Решение № 231 от 4.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 253/2026 г.

Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР. С. П. Т. ЕГН •••••••••• от •••, чрез адв. П. Т., съдебен адрес •••, председател на управителния съвет на сдружение с обществено – полезна дейност „СПОРТЕН КЛУБ ПО ТЕКБОЛ „АСЕНОВЕЦ“ ЕИК 206030988 , иска отмяна на Отказ № 20260326170009 от 30.03.2026г. на АВ – ТР, постановен по Заявление обр. А15 вх. № 20260326170009 от 26.03.2026г. за заличаването му като председател и член на управителния съвет, както и за заличаване на обявения телефонен номер за контакти на сдружението. Твърди, че отказът е незаконосъобразен. Мандатът му като председател на управителния съвет е изтекъл на 30.01.2024г. С писмено заявление от 13.03.2026г. е заявил и прекратяване на членството си в сдружението по реда на чл.22 ал.1 т.1 от ЗЮЛНЦ, както и освобождаване и заличаване като председател на сдружението поради изтекъл мандат като е оттеглил съгласието си личният му телефонен номер да фигурира в търговския регистър по партидата на сдружението. Счита, че посоченият от длъжностното лице мотив за отказ – липса на решение на ОС за освобождаването му като председател и член на УС, е необходимо само при предсрочно освобождаване преди да изтече мандата, а не в резултат на изтекъл мандат, в който случай не е необходимо такова решение. Твърди, че изтичането на мандата е самостоятелно юридическо основание за заличаване, тъй като членовете на управителния съвет се избират за срок от четири години, който в случая е изтекъл на 30.10.2024г. С изтичане на мандата се прекратява представителната власт на членовете на УС по силата на закона без необходимост от допълнително решение за освобождаване. Решение на ОС по чл.25 ал.1 т.3 от ЗЮЛНЦ е нужно само при предсрочно освобождаване , но не и при обективно настъпило прекратяване поради изтичане на срока. Счита, че изискване на решение на ОС при изтекъл мандат въвежда несъществуващо в закона условие и противоречи на принципа за срочност на мандатните правоотношения. Също така участието в управителен орган е по волята на лицето и то не може да продължи да заема длъжността, след като вече не желае това. На становище е, че трябва да се признае възможността с едностранно изявление да се прекрати заеманата длъжност без необходимост от решение на ОСС – в този смисъл се позовава на съдебна практика. Също така изразява становище, че следва да се признае и право на вписване на това обстоятелство на заинтересованото лице, което да може да заяви заличаване на личните си данни, включително в случая и телефона си. Членството му в сдружението е прекратено в резултат на едностранно изявление и за това също не е необходимо решение на ОС. АВ – ТР в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли по изложените в отказа мотиви. Претендира юрисконсултско възнаграждение от 150лв. Жалбата е допустима, защото изхожда от заявителя пред търговския регистър, по чието искане е постановен отказ. Отказът е от 30.03.2026г., жалбата е от 06.04.2026г., поради което срокът от седем дена е спазен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователно. Справката в ТР сочи, че жалбоподателят – сдружение с нестопанска цел за осъществяване дейност в обществена полза, е с вписани представляващи С. П. Т. като председател, А.И.М. като член на управителния съвет и Н.Д.З. като член на управителния съвет, които представляват сдружението поотделно. Органи са общо събрание и управителен съвет. Мандатът на органите на управление е четири години по устав, с дата на изтичане 30.01.2024г. Според обявения устав на сдружението, членството се прекратява с едностранно писмено волеизявление до сдружението – чл.10 ал.1 т.1; общото събрание избира и освобождава членовете на управителния съвет – чл.13 ал.1 т.2; общото събрание се свиква от управителния съвет или по инициатива на 1/3 от членовете му – чл.14 ал.1; управителният съвет се избира за срок от 4 години с право на преизбиране като той избира от своя състав председател – чл.18 ал.3; заседанията на управителния съвет се свикват и ръководят от председателя – чл.20 ал.1; сдружението може да се представлява от председателя и от членовете на управителния съвет поотделно – чл.21. На 26.03.2026г. С. Т., в качеството на представляващ сдружението, е подал заявление за заличаването на представляващия и на органите за управление, както и на обявения телефон на сдружението. Освен пълномощно, е приложил заявление вх. № 1/2026г. от негово име до УС и ОС на сдружението, с което заявява, че желае да бъде освободен и заличен като председател на сдружението поради изтичане на мандата и е оттеглил съгласието си телефонния му номер да бъде посочват публично като достъпен регистриран телефон на сдружението. Представил е и заявление вх. № 2/2026г., пак от негово име до същите органи на сдружението, с което на основание чл.10 от устава и чл.22 ал.1 от ЗЮЛНЦ е заявил желание си за доброволно прекратяване на членството си в сдружението. С обжалвания отказ от 30.03.2026г. длъжностното лице е приело, че от компетентността на общото събрание е да избира и освобождава членове на управителния съвет, съгласно чл.25 ал.1 т.3 от ЗЮЛНЦ и чл.13 ал.1 т.2 от устава, и тъй като към заявлението не е представено решение на компетентния орган, е отказано вписване. Посочило е, че законодателят не е предоставил на