Решение № 10228 от 12.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1281/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по жалба на „Алта Виста Аполония“ ООД, с ЕИК 206473695, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Х. А. – А., против Акт за установяване на задължение по декларация № 8948-1/17.03.2023 г., издаден от Е. М. – главен експерт при Община Созопол, потвърден при обжалването му по административен ред от началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол с Решение № 001/20.04.2023г. Иска се от съда да отмени оспорения акт като незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Претендират се разноски. Във връзка с Разпореждане на съда №3051/14.07.2023г. /л.108/, в нарочна молба с вх.№9362/25.09.2023г. дружеството –жалбоподател изрично уточнява, че предмет на оспорване е именно Акт за установяване на задължение по декларация № 8948-1/17.03.2023 г., издаден от Е. М.– главен експерт при Община Созопол, потвърден при обжалването му по административен ред от началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол с Решение № 001/20.04.2023г. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, се представлява от адв.Н. А., който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Не се явява в последното по делото съдебно заседание. С молба вх. № 11894/06.11.2024 г. (л.252), сочи, че споразумение с ответната страна не е постигнато, поради което моли да се даде ход на делото. Изразява становище по съществото на спора. Претендира съдебно-деловодни разноски, като представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. В становище с вх.№ 13113 от 04.12.2024 г. (л.324) заявява, че новопредставените документи, изискани от съда, не установяват по безспорен начин действителното извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Ответникът – Началник отдел „МДТ“ при Община Созопол, редовно призован, не се явява и не се представлява в последното по делото съдебно заседание. В предходните заседания чрез процесуалния си представител - адв. А., оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Твърди, че данъчната основа, върху която се изчисляват данъчните оценки на недвижимите имоти в Община Созопол е правилна. Сочи, че методиката, по която се определя данъчната основа на недвижимите имоти и съответно определените въз основа на нея данъчни оценки, са правилни и законосъобразни. Оспорва методиката на вещото лице. Претендира разноски. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено следното: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том II, рег.№ 6268, дело № 353 от 2021 г. се установява, че на 13.07.2021 г. „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД е продало на „Алта Виста Аполония“ ООД поземлен имот с идентификатор № 67800.502.231 по КККР на [населено място], одобрен със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с предназначение на територията: урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10м./, с площ от 222 кв.м. идентичен с УПИ III-1155, ведно с построената в имота четириетажна масивна жилищна сграда с гаражен етаж, преустроена в семеен пансионат с кафене в партерния етаж, с РЗП 972 кв.м., състояща се от приземен етаж /ресторант/, партер, три жилищни етажа и панорамен етаж с идентификатор № 67800.502.231.1 по КККР на [населено място] (л.27-32). На 16.09.2021 г. на дружеството-жалбоподател е връчено писмо с изх.№ 26-00-1395/23.08.2021 г. от зам.кмет на Община Созопол (л.13), с което на „Алта Виста Аполония“ ООД е указано, че във връзка с коректното изчисляване на задълженията е необходимо в 7-дневен срок да представи попълнена част III от декларацията по чл.14 от ЗМДТ с отчетната стойност на имота, с приложена към нея справка от счетоводството (л.13). С декларация по чл.14 от ЗМДТ № 1985 от 09.09.2021 г.(л.16) „Алта Виста Аполония“ ООД е декларирало пред Община Созопол собствеността върху поземления имот с идентификатор № 67800.502.231 и построената в него сграда – семеен пансионат с идентификатор № 67800.502.231.1 по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица]. Според попълнената в декларацията Част III отчетната стойност на земята е 65 130 лв., а на сградата – 375 295, 47 лв. (л.24). На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК с процесния Акт за установяване на задължения № 8948-1/17.03.2023 г., издаден от Е. М., на длъжност главен инспектор в отдел „МДТ” при Община Созопол (л.71) в тежест на дружеството-жалбоподател са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2021 г. и 2022 г. както следва: -за 2021 г. задължение за ДНИ в размер на 1 750, 91 лева, от които 1 533, 03 лева главница и 217, 88 лева лихва; -за 2022 г. задължение за ДНИ в размер на 3 873, 51 лева, от които 3 660, 83 лева главница и 212, 68 лева – лихва; -за 2021 г. задължение за ТБО в размер на 5 002, 62 лева, от които 4 380, 10 лева главница и 622, 52 лева – лихва; -за 2022 г. задължение за ТБО в размер на 11 067, 17 лева, от които 10 459, 50 лева главница и 607, 67 лева – лихва. Задълженията са дължими за поземлен имот с адрес в [населено място], [улица]земя с идентификатор № 67800.502.231 с площ 222 кв.м. и застроена площ 156 кв.м., и сграда с идентификатор № 67800.502.231.1 – търговски обект „Семеен пансионат“ с РЗП 972 кв.м. Според изложените в акта съображения, към 2023 г. данъчната оценка на земя с идентификатор № 67800.502.231 е 5 057, 70 лева, а на сграда – търговски обект „Семеен пансионат“ с идентификатор № 67800.502.231.1 - 975 546, 90 лева. Видно от представеното по делото известие за доставяне на л.74, актът е връчен на 27.03.2023 г., като на 10.04.2023 г. дружеството е подало жалба срещу него до директора на отдел „МДТ“ при Община Созопол (л.75). С решение № 001/20.04.2023 г. началник отдел „МДТ“ при Община Созопол е потвърдил Акт за установяване на задължение по декларация № 8948-1/17.03.2023 г. (л.96). В мотивите на решението органът е посочил, че задълженията в АУЗД № 8948-1/17.03.2023 г. са формирани от данни по подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ № 1985/09.09.2021 г. Посочено е също, че за процесния обект собственикът не е подавал декларация по чл.71 от ЗМДТ, че няма да използва този обект през годината, а по отношение на данъка върху недвижимите имоти е указал, че на основание чл.13 от ЗМДТ този данък се заплаща независимо дали недвижимия имот се използва или не. В решението органът е посочил и това, че в случая местните данъци и такси за земя и сграда търговски обект се определят върху данъчната оценка, която за предприятия е в по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка на имота. Към решение е приложена справка-калкулатор за 2021 г. и 2022 г. (л.100-103). От данните по делото се установява, че на 24.04.2023 г. дружеството е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 766/24.04.2023 г., с която е декларирало преустройство и промяна предназначението на съществуващата сграда – семеен пансионат в жилищна сграда (л.37-54). За целта са обособени петнадесет апартамента, гараж за два автомобила, магазин за промишлени стоки, едно общо помещение и два склада. По делото са представени инвентарна книга на „Алта Виста Аполония“ ООД (л.56), таблица площообразуване на строеж: Преустройство на сграда с идентификатор № 67800.502.231.1 (л.57) проект на обект: „преустройство на сграда“ ведно с обяснителна записка (л.60-63) и констативен акт за установяване годността за приемане на стоеж от 01.03.2023 г. (л.64-67). В хода на съдебното производство в писмо с вх.№ 12458/29.11.2023 г. (л.142) ответникът заявява, че данъчната оценка на сгради или части от сгради съгласно ЗМДТ се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един кв.м., корекционни коефициенти и площта по следната формула: ДО=БС•КМ•КИ•КХ•КВ•КО•ПЛ, където: ДО е данъчна оценка в лв.; БС е базисна данъчна стойност на 1 кв.м. в левове; КМ е коефициент за местоположение; КИ е коефициент за инфраструктура; КХ - коефициент за индивидуални характеристики; КВ е коефициент за височина; КО – коефициент за овехтване; Ку е коефициент устройствена зона, а ПЛ е площта на сградата или част от нея. Що се отнася до данъчната оценка на земите, в писмото е посочено, че същата се изчислява по следната формула: ДО=БС•КМ•КИ•Ку•К3•ПЗ•ДП, където: ДО е данъчна оценка в лв.; БС е базисна данъчна стойност на 1 кв.м. в левове; КМ е коефициент за местоположение; КИ е коефициент за инфраструктура; Ку е коефициент устройствена зона; ПЗ е площта на земята, включително и застроената площ в кв.м., а ДП е данъчна стойност на подобренията. Посочено е, че всички коефициенти се изчисляват по Приложение 2 от ЗМДТ. Според ответната страна, въз основа на тези формули за търговски обект – семеен пансионат, данъчната оценка е 986 093, 40 лв., а на земята – 5 057, 70 лв. Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице А., данъчната оценка на земята с [идентификатор], с площ 222 кв.м. и застроена площ 156 кв.м., е в размер на 5 057, 70 лв., колкото е изчислена и от административния орган. Според вещото лице, при изчисленията на задълженията, органът по приходи е използвал декларираната отчетна стойност на земята 65 130, 00 лв., тъй като същата е по-висока от данъчната оценка. Експертизата установява, че данъчната оценка на недвижим имот с описание „Семеен пансионат“ с идентификатор № 67800.502.231.1 е изчислена служебно от общинската администрация в размер на 975 546, 90 лв. Според експертът, тази стойност се различава от стойността, посочена в приложения по делото Калкулатор-ДО по обекти, в който изчислената данъчна оценка на „Търговски обект“ е в размер на 980 820, 10 лв. (виж л.103) Приложени са изчисления и на данъчната оценка в размер на 986 093, 37 лв. при