Решение № 11001 от 5.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6834/2026 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД от ищеца „ЗАД Армеец“ АД срещу ответника Столична община за заплащане на сумата от 431,16 евро, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щета № 10121030102699, за вреди върху лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № •••, нанесени при попадане в дупка на пътното платно в гр. София на 25.05.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /16.03.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата о т 167,16 евро – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода 11.03.2023 г. до 11.03.2026 г. Ищецът твърди, че на 25.05.2021 г. лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № •••, при движение по пътното платно на моста с река Искър на ул. „Христо Ботев“, кв. „Нови Искър“, преминава през препятствие – огромна дупка, която не била обезопасена или сигнализирана с пътни знаци. В резултат на удара за лекия автомобил възникнали щети – повреда по предна дясна гума и предна дясна джанта. Сочи се че по силата на застрахователна полица № 0306Х0596106 за застраховка „Каско на МПС“, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила, като периодът на застрахователното покритие бил от 15.10.2020 г. до 14.10.2021 г. Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения, застрахователят е изплатил на 20.07.2021 г. в полза на сервиза, отремонтирал автомобила, застрахователно обезщетение равняващо се на сумите, необходими за отстраняване на щетите, възлизащо общо на сумата от 833,28 лева. Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на ответника, имащ нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката на процесния пътен участък. Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и за определените ликвидационни разходи в обичаен размер от 10 лева /общо 843,28 лева/ срещу причинителя на вредата - ответника Столична община. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, получена от последния на 27.07.2021 г., но не е последвало доброволно плащане на претендираната сума, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи сумата от 167,16 евро за периода от 11.03.2023 г. до 11.03.2026 г. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община. Оспорва се предявеният иск по основание и размер. По същество на спора ответникът оспорва изложената в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм на увреждането, както и наличието на причинна връзка между описаните вреди и събитието. Твърди, че процесното обезщетение е заплатено без правно основание от ищеца, поради което ответникът не следва да бъде обвързан от взетото решение. Оспорва иска и като недоказан по размер, а в случай, че бъде доказана претенцията, същата се оспорва като завишена и не отговаряща на средните пазарни цени. Релевира възражение за изключителна вина, евентуално – за съпричиняване от страна на водача на автомобила. Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски. Прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното: Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното вредоносно събитие, факта на плащане на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието. При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения, в това число – възражението за изключителна вина, евнтуално - съпричиняване, а именно – че водачът е нарушил правилата на чл. 51 и чл. 55 ЗДВП. Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред Софийски районен съд, са събрани писмени и гласни доказателствени средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза. Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема следното: От представените по делото документи се установява, че по отношение на увреденият лек автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско”. Според приложимата клауза застрахователят покрива пълна загуба (тотал щета) или частично увреждане на застрахованото МПС, причинени при настъпване на ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като в общите условия на застрахователя не са предвидени изключения от застахователното покритие, касаещи щети върху автомобилни гуми.С оглед на изложеното, реализираното застрахователно събитие представлява покрит риск. Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във връзка с процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № 10121030102699, като съгласно изготвените описи на щетите са установени уврежданията върху предна дясна гума и предна дясна джанта. От представеното по делото възлагателно писмо /л. 16/ се установява, че застрахователят е възложил ремонта на автомобила на сервиз „Порше Интер Ауто БГ“, като не е спорно, че е заплатил по негова сметка сумата от 833.28 лева, съгласно издадената от сервиза калкулация по щета и фактура. Не е спорно по делото, че освен разходите за ремонт, застрахователят е стори разходи по ликвидационната преписка в размер на 10 лева. От събраните по делото писмени доказателства – декларация за щета, от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, както и от събраните свидетелски показания на водача на процесното МПС – О. С. Ц., които съдът кредитира като обективно и добросъвестно дадени, съдът намира, че по делото се установява следният механизъм на ПТП: На 25.05.2021 г., около 08:00 часа, лек автомобил „Фолксваген Кадди" с рег. № ••• се движи по ул. „Христо Ботев“, кв. „Нови Искър“. Преминавайки моста на р. Искър, попада в несигнализирана дупка на пътното платно, намираща се в неговата лента за движение. Вследствие на попадането в дупката, биват увредени предната дясна гума и дясна джанта на автомобила. Разпитан като свидетел по делото, водачът потвърджава, че представената по делото декларация за щета е написана и подписана от него, като той е нарисувал скицата на процесното ПТП. От разказа на водача се установява, че препятствието е било голямо по размер, не е било обозначено, като въпреки че водачът го е забелязал непосредствено преди да попадне в него, не е могъл да го избегне, доколкото в лентата за насрещно движение е имало друг автомобил, а в дясното от него – мантинелата на моста. Сочи, че за да продължи движението си се е наложило да смени на място спуканата гума. Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, че описаните щети /предна дясна гума и предна дясна джанта/ се намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП. Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е именно ответникът по спора /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината, като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е бил задължен да осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху автомобила вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че събраните доказателства формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което съдът намира за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие и на нанасяне на имуществени вреди върху автомобила вследствие на противоправно бездействие от страна на ответника. Относно размера на регресната претенция за заплатено застрахователното обезщетение: По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема, че КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. От заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява, че средната пазарна стойност на щетите върху лекия автомобил, който към датата на ПТП е на 1 г., 7 м 4 дни, възлиза на сумата от 833.28 лева. Съдът приема, че обичайната стойност на ликвидационните разноски е между 10 и 30 лева, в която граница попада и определеният от застрахователя размер от 10 лева. По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение за ремонт на автомобила, ведно с ликвидационните разноски, т.е. общо за сумата от 843.28 лева /431.16 евро/, поради което искът се явява изцяло основателен. По отношение на заявеното от ответника възражение за съпричиняване: Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС. От събраните по делото доказателства не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на увреденото МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, което да е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД . Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с превишена скорост. Липсват доказателства, които да сочат, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост или под въздействието на алкохол. Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП , за да е налице задължение за последния да избира скоростта, така че да може да спре. Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен в доказания по делото размер от 431.16 евро, като в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД: Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Видно от изложените мотиви, съдът формира правни изводи за наличието на главен дълг. Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД , като ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно, за поставяне на ответника в забава е необходима покана. В случая по делото е представена регресна покана, получена от ответника на 27.07.2021 г. /л. 28/, като считано от изтичането на дадения с поканата 14-дневен срок, ответникът е изпадал в забава. С оглед на това, предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, доколкото е заявен от по-късен момент, се явява основателен за пълния предявен период – 11.03.2023 г.-11.03.2026 г. Същият е явява и изцяло основателен в пълния му заявен размер от 167.16 евро, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само ищецът в производството. В исковото производството пред Софийски районен съд ищецът е доказал извършването на разноски в размер на 51.12 евро – държавна такса, 200 евро – депозит за САТЕ, 40 евро – депозит за призоваване на свидетел. Претендирал е и разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 102.26 евро. Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 393.38 евро. Така мотивиран, съдът