член на УС процесуалната възможност да поиска заличаването си сам, както и по прекратяване на участие в дружеството, поради което не е легитимирано лице да подаде заявление за вписване на тези обстоятелства. Член на УС се освобождава въз основа на решение на ОС, поради което е необходимо удостоверяване на свикването и провеждането на ОС. Законовата процедура не може да се заобиколи като члена на УС сам подаде от негово име молба в този срок при изтичане на срока на мандата му и непредприемане на действия от ОС. Счело е, че участието в дружеството е доброволно и всеки член може да го прекрати едностранно, но при участие в органи с възложени правомощия по управление и разпореждане е въведен по – строг режим от законодателя за освобождаване. Отказът е частично законосъобразен. По силата на чл.18 ал.4 във вр. с чл.18 ал.1 т. 3 от ЗЮЛНЦ на вписване в търговския регистър подлежат както имената на членовете на управителния орган и на представляващите сдружението, така и промяната на тези данни. Прочитът на чл.18 от ЗЮЛНЦ сочи, че прекратяване на членственото правоотношение със сдружение не е от обстоятелствата, подлежащи на заявяване за вписване. Вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят само от лицата, посочени в чл.15 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ или техни пълномощници, по изключение лица, изготвящи ГФО по ЗСч. Когато има промяна в лицата, които представляват едно сдружение, заявлението за вписване се подава или от новоизбраното лице, или от другите вписани представляващи сдружението. Заявление за вписване, подадено от нелегитимирано по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ лице, води до порок на вписването по смисъла на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ – недопустимо вписване, съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1-2002 г., ОСГК, докладчик съдията Д.П., запазило действието си и при ЗТРРЮЛНЦ. До такъв порок води и вписване на обстоятелства, неподлежащи на вписване според материалния закон – това ще е нищожно вписване. Нито в ЗЮЛНЦ, нито в ЗТРРЮЛНЦ има позитивна правна уредба, според която легитимиран да заяви вписване е всеки субект с обоснован от него правен интерес или всеки заинтересован правен субект. Нормата на чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ е императивна и не подлежи на разширително тълкуване или прилагане „по аналогия“ при предполагаема от заявителя празнота в законодателството. По отношение на юридическо лице с нестопанска цел с уредба по ЗЮЛНЦ, важат горните правила. В този закон липсва празнота или непълнота, за да бъдат прилагани по аналогия норми за търговци /разбирай чл.141 ал.5 от ТЗ за управителя, при който санкцията за проявеното бездействие е по чл.155 т.3 от ТЗ/. Юридическите лица с нестопанска цел, какъвто е жалбоподателя, имат органно представителство, чийто мандат възниква в резултат на взето решение от върховния орган – общо събрание. Членовете на управителния съвет, които в конкретния случай са изпълнителни и представителни органи на сдружението, се вписват въз основа персоналното им избиране с решение на общото събрание. Видно от цитираните норми на устава на жалбоподателя е, че всеки един член на управителния орган има право поотделно, т.е. самостоятелно, да представлява сдружението, а не само председателя. Това означава, че при отпадане или изгубване на качеството член на управителния съвет на сдружението на един от тях, другите членове са лицата по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ, оправомощени да заявят за вписване настъпилата промяна. Което сочи, че заявление, изходящо от члена на управителния съвет в лицето на С. Т., твърдящ отпадане на това му качество и искащ заличаването си, е заявление, изходящо от нелегитимирано лице по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ и вписване въз основа на такова заявление е недопустимо вписване - опорочено. Следва заявлението да изхожда от другите двама вписани членове на УС, които имат право да представляват самостоятелно дружеството, а именно А.М. и Н.З.. Доводите в жалбата, че на С. Т. следва да се признае правния интерес да иска вписване на заличаването си, защото никой не може да изпълнява една длъжност против волята си, т.е. след като е отпаднало съгласието му да бъде член на управителния съвет, то той трябва да може да заяви лично и сам заличаването си в търговския регистър, не водят до юридическия извод, че той е оправомощено от законодателя лице. Уредбата на регистърното производство, с цел сигурност, стабилност и яснота за правния статут на юридическите лица, както и с оглед охранителния едностранен характер на производството, е императивна, тълкува се стеснително и ограничено, не се прилага по аналогия и чрез тълкуване не се създават нови правни институти и положения. При липса на положителна материална норма, разписваща дадено правило, то не се извежда по тълкувателен път. Ето защо този довод в жалбата е в пряко противоречие както с действащите позитивни правни норми, така и със съдебната практика по прилагането им, така и с Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1-2002 г., ОСГК, докладчик съдията Д.П.. Основателно длъжностното лице е посочило и, че приложените към заявлението писмени документи не удостоверяват настъпване на заявеното за вписване обстоятелство – а именно отпадане на качеството член на управителния съвет и председател за С. Т.. Законосъобразно е посочено, че за да се прекрати мандатното правоотношение, следва да има взето решение от върховния орган в лицето на общото събрание, който не само избира, но и освобождаване членовете на управителния съвет независимо от основанието за това – било поради отпадане на качеството член на сдружението, било поради други предсрочно настъпили обстоятелства като заявено отпадане на съгласието за участие в този орган, било поради изтекъл мандат независимо от датата, на която изтича. Такова решение по смисъла на чл.25 ал.1 т.3 от ЗЮЛНЦ и чл.13 ал.1 т.2 от устава не е депозирано към заявлението, ведно с всички документи по свикване, насрочване и провеждане на общото събрание, но и не се твърди да съществува. В разрез с позитивния материален закон са развитите в жалбата доводи, че при изтичане на мандата на даден орган, качеството член на този орган /в случая управителен съвет/ настъпва автоматично, по силата на закона. Няма позитивна правна норма с такова съдържание в ЗЮЛНЦ. Никъде в закона не е казано, че изтичането на срока на даден мандат има преобразуващи /конститувни/ правоотношението правни последици и че в резултат на това то се прекратява. Доводът, че прекратяване на мандата с решение на общото събрание е само при предсрочно освобождаване на члена на управителния орган, а когато изтече срока на мандата, това настъпва автоматично, не е обосновано с действащото положително материално право, уреждащо юридическите лица с нестопанска цел и техните органи. Теоретично това може да звучи достоверно, но на практика, за да се приложи, трябва да има положително разписан законов текст в този смисъл, какъвто към момента липсва. За да се прояви посочената и желана от жалбоподателя правна последица след изтичане на даден срок – в случая мандат от четири години, следва да има позитивно разписана правна норма, която да визира тази последица и да я скрепява към срока /както при прекратяване на членствено правоотношение от съдружник в ООД с едностранно писмено предизвестие по чл.125 ал.3 от ТЗ/. А в случая такава норма няма и тя не може да се извежда с тълкуване или с оглед правен интерес. Ето защо доводът, че С. Т. вече не е член на УС, защото е изтекъл мандата му, е неоснователен. Чл.25 ал.1 т.3 от ЗЮЛНЦ, предвиждащ правомощието на общото събрание както да избира, така и да освобождава членовете на УС, не разграничава правното основание, поради което даден член се освобождава. Поради това законосъобразно длъжностното лице е посочило, че след като няма решение на ОС за освобождаване на С. Т. като член на УС, това обстоятелство не е настъпило и за това не подлежи на вписване. Освобождаването на Т. като председател на сдружението е от правомощията на управителния съвет, който избира от членовете си председател. Не се твърди и не се депозира протокол с решение на управителния съвет в този смисъл, поради което лицето няма данни да е освободено като председател на сдружението. Представените две заявления от Т. до органите на сдружението са без обективни данни до кого са достигнали. Те са основание членовете на управителния съвет да ги разгледат като свикат общо събрание с дневен ред по чл.25 ал.1 т.3 от ЗЮЛНЦ, както и свое заседание с дневен ред по чл.18 ал.3 от устава, но сами по себе си не са основание за вписване на промени по партидата на дружеството. Вярно е, че членството в сдружението е доброволно, както и че то може да се прекрати с едностранно писмено изявление, което Т. е упражнил, но няма данни дали адресатите са узнали тази воля, защото това не е удостоверено по никакъв начин върху заявлението. В резултат на този факт обаче следва другите двама члена на УС да свикат общо събрание, което да освободи Т. от качеството член на УС, защото липсва позитивна правна норма, според която автоматично при отпадане на качеството член на сдружението настъпва и прекратяване на членството в УС, респективно може да се поиска вписване на заличаването от заинтересованото лице. Когато законодателят разпише с позитивни норми тези правни възможности като основания с материално – правни последици, то тогава въз основа на тях ще може да се поиска директно вписване. До тогава е необходимо волеобразуването на върховния орган – общото събрание, за освобождаване на член на УС независимо от фактически състав, до което волеобразуване в случая не се е стигнало. Незаконосъобразно е отказано заличаване на обявения телефонен номер по партидата на сдружението. Към момента С. Т. все още е вписаният председател на сдружението и за това се явява легитимирано лице да подава заявления по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ. За заличаване на посочен телефонен номер не се изисква друго действие, освен отпадане на съгласието този номер да се ползва от сдружението. С молбата от 01.06.2026г. жалбоподателят е представил документ, изходящ от мобилен оператор, според който обявеният телефон е личен номер на Т., а не е телефон, регистриран на името на сдружението. При отпаднало съгласие следва заявлението в тази част да се уважи. Възприетата практика на ВКС е, че производството както пред АВ – ТР, така и пред съда, е охранително, а в охранителните производства разноски не се присъждат, на основание чл. 541 от ГПК, поради което разноски по настоящото производство не се разпределят. С оглед изложеното съдът