коефициент на овехтяване 0, 935. След извършен анализ на установените в акта задължения за ДНИ и ТБО, експертизата установява, че използваната от административния орган данъчна оценка за 2021 г. и 2022 г. е в размер, различен от приложените по делото калкулатори, а именно в размер на 975 546, 90 лв. за семейния пансион. Експертизата обаче няма данни, как е изчислена използваната за данъчна основа, данъчна оценка в размер на 975 546, 90 лв., както и как е получена общо използваната при изчисленията данъчна основа за земя и сграда - в размерна 1 045.951, 43 лв. Съобразно поставените на експертизата задачи, вещото лице изчислява данъчна оценка на сградата, при вариант, че имотът е нежилищен в размер на 817 762, 23 лв., а при вариант, че имотът е търговски - в размер на 1 144 867, 13 лв. За данъчна основа на земята е приета отчетната и стойност, доколкото същата е по-висока от данъчната оценка. При сградата за данъчна основа е приета по-високата между отчетната стойност и данъчна оценка, а именно данъчната оценка. В отговор на поставените и задачи експертизата е определила и дължимия ДНИ и ТБО по услуги за процесния период (л.208, стр.8 от СЧЕ). Експертизата не предлага вариант на изчисления при данъчна оценка в размер на 1 144 867, 13 лв. за търговски обект, с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя. С оглед установените от вещото лице различия при определяне на данъчните оценки, е извършена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която заявява, че в становището на началника на отдел МДТ при Община Созопол, постъпило допълнително по делото, е посочена данъчна оценка, различна от тази, на база на която са направени изчисленията в акта, а именно 986 093, 37 лв. Според експертът различието с изчислената от експертизата данъчна оценка във вариант „нежилищен имот“ се изразява в това, че съгласно становището, използваната при изчисленията площ 837, 20 кв.м. е съобразена с площта на мазетата или таваните, определена в размер 60 на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към нежилищни обекти, арг. от чл.11, ал.2, т.2 към Приложение 2 от ЗМДТ. В основното заключение вещото лице заявява, че е използвала при изчисленията площ в размер на 972 кв.м., предвид посочените в изложението разсъждения. Вещото лице заявява също, че при посочената в становището на началника на отдел МДТ при Община Созопол данъчна оценка на търговския обект и отчетната стойност на земята, данъчната основа за определяне на ТБО и ДНИ е в размер на 1 051 223, 37 лв. При тази данъчна основа, експертът отново заявява, че изчислените ДНИ и ТБО ще бъдат в по-големи размери от тези, определени в акта. В този случай, доколкото административният орган е приел участваща във формулата площ в размер на 837, 20 кв.м., експертизата предлага вариант на данъчната оценка на имота като нежилищен в размер на 700 585, 82 лв. Задълженията за ДНИ и ТБО при данъчна оценка, за нежилищен имот в размер на 700 585, 82 лв. и отчетна стойност на земята в размер на 65 130, 00 лв. или общо 765 715, 82 лв. са: ДНИ за 2021 г. /за 5 месеца/ в размер на 1116, 67 лв. и лихва - 158, 71 лв., а за 2022 г. - 2680, 00 лв. и лихва-155, 69 лв. и ТБО за 2021 г. /за 5 месеца/ в размер на 3190, 48 лв. и лихва 453, 45 лв., а за 2022 г. – 7 657, 15 лв. и лихва 444, 68 лв. В допълнителното заключение вещото лице е посочило и ТБО по елементи при този вариант (л.238гръб, стр.4 от ДСЧЕ). В изпълнение на съдебно разпореждане, ответната страна е представила доказателства за компетентността на издателя на оспорения АУЗД, както и доказателства за предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване за процесните периоди (л.264 и сл.). При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган от служител на общинската администрация, комуто са предоставени със Заповед № 8-Z-1367/31.12.2019 г. на кмета на Община Созопол (на л. 289) права и задължения на орган по приходите. Издаден е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спазена е разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред. Относно установените с АУЗД № № 8948-1/17.03.2023 г. задължения за ТБО и ДНИ за 2021 г. (пет месеца) и 2022 г., съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2, вр. с чл.1, ал.1, т.1 от ЗМДТ, размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя с наредба на Общинския съвет при условията, по реда и в границите, определени с този закон ( https: //www.os-sozopol.org/index.php/naredbi-pravilnici/naredbi/naredba-za-opredelane-razmera-na-mestnite-dan-ci-na-teritoriata-na-obsina-sozopol ). Според нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти (чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ). Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ. Според чл.22, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя от Общинския съвет с наредбата по чл.1, ал.2 в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В разпоредбата на чл.18а от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Созопол е посочено, че размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 3.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. По делото не е спорно, че жалбоподателят „Алта Виста Аполония“ ООД от 13.07.2021 г. е собственик на ПИ с [идентификатор] и на построената в него сграда с предназначение - хотел (л.35). С подадената от търговското дружество на 09.09.2021 г. декларация по чл. 14 от ЗМДТ изрично е заявено, че сградата представлява нежилищна търговска. Видно от представения по делото калкулатор за изчисляване на данъчни оценки по обекти за 2021г. и за 2022 г., съдът намира, че задълженията на жалбоподателя за ДНИ и ТБО са изчислени върху данъчната основа съобразно разпоредбата на чл. 21 от ЗМДТ. Това е така защото органът е приел по отношение на земята, че за данъчната основа следва да се приеме отчетната и стойност ( 65 130 лв.), доколкото същата е по-голяма от данъчната оценка (5 057, 70 лв). Същото се отнася и за сградата – „Семеен пансионат“, чиято данъчната оценка за съответната година е в по-голям размер от посочената в декларацията отчетна стойност (375 295, 47 лв.). Така определената от органа данъчна оценка според съдът е правилна, като същата е в съответствие и с коефициентите по Приложение 2 от ЗМДТ, при съобразяване на данните отразени в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от 2021 г. Приетите от ответната страна коефициенти съответстват на тези посочени от вещото лице. Разликата, която се получава при изчислените от експертизата сметки е в площта на сградата, която вещото лице приема. В тази връзка съдът не кредитира заключението по отношение на приетата от вещото лице площ на сградата при определяне на данъчната и оценка, като намира за правилна, тази, приета от органа и изчислена по аргумент от чл.11, ал.2, т.2 към Приложение 2 от ЗМДТ, а именно 837.20 кв.м. Съдът не кредитира експертното заключение и в частта, в която вещото лице изчислява данъчната оценка на сградата като „нежилищна“, доколкото в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от 09.09.2021 г. сградата е декларирана от дружеството като търговска нежилищна. Що се отнася до направените от вещото лице изчисления на данъчната основа на сградата като „търговска“, предвид установения по-голям размер, същият не следва да се приема с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя. Ето защо според настоящата съдебна инстанция, върху правилно определената основа размерът на данъка е точно изчислен - със ставка от 3.5 промила, предвидена в чл. 18а, ал. 1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Созопол. Относно определения за 2021 г. данък, то той е съобразен с разпоредбата на чл.21а, ал.7 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Созопол, според която „ При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването “. В случая с АУЗД, предмет на оспорване в настоящото производство, общинската администрация е начислила ДНИ от месец август до месец декември на 2021 г. Според чл. 13 от ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Предвид гореизложеното, ДНИ за 2021 г. и 2022 г. е начислен и изчислен законосъобразно, а по делото не се установяват факти, които представляват основание за отмяна на акта в тази му част. За услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, както и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината се заплаща такса, съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ. Нейният размер се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 18, ал.1 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол (Наредбата), таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности ( https: //arhiv.os-sozopol.org/?x=more&article=normativna_uredba&id=126 ). Според разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т.2 от Наредбата, за нежилищни имоти на фирми в строителните граници на населените места на община Созопол – таксата се определя в промил върху по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка на имота /приложение 1 табл./. Действително, в акта не е конкретизиран размерът на таксата за всяка от услугите по чл. 62 от ЗМДТ и ТБО е посочена в общ размер за 2021 г. и 2022 г.. Отделното, посочването на сумите, съставляващи елементите на цялата ТБО, е въпрос на коректно отношение на общинската администрация към гражданите и търговците на територията на общината. От пестеливото съдържание на АУЗД не може да се приеме, че такова отношение е налице. Липсата на разделно посочване на размера на компонентите на ТБО обаче, не може да бъде основание за отмяна на АУЗД. Начинът на определяне на задълженията са нормативно закрепени с издадените въз основа на ЗМДТ подзаконови нормативни актове и решения на