Решение № 15 от 13.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 486/2025 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 61035/20.05.2025год. на В. К. Г. срещу Решение № 506/07.04.2025год., постановено по т.д.№ 2000/2024год. на СГС, с което е признато за установено на основание чл. 95б, ал.1,т.1 от ЗАПСП, по иск на А. Д. П. срещу В. К. Г., че В. К. Г. е извършил нарушение на авторското право на А. Д. П. върху стихотворението „ Любовта, без която не можем“ като го е използвал за целите на политическа кампания в онлайн публикация в социалната мрежа „ Фейсбук“, направена на 28.03.2023год. без съгласието на автора, без да е посочено неговото име, при нарушаване целостта на произведението и в разрез с убежденията на автора и В. Г. е осъден за заплати на А. П. разноски по делото в размер на 1 080 лева. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила свръзани с доклада по делото. Поддържа се , че в решението си пъровоинстанционният съд е приел за неоспорени твърдения на ищеца , които ответникът изрично бил оспорил. Ответникът бил признал единствено , че ищецът е автор на цялостния и завършен текст на стихотворението „ Любовта, без която не можем“, но и че ответникът е използвал част от текста на песента –„ Любовта , без която не можем“. В тази връзка се сочи , че в доклада на съда делото липсвало яснота кои права и кои обстоятелства се признават, както и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. Твърди се , че при изцяло оспорена искова претенция първоинстанционня съд необосновано бил приел за безспорни и доказани твърденията на ищеца във връзка с авторството и извършеното от ответника нарушение на авторските права на ищеца върху процесната фраза, още повече че се бил обосновал с оспорени от ответника неподписани частни документи. В жалбата се поддържа, че в обжалваното решение не са разгледани надлежно наведени от ответника възражения и доводи по неоснователността на исковата претенция , включително и тези относно липсата на годен обект на авторска защита, липсата на пасивна материално правна легитимация на ответника, използването на процесните изречения от ответника и то в разрез с убежденията на ищеца и в политическата кампания на ответника. Счита се и се обосновава , че обжалваното решение е недопустимо като постановено без участието на задължителен необходим другар в производството в лицето на доставчика на онлайн услугата за споделяне на съдържанието-компанията „ Мета“ като собственик на платформана „ Фейсбук“. По изложените доводи се прави искане за обезсилване на решението и при условията на евентуалност - за отмяната му като неправилно и за постановяване на ново решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При уважаване на жалбата се претендират разноски и за двете съдебни инстанции. В срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който ищецът А. П. я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. При отхвърляне на жалбата се прави искане и за присъждане на направените във въззивното производство разноски. В писмения отговор се сочи , че ответника не бил оспорил че е автор на процесното изявление в социалната мрежа „ Фейсбук“, както и че е генирирал и в последствие премахнал процесната публикация. Този факт се установявал и от приложеното по делото електронно писмо от главния юрисконсулт на сдружение Музикаутор, което не било оспорено от ответника. Сочи се също така , че доказаването на твърденията на ищеца било осъществено съобразно указанията на съда , дадени в доклада по чл. 146 от ГПК и че авторството на публикацията се установявало от представената извадка от профила на ответника , който съставлявал частен електронен документ по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т.35 от Регламент / ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23. Юли 2014година. Поддържа се , че възраженията на ответника във връзка недопустимостта на решението не следвало да се обсъждат, тъй като се основавали на разпоредба на закона, която не била съществувала към момента на извършване на процесното действие. Неоспорен от ответника, а и общоизвестен бил факта, че ищецът е автор на процесното стихотворение „ Любовта, без която не можем“, който текст бил популярен, широко известен и познат на много хора като текст на песни на група „ Тангра“. Процесните стихове били части от това стихотворение и те били публикувани в социалната мрежа „ Фейсбук“ от ответника. Твърди се, че съобразно указанията на съда било доказано, че публикацията е направена за целите на политическа компания, в която участвал ответника и това било също общоизвестно. Доказването по делото било извършено с годни доказателства, като оспорването на представените от ищеца доказателства от ответника било бланкетно и формално. Нарушението на авторските права на ищеца било надлежно доказано в производството по делото, като преустановяването на неправомерното използване на процесните фрази от ответника не санирало вече извършеното нарушение на авторските права на ищеца . Оспорват се и довода на ответника- жалбоподател, че използването на процесните фрази се простира в рамките на защита на свободата на словото и че използването им без съгласието на автора е извършено в хипотезите на чл. 24, ал. 1 ,т.2а и чл. 24, ал.1 ,т.2б от ЗАПСП. Апелативен съд-София намира въззивната жалба за процесуално допустима- подадена в законоустановения срок , от легитимирано да обжалва лице и срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по нейната основателност , въз основа на изложените в нея оплаквания, съдът съобрази следното : Пред СГС е предявен иск от А. Д. П. срещу В. К. Г. с правно основание чл. 95б, ал.1 ,т.1 от ЗАПСП за установяване , че ответникът е нарушил авторските права на ищеца върху стихотворението „ Любовта, без която не можем“, използвайки фрази от това стихотворение в публикация в социалната мрежа „ Фейсбук“ за целите на политическа кампания , без съгласието на автора, без да е посочено неговото име, при нарушение целостта на произведението и в разрез с убежденията на автора. Ищецът е твърдял , че е автор на стихове на множество песни, изпълнени от групите „ Тангра“, „ Фактор „, „ Експрес“, „ Диана Експрес“, „ Б.Т.Р“, „ Д2“, Л. И. и др. като между тях е и стихотворението „ Любовта , без която не можем“, написано от него през м. април 1981год. Песента по това стихотворение била изпълнена за първи път през 1982год. , а стихотворението било класирано между 100-те най-велики български текста в класациите на БГ Радио и включено в авторската стихосбирка на ищеца „ Бъди какъвто си“, издатество „ Сиела“ 2018год. Твърдял е също така , че на 28.03.2023год. се бил натъкнал на он-лайн публикация в социалната мрежа „ Фейсбук“ на ответника , в която авторския му текст на песента „ Любовка , без която не можем“ се и използвала в предизборна кампания на политическа партия. Използвани били части от текста, а именно: „ И все по далече и все по-назад…… аз вървя и раздавам надежда“, а и в отговор на коментар, ответникът бил променил текста от „ Любовта , без която не можем“ на „ Бедността ,без която не можем“. Посочил, е че текстът е използван в политическа кампания , без негово съгласие , без да е посочен като негов автор и при нарушаване целостта на призведението . Посочил е , че с горното са нарушени неговите неимуществени права в качеството му на автор на текста на песента „ Любовта, без която не можем“, а именно тези по чл. 15, ал.1 ,т.4, т. 5 и т.8 на ЗАПСП. Заявил е , че в случая използването на процесните фрази от авторското му произведение не попада в никоя от изброените в чл. 24 от ЗАПСП хипотези на свободно използване на авторски призведения и че не желае името му като автор да бъде свързвано пряко или косвено с която и да било политическа партия. Посочил е , че публикацията на ответника е достигнала до голям брой потребители, които са разпознали емблематичната песен на група „ Тангра“ и това личало от коментарите под публикацията. В подаден писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни и недоказани. Изрично е заявено от него , че не отрича авторството на А. П. върху текста на песента „ Любовта, без която не можем“, но отрича твърденията , че публикуването на процесната публикация е нарушило авторските права на ищеца . Оспорил е активната и пасивна процесуалноправна легитимация на страните в призводство. В тази връзка е поддържал, че щом ищеца е отчуждил правата си върху свои произведения с Договор за управление на авторски права , включително и върху процесното литературно произведение със „ Стилпроект“ МН“ ООД, то последното като лице, на което е отстъпено изключителното право на използване на процесното произведение, е единствено активно легитимирано да предявява искове за защита на правата , които са му поверени за управление. С оглед на това носителят на авторското право не бил активно легитимиран да предяви установителния иск за установяване факта на нарушение на авторското му право върху процесното произведение. Поддържал е , че ответникът не е пасивно процесуалноправно легитимиран по така предявения установителен иск , тъй като съгласно разпоредбата на 22б, ал.1 от ЗАПСП достъвчикът на услугата за споделяне на съдържание в платформата „ Фейсблук“ е следвало да получи разрешение от носителя на права върху качените произведения и след като не е получил разрешение, то той носи отговорност при използване на защитени произведения. По същество ответникът е оспорил да е извършил твърдените от ищеца нарушения на авторските му права. Поддържал е , че в случая не е налице използване на произведението по смисъла вложен в чл. 18 , ал.1 от ЗАПСП , в това число и на част от текста на песента, а и че нарушение на твърдените от ищеца авторски права не е осъществявано, тъй като публикуването на процесната публикация не е извършено с търговска или каквато и да е друга комерсиална цел. Изложил е доводи, че използваните процесни изрази попадат в обжвата на чл. 24, ал.1 ,т.2а от ЗАПСП и на чл. 24, ал.1 ,т 2б от ЗАПСП и че използването им не е било за нуждите на политическа кампания. С обжалваното в настоящото производство решение СГС е уважил така предявения иск, приемайки го за допустим и основателен . Приел е, че ищецът е автор на процесното литературно произведение , както и за доказано по делото , че на 28.03.2023год. и за целите на политическа кампания е направил публикация в социалната мрежа „ Фейсбук“ на части от стихотворението „ Любовта, без която не можем“ , а именно текста : „ И все по далеч и все по –назад…. Аз вървя и раздавам надежда“. Приел е също така, че публикуваната част от стихотворението съставлява съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗАПСП обект на авторското право/ , респ. че е годен обект на защита. Счел е , че доказателствата по делото установяват извършването на твърдяното от ищеца нарушение на неимуществените му права като автор на процесното произведение по чл. 15, ал.1 ,т.4, т.5 и т.8 от ЗАПСП, тъй като използването на части от авторското произведение на ищеца в публикацията на ответника е извършено без съгласие на автора , без да е посочено неговото име, при нарушаване целостта на стихотворението , а и доколкото е направенао за целите на политическа кампания-то използването е и в разрез с убежденията на автора. Обжалваното решение е валидно , допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция и която препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. По изложените във въззивната жалба доводи и оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт намира следното : Първоинстанционният съд е бил сезиран и се е произнесъл по иск по чл. 95б, ал.1 ,т.1 от ЗАПСП за установяване факта на извършено от ответника нарушение на авторското право върху отделен текст на литературно произведение , което ищецът твърди че притежава. Така предявеният иск е специален , предназначен за закрила на нарушеното авторско право и е предоставен на разположение на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Авторското право е комплексно и включва в своето съдържание имуществени и неимуществени права като последните са изброени в чл. 15 от ЗАПСП. Част от тези неимуществени права са неотчуждими – тези по чл. 15, ал.1 ,т.2 и т.4 от ЗАПСП, което означава ,че законът забранява техното прехвърляне. Останалите неимуществени права законът допуска да бъдат отчуждавани,но само изрично и в писмена форма. / чл.16 от ЗАПСП/. В случая случая ищецът търси защита при нарушение на неимуществените му права по чл. 15, ал.1 ,т. 4, т.5 и т.8 от ЗАПСП, а именно по т.4- правото му да иска името му да бъде обозначено при използване на произведението , по т.5- правото му на интегритет и цялост на произведението и по т.8- правото му да спре използването на използването на произведението му по начин , различен от внушението, което авторът на произведението е искал да постигне. Доколкото едно от твърдените за нарушени права е неотчуждимо / правото по чл. 15, ал.1 , т.4 от ЗАПСП/, а останалите не са поверени изрично на управление на „ Стилпорект МН“ ООД с договора от 05.04.2021год. , то всички тези права са останали в притежание на автора на процесното литературно произведение и съответно той се явява активно легитимиран да предявява специалните искове исковете по ЗАПСП в тяхната защита. От клаузите на сключения на 05.04.2021год. между ищеца и „ Стилпроект МН“ договор за управление на авторски права , разгледани във взаимовръзка една с друга и във връзка с дадените в самия договор дефиниции и определения , обосновано може да се изведе , че под „ авторски права „ , предоставени за ползване и управление по този договор не са включени неимуществените права на автора по чл. 15, ал.1 от ЗАПСП . Изводима е действителната воля на страните, а именно ищецът като „ автор“ да прехвърли / отстъпи / на издателя правото на ползване върху авторските си произведения като изключително имуществено право и да му възложи извършване на действия по управление и защита на правата му като автор именно във връзка с използването на тези произведения от трети лица / по сключени договори за ползване , разпостранение , излъчване по кабел, интернет , отпечатване , публикуване и т.н. /. С оглед на гореизложеното се явява несъстоятелна тезата на ответника – въззивник, че поради наличието на договора от 05.04.2021год., с който авторът е прехвърлил изключителните си права по използване и управление на „ Стилпроект МН“ ООД , той лично не е активно легитимиран да упражнява правото на защита на своите права. Нарушителят на авторски права по см. на чл. 95, ал.1 от ЗАПСП може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице. Ищецът е този, който определя ответника. В случая той е посочен като физическотото лице, публикувало в своя профил в платформата „ Фейсбук“ части от текста на литературно произведение, за чийто автор се сочи ищеца , без негово съгласие, без да посочи името на автора, при нарушение целостта на произведението и в разрез с вътрешно убеждение на последния . Дали това лице е извършител на твърдените нарушения на авторското право е въпрос по съществото на спора и определя единствено основателността на иска, но не и неговата допустимост. Нарушителите на авторските права може да са повече от едно лице като в тази хипотеза ищецът има възможност да предяви иска си за установяване на нарушението солидарно против всички или само срещу един от тях. Упражняването на втората възможност не води до недопустимост на иска , респ. до недопустимост на постановеното по този иск решение, тъй като при исковете срещу солидарни длъжници те са обикновени, а не необходими другари. Следва да се отбележи , че в исковата молба липсват каквито и да било твърдения , че авторските права на ищеца са нарушени освен от ответника Г. , но и от доставчика на онлайн услугата за споделяне на съдържание-собственик на платформата „ Фейсбук“. Описаните в исковата молба факти и обстоятелства, в частност тези касателно противоправното въздействие върху процесното произведение изключва извод, че надлежен ответник по иска за установяване на нарушение е единствено и само срещу собственикът на платформата „ Фейсбук“. Съществуващата в чл. 22 б от ЗАПСП възможност за търсене на пряка отговорност от доставчика на онлайн услуга за споделяне на съдържание, когато произведения или други закриляни обекти са незаконно качени от ползватели на техните услуги не лишава автора на тези произведения по исков път да установи нарушението на авторските му права срещу потребителя, публикувал произведението/ или части от тях /, нито обуславя наличието от процесуална страна на необходимо задължително другарство, при което искът да бъде предявен и срещу собственика на онлайн платформата, разпостранител на споделеното съдържание. Естеството на отношенията между ищеца и ответника по повод използването на част от процесното произведение чрез публикация във „ Фейсбук“ не изисква решението да бъде еднакво и по отношение на собственика на онлайн платформата „ Фейсбук“ , поради което не са налице предпоставките на чл. 216, ал.2 от ГПК и неконституирането на последния като ответник в производството не води до недопустимост на решението. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита за несъстоятелни доводите на ответника, че не той, а собственикът на платформата „ Фейсбук“ е пасивно материалноправно легитимиран по предявения иск и за недопустимост на обжалваното решение като постановено без участието на задължител необходим другар в производството в лицето на доставчика на онлайн услугата за споделяне на съдържанието – компанията „ Мета“ като собственик на платформата „ Фейсбук“. За да бъде уважен иск с правно основание чл.95л, ал.1 ,т.1 от ЗАПСП следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право и на закрила и 3) ответникът да използва или да е използвал произведението обект на авторско право без съгласието на носителя на авторското право. В настоящия случай и трите предпоставки са налице. В чл.3, ал.1 от ЗАПСП е предвидено, че обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като в тази норма в десет точки е направено примерно, а не изчерпателно, изброяване на видове произведения, които представляват обект на авторското право, сред които в чл. 3, ал. 1, т.1 от ЗАПСП са литературните произведение .В чл. 3, ал.3 от ЗАПСП е посочено ,че обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2. Процесните фрази „ И все по-далеч, и все по-назад…. Аз вървя и раздавам надежда „ са част от стихотворение „ Любовта, без която не можем“ . Стихотворението съставлява литературно произведение и е продукт на творческата дейност на писателя, поради което подада в приложното поле на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗАПСП и поради това е обект на защита по посочения закон. Горното е относимо и касателно процесните фрази, които съставляват част / два отделни стиха/ от стихотворението и това е установимо от прочита на стихотворението и без да са необходими спициални експертни констатации за това обстоятелство. Неоснователно се поддържа от ответника, че отделни стихове не представляват годен защитим обект на авторското право,тъй като не съставляват последователна и неразделна част от текста на стихотворението и като самостоятелни изрази на речта са без особена художествена и творческа стойност. Законът не поставя такова изискване към отделните части на литературното произведение, за да бъдат годен обект на авторското право . Единственото изискване за това е да са част от произведение на литературата , каквато безспорно съставляват. Няма спор по делото , че ищецът е автор на стихотоврението „ Любовта, без която не можем“ . В писмения отговор ответникът изрично е завил ,че не отрича авторството на А. П. върху текста на песента /стихотворението / „ Любовта, без която не можем“, което имплицитно съдържа признание от страна на ответника и на факта , че ищецът е автор и на процесните фрази , доколкото същите са част от това стихотворение. По делото е установено наличието и на третата от горепосочените предпоставки, а именно обстоятелството, че ответникът е използвал процесните фрази :“ И все по-далече и все по-назад ….аз вървя и раздавам надежда“ по начина според твърденията на ищеца – в негова публикация на 28.03. 2023год. в профила му в платформата „ Фейсбук“ в предизборна кампания на политическа партия. Публикуването на процесните фрази в платформата „ Фейсбук“ съставлява възпроизвеждане на части от стихотворението „ Любовта , без която не можем“ и разпостранението им след неограничен брой лица , което съставлява използване на авторско произведение по смисъла на чл. 18, ал.2, т.1 и т.2 от ЗАПСП.С оглед на изложеното се явяват несъстоятелни възраженията на ответника- въззивник ,че публикуването на части от горепосоченото стихотворение в профила на ответника във „ Фейсбук“ не съставлява ползване по смисъла на ЗАПСП . Като доводи в подкрепа неоснователността на това възражение следват да се приемат изложените по-горе такива във връзка с възражението на ответника , че процесните фрази не съставляват годен обект на авторска закрила. Във връзка с доказването на факта на използване на процесните фрази от ответника следва да се отбележи, че този факт не се оспорва от него. Същият е заявил в писмения отговор на исковата молба следното : „ ……отричаме изцяло твърденията в исковата молба, че твърдяното публикуване на процесната пулбикация е нарушило авторските права на ищеца“ , която формулировка имплицитно съдържа в себе си признание на факта , че такава публикация- на твърдяната дата от ищеца, с твърдяното от него съдържание, наистина е направена от ответника. Този факт се потвърждава и от представената от ищеца извадка от фейсбук страницата на ответника, на която фигурират процесните фрази . Цитираната извадка настоящият съдебен състав приема като снимков материал, доколкото на хартиен носител е възпроизведено заснето изображение от профила на ответника във платформата „ Фейсбук“ .Относно снимковия материал съдебната практика приема, че същите съставляват веществени доказателства и че по аргумент на чл. 204 , ал.1 от ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. С оглед на това, позовавайки се на снимковия материал и на признанието на ответника се явява обоснован извода,че ответникът е използвал процесните фрази по твърдения от ищеца начин . По същите аргументи и въз основа на същите доказателства се явява обоснован и извода, че процесните фрази са използвани от ответника в политическа кампания като кандидат за народен представител на конкретна политическа партия, логото на която е изобразено на фейсбук страницата на ответника. Използването им по посочения начин е извършено по време на предизборна кампания , данни за което са налични по делото , а и този факт е безспорен между страните /видно от изявленията на ответника в писмения му отговор –стр. 5, т.8/. Дали избирателния кодекс предвижда извършване на предизборна агитация чрез платформата „ Фейсбук“ е ирелевантно за спора и не променя факта на извършването й ишменно по този начин в конкретния случай. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от ЗАПСП, произведението обект на авторското право може да се ползва само с разрешение на неговия автор, освен когато законът предвижда друго. Тоест, за да е правомерно използването на едно произведение, което е обект на авторското право тврябва да е налице съгласие на автора. В случая нито се твърди , нито се установява такова съгласие да е дадено от ищеца, при което е нарушено притежаваното от последния авторско право. Последващото преустановяване на неправомерното ползване на чуждото авторско произведение, не санира този факт. В нормата на чл. 24 от ЗАПСП са изброени случаите, при които законодателят е определил за допустимо свободно ползване на произведение без съгласието на носителя на авторското произведение и без да се дължи заплащане на възнаграждение за ползването. Ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.2а, която гласи, че е допустимо да се ползва без съгласието на автора и без да се дължи възнаграждение авторско произведение, когато се касае за използване за целите на карикатурата или пародията, както и за целите на подражаване на характера или стила на друго произведение. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.2б , определяща за допустимо ползването на произведение без съгласие на автора и без да се дължи възнаграждение при случайното включване на произведението в друг материал. Позоваването е обосновано единствено с посочване на законовата разпоредба,без да са изложени конкретни факти и обстоятебства . При съобразяване на горното и на обстоятелството, че ответника носи доказателствената тежест за въведеното от него и ползващо го възражение, настоящият съдебен състав приема , че по делото липсват доказателства , които да установят наличие на сочените от него хипотези на нормата на чл. 24 от ЗАПСП, които да позволява използването на процесните фрази от стихотворението на ищеца без негово съгласие и без да му се дължи възнаграждение. Неоснователни са оплакванията на ответника-въззивник, че неправилно първоинстанционния съд е приел за доказано извършването на твърдените от ищеца нарушания на неимуществените му права върху процесните части от авторското му литературно произведение.Установи се по делото , че фразите „ И все по –далее и все по –назад…. Аз вървя и раздавам надежда“ са публикувани от ответника без да е обозначено , че ищецът е техен автор , с което е нарушил неимущественото му право по чл. 15, ал.1 ,т.4 от ЗАПСП. С публикуването единствено на двете фрази от авторското произведение на ищеца е нарушена целостта на произведението и съответно правото на автора да иска запазването й – чл. 15, ал.1 ,т.5 от ЗАПСП, а с публикуването им за целите на политическа кампания същите се явяват използвани от ответника в разрез с внушението , което авторът е целял да постигне чрез създаването мунарушение на чл. 15, ал. 1 ,т.8 от ЗАПСП. Неоснователни са оплакванията на ответника- въззивник за постановяване на обжалваното решение в нарушение на процесуалните правила свързани с изготвения доклад по делото по чл. 146 от ГПК. С нарочно определение от закрито заседание на 14.01.2025год. първоинстанционния съд ,след като е дал правната квалификация на иска като такъв по чл.95б, ал.1 ,т.1 от ЗАПСП , е указал на всяка от страните групите обстоятелства, които подлежат на установяване в процеса . Следва да се има предвид че в по-голямата си част оплакванията за извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения всъщност са такива за неосбоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт, по които е налице произнасяне от въззивната инстанция. По тези съображения предявеният от ищеца установителен иск с правно основание чл. 95б, ал.1 ,т.1 от ЗАПСП е основателен и доказан, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното в настоящото производство решение. При съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение се явява правилно и следва да се потвърди , а подадената срещу него въззивна жалба да се остави без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото в порза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски, които се доказват в размер на 1000лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното , Апелативен съд –София, в настоящия си състав