Решение № 6 от 28.1.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 258/2025 г.

С Присъда № 28/17.06.2025 г. по НОХД № 580/2024 г. на Окръжен съд – Плевен подсъдимият Ц. М. Т. е признат за виновен в това, че на 17.11.2020 г. в град Плевен пискал дар от С. К. И. с думите: „Ще почерпиш и ще си затворя очите!“ и на 20.11.2020 г. в същия град приел дар от С. И. – парична сума в размер на 300 лв., която не му се следва, в качеството си на длъжностно лице – инспектор V-та степен в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, за да не извърши действие по служба, съгласно чл. 21 от Наредба № 8121з-882 /25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от Министъра на вътрешните работи, за да не извърши задълженията си при осъществяване на контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при строителството на жилищна сграда с гараж, находяща се в УПИ II – 6246, кв. 259а в гр. Плевен – да не впише предписание в заповедната книга на строежа за изпълнение на изискващите се в одобрения инвестиционен проект ивици, поради което и на основание чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата съдът наложил на подсъдимия Ц. Т. и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 1500 лева. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Ц. Т., чрез защитника му адвокат К. Д.. Наведено е оплакване за допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Към въззивната жалба е подадено допълнително изложение от адвокат Д., като защитник на подсъдимия Ц. Т.. Изложени са подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания. В съдебно заседание прокурорът заема становище, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства е установено, че от подсъдимия Т. е осъществен престъпният състав по чл. 301, ал. 1 НК. Прокурорът счита, че присъдата е правилна, тъй като е обоснована и законосъобразна. Излага подробни съображения и предлага същата да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение. Адвокат К. Д. поддържа подадената жалба и допълнителното изложение към нея. Излага подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Иска да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. В правото си на лична защита подсъдимият Ц. Т. поддържа казаното от защитника му. Навежда оплаквания във връзка с мотивите към постановената присъда. В правото си на последна дума подсъдимият Т. моли да се отмени присъдата и да се постанови оправдателна такава. Апелативният съд, като обсъди наведените оплаквания в подадената жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното: Подадената жалба е неоснователна. При извършената служебна проверка се констатира, че първоинстанционният съд е постановил атакуваната присъда при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, като е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения обвинителен акт. Спазен е процесуалния ред при събирането и оценката на доказателствата, гарантиращ тяхната годност. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, законосъобразно и обосновано е установена фактическата обстановка, като изводите по фактите се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Въззивният състав, след като извърши и собствен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, възприема следната фактическа обстановка: Подсъдимият Ц. М. Т. е български гражданин. Същият е с постоянен адрес в гр. Плевен. Има завършено висше образование. Подсъдимият е работил като инспектор в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ при Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в гр. Плевен към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр. Плевен. Същият има семейство и е баща на малолетно дете. Подсъдимият е с чисто съдебно минало. Със заповед № 8121 к- 2412/ 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 03.11.2014 г., подсъдимият Ц. Т. бил назначен на длъжност инспектор VI степен в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ /ДПКПД/ при Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в гр. Плевен /РСПБЗН/ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в гр. Плевен /РДПБЗН/. Със заповед № 1983 к- 2520/18.12.2015 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР подсъдимият е бил преназначен на длъжност инспектор V степен в група „ДПКПД“ при РСПБЗН в гр. Плевен към РДПБЗН в гр.Плевен, считано от 29.12.2015 г. В длъжностната характеристика на заеманата от подсъдимия длъжност влизало осъществяване на държавен противопожарен контрол и превантивна дейност /ДПК и ПД/ в района на действие на РС „ПБЗН“. Т. имал задължение да извършва контролни и тематични проверки по спазване на нормативните изисквания за пожарна безопасност на обекти и строежи в района на действие на РС „ПБЗН“, да участва в извършването на комплекси проверки по спазване на нормативните изисквания за пожарна безопасност в района на действие на РС „ПБЗН“, да извършва контрол на влаганите в обектите материали и инсталации за съответствието им с изискванията за пожарна безопасност, да осъществява административно-наказателна и принудително - административна дейност при констатирани нарушения на нормативните изисквания за пожарна безопасност в обектите и строежите, да издава писмени разпореждания за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност, както и да познава законовите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи дейността на МВР и ГДПБЗН и нормативните актове по направление на дейност. На 17.05.2017 г. длъжностна характеристика била връчена лично на подсъдимия Ц. Т.. Със заповед № 7341з-5/25.02.2019 г. на Началника на РС „ПБЗН“ – гр. Плевен подсъдимият Ц. Т. бил определен да изпълнява служебните си задължения по осъществяване на държавен противопожарен контрол на обектите и строежите на І териториален участък със следните граници и населени места: градската част и индустриалната част на гр.Плевен, Общинския център на гр. Долна Митрополия, в гр. Тръстеник, с. Брегаре, с. Ставерци, с. Гостиля, с. Крушовене, с. Байкал, с. Горна Митрополия, с. Славовица, с. Оряховица и с. Победа, всичките в община Долна Митрополия. Инспекторите в „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“, каквато длъжност заемал подсъдимият Т., имали право и задължение да извършва контролни проверки за установяване съответствието на строежите с приложимите към всеки такъв строително -технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар за сгради от функционална пожарна опасност, съгласно предвидения ред в чл.17, ал.1 във вр. чл.16, ал.4 от Наредба № 8121з- 882 /25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от Министъра на вътрешните работи, Съгласно чл.21 от Наредба № 8121з- 882 /25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, подсъдимият имал задължение при констатиране на несъответствие на строежа с приложимите към него строително - технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар да впише в заповедната книга по чл.170, ал.3 от ЗУТ предписание за отстраняване на несъответствието, което да отрази и в Интегрираната система за управление - Пожарна безопасност и защита на населението /ИСУ-ПБЗН/ чрез попълване на информацията, съгласно Приложение № 3 към Наредбата, а копие от предписанието да съхранява в РСПБЗН. Дейността на органите, осъществяващи държавен противопожарен контрол се планирала чрез графици за извършване на проверки, съгласно чл.12, т.3 от Наредба № 8121з-882 /25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол. Обектите, подлежащи на контролни проверки през 2020 г. в участъка, обслужван от подсъдимия Т., били утвърдени от началника на РСПБЗН -Плевен с график рег. № 7341р-313/6.02.2020 г., в който били посочени датите за извършването им. Подсъдимият имал право и задължение да извършва контролни проверки и извън утвърдените графици и планове, за които следвало да има издадени заповеди от Началника на РСПБЗН -Плевен или от Началника на група „ДПК и ПД“ при Районната служба. През периода 16.11 – 20.11.2020 г. подсъдимият следвало да извърши контролни проверки на обектите, съгласно утвърдения годишен график и седмичен план от началника на група „ДПК и ПД“ при РСПБЗН - Плевен. За същия период не е имало издадени заповеди за извършване на други проверки. Св. С. И. била съдружник в „Корект 94 СС“ ЕООД. Същата заедно със св. П. И., с когото живеели на семейни начала, се занимавали със строителна дейност. През 2020 г. се извършвал строеж на жилищна сграда с гараж на •••••••• в УПИ ІІ 6246, кв. 259а по плана на гр. Плевен. Възложители на строежа били св. С. И. и св. П. И.. Строителният надзор върху строежа бил осъществяван от „МАК 2000" ЕООД чрез св. М. А.а. Подсъдимият се познавал със св. И., П. И. и М. А.а по повод осъществяван от него контрол по спазване правилата за безопасност на други техни строителни обекти. На неустановен ден през месец октомври 2020 г. подсъдимият се свързал по телефона със св. А.а и поискал да му бъдат предадени строителните проекти и заповедната книга за строежа на •••••••• в гр.Плевен. Св. А.а занесла исканите документи в сградата на РСПБЗН –Плевен. Там не било документирано кога и на кого били предадени тези документи. След около един месец, св. М. А.а поискала да й бъдат върнати строителните документи, които й били предадени. Връщането им също не било документирано по надлежния ред от служител на РСПБЗН –Плевен. Този обект не бил включен в утвърдения график за извършване на проверки на строителните обекти за 2020 г. На 17.11.2020 г. подсъдимият отишъл на строителния обект на •••••••• в гр.Плевен. Същият представлявал жилищна сграда, изградена на груб строеж с поставена външна топлоизолация. Подсъдимият отишъл на обекта. Там се срещнал със св. С. И.. В присъствието на св. И., подсъдимият се обадил по телефона на св. А.а, като поискал от нея отново да му се предоставят строителните документи. Последната му обяснила, че ще ги предаде на св. С. И.. След като приключил телефонния разговор, подсъдимият казал на св. И., че на външната страна на сградата не били монтирани противопожарни негорими ивици. Монтирането им било предвидено в инвестиционния проект по части „Архитектура“ и „Пожарна безопасност“, както и било задължително, съгласно изискванията на Наредба № Із-1971 /2009 г. за строително -техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от Министъра на вътрешните работи и Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Св. И. отговорила, че това не било необходимо, тъй като жилищата в сградата нямало да бъдат продавани, а били за лични нужди. Външната топлоизолацията вече била поставена, поради което монтирането на тези противопожарни ивици налагало рязането й. Тогава подсъдимият й заявил, че ще сигнализира РДНСК и Община-Плевен, за да спрат строежа и щял да наложи глоба на св. М. А.а, която осъществявала строителния надзор на обекта. Св. И. настоявала първият да не предприема такива действия. Подсъдимият й отговорил: „Ще почерпиш и ще си затворя очите.“ Казал на св. С. И., че ще дойде отново на следващия ден, а тя да измисли какво да прави. Св. И. решила, че следва да даде парична сума на подсъдимия, тъй като между тях имало установена такава практика по повод строителството на други обекти. На 18.11.2020 г. св. С. И. разговаряла със служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ за действията на Ц. Т. в предходния ден, след което бил подаден сигнал в Окръжна прокуратура[1]Плевен. Образувано било досъдебно производство. Св. И. предала на служители на ДАТО – Плевен банкноти на обща стойност от 300 лв. Това били 1 бр. банкнота с номинал 50 лева и сериен № БД8255025; 1 бр. банкнота с номинал 50 лева и сериен № ГА92762777; 1 бр. банкнота с номинал 50 лева и сериен № БТ3734296; 1 бр. банкнота с номинал 50 лева и сериен № ББ0914624; 1 бр. банкнота с номинал 50 лева и сериен № БМ5208298; 1 бр. банкнота с номинал 20 лева и сериен № ВГ9110752; 1 бр. банкнота с номинал 10 лева и сериен № БО9373326; 1 бр. банкнота с номинал 10 лева и сериен № БУ7536395; 1 бр. банкнота с номинал 10 лева и сериен № БС3916398. Банкнотите били маркирани и били върнати на св. И.. На 18.11.2020 г. подсъдимият се обадил по телефона на св. П. И., като поискал среща с тях под предлог да му предадат документите на строежа. Св. И. му отговорил, че ще му върне обаждане до края на седмицата. На 20.11.2020 г. св. П. И. се обадил на подсъдимия и му казал, че съпругата му била на строителния обект. Около обяд подсъдимият отишъл на строежа на ••••••••, където го чакала св. С. И.. Първият носел в ръката си тефтер с надпис „А. 91/GSM: 0888/••• •••“. Двамата влезли в приземно помещение от строящата се сграда. Там подсъдимият поискал от И. да му покаже строителните проекти на обекта. В разговора двамата отново обсъждали необходимостта от монтирането на противопожарни негорими ивици на външната част на сградата, тъй като на 17.11.2020 г. подсъдимият бил констатирал, че такива не били изпълнени. Т. следвало да впише предписание за отстраняване на констатираното нарушение в заповедната книга на обекта. Докато се водел разговора между него и св. И., последната извадила маркираните банкноти на обща стойност от 300 лева. Подсъдимият след като видял парите, разгърнал носения от него тефтера. С поглед и показалец посочил на св. С. И. да остави банкнотите между листите му. Свидетелката поставила маркираните банкноти в тефтера, подсъдимият го затворил и го поставил под мишницата си. След това казал на св. И. да предаде на св. М. А.а да се успокои и излязъл от строителния обект. Подсъдимият излязъл на улицата, където бил задържан от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР. Същият бил повален на земята и му били поставени белезници. При задържането му, подсъдимият изпуснал тефтера, който паднал на земята и се разтворил, като от него изпаднали сгънатите банкноти. Извършен бил оглед на местопроизшествие, при който били установен разтворения тефтер с надпис „А. 91/GSM: 0888/••• •••“, под който се намирали маркираните банкноти. Изготвен бил протокол, в който били описани иззети банкноти. По делото е изготвена почеркова експертиза. От заключението й се установява, че в иззетия като веществено доказателство тефтер се съдържат ръкописни текстове. Всички текстове, с изключение тези на последната страница, са изписани от подсъдимия. По делото е изготвена дактилоскопна експертиза. От заключението й се установява, че е бил изследван иззетия тефтер, върху който са били намерени дактилоскопни следи. Установени са 23 бр. годни за идентификационно изследване такива следи. Извършено е сравнително изследване между откритите следи и дактилоскопните отпечатъци на Ц. Т., като е констатирана идентичност между 22 от тях. По делото е изготвена ДНК експертиза. От заключението й се установява, че е изследван иззетия тефтер. Върху него е установен клетъчен материал и е определен ДНК –профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпада с ДНК-профила на подсъдимия Т.. По делото е изготвена техническата експертиза с обект на изследване ползвания мобилен телефонен апарат от подсъдимия. От заключението й се установява, че в телефонния му указател на латиница е записан контакт с номер +359 89 85••••• - P. I. Korekt Jil. Посоченият номер е ползван от лицето П. И.. От мобилния апарат на подсъдимия няма проведени разговори с телефонни номера 089 855 •••• и 087 945 ••••, които са на С. И.. В приложената към писменото заключение таблица е видно, че от ползвания от подсъдимия телефона в периода от 17.11.2020 г. - 20.11.2020 г. са проведени входящи и изходящи разговори с P. I. Korekt Jil. От заключението на изготвената пожаротехническа експертиза се установява, че на обект, находящ се в гр. Плевен на •••••••• са изпълнени негоримите противопожарни ивици от каменна вата, които са заложени в ТИП и на местата по съответния проект. Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. И., П. И., М. А.а, С. П., Ц. М., Т. Ц. и З. Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и дадените от тях показания в ДП, приобщените по реда на чл.281, ал.1 и ал.4 от НПК и в хода на съдебното следствие по НОХД № 385/2021 г. по описа на ОС –Плевен, от обясненията на подсъдимия Т., както и от множество справки и документи, а така също и от експертните заключения. От същите се установява по несъмнен начин извършването на деянието, авторството на подсъдимия и вината му. Въззивният съд напълно споделя направените фактически констатации от първата инстанция и изведени въз основа на тях правни изводи. По делото е категорично установено, че подсъдимият е заемал длъжността инспектор в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ при Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в гр. Плевен. В правомощията му са били включени осъществяването както на държавния противопожарен контрол, така и на превантивна дейност в района му на действие. В задълженията на подсъдимия е било включено извършването на контролни, тематични и комплексни проверки по спазване на нормативните изисквания за пожарна безопасност на обекти и строежи в района на действие на РС „ПБЗН“, както и административно -наказателна и принудително - административна дейност при констатирането на нарушения на нормативните изисквания за пожарна безопасност в обектите и строежите, включително и да издава писмени разпореждания за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност и др. Правомощията на подсъдимия са регламентирани с Наредба № 8121з- 882 /25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от Министъра на вътрешните работи, а така също и са изброени в длъжностната му характеристика. На следващо място по делото е категорично установено, че от Главния архитект на Общината Плевен е било издадено разрешение за строеж на обект „жилищна сграда с гараж" в гр. Плевен, находяща се на ••••••••, УПИ II- 6246, кв.259а с възложители П. Л. И. и С. К. И. и със строителен надзор „МАК 2000" ЕООД. Строежът е бил категоризиран като четвърта категория по ЗУТ, като за него за били приложими изискванията на Наредба № І3-1971 /2009 г. за строително –технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар /СТПНОБП/. На следващо място по делото е категорично установено, че в Регионалната дирекция са постъпили уведомително писмо с вх.№ 734100-511/ 14.07.2020 г. от М. А.а, управител на „МАК 2000“ ЕООД Плевен, че е заверена заповедна книга на обект, представляващ жилищна сграда с гараж в гр. Плевен, ••••••••, описан по -горе, а така също и уведомление № 734100-751 от 15.10.2020 г. за заверяване на заповедна книга на строеж „Външно кабелно електрозахранване НН на същия строителен обект с възложител „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД и строителен надзор „АЙ ТИ ЕМ ПРОДЖЕКТ" ООД. Посочените обстоятелства се установяват от съдържанието на издадената справка с рег. № 947000-1586 /16.12.2024 г. от Директора на РД „ПБЗН" – Плевен / л.160 и л. 164 от НОХД № 580/2024 г. на ПЛОС/. Копия от постъпили на 14.07.2020 г. и на 15.10.2020 г. уведомително писмо и уведомление, които са посочени по - горе в мотивите, са били връчени срещу подпис на инспектор Ц. Т., на когото на същите дати е било възложено извършването на противопожарния надзор и проверки на този строителен обект /л.160 и л.163 от НОХД № 580/2024 г. на ПЛОС/. В тази насока са и показанията на св. З. Т., който е заемал длъжността Началник на Районната служба „ПБЗН" в гр. Плевен през инкриминирания период. Същият потвърждава обстоятелството, че на 15.10.2020 г. е получено уведомителното писмо за инкриминирания обект и е било разпределено на инспектора, който отговаря за съответния район. Този инспектор е бил подсъдимият Т.. Последният е следвало да въведе обекта в „Информационна система за управление" – ИСУ, която е била инсталирана за работа от 2020 година в службите за ПБЗН. След като се въведе обекта в системата, служителят е следвало да отиде на място и да извърши проверка. Следователно, след постъпване на уведомителното писмо и уведомление в РД „ПБЗН“, същите са били връчени срещу подпис на подсъдимия, на кого са били възложени извършването на проверки и осъществяването на противопожарния надзор на този обект. Тези обстоятелства са категорично установени по делото, а така също и възраженията на Т., че не е бил уведомен по надлежния ред за строежа на инкриминирания обект, правилно не са възприети за достоверни от първостепенния съд От защитата се акцентира на обстоятелството, че в РД „ПБЗН“ не са били уведомени в предвидения срок от датата на заверяване на заповедна книга на строителния обект, което се е дължало на неизпълнение на задълженията от лицето, което осъществява строителен надзор на обект, т.е. св. М. А.а. Посочените обстоятелства са извън предмета на обвинение по настоящото дело и не касаят съставомерността на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. В настоящото производство не се проверява законосъобразността на строителния надзор, осъществяван от св. М. А.а върху строежа, както и не е ясно неспазването на посочения срок от нейна страна какви последици има и по какъв начин рефлектира върху задълженията на подсъдимия при осъществяването на проверки на обекта относно спазване на правилата и нормите за противопожарна безопасност. Независимо на коя дата е постъпило уведомителното писмо и уведомлението в РСПБЗН, след като е въведен обекта в системата, служителят, който отговаря за него, е следвало да отиде на място и да извърши проверка. В изпълнение на задълженията си подсъдимият е следвало да извършва проверки за установяване съответствието на строежа с приложимите за него строително -технически правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност, предвидени в чл.17, ал.1 от Наредба № 8121з- 882 /25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от Министъра на вътрешните работи. При констатиране на несъответствие между извършените строителни работи на обекта с приложимите към него строително -технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар подсъдимият е имал задължение да впише в заповедната книга по чл.170, ал.3 от ЗУТ предписание за отстраняване на несъответствието, което е следвало да се отрази и в Интегрираната система за управление /ИСУ-ПБЗН/, въведена в Регионалните дирекции ПБЗН, чрез попълване на изискуемата информация, съгласно Приложение № 3 към Наредбата, както и да се приложи копие от предписанието, което следва да се съхранява в РСПБЗН /чл.21 от Наредбата/, а така също и писмено да се уведомят органите, отговарящи за националния строителен контрол. В тази насока са показанията на св. З. Т., който потвърждава, че на всеки строителен обект има заповедна книга, която се изисква, когато се констатират нарушения, които се вписват в нея и трябва да се изпълнят преди да се въведе обекта в експлоатация. Свидетелят твърди, че ако е имало нарушение на строежа по време на строителството, то е трябвало да се впише в заповедната книга и да се състави акт на строителя. Инспекторът от РСПБЗН има задължение да провери дали са изпълнени предписанията, за да може да се въведе обекта в експлоатация. На 17.11.2020 г. в изпълнение на задълженията си подсъдимият е посетил инкриминирания обект, за да извърши проверка. Констатирал е нарушение при изпълнение на инвестиционния проект на строежа, относно пожарната му безопасност, тъй като не са били монтирани негорими противопожарни ивици от каменна вата по фасадата на сградата. Същото се явява нарушение на разпоредбите на чл.14, ал.15 от Наредба № Із-1971 /29.10.2009 г. за СТПНОБП, издадена от Министъра на вътрешните работи и Министъра на регионалното развитие и благоустройството. При проведения разговор между св. И. и подсъдимия Т., последният й е заявил, че не са изпълнени строително -технически правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност на сградата. Св. И. е настоявала да не се монтират противопожарните ивици, понеже това е налагало рязане на външната изолация и се е нарушавала целостта на фасадата й. Подсъдимият първоначално е отправил към свидетелката предупреждение, че ще сигнализира РДНСК и Община Плевен за спиране на строежа. Първият, обаче е решил да не изпълни задълженията си, а да „си затвори очите" и да поиска „почерпка", т.е. парична сума от възложителя на строителния обект С. И.. В тази насока се прави оплакване от защитата, че инкриминираният обект, не попадал в обхвата за комплексни проверки, тъй като в обвинителния акт на стр.3 е цитиран чл.17, ал.1 във вр. с чл.16, ал.4, т.12 от Наредба № 8121з- 882 /25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от Министъра на вътрешните работи, който е включвал само сгради с височина 28 м. с изключение на Ф.1.3, както и сгради от класове Ф1.1, Ф1.2, Ф2, Ф3 и Ф4, с обща разгърната площ над 10 000 кв.м. На първо място следва да се посочи, че в задълженията на подсъдимия са включени извършването на проверки за установяване съответствието на строежа с приложимите за него строително -технически правила и норми за осигуряването на пожарна безопасност, съгласно чл.17, ал.1 от Наредбата. В чл.16, ал.4 т.1 до т.14 от Наредбата са изброени обектите, които задължително подлежат на комплексни проверки от служителите на ПБЗН. Сред тях попадат и сгради с височина над 28 м (с изключение на подклас Ф1.3), както и сгради от класове Ф1.1, Ф1.2, Ф2, Ф3 и Ф4 с обща разгъната застроена площ над 10 000 кв. м., включително и с площта на подземните етажи. В направеното от защитата възражение се акцентира на обстоятелството, че инкриминираната сграда не попада сред изброените такива в чл.16, ал.4, т.12 от Наредбата. В отговор следва да се посочи, че в материалите по делото се съдържа писмено становище от Главния комисар на ГД „ПБЗН“, в което е прието, че инкриминираната сграда е обект Ф.1, подклас Ф.1.1 с пет надземни етажа, за която е необходимо осигуряването на противопожарни ивици, каквито са били предвидени в приложения към преписката инвестиционен проект от части „Архитектура“ и „Пожарна безопасност“ / л. 80 -83, т.3 ДП/. На следващо място е необходимо да се посочи, че в настоящото производство подсъдимият е обвинен за извършено престъпление по чл.301 НК, чиято диспозиция не е бланкетна, което да налага запълването й със специална норма, която да е била нарушена или неизпълнена от дееца, което да е довело до настъпването на противоправния резултат. Обстоятелството каква е правилната категоризация на инкриминираната сграда, като обект Ф.1.1 или Ф.1.3 няма съществено значение за съставомерността на деянието и осъществяването му, тъй като в инвестиционния й проект е било предвидено изграждането на противопожарни ивици. На следващо място инкриминирания обект е бил въведен в ИСУ на РД „ПБЗН“ –Плевен, а на подсъдимия е било възложено извършването на проверките, а така също и противопожарния надзор на този обект. Инкриминираният строеж е бил посетен от Т., който веднага е констатирал, че не са били изградени противопожарни ивици. Според защитата, обектът е бил Ф.1.3 и не попада сред тези, които подлежат на проверки от служителите на ПБЗН и противопожарен надзор. Изложеният довод е несъстоятелен и не може да се сподели, тъй като обектът е бил въведен в информационната система за противопожарна безопасност на РДПБЗН, а така също и на подсъдимия е възложено извършването на проверка на този обект в изпълнение на служебните му задължения. На следващо място подсъдимият не е вписал в заповедната книга по чл.170, ал.3 от ЗУТ предписание за отстраняване на констатираното нарушение, както и не е отразил това обстоятелство в ИСУ, а така също и не е сигнализирал компетентните органи, отговарящи за строителния надзор. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на С. И. и св. М. А.а. Първата е присъствала на проверката, в хода на която е проведен разговора с подсъдимия. Същият е констатирал неизпълнението на строителните правила, касаещи противопожарната безопасност на сградата, но не е изискал заповедната книга и не е вписал в нея никакво предписание за отстраняване на нарушението. Такива данни не са били въведени от него в ИСУ на РДПБЗН както за извършената проверка, а така също и за констатираното несъответствие на извършените строителни работи на обекта със строителните правила за противопожарна безопасност. Посочените обстоятелства се установяват от приложените справки /л.87- 88 и л.90, т.3 от ДП/, както и от копията на заповедната книга на обекта /л.2 -6, т.3 от ДП/. По делото липсват и данни да са били уведомявани и съответните органи, осъществяващи строителен надзор и контрол върху обектите. Неизпълнението на задълженията от подсъдимия да впише предписание в заповедната книга, а така също и липсата на документиране на установеното нарушение в информационната система /ИСУ/ е било с цел да поиска и да получи парична облага от св. И., която е била длъжна да отстрани нарушението, тъй като е била възложител на строителния обект, който в противен случай не би могъл да бъде въведен в експлоатация. От защитата се прави оплакване, че няма забрана да се извърши проверка извън утвърдения график и при липсата на заповед на Началника на РСПБЗС. По делото са представени документи, от които се установят утвърдените графици и заповеди за извършването на проверки на строителни обекти. От съдържанието им се установява, че в графика за извършване на проверки през 2020 г., който е бил утвърден със Заповед от 30.01.2020 г. на Директора на РД „ПБЗН" – Плевен, инкриминирания обект не е включен за извършването на такава проверка / л.11- 13, т.3 от ДП/. Такава проверка не е била включена и в утвърдения списък от Началника на РСПБЗН на обектите и строежите, обслужвани от инспектор Ц. Т. /подсъдимия/. В седмичния му план за периода 16 -20.11.2020 г. не са индивидуализирани обектите, на които да се извършва проверка, което е видно от материалите по ДП. Дейността на органите, осъществяващи държавен противопожарен контрол се е планирала чрез графици за извършването на проверки, съгласно разпоредбата на чл.12, т.3 от Наредба № 8121з-882 /25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол. Обектите, подлежащи на контролни проверки през 2020 г., включително и в участъка, обслужван от подсъдимия Т., са били утвърдени на 06.02.2020 и на 9.11.2020 г. от Началника на РСПБЗН -Плевен с график, в който са били посочени датите за извършването им /л.14 -40, т.3 от ДП/. Подсъдимият е имал право да извършва проверки и извън утвърдените графици и планове, въз основа на издадена заповед от Началника на РСПБЗН -Плевен или от Началника на група „ДПК и ПД“ при Районната служба. През периода 16.11 – 20.11.2020 г. Т. е следвало да извърши контролни проверки на обектите, съгласно утвърдения годишен график и седмичния план от Началника на група „ДПК и ПД“ при РСПБЗН - Плевен. За същия период не е имало издадени заповеди за извършване на други проверки, каквато е била тази на инкриминирания обект. В показанията на св. З. Т. се сдържа информация както за видовете проверки, така и за реда на провеждането им. Свидетелят сочи, че проверките на обекти, които са били ново строителство, са се инициирали с уведомителни писма от надзорните фирми до РСПБЗН, след като е имало издадено разрешение за строеж на обекта. След получаването на такива писма, задължително всяка седмица всеки един инспектор „Държавен противопожарен контрол" е следвало да включва в неговия седмичен план обектите, на които той ще извършва проверки. На Началника на групата на инспекторите се е представял седмичен отчет, който той е трябвало да утвърди. В случая е категорично установено, че подсъдимият не е включил инкриминирания обект в седмичния си план за проверки, който да бъде утвърден от прекия му ръководител, както и не е имало издадена от него заповед. На стоящия състав на съда счита, че извършването на проверка на строителния обект извън утвърдените графици и седмични планове се явява нарушение от административен характер, което може да води до търсене на дисциплинарна отговорност. В инкриминирания случай обаче неспазване на разпоредбите на посочената по –горе Наредба е показателно за формираното намерение у подсъдимия при констатиране на нарушение на строителния обект, да не спазва предвидения ред за документалното му отразяване, като целта му е била насочена към получаване на неследваща се облага. От защитата се навежда довод, че подсъдимият е направил преглед на дневника към приложение № 3 от чл.21 от Наредба № 8121з -882 /25.11.2014 г., за да види дали инкриминирания строеж е вписан в него и има ли издаден документ от органите на ПБЗН, като е констатирал, че е нямало издавани такива документи от тях. В отговор следва да се посочи, че на подсъдимия в качеството му на инспектор са били възложени проверките и контрола по спазването на строителните правила и норми на пожарната безопасност при изграждането на инкриминирания обект. Данните за този обект подлежат на въвеждане от него в ИСУ -ПБЗН и той е следвало да попълва необходимата информация в клетките, съдържащи се в приложение № 3 към чл.21 от Наредба № 8121з -882 /25.11.2014 г. Това е било задължение на подсъдимия, тъй като той е отговарял за този обект, видно от представените по делото документи. Информацията, която е била налична в системата за този обект, е следвало да бъде въведена от него, като съответно той най – добре е бил запознат какви данни са били въведени за инкриминирания строеж. При констатираното неизпълнение на предвидените по проектите противопожарни правила, подсъдимият е следвало да даде предписание, което да се впише в заповедната книга на обекта за отстраняването им, както и да се впишат тези данни в информационната система, като копие от предписанието е следвало да се приложи за съхраняване в РСПБЗН. На следващо място по делото е категорично установено, че св. С. И. и П. И. са извършвали строителна дейност в гр. Плевен. От показанията на двамата се установява, че във връзка с тази си дейност те са се познавали с подсъдимия, който е извършвал проверки в изпълнение на служебните си задължения на техните обекти. Един от тях е бил на ул. „Климент Охридски“ в гр. Плевен. На този обект са били правени проверки от Т., който е искал да му продадат апартамент на по –ниска цена от реалната му себестойност. Св. И.и не са се съгласили, след което Т. е започнал да ходи на обекта и да прави чести проверки, като е искал пари, за да не е констатирал нарушения. През инкриминирания период св. И.и са се занимавали със строителството на жилищна сграда на •••••••• в гр.Плевен. Обектът е бил посетен от подсъдимия, където той отново се е срещал със св. С. И.. От показанията й, дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК и по чл.284, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК от досъдебното производство, а така също и при предходното разглеждане на делото се установяват обстоятелствата във връзка с проведените срещи и разговори между нея и подсъдимия при посещението му на обекта на 17.11.2020 г. и на 20.11.2020 г. При идването на първата дата, Т. е констатирал, че не са били монтирани противопожарни ивици. Същият е отправял предупреждения както в присъствие на св. И., така и пред строителните работници, че ще спре строежа. Свидетелката не е била съгласна да се монтират противопожарните ивици, тъй като вече е била изградена външната изолация на сградата, което е налагало нарушаване на целостта й. Подсъдимият я е заплашил, че ще сигнализира РДНСК и Община Плевен, както и че ще глобят св. М. А.а, която е осъществявала строителен надзор на обекта. В същата насока са и показанията на св. П. И.. Последният твърди за установената практика от подсъдимия, която се е повторила и при изграждането на сградата на •••••••• в гр. Плевен. Подсъдимият е идвал на проверки на обекта, но никога не е отразявал писмено констатираните от него нарушения при изпълнение на строителните работи, както и не е издавал предписания в писмен вид. Св. И. твърди, че Т. се е срещал предимно със съпругата му, която се е занимавала със строителните книжа. Първият потвърждава, че са били давани пари на подсъдимия при посещенията му на строителните обекти, за да не е документирал нарушения. На следващо място св. С. И. твърди, че подсъдимият директно й е заявил: „Ще почерпиш и ще си затворя очите.". Според първата, това не е бил първия случай, когато от него са поскани пари. Имало е и други случаи, когато той е искал да го „почерпят“, защото е казвал, че нещо не е наред с обекта, поради което тя му е давала суми от порядъка на 100 -200 до 400 лв., въпреки че са били изрядни представяните му документи, според нея. Свидетелката твърди, че същия ден не е дала поисканата „почерпка", за да има време да информира органите на реда и да извика друг ден Т.. Първата се е срещнала със служители от Дирекция „Вътрешна сигурност“, пред които е разказала за поведението му и исканата от него „почерпка". Според защитата, показанията на св. И. следва да се изключат или да бъдат кредитирани прецизно, тъй като тя била заявила при разпита си в съдебното следствие: „Намериха ме и аз се съгласих“. Това означавало, че св. И. не е отишла в Прокуратурата и не е подала жалба, а е била намерена от служителите от Дирекция „Вътрешна сигурност“. При внимателния прочит на дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелката се констатира, че същата не е заявила подобни обстоятелства, а това е направена интерпретация от адвокат Д.. Св. И. е заявила, че първо „ аз отидох във вътрешна сигурност да ги информирам и не съм подавала жалба, просто съм провела разговор, след това те дойдоха и ме потърсиха / л. 12 и 13 от протокол № 925 /5.12.2024 г. или л.44 и 45 от НОХД № 580/2024 г. на ОС Плевен /. С оглед изложеното, наведеното оплакване с явява неоснователно и не може да се уважи, тъй като свидетелката не твърди такива обстоятелства, каквито са посочени от защитника. На следващо място от защитника се сочи, че в показанията на св. И. имало разминаване, т.