Общински съвет - Созопол, което позволява да бъдат извършени необходимите изчисления. Механизмът, по който ответната страна е изчислила размерът на таксата, е установен и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза в тази и част. Както съдът вече посочи по-горе, недвижимият имот, за който възниква задължение за ТБО е нежилищен (търговски). По тази причина и при съобразяване разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т.2 от Наредбата за определяне размера на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол и Приложение № 1 от нея, съдът намира, че правилно са определени промилите за всяка едно от трите услуги, а именно – 7 ‰ за сметосъбиране и сметопочистване, 2, 5 ‰ за услугата по поддържане на чистотата и 0, 5 ‰ за такса обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Същите размери са посочени и от вещото лице. Данните по делото сочат, че със заповеди № 8-Z-1293/28.10.2020 г., № 8-Z-1138/26.10.2021 г. и 8-Z-1033/14.10.2022 г. на кмета на Община Созопол (л. 294 и сл.) са определени границите на районите и вида на предлаганите в тях услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общината, както и честотата на сметоизвозване за процесните 2021 г. и 2022 г. Поземленият имот, собственост на дружеството - жалбоподател и находящата се в него сграда, с адрес [населено място], [улица], несъмнено попадат в строителните граници на [населено място], за които е безспорно, че са организирани посочените услуги по чл. 62 от ЗМДТ. От представените по делото доказателства се установява, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, както и услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са били предоставяна от общината. Приложеният като доказателство договор № 8-583/19.12.2018 г., сключен между Община Созопол - възложител и „РТК“ ООД – изпълнител с предмет – „Събиране и транспортиране на битови отпадъци, биоотпадъци, еко и строителни отпадъци от населените места в Община Созопол; механизирано миене, механизирано и ръчно метене на улиците и териториите за обществено ползване във всички населени места, селищни образования и урегулирани територии извън населените места на Община Созопол“ (л. 307), както и актове за извършена работа от „РТК“ ООД в Община Созопол за 2021 г. и 2022 г. (л. 265-288), потвърждават, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общината са реално осъществявани. По делото е представено и Разрешение за ползване № СТ-12-795 от 10.09.2007 г. на ДНСК-София (л.319), според което сметта се е извозвала и обезвреждала в депо за битови отпадъци, находящо се в [ПИ], в местността „Чоплака“, в землището на с Равадиново, Община Созопол. При доказано наличие на депо за обезвреждане на битови отпадъци правилно ответникът е установил като задължение в тежест на дружеството – жалбоподател и третия компонент от ТБО - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения. Жалбоподателят счита, че ТБО не е дължима, тъй като имотът не е бил използван през релевантния период, защото от края на 2021 г. е започнат ремонт. Тези доводи са неоснователни. Според чл. 71 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината (т.1), когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота (т.2) и услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота (т.3). Съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол, освободени от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване са собствениците на имотите, които не се ползват през цялата година, но при подадена декларация по образец (Приложение 4) в Община Созопол, Дирекция ”ИДМДТ” в срок до края на предходната година. По делото няма доказателства, а и не се твърди, че дружеството - жалбоподател е подало декларация, че няма да използва имота. Напротив дружеството заявява, че е изтървало срока за подаване на такава декларация. По изложените мотиви, определената ТБО за 2021 г. (пет месеца) и за цялата 2022 г. е законосъобразно определена и дължима. При това положение следва, че АУЗД, с който са установени задължения за ДНИ за 2021 г. в размер на 1 750, 91 лева, от които 1 533, 03 лева - главница и 217, 88 лева - лихва и за 2022 г. в размер на 3 873, 51 лева, от които 3 660, 83 лева - главница и 212, 68 лева – лихва; както и задължение за ТБО за 2021 г. в размер на 5 002, 62 лева, от които 4 380, 10 лева - главница и 622, 52 лева – лихва и за 2022 г. в размер на 11 067, 17 лева, от които 10 459, 50 лева - главница и 607, 67 лева – лихва, е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора и предвид своевременно направено искане, в ползва на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1400 лева, от които 1200 лева - заплатено адвокатско възнаграждение (л.256) и 200 лв. - депозит за експертизата (л.235), съобразно представения списък на разноските. Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав