Решение № 4393 от 25.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3117/2025 г.

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 20269/09.11.2024 г., постановено по гр. д. № 71226/2022 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, е уважен изцяло предявеният от С. К. Р. и К. Д. С. срещу „ЧАСТНО ОСНОВНО МОНТЕСОРИ УЧИЛИЩЕ - ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД във вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в размер на 4662 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.12.2022 г., получени на отпаднало основание след разваляне на договор за обучение № 36/29.03.2022 г.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „ЧАСТНО ОСНОВНО МОНТЕСОРИ УЧИЛИЩЕ - ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД, с доводи за неправилност на обжалваното решение и искане за неговата отмяна. Излага съображения, че по делото не е спорно, че страните са сключили Договор за обучение № 36/29.03.2022 г., като жалбоподателят е доставял уговорената услуга по обучение. Твърди, се, че за учебната 2022/2023 г. е изпратено писмо до родителите с указания да оставят децата си на учител на ъгъла на бул. „Арсеналски“ и ул. „Болград“, както и да ги взимат от същото място, т.е. училището е информирало родителите за промяната на адреса още преди започване на учебната година. Поддържа се, че родителите не са изразявали несъгласие, като дори детето е посещавало учебни занятия в новата сграда на училището. Поддържа се, че родителите са изпращали електронни съобщения, като никъде в тях не е волеизявявано, че договорът за обучение следва да се прекрати поради променената локация на училището. Сочи се, че в представеното по делото заявление за отписване на детето на ищците от училището не е посочено, че причина за това е промяната на местоположението на училището. Твърди се, че едва след като ищците са информирани, че им е удържана неустойка по чл. 9, ал 7 от договора за обучение, същите са изпратили на 28.10.2022 г. писмо и тогава за първи път са посочили, че прекратяват договора за обучение поради промяна в местоположението на училището. Сочи се, че СРС неправилно е разтълкувал и приложил норми от ЗЗД, ЗПУО и Наредба № 9/19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Твърди се, че изявлението за разваляне на договор трябва да съдържа конкретното нарушение на длъжника. Твърди се, че в случая изявлението на родителите не е за разваляне, а за прекратяване на договора на основание чл. 9, ал. 7 от същия. Излагат се съображения, че развалянето е институт, различен от прекратяването на договора, който предполага допуснато нарушение на съглашението. Твърди се, че училището не е допуснало нарушение на договора. Твърди се, че местоизпълнението на длъжника не е уговорено в договора, но то се определя от закона и от естеството на задължението. Твърди се, че от доказателствата по делото е видно, че училището е имало право да премести децата за провеждане на образователния процес на вписания допълнителен адрес, считано от 15.09.2022 г., като това не представлява нарушение на договора между страните по делото. Твърди се, че неправилно е прието от СРС, че процесният договор за обучение е сключен с оглед адреса, на който ще се предоставя обучителната услуга. Поддържа се, че е необоснован изводът на СРС, че заявлението за преместване на ученика представлява изявление за разваляне на процесния договор за обучение. Поддържа се, че СРС е допуснал нарушение, като не е обсъдил всички възражения и доказателства по делото.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените срещу него искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците С. К. Р. и К. Д. С., с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излагат, че желанието за учене и приветливата сграда на училището са били причина за сключване на процесния договор за обучение. Поддържа се, че към датата на сключване на договора за обучение не е имало индикация за смяна на адреса на сградата на училището, поради което въззивникът е следвало да предоставя образователната услуга в сградата на училището на ул. „Глухарче“ № 1. Твърди се, че не е спорно, че ищците са заплатили на училището сумата от 12 377 лев, поради което може да се заключи, че ищците са изправна страна, а въззивникът е неизправна. Твърди се, че в договора до индивидуализиращите данни на училището е посочен именно адресът ул. „Глухарче“ № 1, като от доказателствата е видно, че към датата на сключване на процесния договор за обучение училището не е имало възможност да предоставя образователни услуги на различен адрес. Поддържа се, че в хода на производството пред СРС не са представени доказателства за това Заповед № РД-14- 49/15.09.2022 г. на министъра на образованието и науката да е влязла в сила. Твърди се, че адресът на училището е един от основните критерии при избора на място за обучение, поради което същото е съществен елемент от договора за обучение. Поддържа се, че при тълкуване ясно се достига до това, че волята на страните по процесния договор за обучение е обучителната услуга да се предоставя в сграда на ул. „Глухарче“ № 1. Поддържа се, че ищците са имали достатъчно време, за да установят, че методът за образование „Монтесори“ е подходящ за детето им, но сградата на училището на ул. „Глухарче“ № 1 е била решаваща при избора на образователната институция. Поддържа се, че след като ищците са посетили новата сграда, са взели решение, че същата е неподходяща за детето им и затова са предприели действия по преместване на детето. Във връзка с това се поддържа, че е правилен изводът на СРС, че училището е неизправна страна, като са били налице всички предпоставки по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на процесния договор за обучение. Сочи се, че законът не поставя изискване към реквизитите на изявлението за разваляне на договора.