е. че чрез нейния съпруг са предоставяли някакви пари на подсъдимия. Видно от показанията на свидетелката, в тях няма такива твърдения. Същата заявява, че това не е първия случай, в които е давала пари на подсъдимия, включително и на обекта на ул. „Климент Охридски“. Сама е определяла сумата, която му е давала. Св. И. е категорична, че уговорката в кой ден и час да дойде подсъдимият е станала по телефона между него и съпруга й, но „парите съм му ги давала винаги само лично аз“. В тази насока са показанията на св. П. И., дадени в ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.1 т.2 НПК, както и потвърдени от него след прочитането им. От показанията му се установява, че телефонните разговори са били проведени между него и подсъдимия, като е било уговаряно идването на последния на обекта, което обстоятелство се потвърждава и от заключението на техническата експертиза. От същата се установява, че телефонния номер на св. П. И. е бил записан в телефония указател на подсъдимия, като на 17.11.2020 г., 18.11.2020 г. и на 20.11.2020 г. има входящи и изходящи разговори от телефона на подсъдимия с P. I. Korekt Jil, т.е. със св. П. И.. Телефонни разговори не са били провеждани със св. С. И., както и нейните телефонни номера не са в указателя на телефона на подсъдимия. С оглед изложеното правилно са кредитирани от първостепенния съд показанията на св. С. и П. И.и, тъй като същите са последователни, логични и не са изолирани, а се подкрепят и от други доказателствени източници. Този извод напълно се споделя и от въззивната инстанция, поради което не се констатират цитираните от защитата противоречия или несъответствие. На следващо място по делото е установено, че св. М. А.а е изпълнявала функциите на строителен надзор на обект на •••••••• в гр. Плевен до въвеждането му в експлоатация. По отношение изграждането на сградата св. А.а потвърждава обстоятелството, че е имало задължение за монтиране на противопожарни негорими ивици, които са били предвидени в инвестиционния проект. Тези ивици не са били монтирани, защото св. С. И., като инвеститор не е искала, т.к. сградата е била малка и се състояла само от четири апартамента, които щели да се ползват от собствениците. Св. А.а потвърждава обстоятелството, че при извършената от подсъдимия проверка сградата вече е била с монтирана топлоизолация. За да се поставят противопожарните ивици, е трябвало да се реже и да се наруши целостта на поставената изолация. Според св. А.а, сградата не е можело да бъде въведена в експлоатация без тези ивици, защото същите са били предвидени по проект. Първата потвърждава обстоятелството, че проектите са били поискани от подсъдимия при посещенията му там. В заповедната книга не е била вписана от него констатация за липсата на противопожарните ивици. Твърденията на свидетелката в тази насока се потвърждава и от приложеното копие на заповедната книга в материалите по ДП, от които е видно липсата на вписания в нея. От защита се навежда довод, че на 17.11.2020 г. при извършването на проверката от подсъдимия, той първо е трябвало да установи съответства ли одобреният проект на изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност, а така също и съответства ли строежът на изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност, съобразно етапът на изпълнение към този момент. Подсъдимият не е бил установил съответства ли одобреният проект на изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност до 20.11.2020 г., поради което е нямало как да упражни правомощията си по чл.21 от Наредба № 8121з-882, а именно да впише заповед за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност в заповедната книга на строежа по чл. 170, ал.3 от ЗУТ. От показанията на св. И. и св. А.а се установява, че подсъдимият е дошъл на обекта и е поискал представянето на проектната документация. Констатирал е, че на този етап не са били монтирани противопожарните ивици. Това обстоятелство се потвърждава и от св. А.а. Проведен е бил телефонен разговор между нея и подсъдимия. Последният отново й е поискал част от строителните документи, а именно проект по част „Архитектура" и по част „Пожарна безопасност", както и заповедната книга на обекта. Св. А.а му е отказала с мотив, че тя ще ги предостави на св. С. И., която да му ги даде, защото цял месец документите са се намирали в РСПБЗН. След приключване на телефонния разговора подсъдимият е казал на св. И., че на външната страна на сградата е следвало да има монтирани противопожарни негорими ивици, които са били задължителни, съгласно изискванията на Наредба № Із- 1971 /2009 г. за строително -техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, а така също и са били предвидени в инвестиционния проект по части „Архитектура“ и „Пожарна безопасност“. В случая подсъдимият е заявил, че следва да се монтират ивиците, съгласно цитираните по –горе нормативни изисквания и без да са му били предоставени части от проектната документация, като едновременно с искането за представянето й е отправил предупреждение за спиране на строежа, а в последствие е поискал да бъде почерпен, за да си затвори очите. При следващата му поява на 20.11.2020 г. проектите вече са били донесени на обекта, като между него и св. И. отново са били водени разговори, че не са монтирани противопожарните ивици, което обстоятелство не се отрича от последната. Св. И. е продължавала да настоява да не се изпълнява проекта, тъй като се налагало рязане на външната изолация, която вече е била монтирана и се е нарушавала фасада. След проведената среща на св. И. със служители на Вътрешна сигурност, първата е бил оборудвана с микрофон, посредством който е бил записан проведения разговор между двамата в помещението на обекта. От съдържанието на записа се установява, че проектите са се намирали там, поради което подсъдимият е имал възможност да се запознава с тях. В разговора двамата предимно са обсъждали поставянето на противопожарната изолация, като подсъдимият е посочил, че след като сградата е на четири етажа, е трябвало да има поне четири ивици, тъй като при сгради над два етажа се изисква монтирането на противопожарните ивици по наредбата / л. 6/15 от ДП № С- 238/2020 г. на ОП Плевен /. Заявеното от него потвърждава обстоятелство, че е било видимо неспазването на строителните правила и норми, касаещи противопожарната безопасност на обекта, както и че е било констатирано от него. Според защитата, подсъдимият е поискал част от строителната документация за запознаване с нея, за да установи съответства ли одобреният проект на изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност, а така също дали съответства строежа на тези изисквания. От показанията на св. И. и А.а се установява обстоятелството, че Т. е поискал да се запознава със строителните документи. Независимо от факта, че той не се е бил запознал с тях, което обаче не му е попречило да отправя заплахи и предупреждения за спиране на строежа и налагането на глоба на надзорника, както и да поска да иска да бъде почерпен, за да си затвори очите. На следващо място от защитата се прави оплакване, че за да се впише предписание в заповедната книга и да се състави АУАН е необходимо да има извършено нарушение. Такова би имало, ако в момента на проверката не са монтирани противопожарните ивици и ако е имало съставен акт № 12 към чл.7, ал.3, т.12 от Наредба № 3/ 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството за установяване на всички видове строителни и монтажни работа, подлежащи на закриване, удостоверяващи че са постигнати изискванията на проекта. В отговор следва да се посочи, че в чл.21 –чл. 23 о т Наредба № 8121з-882 /25.11.2014 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, е регламентиран реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол на различните обекти от органите на ПБЗН. Същите са длъжни да контролират изпълнението на правилата и нормите за пожарна безопасност на строежите, като вписват в заповедните книги по чл. 170, ал.3 ЗУТ предписания, които се отразяват в ИСУ – ПБЗН чрез попълване на информацията, съгласно приложение № 3, а