Решение № 9175 от 18.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 50228/2025 г.

Б. А. М. е предявил срещу Е. И. П.-М.а и И. Б. М. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че правото на ползване на ответниците върху следния недвижим имот: апартамент №.., находящ се в гр. София, жк „З..“, ул. „К..“, бл.., вх. А, ет. 8, ап.., предоставено с решение от 20.03.2000 г. на СРС, 80 състав, по бр.д. № .. г., е било погасено с навършване на пълнолетие на ответника И. Б. М.. Първоначалните ищци (в хода на производството ищцата И. И. А.) почина и остави за свой единствен наследник по закон другия ищец Б. А. М.) твърдят, че са съсобственици на описания по-горе недвижим имот съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62 от 13.02.2001 г. По силата на бракоразводно решение от 20.03.2000 г. на СРС, 80 състав, по бр.д. № .. г. на ответниците, бивша съпруга и син на ищеца И. М., било предоставено правото на ползване върху апартамента, което било запазено и с прехвърлянето на имота. Сочат, че по аргумент от чл. 107, ал. 1 и ал. 3 СК (отм.) ползването е за времето, докато родителят упражнява родителските права и следователно, с навършване на пълнолетие на ответника И. Б. М. правото на ползване е било погасено. Въпреки това ответниците предявявали претенции за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, което обосновава правния интерес на ищците от предявяване на иска. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който искът се оспорва като неоснователен. Сочат, че законът не предвижда автоматично погасяване по право на правото на ползване, а освен това в съдебното решение, с което ползването е било предоставено, не е определен срок. Молят искът да бъде отхвърлен. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК в тежест на ищците е да докажат правния си интерес. В тежест на ответниците е да докажат, че в тяхна полза съществува право на ползване върху процесния апартамент. От фактическа страна С влязло в сила решение от 20.03.2000 г. по бр.д. № .. г. по описа на СРС, 80 състав, е бил прекратен сключеният на 10.09.1988 г. брак между ищеца Б. А. М. и ответницата Е. И. П.-М.а, като дълбоко и непоправимо разстроен, като е било одобрено постигнатото между тях споразумение по чл. 99, ал. 3 СК (отм.), съгласно което родителските права върху ответника И., роден на 10.08.1989 г., са били предоставени за упражняване на майката, а семейното жилище, находящо се в гр. София, жк „З..“, ул. „К..“, бл.., вх. А, ет. 8, ап..8, лична собственост на ищеца Б. А. М., е било предоставено за ползване от двамата ответници - Е. И. П.-М.а и И. Б. М.. С нотариален акт № 62 от 13.02.2001 г. ищецът Б. А. М. е дарил на своите родители А. М. А. и И. И. А. процесния апартамент №.., находящ се в гр. София, жк „З..“, ул. „К..“, бл.., вх. А, ет. 8, като в нотариалния акт е посочено, че двамата ответници - бившата съпруга на Б. М. Е. И. П.-М.а и синът му И. Б. М., запазват предоставеното им право на ползване съгласно цитираното по-горе съдебно решение. С нотариална покана от 26.07.2021 г. до ищеца двамата ответници са се позовали на съдебното решение за прекратяване на брака по-горе и предоставеното им с него ползване на процесния имот, като са посочили, че последното не е ограничено със срок. Тъй като към датата на нотариалната покана жилището се ползвало от ищеца и двамата ответници били лишени от ползването му, молят в седемдневен срок от получаване на нотариалната покана да им бъде предоставено държането върху имота. В противен случай претендират на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД заплащане на обезщетение за лишаване от ползване върху имота в размер на 500 лв. месечно. От правна страна От събраните по делото доказателства се установява и между страните не е спорно, че с решението за прекратяване на брака, сключен между ищеца и ответницата, ползването на семейното жилище, което по това време е било лична собственост на ищеца, е било предоставено на ответницата по реда на чл. 107, ал. 3 СК (отм.), който текст е аналогичен на чл. 56, ал. 2 СК. Спорен между страните е въпросът дали това ползване е срочно и съответно, ако е срочно, дали се прекратява автоматично с изтичане на срока. На първо място, следва да се посочи, че „ползването“ на семейното жилище по смисъла на чл. 107, ал. 3 СК (отм.), съответно чл. 56, ал. 2 ГПК не представлява учредяване на вещно право на ползване, а има облигационен смисъл. Постановената по този ред мярка относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация, не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на материалните субективни права. Във всички хипотези на предоставяне ползването на семейното жилище по силата на съдебното решение по чл. 56 СК възниква наемно отношение - чл. 57, ал. 1 СК. Страни по него са собственикът на имота - в качеството на наемодател, и бившият съпруг, на когото е предоставено ползването - в качеството на наемател, като произнасянето по чл. 56 СК в съдебното решение замества съгласието на наемодателя. Доколкото този акт на съдебна администрация от една страна ограничава правомощията на собственика да ползва лично вещта си, а от друга страна е противопоставен обществен интерес от по-висш порядък - гарантиране правото на жилище на непълнолетните родени от брака деца като израз на прокламираната с чл. 2, т. 4 СК особена закрила на децата, с оглед постигането на правна симетрия в Закона е предвидено, че в случаите на предоставено ползване на съпруг, който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, наемното правоотношение се учредява за определен срок - докато се упражняват тези права, когато семейното жилище е съсобствено на бившите съпрузи или е собственост на неупражняващия родителските права съпруг, съответно - за срок до една година, когато семейното жилище е собственост на близки на неупражняващия родителските права съпруг. В този смисъл решение № 160 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2015 г., II г. о. В нито една от предвидените в чл. 107 СК (отм.)/чл. 57 СК хипотези не възниква безсрочно ползване на семейното жилище и това е така предвид разяснената по-горе необходимост от балансиране между интересите на ненавършилите пълнолетие деца и съпругът-собственик на имота. Именно затова текстът на закона и в двете му времеви редакции е пределно ясен – съпругът-несобственик ползва имота, докато упражнява родителските права, т.е. до навършване пълнолетие на родените от брака деца. Липсата на посочване на срок на ползването в бракоразводното решение не означава, че ползването е безсрочно. Както беше посочено, такова безсрочно ползване изобщо не е уредено като хипотеза в закона, тъй като би ограничили несъразмерно правата на собственика, а освен това крайният момент на ползването е уреден в закона и с погасяване упражняването на родителските права, по силата на закона се погасява и правото на ползване. Нормата е израз на идеята на законодателя е да даде превес и защита на интересите на детето пред тези на собственика, но не абсолютно и неограничено във времето, а само докато другият родител упражнява родителските права или най – късно до навършване на пълнолетие. По въпроса за времевото действие на решението по чл. 107, ал. 3 СК (отм.), аналогичен на чл. 56, ал. 2 от СК, дори и да не е посочен в диспозитива на бракоразводното решение крайният момент на ползването, е налице последователна практика на ВКС, според която това е момента на навършване пълнолетие на детето, спрямо което се упражнява родителски права, или отнемане упражняването на родителските права от този родител - определение № 2297 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 345/2023 г., II г. о., решение № 160 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2015 г., II г. о., решение № 227 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1529/2010 г., III г. о., ГК, . Администрирането при ползването на семейно жилище е ограничено в действието си от законовите предпоставки за съдебна намеса, поради това с факта на навършване на пълнолетие на децата, служебно постановеният режим на тези отношения по чл. 107, ал. 6 от СК (отм.) се прекратява без да е необходимо настъпването на друг факт. С оглед на изложеното, съдът намира, че учреденото по силата на бракоразводното решение ползване е било прекратено автоматично с навършване на пълнолетие от страна на ответника И. Б. М. на 10.08.2007 г. предвид направените от ответниците оспорвания и наведени твърдения в хода на производството, както и приетата нотариална покана от 2021 г., почти 14 години след изтичане на законоустановения срок на ползването, за ищеца очевидно е налице правен интерес от предявения установителен иск, който е допустим и основателен, и следва да бъде уважен. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани по делото разноски в общ размер от 858, 96 евро, от които 40, 90 евро държавна такса и 818, 06 евро заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Софийски районен съд