Решение № 138 от 24.6.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 313/2026 г.

Окръжен съд - Ловеч24.06.2026reporting judge ИВАН ИВАНОВ

Ruling

ОТМЕНЯ постановление за разноски на ЧСИ И. Л., обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх.№008355/16.12.2025 г. и съобщение, изпратено на електронен поща на 19.12.2025 г., адресирани до С. Н. М..

НАМАЛЯВА таксите по ТТРЗЧСИ, дължими от длъжника С. Н. М., ЕГН: •••••••••• по изпълнително дело №20259030400292 на ЧСИ И. Л., с рег.№903, район на действия ОС – Ловеч, до следния размер: по т. 1 за образуване на изпълнително дело 12.27 /дванадесет евро двадесет и седем евроцента/, представляващи равностойност на 24 лева, т. 2 за пълно проучване имущественото състояние на длъжника 30.68 /тридесет евро шестдесет и осем евро цента/, представляващи равностойност на 60 лева, т. 5 за изготвяне и връчване на ПДИ 12.27 /дванадесет евро двадесет и седем евроцента/, представляващи равностойност на 24 лева, т.9 за налагане на два броя запори в общ размер на 18.41 /осемнадесет евро четиридесет и един евроцента/, представляващи равностойност на 36 лева, т. 10 за налагане на възбрана 9.20 /девет евро и двадесет евроцента/, представляващи равностойност на 18 лева, пропорционална такса по т. 26 в размер на 20.91 /двадесет евро деветдесет и един евроцента/, представляващи равностойност на 40.90 лева или общо 103.74 евро /сто и три евро седемдесет и четири евроцента/, представляващи равностойност на 202.90 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

  1. _______________________
  1. _______________________

Grounds

за да се произнесе съобрази : ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.435 и сл. от ГПК Постъпила е жалба от С. Н. М., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. В. Ц., личен № ••••••••••, с адрес: •••• с правно основание: чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЧСИ, т. 27а от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Жалбоподателя твърди, че на 19.12.2025 г. е получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 292/2025г. по описа на ЧСИ И. Л., рег. № 903, връчена по имейл. Посочва, че с поканата и изпратения имейл е била уведомена, че разноските по принудителното изпълнение включват: пропорционална такса от 40,90 лева, юристконсултско възнаграждение от 155 лева и „др. такси, дължими до този момент в размер на 186 лева". ЧСИ Л. указала, че общият размер на дължимите суми, в т.ч. такси по приключване, е в размер на 991,26 лева. На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК оспорва начислените разноски по изпълнението с поканата, както и допълнителните такива, указани в имейл съобщението, свързани с приключването на делото, като счита същите за частично незаконосъобразни. В жалбата се твърди, че поканата и имейл съобщението, в противоречие с чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ, не съдържат точна обосновка и справка за основание и размера на начислените такси. Сочи се, че с изрична молба, подадена до ЧСИ по електронен път, в отговор на полученото имейл съобщение, са оспорени така начислените разноски за изпълнението и е направено искане ЧСИ да предостави подробна сметка за дължимите по изпълнението такси. Твърди се, че няма произнасяне на съдебния изпълнител по така подадената молба. Жалбоподателя заявява, че поради изтичането на срока за доброволно изпълнение е платила в пълен размер задължението по изпълнителното дело, с платежно нареждане от 30.12.2025г. Изтъква, че не оспорва сумите по изпълнителния лист, но поддържа оспорването на начислените разноски. Счита, че ЧСИ Л. е нарушила разпоредбата на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ, като не е посочила разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, като посочва, че неизпълнението на посоченото задължение е основание и за ангажиране на дисциплинарната отговорност, позовава се на Решение № 89 от 6.06.2019 г. по гр. д. № 893/2019 г. по описа на ВКС, III г. о. В жалбата се сочи, че ЧСИ следва да предостави подробна сметка за таксите по изпълнението, основание и размер на всяка сума, част от общия размер, за която сметка не се дължи таксата по т. 12 от Тарифата. Твърди се, че посочването на общия размер от 186 лева други такси по изпълнението в поканата и общата сума на дължимите разноски за прекратяването, посочена в имейла към длъжника, както и на такси по приключването в размер на разликата между 991.26 лева (посочена като обща дължима сума в Имейл съобщението) и общата сума от 722,23 лева (съгласно Поканата) или сумата от 269.03 лева, не изпълняват задължението на ЧСИ и не отменят нуждата ЧСИ да предостави подробна сметка за разноските по изпълнението. Жалбоподателят оспорва и конкретно начислената пропорционална такса в размер на 40,90 лева, като счита, че същата противоречи на разпоредбата на т. 27а, ал. 1 от Тарифата, според която определената такса по т. 26 от Тарифата не може да надхвърля една десета от вземането по изпълнителното дело, което в случая възлиза на 340,33 лева (главница и лихви). Посочва, че в размера на паричното вземане по смисъла на т. 26 от Тарифата се включва единствено вземането по изпълнителното основание, но не и заплатено юристконсултско възнаграждение в изпълнителното производство и/или авансови такси, събрани от частния съдебен изпълнител. Позовава се на Решение № 1469 от 13,03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2205/2024 г. Счита, че една десета от посоченото задължение по акта за установяване на задължение е в размер на 34,03 лева и пропорционалната такса по изпълнителното дело не може да надхвърля тази сума. Счита също, че наложените изпълнителни мерки, запор върху вземане за пенсия, запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижим имот, са прекомерни с оглед на размера на дълга. Моли съда да отмени постановлението на ЧСИ И. Л., рег.№ 903, обективирано в Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 292/2025г., с което същата е постановила в тежест на длъжника по изпълнителното дело разноски по изпълнението в размер на 186 лева, както и допълнително 269,03 лева, посочени в имейл съобщение от 19.12.2025г., както и начислената пропорционална такса в размер над 34,03 лева. При условията на евентуалност, ако съда потвърди изцяло или частично определените от ЧСИ Л. разноски по посоченото изпълнително дело, моли да не бъдат възлагни разноските във връзка с настоящото произвоство. С жалбата са представени писмени доказателства. В законоустановения срок не е постъпило становище по жалбата от взискателя по изпълнителното дело. В мотиви до съда, ЧСИ Л. е изложила подробни аргументи относно неоснователността на подадената жалба. В мотивите си съдебния изпълнител посочва, че изпълнително дело № 20259030400292 е образувано на 18.11.2025 г. молба на Община Ябланица, въз основа на влязъл в АУЗ по Декларация № 602-1/19.05.2025 г. срещу длъжника С. Н. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес ••••, за задължения за Данък върху недвижимите имоти и Такса битови отпадъци за периода от 2020г. до 2024г. включително, за притежаван от длъжника недвижим имот в ••••, ведно с лихвите към датата на плащането и разноските по изпълнението. Заявява, че с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Посочва, че с разпореждане от 18.11.2025 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение. В мотивите се твърди, че Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 008355/16.12.2025г. до длъжника била връчена на 19.12.2021 г., на посочения от процесуалния представител адв. В. Ц. имейл адрес: •••••••• Съдебният изпълнител посочва, че към датата на поканата, 16.12.2025г., начислените такси по делото са били в размер на 226.90 лева, от които : 24.00 лева с ДДС - т.1 от ТТРЗЧСИ, 60.00 лева с ДДС - т.2 от ТТРЗЧСИ -18.00 лева с ДДС - т.З от ТТРЗЧСИ, 24.00 лева с ДДС - т.5 от ТТРЗЧСИ -18.00 лева с ДДС- т.10 от ТТРЗЧСИ, 36.00 лева с ДДС - т.9 от ТТРЗЧСИ, 6.00 лева - т.31 от ТТРЗЧСИ (такса към БНБ и банк. комисион), 40.90 лева с ДДС - т.26 от ТТРЗЧСИ (при мат. интерес 341.11 лева). Заявява, че в изпълнение на наложения запор в Уникредит Булбанк, по изпълнителното дело и по специалната сметка на ЧСИ Л. на 23.12.2025г. са постъпили 722.23 лева, както и плащане от процесуалния представител на длъжника адв. Ц. на 30.12.2025г., 991.26 лева, общо 1 713.49 лева След получаване на горните суми, наложените обезпечителни мерки били отменени. Съдебният изпълнител счита, че подадената жалба с вх. № 000260/07.01.2026г. е допустима, като депозирана в срок от надлежна страна-длъжник по делото, но неоснователна. Посочва, че на осн. чл. 81 от ЗЧСИ Община Ябланица е освободени от внасяне на авансови такси по изпълнението, при събиране на дължимите местни данъци и такси, като в този случай те се начисляват, но се събират от длъжника. Твърди, че по образуваното изпълнителното дело, в съответствие с извършените действия и наложени обезпечителни мерки, са начислени в лева следните такси: 24.00 лева с ДДС - т.1 от ТТРЗЧСИ, 60.00 лева с ДДС - т.2 от ТТРЗЧСИ, 18.00 лева с ДДС - т.3 от ТТРЗЧСИ, 24.00 лева с ДДС - т.5 от ТТРЗЧСИ, 18.00 лева с ДДС- т.10 от ТТРЗЧСИ, 36.00 лева с ДДС - т.9 от П РЗЧСИ, 6.00 лева - т.31 от ТГРЗЧСИ (такса към БНБ и банк. комисион), 40.90 лева с ДДС - т.26 от ТТРЗЧСИ (при мат. интерес 341.11 лева) - дължими при събиране на задълженията по делото. Посочва, че за начислените и неплатени от взискателя авансови такси е била издадена Сметка № А01••••/ 21.11.2025г., а при приключване на делото и уведомяване на страните за това, както и за отмяна на наложените обезпечения (запори и възбрани) са били начислени и следните такси: 120.00 лева с ДДС - т.5 от ТТРЗЧСИ, 40.90 лева с ДДС - т.26 от ТТРЗЧСИ (при мат. интерес 341.11 лева), 18.00 лева с ДДС - т. 10 от ТТРЗЧСИ. За тях била издадена Сметка № А01••••/30.12.2025г. Съдебният изпълнител счита, че начислените по делото такси, са в размер, който съответства на законовите ограничения. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.73А ал.1, т.3 от ГПК: сборът от начислените авансови такси (364.90 лева) не превишава 50 на сто от минималната работна заплата (1077 лева към датата на начисляването). По отношение на пропорционалните такси посочва, че съгласно чл.73 ал.4 от ГПК и т.27а, т.1 от ТТРЗЧСИ, при материален интерес от 341.11 лева, таксата по т.26 б.Б от ТТРЗЧСИ е в размер на 34.08 лева без ДДС или 40.90 лева с ДДС. Изтъква, че ЧСИ е регистрирано лице по ЗДДС, което е причина за разликата в изчислената и посочена от длъжника такса по т. 26 и посочената като дължима такава от съдебния изпълнител. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Настоящата инстанция като съобрази изложените съображения в жалбата, мотивите на ЧСИ, както и представените по делото доказателства приема, че същата е подадена в законно установения срок, от лице имащо право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Предвид приетото с Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, в т. 2, на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характера на постановление за разноски, както е и в настоящия случай. Предвид горното съдът счита, че жалбата се явява допустима. Разгледана по същество същата се явява частично основателна. ПО ФАКТИТЕ Изпълнително дело №20259030400292 по описа на ЧСИ И. Л., рег.№903, район на действие ОС – Ловеч, е образувано на 18.11.2025 г., по молба на Община Ябланица, в качеството на взискател срещу С. Н. М. с ЕГН •••••••••••, с адрес ••••. Изпълнителното дело е образувано въз основа АУЗД №610800••••-1/19.05.2025 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, за събиране на задължение за данък недвижими имоти в размер на 84.95 лева, от които главница 65.44 лева и лихва към 19.05.2025 г. в размер на 19.51 лева, както и такса битови отпадъци в размер на 241.82 лева, от които главница в размер на 187.88 лева и законна лихва към 19.05.2025 г. в размер на 53.94 лева. С молбата за образуване, на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. След образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е извършил следните справки: справка в НБД Население относно постоянен и настоящ адрес на длъжника, справка в регистъра на БНБ, справка в НАП за наличие на публични държавни вземания и декларирано имущество, справка за получавана от длъжника пенсия, справка за осигурителен доход, справка в ОД на МВР – Ловеч, отдел пътна полиция, за притежавани МПС. До С. М. е изготвена покана за доброволно изпълнение изх.