Въззиваемите молят съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от С. К. Р. и К. Д. С. срещу „ЧАСТНО ОСНОВНО МОНТЕСОРИ УЧИЛИЩЕ - ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД

иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД във вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в размер на 4662 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.12.2022 г., получени на отпаднало основание след разваляне на договор за обучение № 36/29.03.2022 г.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайноустановена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение.

Правопораждащият фактически състав за възникване правото на обезщетение за неоснователно обогатяване при получаване на облага без основание включва следните елементи:

1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищците и тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника;

2. Отпадане на правното основание, въз основа на което е извършено предаването.

Спорно между страните е дали е преустановена договорната връзка между страните и дали правилно е задържана неустойка.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази му част. В тази връзка по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”), поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Между ищците С. К. Р. и К. С., в качеството им на родители и законни представители на малолетния М. К. С., и образователните институции от системата „Откривател“ са били сключени последователно няколко договора за обучение на детето.

На 12.06.2020 г. страните са сключили Договор № 25 с „Частна Монтесори детска градина Откривател“ ООД, уреждащ обучението и посещението на детето през учебната 2020/2021 г. Впоследствие, на 19.02.2021 г., е сключен и Договор № 20 със същото дружество за учебната 2021/2022 г. Установява се, че през периода от 22.06.2020 г. до 05.02.2022 г. М. С. е посещавал редовно детската градина и е ползвал предоставяните по договорите образователни услуги.

На 07.02.2022 г. между семейството на детето и „Частна Монтесори детска градина Откривател“ ООД е подписано споразумение, по силата на което Договор № 20/19.02.2021 г. е прекратен по взаимно съгласие поради преместването на детето за обучение в „Частно основно Монтесори училище Откривател“. На същата дата – 07.02.2022 г., между ищците и „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД е сключен Договор № 71 за обучение на М. С. за периода от 07.02.2022 г. до 15.06.2022 г. От събраните доказателства се установява, че през този период детето е посещавало редовно училището и е участвало в учебния процес до приключване на съответната учебна година.

На 29.03.2022 г., между ищците и „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД е сключен Договор № 36, с който е уговорено обучението на М. С. през следващата учебна година – за периода от 15.09.2022 г. до 15.06.2023 г. В договора е посочено, че дружеството е със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1616, район „Витоша“, ж.к. „Бояна“, ул. „••••••••, като адресът му за кореспонденция е в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Глухарче“ № 1. Съгласно клаузите на договора годишната такса „Обучение“ е определена в размер на 6 100 евро. За конкретния ученик е договорена отстъпка в размер на 122 евро, поради което дължимата годишна такса възлиза на 5 978 евро. В таксата са включени разходите за преподавателски състав, членство в международни организации, медицински и помощен персонал, както и застраховка на ученика. Страните са предвидили възможност таксата да бъде заплатена еднократно до 1 юни, на две равни вноски до 1 юни и 1 септември или на девет равни месечни вноски за периода от 1 септември до 1 май. Договорът предвижда и допълнителни такси. При първоначално записване се дължи еднократна невъзвращаема такса „Записване“ в размер на 700 евро, а при презаписване за следваща учебна година – такса „Учебни ресурси“ в размер на 350 евро. Изрично е уговорено, че тези суми не подлежат на възстановяване и се дължат изцяло при подписване на договора. Освен това при подписването на договора родителите дължат депозит с гаранционно-обезпечителен характер – при еднократно или двукратно плащане в размер на 15 % от годишната такса обучение, а при разсрочено плащане на девет вноски – в размер на една месечна вноска. Депозитът служи за обезпечаване на всички вземания на училището по договора, включително за дължими неустойки. Изпълнението на образователните услуги е уговорено, че започва от 15.09.2022 г.

Относно прекратяването на правоотношението страните са предвидили, че договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие, при налагане на наказание на ученика по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО, при заличаване или отписване на училището от съответния регистър, както и по здравословни причини, които обективно възпрепятстват ученика да посещава учебните занятия. Договорът се прекратява и с изтичане на срока, за който е сключен. Страните са уговорили и специални основания за разваляне на договора и дължими неустойки. Училището има право да развали договора с едностранно писмено изявление при забава на плащането на такса „Обучение“ с повече от 10 работни дни след падежа, както и при неизпълнение от страна на родителите на задълженията им да спазват вътрешния правилник, да подпишат своевременно договор за следващата учебна година и да осигуряват редовното посещаване на учебните занятия от ученика. И в двата случая родителите дължат неустойка в размер на една трета от годишната такса „Обучение“ за съответната учебна година. От своя страна родителите могат да развалят договора с едномесечно писмено предизвестие при неизпълнение на задълженията на училището да осигурява обучение съобразно държавните образователни стандарти и утвърдения учебен план. В този случай училището дължи връщане на внесения депозит и на остатъка от платената такса обучение, съразмерно на неизтеклия срок на договора. Предвидено е също така, че когато след прекратяване възникне задължение за връщане на част от платената такса, училището може да възстановява сумите на равни месечни вноски до края на учебната година. Наред с това е уговорена и самостоятелна неустоечна клауза, съгласно която, ако извън изрично предвидените в договора основания родителите предприемат действия по отписване на ученика и училището е длъжно по закон да извърши отписването, те дължат на училището неустойка в размер на една трета от годишната такса „Обучение“, изчислена върху пълния размер на таксата без прилагане на договорените отстъпки.

В изпълнение на задълженията си по чл. 5.1 и чл. 6, ал. 1 от този договор ищците са заплатили такса за обучение в размер на 5 978 евро, равняваща се на 9 934 лв., за което ответното дружество е издало фактура № 10000020202 от 16.05.2022 г. Освен това, на основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ и ал. 2 от договора, те са заплатили такса за учебни ресурси в размер на 685 лв., както и депозит в размер на 15 % от годишната такса за обучение – 1 758 лв., който съгласно договорните клаузи подлежи на приспадане от последната вноска на годишната такса обучение. За тези плащания е издадена Фактура № 1000001974 от 29.03.2022 г.

Така от представените фактури и платежни документи се установява, че във връзка с изпълнението на Договор № 36/29.03.2022 г. ищците са заплатили на ответника общата сума от 12 377 лв., представляваща сбор от годишната такса за обучение, таксата за учебни ресурси и договорения депозит.

На 09.09.2022 г. е получено от ищците кратко съобщение за организацията на обучителния ден в „Частно основно Монтесори училище Откривател“, като е посочено, че идването на училище се осъществява или чрез организиран превоз от обучителната институция или с оставянето на детето на ъгъла между бул. Арсеналски и ул. Болград.

С покана от 13.09.2022 г. ответникът е поканил ищците на откриването на новата учебна градина на детето им на 15.09.2022 г. на адреса на ул. „••••••••.

От представената по делото електронна кореспонденция се установява, че още в началото на месец октомври 2022 г. между родителите на ученика и представители на училището е възникнал спор относно условията на обучение и адаптацията на детето в учебната среда. С електронно съобщение от 01.10.2022 г. родителите са уведомили училището, че детето е силно демотивирано да посещава занятията, като са посочили оплаквания, свързани с ограничения в учебния процес, липса на интерес към презентациите и затруднения при обучението на английски език. В отговор училището е инициирало среща между страните, проведена на 10.10.2022 г., за обсъждане на възникналите проблеми.

На 12.10.2022 г. след проведената среща родителите са заявили, че са взели решение да отпишат детето от училището и са поискали указания относно необходимите действия за това. В същия ден училището е посочило, че за отписването е необходимо представяне на писмено заявление от родителите и служебна бележка от приемащото училище.

На 18.10.2022 г. родителите са изпратили писмено заявление за отписване на ученика и са поискали възстановяване на платените такси, съразмерно на периода, през който детето е посещавало училището. От представеното по делото заявление от 18.10.2022 г. се установява, че ищците С. К. Р. и К. Д. С., в качеството си на родители на М. К. С., са уведомили директора на ЧОУ „Откривател“ за желанието си детето да бъде преместено в друго учебно заведение.

В последвалата кореспонденция от 20.10.2022 г. училището е поискало банкова сметка за възстановяване на дължимите суми, а родителите са поставили въпрос относно начина на изчисляването им. На 21.10.2022 г. училището е уведомило родителите, че счетоводството извършва необходимите изчисления и ще ги информира допълнително.

От представеното Удостоверение за преместване с изх. № 10/21.10.2022 г. се установява, че М. К. С. е бил записан като ученик в първи клас в ЧОУ „Откривател“ през учебната 2022/2023 година и е посещавал училището до 21.10.2022 г., след което е бил преместен в Частно основно училище „Светлина“ – гр. София.

С електронно писмо от 25.10.2022 г. училището е приело, че договорът е прекратен считано от 18.10.2022 г. и е извършило изчисление на сумите за възстановяване, като е приложило клаузата на чл. 9, ал. 7 от договора за обучение и е приспаднало неустойка в размер на една трета от годишната такса обучение. След извършените приспадания е определена сума за възстановяване в размер на 6 160 лв.

На 28.10.2022 г. родителите са оспорили основанието за начисляване на неустойката, като са заявили, че договорът е прекратен поради виновно неизпълнение на училището, изразяващо се в едностранна промяна на адреса, на който се предоставя образователната услуга. Те са поддържали, че адресът на обучение представлява съществен елемент от договора и са поискали възстановяване на всички заплатени суми, намалени единствено с вече възстановените средства и неплатена фактура.

С писмо от 31.10.2022 г. училището е отхвърлило тези твърдения, като е заявило, че действителната причина за прекратяване на договора е липсата на мотивация на ученика за участие в учебния процес, а не промяната на адреса на училището, поради което е поддържало становището си за приложимостта на договорената неустойка.

В последващо писмо от 02.11.2022 г. родителите са поддържали възраженията си, като са посочили, че именно преместването на училището от сграда с двор в подножието на Витоша в бизнес сграда в централната градска част е било действителната причина за решението им да преместят детето. Те са твърдели още, че променената физическа среда, отношението в класната стая и организацията на обучението по английски език са довели до влошаване на мотивацията на ученика и са настояли за възстановяване на сумата от 5 960,49 лв.

С окончателен отговор от 07.11.2022 г. училището е заявило, че причината, свързана с промяната на адреса, е била посочена едва след прекратяването на договора и след като родителите са узнали за намерението на училището да удържи неустойка. Училището е поддържало, че заявлението за преместване на ученика попада изцяло в хипотезата на чл. 9, ал. 7 от договора и поражда право на неустойка за предсрочно прекратяване, като същевременно е изразило готовност спорът да бъде уреден по взаимно съгласие чрез намаляване на размера на претендираната неустойка.

От представените по делото официални документи се установява, че „Частно основно Монтесори училище – Откривател“ ЕООД е вписано в Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование като частно основно училище със седалище и официален адрес в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Глухарче“ № 1. С удостоверение № 326 от 15.09.2022 г., издадено от Министерството на образованието и науката на основание Заповед № РД14-49/15.09.2022 г., е удостоверено вписването на промени в регистъра на институцията.

