Решение № 16137 от 14.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 38053/2023 г.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищцата Л. В. Х. твърди, че е придобила собствеността върху следния недвижим имот - търговски обект – павилион, с идентификатор ................ по КККР на гр. ..........., находящ се в недвижим имот с идентификатор ............., на адрес .................. (стар № 4), който процесен имот е изграден съгласно одобрен проект от 14.04.1994 г., одобрен за изграждане като масивна постройка с фундаменти, като сграда, трайно прикрепена към земята. Уточнява, че процесният търговски обект е изграден и съществува като недвижима вещ по см. на чл. 110, ал. 1 ЗС, доколкото е прикрепен трайно към поземления имот по начин, непозволяващ отделянето му от земята без неговото разрушаване или съществено повреждане. Поддържа, че този имот е регистриран в регистър на търговските обекти на Столична община - район „...........“, с решение за регистрация на търговски обект от 19.01.1996 г. Посочва се, че от 19.01.1996 г. до 04.03.2003 г. имотът е стопанисван и съответно владян от ЕТ „Ж.К.“. Излага, че по силата на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 05.03.2003 г. на пом. нотариус Д. имотът е закупен от лицето Р.С.Б., а с договор от 17.03.2003 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Т. е закупен от ищцата Л. В. Х.. Излага, че понастоящем имотът, в който е изграден процесният такъв и представляващ имот с идентификатор ............., идентичен на имот с пл. № 18 с площ от 325 кв.м., включен в УПИ- парцел XII-18,19 и общински, в кв. 170, м. „...........“, е бил собственост на първоначалния ответник по настоящото дело Л. Т. Б.. Твърди, че между ищцата и Л. Т. Б. са сключвани договор за наем от 08.09.2003 г. и допълнителни споразумения към същия, както и последващи договори за наем от 13.03.2012 г. и 14.03.2012 г. с предмет временно и възмездно ползване на част от собственото дворно място с площ от около 30 кв. м., върху което е разположен собствения на наемателя търговски обект – павилион с площ от 29,50 кв. м., с които по същество Л. Т. Б. е признал многократно правата на ищцата върху търговския обект. Поддържа се, че въпреки това, с изпратени до Л. В. Х. две нотариални покани собственикът на земята Л. Т. Б. е отправил искане за преместване извън дворното място на процесния търговски обект, с което по същество е оспорил правата на ищцата върху постройката. Излага се, че ищцата е придобила собствеността върху имота на основание непрекъснато десетгодишно давностно владение, считано от 17.03.2003 г., която фактическа власт се изразява в отдаването под наем на търговския обект на трети лица. Поддържа, че договорът за покупко-продажба от 17.03.2003 г. не легитимира ищцата като собственик на процесния търговски обект и не е основание за придобиване от ищцата на имота чрез покупко-продажба, тъй като не е сключен във формата на нотариален акт. Същият установявал единствено началния момент на осъществяване на владение от ищцата върху спорния павилион. Подчертава, че Л. Т. Б. е придобил през 2001 г. единствено собствеността върху поземления имот, но не и процесната постройка. По изложените съображения ищцата Л. В. Х. отправя искане към съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот - търговски обект – павилион, представляващ имот с идентификатор ................ по КККР на гр. ..........., разположен в недвижим имот с идентификатор ............., с адрес ................., на основание давностно владение. Претендира разноски. С Определение № 15200/31.03.2025 г., в което е обективиран проектът за доклад по делото, на мястото на първоначалния ответник Л. Т. Б., починал на ...... г. в хода на процеса, на основание чл. 227 ГПК като ответник в настоящото производство е конституирана Б. Л. Б.а. Преди редовното връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, по делото е депозиран отговор на исковата молба от Б. Л. Б.