№008355/16.12.2025 г., в която ЧСИ е посочил следния размер на задължението: 253 лева главница ДНИ, ТБО, ведно със законна лихва от 12.11.2025 г. до окончателно плащане, наказателни лихви в размер на 87.01 лева, разноски по изпълнителното дело в това число такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 40.90 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 155 лева, други такси в размер на 186 лева. Поканата е изпратена на електронен адрес на адв. Ц., на 19.12.2025 г., като с изпращане на поканата съдебния изпълнител е посочил в съобщението общ размер на задължението 991.26 лева, с включени разноски по изпълнението. С Разпореждане от 18.11.2025 г., съдебния изпълнител е приел разноски по изпълнителното дело в размер на 186 лева с ДДС, като е посочено, че сумата включва т.1, т.5 и т. 2 от ТТЗЧСИ, 155 лева юрисконсултско възнаграждение и 40.90 лева с ДДС такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. По изпълнителното дело са наложени два запора на вземания – на банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД и в НОИ, на получавана от длъжника пенсия. Наложена е възбрана на притежаван от длъжника недвижим имот, находящ се в град Ябланица. ЧСИ Л. е издала Сметка №А01••••/21.11.2025 г., в която са включени такси по т. 1 в размер на 20 лева без ДДС, 3 броя такси по т. 3 в обш размер на 15 лева, т. 2 в размер на 30 лева, т. 5 в размер на 20 лева, два броя такси по т. 9 в общ размер на 30 лева, т. 10 в размер на 15 лева и т. 31 в размер на 5 лева. Посочените суми са без ДДС, след неговото начисляване таксите в посочената сметка са в общ размер на 186 лева. На 19.12.2025 г. в кантората на ЧСИ Л. е постъпила молба от С. М., чрез адв. В. Ц., със съдържание идентично в това на подадената жалба, предмет на настоящото производство, а именно оспорване на начислените разноски по изпълнението. Отправено е искане за намаляване размер на пропорционалната такса по изпълнителното дело, ограничаване общия размер на таксите, при съобразяване разпоредбата на чл. 73а ГПК, както и за издаване на сметка по реда на чл. 79 от ЗЧСИ. В Сметка №А01••••/30.12.2025 г., издадена по реда на чл. 79 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител е посочил дължими такси в общ размер на 178 лева, от които 5 броя по т. 5 от ТТРЗЧИ в размер на 100 лева /без ДДС/, т. 26 в размер на 34.08 /без ДДС/, с посочен материален интерес 341.11 лева и такса по т. 10 в размер на 15 лева/ без ДДС/. От наложен запор на банковата сметка в „Уникредит Булбанк“ е постъпила сума за пълно погасяване на задълженията, като междувременно е постъпило и плащане от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение в размер на 991. 26 лева, поради което ЧСИ Л. е вдигнала наложените по делото запори и възбрана. На 07.01.2025 г. с молба до съдебния изпълнител, длъжникът по делото, чрез адв. Ц., е заявила, че поддържа оспорването на начислените по изпълнението такси. Не е последвало произнасяне от страна на ЧСИ Л. по искането на длъжника. На 07.01.2026 г. в кантората на ЧСИ Л. е постъпила жалба, предмет на настоящото производство. Жалбата е оставена без движение до внасяне на пълния размер на дължимата държавна такса по сметка на ОС – Ловеч. Указанията на изпълнени в срок. ПО ПРАВОТО Според разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3, каквито не са налице в процесния случай. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Видно от вложените в изпълнителното дело документи, както и от мотивите, представени в настоящото производство е, че съдебният изпълнител е начислил и претендира заплащане на разноски по изпълнението в общ размер на 364.90 лева. Това обстоятелство се потвърждава от изложеното от ЧСИ, на стр. 3 от мотивите. От страна на жалбоподателя е направено оплакване на първо място относно това, че размерът на начислените такси не съответства на посоченото в чл. 73а от ГПК ограничение. Съдът приема, че материалният интерес по изпълнително дело е в размер на 341.11 лева, както правилно е посочила и ЧСИ Л., при това положение приложение намира разпоредбата на чл. 73а, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно, че размерът на дължимите по изпълнението такси при задължение в размер на 20 до 50 на сто от минималната работна заплата, не може да надвишава 50 на сто от минималната работна заплата. Към датата на образуване на изпълнителното дело и начисляването на таксите, размерът на минималната работна заплата е бил 1077 лева. При това положение, 50 на 100 от посочената сума се явяват 538.5 лева. Начислените такси в общ размер на 364.90 лева не противоречат на законовото ограничение, предвидено в чл. 73а, ал.1, т. 3 ГПК. В тази част жалбата е неоснователна. Настоящата инстанция приема за