копие от предписанието да се съхранява в РСПБЗН / чл.21 от Наредба № 8121з -882 /25.11.2014 г. /. При констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектирането и изпълнението на строежите е предвидено за органите на ПБЗН, осъществяващи ДПК, да съставят актовете за установяване на административни нарушения по реда на ЗУТ /чл.23, ал.2 от Наредбата/. Следователно при констатираното неизпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност на строителния обект, каквато е липсата на монтирани противопожарни ивици в инкриминирания случай, от подсъдимия като служител на РСПБЗН не е било дадено предписание за отстраняването му и не е вписано такова в заповедната книга на обекта, а така също и не е бил съставен АУАН. Що се касае до оплакването, че за да се впише предписание в заповедната книга и да се състави АУАН е необходимо в момента на проверката, освен да се констатира нарушение, което в случая е било липсата на монтирани противопожарните ивици, е следвало да е има съставен акт № 12 към чл.7, ал.3, т.12 от Наредба № 3/ 31.07.2003 г. Видно от разпоредбата на чл. 7, ал.3, т.12 от Наредбата, акт –образец 12 се съставя от строителя, от проектантите по съответната част и от лицето, упражняващо строителен надзор, в който се съдържа данни за всички извършени скрити СМР. По делото не се установява подсъдимият, когато е посетил обекта и е констатирал неизпълнение на противопожарните изисквания, които са нормативно определени и предвидени в проектната документация, да е изискал от св. И. и св. А.а в качеството им на инвеститор и на изпълняващ строителния надзор да му представят този акт или да ги е задължил да му го представят със строителните книжа, които е бил изискал от тях. Такива обстоятелства не се сочат от двете свидетелки, с които подсъдимият е разговарял на 17.11.2020 г. с едната от тях на обекта, а с другата по телефона. Същият е настоявал да му се представят части от строителните книжа и заповедната книга на сградата, а така също е поскал да бъде почерпен, за да си затвори очите. На следващо място от показанията на св. И. се установява мястото и начин на предаването на парите на подсъдимия. Срещата между двамата е била уговорена с проведен телефонен разговор между съпруга й св. П. И. и подсъдимия. Последният е пристигнал на строежа. Двамата със св. И. са влезли в приземно помещение, където са разговаряли и не е имало присъствие на други лица. Св. И. твърди, че подсъдимият е носил черен тефтер, който е отворил и с очи й е посочил къде да бъдат поставени парите. Св. И. е сложила банкнотите в отворения тефтер. След това подсъдимия си е тръгнал, като е вземал носения от него тефтер с поставените вътре пари, а тя е останала в помещението. Св. И. е категорична, че никой не е влизал при тях, докато са били в помещението. Посочените обстоятелства се потвърждават и от св. И., който също е бил на обекта в деня, когато е даден подкупа. Свидетелят посочва, че подсъдимият е дошъл на обекта и двамата със св. И. са били вътре в помещението. През това време св. П. И. е бил на двора, тъй като е правел канализацията. Свидетелят е категоричен, че Т. не е излизал на двора, преди да бъде задържан. На следващо място св. А.а твърди, че строителните документи на обекта са били предоставени от нея на служител от РСПБЗН – Плевен, където са престояли около м е с е ц . След около един месец, свидетелката поискала да й бъдат върнати строителните книжа, които й били предадени, също без отразяване на това обстоятелство по надлежния ред. При проведения телефонен разговор между нея и подсъдимия, в присъствието на св. И., той отново й поискал проекта по част „Архитектура" и по част „Пожарна безопасност", както и заповедната книга на сградата на •••••••• в гр. Плевен. Св. А.а му е отказала с мотив, че тя ще ги предостави на С. И., която да му ги даде, защото вече цял месец са били в РСПБЗН. Там не е било документирано кога и на кого са предадени тези документи. Това обстоятелство се установява от изисканата справка от P C "ПБЗН"- Плевен, а именно на коя дата са постъпили строителните книжа за инкриминирания обект и на кого са били предадени, а така също и кога са били върнати. Св. А.а твърди, че документите са били поискани от подсъдимия, тя ги е предоставила в РС ПБЗН –Плевен, където са престояли там по –вече от месец без да е било регистрирано това обстоятелство по съответния ред. В тази насока следва да се посочи, че в проведения разговор между подсъдимия и св. И. се потвърждава факта, че строителните книжа са били предоставени и са се намирали в Регионалната служба. Първият споменава, че един месец е бил в отпуск по болест, поради което не се е бил запознал с тях и св. А.а си ги е взела от Ицо Даковски / л. 4/15 от класифицирания том по ДП № С- 238/2020 г. на ОП Плевен/. От приложената справка за използван отпуск от подсъдимия за 2020 г. се установява за какъв период от време е ползвал платен годишен отпуск, както и отпуск по болест /л.95, т.3 от ДП/. От посочената справка се установява, че Т. е отсъствал от работа, поради заболяване през месеците септември - ноември 2020 г. в рамките между 3 и 7 дни. Следователно не се констатира подсъдимият да е отсъствал за период от един месец, т.е за такъв продължител период от време от работа, какъвто той сочи, поради което да не е могъл да се запознае със строителните книжа на обекта, които са му били предоставени от св. А.а. На следващо място по делото са разпитани св. С. П., Ц. М. и Т. Ц., които са били служители на Дирекция „Вътрешна сигурност" към МВР- Плевен. През 2020 г. първата е работела като разузнавач към Дирекцията, а вторият е заемал длъжността Началник Сектор в Дирекцията. Образувана е била преписка по сигнал, във връзка с корупционно поведение на служител от РСПБЗН в гр. Плевен, която е била разпределена на св. П.. Последната се е запознала с материалите по преписката, както и е извършвала проверка по нея. Изготвила е доклад за случая, като в хода на проверката е била получена информация, че има сходна ситуация със същия служител, но с друго лице С. И., собственик на недвижим имот и новострояща се сграда, която предстояло да бъде пусната в експлоатация. Според св. П., е имало няколко сигнала, в които се сочи, че служител на РСПБЗН е извършвал контрол на различни обект, установил е нередност, но не е констатирал нарушението по надлежния ред, за което е искал пари. В същата насока са и показанията на св. М. и св. Ц., които потвърждават какви са били действията на подсъдимия при извършените проверки на този обект. От показанията на св. Т. Ц. се установява, че през есента на 2020 г. е получил сигнал от С. И., собственик на търговско дружество „Корект", която е търсила връзка с компетентните служби, за да уведоми, че е била изнудвана за пари от служител на РСПБЗН. Първият е предал информацията на св. Ц. М., който е бил Началник на сектора. С. И. твърдяла, че служителят на РСПБЗН й бил искал подкупи и в момента също е искал подкуп на новия й обект, която била новострояща се сграда в гр. Плевен за това, че не са били изградили противопожарна изолация. Изготвен е бил писмен сигнал от С. И., който е бил докладван в прокуратурата. Образувано е било наказателно производство, по което е бил проведен разпит на свидетелката пред съдия. Докато е траел разпита, подсъдимият е позвънил няколко пъти по телефона на съпруга й. Било е осигурено използването на СРС. В деня, за който е имало данни, че ще бъде даден подкупа, св. С. И. е била оборудвана от св. М. и Ц., а така също и са й били предадени белязаните банкноти, непосредствено преди срещата, която вече е била уговорена с подсъдимия. С. И. е била инструктирана да каже кодова дума, за да могат да чуят от екипа, както и да остане вътре и да не излиза с подсъдимия, ако той вземе парите. Думата е била свързана с почерпка, като С. И. е казала в края на разговора: „Ето моето момче, да се почерпиш.". Непосредствено след излизането на подсъдимия от обекта на ул. „Шейново", той е бил задържан от служители на Вътрешна сигурност, сред които са били св. Ц. и св. М.. Двамата потвърждават обстоятелството, че подсъдимият е носел тефтер, който е бил паднал на земята и под него е имало банкноти. Посочените обстоятелства са възприети и от св. С. И.. Подсъдимият е излязъл с носения от него тефтер, в който са били поставени парите. Първият е бил арестуван от полицейски служители. Св. И. е видяла непосредствено пред обекта, че носения от подсъдимия тефтер е бил на земята, а в близост до него са били парите. Защитата се позовава на чл.118 НПК за изключване показанията на св. Ц. М. и Т. Ц., тъй като не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. В чл.118, ал.2 НПК са посочени лицата, които са извършвали действия по разследването, както и разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, които не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. В случая св. М. и Ц. са били служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“. Същите не са извършвали действия по разследването, както и не са провеждали разузнавателни беседи. В показанията им са възпроизведени твърденията на св. С. И. пред тях, която е била оборудвана със записващо устройство, а така също са й били предадени белязаните банкноти. Св. М. и Ц. са участвали при задържането на подсъдимия. Свидетелите потвърждават обстоятелствата, които са били отразени в протокола от извършения оглед на местопроизшествие, че подсъдимият е носел черен тефтер, който е паднал на земята и от него са изпаднали банкноти. Относно изготвените по делото ВДС, получени при използване на СРС, съдът не намира, че са лишени от доказателствена стойност. Не е опорочена процедурата по разрешение за използване на СРС, спазени са процесуалните срокове и оперативните способи, които е следвало да се приложат. Изготвения звукозапис на проведения с участието на подсъдимия разговор е подложен на експертен анализ по делото. Видно от заключението на назначената техническа експертиза, не са открити данни за манипулации, в т.ч. премахвания, прекъсвания или вмъквания на отделни части. От съдържанието на разговора се установяват фактите, които са посочени от св. С. И. и П. И. в техните показания. От защитата се прави оплакване, че в даденото разрешение за използването на СРС не се съдържа отбелязване на час, от който е разрешено използването им. Напротив, видно от материалите, които се намират в класифицирания том по ДП № С- 238/2020 г. е, че на 18.11.202 г. в 18.00 ч. е дадено разрешение на основание чл.174 НПК от Заместник административния ръководител на Окръжен съд Плевен, съгласно Заповед № РД -170 /21.09.2020 г. Даденото разрешение съдържа изискуемите реквизити по чл.173, ал.1, ал.2, т.1- т.6 НПК, както и по чл.173, ал.5 и ал.6 НПК. Подадено е писмено мотивирано искане от наблюдаващия прокурор при ОП –Плевен до Административния ръководител на ОС Плевен. Инкриминираното деяние, по повод на което се изисква използването на СРС, е извършено на територията на Област Плевен. Квалифицирано е като престъпление по чл.301, ал.1 НК, което е тежко по смисъла на чл.93, т. 7 НК и попада в кръга на посочените в чл.172, ал.2 НПК. Описани са извършените до момент процесуално –следствени действия и резултатите от тях. Посочени са индивидуализиращите данни за лицето, спрямо което се иска прилагането на СРС, както и са изброени оперативните способи, които се иска да се приложат. От наблюдаващия прокурор са изложени мотиви, които налагат използването на СРС, тъй като проведените до момента оперативно- издирвателни мероприятия и процесуално следствени действия не са довели до събирането на достатъчно доказателства, доказващи по категоричен начин съпричастност на лицето Ц. Т. към извършването на престъпната дейност. Даващият разрешението орган е възприел становището на прокурора за невъзможността необходимите данни да се съберат по друг начин, с което е аргументирал даването на разрешение. Мотивите са съобразени с изискванията на чл.173, ал.1, ал.2, т.1- т.6 НПК, както и на чл.173, ал.5 и ал.6 НПК От защитата е наведено оплакване, че не са били налице основанията за използване на СРС по реда на чл.173, ал.5 НПК във вр. с чл.123, ал.7 НПК и по чл.12 ЗСРС, който се използва само и единствено за опазване живота, здравето или имуществото на лицето, каквато хипотеза в случая не е налице. Наведеното оплакване е в противоречие със закона. Престъплението по чл.301 НК попада в Глава VІІІ, Раздел ІV от НК и е сред изброените в чл.3, ал.1 ЗСРС и по ч.172, ал.2 НПК, за чието разследване се използва СРС. В чл.12, ал.1, т.1-4 ЗСРС са изброени лицата, по отношение на които се използват СРС. На първо място това са лицата, за които са получени данни или се предполага, че подготвят извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените по чл.3, ал.1 от ЗСРС. Такъв е настоящият случай, тъй като са били получени данни за лице, което извършва тежко умишлено престъпление, което е включено сред изброените в чл.3, ал.1 ЗСРС. От защитата се оспорва използването на СРС по реда на чл.173, ал.5 НПК, който е бил приложим само и единствено в случаите за опазване живота, здравето или имуществото на лица, което се явява разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСРС. Същата се тълкува изолирано, тъй като СРС се използват на първо място по отношение на лицата, посочени в чл.12, ал.1, т.1-4 ЗСРС, а така също и спрямо лицата, посочени в чл.12, ал.2 и ал.3 ЗСРС. В случая е било напълно допустимо използването им, тъй като е спазен процесуалния ред и не се налице никакви основания за изключването им. В материалите, които се намират в класифицирания том по ДП № С- 238/2020 г. на ОП Плевен се съдържа протокол № РВ202010-007-13/3-927/ 19.11.2020 г., който е съставен за белязването на банкноти въз основа на искането за прилагане на СРС „Белязване“ в помещение на ДАТО гр. Плевен. Посочени са номерата на служители от Сектор Плевен, отдел 01 при ТДТО –Плевен към ДАТО, които са обработили със специално химическо вещество банкноти на обща стойност 300 лв., описани със серии, номера и номинал. Белязването е започнало в 9.30 ч. и е приключено в 10.30 ч. същия ден. Протоколът е придружен със сравнителна проба / л.20 и л.21 от класифицирания том по ДП № С- 238/2020 г. на ОП Плевен/. Защита акцентира върху допустимостта на използването на доказателства, събрани чрез СРС и невъзможността тези резултати да бъдат постигнати с други доказатествени източници. Цитирани са няколко решения, които са напълно неотносими към конкретния казус. В две от тях са коментирани незаконосъобразното включване в доказателствата по делото на проведени от полицейски служители т.нар. „беседи”, които са били фиксирани като веществени доказателствени средства, получени чрез СРС, като по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В другите решения се коментира недопустимо включване в доказатествения материал на изявления на обвиняеми, които са били материализирани в изготвените при реализираното подслушване веществени доказателствени средства, което предпоставя невъзможното използване на резултатите от прилагането на СРС като доказателствен източник. Според защитата, св. И. била използвана като служител под прикритие, което е оперативен способ, за който не е било дадено разрешение, како и че е било дадено разрешение за видео наблюдение, но не била монтирана такава камера. В чл.10в от ЗСРС е дадено легална дефиниция на разследването чрез служител под прикритие. Същият е служител от компетентните служби по този закон, по Закона за МВР, по Закона за отбрана и въоръжените сили на Р България, Закона за военното разузнаване или от Държавна агенция „Разузнаване", оправомощен да установи или да поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност. Св. И. непопада в кръга на изброените служители, поради което в случая е абсолютно неприложим посочения оперативен способ. На следващо място от защита се навежда довод, че по време на срещата в помещението на обекта между подсъдимия и св. И. нямало диалог, тъй като последната непрекъснато говорела по телефона, както и влизали и излизали разни хора. Съдържанието на разговора между двамата е възпроизведен на 15 страници, които са л.2 - л.16 от класифицирания том по ДП № С- 238/2020 г. на ОП Плевен, както и в заключението на техническата експертиза на л.210 -223 от НОХД № 580/2024 г. на ПлОС. От съдържанието му се установява, че между св. И. и подсъдимия е воден продължителен разговор, независимо от обстоятелството, че от първата са били проведени и телефонни разговори с други хора. Подсъдимият Т. дава обяснения. Същият потвърждава обстоятелството, че е извършвал проверка на обекта на ••••••• в гр. Плевен, че е констатирал нередности във връзка с негоримите противопожарни ивици, както и че се е наложило да посети обекта за втори път, за да се запознае с проектната документация, която е изискал от осъществяващата строителен надзор М. А.а. По този повод й звънял по телефона, както и на св. П. И.. Подсъдимият категорично отрича да е искал пари от св. С. И. или да я е подканял да „почерпи", за да не документира констатираното нарушение. За посещението си на 20.11.2020 г. на обекта твърди, че се е срещнал със св. И., като отново й е поискал документите по строежа. Наложило му се е било да излезе от помещението, за да огледа сградата от задния двор. През това време е оставил работния си тефтер на масата, като е нямал пряка видимост към него. След това си е тръгнал, като е излязъл на улицата и двама мъже са го арестували, бил съборен на земята по очи, а тефтерът, който носел, паднал до него. Настоящият състав на въззивния съд счита, че законосъобразно и обосновано са кредитирани показанията на С. И. и П. И., че в деня на даване на подкупа подсъдимият не е излизал от помещението, където се е провеждала срещата му с първата, както и че тефтерът, в който са поставени белязаните банкноти, е бил под постоянен негов контрол. Това обстоятелство се установява както от показанията на двамата свидетели, а така също и от проведените очни ставки между всеки от тях с подсъдимия и от множеството показания, дадени от двамата свидетели пред разследващия орган и пред двата съдебни състава в хода на наказателното производство. В тези показания св. И.и твърдят едни и същи факти, макар и разпитите им да са провеждани в период от няколко години. Твърдяните от подсъдимия факти в дадените от него обяснения, в които отрича искането и приемането на пари са изолирани, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства. При обсъждане на събраните гласни доказатествени източници правилно са изключени от докзателстваната съвкупност показанията на св. В. В., И. Ч. и З. С.. Същите твърдят факти, които са ирелеванти към предмета на обвинение, поради което е безпредметно да се обсъжда тяхната достоверност. На база правилно установените фактически положения и въз основа на задълбочен анализ на доказателствения материал, Окръжният съд приема, че от подсъдимия Т. е осъществен от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.301, ал.1, пр. първо и второ от НК. На 17.11.2020 година в град Плевен е поискал дар от С. И. от гр. Плевен с думите: „Ще почерпиш и ще си затворя очите!" и на 20.11.2020 година в същия град е приел от С. И. парична сума в размер на 300 лева, която не му се следва, в качеството си на длъжностно лице -Инспектор V-та степен в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Плевен към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Плевен, за да не извърши действие по служба, съгласно чл.21 от Наредба № 8121з-882 / 25.11.2014 година за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от Министъра на вътрешните работи, за да не извърши задълженията си при осъществяване на контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при строителството на жилищна сграда с гараж, находяща се в УПИ II - 6246, кв. 259а в гр. Плевен - да не впише предписание в заповедната книга на строежа за изпълнение на изискващите се в одобрения инвестиционен проект ивици. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл.301, ал.1, пр. първо и второ от НК. Към периода на извършването му подсъдимият е заемал длъжността Инспектор V- та степен в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Плевен към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Плевен. Същият е изпълнявал със заплата постоянно служба в държавно учреждение, поради което е имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК и е годен субект на това престъпление. Налице са двете изпълнителни деяния на чл.301, ал.1, пр. първо и второ от НК. На 17.11.2020 г. подсъдимият е поискал дар от С. И., а на 20.11.2020 г. е приел сумата от 300 лв. По делото е категорично установено, че на първата дата от подсъдимия Т. в качеството си на длъжностно лице е поискал от св. С. И. неследваща му се материална облага. Искането на такава по смисъла на чл.301, ал.1, пр.1 от НК представлява настояване от длъжностното лице пред друго лице да му бъде предоставена определена престация, която не му се дължи, като в случая инициативата изхожда от длъжностното лице. С тези негови действия е реализирано изпълнителното деяние, което е достатъчно, за да е налице довършването му. На следващо място по делото е категорично установено, че на втората дата подсъдимият е приел сумата от 300 лв. Парите са били поставени от св. И. в носения от него тефтер. Подсъдимият е напуснал помещението, в което са били само двамата със свидетелката, след което е бил арестуван от полицейски служители. Наведено е оплакване от защитника за наличието на провокация към подкуп. Съгласно трайната съдебната практика и правната теория, провокация към пасивен подкуп е налице в случаите, когато преднамерено се създава обстановка или условия да бъдат осъществени една или няколко от формите на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление. В настоящия казус е категорично установено, че подсъдимият Т. е поискал неследващия му се дар, без да е било налице такова предходно поведение от страна на св. С. И., с което тя да го е мотивирала или склонявала да го стори. Напротив подсъдимият си е поискал да бъде почерпен, за да си затвори очите, т.е. да не се изпълни служебните задължения във връзка с констатираното от него неизпълнение на противопожарните правила и норми на контролирания от него строителен обект. Отправената от подсъдимия Т. реплика „Ще почерпиш и ще си затворя очите!", последвалото му идване на обекта и извършените от него конклудентни действия за поставяне на парите в отворения тефтер, който е носел, красноречиво говоря както за проявената активност и настойчивост от него, а така също и за действителните му намерения за получаването на паричната сума от св. И.. От субективна страна, подсъдимият Т. е извършил инкриминираното престъпление при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, а именно е поискал и е приел подкуп в качеството му на длъжностно лице, за да не извърши действия по служба. Подсъдимият е съзнавал ясно, че искането и получаването на материална облага е било насочено към неизпълнение на служебните му задължения и неупражняване на вменените му правомощия. С оглед изложеното, въззивният съд приема, че подсъдимият Т. е извършил престъплението по чл. чл.301, ал.1, пр. първо и второ от НК, поради което е налице правилно приложение на материалния закон от решаващия съд. При условията на чл.54 НК на подсъдимия Т. е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода. От първостепенния съд са обсъдени степента на обществена опасност на инкриминираното деяние и на дееца, а така също смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Наложеното наказание е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, които по тежест и значение преобладават, като е отмерено в предвидените граници към минималния размер, предвиден в санкцията на чл.301, ал.1 НК. На подсъдимия е наложено и наказание глоба в размер на 1500 лв. Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия и продължителния период на провеждане на наказателното производство, което е въздействало превъзпитателно и предупредително по отношение на него. Първостепенният съд приема, че престъплението подкуп е със завишена степен на обществена опасност, което се явява отегчаващо вината обстоятелство. При направената самостоятелна проверка по отношение индивидуализацията на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия при определяне на справедливия му размер, въззивният съд счита, че наложеното наказание лишаване от свобода е справедливо като размер. Обществената опасност на деянието е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират нормалното функциониране дейността на държавните органи и лицата, изпълняващи публични функции. Инкриминираното деяние се отличава със завишената степен на обществена опасност. С оглед длъжностното качество на дееца, който е инспектор в РС ПБЗН, като част от системата на МВР, на когото са възложени контролни функции при осъществяването на контрол по спазване правилата за противопожарната безопасност, с осъществяване на деянието се засягат правилното функциониране на тези органи и се подкопава доверието на гражданите в тях. Личната обществена опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало и положителна обществена характеристика. Същият е с висше образование. Подсъдимият е трудово ангажиран. Същият има семейство и е баща на малолетно дете. Подсъдимият дава обяснения, като съдейства за разкрива на обективната истина. Следва да се прибави и добросъвестното му процесуално поведение. Наказанието лишаване от свобода е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства към минималния размер, предвиден в санкцията за извършеното престъпление. Към изброени по –горе и приети от първата инстанция смекчаващи обстоятелства, които напълно се споделят от настоящия състав на въззивния съд, следва да се прибавят трудовата му ангажираност, семейното му положение, липсата на отрицателни личностни характеристични данни, както и че е личност, вградена в обществото, а така също и добросъвестното му процесуално поведение. Определеното спрямо него по правилата на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода е към минималния предвиден размер, поради което не са налице основания за намаляването му. Наложеното наказание лишаване от свобода е отложено по чл.66, ал.1 НК за срок от три години. Изложените съображения напълно се споделят от въззивния съд. Подсъдимият Т. е с чисто съдебно минало и положителна обществена характеристика. За постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е необходимо той да се отделя от обществото за ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Настоящият състав на въззивния съд споделя извода, че в инкриминирания случай не са налице нито многобройни смекчаващи обстоятелства, нито изключително такова по своята същност, поради което да са налице основанията за приложение на чл.55 НК. Кумулативното предвидено наказание глоба е определено в размер на 1 500 лв., който е към минималния такъв, предвиден в санкцията на чл.301, ал.1 НК. Отчетено е, че подсъдимият Т. е в трудоспособна възраст, както и че същият следва да осигурява средства за издръжка на семейството си. Размерът на по -лекото наказание е обвързан с размера на по -тежкото наказание, който е определен към минималния такъв. Предвид изложените мотиви, направените от подсъдимия и защитата му оплаквания се явяват изцяло неоснователни. Присъдата следва да бъде потвърдена изцяло като правилна, а жалбата да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Великотърновският апелативен съд