а (като наследник на починалия в хода на процеса първоначален ответник Л. Т. Б.), чрез пълномощника й адв. А., с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Излага, че ищцата Х. притежава движима по характера си вещ – павилион, разположен върху собственото на ответницата дворно място. Сочи, че този павилион е придобиван като движима вещ с договори с нотариално заверени подписи, като собствеността върху последния като движима вещ не е оспорвана от Л. Т. Б., нито от ответницата. Излага, че в договора от 17.03.2003 г. за покупкопродажба, с който ищцата е придобила търговския обект – павилион изрично е отразено изявлението й, че този павилион е изграден при условията на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ, като се задължава в срока по чл. 120, ал. 4 вр. §6а от правилника да освободи имота и да демонтира павилиона. Излага, че от подписването на този договор отношенията между ищцата и ответната страна са се развивали именно при тази фактическа обстановка – собствена на Х. движима вещ, поставена в собствен на Б. недвижим имот по силата на договори за наем на земя. Сочи, че едва с отговор от 07.11.2023 г. на отправена от ответната страна покана за премахване на павилиона ищцата е отказала това с довод, че същият представлява масивна сграда. Ето защо, дори и да се приеме промяна в намерението за владение относно характера на обекта – от движима към недвижима вещ, то това е считано от 2023 г. и без да е доведена до знанието на ответницата. С отговора се оспорва процесният търговски обект да представлява недвижима вещ, която да е придобита с десетгодишно владение. Касаело се за преместваем обект, поставен по реда на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) след протоколно решение от 20.01.1994 г. на Стопанския съвет на ХФ към СУ „Климент Охридски“, като издаването на разрешение за строеж е само формален акт, удостоверяващ временния статут на този вид обекти. Оспорва се регистрацията на търговския обект в регистъра на СО - район „...........“ да има отношение към собствеността и статута на постройката. Оспорва се процесният павилион да има статут на масивна постройка и да отговаря на представените от ищцата строителни книжа. Подчертава, че в случая в полза на ищцата не е учредено и право на строеж по см. на чл. 63 ЗС. Твърди, че спрямо този обект приложение следва да намери нормата на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), при която е допустимо правото на собственост върху постройка в чужд имот без право на строеж, но което право на собственост е под прекратително условие - до момента, в който се реализира инвестиционно намерение за застрояването на терена. Посочва се, че трайното прикрепване на постройките към земята не променя характера им на временни постройки. Сочи се, че с протокол от 08.08.2023 г. сграда с идентификатор ................ е заличена, доколкото представлява преместваем обект и не подлежи на нанасяне в КККР. Твърди се, че процесният обект е незаконен и подлежи на премахване. С тези доводи ответницата Б. Л. Б.а отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски. С протоколно определение от 29.01.2026 г. на основание чл. 218 ГПК като трето лице помагач на страната на ответницата Б. Л. Б.а е конституирано лицето „САПС ...........“ ООД, ЕИК 208472414. Със същото определение на основание чл. 222 ГПК съдът е допуснал по съгласие на всички страни по делото третото лице помагач „САПС ...........“ ООД, ЕИК 208472414, да замести подпомаганата страна – ответницата по делото Б. Л. Б.а, спрямо която производството е прекратено. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесният търговски обект – павилион е изграден и съществува като недвижим имот по см. на чл. 110 ЗС, трайно прикрепен към поземления имот по начин, по който да не може да се отдели от земята без неговото разрушаване или съществено повреждане, както и че е придобила имота на твърдяното правно основание – по силата на давностно владение, осъществено в продължение на 10 години, по-конкретно изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС (фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е спокойно, явно и непрекъснато). При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията си относно характера на процесния търговски обект като движима вещ, чието отделяне от поземления имот може да се извърши, макар и с известна техническа трудност и при несъществено повреждане, обуславящо неприлагане на десетгодишното давностно владение като придобивно основание, респ. относно приложението на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) – изграждане на процесния обект като временна постройка със съгласие на съответния собственик, изразено в писмено заявление до службата при общината, с отбелязан срок на ползването му, както и изтичане на срока, съответно заемане на терена за предвиденото по плана строителство. Не е спорно по делото, че Л. Т. Б. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ............. по КККР, с площ от 325 кв. м., находящ се в гр. ..........., район „...........“, ул. „............., който е идентичен с празно място с обща застроена и незастроена площ от 325 кв. м., съставляващо имот стар пл. № 2, кв. 172, м. „...........“ по плана на гр. ........... /имот пл. № 18, парцел XII, кв. 170, м. „...........“, III част по действащия ЗРП на гр. ........... /л. 196/, описан в Заповед № РД-57-74/06.03.2001 г. на областния управител на област ........... /л. 188/, по силата на която собствеността върху посочения недвижим имот е възстановена на Л. Т. Б. на основание чл. 2, ал. 5 /нова/, изр. 2 ЗОСОИ. Страните не спорят, че Л. Т. Б. е починал на ...... г., оставяйки за единствен наследник по закон своята дъщеря Б. Л. Б.а /л. 84/, която е придобила правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ............. по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Безспорен е и фактът, че на 23.09.2025 г. Б. Л. Б.а е прехвърлила собствеността върху поземления имот на ответното дружество „САПС ...........“ ООД, ЕИК 208472414, по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 183, том I, рег. № 10146, дело № 163/2025 г. по описа на М.Г., помощник-нотариус по заместване при нотариус П.П., вписан под № 157 в регистъра на НК, с район на действие СРС /л. 302/. Не е спорно по делото, че на 17.03.2003 г. по силата на Договор за покупко-продажба на търговски обект-павилион, изграден при условията на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ /л. 16/, ищцата Л. В. Х. е придобила от лицето Р.С.Б. собствеността върху търговски обект – павилион, с площ от 29,50 кв. м., находящ се в имот с пл. № 18, с площ от 325 кв. м., който имот е включен в УПИ-парцел XI-18, 19 и общински, кв. 170, местността „...........“, гр. ..............., при съседи на имота по скица пл. „...............“, имот пл. № 19 и имот пл. № 560- общински. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, положени от продавача и купувача, с рег. № 735 на нотариус Б. Т.. Страните не спорят, че към настоящия момент собственият на ищцата търговски обект – павилион е разположен в притежавания от ответника поземлен имот с идентификатор ............. по КККР. Първият спорен момент по делото касае характера на разположения върху имота на ответника търговски обект – павилион – дали същият представлява движима, или недвижима вещ. На първо място, от приетото по делото допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза се установява, че поземлен имот с идентификатор ............., собственост на ответника, е бил част от по-голям имот – парцел I, отреден за Физико-математически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, до издаването на Заповед № РД-50-636/25.07.1995 г. /л. 350/. От приетия по делото Протокол № 1 на Стопанския съвет при Химическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 20.01.1994 г. /л. 8/ се установява, че на ЕТ „Ж.К.“ е дадено принципно съгласие да разположи павилион на указаното в нейната молба място и да извършва търговска дейност след представянето на всички необходими документи и след подписване на съответния договор. От приетото по делото Удостоверение за регистрация № 545/19.01.1996 г. /л. 200/ се установява, че търговски обект, находящ се в гр. ..............., с обща площ от 30 кв. м., в т.ч. търговска площ от 28 кв. м., стопанисван от ЕТ „Ж.К.“, с основен предмет на дейност: продажба на промишлени стоки, е записан в регистъра на търговските обекти на район „...........“. От представената кореспонденция със СО – район „...........“ /л. 198 - л. 199/ се изяснява, че обект, представляващ павилион за дрехи, обувки и козметика, стопанисван от ЕТ „Ж.К.“, е вписан с регистрация № 692/01.11.1999 г. и регистрация № 681/24.10.2000 г. и е ползван на основание сключен договор за наем, като срокът за регистрациите съгласно действащата към онзи момент Наредба за търговската дейност на територията на Столична голяма община е бил едногодишен, като след 24.10.2000 г. няма данни за вписване на търговския обект. Установява се, че всички приложени към регистрациите на преместваемото съоръжение документи /вкл. договорите за наем/ не се съхраняват в архивите на СО – район „...........