Решение № 970 от 18.6.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 157/2026 г.

Производство по реда на чл. 268 във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК.

Жалбоподателят Е. Г. Б. от гр. Габрово обжалва Решение №46/31.03.2026г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане №С260007-026-0014608/16.03.2026г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, офис Габрово.

В жалбата се твърди, че обжалваното Разпореждане било нищожно, тъй като същото било издадено в противоречие с действащите материално- правни разпоредби, относими към настоящия случай. Твърди се неприложимост на разпоредбата на чл. 211, ал. 3 от ДОПК, като според жалбоподателя не било изследвано от данъчните органи дали Е. Б. има качеството на задължено лице по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ДОПК, на което може да се вмени отговорността по чл. 211, ал. 1 от ДОПК. Налице били две запорни съобщения №С250007-026-0080701/11.12.2025г. и №С250007-026-0080698/11.12.2025г., адресирани до Е. Г. Б., с които му било наредено на осн. чл. 232, ал. 5 ДОПК като материално отговорно лице- управител на „Еж и Беж 03“ЕООД гр. Габрово да превежда по сметка на НАП или по запорираната от публичния изпълнител сметка на длъжника постъпващите ежедневно парични средства от представените от Дружеството стоки и услуги в търговски обект, който стопанисва.

В случая Е. Б. не можело да се причисли към категорията лица, посочени в чл. 210, ал. 1, т. 2, пр. последно от ДОПК, тъй като той не бил трети лице, отговарящо за плащането на задължението на длъжника. Цитираните по- горе две Разпореждания които били използвани като основание за издаването на разпореждането по чл. 211, ал. 3 ДОПК били незаконосъобразни и не отговаряли на разпоредбата на чл. 232, ал. 5 ДОПК. Сочи се и разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД въз основа на която според жалбоподателя обжалваното Разпореждане било нищожно.

Заявено е искане за отмяна на обжалваното Решение, с което е потвърдено Разпореждане №С260007-026-0014608/16.03.2026г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, офис Габрово.

Ответникът Директор на ТД на НАП В. Търново се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен пр. представител– гл. юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна.

Заявява се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно със законовите последици включително присъждане на разноски.

В съдебното производство не е встъпил представител на Окръжна прокуратура Габрово.

Така оспореното решение е акт подлежащ на съдебен контрол, а жалбата е подадена пряко до АС Габрово в законоустановения срок от адресат на неблагоприятен акт в конкретно обжалваната част, подлежащ на съдебен контрол, поради което допустимо.

С обжалваното пред Директор на ТД на НАП В. Търново Разпореждане №С260007-026-0014608/16.03.2026г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, офис Габрово е определена дължима сума за внасяне от Е. Г. Б. в размер на 53 106, 85 евро ведно със законната лихва от 16.12.2025г. до 16.03.2026г., като същата да бъде възстановена по запорираната сметка на Дружеството и/или преведена по банковата сметка на НАП за принудително събиране на публични вземания.

От приложените по административната преписка и по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка.

В ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово е образувано изпълнително дело №241560018/2024г. за принудително събиране на изискуеми публични държавни вземания на „ЕЖ И БЕЖ 03“ ЕООД, [ЕИК]. В хода на образуваното изпълнително производство публичният изпълнител е установил, че дружеството не притежава годни за обезпечаване активи /недвижими имоти или пътни превозни средства/, които да отговарят на възникналата обезпечителна нужда. С ПНОМ с изх.№С240007-022-0059935/11.07.2024г. и с ПНОМ с изх. №С250007-022-0104898/16.09.2025г. е наложен запор върху банкови сметки на дружеството.

Предвид факта, че дружеството генерира задължения, не извършва плащания, но същевременно реализира обороти, с цел обезпечаване на публичните вземания е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С250007-022- 0150310/11.12.2025г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С250007- 022-0150296/11.12.2025г., с които е наложен запор на парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в негов търговски обект „ЕЖ И БЕЖ 03” ЕООД с адрес: гр. Габрово, [улица] регистрирани в обекта 2 бр. фискални устройства: DT983169 и ZK105768.

Запорът е наложен за обезпечаване на задълженията на дружеството „ЕЖ И БЕЖ 03” ЕООД [ЕИК] с управител Е. Г. Б., [ЕГН]. На основание чл. 204 от ДОПК, във връзка с чл. 232, ал. 5 от ДОПК е издадено Запорно съобщение с изх.№С250007-026-0080704/11.12.2025г., както и Запорно съобщение с изх.№С250007-026-0080698/ 11.12.2025г. Всички документи са връчени лично на Е. Б. на 15.12.2025г. в качеството на управляващ и представляващ дружество „ЕЖ И БЕЖ 03“ ЕООД.

Постановленията не са обжалвани и са влезли в сила.

