Решение № 222 от 25.3.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 1848/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, представлявано изпълнителните директори М. К. и С. С. с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2 б. а, чл. 558, ал. 7 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД против И. Ш. М.. Исковата молба е редовна, предявените искове са допустими. В дадения от закона срок постъпи отговор на исковата молба от ответника. Ищецът Гаранционен фонд моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането на Гаранционен фонд срещу И. Ш. М. в размер на 7066,76 лв., представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 19220101/18.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума и направените по делото съдебноделоводни разноски. Ищецът твърди, че е възстановил на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган сумата от 7066,76 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП на полската гражданка Патриция Пьонтек, от които 3872,70 лв. обезщетение за неимуществени вреди 3194,07 лв. такса за обработка на НББАЗ. Ищецът Гаранционен фонд сочи, че виновен за катастрофата бил ответникът И. Ш. М., който на 19.11.2018 г., около 13.10 ч. в. гр. Варшава на кръстовището между ул. „•••" и ул. „*", Р Полша при управление на лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", p e r. № ••• при навлизане в кръстовището на червен светофар ударил лек автомобил марка „Пежо" модел „508", per. № •••, и така причинил процесното ПТП с имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че към датата на инцидента отговорността на водача на лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", per. № ••• не била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ пред Гаранционния фонд била предявена претенция № 19220101/18.11.2019 г. от национално бюро на Полша „Зелена Карта" чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента неимуществени вреди на г-жа Патриция Пьонтек, изразяващи се в наранявания на краката. Гаранционен фонд, на основание чл. 561 от КЗ възстановил на НББАЗ изплатеното от тях на Националното бюро на Полша обезщетение. Ищецът претендира, че съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ Фондът встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. В нарушение на чл. чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата и часа на ПТП. Твърди, че са поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не било погасило задълженията си. Било образувано ч.гр. д. № 977/2025 г. по описа на РС Казанлък по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Ш. М. за сумата от 7066,76 лв. – главница, представляваща регресно вземане на осн. чл. 558, ал. 7 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 141,33 лв. държавна такса и 120,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство. В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Ш. М., представлявано от особения представител адв. С. К., депозира отговор в предвидения от закона срок. Ответникът сочи, че видно от приложената Справка от базата данни на Информационния масив към ГФ за увреждащото МПС към датата и часа на ПТП - 19.11.2018 г., не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От справката се установявало, че полица № BG30/118000751156 е сключена на 09.03.2018 с начално покритие от 00.00 часа и край до 23.59 часа на 08.03.2018 г. , но същата била прекратена на 26.09.2018 г. в 00.00 часа. От преводно нареждане за кредитен превод от 14.07.2021 г. било видно, че ГФ е наредил на 2442,71 лв. на НББАЗ по щета № 19220101/18.11.2019 г. с основание за превода обезщетение за възстановени неимуществени вреди. От представеното преводно нареждане за кредитен превод от 25.11.2021 г. било видно, че по банковата сметка на Гаранционен фонд била наредена сумата от 2442.71 лева с основание за превода обезщетение за нанесени вреди, възстановени от НББАЗ по щета № 19220101 / 18.11.2019 г. / PL18BG0168/. Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки лек автомобил, марка «Форд» модел «Фокус», с ДК № •••, в нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ сега чл.490 от КЗ без да има за него сключена Задължителна застраховка «Гражданска отговорност». Същият бил поканен с Регресна покана №08-01-5/03.11.2023 г. да възстанови изплатеното обезщетение, без данни същата да е получена от ответника. Вземанията на ищеца произтичали от приложеното удостоверение № D-III 11720/18 / 21.11.2018 г. на Районно полицейско управление-Варшава VII за настъпило ПТП, причинено от И. Ш. М., от което било видно, че ПТП-то е станало на 19.11.2018 г,. Искане за възстановяване на суми № PL -18-BG 01628/ 14.05.2021 г. на Бюро на полските автомобилни застрахователи При реализиране на ПТП-то ответникът бил в нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ сегашен чл.490 от КЗ , управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като по време на производството пред VII-мо Районното полицейско управление гр. Варшава било установено, че ответникът не притежава свидетелство за управление. Съгласно Споразумение от 29.04.2002 г. между Компесационните органи и Гаранционните фондове, сключено на осн. чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, ищецът по делото бил възстановил изплатеното от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ на Националното бюро на Република Полша обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 066.76лв /равностойността на 3 872.70 евро/ от които 1980.08 евро / с равностойност 3 872.70 лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадало при ПТП-то лице г-жа Патриция Пьонтек и 1633.10 евро / с равностойност 3194.07 лв. /такса за обработка на НББАЗ. Съгласно установената съдебна практика основанието за регресните искове възниквало от фактически състав, който включвал изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД бил датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск течала погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което било изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпадал в забава. Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1. т. 2, б.”а” от КЗ, Г. Ф. встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Идентично по съдържание и предпоставки регресно право на Г. Ф. било уредено в отменения Кодекс за застраховането с нормата на чл. 288а, ал. 3 вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ/ отм./, при действието на който било настъпило увреждането и част от релевантните за възникване на регресното право предпоставки. Безспорен между главните страни по спора бил фактът, че към датата и часа на П ГП - 19.11.2018 г. около 13часа, не е имало сключена за МПС с per. № ••• задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Встъпването на Г. Ф. се осъществявало по деликтното правоотношение, част от съдържанието на което било задължението на причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител на вредата било лицето, по чиято вина е настъпило пътнотранспортното произшествие - в конкретния казус ответникът И. Ш. М.. В процесния случай кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД били налице. Заплатените от ищеца суми за обезвреда на вредите от процесното ПТП, ведно с лихвите и разноските по изплащането му, равняващи се по размер на искова за сума са налице в писмени документи. Видно от приложените по делото писмени доказателства Претенцията от НББАЗ до Гаранционния фонд била от 15.11.2021 г., а самото плащане било от 14.07.2021г и от 25.11.2021г. Именно от тези дати започвала да тече предвидената в закона погасителна давност, която не била изтекла към момента на предявяване на иска от Гаранционния фонд, въз основа на който било образувано настоящето дело. Ответникът намира исковата претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288а, ал.З във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл.559, ал.З във вр. с чл.558, ал.7 от КЗ, за основателна. Безспорно било, че при липса на валидна задължителна застраховка "ГО" правилно е изплатил претендираното обезщетение, след като е поправил виновно причинените от ответника неимуществени и имуществени вреди е встъпил в правата на това увредено лице до размера на платеното. На осн. чл. 288 ал. 1, т. 12 от КЗ ГФ бил встъпил в правата на увреденото лице и притежавал право на иск срещу ответника И. Ш. М. като лице, което е извършило увреждането и дължи претендираното обезщететение. От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното: От приложеното ч.гр.д №977/2025 г. по описа на Районен съд - Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед №594/15.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Ш. М., ЕГН ••••••••••, с настоящ и поС.ен адрес •••, за заплащане на сумата от 7066.76 лв. (седем хиляди шестдесет и шест лева и 76 ст.), предствляваща регресно вземане на основание чл.588, ал.7 от КЗ и законна лихва от 11.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и 191.33. разноски по делото, от които: 141.33 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. По делото са приети следните доказателства протокол за ПТП с превод от полски език, справка от информационния център на Гаранционен фонд, писмо вх. № 08-01-5/04.01.2019 г., претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ вх. № 08-01-5/19/30.06.2021 г., доклад по щета № 19220101/18.11.2019 г., удостоверение с превод от полски език, оценка по тотална щета W201811261169/19.11.2018 г., от които е видно, че настъпило ПТП на територията на Полша, в гр. Варшава с участието на автомобил, собственост на ответника. При настъпилото ПТП на нанесени материални и нематериални щети. Видно от представените фактура № FV/12/01/2019 г, искане за възстановяване на суми PL-18-BG-01628, фактура № 3000012260/18.10.2021 г., фактура № 3000012006/15.06.2021 г. ищецът е изплатил претендираните суми НББАЗ, съгласно претенция на Национално бюро на автомобилистите на Полша. Видно от представената по делото Справка от базата данни на ИЦ към Гаранционен фонд автомобилът, собственост на ответника с рег. № ••• е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 09.03.2018 г. до 08.03.2019 г., която обаче застраховка е преждевременно прекратена на 26.09.2018 г. Предвид представените доказателства лицето не е имало валидна полица към датата на настъпване на ПТП на 19.11.2018 г. Видно от удостоверение от отдел „Български документи за самоличност“ ответникът е с поС.ен адрес в гр. Казанлък. Видно от регресна покана изх. № 08-01-5/03.11.2023 г. на ответника е изпратена информация за дължимата от него сума като са му обяснени възможностите за плащане по повод настъпилите щети от причиненото от него ПТП. От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи: Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№977/2025 г. по описа на Районен съд - Казанлък е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът основава активната си материално-правна легитимация на възникналото регресно вземане от ответника по повод настъпило на 19.11.2018 г. ПТП на територията на държава – членка на Европейския съюз и на база Споразумение от 29.04.2002 г. между Компесационните органи и Гаранционните фондове, сключено на осн. чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/. За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" Кодекс за застраховането, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: настъпило пътнотранспортно произшествие на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение (по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на КЗ, предишна т. 36 – ДВ, бр. 84 от 2023 г.), ПТП да е виновно причинено от водач на моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; причинна връзка между настъпилото събитие и причинените вреди; изплащане на обезщетение за настъпилите имуществени вреди, както и на твърдените разходи от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и възстановяването на същите от страна на Гаранционен фонд. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства, включително да установи, че е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие. По отношение на представените от ищеца в превод от полски на български език документи: ответникът е заявил с писмения отговор, че не оспорва достоверността на извършения превод от полски на български език на приложените към исковата молба писмени доказателства. Същевременно, не е направил насрещни доказателствени искания. С оглед изложеното се налага разбирането, че както с отговора на исковата молба, така и в първото по делото открито съдебно заседание, в което е приет за окончателен проектът за доклад, ответникът е разполагал с възможността да отправи съответни доказателствени искания във връзка твърденията на ищеца в исковата молба. Ответникът не оспорва механизма на настъпване на ПТП и обстоятелството, че автомобила няма сключена застраховка "Гражданска отговорност". На отделно място не се оспорват извършените плащания от ищеца по насрещните претенции от национално бюро на автомобилистите на Полша. Предвид липсата на възможност от страна на особения представител на ответника да осъществи контакт с него не може да се установи дали същият е получил регресната покана и дали по нея са извършвани плащания. Твърдения в тази посока не са изложени и доказателствени искания не са правени. В чл. 1, пар. 4, б. "а" от Директива 2009/103/ЕО е дадено определение за "територия, на която обичайно се намира превозното средство", а именно - територията на държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали номерът е поС.ен или временен. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 482, ал. 1, т. 1 Кодекс за застраховането. Управляваният от ответника лек автомобил е с поставен именно български регистрационен номер. В подкрепа на този извод е и отговора на искането съгласно чл. 13 от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, изпратен от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, в който е отразено, че към датата на процесното ПТП, а именно - 19.11.2018 г., лек автомобил с рег. № •••, е с обичайно домуване в България. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът счита, че се установи факта на настъпване на пътнотранспортно произшествие на дата 19.11.2018 г. на територията на Полша, която е държава членка на ЕС. Предвид това, приложение намира разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2008 г., според която, ако не е предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват преките последици от този факт. Установи се, че ответникът е участник в произшествието, като е управлявал моторно превозно средство с българска регистрация, следователно същото обичайно се намира на територията на Република България. Установи се и че ответникът е станал единствената причина за процесното ПТП, поради нарушаване на правилата за движение по пътищата в държавата – членка на ЕС. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, с цел да се гарантира, че увреденото лице няма да остане без обезщетението, на което има право, се предвижда създаването на орган за изплащане на обезщетения, към който увреденото лице да може да предяви претенция, когато не е било изпълнено задължението за застраховане на превозното средство, причинило увреждането. Съгласно чл. 25 от Директивата, ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или ако в двумесечен срок от произшествието не е възможно да се установи застрахователното предприятие (приложимата в случая хипотеза ), увреденото лице има право да предяви претенцията си пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка по местопребиваването си. Ролята на органа за изплащане на обезщетения се състои в уреждане на претенцията по отношение на всички претърпени от увреденото лице вреди в случаите, които могат да бъдат обективно установени, поради което дейността на този орган се ограничава до проверка дали е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество ( т. 48 от Преамбюла на директивата ). Предвидено е органът за изплащане на обезщетения да има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице, като за да бъде улеснено упражняването на правата на този орган, е предвидено той да има право на автоматично възстановяване на сумата от гаранционния фонд в държавата членка, в която обичайно се намира превозното средство, който се явява краен платец на сумата, която се изплаща на увреденото лице, като задължението му за заплащане на обезщетението е съчетано със суброгация на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице и право на регрес срещу виновното лице. Съгласно чл. 5 от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, когато национално бюро уреди щетите от ПТП, настъпило на територията, на която то е компетентно, изпраща в срок от 1 година от датата на последното плащане, направено от него в полза на увреденото лице, на заинтересованото бюро, като съобразно чл. 5, т. 4 от Вътрешните правила, съпътстващите документи, включително тези, обективно доказващи, че е извършено плащане на дължимо обезщетение на увредени лица, трябва да бъдат незабавно изпратени при поискване без това да забавя реимбурсирането на сумите. Съобразно чл. 10, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО и т. 53 от Преамбюла на същата директива, краен платец на сумата, която е изплатена на увреденото лице от органа за изплащане на обезщетения на страната членка по местопребиваване на увреденото лице, е Гаранционен фонд. Именно ищецът е имал задължението за автоматично реимбурсиране на сумата, без да прави преценка по същество на искането за обезщетение на пострадалото лице. Съгласно чл. 3 от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, бюрото, на територията на което е настъпило произшествието, е упълномощено да урежда всяка претенция – по взаимно съгласие, чрез извънсъдебно споразумение, или по съдебен ред. Претенциите се обработват от компетентното бюро при условията на пълна автономия, като му се признава изключителна компетентност по всички въпроси, отнасящи се до приложимото право на страната, в която е настъпило произшествието и уреждането на претенцията. В изпълнение на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО, Кодексът за застраховането предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане. За България този компенсационен орган е Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, който съгласно чл. 517, ал. 3 КЗ при възникване на вземане към Компенсационния орган от компенсационен орган в държава членка, възстановява пълния размер на платеното обезщетение и встъпва в правата на увреденото лице спрямо виновния водач и неговия застраховател или спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Гаранционен фонд се явява краен платец на обезщетението за вреди по смисъла на чл. 561, ал. 1 КЗ и възстановява сумите, изплатени от бюрото. Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение ( по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на КЗ), от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения между компенсационните органи на страните членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило произшествието. На компенсиране подлежат, както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на вредите, така и изплатените суми за външни услуги ( адвокатски хонорари, такси и др.), както и всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни. В конкретния случай ищецът твърди, че във връзка с процесното ПТП от 19.11.2018 г. на увреденото лице е изплатено обезщетение за неимуществени вреди от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в размер от 1980,08 евро, както и че е заплатена сума в размер от 1633,10 евро, представляваща сбор от такси за обработка на щетата, външни разходи, превод на документи, административни разходи, банкови такси. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е предявило претенции към Гаранционен фонд, които са изплатени, видно от представените по делото документи. В този смисъл Решение № 1225 от 19.03.2024 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 16937/2022 г., Решение № 945 от 8.07.2024 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1137/2024 г. Съобразно гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен. Върху сумата от 7066,76 лева или 3613,18 евро се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда – 11.04.2025 г., до окончателното й погасяване. По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното: В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство. Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер на 97,82 евро, както и в настоящото производство - в размер на 817,21 евро. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най–късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските. Воден от горното съдът