От приложената Заповед № РД14-49/15.09.2022 г. на министъра на образованието и науката се установява, че на основание чл. 338, ал. 1 ЗПУО е разрешено вписването на допълнителен адрес за провеждане на образователен процес на училището, а именно: гр. София, ул. „••••••••. По този начин считано от 15.09.2022 г. училището е получило разрешение да осъществява образователна дейност както на първоначално вписания адрес в кв. „Драгалевци“, ул. „Глухарче“ № 1, така и на допълнителния адрес на ул. „••••••••.

Установява се още, че впоследствие с решение на едноличния собственик на капитала от 11.01.2023 г. е взето решение за промяна на наименованието на дружеството от „Частно основно Монтесори училище – Откривател“ на „Частно средно Монтесори училище – Откривател“, както и за промяна на предмета му на дейност, свързана с осъществяване на дейност като частно средно училище.

От представената справка от Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование се установява, че към момента на сключване на процесния договор „Частно основно Монтесори училище „Откривател“ е било вписано като частно основно училище по смисъла на ЗПУО, като единственият вписан адрес за провеждане на образователен процес е бил в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Глухарче“ № 1. Директор на училището е била А.-М. В.Ц., а училището е имало право да провежда обучение и да издава официални документи за завършен клас и основно образование.

От писмото на Министерството на образованието и науката до Софийски районен съд се установява, че по заявление на управителя на училището от 05.07.2022 г., допълнено с документи на 26.08.2022 г., е било поискано вписване на втори адрес за провеждане на образователен процес. След положително становище на назначена от министъра експертна комисия от 02.09.2022 г., със Заповед № РД14-49/15.09.2022 г. министърът на образованието и науката е разрешил вписването на допълнителен адрес на училището в гр. София, ул. „••••••••. Установява се още, че вписването на новия адрес в регистъра и издаването на удостоверение са извършени на 15.09.2022 г. – датата на започване на учебната 2022/2023 година.

От представената по делото електронна кореспонденция се установява, че на 09.09.2022 г., непосредствено преди началото на учебната 2022/2023 година, ръководството на ЧОУ „Откривател“ е изпратило до родителите подробна информация относно организацията на учебния процес на адрес гр. София, ул. „••••••••.

Установява се още, че на 10.10.2022 г. между родителите на ученика и представители на училището е проведена среща във връзка с възникнали затруднения при адаптацията на детето към учебния процес. Срещата е проведена именно в сградата на училището на адрес гр. София, ул. „••••••••. В рамките на обсъждането родителите са изразили очаквания обучението да бъде мотивиращо и съобразено с интересите на детето, да бъде обърнато специално внимание на обучението по английски език и да бъде предоставена по-голяма свобода при избора на дейности и участие в учебния процес. От своя страна представителите на училището са изложили своите изисквания към учениците, включително редовно посещение на учебните занятия, участие във всички предвидени уроци и презентации и изпълнение на възложените учебни дейности.

Предвид липсата на съответни доводи за оспорване на изложените обстоятелства съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.

Настоящият съдебен състав намира, че към началото на учебната 2022/2023 година ответното училище не е разполагало с влязло в сила разрешение за провеждане на образователен процес на адрес гр. София, ул. „••••••••, поради което преместването на учениците на този адрес е било осъществено преди да бъдат изпълнени всички законови предпоставки по чл. 338, ал. 3 ЗПУО. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на сключване на процесния договор и към началото на учебната 2022/2023 година единственият вписан в Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование адрес за провеждане на образователен процес на ЧОУ „Откривател“ е бил гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Глухарче“ № 1. Безспорно е също така, че още преди 15.09.2022 г. училището е уведомило родителите, включително ищците, че обучението ще се провежда на адрес ул. „••••••••, като от изпратеното на 09.09.2022 г. електронно съобщение се установява организация на учебния процес именно на този адрес. Съгласно чл. 336, ал. 1, т. 3 ЗПУО промяната на помещенията или сградите, в които се провежда образователният процес, представлява обстоятелство, подлежащо на вписване в регистъра. За тази категория промени законът не предвижда ограничение те да бъдат заявявани единствено за предстояща учебна година, като по аргумент от чл. 336, ал. 5 ЗПУО заявленията могат да бъдат подавани целогодишно. Следователно законодателят допуска такава промяна да бъде реализирана и в течение на учебната година, но само след спазване на специалния ред по чл. 338 ЗПУО. На следващо място съгласно чл. 338, ал. 3 ЗПУО преместването на децата и учениците при промяна на помещенията или сградите, в които се провежда образователният процес, може да бъде извършено едва след вписване на промяната в регистъра и след издаване на удостоверение за вписването. Нормата е императивна и поставя като кумулативни предпоставки както вписването на промяната, така и издаването на удостоверение за нея. Именно след изпълнение на тези законови изисквания възниква правна възможност образователният процес да бъде осъществяван на новия адрес. В случая от писмото на Министерството на образованието и науката се установява, че заявлението за вписване на втори адрес е подадено на 05.07.2022 г., допълнено е на 26.08.2022 г., разгледано е от експертна комисия на 02.09.2022 г., а разрешението за вписване е издадено със Заповед № РД14-49 на 15.09.2022 г. На същата дата е извършено и вписването в регистъра, както и издаването на удостоверение. От същото писмо е видно още, че документите са получени от заявителя едва на 23.09.2022 г. При тези данни съдът приема, че към датата, на която родителите са били уведомени за организацията на учебния процес на ул. „••••••••, но към момента на фактическото започване на подготовката за учебната година на този адрес, необходимата административна процедура все още не е била приключила. Към този момент не е било налице влязло в сила разрешение за вписване на допълнителния адрес, нито е било издадено и връчено удостоверение за вписването, поради което законовите предпоставки по чл. 338, ал. 3 ЗПУО не са били изпълнени.

От събраните и приети по делото писмени доказателства се установява, че към момента на сключване на Договор № 36/29.03.2022 г., както и към момента на извършване на плащанията през месец март и май 2022 г., единственият вписан в Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование адрес за провеждане на образователен процес от ЧОУ „Откривател“ е бил гр. София, кв.

„Драгалевци“, ул. „Глухарче“ № 1. Именно при тези фактически обстоятелства ищците са взели решение да запишат детето си за следващата учебна година и да заплатят изцяло договорените такси близо седем месеца преди началото на учебната година.

Едва на 09 и на 13.09.2022 г., броени дни преди началото на учебната година, ищците са били уведомени, че обучението ще се провежда на нов адрес – гр. София, ул. „••••••••. Към този момент административната процедура по вписване на този адрес все още не е била приключила. От писмото на Министерството на образованието и науката се установява, че заявлението за вписване е било подадено на 05.07.2022 г., допълнено на 26.08.2022 г., разгледано от експертна комисия на 02.09.2022 г., а разрешението за вписване е било издадено едва на 15.09.2022 г. На същата дата са били извършени вписването и издаването на удостоверението, като документите са получени от заявителя на 23.09.2022 г. Следователно към момента, в който ищците са били уведомени за промяната и са били поставени пред необходимостта да организират обучението на детето си на нов адрес, училището все още не е разполагало с приключила административна процедура по чл. 338 ЗПУО. Въззивният съд приема, че това обстоятелство има съществено значение за договорното правоотношение между страните.

Неоснователно е възражението на ответника, че адресът на обучение не представлява съществен елемент от договора. Макар в договора да не е посочен изрично конкретен адрес за провеждане на обучението, предметът на договора не се изчерпва единствено с предоставянето на абстрактна образователна услуга. Обучението в частно училище представлява сложен комплекс от образователна програма, преподавателски състав, организация на учебния процес и материална среда, в която тази услуга се предоставя. Именно материалната база, местоположението, достъпността, наличието на двор, спортни площи, както и цялостната образователна среда формират съществена част от причините, поради които родителите избират конкретно частно училище за детето си. В случая се установява, че ищците са записали детето си и са заплатили изцяло дължимите такси при съществуването на конкретна материална база и учебна среда на адрес в кв. „Драгалевци“, докато непосредствено преди началото на учебната година са били уведомени, че обучението ще се провежда на различен адрес, намиращ се в коренно различна градска среда. По този начин е била осъществена съществена промяна в условията, при които договорът е бил сключен и изпълнението му е било прието от ищците.

Отделно от изложеното следва да се отчете, че ответникът е разполагал с информация за намерението си да промени адреса на обучение значително по-рано, доколкото заявлението за вписване на новия адрес е подадено още на 05.07.2022 г. Независимо от това ищците не са били своевременно уведомени за тази промяна, а са узнали за нея едва дни преди началото на учебната година, когато практически не са разполагали с реална възможност да организират записването на детето си в друго учебно заведение преди започването на учебните занятия.

При тези обстоятелства съдът приема, че е налице неизпълнение на задължението на ответника да предостави договорената образователна услуга при условията, при които договорът е бил сключен и при които ищците са извършили плащането на значителните по размер такси за обучение.

Съгласно чл. 87 ЗЗД развалянето представлява извънсъдебен способ за прекратяване на двустранен договор поради неизпълнение. Правото на разваляне е преобразуващо субективно право, което се упражнява чрез едностранно волеизявление на изправната страна. В случая съдът намира, че не е било необходимо на ответника да бъде предоставян допълнителен срок за изпълнение. Към момента на започване на учебната година обучението вече е било организирано на адрес ул. „••••••••, като именно това е било единственото предложено от училището място за провеждане на образователния процес. Следователно неизпълнението е било окончателно и обективно неотстранимо чрез предоставяне на допълнителен срок, тъй като училището не е предлагало възможност обучението да се осъществява при условията, при които договорът е бил сключен. Ето защо с подаденото на 18.10.2022 г. писмено заявление ищците валидно са упражнили

потестативното си право да развалят договора поради виновно неизпълнение на ответника. От този момент облигационната връзка между страните е прекратена.

Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на двустранния договор води до отпадане на облигационното правоотношение. Макар при договорите за продължително изпълнение действието на развалянето да настъпва занапред, то отпада основанието ответникът да задържа получените за бъдещ период плащания. Вследствие на развалянето възниква задължение за реституция на полученото без основание, респективно право на ищците да претендират връщането му по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Неоснователно е и позоваването на клаузата на чл. 9, ал. 7 от договора. Същата урежда хипотеза, при която по инициатива на възложителя и без виновно неизпълнение на училището ученикът бъде отписан и преместен в друго учебно заведение. В настоящия случай прекратяването на правоотношението не е резултат от свободна преценка на ищците, а е последица от неизпълнението на ответника. След като именно ответното училище е неизправната страна по договора, същото не може да черпи права от договорна неустойка, предназначена да обезщети изправния изпълнител при едностранен отказ на възложителя. Неустойката при разваляне на договор поради неизпълнение има характер на обезщетение за вредите от неизпълнението и може да бъде претендирана единствено от изправната страна. В случая ответникът не притежава това качество, поради което не е разполагал с основание да удържи процесната сума.

Предвид изложеното съдът приема, че основанието, на което ответникът е получил и задържал процесната сума от 4 662 лв., е отпаднало вследствие на валидно упражненото от ищците право на разваляне на договора поради виновно неизпълнение на ответника. Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

Изложените дотук съображения и съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции налагат потвърждаване на обжалваното решение.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат въззиваемите. Същите претендират адвокатско възнаграждение в размер на 409,03 евро, но тъй като не са представили доказателства за реалното му заплащане, претенцията за присъждането им следва да бъде оставена без уважение.

С оглед, че след датата на въвеждане на еврото (01.01.2026 г.) валутата на Република България е еврото (чл. 4 ЗВЕРБ), а левовите стойности предмет на висящи съдебни производства се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране (чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ). Съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ).

Воден от гореизложеното, съдът