Решение № 170 от 7.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 126/2026 г.

Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по въззивна жалба на С. Г. В., избран за председател на Сдружение с нестопанска цел „Дружество на репресирани македонци в България, жертви на комунистическия терор“ против решение № 23/06.02.2026 г. на ОС- Благоевград по т.д. № 31/26 г. Твърди, че решенията на ОС- Благоевград фактически води до невъзможност за регистрация на организации, свързани с македонската идентичност чрез формално разширяване на регистърния контрол. Счита, че е налице противоконституционно тълкуване на чл.20, т.13 от ЗЮЛЛНЦ, нарушение на чл.44 от Конституцията и чл.11 ЕКПЧ, дискприминационен стандарт /чл.6 от Конституцията и чл.14 от ЕКПЧ/, че отказът нарушава правото на сдружаване- чл.11 ЕКПЧ, допуска дисриминационно третиране- нарушение на чл.14 във вр. чл.11 ЕКПЧ, нарушение на чл.18 във вр чл. 11 ЕУКПЧ, като е налице и злоупотреба с ограниченията- чл.57, ал.2 Конституцията и чл.18 ЕКПЧ. Прави искане за конституционно тълкуване, както и за отвод на посочените в жалбата съдии. По делото не е постъпил писмен отговор от Агенцията по вписванията. Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, приема следното: Окръжен съд - Благоевград е сезиран с жалба от С. Г. В., в качеството му на избран за председател на Сдружение „Дружество на репресирани македонци в България жертви на комунистическия терор“ против отказ № 20260118191747/20.01.2026 на Агенция по вписванията. При проверката по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е установило, че част от съдържанието на представения устав не съответства на императивните разпоредби на ЗЮЛНЦ и при констатиране на такова противоречие на основание чл. 37, ал. 2 от ЗЮЛНЦ е отказало вписване на сдружението. Посочило е, че при прегледа на представения устав се установява, че по отношение на провеждане на ликвидацията в чл. 18 от устава учредителите не са определили ред относно начина на разпределение на имуществото след удовлетворяване на кредиторите, като формалното преписване на нормативни разпоредби- чл.44 от ЗЮЛНЦ, не означава определяне и изпълнение на изискванията на закона. Наред с това, видно от приетия устав, управителният съвет бил овластен да определи дипломиран експерт-счетоводител (чл. 14, ал. 3) за проверка дейността на сдружението, което било в противоречие с чл. 23, ал. 1 ЗЮЛНЦ- одиторът изразява мнение върху отчети, изготвени от управителния орган, поради което той следва да бъде избиран от висшия орган на организацията, в случая общото събрание на сдружението, т.е. управителните органи препоръчват одиторска фирма на висшия орган. За да потвърди отказа на дл. лице по регистрацията, Окръжният съд- Благоевград е приел, че е налице несъответствие на устава с императивни и максимални изисквания на закона, като в случая в устава нямало разписан ред и начин за разпределение на останалото имущество при ликвидация. Наред с това е посочил и че на изпълнителният орган на сдружението е възложена функция по избор на одитор, при условие че според императива на чл.25, ал.1, т.9 и т.11, вр. ал. 2 ЗЮЛНЦ с изключителни и непрехвърлили на други органи правомощия по приемане бюджета и отчета на дейността разполага само ОС, като върховен орган, но не и изпълнителния- Управителния съвет. С жалбата не са представени нови доказателства. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките на чл.22, т.6 ГПК за искания отвод на съдия М. Р., като член на настоящия състав. Изложените в жалбата обстоятелства /за установяването на които не са ангажирани и доказателства/ не съставляват основание за отвод на член на съдебния състав по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 6 ГПК, а са израз на субективната преценка на жалбоподателя във връзка със заявената от него позиция по делото. Съдът извършва преценка за валидно учредяване на сдружението при съобразяване със съдържанието на съставените и приети от учредителите документи, и съответствието им с императивни разпоредби на закона, приети в защита на правата на членовете на сдружението. Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, от страна в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване по силата на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Към подаденото при спазване на предвидените за това форма и ред заявление са приложени всички необходими документи, които обаче не установяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, поради което правилно като краен резултат ОС - Благоевград е потвърдил обжалвания отказ за вписване на заявеното с него обстоятелство. Абсолютна материалноправна предпоставка за вписване на сдружение е устава на учреденото юридическо лице да има лимитативно очертаното с чл.20 ЗЮЛНЦ, съдържание. Посочената правна норма е от императивен порядък и при несъблюдаване на заложените от законодателя изисквания към устава, длъжностното лице към АВ е задължено да постанови отказ за вписване. Настоящият съдебен състав, намира че, противно на приетото от първоинстанционния съд, в чл.18 от устава е изрично разписан реда и начина за разпределение на останалото при ликвидация имущество чрез преповтаряне на предвиденото в чл.44 ЗЮЛНЦ правило, което, в случай, че този ред не е уреден в устава или учредителния акт, посочва начина на разпределение на останалото имущество. Както обаче правилно е прието от ОС- Благоевград, даденото в чл.14, ал.3 от устава правомощие на УС да определя специализирано одиторско предприятие за проверка на дейността на сдружението е в противоречие с императивната норма на чл.25, ал.1, т.9, вр. ал.2 ЗЮЛНЦ. За процесното сдружение, определено за осъществяване на обществено полезна дейност, извършването на одит е задължително съгласно закона- чл.39 ЗЮЛНЦ, ако отговорят на условия на по Зсч. Одитът е независима и стандартизирана проверка на финансовите отчети, имаща за цел да прецени справедливостта на информацията и съответствието й с определение стандарти. Одиторът прави своя собствена оценка на работата на управителните органи, прогнозира по-нататъшно развитие и предоставя списък с установени нарушения, на които дава ясен отговор за подобряване на ефективността и производителността на проверяваното сдружение. Независимостта и обективността, които са необходими за извършване на одит, преследваните с него цели и предметът на дължимата проверка, налагат извода, че одиторът следва да бъде определен от общото събрание на сдружението. Назначаването и освобождаването на одитор е в изключителната компетентност на върховния му орган- ОС, която то не може да възлага на други органи на сдружението, в частност на УС. Одиторът се избира от общото събрание, за да се гарантира неговата независимост от управителните органи, като се предотврати ситуация, в която той да е зависим от тях при извършваната преценка на дейността им. Констатираното нарушение при учредяване на сдружението е самостоятелно основание за отказ на исканата регистрация и не може да определи отказа, като дискриминационен и нарушаващ свободата на сдружаване, като използване на законови ограничения за скрита цел и злоупотреба с ограниченията, а е резултат от преценка за валидно учредяване на сдружението, предвид съдържанието на съставените и приети от учредителите документи, и съответствието им с императивни разпоредби на закона, приети в защита на правата на членовете на сдружението. Неоснователно е и искането на жалбоподателя за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията. За надлежното сезиране на КС с искане на посоченото основание е необходимо: искането да е по висящо пред съда дело; да се определи приложимото право; да се изрази становище за противоконституционността на приложимия закон чрез наведени доводи от осъществен в пълнота анализ на приложима вътрешна правна норма или на относимата съюзна правна норма; да се обоснове значимостта на поставения въпрос за решаване на конкретното дело и неконституционосъобразността на приложимия закон да не се извежда от наличие на празнота в него. В случая молбата на жалбоподателят не отговоря на посоченото съдържание относно надлежното сезиране на КС, поради което и следва да бъде оставено без уважение. При съвпадане с крайните изводи на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав