Решение № 149 от 13.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9321/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 КЗ. Ищцата П. П. П. твърди, че на 05.03.2024 г. в гр. •••••••, при управление на лек автомобил „Дачия Логан“, рег. № •••••••, била блъсната от лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег. № •••••••, управляван от В. Ч.. Излага, че ПТП настъпило при следните обстоятелства: докато се движела в междублоковото пространство, водачът на л. а. „Хонда Джаз“ излязъл от реда на паркираните автомобили, като не я пропуснал и я блъснал. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които посетили местопроизшествието и съставили Протокол за ПТП, в който като виновен бил посочен водачът на лекия автомобил „Хонда Джаз“. Ищцата заявява, че вследствие на ПТП получила изгаряне втора степен в областта на лявата гърда, контузия на гръдния кош и кръвонасядане в областта на дясната гърда. Незабавно след инцидента посетила спешен център, където й била направена превръзка, след което била освободена за домашно лечение. Посочва, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със срок на действие от 16.05.2023 г. до 15.05.2024 г. На 25.04.2024 г. подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до застрахователното дружество, като на 03.06.2024 г. й била изплатена сума в размер на 2000 лева. Тъй като не била удовлетворена от размера на определеното обезщетение, на 04.09.2024 г. завела иск срещу застрахователя. По образуваното гр.д. № 11319/2024 г. по описа на ВРС било постановено решение, с което предявеният иск бил уважен за сума в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба – 04.09.2024 г. до окончателното й изплащане. С решение на ВОС по в. гр. д. № 1108/2025 г. първоинстанционното решение било потвърдено. Ищцата поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на застрахователното обезщетение от датата на уведомлението за настъпването му – 25.04.2024 г., като до датата на депозиране на исковата молба размерът на дължимото обезщетение за забава възлиза на 301.65 лева/154.23 евро. Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 100 лева/51.13 евро, частичен иск от общо 301.65 лева/154.23 евро – обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер от 6000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 05.03.2024 г. в гр. •••••••, от водача на л. а. „Хонда Джаз“, с рег. № •••••••, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, начислено за периода от 25.04.2024 г. до 03.09.2024 г. Претендира разноски. В проведеното открито съдебно заседание по делото предявената претенция е увеличена до сумата от 301.65 лева/154.23 евро, представляваща окончателен размер на иска. В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Навежда доводи, че доколкото в производството по гр.д. № 11319/2024 г. по описа на ВРС ищецът е претендирал законната лихва върху застрахователното обезщетение за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане, същият е признал, че именно това е началният момент, от който се дължи заплащане на обезщетение за забава. Поддържа, че тъй като застрахователят своевременно се е произнесъл по извънсъдебно предявената претенция, с доброволното изплащане на сумата от 2000 лева дружеството се е освободило от неблагоприятните последици от забавеното изпълнение. Счита, че дружеството не е дало повод за образуване на производството, поради което моли за присъждане на разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: За да бъде уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, трябва да се установи съществуването на следните материалноправни предпоставки: 1) наличие на неудовлетворено парично вземане в полза на ищеца; 2) ответникът да е изпаднал в забава. С доклада по делото съдът е приел за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти, по отношение на които е постановено влязло в сила Решение № 648/26.02.2025 г. по гр. д. № 11319 по описа за 2024 г. на ВРС, потвърдено с Решение № 781/14.07.2025 г. по в. т. д. № 1008 по описа за 2025 г. на ВОС: че ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие на ПТП, причинено на 05.03.2024 г. в гр. •••••••, от водача на л. а. „Хонда Джаз“, с рег. № •••••••, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество; че след доброволното заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева остатъкът от дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 6000 лева. Следователно между страните е безспорно, че ищецът разполага с парично вземане срещу ответника за сумата от 6000 лева, представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение. Съгласно специалната уредба в Кодекса за застраховането при застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ /арг. от чл. 420, ал. 2, т. 2 КЗ/. Посочената разпоредба ограничава отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение за забава, като посочва, че такова се дължи от по-ранната измежду следните дати: на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. В случая от представените по делото писмени доказателства и в частност – уведомление за застрахователно събитие /л. 4/ се установява, че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответното дружество на твърдяната в исковата молба дата – 25.04.2024 г. Именно от този момент застрахователят му дължи заплащане на обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение. В подкрепа на изложеното – Решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I Т. О. Съдът, като съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че дължимата лихва за забава върху неизплатения остатък от застрахователното обезщетение в размер на 6000 лева за периода от 25.04.2024 г. до 03.09.2024 г. възлиза на 301.65 лева/154.23 евро. Предвид горните съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. По разноските: В случая, въпреки уважаването на иска, разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани поради констатирано от съда нарушение на принципа на добросъвестност, установен в чл. 3 ГПК. Настоящото производство има за предмет единствено претенция за присъждане на обезщетение за забава, която не е имало пречка да бъде предявена, ведно с претенцията за присъждане на главницата. Същевременно, в производството по гр. д. № 11319/2024 г. на ВРС е претендирана законната лихва единствено от момента на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. От изложеното може да се заключи, че е налице злоупотреба с процесуални права, като целта, преследвана от ищеца чрез образуването на отделни искови производства е неоснователно обогатяване посредством генерирането на съдебни разноски. В подкрепа на този извод – Определение № 2031/29.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 760/2025 г. на ВОС. Воден от горното, съдът