неоснователна подадената жалба и в частта досежно начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 40.90 лева. Предвид приетия материален интерес в размер на 341.11 лева, правилно жалбоподателят е изчислил размер на пропорционалната такса 34.03 лева., но доколкото съдебният изпълнител е регистриран по ДДС, то върху така изчисленият размер на таксата следва да се начисли ДДС, който в размер на 6.81 лева. ЧСИ Л. правилно е определила размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Независимо от това, основателно се явява възражението на жалбоподателя, че в Поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника и изпратеното на електронен адрес съобщение, с посочен актуален размер на задължението, не отговарят на законовото изискване ЧСИ на посочи точният размер и основание на начислените такси. В покана за доброволно изпълнение изх.№008355/16.12.2025 г. е упоменато, че се дължат разноски по изпълнението, като такива са посочени т. 26 в размер на 40.90 лева с ДДС и 186 лева – други такси. За длъжника остава неясно какви такси и разноски са включени в общо посочената сума от 186 лева. В последвалото съобщение, изпратено на електронен адрес на процесуалния представител на длъжника, на 19.12.2025 г., е посочена единствено общо дължима сума по изпълнителното дело в размер на 991.26 лева, без уточнение какво е включено в нея. В действителност в последователни разпореждания и сметки, издавани от ЧСИ, са посочвани начислени и приети по делото разноски, но няма данни тези актове на съдебния изпълнител да са сведени до знанието на длъжника. Така в Разпореждане от 18.11.2025 г., находящо се на лист 22 от изпълнителното дело, съдебният изпълнител е приел разноски, които включват 186 лева, от които т.1, т.5 и т. 2 от ТТРЗЧСИ, 155 лева юрисконсултско възнаграждение и 40.90 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Предвид размера на таксите заложени в ТТРЗЧСИ, т. 1 – 24 лева, т. 5 – 24 лева и т. 2 – 60 лева, то сборът на посочените такси е в общ размер на 108 лева. Възниква предположението, че в сумата от 186 лева са включени и други такси, за които обаче не може да се направи конкретна преценка, предвид липсата на информация в посоченото разпореждане. В Сметка №А01••••/21.11.2025 г. ЧСИ Л. е включила такси по т. 1 в размер на 20 лева без ДДС, 3 броя такси по т. 3 в общ размер на 15 лева, т. 2 в размер на 30 лева, т. 5 в размер на 20 лева, два броя такси по т. 9 в общ размер на 30 лева, т. 10 в размер на 15 лева и т. 31 в размер на 5 лева. Посочените суми са без ДДС, след неговото начисляване таксите в посочената сметка са в общ размер на 186 лева. С Разпореждане от 16.12.2025 г. на ЧСИ Л. са приети разноски в размер на 18 лева, по т. 9 от ТТРЗЧСИ, за налагане на запор. С Разпореждане от 16.12.2025 г. на ЧСИ Л. са приети разноски в размер на 18 лева, по т. 10 от ТТРЗЧСИ, за налагане на възбрана. В Сметка №А01••••/30.12.2025 г., издадена на осн. чл. 79 ЗЧСИ, находяща се на лист 34 от изпълнителното дело, съдебният изпълнител е включил следните такси: 5 броя по т. 5 от ТТРЗЧСИ, в размер на 100 лева без включено ДДС, т. 26 в размер на 34.08 лева без включено ДДС, т. 10 по ТТРЗЧСИ в размер на 15 лева без включено ДДС или общо 149 лева без ДДС. Начислен е ДДС на общата сума в размер на 29.82 лева или общо дължимите такси съгласно сметката са в размер на 178.90 лева. По отношение размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ вече бяха изложени съображения. По отношение на такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ, за налагане на възбрана в размер на 15 лева без ДДС, а с включен ДДС 18 лева, съдът счита, че същата е законосъобразно начислена и дължима. Видно от вложените в делото документи е, че действително е била наложена възбрана, приложена на лист 38 от изпълнителното дело. В горепосочената сметка, съдебният изпълнител е включил 5 броя такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ, за изготвяне и връчване на книжа. Не е пояснено за връчването на кои конкретни книжа са начислени пет броя такси по т. 5. От вложеното в изпълнителното дело се установява, че е изготвена и връчена една покана за доброволно изпълнение, като дори тя е изпратена на електронен адрес. Останалите книжа, в това число запори, справки, възбрана са изпращани по пощата, с обратни разписки, приложени по делото. Настоящата инстанция счита, че съобщенията, които не са връчени или са връчени по пощата или друг начин, както и тези, които не касаят същински изпълнителни действия или пък действия, които не са извършени, не следва да бъдат взети предвид при определяне на дължимата такса по т. 5. За такса по т. 5 в размер на 24 лева е издадена още една Сметка №А014674/19.01.2026 г., в която е посочено, че се издава за действие – ПДИ. При това положение не става ясно, дали таксата по т. 5 от Сметка №А014674/19.01.2026 г. е включена и в Сметка №А01••••/30.12.2025 г. Съдът счита, че по делото се дължи такса по т. 5 в размер на 24 лева, за връчване на един брой покана за доброволно изпълнение. Следва да се отбележи, че в мотивите си до съда, ЧСИ Л. е посочила, че по изпълнителното дело са начислени и се дължат следните такси: - 24.00 лева с ДДС - т.1 от ТТРЗЧСИ, 60.00 лева с ДДС - т.2 от ТТРЗЧСИ, 18.00 лева с ДДС - т.3 от ТТРЗЧСИ, 24.00 лева с ДДС - т.5 от ТТРЗЧСИ, 18.00 лева с ДДС- т.10 от ТТРЗЧСИ, 36.00 лева с ДДС - т.9 от П РЗЧСИ, 6.00 лева - т.31 от ТГРЗЧСИ (такса към БНБ и банк. комисион), 40.90 лева с ДДС - т.26 от ТТРЗЧСИ (при мат. интерес 341.11 лева, за които е издадена Сметка №А01••••/21.11.2025 г., както и 120.00 лева с ДДС - т.5 от ТТРЗЧСИ, 40.90 лева с ДДС - т.26 от ТТРЗЧСИ (при мат. интерес 341.11 лева) -18.00 лева с ДДС - т. 10 от ТТРЗЧСИ. Посочила е сбор от начислените такси 364.90 лева. От изложеното се установява, че при така посочени такси, ЧСИ е включила такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ за извършване на справки. Не става ясно за кои точно справки е начислена посочената такса, предвид, че е начислена и такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ за извършване на пълно проучване имущественото състояние на длъжника. Предвид развитието на изпълнителното дело, видно е, че не се е наложило извършването на допълнителни справки след първоначално извършените такива, които да налагат освен такса по т. 2 да бъде начислена и такава по т. 3 от ТТРЗЧСИ. Начислените такси по т. 3 се явяват недължими. При математическо изчисление, видно и от изложеното от самата ЧСИ Л. в мотивите по жалбата е, че в общата сума на разноските по изпълнението 364.90 лева, два пъти е включена дължимата пропорционална такса в размер на 40.90 лева. Направени допълнителни разноски по чл. 31 от ТТРЗЧСИ не са установени по изпълнителното дело – не са налице доказателства за направени такива и техния размер. Тази сума би била дължима само при наличен счетоводен документ за същата. Тарифата към ЗЧСИ не предвижда такси при вдигане на наложени запори и възбрани. Такива следва да се начисляват само при тяхното налагане. С. М. е заплатила доброволно посочената от съдебния изпълнител сума в размер на 991.26 лева, като неясно за длъжника, както и за съда е какви такси и разноски са включени в посочената сума. В жалбата е направено възражение за прекомерност на наложените изпълнителни мерки. Съдът не споделя виждането на жалбоподателя, че наложените запори и възбрана не съответстват на размера на задължението. При предприемане на изпълнителни действия, за съдебния изпълнител и взискателя се съществува възможност за преценка кои от тях биха били успешни, поради което законът допуска едновременното прилагане на повече от един изпълнителен способ. Предвид гореизложеното, подадената от С. Н. М., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. В. Ц., жалба се явява частично основателна и следва да бъде уважена, като дължимите по изпълнението такси бъдат редуцирани съобразно реално извършените по изпълнителното дело действия, до следния размер, като се вземе предвид и Закона за въвеждане на еврото в Република България, а именно: по т. 1 за образуване на изпълнително дело 12.27 евро /равностойност на 24 лева/, т. 2 за пълно проучване имущественото състояние на длъжника 30.68 евро /равностойност на 60 лева/, т. 5 за изготвяне и връчване на ПДИ 12.27 евро /равностойност на 24 лева/, т.9 за налагане на два броя запори в общ размер на 18.41 евро /равностойност на 36 лева/, т. 10 за налагане на възбрана 9.20 евро /равностойност на 18 лева/, пропорционална такса по т. 26 в размер на 20.91 евро /равностойност на 40.90 лева/. Водим от гореизложеното съдът

Cited provisions

13