничено отговорен съдружник в него. В настоящия случай в учредителния договор на „Н.“ СД не е предвидено при смърт на съдружник, дружеството да продължи за съществува. Доколкото е налице смърт на съдружник в СД и в учредителния договор не е уговорено продължаване на дружеството, последното се прекратява по силата на чл. 93, т. 4 ТЗ, поради което не може да се иска вписване по партидата му на промени в членския състав и учредителния му договор /В този смисъл Решение № 818 от 29.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 523/2005 г., ТК, Решение № 440 от 18.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 177/2007/. За пълнота на изложеното съдът следва да посочи, че цитираното от жалбоподателя Решение № 316 от 12.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 405/2025 г., I т. о., ТК е неотносимо към настоящия случай, доколкото разглежданият казус се отнася до събирателно дружество, което изрично в учредителния си договор е уговорило, че смъртта на съдружник в СД не е основание за прекратяването на дружеството. Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният отказ № 20260106112709 -2/08.01.2026 г. на А. – Т. е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Водим от горните мотиви, С. окръжен съд