“ поради изтекъл срок за съхранение. Установява се, че на 04.03.2003 г. по силата на Договор за покупкопродажба на търговски обект – павилион, изграден при условията на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ /л. 205/, ЕТ „Ж.К.“ е продала на праводателя на ищцата Р.С.Б. търговски обект – павилион, с площ от 29,50 кв. м., находящ се в имот с пл. № 18, с площ от 325 кв. м., който имот е включен в УПИ-парцел XII-18,19 и общински, кв. 170, местността „...........“, гр. ..............., при съседи на имота по скица пл. „...............“, имот пл. № 19 и имот пл. № 560-общински. Прието по делото е заверен препис от Разрешение за строеж № 22 /л. 201/, от което се установява, че на Химическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ЕТ „Ж.К.“ се разрешава съобразно одобрените проекти на 14.04.1994 г. за павилион в парцел по плана на ..................., да извършат предвидените в проекта строително-монтажни работи, да ползват част от уличното и тротоарното платно съгласно одобрения проект, да запазят временно съществуващите сгради, както е отразено в проекта, до въвеждане в действие на новата сграда, и да изградят временни сгради във връзка с организацията и механизацията на строителството /чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ/. Разрешението за строеж е без дата. След цитирания текст е отразено, че е платена такса от 100 лв. с квитанция от 15.04.1994 г. Приобщен към доказателствената съвкупност е чертеж /проект/ за търговски обект в гр. ..........., м. „...........“, одобрен на 14.04.1994 г. от ТОА „...........“ /л. 218/. Непосредствено над поставения печат „Одобрявам“ е отразено, че обектът е търговски павилион по чл. 197 ЗТСУ. Представена е обяснителна записка към чертежа /л. 219/, от която се установява, че сградата по проекта, одобрен на 14.04.1994 г., представлява два магазина с отделни входове, обединени в общ обем, със съответните складови площи и санитарни възли в задната част, като изпълнението ще бъде монолитно с носеща конструкция от стоманобетон /колони, греди и плочи/. Стените се изпълняват от кухи тухли чрез зидане на варов разтвор. Покривът е плосък с наклон за отвеждане на дъждовните води в задната част и съответно улуци и водосточни тръби. По цялата дължина той е обрамчен от стоманобетонен банд и оформен с ламаринена пола и шапка. Вратите и прозорците ще бъдат от метал и изпълнени по арх. детайли тип „решетка“, разчленени с профил 2/2 см. квадратен. Стъклата ще бъдат от 6 мм. оцветено стъкло /в светлокафяво/. Цокъл – бучарда /черна/, външни стени – ситнопръскана благородна бяла мазилка, борд на покрива – гланцирана с мраморен грис бяла мазилка. Дограмата ще бъде минизирана и боядисана в тъмночервен цвят двукратно. Приет по делото е Констативен акт № КА-003/01.08.2025 г., издаден от Столична община – район „...........“ /л. 306/. От съдържанието му се изяснява, че при извършени проверки на 16.08.2024 г. и 01.08.2025 г. от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ към отдел „Контрол по строителството“ при СО – район „...........“ се установява, че процесният търговски обект – павилион представлява едноетажна постройка от основния павилион и пристройка, функционално обединени в едно общо цяло, за производство и продажба на тестени закуски. Стените на павилиона са изградени от зидария тип „Итонг“ и леки бетонови тухли, измазани от двете страни. Покритието на покрива е от поцинкована ламарина. Подът е от бетонова настилка с облицовъчно покритие от плочки. Монтирана е дограма. Има обособена тоалетна. Едноетажната постройка няма постоянен градоустройствен статут. Съществуващата на място сграда не отговаря по разпределение, фасади, размери и квадратура на представения одобрен проект от 1994 г. Налице са данни за несъответствие с одобрения проект и издаденото разрешение за строеж. Приети по делото са заключение по съдебно-техническа експертиза /л. 253- л. 265/ и допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза /л. 338 - л. 378/, от съвкупния анализ на които се установява, че процесният павилион представлява основна постройка с пристройка към него. Основната монолитна част на процесния търговски обект представлява конструкция от носещи стени и гладка безгредова стоманобетонна плоча, без стоманобетонни пояси и стоманобетонни колони, която е поставена направо върху стените от стоманобетонни блокове. При извършено на място разкопаване е установено наличието на бетонова настилка, положена направо върху терена, при очукването на която не е установено наличие на стоманена армировъчна мрежа, нито е установено наличие на вкопани основи. В този смисъл вещото лице заключава, че основната монолитна част на павилиона не е трайно прикрепена към земята и обобщава, че при отсъствие на основи основната монолитна част на павилиона подлежи на преместване чрез повдигателни механизми и платформи и специален транспорт. При допълнително извършения от вещото лице оглед на павилиона е установено, че една част от търговския обект е изградена от носещи вертикални елементи /метални профили/, носещи хоризонтални елементи /стоманени профили/ и покритие от профилирана покривна стоманена ламарина, като металните профили са положени директно върху стоманобетонната настилка. Тази част от павилиона е присъединена към основната монолитна част на търговския обект. При извършено на място разкопаване не е установено наличието на вкопани основи. В този смисъл вещото лице заключава, че тази част на павилиона също не е трайно прикрепена към земята. Според експертизата в ЗРП, одобрени със Заповед № 549/31.12.1980 г. и действащи към 1994 г., в поземления имот, собственост на ответника, са нанесени графично като съществуващи в дъното на имота масивна едноетажна жилищна сграда с долепена до нея от западната й страна паянтова сграда, както и паянтово жилище и долепена до него от южната му страна паянтова сграда, но тези масивни сгради са сравнително далеч от уличнорегулационната линия и строителното петно, заемано от процесния търговски обект – павилион. Вещото лице е заключило, че не е възможно основите на масивното жилище да се намират под павилиона, тъй като основата на стената на масивното жилище е разположена почти на средата на поземления имот, а павилионът, който е с дължина от 820 см., не достига до нея. На следващо място, вещото лице констатира, че заснет на място като разпределение и фасадно решение, процесният търговски обект не отговаря на приложения по делото чертеж /л. 219/. В заключението са описани разликите във фасадите на процесния търговски обект и сградата по одобрения чертеж. Нито към разпределението, нито към покрива, нито към страничната фасада е отразено пристрояването, което е констатирано при извършеното на място архитектурно заснемане. Според експертизата търговският обект, одобрен за построяване съгласно чертежа на л. 219, е трайно закрепен към земята, има монолитна плоча и носещи вертикални елементи от стоманобетон, поради което не е възможно да бъде преместен. От друга страна, съществуващият на място търговски обект не отговаря по разпределение, фасади, дограма, размери и вертикален разрез, отразени на чертежа. Според заключението установените на място конструктивни елементи не съответстват на одобрения чертеж за търговски обект /л. 219/. Не се установява, че представеното по делото Разрешение за строеж № 22 се отнася за одобрения проект за търговски обект. При изслушването в открито съдебно заседание вещото лице изяснява, че пристроената към търговския обект част, изградена от метални профили, фактически представлява пристройка към павилиона, най-вероятно използвана за складиране на вещи, нещо като затворен навес. Тя не представлява необходима функционална част към търговския обект, а е допълнително построена към него с цел увеличение на складовата площ на павилиона. Потвърждава, че металните конструктивни елементи на тази пристройка могат да се разкроят и да се преместят на ново място, а ламариненият покрив също може да се отдели и да се премести. Вещото лице разяснява, че основната монолитна част на павилиона също може да бъде преместена с кран. Това е така, защото тя не е изградена със скелетно-гредова система, т.е. с колони и греди. Отпред и отзад на обекта няма стени, а витрини, които могат да се преместят. Като бъдат премахнати те, остават носещите монолитни стени, които, след като не са изградени от тухли с разтвор между тях, а единствено от леки бетонни блокове, също могат да бъдат преместени по две различни съществуващи технологии. Подчертава, че бетоновата настилка, върху която е поставен търговският обект, не представлява негов конструктивен елемент, тъй като павилионът поради неговата преместваемост може да се постави върху всяка друга повърхност като изравнен терен, дюшеме, дори директно върху тротоар или асфалт. Разяснява, че ако търговският обект е бил построен в съответствие с одобрения чертеж на л. 219, при премахване на покривната плоча част от стените би се разрушила. Посочва, че в случая стената на павилиона може да бъде вдигната с кран, без да бъде разрушена. Вещото лице изяснява още, че одобреният чертеж /л. 219/ е предвиден за търговски обект на ул. „..................“, а настоящият търговски обект се намира на ул. „...............“. Съдът кредитира заключенията на вещото лице като компетентно изготвени от специалист в областта, напълно обосновани и взаимно допълващи се както помежду си, така и с ангажираните по делото писмени доказателства. При съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът достига до извод, че спорният имот представлява движима вещ по см. на чл. 110, ал. 2 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ЗС недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката, а всички други вещи, включително и енергията, съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 2 ЗС, са движими вещи. Основният белег на недвижимите вещи е трайната им прикрепеност - вещта не може да се отдели от земята или друга недвижима вещ без нейното разрушаване или съществено повреждане. В случай че отделянето може да се извърши, макар и с известна техническа трудност и при несъществено повреждане, обектът представлява движима вещ по см. на чл. 110, ал. 2 ЗС. В случая от приетите по делото писмени доказателства и заключения на вещо лице безспорно се установи, че процесният търговски обект по своя характер представлява павилион по см. на чл. 197 ЗТСУ /отм./ и чл. 120а ППЗТСУ /отм./ за извършване на търговска дейност, чието отделяне от собствения на ответното дружество поземлен имот може да бъде извършено, без павилионът да бъде разрушен или съществено повреден. Вещото лице е категорично, че както основната монолитна част на търговския обект, представляваща конструкция от носещи стени и гладка безгредова стоманобетонна плоча /без стоманобетонни пояси и стоманобетонни колони и без основи/, така и пристройката към павилиона, представляваща конструкция от метални и стоманени профили и покритие от профилирана покривна стоманена ламарина, не са трайно прикрепени към земята и могат да бъдат отделени от терена, върху който са поставени и монтирани, без отделянето им да доведе до разрушаването и повреждането на търговския обект. Налице е практика на ВКС, обективирана в Решение № 310/20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 906/2010 г., I г. о., според която павилионът представлява временен преместваем обект по чл. 197 ЗТСУ /отм./ и чл. 120 ППЗТСУ /отм./, а не строеж по см. на § 5, т. 38 ПЗР ЗУТ, и като такъв представлява движима вещ със статут на временно преместваемо съоръжение. В подкрепа на извода, че спорният павилион е движима вещ, е и разпоредбата на чл. 56 ЗУТ /обн. ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г./, сходна на чл. 197 ЗТСУ /отм./ и чл. 120а ППЗТСУ /отм./, която в първоначалната си редакция гласи, че върху поземлени имоти могат да се разполагат преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), които не са трайно свързани с терена. Следва да се посочи още, че съобразно § 182 ПЗР ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65 от 2003 г./ строежите, обектите и съоръженията по чл. 54, 55, чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 не представляват недвижими имоти по чл. 110 от Закона за собствеността, не се нанасят в кадастралната карта, не се записват в кадастралните регистри, а за удостоверяване на правото на собственост или на други права върху тях не се съставят или издават актове, подлежащи на вписване в имотния регистър. На следващо място, по арг. от чл. 120а, ал. 1 ЗТСУ /отм./ за съоръженията за търговия като маси, павилиони, кабини и други, които са преместваеми, не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за общински терени - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Посочената разпоредба е идентична с нормата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ /доп. ДВ, бр. 65 от 2003 г./, по арг. от която за преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. В случая по делото не се твърди, че за процесния търговски обект – павилион, е издадено разрешение за поставяне, нито този факт се установява от събраните доказателства. От друга страна обаче, по делото се доказа - или най-малкото се разколебава при проведено от ответника насрещно доказване, че строителните книжа, представени от ищцата, в т.ч. разрешение за строеж, одобрен чертеж /проект/ за търговски обект, находящ се в гр. ..........., м. „...........“, ул. „..................“, ведно с обяснителна записка към него, не се отнасят до спорния търговски обект – павилион, с адрес ................. (стар № 4). В хода на производството се установи, че изграденият и разположен в поземления имот, собственост на ответника, търговски обект - павилион не съответства с описанието в обяснителната записка към чертежа на масивна сграда с носеща конструкция от стоманобетон /колони, греди и плочи/. Именно в тази връзка вещото лице изрично пояснява в открито заседание, че ако търговският обект е бил построен в съответствие с одобрения чертеж на л. 219, при премахване на покривната плоча част от стените би се разрушила, т.е. постройката би имала характер на недвижима вещ, трайно прикрепена към земята. Настоящият случай обаче не е такъв. Фактът, че представеното разрешение за строеж също не се отнася за спорния павилион отново следва от констатациите на вещото лице, че този документ касае търговски обект с различен адрес. В подкрепа на заключението му са и представените по делото удостоверения, издадени от ГИС – ..........., от чието съдържание се изяснява, че не са открити данни за друго име на пл./ул. „...............“, нито са налични данни локализационната единица, която осигурява достъп до поземлен имот с идентификатор ............., да е описвана с различно наименование от настоящото – пл./ул. „...............“, а съгласно наличните данни в поддържаната информационна система СОФКАР поземленият имот, ведно с отразената в него сграда на Факултета по химия и фармация към СУ „Св. Климент Охридски“, се разполага в пространството между бул. „.................“, пл. „...............“, ул. „................“, ул. „...............“, ул. „.............“ и ул. „...............“, но няма данни същият да има осигурен достъп откъм ул. „..................“, какъвто е адресът на търговския обект съгласно издаденото разрешение за строеж. Всичко изложено води до извод на съда, че спорният търговски обект – павилион представлява движима вещ по чл. 110, ал. 2 ЗС, чието отделяне от поземления имот на ответника несъмнено се доказа, че може да бъде извършено, макар и с известна техническа трудност и при несъществено повреждане, което, от своя страна, обуславя неприлагане на десетгодишното давностно владение като придобивно основание съгласно разпоредбата чл. 79, ал. 1 ЗС. По изложените съображения и доколкото липсват твърдения за придобивно основание, различно от осъществено от ищцата десетгодишно давностно владение върху спорния търговски обект, то предявеният установителен иск за собственост следва да се отхвърли като неоснователен. По разноските: Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро и при спазване правилата за закръгляване, отразени в чл. 13 от горния закон. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има единствено ответното дружество, което претендира и доказва извършването на разноски в общ размер от 3350 евро, от които 350 евро – депозит за допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза, и 3 000 евро – заплатено адвокатско възнаграждение /л. 387/, които следва да му се присъдят в пълен размер. Настоящият съдебен състав намира, че искането на Б. Л. Б.а, конституирана като ответник в настоящото производство на основание чл. 227 ГПК, а впоследствие заместена на основание чл. 222 ГПК, за присъждане на разноски в нейна полза на основание чл. 78, ал. 4 ГПК – поради прекратяване на делото спрямо нея, е неоснователно. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 786/29.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 599/2012 г., III г. о., приемството в процеса изключва прекратяването на делото, въпреки че страната е престанала да съществува, тъй като тя се замества от нейния правоприемник. При заместване на ответната страна по висящ процес, извършено със съгласието й, ищцовата страна не й дължи разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК. Мотивиран от горното, съдът