Видно От ПНОМ с изх. №С250007-022-0150310/11.12.2025г., става ясно, че публичния изпълнител е пристъпил към опис на паричните средства в касата на Дружеството и изземване на сумата в размер на 55.00лв., обективирано в Протокол №С250007-027-0001585/11.12.2025г. след което сумата е разпределена за погасяване на задълженията на дружеството. В ПНОМ с изх. №250007-022-0150296/11.12.2025г. е оразено, че е извършен опис на паричните средства в касата на Дружеството и изземване на сумата в размер на 113.20лв., обективирана в Протокол №С250007-027-0001584/11.12.2025г. след което сумата е разпределена за погасяване на задълженията на дружеството.

В запорните съобщения разпоредено, че на основание чл. 232, ал.5 от ДОПК е разпоредено постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от „ЕЖ И БЕЖ 03“ ЕООД стоки и услуги, в посочените в акта търговски обект, следва да бъдат превеждани от Е. Б., в качеството му на управител и МОЛ в същото, по сметката

за принудително събиране на публични вземания.

От публичен изпълнител е установено, че за периода 16.12.2025г. /деня, следващ деня на връчване на постановленията и запорните съобщения/ до 16.03.2025г. по фискалните устройства в обектите описани в двете постановления за налагане на обезпечителни мерки има отчетен оборот както следва:

1. DT983169 в търговски обект „ЕЖ И БЕЖ 03” ЕООД, гр. Габрово, [улица]46 985,83 евро.

2 ZK105768 в търговски обект „ЕЖ И БЕЖ 03“ ЕООД, гр. Габрово, [улица]7242,72 евро.

Общ оборот в размер на 54 228,55 евро.

В Разпореждането за изпълнение с изх. №С260007-026-0014608/16.03.2026 г. е посочено, че към 16.03.2026 г. са постъпили суми по сметката па ТД на НАП Велико Търново, Офис Габрово за погасяване на публичните задължения са в размер на 1 121.70 евро или с 53 106.85евро по-малко от отчетения с два броя фискални устройства оборот, за погасяване на публичните задължения. Според данъчните органи по този начин Е. Б. е нарушил разпоредбата на чл. 206, ал.2 от ДОПК, съгласно която от дата на получаване на запорното съобщение, същият не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, тъй като спрямо тях има задължение на пазач. в случая е налице основание за реализирането на солидарна отговорност за вземането на длъжника до размера на задължението му по реда на чл. 211 от ДОПК.

Постановено е Разпореждане №С260007-026-0014608/16.03.2026г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, офис Габрово с което е определена дължима сума за внасяне от Е. Г. Б. в размер на 53 106, 85 евро ведно със законната лихва от 16.12.2025г. до 16.03.2026г., като същата да бъде възстановена по запорираната сметка на Дружеството и/или преведена по банковата сметка на НАП за принудително събиране на публични вземания.

Е. Б. е обжалвал така постановеното Разпореждане, като с Решение №46/31.03.2026г. Зам. директор на ТД на НАП В. Търново е оставил без уважение жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК Управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

В случая видно от видно от отразявания в ТР Е. Г. Б. е управител и представляващ „Еж и Беж 03“ЕООД гр. Габрово с [ЕИК].

В ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово е образувано изпълнително дело №241560018/2024г. за принудително събиране на изискуеми публични държавни вземания на „ЕЖ И БЕЖ 03“ ЕООД, [ЕИК]. В хода на образуваното изпълнително производство публичният изпълнител е установил, че дружеството не притежава годни за обезпечаване активи /недвижими имоти или пътни превозни средства/, които да отговарят на възникналата обезпечителна нужда. С ПНОМ с изх.№С240007-022-0059935/11.07.2024г. и с ПНОМ с изх. №С250007-022-0104898/16.09.2025г. е наложен запор върху банкови сметки на дружеството.

От публичния изпълнител по така образуваното производство е установено, че постъпилите по сметка суми от Дружеството не съответстват на оборота на Дружеството за посочения в разпореждането период, реализиран в търговски обект на Дружеството. Наложен е запор за обезпечаване на задълженията на дружеството „ЕЖ И БЕЖ 03” ЕООД [ЕИК] с управител Е. Г. Б., [ЕГН]. На основание чл. 204 от ДОПК, във връзка с чл. 232, ал. 5 от ДОПК е издадено Запорно съобщение с изх.№С250007-026-0080704/11.12.2025г., както и Запорно съобщение с изх.№С250007-026-0080698/11.12.2025г. Всички документи са връчени лично на Е. Б. на 15.12.2025г. в качеството на управляващ и представляващ дружество „ЕЖ И БЕЖ 03“ ЕООД.

Постановленията не са обжалвани и са влезли в сила.

По този начин, съобразно посочената разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК Е. Б., като управител и представляващ задълженото дружество носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното решение, както и потвърденото с него постановление, представляват валидни административни актове, издадени от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспореното Разпореждане, поради пълна липса на законова опора с препращане към разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Цитираната правна норма урежда въпросите с Договори, които противоречат на закона или го заобикалят. В случая приложим нормативен акт е ДОПК, което изключва приложението на цитираната разпоредба на ЗЗД.

Съобразно нормата на чл. 211, ал. 3 от ДОПК, разпореждането за изпълнение се издава от публичния изпълнител, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия. В този смисъл не е необходимо според посочената правна норма, нарочно упълномощаване на публичния изпълнител, чиято компетентност, за издаване на разпореждане по чл. 211 от ДОПК, е уредена и е възникнала по силата на самия закон.

Оспореното решение е издадено в рамките на законоустановена процедура, в писмена форма и съдържа законоизискуемите реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, както и мотиви и разпоредителна част. При извършената проверка съдът установи, че при започването провеждането и приключването на процедурите по издаването на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издаденото Разпореждане е било предмет на административен контрол, съобразно нормата на чл. 266 от ДОПК.

Разгледана по същество, депозираната жалба е основателна, поради допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в следното:

В разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че от датата на получаването на запорното съобщение, третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях, то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника, до размера на задължението му.

Нормата на чл. 211, ал. 1 от ДОПК постановява, че който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи, въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото, до размера на задължението, с лихвата след плащането, а по силата на ал. 2, когато изплащането по ал. 1 е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали изплащането. Съобразно на ал. 3 на чл. 211, в тези случаи се издава разпореждане за изпълнение от публичния изпълнител, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия.

Въз основа на цитираните правни норми, настоящия съдебен състав на АдС Габрово счита, че в случая жалбоподателя Е. Г. Б., в качеството на управител и представляващ Дружеството „Еж и Беж 03“ЕООД - длъжник, по образуваното изп. дело №241560018/2024г., няма качеството на трето задължено лице, по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ДОПК, респ. след получаване на запорното съобщение, същият не придобива качеството на пазач, спрямо постъпващите парични суми в каси.

Съдът приема, че запорното съобщение, изпратено до дружеството- длъжник, чрез неговия представляващ и управител, има уведомителен характер за наложеният запор и спрямо представляващия ЮЛ, не възниква задължение по чл. 232, ал. 5 от ДОПК, което е единствено от компетентността на публичния изпълнител.

Настоящият състав приема, че цитираната норма на чл. 206, ал. 2 от ДОПК касае единствено лица, които са задължени, в смисъл, спрямо които длъжникът има изискуемо и непогасено вземане, независимо от основанието му, но не касае представляващия на Дружеството. Съдът намира, че личната отговорност на Управителя на дружеството, е подробно уредена в нормата на чл. 19 от ДОПК, като особен случай на отговорност на трети лица, за публични задължения на задължени ЮЛ и която отговорност възниква при наличие на сложен фактически състав, началото на който се поставя от недобросъвестното поведение на управителя. Съдът намира, че използваният от законодателя термин "трети лица", спрямо изброените по чл. 19 от ДОПК, касае само тази норма и предвидената в нея отговорност, и не може да се тълкува разширително. Съдът намира, че по реда на чл. 211, ал. 1, вр. чл. 206, ал. 2 от ДОПК, не може да бъде ангажирана солидарната отговорност на представляващия- като Управител на дружеството, в качеството му на физическо лице, доколкото липсват предпоставките за това. Логическото тълкуване на нормата на чл. 211, ал. 1, във връзка с ал. 2, цитирани по- горе, сочи, че нормата визира изпълнение от страна на трети, стоящи извън управлението на Дружеството- длъжник, физически лица.

Според състава на съда, в случая не са налице и останалите елементи от фактическият състав на отговорността по чл. 211, вр. чл. 206, ал. 2 от ДОПК, като освен липсата на качеството на трето задължено лице, наличните суми по каси, не съставляват "вземане" на дружеството – длъжник, по смисъла на закона. Действително, по делото се установява че Дружеството е реализирало оборот, който се разминава в значителна степен от сумата постъпила в НАП от длъжника. Няма данни и не е изследван въпроса това разминаване в средствата на Дружеството как е отразено счетоводно и за какво е разходвано. Това обаче не може да се приеме като "разпореждане по различен начин от онова, за което се е задължил, е довело до ощетяване на държавния бюджет", както е приел административния орган в оспореното Решение, още повече, че изложеното твърдение излиза извън смисъла на нормата на чл. 211, ал. 1 от ДОПК, изложен по- горе.

Законодателят е предвидил ред в чл. 19 от ДОПК по който може да се търси отговорност от солидарно отговорния управител на Дружеството-длъжник, като това е разписано и в нормата на чл. 206 ДОПК. Този ред не включва посочените в процесното Разпореждане действия от страна на публичния изпълнител.

На основание изложеното, съдът намира, че по делото не се установя фактическият състав на нормата на чл. 211, ал. 1 от ДОПК, поради което, процесното Решение №46/31.03.2026г. на директор на ТД на НАП- В. Търново и потвърденото с него Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК изх. №С260007-026-0014608/16.03.2026 г. на изпълнител при ТД на НАП- В. Търново, ИРМ –Габрово, са незаконосъобразни, и следва да бъдат отменени.

С оглед изхода на делото, а именно уважаване на оспорването и отмяна на обжалвания административен акт, разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като такива не са заявени като искане от пр. представител на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът